Съдържание приети текстове p6 ta-prov(2008)0609
Съхранение на въглероден двуокис в геоложки обекти ***I
Изтегляне 4.95 Mb.
|
Съхранение на въглероден двуокис в геоложки обекти ***I Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните PE 407.716 Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2008 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти и за изменение на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/EО на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО и 2006/12/ЕО, и Регламент (EО) № 1013/2006 (COM(2008)0018 – C6-0040/2008 – 2008/0015(COD)) (Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене) Европейският парламент, – като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0018), – като взе предвид член 251, параграф 2 и член 175, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6 0040/2008), – като взе предвид член 51 от своя правилник, – като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6 0414/2008), 1. Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено; 2. Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст; 3. Отбелязва изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция; 4. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Комисията ║, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет1, като взеха предвид становището на Комитета на регионите2, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора3, като имат предвид, че: (1) Крайната цел на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата, която беше одобрена с Решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 г. относно подписването на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата4, е да се постигне стабилизиране на концентрациите от парникови газове в атмосферата на равнище, което предотвратява опасна антропогенна намеса в климатичната система. (2) Шестата програма на Общността за действие в областта на околната среда, създадена с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда5, определя мерките срещу изменението на климата като приоритет за действие. Тази програма признава, че Общността е поела задължението да постигне 8 % намаление на емисиите на парникови газове от 2008 до 2012 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и че в дългосрочен аспект глобалните емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени приблизително със 70 %, в сравнение с нивата от 1990 г. (3) Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г. „Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий — Пътят до 2020 година и след това“6 уточнява, че, в контекста на планираното намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб с 50 % до 2050 година, до 2020 г. е необходимо намаляване с 30 % на емисиите на парникови газове в развития свят, което до 2050 г. да достигне 60-80 %. Съобщението посочва още, че това намаление е технически изпълнимо и че ползите далеч надхвърлят разходите, но и че за да бъде изпълнена тази цел, трябва да бъдат приложени всички варианти за смекчаване на проблема. (4) Улавянето на въглероден диоксид и съхраняването му в геоложки обекти (УСВ) е междинна технология, която ще допринесе за смекчаване на проблема с изменението на климата. То се състои в улавяне на въглероден диоксид (CO2) от промишлени инсталации, преноса му до място за съхранение и инжектирането му в подходящ подземен геоложки обект с цел постоянно съхранение. Тази технология не следва да служи като стимул за увеличаване на дела на електроцентралите, функциониращи с изкопаеми горива. Развиването й не следва да доведе до отслабване, както по отношение на научните изследвания, така и във финансов аспект, на усилията в подкрепа на политиките за спестяване на енергия, възобновяемите енергийни източници и други безопасни и устойчиви нисковъглеродни технологии. (5) По предварителни изчисления, извършени с цел оценка на въздействието на предложената директива и посочени в направената от Комисията оценка на въздействието, до 2020 г. могат да бъдат съхранени седем милиона тона CO2, а до 2030 г. – до 160 милиона тона, като се изхожда от предположението за 20 % намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г., както и при условие че се получи помощ за УСВ от частни, национални и общностни източници и се докаже, че тази технология е безопасна за околната среда. Избегнатите емисии CO2 през 2030 г. биха съставлявали около 15 % от необходимото намаление в ЕС. (6) Втората Европейска програма за изменението на климата (ECCP II), която бе създадена със Съобщението на Комисията „Спечелване на битката срещу глобалното изменение на климата“ от 9 февруари 2005 г1, за да подготви и проучи бъдещата политика в областта на климата в Общността, създаде работна група за улавянето и съхранението на въглероден диоксид в геоложки обекти. Задачата на работната група бе да проучи УСВ като средство за ограничаване на изменението на климата. Работната група публикува подробен доклад по въпроса за регулирането, който бе приет през юни 2006 г. Той подчерта необходимостта от разработване както на политика, така и на регулаторни рамки за УСВ и призова Комисията да предприеме допълнително проучване на този въпрос. (7) Съобщението на Комисията „Устойчиво производство на електроенергия от изкопаеми горива: към постигане на почти нулеви емисии от въглищата след 2020 г.“ от 10 януари 2007 г.2 отново изтъкна необходимостта от регулаторна рамка, основаваща се на комплексна оценка на риска от изтичане на CO2, включително изисквания за подбор на местата, целящи да намалят до минимум риска от изтичане, режими за наблюдение и отчетност за удостоверяване на съхранението и подходящи мерки за отстраняване на всяка евентуално възникнала щета. Съобщението изложи план за действие на Комисията в тази област през 2007 г., който изискваше разработването на солидна рамка за управление за УСВ, включително работа по регулаторната рамка, рамка за стимулиране и помощни програми, както и външни елементи (технологично сътрудничество в областта на УСВ с ключови държави). (8) Европейският съвет на 8 и 9 март 2007 г. също призова държавите-членки и Комисията да работят за засилване на научноизследователската и развойна дейност и разработване на необходимата техническа, икономическа и регулаторна рамка с цел премахване на съществуващите правни пречки и разгръщане на безопасни за околната среда УСВ с нови топлоелектрически централи на база изкопаеми горива, по възможност до 2020 г1. ║ (9) Европейският съвет от 13 и 14 март 2008 г. припомни, че целта на предложението за регулаторна рамка относно УСВ е да се гарантира, че тази нова технология се използва по безопасен за околната среда начин. (10) Европейският съвет от 19 и 20 юни 2008 г. призова Комисията възможно най-скоро да предложи механизъм за стимулиране на инвестиции от държавите-членки и от частния сектор, за да се осигури изграждането и пускането в експлоатация до 2015 г. на 12 демонстрационни съоръжения за УСВ. (11) Всеки един от различните компоненти на УСВ, т.е. улавянето, преноса и съхранението на CO2, е бил предмет на пилотни проекти в по-малък мащаб от необходимия за тяхното промишлено приложение. Все още е необходимо интегрирането им в цялостния процес на УСВ, както и съкращаване на технологичните разходи и събиране на повече и по-добра научна информация. Ето защо е важно възможно най-скоро да започне работата в ЕС по демонстрационната дейност за УСВ в рамките на интегрирана политическа рамка, включително по-конкретно правна рамка за безопасно за околната среда съхранение на СО2, стимули, най-вече за по-нататъшна научноизследователска и развойна дейност, като тази работа включва както демонстрационни проекти, така и дейности за повишаване на обществената осведоменост. (12) В международен план правните пречки пред съхранението на CO2 в разположени под морското дъно геоложки обекти бяха отстранени с приемането на съответни рамки за управление на риска, както с Лондонския протокол от 1996 г. към Конвенцията от 1972 г. за предотвратяване на замърсяването на моретата чрез изхвърляне във водата на отпадъци и други вещества (т.нар. „Лондонска конвенция“ от 1972 г.), така и с Конвенцията за защита на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (Конвенцията OSPAR). (13) През 2006 г. страните по Лондонския протокол от 1996 г. към Лондонската конвенция от 1972 г. приеха изменения към протокола. Тези изменения допускат и регулират съхранението на потоци от CO2 от процеси на улавяне на CO2 в геоложки обекти под морското дъно. (14) През 2007 г. страните по Конвенцията OSPAR приеха изменения в приложенията към конвенцията, за да позволят съхранението на CO2 в геоложки обекти под морското дъно, решение за осигуряване на безопасно за околната среда съхранение на потоци от въглероден диоксид в геоложки обекти, и насоки OSPAR за оценка и управление на риска, свързан с тази дейност. Те също така приеха решение да забранят разполагането на CO2 във водния стълб в морето и на морското дъно заради възможните отрицателни последици. (15) На общностно равнище вече са приети редица правни инструменти за управление на някои от рисковете за околната среда, свързани с УСВ, в частност във връзка с улавянето и преноса на CO2, които следва да бъдат използвани, когато е възможно. (16) При някои промишлени дейности Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването1 е подходяща за регулиране на рисковете за околната среда и човешкото здраве от улавянето на CO2 и, следователно, следва да бъде прилагана по отношение на улавянето на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки обекти от инсталации, обхванати от тази директива. (17) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда2 следва да бъде прилагана по отношение на улавянето и преноса на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки обекти. Тя следва също така да се прилага по отношение на местата за съхранение в съответствие с настоящата директива. (18) Настоящата директива следва да се прилага по отношение на съхранението на CO2 в геоложки обекти на територията на държавите-членки, техните изключителни икономически зони и на континенталния им шелф. Директивата следва да не се прилага по отношение на ▌проекти, извършвани с цел научни изследвания, разработване или изпитване на нови продукти, и процеси с планиран общ капацитет на съхранение под 100 килотона. Този праг също така изглежда подходящ за целите на други законодателни актове на Общността, имащи отношение към въпроса. Съхранението на CO2 в геоложки обекти, простиращи се извън териториалния обхват на настоящата директива, и съхранението на CO2 във водния стълб не следва да бъдат разрешени. (19) Държавите-членки следва да си запазят правото да определят районите на тяхна територия, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение. Това включва правото на държавите-членки да не позволяват съхранение върху цялата си територия или на отделни части от нея, или да дават приоритет на друго използване на подземните зони, като например проучване, производство и съхранение на въглеводороди или геотермална употреба на водоносните хоризонти. В този контекст държавите-членки следва по-специално да обърнат сериозно внимание на други свързани с енергетиката възможности за използването на потенциалните места за съхранение, включително възможности, които са стратегически за сигурността на енергийните доставки на държавите-членки или за развитието на възобновяеми енергийни източници. Подборът на подходящо място за съхранение е от жизнено значение, за да се гарантира, че съхраняваният CO2 ще бъде напълно задържан за неограничен период от време. При подбора на места за съхранение държавите-членки следва по възможно най-обективен и ефективен начин да отчитат съответните геоложки характеристики, например сеизмичността. Затова едно място следва да бъде избрано за място за съхранение единствено ако не съществува значим риск от изтичане, и ако при всички случаи няма вероятност от възникване на значими последствия за околната среда и здравето. Това следва да се определи чрез характеризиране и оценка на потенциалния комплекс за съхранение в съответствие със специфичните изисквания. (20) Повишено извличане на въглеводород (ПИВ) означава извличането на въглеводород в допълнение към въглеводорода, получен по естествен път, чрез инжектиране на вода или по друг начин. ПИВ като такова не се включва в обхвата на настоящата директива. Когато, обаче, ПИВ се съчетава с геоложко съхранение на СО2, следва да се прилагат разпоредбите на настоящата директива относно безопасното за околната среда съхранение на СО2. В такъв случай не се предвижда разпоредбите на настоящата директива относно изтичането, да се прилагат за изпуснати от наземни инсталации количества въглероден диоксид, които не надвишават необходимото при нормалния процес на извличане на въглеводороди и при което не се застрашава безопасността на съхранението в геоложки обект, нито се оказва неблагоприятно въздействие върху заобикалящата среда. Подобно изпускане е обхванато чрез включването на местата за съхранение в Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета1, която изисква връщане на квотите за търговия с емисии в случай на изпуснати емисии (като по този начин се включва такова изпускане). (21) Държавите членки следва да предоставят на разположение на обществеността информация, свързана със съхранението на CO2 в геоложки обекти, в съответствие с приложимото законодателство на Общността. (22) Държавите-членки, които възнамеряват да разрешат съхранението в геоложки обекти на CO2 на своя територия, следва да направят оценка на наличния капацитет за съхранение на тяхната територия. Комисията следва да организира обмен на информация и най-добри практики между въпросните държави-членки в контекста на обмена на информация, предвиден в настоящата директива. (23) Държавите-членки следва да определят при кои случаи е необходимо проучване за набавяне на необходимата за подбора на мястото информация. Проучването, т.е. дейностите, свързани с навлизане под земната повърхност, следва да бъде предмет на изискване за предоставяне на разрешение. Държавите-членки не е необходимо да определят критерии за допускане по отношение на процедури за предоставяне на разрешения за проучване, ако обаче определят такива, те следва най-малкото да гарантират, че процедурите за предоставяне на разрешения за проучване са отворени за всички събекти, притежаващи необходимия капацитет. Държавите-членки следва също да гарантират, че разрешенията се предоставят въз основа на публикувани обективни и недискриминационни критерии. За да се защитят и насърчат инвестициите в проучвания, разрешенията за проучване следва да се предоставят за ограничена площ и за ограничен период от време, през който титулярът на разрешението следва да има изключителното право да извършва проучване за потенциален комплекс за съхранение на CO2. Държавите-членки следва да гарантират, че през този период не са разрешени влизащи в конфликт употреби на комплекса. Ако в разумен срок не са извършени никакви дейности, държавите-членки следва да гарантират, че разрешението за проучване се отнема и може да се предостави на други субекти. (24) Местата за съхранение следва да не бъдат експлоатирани без разрешение за съхранение. Разрешението за съхранение следва да бъде основен инструмент, който да гарантира, че са изпълнени съществените изисквания на настоящата Директива и че съответно съхранението протича по безопасен за околната среда начин. Притежателят на разрешение за проучване, който по правило е вложил значителни инвестиции, следва да получи предимство пред конкурентите при предоставянето на разрешението за съхранение. (25) На ранния етап от изпълнението на настоящата директива, за да се осигури последователност в прилагането в цялата Общност на изискванията на настоящата Директива, всички заявления за разрешения за съхранение следва при получаване да се предоставят на Комисията. Проекторазрешенията за съхранение следва да бъдат изпращани на Комисията, за да може тя да представи становище за проекторазрешенията в срок от четири месеца след тяхното получаване. Националните органи следва да вземат това становище предвид при взимането на решение относно разрешението и следва да обосноват всяко отклонение от становището на Комисията. Прегледът на общностно равнище ║следва да спомогне също за засилване на общественото доверие в УСВ ▌. (26) Компетентният орган следва да преразгледа и при необходимост да актуализира или отнеме разрешението за съхранение, inter alia, ако е бил уведомен за значителни нередности или изтичания, ако внесените от операторите доклади или извършените инспекции разкрият неизпълнение на условията на разрешението, или ако бъде уведомен за друго неспазване на условията на разрешението от страна на оператора. След отнемането на разрешение, компетентният орган следва или да издаде ново разрешение, или да затвори мястото за съхранение. Междувременно компетентният орган следва да поеме отговорността за мястото за съхранение, включително специфични правни задължения. Понесените разходи следва да бъдат възстановени от бившия оператор. (27) Необходимо е да се наложат ограничения върху състава на потока от CO2, и те да са в съответствие с основната цел на съхранението в геоложки обекти, а именно — да се изолират емисиите на CO2 от атмосферата, и, също така, тези ограничения да се основават на рисковете, които примесите могат да породят за безопасността и сигурността на мрежата за пренос и съхранение и за околната среда и човешкото здраве. За тази цел съставът на потока от CO2 следва да бъде проверяван преди неговото инжектиране и съхранение. Съставът на потока от CO2 е резултат от процесите в инсталациите за улавяне. След включването на инсталациите за улавяне в Директива 85/337/ЕИО трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда в процеса на издаване на разрешение за улавяне. Включването на инсталациите за улавяне в Директива 96/61/ЕО допълнително гарантира, че трябва да се определят и прилагат най-добрите налични техники за подобряване на състава на потока от CO2. Настоящата директива изисква от оператора да приема и инжектира потоци от CO2, само ако е бил извършен анализ на състава на потоците, включително разяждащи вещества, както и оценка на риска, и ако оценката на риска е показала, че равнищата на замърсяване са в съответствие с критериите за състава, посочени в настоящата директива. (28) Наблюдението е от ключово значение за това да се даде оценка, дали инжектираният CO2 реагира според очакванията, дали се наблюдават миграции или изтичания, и дали констатираното изтичане нанася щети на околната среда или човешкото здраве. За тази цел държавите-членки следва да гарантират, че по време на оперативния етап операторът наблюдава комплекса за съхранение и съоръженията за инжектиране въз основа на план за наблюдение, съставен в съответствие със специфичните изисквания за наблюдение. Планът следва да бъде представен на и одобрен от компетентния орган. При съхранение в геоложки обекти под морското дъно наблюдението следва да бъде допълнително адаптирано към специфичните условия за управление на УСВ в морска среда. (29) Операторът следва поне веднъж годишно да представи доклад пред компетентния орган, inter alia, за резултатите от наблюдението. Освен това, държавите-членки следва да установят система за инспекции, която да гарантира, че мястото за съхранение се експлоатира в съответствие с изискванията на настоящата директива. (30) Необходими са разпоредби, обхващащи отговорността за щети, нанесени на местната околна среда и на климата в резултат на пропуски в постоянното задържане ║. Отговорността за нанасяне на щети на околната среда (щети, нанесени на защитени видове и естествени местообитания, водата и почвата) се регулират от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети1, която следва да бъде прилагана по отношение на експлоатирането на местата за съхранение в съответствие с настоящата директива. Отговорността за нанасяне на щети на климата в резултат на изтичания е обхваната от включването на местата за съхранение в Директива 2003/87/ЕО ║, която изисква връщане на квотите за търговия с емисии в случай на изпуснати емисии. В допълнение, настоящата директива следва да наложи на оператора задължението да предприеме корективни мерки в случай на значителни нередности или изтичания въз основа на план за корективни мерки, представен на и одобрен от компетентния национален орган. В случаите, в които операторът не успее да предприеме необходимите корективни мерки, тези мерки следва да бъдат предприети от компетентния орган, като разходите следва да бъдат възстановени от оператора. (31) Мястото за съхранение следва да бъде затворено, ако са изпълнени съответните условия, посочени в разрешението, по искане на оператора, след оторизация от страна на компетентния орган, или ако компетентният орган вземе това решение след отнемане на разрешение за съхранение. (32) След затварянето на място за съхранение, операторът следва да продължи да носи отговорност за поддръжката, наблюдението и контрола, отчетността и корективните мерки в съответствие с изискванията на настоящата директива, въз основа на план за периода след затварянето, представен на и одобрен от компетентния орган, както и за всички произтичащи от това задължения съгласно други релевантни законодателни актове на Общността, до момента, в който отговорността за мястото за съхранение се прехвърли на компетентния орган. (33) Отговорността за мястото за съхранение, включително специфичните правни задължения, следва да бъдат прехвърлени на компетентния орган, ако и когато всички налични доказателства сочат, че съхраняваният CO2 ще бъде напълно задържан за неограничен период от време. За тази цел операторът следва да представи доклад ▌на компетентния орган за одобрение на прехвърлянето. На ранния етап от изпълнението на настоящата директива, за да се осигури последователност в прилагането в цялата Общност на изискванията на настоящата директива, всички доклади следва при получаване да се предоставят на Комисията. Проекторазрешенията за съхранение следва да бъдат изпращани на Комисията, за да може тя да представи становище за проекторазрешенията в срок от четири месеца след тяхното получаване. Националните органи следва да вземат това становище предвид при взимането на решение относно одобрението и следва да обосноват всяко отклонение от становището на Комисията. Както и прегледът на проекторазрешенията за съхранение на общностно равнище ║, прегледът на проекторешенията за одобрение следва да спомогне също за засилване на общественото доверие в УСВ ▌. (34) Отговорностите извън онези, обхванати от настоящата директива, Директива 2003/87/ЕО и Директива 2004/35/ЕО, по-специално по отношение на етапа на инжектиране, затваряне на мястото за съхранение и периода след прехвърлянето на правните задължения на компетентния орган, следва да се уреждат на национално равнище. (35) След прехвърлянето на отговорността ▌ наблюдението следва да се сведе до равнище, което все пак да позволява откриване на изтичане или значителни нередности, като то следва да бъде засилено, ако бъдат констатирани изтичания или значителни нередности. Също така, след прехвърлянето на отговорността бившият оператор не следва да възстановява разходи, понесени от компетентния орган, освен в случай на установена вина или небрежност на оператора преди прехвърлянето на отговорност за мястото за съхранение. (36) Следва да бъдат осигурени финансови мерки за повишаване на доверието във възможността да бъдат изпълнени задълженията за затваряне и след затваряне, задълженията, произтичащи от включването в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и задълженията съгласно настоящата директива да се предприемат корективни мерки в случай на значителни нередности или изтичания. Държавите-членки следва да гарантират, че потенциалният оператор е предприел финансови мерки, под формата на финансова гаранция или друга сходна мярка, така че те да са валидни и ефективни преди да се пристъпи към инжектиране. (37) Може да се наложи националните органи да понесат разходи, свързани със съхраняването на въглероден диоксид, след прехвърлянето на отговорността, като например разходи за наблюдение. Поради това операторът следва да заплати финансова вноска в полза на компетентния орган, преди отговорността да бъде прехвърлена и по ред и условия, които ще се определят от държавите-членки. Финансовата вноска следва да покрие най-малко разходите за наблюдение за период от 30 години. Размерът на финансовата вноска следва да се определи въз основа на насоки, които приема Комисията, за да се осигури последователност в изпълнението на изискванията на настоящата директива в цялата Общност. (38) Достъпът до мрежите за пренос и местата за съхранение на CO2, независимо от географското положение на потенциалните ползватели в рамките на Европейския съюз, може да бъде поставен като условие за навлизане или конкурентна дейност на вътрешния пазар на топлинна- и електроенергия, в зависимост от съответните цени на въглеродните емисии и на УСВ. Следователно е целесъобразно да се установят разпоредби, позволяващи на потенциалните ползватели да получат такъв достъп. Това следва да се извърши по начин, определен от всяка държава-членка, като се прилагат целите за честен, открит и недискриминационен достъп и като се вземе предвид, inter alia, капацитетът за съхранение, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен, както и делът от нейните задължения за намаляване на CO2 по силата на международните правни инструменти и законодателството на Общността, които тя възнамерява да изпълни посредством улавяне и съхранение на CO2 в геоложки обекти. Тръбопроводите за пренос на CO2 следва по възможност да бъдат проектирани така, че да се улесни достъпът на потоците от CO2, отговарящи на разумни минимални прагове за състав. Държавите-членки следва, също така, да създадат механизми за уреждане на спорове, които да позволят бързото уреждане на спорове относно достъпа до преносни мрежи и места за съхранение на CO2. (39) Необходими са разпоредби, които да гарантират, че в случай на трансграничен пренос на CO2, трансгранични места за съхранение или трансгранични комплекси за съхранение, компетентните органи на държавите-членки ще спазват изискванията на настоящата директива, както и на всички други законодателни актове на Общността. (40) Компетентният орган следва да създаде и да поддържа регистър на издадените разрешения за съхранение и на всички затворени места за съхранение и заобикалящите ги комплекси за съхранение, включително картите с площта, взети предвид от компетентните национални органи при съответните процедури по планиране и предоставяне на разрешения. Съдържанието на регистъра следва да бъде съобщено на Комисията. (41) Държавите-членки следва да представят доклади за изпълнението на настоящата директива въз основа на въпросници, изготвени от Комисията съгласно Директива 91/692/ЕИО на Съвета от 23 декември 1991 г. относно стандартизиране и рационализиране на докладите за прилагане на някои директиви, свързани с околната среда1. (42) Държавите-членки следва да определят правила за санкциите, приложими при нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. (43) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията2. (44) Директива 85/337/ЕИО следва да бъде изменена, за да обхване улавянето и преноса на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки обекти, както и местата за съхранение в съответствие с настоящата директива. Директива 96/61/EО следва да бъде изменена, за да обхване улавянето на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки обекти от инсталации, обхванати от тази директива. Директива 2004/35/ЕО следва да бъде изменена, за да обхване експлоатирането на местата за съхранение в съответствие с настоящата директива. (45) Приемането на настоящата директива следва да осигури високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве от рисковете, свързани със съхранението на CO2 в геоложки обекти. Затова Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г.относно отпадъците3 и Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци4 следва да бъдат изменени, за да може от приложното поле на тези инструменти да бъде изключен CO2, улавян и пренасян с цел съхранение в геоложки обекти. Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите5 следва също да бъде изменена, за да се позволи инжектирането на CO2 в солени водоносни пластове с цел съхранение в геоложки обекти. Такова инжектиране е предмет на разпоредбите на общностното законодателство относно опазването на подпочвените води и трябва да бъде в съответствие с член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2000/60/ЕО и с Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им6. (46) Преходът към нискоемисионно производство на електроенергия изисква, в случай на производство на електроенергия от изкопаеми горива, новите инвестиции в производството на електроенергия от изкопаеми горива да бъдат правени по начин, способстващ за значителното намаление на емисиите. За тази цел, Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации1 следва да бъде изменена, за да включи изискването всички горивни инсталации с определен капацитет, за които е предоставено първоначално разрешение за строеж или първоначално разрешение за експлоатация след влизане в сила на настоящата директива, да разполагат с подходящо пространство на мястото за инсталация за оборудването, необходимо за улавяне и сгъстяване на CO2, ако има подходящи места за съхранение и преносът на CO2 и реконструкциите на инсталациите с цел улавяне на CO2 са технически и икономически осъществими. Следва да се направи оценка дали преносът и реконструкцията са икономически осъществими, като се отчетат предвижданите разходи за избегнат CO2 за конкретните местни условия при реконструкция и предвижданите разходи за квотите за CO2 в Общността. Предвижданията следва да се основават на най-новите данни; следва да се направи и преглед на възможните технически решения и анализ на несигурността. Въз основа на оценка от страна на оператора и на друга налична информация компетентният орган следва да определи дали тези условия са изпълнени, по-специално по отношение на защитата на околната среда и опазването на човешкото здраве. (47) До [30 юни 2015 г.] Комисията следва да направи преглед на директивата предвид придобития опит от ранния етап от прилагането й и ако е целесъобразно, да представи предложения за преработването й. (48) Тъй като целта на предложеното действие, а именно да се създаде правна рамка за регулиране на рисковете за околната среда от УСВ, не може да бъде ║постигната в достатъчна степен от държавите-членки, ║и следователно, поради мащабите и последиците от тези действия, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не нахвърля необходимото за постигането на тази цел. (49) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество2, държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които доколкото е възможно илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние. (50) Настоящата директива се прилага, без да се засягат членове 87 и 88 от Договора. ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Каталог: RegData -> seance pleniere -> textes adoptes -> provisoire -> 2008 provisoire -> Приети текстове provisoire -> Приети текстове provisoire -> Приети текстове provisoire -> Кодекс на Общността I (A7-0441/2011 Докладчик: Louis Michel) 1 provisoire -> Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0254 2008 -> Приети текстове на заседанието от Изтегляне 4.95 Mb. Сподели с приятели:
|