Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2012)0364

48. Приветства постигането на целта за 2012 г. за намаляване до минимум на административната тежест, но счита, че още много трябва да бъде постигнато; настоятелно призовава Комисията да направи преглед на съществуващото законодателство и да предложи нова амбициозна цел за намаляване на тежестта в съответствие със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа и принципа „Мисли първо за малките предприятия!“; счита, че подобна нова цел следва да бъде нетна цел, отчитаща новото законодателство, прието след като целите са били поставени; препоръчва новата цел да бъде измерима и подлежаща на проверка и да постига качествено подобряване, например чрез намаляване на количеството изисквани от МСП документи, и да гарантира, че МСП не са изправени пред нереалистични срокове за подаване на документите; счита, че Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни следва да има централна и постоянна роля при надзора на напредъка по подобна цел за намаляване на тежестта.

49. Призовава държавите членки и Комисията да осигурят споразумения, позволяващи на МСП да извършват дейност в цяла Европа и да комерсиализират идеите си, като им предоставят по-добър пазарен достъп и като намалят бюрократичните пречки;

50. Подчертава своето разочарование относно повърхностното и непоследователно прилагане на теста за въздействието върху МСП от Комисията; настоява, че тестът за МСП следва да присъства систематично като фиксирана глава в оценката на въздействието; призовава Комисията да изясни защо не е проведен подходящ тест за въздействието върху МСП по отношение на пакета относно защитата на данните и да предприеме бързи, конкретни действия за поправянето на този пропуск;

51. Твърдо подкрепя акцента върху микропредприятията в един по-строг тест за въздействието върху МСП и отбелязва концепцията за изключване по подразбиране на микропредприятията от всяко предложено законодателство; счита обаче, че изключване може да се приложи само когато специфичните нужди на микропредприятията не могат да бъдат взети предвид чрез адаптирани решения или чрез по-леки режими, което да бъде доказано от теста за въздействието върху МСП; поради това настоява за създаването на микроизмерение като неразделна част от теста за въздействието върху МСП, за да се оценяват систематично всички налични възможности; припомня, че никое изключване или адаптирано решение не следва да засяга основните изисквания на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд, основните права на работниците в ЕС или основните принципи на законодателството на ЕС в областта на околната среда; подчертава, че когато микропредприятията са напълно включени в обхвата на една разпоредба, причините за тяхното включване по този начин следва да бъдат ясно демонстрирани от резултатите от теста за въздействието върху МСП;

52. Подчертава необходимостта от подобряване на ефективността на транспониране на законодателството на ЕС в националното законодателство; призовава Комисията за повече хармонизация на законодателството с цел намаляване на обхвата на допълнителното регулиране на национално равнище и за по-систематично прилагане на теста за въздействието върху МСП; призовава Комисията да оцени в каква степен прилагането на „контролния списък за добро прилагане на законодателството на ЕС“¹ може да бъде въведено като изискване към държавите членки в полза на единния пазар;

53. Настоятелно призовава националните правителства да прилагат подход „спазване или обяснение“, подобен на разпоредбите за корпоративно управление; подчертава, че по силата на този подход правителствата ще трябва надлежно да обосновават разпоредбите за изпълнение, които са в повече от изискваните от законодателството на ЕС;

54. Изразява съжаление, че само няколко държави членки систематично прилагат теста за въздействието върху МСП в своя процес за вземане на решения на национално равнище; призовава Комисията да представи, а Съвета да подкрепи предложение за минималните изисквания, включително насоки за прилагане на тестове за въздействието върху МСП на национално равнище, основано на най-добрите практики, определени от приложения от Комисията тест за въздействието върху МСП, а също и на най-добрите практики на национално равнище;

55. Призовава за извършване на „проверка на пригодността“ на съществуващото законодателство на ЕС, за да се отстранят несъответствията и остарелите или неефективни правила;

56. В контекста на проверките за целесъобразност, призовава за определяне на областите, в които съществува прекомерна тежест, несъответствия или неефективно законодателство, оказващи неблагоприятно въздействие върху МСП; призовава Комисията да гарантира постигането на целите на разпоредбите в областта на здравеопазването, безопасността, равенството и социалните въпроси;

57. Твърдо подкрепя идеята за принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови („one in, one out“) като водещ по отношение на законодателството на ЕС в областта на единния пазар, с което да се гарантира, че не може да бъде въвеждано ново законодателство, налагащо разходи на МСП, без да се прегледат съществуващите изисквания в дадена сфера и без да се определи еквивалентна стойност, която може да бъде премахната;

58. Призовава ролята на мрежата от представители на МСП да бъде засилена, тъй като тази мрежа носи истинска добавена стойност за комуникацията и координирането между държавите членки и между националното и европейското равнище, от разработването на политики до изпълнението на законодателството; призовава Комисията и националните администрации да гарантират, че пратениците на МСП могат да действат независимо и да прилагат хоризонтален подход, гарантиращ вземането под внимание на интересите на МСП във всички сфери на правото и формулирането на политики; настоява представителите на МСП да бъдат силно ангажирани в процедурите на теста за въздействието върху МСП; насърчава освен това укрепването на организациите на гражданското общество, които извършат дейност за обединяване на МСП в ЕС и призовава да се разглеждат нуждите на организациите на гражданското общество при административните и законодателните процеси;

59. Подчертава, че е важно провеждането на консултации със социалните партньори при планирането на национални мерки за укрепване и насърчаване на малкото и средно по мащаб предприемачество;

Определение за МСП

60. Отбелязва текущото оценяване на определението за МСП, което вече обхваща повече от 99 % от всички стопански дружества в ЕС; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на: а) повишаването на гъвкавостта и смекчаването на стимулите, възпиращи растежа (например чрез удължаване на периодите на преход до 3 години), б) адаптирането на тавана за оборота и за баланса към икономическите тенденции и в) позволяването на по-диференцирано разглеждане на всяка подкатегория;

61. Призовава Комисията и държавите членки да създадат специален визов режим в рамките на споразумението от Шенген във връзка с дейностите, свързани с внос и износ;

Допълнителни мерки

62. Подчертава, че единният пазар е ключов фактор в създаването на възможно най-добра среда за МСП; изразява съжаление, че той все още не е реалност в много области, по-специално по отношение на цифровото му измерение; следователно призовава Комисията да настоява за реализирането на цифров единен пазар до 2015 г., включително чрез насърчаване развитието на широколентова инфраструктура и технологии, за да принуди държавите членки да въведат и прилагат съществуващото законодателство и да дават нови предложения там, където все още липсва законодателство за вътрешния пазар, по-специално с оглед на намаляване на разходите и бюрократичните изисквания за стопанска дейност;

63. Призовава Комисията да ускори темповете на високоскоростните широколентови връзки в регионите на ЕС, за да се гарантира максимално участие на МСП в цифровизиращия се вътрешен пазар;

64. Отчита, че изчисленията в облак значително могат да увеличат ефективността и продуктивността на МСП; поради това призовава Европейската комисия да разработи европейска рамка за изчисленията в облак, която да бъде отворена за други глобални облаци;

65. Изразява съжаление, че ЕС изостава след други глобални участници като Япония и Южна Корея, като едва 2 % от интернет връзките ползват оптични кабели; поради това призовава държавите членки и Комисията да ускорят разпространението и въвеждането на ултрависокоскоростна широколентова мрежа;

66. Признава, че електронната търговия е инструмент, подпомагащ МСП, които желаят да навлязат на нови пазари и да разширят кръга на потребителите си; поради това призовава Комисията да улесни трансграничната търговия, например чрез създаването на надеждна, безопасна и ефективна онлайн платежна система;

67. Подчертава спешната необходимост ЕС да предостави на МСП и на предприемачите сигурност и възможност за търговия онлайн с цел увеличаване на трансграничната търговия; следователно призовава за опростяване на системите за лицензиране, както и за създаване на ефикасна рамка за авторско право;

68. Призовава Комисията да насърчава свободното движение на услуги чрез разширяване на обхвата и цялостно прилагане на Директивата за услугите, за да се предостави на МСП и на предприемачите реална възможност за растеж и за предлагане на услуги и продукти на 500-те милиона потребители в ЕС;

69. Призовава държавите членки да се възползват от предимствата на електронната администрация и да въведат решения за електронно управление;

70. Насърчава Генералния секретариат на Комисията, в сътрудничество с асоциациите за стопанска дейност и други заинтересовани страни, да основат ежегодна награда в рамките на колегиума на членовете на Комисията, за да почетат члена на Комисията и/или държавата членка, която е приложила принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ по най-ефективния и успешен начин в рамките на европейския семестър;

71. Призовава за опростяване и по-голяма достъпност на предназначените за МСП инструменти на ЕС; посочва, че твърде често програмите на ЕС са прекалено бюрократични, за да бъдат използвани от МСП;

72. Подчертава, че е необходимо да се въведат и приложат мащабни мерки за опростяване, включително опростени методи за възстановяване на разходите, което ще помогне на МСП да участват в програми, финансирани от ЕС;

73. Приветства съобщението от Комисията, озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността“ (COM(2011)0642), както и работния документ на Комисията относно изпитването по отношение на конкурентоспособността (SEC(2012)0091);

74. Отчита, че Комисията започна прилагането на концепцията за изпитване по отношение на конкурентоспособността и последваща оценка на законодателството, настоява Комисията да прилага тази концепция съгласувано и задълбочено дори и в случаите, когато промени на разпоредбите за изпълнение на законодателството на ЕС оказват въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността (например при промяна на правилата за тръжната продажба на квоти за емисии); призовава Комисията да докладва редовно за напредъка, постигнат в тази област;

75. Счита, че следва да се организират регионални кампании с участието на местните граждански организации на предприемачи за насърчаване на предприемаческия дух, посредством които би могла в региона да бъде демонстрирана културата на предприемачество чрез представяне на най-добрите практики и чрез кръгли маси с успели лица, извършващи стопанска дейност;

76. Подчертава, че свободната търговия и достъпът до световните пазари са важен катализатор за създаване на работни места и растеж, както и решаващ фактор, позволяващ на европейските МСП да заемат водеща позиция на световните пазари; поради това подчертава важността от напредък в търговските преговори, които намаляват допълнително нормативните пречки в областта на търговията, засягащи диспропорционално МСП;

77. Приветства факта, че в своите различни стратегии и съобщения Комисията признава важността на производствения сектор за устойчивия растеж и заетост в ЕС; отново подчертава необходимостта от интегрирана промишлена политика, основана на принципите на социалната пазарна икономика и подпомагаща преминаването към устойчива и стабилна икономика с ефективно използване на ресурсите;

78. Посочва важността от насърчаване на участието на МСП в плановете в областта на енергийната ефективност и околната среда на местно и регионално равнище, тъй като тяхното участие в тези сектори значително ще увеличи възможностите за развитие на стопанска дейност;

79. Признава, че за да могат държавите членки да постигнат целите на стратегията „ЕС 2020“ за иновативна, интелигентна и приобщаваща Европа, необходимо е те да вземат предвид МСП и микропредприятията и да улеснят създаването им, с оглед на огромния потенциал на подобни предприятия за създаване на заетост, особено за млади хора, а и следователно за намаляване на бедността и социалното изключване; отбелязва, че самостоятелната заетост или създаването на микропредприятие могат да бъдат добра и гъвкава възможност, по-специално за жени;

80. Признава, че МСП играят важна роля за постигането на социална стабилност, социално сближаване и интеграция, особено в области, изправени пред отрицателни тенденции в демографското развитие; изисква от Комисията и държавите членки да подкрепят МСП при създаването на работен климат, който ще насърчи работещите да спазват нормите на трудовото право и стандартите за безопасни и здравословни условия на труд, като допринасят по този начин за социално благополучие и за борбата с бедността;

81. Подчертава, че следва да бъдат насърчавани улесненият достъп до микрокредити чрез Европейския механизъм за микрофинансиране и по-нататъшното развитие на този инструмент в рамките на Програмата за социална промяна и социални иновации за периода 2014—2020°г. и бъдещето на Европейския социален фонд (ЕСФ), така че да бъде възможен достъпът до подходящи инструменти за финансиране преди всичко за лица от групи в неравностойно социално положение, създаващи микропредприятия; в тази връзка призовава Комисията да приеме специални указания за кооперации в управляваните от Европейския инвестиционен фонд финансови инструменти;

82. Отбелязва, че когато става дума за трансграничните услуги, единните звена за контакт могат също, заедно със социалните партньори, да предоставят подробна информация относно действащите условия на труд в страната, където ще се предлагат услугите;

83. Счита, че предприемачеството и подходящите рамкови условия за конкурентоспособността и растежа на МСП, включително чрез инфраструктурни инвестиции като такива в „зелена“ инфраструктура, могат значително да улеснят изхода от икономическата криза; подчертава необходимостта от насърчаване на предприемаческия потенциал там, където нивото на стартиращите МСП е под средното за всички сегменти на обществото, както и където е нужно предприемачество сред конкретна целева група, а именно младежи и жени;

84. Счита, че всяко евентуално преразглеждане на нормативната уредба относно финансовите пазари следва да подобри възможността на МСП да набират финансиране чрез капиталовите пазари, така че да бъдат по-малко зависими от банкови кредити;

85. Счита, че в процеса на текущата реформа на структурните фондове следва да бъдат сериозно взети предвид МСП, когато това е целесъобразно, когато това допринася за регионалните рамкови условия за растеж и когато това създава взаимодействия с други програми и инициативи на ЕС; счита, че бюрокрацията трябва да бъде ограничена, например чрез приемане на пропорционални стандарти в областта на корпоративния одит и финансовото отчитане и чрез въвеждане при преразглеждането на Финансовия регламент на общи правила за всички фондове и програми;

86. Призовава държавите членки възможно най-бързо да въведат в националното си право Директивата за просрочените плащания, за да спомогнат за предоставянето на допълнителна ликвидност на МСП в условията на настоящата икономическа криза;

87. Призовава за по-ефективни, по-прости и по-добре координирани инструменти на ЕС за достъп до кредитен или рисков капитал, по-специално за МСП с планове за интернационализация;

88. Призовава за ефективни гаранции за портфейлите на МСП, предвид увеличените капиталови изисквания за банките, като част от прилагането на процедурата за наблюдение „Базел III“ и процеса на намаляване на степента на задлъжнялост, осъществяван от множество банки понастоящем, при същевременно отчитане на кумулативните последици от законодателството в областта на финансовите услуги;

89. Подчертава, че дейността на ЕС по отношение на МСП не замества, а по-скоро допълва действията на държавите членки и регионите и е предназначена да подкрепи тези усилия въз основа на принципа „повече за повече и по-малко за по-малко“, при който държавите членки, предоставящи повече подкрепа за МСП, следва да получават повече подкрепа от ЕС; следователно призовава настоятелно държавите членки да прилагат амбициозни програми, основани на стимули за по-нататъшно насърчаване на предприемачеството; призовава такива програми да включват мерки, подобряващи достъпа до финансиране и до пазари, да облекчават административните изисквания и по-добре да включват насочено към предприемачеството образование в училищните програми на всички равнища; счита, че тези мерки следва да подкрепят инициативите на частния сектор, които дават възможност да се съкратят сроковете, необходими за получаване на финансиране в малък размер, като например партньорствата между банките и специалистите в областта на счетоводството; препоръчва за студентите да бъдат организирани редовно академични конкурси, насочени към практиката, при които освен лексикалните им знания се оценява и предприемаческият им дух;

90. Подкрепя инициативите на частния сектор за улесняване на достъпа на МСП — и по-специално на микропредприятията — до финансиране, като например партньорствата между банките и специалистите в областта на счетоводството, с които се цели съкращаване на 15 дни на срока за получаване на финансиране в малък размер (под 25 000 EUR); счита, че подобни партньорства са ефективни за микропредприятията, тъй като, от една страна, специалистите в областта на счетоводството подготвят и изпращат по интернет всички необходими финансови документи, изисквани от банките, и дават някакво равнище на гаранция относно прогнозите, предоставяни от микропредприятията, а от друга страна, банките предоставят онлайн стандартизирани заявления за финансиране и мотивират отказите на искания за финансиране;

91. Призовава Комисията да разгледа нови инициативи за набиране на средства за предприемачи и новосъздадени предприятия, като например груповото финансиране (crowd funding), за да прецени как те биха могли да облагодетелстват МСП и да реши дали следва да бъдат насърчавани; освен това посочва необходимостта да се прецени дали би била нужна законодателна рамка по отношение на подобни практики в ЕС;

92. Призовава Комисията и държавите членки в бъдещата многогодишна финансова рамка да гарантират за МСП по-лесен достъп до европейско финансиране, което следва да подпомогне техния достъп до вътрешния пазар;

93. Призовава държавите членки и Комисията да улеснят възможностите за инвестиции за създаване на иновативни предприятия, като премахнат пречките, които затрудняват появата на общ за ЕС пазар на рисков капитал;

94. Посочва, че е необходимо да се открият и премахнат пречките, които затрудняват микропредприятията да прераснат в МСП и МСП да се разрастват допълнително;

95. Призовава Комисията да се справи с пропуските на МСП по отношение на знанията и уменията в областта на „зелените“ технологии, практики и бизнес модели; посочва, че са необходими действия за определяне на потребностите от умения и за отстраняване на несъответствията в пазара на труда посредством стратегии за образование и професионално обучение и разработване на насочени към МСП програми за обучение и развитие на уменията;

96. Счита, че в рамките на следващата МФР програмите COSME, „Хоризонт 2020“ и програмите по структурните фондове следва да предвидят достатъчно средства за подкрепа на усилията на МСП по отношение на иновациите и създаването на заетост по устойчив и позволяващ ефективно използване на ресурсите начин;

97. Призовава да се разработят нови финансови инструменти в програмите за подкрепа на МСП, като COSME, които да вземат под внимание не само финансовото състояние на МСП, но също и така наречените „нематериални активи“, така че достъпът до кредитиране да предвижда форми на признаване на интелектуалния капитал на МСП;

98. Призовава за разпределяне на амбициозен бюджет за инструмента за МСП, създаден съгласно „Хоризонт 2020“, който ще осигури целева подкрепа за иновативни МСП с висок потенциал за растеж; вярва, че инструментът следва да се прилага посредством единна специализирана структура, приспособена към нуждите на МСП;

99. Подчертава, че следва да се доразвие потенциалът на инструментите за финансов инженеринг, за да се даде възможност както за разработване на качествени стратегически проекти, така и за участие на частни субекти, по-специално МСП, и частни капитали в европейски проекти. насочва вниманието към факта, че настоящото недостатъчно използване на инструментите за финансов инженеринг, което се дължи на изключителната им сложност, изисква спешен дебат относно тяхното управление;

100. Подчертава, че структурните фондове — посредством финансовите инструменти — следва да продължат да предоставят финансиране на МСП чрез ценни книжа, гаранции и заеми при облекчени условия, и подчертава, че сложните административни процедури, особено на национално равнище, следва да бъдат опростени, както и че следва да са избягват значителните различия в начина, по който разпоредбите се прилагат съответно от управляващите органи и междинните звена;

101. Призовава Комисията да начертае пътна карта за конкурентно данъчно облагане на МСП, която да насърчи държавите членки да адаптират своите данъчни схеми с цел да се намалят извънтрудовите разходи за заплати за млади дружества и да се позволи на тези дружества да запазят по-голяма част от печалбата си за реинвестиране в собствената дейност; предлага тази пътна карта да се основава на най-добрите практики и да включва пилотни проекти;

102. Призовава за повече усилия за прилагането на взаимното признаване с цел улесняване на трансграничните дейности на МСП; призовава за създаването на „едно гише“ за ДДС, за да могат предприемачите да изпълняват задълженията си в държавата на произход за стопанската дейност;

103. Призовава Комисията да насърчи държавите членки да въведат равнопоставени условия за всички видове финансиране; посочва, че са необходими спешни мерки, за да може предприятията да не зависят в такава степен от дългове; подкрепя въвеждането на данъчна неутралност по отношение на третирането на дяловото и дълговото финансиране;

104. Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчат приемствеността сред МСП посредством нормативна среда, улесняваща прехвърлянето на предприятия; препоръчва премахването на фискалните бариери (данък върху наследствата, данък върху даренията и др.), които биха могли да застрашат приемствеността при семейните предприятия;

105. Подчертава необходимостта от по-ниски данъци в сферата на труда и инвестициите;

106. Призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки за насърчаване на социалното предприемачество в Европа, по-специално чрез подобряване на достъпа до публично и частно финансиране, намаляване на дискриминацията в заплащането между половете, насърчаване на мерки за баланс между работата и семейния живот и подобряване мобилността и признаването на квалифицираната работна сила, както и чрез подобряване на качеството и наличността на консултации за МСП относно корпоративната социална отговорност (КСО); призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки за насърчаване на социалното предприемачество в Европа, по-специално чрез подобряване на достъпа до публично и частно финансиране и подобряване мобилността и признаването на квалифицираните работници и стажанти; посочва обаче, че това не следва да води до категоризация на „добри“ и „лоши“ предприемачи;

107. Подчертава значението на надеждното снабдяване със суровини и за МСП в сектора на промишлеността; призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки, за да осигурят по устойчив начин снабдяване със суровини и да повишат ефективното им използване, по-специално като гарантират свободен и справедлив достъп до суровините, търгувани на международните пазари и като развиват ефективното използване и рециклиране на ресурсите, съобразявайки се със съотношението разходи/ползи;

108. Призовава Европейския съвет да запази бюджета за политиката на сближаване за следващия програмен период, тъй като структурните фондове и Кохезионният фонд са сред най-ефективните инструменти на ЕС за създаване на растеж и работни места, за увеличаване на конкурентоспособността на европейската икономика и за подпомагане на МСП;

109. Призовава държавите членки да насърчават развитието и конкурентоспособността на различните видове МСП и да разглеждат конкретните им нужди посредством специално създадени за всеки отделен случай мерки; подчертава приноса на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и на Кохезионния фонд за развитието и подобряването на транспортната, енергийната, екологичната и широколентовата инфраструктура и по този начин за създаването на благоприятна бизнес среда, която насърчава инвестициите и засилва конкурентоспособността; подчертава необходимостта от насърчаване на предприемачеството и увеличаване на подкрепата за МСП, признавайки ключовата роля, която те изпълняват при насърчаването на икономическата конкурентоспособност;

110. Подчертава необходимостта от по-добра координация и взаимодействие между различните политики и инструменти на равнище ЕС, на национално, регионално и местно равнище, насочени пряко към МСП; изтъква, че съществуващите политики и финансови инструменти за подкрепа на МСП следва да бъдат третирани по един по-последователен начин и да се допълват взаимно; подчертава необходимостта от намаляване на фрагментирането и от консолидиране и насърчаване на схемите за финансова подкрепа за МСП, за да се осигури по-значимо обединяване и координиране на ресурсите на равнище ЕС, на национално, регионално и местно равнище; подчертава, че конкурентоспособността би се повишила също така, ако инвестициите и помощта за МСП са приспособени към регионалното многообразие;

111. Счита, че целта на финансирането на МСП чрез ЕФРР е да се засили конкурентоспособността във всички региони на Съюза, за да се постигне икономическо, социално и териториално развитие в съответствие с целите на политиката на сближаване;

112. Подчертава, че структурните фондове, по-специално ЕФРР, са важен инструмент при оказването на подкрепа на иновативни МСП посредством стимулиране на тяхната конкурентоспособност и най-вече на интернационализацията им, и подчертава, че затова допустимостта за такава подкрепа следва да се тълкува във възможно най-широк смисъл; призовава регионите да използват възможностите, които им предоставят правилата, за подкрепа на оперативните си програми;

113. Подчертава необходимостта да се прилагат финансови стимули за създаването на нови работни места в МСП;

114. Изтъква, че програмите за европейско териториално сътрудничество подкрепят развитието на мрежи, дейности за обмен на знания и ноу-хау между организации в различни европейски региони и биха могли да бъдат полезен инструмент за създаване на нови възможности за развиване на стопанска дейност;

115. Счита, че структурните фондове, по-специално ЕСФ, изпълняват важна роля за придобиването на знания и умения, изграждането на мрежи и обмена на добри практики; вярва, че инвестициите в човешки капитал и проектите за сътрудничество имат основен принос за засилване на конкурентоспособността на европейските МСП;

o

o o