Съдържание: пролог по следите на мистерията време



страница6/19
Дата02.05.2017
Размер2.98 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

* * *

„Купили си бяхме вила в Ловешко - разказва йо­гата Венцислав Евтимов. - Нямахме търпение да се похвалим с новата придобивка на леля Слава, а тя:

- О-о-о, виждам я!... Ето - и мазето ви виждам... Прорицателката описа в детайли имота така, сякаш се намираше пред него.

За миг се умълча. И изведнъж:

- Ха!... В мазето са се подслонили двойка прилепи. Ей ги - свити в ъгъла на тавана.

За кой ли път - безупречна. Още не бяхме ги про­гонили.

Прочела мислите ни, пророчицата рязко смръщи вежди. Строго заръча:

- Да не сте ги прокудили! Камо ли да ги убивате! После внимателно предупреди:

- Прилепите са ваши пазачи. Всеки дом се нуждае от охрана. Прогоните ли ги, казвам ви, задават се нещастия...

И мило завърши:

- Моля ви, послушайте ме.

Невероятно. Прилепи - домашни бодигардове.

Не ни изненада. Отдавна се знаехме с нея. Свик­нали бяхме с чудатостите й. Нищо повече тоз ден не посмяхме да я запитаме.

...И тъй, необезпокоявани от никого, "крилатите нощни бодигардове" с години блаженстваха на тава­на на избеното помещение. Съседните вили за това време неведнъж бяха злодейски обирани. Апашите с пръст не ни докоснаха.

Забравили странната история, наложи се да зами­нем за чужбина. Оставихме ключовете на виличката на добри съседи - да я понаглеждат. В залисията оба­че сме пропуснали да ги предупредим за "крилатите телохранители".

Един ден те услужливо решили да прочистят мазе­то. И се престарали - прогонили "пазачите".

Още същата пролет крадци изтарашили вилата. Претършували я пет-шест пъти. Отмъкнали имуще­ството. Кабелите дори изтръгнали от стените.

Тогава си спомнихме предупреждението, звучащо като приказна притча: „Прилепите са ваши пазачи. Всеки дом се нуждае от охрана. Прогоните ли ги, за­дават се нещастия..."



* * *

Увлекателният разказ на Венцислав Евтимов про­дължава, но вече в друг ракурс:

„Напоследък учените се опитват да разкрият връз­ката на човека с животните. Леля Слава изглежда от­давна я бе разкодирала. От години с лекота общуваше с тях.

Водени от съветите й, взехме си котка за апарта­мента. Красива, елегантна, египетска. Тъй я нареко­хме - Египтянката.

Но любимката ни се оказа своенравна, страшно капризна. Не и ли хареса госта, ще се стрелне да го одраска. Може и по-лошо - да раздере дрехата му.

Нервничи, ръмжи, хапе. Не мирясва, не го ли прогони.

Дистанцира ни от приятелите.

Конфузна ситуация.

Веднъж поканихме на гости леля Слава. Трудно подвижна, докарахме я с автомобил.

Внимателно я настанихме на дивана.

И ужас - към нея ненадейно политна Египтянка-та, за която сякаш бяхме забравили.

Опитахме да я възпрем.

Късно.

Вече се бе покатерила и увила около врата на гос­тенката.



Косите ни се изправиха - ако впие нокти в шията й?...

- Оставете я! - Властно извиси ръка старицата. -Добро си е животинчето. Нека му се порадвам.

За огромна наша изненада котката се отпусна на раменете й. Гальовно замърка.

Какво и направи? Дали я омагьоса? С никого не се бе държала така.



Египтянката остана все там, на шията на леля Слава. Неузнаваема, кротка, хрисима. Умилкваше се, приятелски мъркаше. И тъй - до сетния миг на гостуване.

Какво й прошепна, как я помилва и преобрази? Пророчицата сякаш бе проникнала в душата й. Изпълне­на с благост и любов, притежаваше магнетична власт над хора и животни.

На сбогуване с мъка отлепихме Египтянката от нея"- завършва колоритната история.

* * *

За да вникнем в уникалните способности на чаров­ната жена, нека се запознаем и с друг кратичък раз­каз:

Невероятно добра, леля Слава гонеше лятос мухите от стаите с кърпа. Правеше го деликатно. Сякаш се боеше да не нарани или убие някоя. Внима­ваше да не загине паяк или мравка - спомня си Пушка Златарева. - И не само това. Тя, пълната вегетарианка, искрено бе убедена: „Щом не мога да вдъхна живот на ни едно живо същество, нима имам право да отнемам неговия?"

Товарът на посветените.

Животните открай време се ориентират по светли­ната. Редно ли е ние да изоставаме от тях?

* * *


Скалите, съставени от минерали, влияят по­ложително или отрицателно. С още по-силно въз­действие са кристалите, полускъпоценните и скъ­поценни камъни. Те - част от огромното, още неопознато минерално царство.

- Минералите - уточнява Слава Севрюкова - са като живи, но в други измерения. Учените отдавна се стремят да осъществят контакт с инопланетяни. За съжаление безуспешно. Търсят ги къде ли не из без-бродните космични бездни. Сякаш забравят - човек не е изолиран остров от света, нито Земята - от Вселе­ната. Най-елементарните форми на живот минерали­те открай време са сред нас. С безразличие ги подми­наваме. Дали защото невзрачни до незабележимост, са навсякъде. Изграждат скалната маса на Земята, на планети, спътници, астероиди... В състава са на още неизучената Вселена, която, може би, поради невеже­ство наричаме неодухотворена.

Не, Слава не е реликва от отдавна отшумяла епо­ха. Някога хората са били духовно по-богати и сетивно по-разкрепостени от "всезнаещия" наш съвременник.

- Как съзираш ролята на минералите в бъдещето на Земята като планета?

Докоснала се до неизследваните предели на све­та, прорицателката строго ни поглежда:

- Не мислете, че там, където стъпваме, ще е все земя... - Ненадейно сменя ракурс. - С годините предстоят промени в масивите, изграждащи геопланетарната кора. В тяхната структура участват пак те - "бездушните минерали"...

(Задаващите се изменения в литосферата са обект на една от следващите глави "Световни съдби­ни" - б. а.)



  • Как да комуникираме с тихите представители на това странно царство?

  • Като ги изучаваме и на първо време си служим с най-благородните от тях. Един скъпоценен или полу-скъпоценен камък може да е благоприятен за някои, за други - не. Това с годините ще е все по-популярно. Ще се прилага от потомците, многократно по-сетивни от нас. Предусещайки, ще се насочват към най-благот­ворните места за живот. С все по-развита интуиция за местностите, подходящи за природното им естество.

Всяко камъче крие част от земното минало. То след години ще се разшифрова, благодарение на минера­лите. Не мислете, че е фриволна пословицата „Човек камък да ритне, история ще му се разкрие". Освен това е казано: „И камъкът ще проговори."Знайте, ще дойде време хората да "четат" камъните... (Едно необяснено пророчество - б. а.) За способността си да осъществява контакти с ми­нерали Слава споделя:

- Това за мен е отминал период. На никой пръстен, ако сте забелязали, не нося скъпоценен камък. Пред­почитам благородния метал. Спомага за по-добра връзка с Космоса.

Двоумите ли се какъв скъпоценен или полускъпоценен камък да украсява вашите бижута, насочете се към златото - съветва посветената. - Излъчване­то му е благодат за всички. Освен това то и лекува.

Имате ли венчален златен пръстен или халка, за нищо на света не ги сваляйте. Опасно е да не се за­пилеят. И най-вече - обет сте дали чрез тях пред Бога да бъдете едно с половинката си."

* * *

Близка на пророчицата разказва:

„Някога моето малко момче обичаше да се заигра­ва с венчалната халка. Изтръгваше я от пръста ми и търкаляше из стаята. По детски се забавляваше. Неу­сетно изчезна.

Дирех я, дирех, няма я.

Нелеки години. Семейният живот не вървеше. Раз­вихриха се съкрушаващи бракоразводни дела.

Обърнах се за съвет към леля Слава.

- Не се тревожи. Тъй ти е писано - внимателно ме успокои. И присвила очи, продължи. - Виждам, синче­то е изтеглило венчалната реликва от безимения ти пръст. Душичка... Не е случайност, не-е-е. Уж си играе с нея, а всъщност подсказва: „Мамо, раздели се с татко, да спре да те тормози. Да не страдам и аз от безспирните ви разпри."

Тъй и стана.

Проникновеното тълкувание на пророчицата пре­суши колебанията, уталожи мъката в душата ми. Бо­лезнено, това бе единственото спасително решение.

Но ето - тогава изникнаха нови, още по-остри стълкновения с ревнивия съпруг. Заплаши ме с убийство, настоявам ли за развод. Наложи се отново да се обърна за подкрепа към необичайно далновидната жена.

Взряна в бъдещето, животът ми изглежда се бе от­кроил като на длан пред нея. Смело ме окуражи:

- Не бой се. Виждам, категорична съм – зловещата закана на съпруга ти не ще се изпълни.



Слава Севрюкова, усърдно ценяща брака като акт, благословен от Бога, сега бе на друго мнение:

- Кармичната обвързаност през вековете ти позволява да се разделиш с този човек.

Случката навежда на мисълта - знаци на съдба­та се кодират и в такива съкровени вещи, каквато е венчалната халка. В невежеството си ги подмина­ваме с безразличие. Малко са хората, умеещи да ги разчитат и тълкуват.

С изострена сетивност, чистота на живот и мисъл, съчетани със задълбочени познания, може да се надмогне елементарното отношение към света.

Ерудицията на жената-уникум променя от­давна известната картина на пространството около и в нас.

* * *

Трябва ли всичко до тук да учудва? Слава вниква и в "езика на неодушевените предмети". Владее психометрията. Вещите й "говорят". Издават хората, докосвали се до тях преди десетки или хиляди години - външен вид, съдба, характер, мисли.

Невероятните истории и най-вече случката със змията подсказват - светът е широко отворен за ду­ховно зрящата част на Човечеството.

Братство има между растенията, минералите, животните"- забелязва Петър Дънов.



Ванга с колоритния си македонски диалект по сво­ему се вписва в тази постановка; „Живецот е вечен. Нема мъртви предмети. Одушевени, неодушовени, всичко е живо. Живи атоми-вселени. Галактики на безкрайността."

Трябва да умеем да общуваме с животни и рас­тения. Да опознаваме качествата на минералите. Да се вглеждаме в привидно баналните, всъщност тайнствени сигнали на битието. Да разчитаме скритите послания на неслучайните, уж инцидент­ни срещи и събития.

Овладеем ли това, отговорно ще заемем място в света и отвъд него. И, променени до неузнаваемост, със сакрални знания за лечебния ефект на великото чудо ЖИВОТ, ще завещаем на поколенията непре­ходна Мъдрост.

ЗАЧАТИЕ НА ЖИВОТА И ЕВОЛЮЦИЯ

Как е сътворен светът? От първичен хаос? Ако е така, защо е стройно подреден? Кои закони го упра­вляват? Какво се е извършило някога на Земята, са­мотна искрица на живота, в затънтения ъгъл на наша­та галактика? От какво, как, кога сме произлезли?

Въпроси, изкушаващи открай време будната ми­съл. За да узнаем кои сме и къде ще стигнем, нека се върнем с помощта на Слава Севрюкова там, откъдето сме поели.

Задава се поредно пътешествие назад в хилядоле­тията през психотронния взор на една неординерна личност. Налага се да свалим очилата на традицион­но виждане.



Има ли Сътворение, пророчицата е там. Вихри ли разрушение, вилнее ли хаос - пак там. Подвлас­тен на сакралността, нейният свят е извън обичай­ното. С години странства из Вечността. Вниква във Висшия замисъл, движещ Вселената, направляващ земните процеси.

"Живата хроника на земната история" не прие­ма мастиления дух на едно "мъгляво Сътворение". Откъсната от изкушения, суети и делнични удобства, работи прозорливо, без да се бои да разкрие виждани­ята си за Началото на началата. Достига земни изво­ри, потъвайки в небесните: „Вникнете дълбоко в себе си, за да откриете света около вас. Но колко чисти трябва да бъдете, за да го съзрете."

Изследвайки живота, разбива господстващи фун­даментални схващания. Реанимира миналото. Един феномен проучва друг.



Пророчица. Неудобна. Непризната. Дори посмърт­но смущава съня на противниците на Новото.

* * *

Светът е стар, много стар. - Мълви Слава, потопена в загадката на съществуването. - Нашият свят, а още повече Отвъдният.



Вселената е създадена в един върховен миг. Лю­бов и Хармония са вградени в необятния Космос. Те управляват неговите структури."

Библията е категорична, науката го потвърждава - звездите и планетите са изградени от първичен ма­териал, извлечен от бушуващия хаос. От него е офор­мена и планетата Земя. Той с неугасима сила бушува и сега в недрата й.

Психотроничката е убедена: „Всичко на този свят откроява следи. Дори ненарисуваното от ху­дожник и незаснетото на лента. И най-уединените изживявания се гравират в Акаша."

И тя извлича сведения от Световната информа­ционна банка. Взряна в тъмния генезис на Битието, констатира: „След сложни химични процеси Гея се по­крива с вода. С изграждане на атмосфера, катаклизмено се оформя планетарният релеф.



Продължително явление. Извършва се едновре­менно по всички нейни кътчета. По-късно се създа­ват елементарни условия за възникване на живота."

За нея: „Светът е изначален, Разумът - също. Първо е Сътворение. После - Претворение. Сътво­рението не е спонтанен процес, резултат на труд­но обяснима съвкупност от случайности, дело на "сляпата природа", както учените-материалисти ни внушават. Напротив - това е "обмислен" акт. Плод не на произволни, а на прецизно направлявани свише процеси. Осъществява се със замах от РАЗ­УМНА СИЛА, систематично действаща от ранни­те зори на Мирозданието. Еволюцията се развива по висша схема."



Слава достига "алфата на битието", откроявайки "небесния произход" на човека. Търси отговор на ми-тологемите - кои сме, откъде идваме? Но най-вече -къде ще ни отведе избраният път?

Заобиколена от образи и картини, извиращи от зо­рата на времето, пророчицата ни връща към източ­ника на Първосъзданието - СВЕТОВНИЯТ РАЗУМ. Опровергава хипотезата за "засяване на живота" от извънземни същества. „Нашата цивилизация - спо­ред нея - не е плод на техните действия. Не сме космическа колония".

Не приема и модерните някога твърдения, че сме потомци на оцелели астронавти от катастрофирал междузвезден кораб, адаптирали се към местната сре­да. Не сме и "остров на Дявола на съседи по разум", от които тук уж били "заточени" непослушни момчета и момичета от чужда планета (така както преди векове са заселени Америка и Австралия).

За психотроничката: „Животът на Гея е резул­тат на посявка, закономерен продукт на ВСЕЛЕН­СКИЯ РАЗУМ."



* * *

Как е възникнал животът на Земята, миниатюрна точица в океана на Вселената?

В топла и сладка водна среда на подходящо мяс­то - забелязва Слава Севрюкова - се образува "пър­вичен бульон". Висшата Сила "засява" там семената на живота. От тях възникват първите едноклетъч­ни организми."

Какъв е този природен "праинкубатор"? Вниква­щата отвъд границите на познатото за пореден път акцентира: „Това не е коктейл, забъркан от мно­жество случайности. Едноклетъчните се появяват, запълвайки определени свише генетични и полеви матрици. От тях след хиляди и милиони обиколки на Земята около Слънцето еволюират нови, все по-усъвършенствани организми.



Природата-майка работи бавно, търпеливо. Филигранно извайва разнообразни форми на живот, за да достигне до своите шедьоври. Затова чудесата й сякаш нямат край. "

След нови милиони и милиони завъртания на Зе­мята около Слънцето определени клетки се комби­нират. Възникват свръхпримитивни многоклетъчни форми на живот. Явяват се растенията. След още ми­лиони - най-елементарни животни. Създават се пър­вични древни връзки - растения и животни си влияят. Това още повече стимулира развитието.



Създателят на "чудото, наречено живот" за Биб­лията е Бог. За науката - майката Природа. Двата клона на познание са единни - в тези епохални про­цеси липсва самоцелност. Елементарните проявле­ния на живота дълго се "шлифоват" по пътя на ево­люцията. Оттогава сушата, водните простори и възду­ха се отрупват с несметни пърхащи, летящи, пълзящи, плуващи, ровещи се твари.

Сякаш навлизаме в един току що сътворен свят. Психотронният изследовател отваря прозорец към най-древната реалност. Съзира отблясъка от искрици­те на Сътворението: „Животът е създаден от СВЕ­ТОВНИЯ РАЗУМ, притежаващ колосален запас от енергия. Посяването му е повсеместен процес из Кос­моса, който ние все още твърде слабо познаваме."



Слава Севрюкова като че е привърженица на тео­рията за панспермията: „Многообразните форми на живот на планетата ни не са щастливо изключение, а строга закономерност. ВИСШИЯТ РАЗУМ е всеобх­ватен - действа с размах в неизбродни космически мащаби."

Взрем ли се в този на пръв поглед "несъвършен свят", не можем да не се запитаме - от левичар ли е създаден? Вгледани, откриваме - да, сякаш е почерк на лява ръка. Но това е РЪКАТА НА БОГ.

Коя е истината за Сътворението?

Еволюционната теория твърди - животът въз­никва едва ли не по "сляпа случайност" от неживата материя. Под напора на естествения подбор някои ед­ноклетъчни се преобразуват в многоклетъчни, които по-късно изграждат по-сложни форми на живот.

Според Библията, Бог е сътворил живота и съще­ствата неизменни - такива, каквито са.

Господстващата научна теория за произхода на живота от неорганична материя е изпълнена с не­ясноти. Практически недоказуеми обяснения. Библей­ските притчи за неговата поява звучат наивно. „Някои митове са толкова популярни, че сраснати с масово­то съзнание, отдавна са приети за факт" - иронич­но подхвърля пророчицата.

Информацията от свръхсензорните канали на Слава Севрюкова е категорична: „Вселената е създа­дена в един върховен миг. Оттогава в нея са коди­рани дълготрайни тенденции на развитие. Подобно жив организъм, Мирозданието се движи, пулсира. Не­престанно се усъвършенства. Една от закономерни­те му прояви е животът на Земята."



  • Каква е разликата между Земния и Вселенския Раз­ум? Кои "механизми" пораждат чудото, наречено живот?

  • Няма Земен Разум, Земен Дух и прочие. Един е -произлиза от РАЗУМНИЯ ДУХ НА КОСМОСА. Изпълва всяко кътче на Вселената, включително Земята. Вре­ме за Него не съществува - човешко понятие е. Под въздействие на невидимата СИЛА не спира еволюци­онната мелница.

С "посяване" първата клетка на биоматерията, Раз­умът влага в нея план за съществуване, оцеляване и развитие. После - с милиони години - по устойчивата схема, възникват все по-сложни. След още милиони се появяват многоклетъчни. Елементарните растения се усъвършенстват. Същото става с животните, с об­разувалата се между тях сложна верига.

Активиран свише, Животът се вихри по предна-чертания си път. Друг е въпросът какво ще произведе в лицето на Човека - "венеца на Природата". И кои са неговите граници.

Жизненият цикъл преминава през мъчителни ета­пи на адаптиране и остри сблъсъци за оцеляване.

На мегабедствия и сътресения. Многократно е стиму­лиран с привидно сриващи, всъщност полезни обнови-телни катаклизми. Неистово се боим от тях - бичът на планетата.

За Слава Севрюкова те са катализатори, пришпорващи еволюционния възход. Например - с края на ди­нозаврите се отваря ниша за развитие на по-съвърше­на форма на живот - бозайниците.

Психотроничката помирява наука и религия, твърдейки: „ВИСШИЯТ РАЗУМ {Бог, Разумната при­рода - б. а.) създава живота и направлява тенден­циите за усъвършенстване на организмите, предос­тавяйки им самостоятелно в определен периметър развитие."

* * *

Какво е становището на Слава Севрюкова за генеалогията на човешкия род?



  • Съществували ли са на Земята хуманоидни ци­вилизации преди нас? - Валят зажаднели въпроси.

  • Да, имало е древни култури. Далеч преди човека са възниквали, процъфтявали и са се сривали други хуманоидни цивилизации. Загиват много, много от­давна. Тъжен провал. Не успяват да оцелеят поради непригодност. Не всички са от нашия генетично-еволюционен тип...

Психотроничката загатва за далечни предше­ственици на човека. Вероятно ефирни енергийни съ­щества. Затова ли липсват материални следи? Преди колко милиона години са процъфтявали различните от нас "люлки на цивилизациите", отговор не й се "дава".

- Коя е причината да изчезнат?

За да "разпечати паметта" на Гея, прониква в Акашовите записи:

- На планетата неведнъж е посяван Разум.

Невинаги в суровата и среда е намирал здрава почва за развитие. Онези същества просто не са могли да извървят закодирания в тях еволюционен път. Непри­годни да изпълнят духовната си мисия, цивилизациите им са се проваляли. Не всяко творение на Висшата сила е шедьовър на устойчивостта.



  • От тях не оцеляват веществени доказателства?

  • Защо се чудите? Някога на Марс, както виждам, също като при нас процъфтява живот в разнообразни биологични форми. Знам - тези факти ще бъдат науч­но доказани...

(Дали визира метеорита от Червената планета, върху който учени от НАСА идентифицират отпечатъ­ци от микроорганизми? Открит е десетина години след смъртта й. Или в полезрението й са резултатите от по-късните проучвания на космическата сонда "Спирит", изпратила на 13.01.2004 година косвени доказател­ства, че на Марс някога е имало вода? Според косми­ческите изследвания, под полярните шапки на Черве­ната планета "вълшебната течност на живота" би трябвало да съществува и сега.

Възможно е да се касае и за непознати форми на живот, чиито следи ще бъдат открити.)



  • Лельо Славе, какво се откроява пред твоето "психотронно око" за чудовището от Лох Нес? За неговия събрат в езерото Оканатан в Канада? За снежния чо­век "йети", наречен още саскуоч ('Голяма стъпка")? Реални ли са? Какъв е техният произход?

  • Висшият Разум съхранява ограничени попула­ции на част от обитавалите Земята същества. Такива са плезиозаврите от Лох Нес, "Голямата стъпка" в Хималаите и много други. Защо се чудите за йети - и днес екваториалните джунгли са обитавани от неопознати първобитни племена и раси. Еволюцията рядко губи трудните си завоевания.

След време представители на ограничени колонии от тези считани за отдавна изчезнали видове на жи­вотинското царство ще бъдат открити. Така ще стане и с други допотопни същества, населявали Земята преди милиони години. Приети от науката за безвъз­вратно изчезнали, истината е различна. Бъдещето ще я докаже.

Слава Севрюкова за кой ли път - новатор. Какво нашепва - свои сънища? Или?...

Каталог: files2014 -> prosvetni
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време
prosvetni -> Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница