Съдържание първа глава субект – субектен подход на педагогическо взаимодействие : „ учител – дете“ / Ир. Колева
Изтегляне 1.66 Mb.
|
Свързани:
spomeni
| СИТУАЦИЯ 2
Учител: Звездичка се чудела какво да прави. В този момент се явили костенурките Нинджи. Те били усмихнати и сели: -Не се бой, Звездичке! Ела с нас! Ние отиваме да освобождаваме принцеса Инея от злата вещица Зула. Тя също е изоставила своите родители и живее в Лунното царство като принцеса. -Идвай, идвай с нас! Ще бъдеш щастлива и безгрижна — настоявала и приятелката им Дъсти. И ти ли ще направиш така? Защо? Помисли! Следва оценка и решение на ситуацията от детето. СИТУАЦИЯ 3 Учител: Другояче обаче мислила кръстницата на Звездичка — феята Аламан. Тя се явила ненадейно и казала: -Мило дете, хубаво е да бъдеш принцеса, да има слуги, да се радваш и веселиш цели дни. Но не това е най- важното на света! Ти имаш майка и баща, обичаш ги силно винаги им помагаш, радваш се искрено, когато си с тях. Щастието е твоето детство, защото имаш много добри родители. Аз не бих ги напуснала никога, дори за да стана принцеса. Така мислят и моите помощнички — звездните феи! ОГС №13 ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Детето да осъзнае, че всеки човек има любимо занимание, което го нрави различен от другите. СИТУАЦИЯ I Едно мишленце мило измайстори хвърчило. Хоп! Тра-ла-ла, ла, ла, ла, ла, ла! Това мишле, разбира се, беше самият Таратунчо — Бара- бунчо. Такова хубаво хвърчило никой друг не би могъл да измайстори. -Ей! Зеленко! Жабчо! Таралеж! Елате да видите! - развика се Таратунчо — Барабунчо и помъкна хвърчилото към полянката до таралежковата къщичка, защото нямаше търпение да го покаже на приятелите си. -Браво, Таратунчо! — долетя веднага шареното бухалче Зеленко. Ти ли го направи! -Да — отвърна гордо мишлето. Аз сам. С крачета и ръчици сковах аз от дъсчици. Хоп! Тра-ла-ла-ла! -Много здраво си го направил. Добър майстор си! Но нещо му липсва, Таратунчо. Искаш ли да го направим по-красиво? Аз обичам да рисувам и ще го изрисувам! — попита Зеленко. А ти как мислиш? Правилно ли ще постъпи Зеленко? Защо? Следва оценка и решение на ситуацията от детето. СИТУАЦИЯ 2 Учител: Скоро на полянката дотърчаха един по един и другите приятели. -Това се казва майстор — рече таралежчето Черешко. Дз също мога да помогна, обичам да майсторя различни панделки. Ще направя огромна червена панделка и ще я закача на хвърчилото. Така ще стане най-красиво! -Прекрасно! Прекрасно хвърчило! — свирна щурчето Знънливко. Но аз не мога нищо да правя — натъжи се то. Как Ще играя с хвърчилото, като съм толкова некадърен, не зная с Какво да го украся. Аз съм лош, лош, лош... И ти ли си на това мнение? Правилно ли мисли щурчето Звънливко? Защо? Следва оценка и решение на ситуацията от детето. СИТУАЦИЯ 3 Учител: Бавно и тежко тук дойде мечокът Чо. Той се огледа и рече: -Хубаво хвърчило си измайсторил, Таратунчо! Това така, защото обичаш да правиш различни неща, да създава интересни предмети. Всеки един от вас може да върши нещо което обича най-много. Зеленко обича да рисува, Черешко прави красиви панделки, а Звънливко пише песнички. Всеки един от вас може да прави нещо, което другите не умеят. Всеки има любимо занимание. Затова съберете се заедно и направете най-красивото хвърчило на света! Всички горски животни започнаха да пляскат и да кимат утвърдително след думите на Чо. -Точно така. Това е вярно, послушайте умния и добър, татко Чо! ОГС№14 ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Децата да не изпитват страх от неизвестността, а да бъдат добри и великодушни при среща с нея. СИТУАЦИЯ I Учител: Чуйте една много страшна история: Този Гръм-тряс-бум се появи рано сутринта в четвъртък и беше едно страшилище невиждано — черно и космато, с огромен търбух на гладник и лакомник, в който можеше да се събере половината свят. Че беше великан — това се виждаше. Но дали беше великански змей, или друго някое великанско чудовище — кой не можеше да каже. Той се настани в небето, закри слънцето, сякаш го пъхна в малкото си джобче и почна да повтаря с дебел, боботещ глас: -Внимавайте, защото ей сега ще кажа Гръм-тряс-бум кажа ли така — всичко ще свърши. -Леле, леле, леле! — скри се Жабчо в тръстиките реката. — Какво ли смята да прави? Аз най-добре да взема да избягам от тук, да отида далече в планината и хубаво да се скрия, за да не ме намери и изяде това чудовище. Няма да кажа на никого къде съм! Ти така ли ще постъпиш? Защо? Правилно ли е? Следва оценка и решение на ситуацията от детето. Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|