Съдържание първа глава субект – субектен подход на педагогическо взаимодействие : „ учител – дете“ / Ир. Колева
Изтегляне 1.66 Mb.
|
Свързани:
spomeni
| СИТУАЦИЯ 2
Тогава до него се доближиха палавниците Хюи, Дюн Луи. Те му казаха: -Помниш ли онези момчета, които откраднаха чанта на жената? Доближи се и ти до някой човек и му вземи портмонето. Така ще имаш пари и ще можеш да си купиш храна Правилно ли е това? Ти как би постъпил в тази ситуация. СИТУАЦИЯ 3 Янко се чудеше какво да прави, когато на помощ му се притекоха гумените мечета. Те казаха: -Лошо е да се краде и да се проси. Най-добре е да се върнеш в къщи. По-добре признай си честно, че си счупил прозореца нарочно и баща ти може и да ти прости, а ти друг път ще бъдеш по-внимателен. Малки деца като тебе не трябва да се скитат сами по улиците на града, защото той крие много опасности. ОГС№18 ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Пренос на знанията на дете? то за неговата етническа принадлежност. СИТУАЦИЯ 1 Приказка за Ром Асен и Васко играеха на поляната с голяма и красив топка. Те се скараха за топката. Тогава при тях дойде по-гол мата сестра на Асен — Калина и каза, че ще им разкаже приказка. Двете деца веднага зарязаха топката и кротко седнах до Калина, а тя започна да разказва: -Някога, може би преди хиляди години по върховете големите планини живеели богове. По полята и горите щастливи и безгрижни хора. Всички деца се раждали в мир. На една планина в един голям и много красив стъклен кристален замък, откъдето можело да се види всичко, живеел Цар Баба и царица Дай. Най-голямото щастие за тях били трите красиви като звездици дъщери и един много хубав син на и Ром. Трите дъщери имали много работа по цял ден. Те би орисници. Щом някъде се родяло дете, те отивали при него и казвали какво го очаква през живота му. Малкият Ром много завиждал на своите сестри, че винаги са заедно и се срещата много хора. Той също искал да се срещне с хората, но май му, баща му и останалите богове не му разрешавали. Не минало много време и Ром подготвил таен план за напускане на замъка. В една лятна гореща нощ тон взел най-бързия кон на баща си и препуснал към земния рай — към хората . Пътувал дълго, минал през много гори и поля, преплувал през морета и ето, че стигнал един град. Там той срещнал много красиво момиче, в което се влюбил и поискал да се ожени за него. Но ето, че цар Баба бил разярен, разбирайки за бягството на сина си Ром и в тази нощ от небето се изсипали поройни дъждове и гръмотевици и заедно с тях се носели тежки заклинания. Майчиното сърце било съкрушено. Обляна в сълзи, след всяко заклинание на Цар Баба, изпращала но едно добро заклинание за сина си. Цар Баба: -И никога да няма място под слънцето за тях и поколенията им напред. Царица Дай: -И да бъдат много щастливи. Цар Баба: -И никой да не разбира езика им но света. Царица Дай: -И с пророчество хляба си да изкарват. Цар Баба: -И все по прашни пътища да ходят и покрив над главата си да нямат. Царица Дай: -И хубаво да пеят и най-хубавите танци да са техни. Цар Баба: -Гонени отвсякъде да бъдат и хляба си да крадат. Царица Дай: -Най-весели по нрав да бъдат. Цар Баба: -Голи и боси да се скитат и нищо по света да не познаят. Орисах ви, „Аз Царя на орисниците и такава да е съдбата ви, защото сине мой ти не послуша волята на боговете. Царица Дай: -Орисах ви „Аз, Царицата на орисниците, знайте, че моята любов ще ви закриля по пътищата тежки, че всеки дъжд са моите сълзи, че слънцето е моята усмивка, навсякъде ще бъда с вас. И тръгнал Ром със своята любима по дългите и прашни пътища. Любовта им била толкова голяма, че дори и не разбрали заклинанията. Вървейки един ден на пътя намерили китара. Взел я Ром и засвирил. В звуците й той чувал гласа на майка си. Калина свърши разказа си, а двете деца, вперили очички в нея, попиваха всяка дума. -Хареса ли ви приказката? — попита тя. -Да, да, много, но какво е станало нататък с Ром и неговата жена, изпълнили ли са се заклинанията на Цар Баба? Майката помогнала ли им е? -Чакайте, чакайте — каза Калина — първо помислете. Можете ли да се досетите има ли в света хора, които имат такава съдба като на Ром и на жена му. Децата се замислиха. Тогава при тях дошла пчеличката Мая, която искала да им помогне и казала: -Аз мисля, че Калина говори за певците и танцьорите. Те са весели и добри и могат да танцуват, свирят и пеят много хубаво. Ти как мислиш? За кого говори Калина? Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|