СИТУАЦИЯ 1
-Слушай! — каза ми един ден таралежчето Черешко. — Много ми е нужен влак. Искам да направя светско пътешествие, да се запозная с други страни и народи. Искам един бърз и дълъг влак, който да се движи със страхотна бързина и да върви навсякъде!
И аз му нарисувах влакчето с много прозорци, за да може да гледа света докато пътува. Черешко каза: „Едно, две, три..." и потегли.
От България влакчето тръгна за Франция, после мина през Испания, Италия, прекоси Бяло море, Азия и изведнъж спря в Африка. Там го посрещнаха невиждани от него животни — африкански крокодили, папагали и горили, слонове и носорози и африканци голи. Качиха го на една камила и тръгнаха да го разхождат из Африка. В този миг мухата Цеце забръмча над главата му.
-Бър-бър-бръм! Бягай бързо ти оттук! Всички те са страшно гладни и искат да те опекат навън. Лоши, грозни, мързеливи тук са всички животинки живи!
Връщай се обратно! Страшно е да си на гости в Африка!
И ти ли мислиш така? Правилно ли е? Защо?
Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 2
Учител: Твоята майка мила друго е решила. Когато спрете да се разхождате, ти иди до най-близката поща и се обади на вълшебния стрелец Чунчук. Той ще дойде и ще те спаси от тези африканци черни. Скрий се в най-гъстия храсталак и никой няма да може да те намери.
Баба ти Жана също иска да избягаш от тях. Тя те съветва веднага да сториш това!
И ти ли ще постъпиш така? Защо? Правилно ли ще е решението ти?
Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 3
Учител: Най-добрият ти приятел зайчето Морковчо те съветва следното:
— Черешко, когато всеки иска да опознае света, той трябва да бъде смел и решителен. Да не се страхува от новите н ща. Трябва да има приятели навсякъде и да ги обича без разлика на цвят — бели, жълти, черни. Не трябва да се страхува или да бяга от тях. Интересни са всички страни но света, а който обича пътешествията той иска да знае всичко, да умее всичко, да обича всички — и хора, и животни, и ниви, и градини, и гори, и поля и всичко, всичко на света!
Не бягай от новите си приятели, а заедно с тях разгледай и опознай Африка. Тя е чудна, интересна и много богата страна. Нейните жители са добри и сърдечни! Те са твои приятели. Не само Морковчо мисли така. Членовете на горското народно събрание имат същото становище и желаят ти да останеш в Африка като смел, умен и любознателен пътешественик.
ОГС№17
ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Пренос на знанията на детето за лъжата и кражбата като отрицателен феномен.
СИТУАЦИЯ 1
Бягството
Янко живееше с майка си и баща си в малка къща на края на града. Бащата на Янко беше строг човек и често му се караше за сторените бели.
Един ден Янко беше останал сам и си играеше в двора на къщата. Ровеше с пръчка в пръстта, хвърляше камъчета по прелитащите птички и се забавляваше.
Но, ето че едно от камъчетата полетя право към прозореца на къщата. Дан-н-н издрънча прозорецът и на земята се разсипаха стотици малки стъкълца. Янко пребледня от уплаха. Какво ли ще каже сега баща му, когато види счупения прозорец. Момчето си представи тежката бащина ръка, която посяга да го хване и да го напердаши за сторената пакост. То знаеше, че боят този път няма да му се размине и реши да избяга от къщи. Тръгна накъдето му видят очите. Прекоси много улици, мина покрай различни магазини, но никъде не се спря.
Скоро Янко стигна до центъра на града. Той си спомни, че няколко пъти беше минавал оттук с родителите си. Но тогава всичко му изглеждаше много по-хубаво и празнично. Водата в шадраваните сякаш се смееше и пръскаше закачливо минаващите хора. Тук се намираха сградите на кукления театър, пощата, банката, киното и на много, много магазини, с красиво подредени витрини.
Но всички те сега се сториха студени и страшни на малкото момченце, като големи великани, които стоят на пост щ наблюдават всичко от високо. Дори в песента на шадраваните имаше някаква зловеща закана.
Янко се уплаши малко. Почувства се беззащитен и самотен. Поиска му се да се върне отново вкъщи, но се сети за счупения прозорец и продължи напред. Тогава видя как една жена, седнала на тротоара, прегърнала в скута си малко детенце просеше пари от минувачите..
Янко тъкмо се чудеше накъде да тръгне, когато чу някак врява зад себе си. В следващия миг две момчета профучах край него, а след тях тичаше разплакана жена.
Дръжте ги, те са крадци, откраднаха ми чантата — викаше жената.
Янко беше съвсем объркан. Той седна на една пейка и с замисли какво да направи, къде да отиде. Вече беше огладня; а той нямаше пари за хляб.
Тогава съвсем ненадейно отнякъде до него се приближи малката кибритопродавачка. Тя му каза:
-Янко, не можеш да се върнеш вкъщи, помисли за счупения прозорец. Застани като онази жена на улицата, може някой човек да ти даде пари за хляб.
Ти как мислиш, правилно ли го е посъветвала? Ти как би постъпил в тази ситуация?
Сподели с приятели: |