Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
Изтегляне 2.54 Mb.
|
| микробами». (Ит. 22.9.2008)
Според нас представянето на Кр. като зараза, като нещо, дошло отвън, е добра възможност за манипулиране на общественото мнение – в такъв случай Кр. се оценява като нещо, за което правителствата на страните, засегнати от нея, не носят отговорност [Цонева 2009б]. Това е подчертано и в следния пример: Понятно, что власти, особенно в кризисных ситуациях, приходится принимать сложные решения: говорить ли народу неприятную правду о собственных ошибках или сделать вид, что “зараза” занесена нехорошими дядями из-за границы. (АФ 10.12.2008) В следващите години, когато на преден план излизат икономическите проблеми на страните от ЕС, може да се говори за “обратен” път на заразата – от Европа към Америка: Колкото по-лоши неща се случват в Европа, толкова по-вероятно е заразата да се разпространи и в САЩ. Точно сега ситуацията изглежда много по-тежка в Европа, която е на ръба на нова рецесия. (Мон. 5.12.2011) Днес Кр. все по-често се представя и като зараза, идваща от конкретни европейски страни, например от Ирландия, по-късно от Гърция, а в последните дни – от Испания: Прилепчива ли е ирландската болест; Сега ключът за спирането на кризата е в Мадрид. Правителството на Сапатеро трябва да предложи план за преодоляване на бюджетния дефицит, да увеличи с две години пенсионната възраст и да помогне на испанските компании да увеличат своята конкурентоспособност. В противен случай ирландската болест може да плъзне на Иберийския полуостров. (Мон. 7.12.2010); Големият испански грип; Испанският грип не е тръгнал от Испания въпреки названието си. И не в Испания е имало най-много жертви от пандемията в началото на ХХ в. Родината на настоящите дългови проблеми в Европа също не е в Испания, макар отдавна да носи в себе си вируса. (Кап. 1.6.2012) Можем да отбележим, че през 2008-2009 г. Кр. се представя като болест и по-конкретно като зараза “отвън” много по-често в руския ПД, отколкото в българския, което може би е обусловено от тясната обвързаност на руската икономика със световната и в частност с американската, както и от не толкова важното значение на българската икономика в световен мащаб. (За това се «намеква» и в един от многобройните български анекдоти за Кр.: Попитали радио Ереван: - Има ли финансова криза в България? – Няма, защото в България няма финанси.) По-активно за наличието на симптоми или за вече съществуващи икономически болести в България се говори през 2009-2010 г. и особенно през 2011-2012 г., когато актуална става Кр. в Евросъюза, която неизбежно засяга и България: Разграничил се от европейската зараза, финансовият стратег се захвана да довърши наведнъж два проектобюджета за 2012 г.: единият - предизборен, за гласуващата публика; вторият - реален, за нетърпеливите бенефициенти. (Сега 25.11.2011) Примерите от последните години, в които се отрича или се поставя под съмнение връзката между европейската Кр. и икономиката на България, могат да се определят като редки: Сега на мушката на черните пророци са българските банки, които в мнозинството си са собственост на европейски банки и в този смисъл се разглеждат като проводник при потенциална банкова криза в Западна Европа. Този канал на "зараза" за българската икономика и банкова система в частност обаче е силно пресилен. (Сега 11.1.2012) Изключително важен източник на икономическите болести за Европа и преди всичко за България става Гърция. Силата на Кр. в Гърция и нейното отражение в Европа се подчертават в следния пример: През април плач и вой огласиха Европа. Нестигнал още края на рецесията, съюзът разбра, че в най-свидната, вътрешна крепост, Евроландия (на брюкселски “еврозона”), върлува гръцка болест. Тя поваля държави с неконкурентноспособна икономика и парализирана администрация. Можем да я наречем “супрафагия”, т. е. “свръхизяждане”. Поставената в оранжерийни условия болна икономика започва да яде повече, отколкото произвежда. (Сега 13.12.2010) В текста Заразиха ли се Италия и Испания с гръцката болест се говори даже за чума, идваща от Гърция и поразяваща Европа: Както показва поведението на пазара, кризата в еврозоната далеч не е приключила, а „гръцката чума” не смята да напуска Средиземноморското крайбрежие. (Мон. 8.8.2011) Както вече отбелязахме, в началото на Кр. има доста названия на сравнително леки болести, както и названия на симптоми на кризата, предшестващи “обявяването” на диагнозата: В России наблюдаются пока лишь симптомы кризиса. (Ит. 20.10.2008); Российский фондовый рынок лихорадит. (Комп. 4.2.2008); Кризис у нас, как лихорадка: то жар, то холод. (МК 19.3.2009) В същото време често се говори и за тежки, нелечими болести с фатален край и за неправилното им лечение, което е израз на нееднозначната оценка на Кр., за която вече говорихме. Ср.: А в този момент последното, което Гърция може да си позволи, е продължаването на парализата или нова авантюра. (Кап. 18.5.2012); У финансового капитализма сорвало крышу. Он, этот капитализм, сейчас впал в состояние клинической смерти и проживает в хосписе. А это не то место, откуда выходят здоровыми, - даже после совещания “двадцатки”. В хосписе люди, по возможности в комфортных условиях, завершают свое существование. Больному колют обезболивающие в возрастающих количествах. Он ненадолго приходит в себя и даже впадает в эйфорию, пляшет и верит в заявления, что все наладится. (АФ 26.11.2008) По-късно и особено в началото на 2012 г., когато Кр. се задълбочава, вече никой не се съмнява в сериозността на икономическите проблеми в Евросъюза, които изискват нови действия за решаването им: В крайна сметка общият експертен извод е, че българската икономика е в тежък шок поради световната криза. (Мон. 9.5.2009); Метастазите на кризата; Неспособността на световните лидери да взимат и прилагат ефективни решения тласка света към апокалиптични сценарии. Ако не се предприемат ефективни действия сега, забавянето в световния икономически растеж и дълговата криза в еврозоната ще мутират в по-дълбока криза, заявиха на 29 август финансовите господари на света - лидерите на Федералния резерв, ЕЦБ, МВФ. (Тема 4.9.2011); Дали гърчовете на Европа са обикновени колики, или пред очите ни агонизира един етап на капитализма? Аз съм привърженик на второто. Проблемът не е в световните трудности, а в това, че тези трудности нямат решение в днешната системна рамка. Но аз съм и оптимист - според мен сега се ражда новият капитализъм. (24 часа 11.1.2012) Сред метафоричните единици от фрейма “Диагноза” най-активна е колапс/коллапс. С този медицински термин се обозначават най-тежки състояния, застрашаващи живота на болния. Примерите с тази М. са многобройни, преди всичко в руския МД: Финансовият колапс тръгна от жилищния пазар, защото банките свалиха гарда за ипотечни кредити. (24 часа 9.2.2009); Ни Америка, ни Европа не в состоянии справиться с финансовым коллапсом. (Ит. 12.10.2008); Означает ли это, что некоторые из этих империй ожидает коллапс или речь идет лишь о снижении прибылей? (НВ 3.11.2008); Вкладчики осаждали офисы уцелевших (банков), пытаясь снять деньги со счетов, а это уже грозило коллапсом всей финансовой системы Евросоюза. (АФ 17.12.2008); Другие уверены, что с экономическим коллапсом можно совладать, активировав “спящие” нормы действующих законов. (Ит. 15.6.2009); Финансовый коллапс разделил крупнейшие компании по всему миру на три лагеря. (Ит. 1.12.2008); Экономическое положение страны таково, что не просто отдельные предприятия, а целые отрасли находятся на грани финансового коллапса. (НВ 20.6.2011) Именно този термин най-точно представя тежката икономическа Кр. през 2008-2009 г.; при това, както вече подчертавахме, финансовият колапс засяга преди всичко страните със силна икономика, както може да се види в следните примери: Кризата започна с колапса на финансовите институции на Уолстрийт. (Мон. 12.04.2009); Жертва на финансовия колапс стана и японското дружество, специализирано в производство също на техника, “Тошиба”. (Нов. 30.1.2009); Банковата система на САЩ на практика от няколко месеца претърпява огромни загуби и е изпаднала в колапс. (Нов. 21.1.2009); Подобен наплив на финансови "лешояди" можеше да се наблюдава и в Дъблин, когато ирландската банкова система изпадна в колапс преди няколко години. (Кап. 5.6.2012) Сравнително рядко по това време колапсът може да се свързва с България: В последните месеци устремът на българската икономика спря, компании изпаднаха в тежък колапс, започнаха масово да освобождават работници и служители. (Тема 30.4.2009) С много силен прагматичен потенциал са и М. епидемия, пандемия/эпидемия, пандемия, демонстриращи мащабността и силата на икономическите болести, обхванали много страни: В крайна сметка онези, които разпространиха заразата, сега ще лекуват пандемията. (Сега 26.1.2009); Как долго продлится глобальная эпидемия? Стоит ли ее лечить “вакцинами” местного розлива? (Ит. 16.2.2009) Още по-ярко е изразен негативният прагматичен потенциал в М. холера, чума: Мировая экономика: между холерой и чумой? (АФ 10.10.2011) Почти паралелно с настъпването на Кр. започва търсенето на изход от нея; то намира израз в М., назоваващи средствата и методите за лечение, както и хората, от които се очаква да лекуват икономическите болести: Опыт соседей свидетельствует: если вовремя принять меры, можно быстро вылечить экономику. (АФ 17.12.2008); А как лечить капитализм в стране, которая и по привычкам населения, и по экономическому укладу, и по навыкам власти во многом остается социалистической, никто не знает. (АФ 6.5.2009); Мировая банковская система тяжело больна. Для ее лечения используются разные лекарства. (НВ 6.4.2009) Въпреки това обаче и днес често не е ясно кой и как ще направи това: Много местни икономисти са убедени, че проблемът на Испания е еврото, а връщането към песетата ще я излекува от кризата. (Преса 1.6.2012); Главният спор е дали бъдещият икономически растеж, или досегашното фискално снишаване ще излекува кризата. (Сега 11.6.2012); За да спасим Европа от икономическите и политическите опасности и потенциални последици, трябва да се предпише защитно и превантивно лечение, а не жестока ампутация. (Сега 17.3.2012) Като лекари най-често се обозначават политици или икономисти, т.е. хора, които би трябвало да оказват помощ на боледуващата икономика: До этого ВЭБ провел успешную санацию ПИБа, который уже получил третий транш ресурсов от российского “доктора” в размере $ 285 млн. (Профиль 12.2009) Многобройните срещи на високо развнище на политици и икономисти, занимаващи се с проблемите на Кр., се обозначават като консилиум: “Консилиумът” вече трябва да обсъжда не какви са възможните лечения, а да реши какви комбинации от лекарства и допинги трябва да се прилагат – сега, догодина и в следващите петилетки. (Сега 25.1.2010); Ну, действительно, мировая экономика больна, саммит планировался как консилиум, который должен вынести совместное решение о болезни. (Комп. 24.11.2008); Лондонский консилиум: как лечили мировую экономику (АФ 8.4.2009) Преобладаваща тук е негативната оценка на професионалните качества на тези субекти - най-често хората, призвани да решават икономическите проблеми, не желаят или не са компетентни да направят това: Но както икономистите, така и политиците са се вторачили главно в симптомите на кризата. Доколкото дават диагнози, действат като патоанатоми, които режат мъртва тъкан, за да разберат какво я е убило, без реално да я лекуват. (Сега 3.10.2008); “Говорят, что мы как плохие доктора, которые не могут поставить правильный диагноз больному”, - заметил Шувалов. (МК 14.3.2009) Преобладаващо негативна оценка и липса на оптимизъм има и при обозначаването на различни средства и тактики за лечение, които се представят като неправилни, неефективни: Всякакви други мерки, които чуваме от политическите сили и най-вече от представителите на бизнеса, всъщност ще попречат в дългосрочен план, като държат цели индустрии на поддържаща терапия с държавни пари. (Тема 8.2009); Народът определено има за какво да се гневи и да скача срещу системата. Предписваното лечение още повече задълбочава болестта, вместо да я лекува. Въпреки че Гърция редовно е „спасявана" от май 2010 г. насам, от началото на дълговата криза нейните борчове са нараснали от 127 до 157% от БВП. (Тема 5.11.2011); Защото по думите на анализатора Холгер Шмийдинг от Berenburg bank пред AFP "икономиите са нужно и много ефективно лекарство, но свръхдозата може да убие пациента, както се случи с Гърция". А ако еврозоната може да понесе една Гърция в руини, то крахът на Испания може да не е по силите ѝ. (Кап. 12.3.2012); Антикризисные планы как антибиотики – в лучшем случае облегчают протекание болезни, но никак не способствуют выздоровлению. (Ит. 12.1.2009); Президент, правительство чуть ли не каждый день озвучивают все новые и новые врачебные меры. Но хватит ли обезболивающих? (АФ 30.12.2009); Получается, в Европе по-прежнему борются лишь с симптомами болезни, но не лечат её саму. (АФ 1.9.2011) Негативно, като неефективна терапия се оценяват недалновидните, краткосрочни правителствени мерки за преодоляване на кризата, включващи и орязване на разходите за образование, в текста Оризова терапия; интересното словосъчетание в заглавието, назоваващо непозната или най-малкото странна терапия, се “разшифрова” в началото на текста: Ако планираш с една година напред – сей ориз. Ако планираш с хоризонт от десет години – посади дърво. А ако планираш със сто години напред – образовай децата си. Тези препоръки на китайския мислител Конфуций са най-подходящи, за да започнем всеки разговор за спасителни планове било за американската, било за българската икономика. (Тема 2.3.2009) В текста Икономиката не иска плацебо, а химиотерапия икономическото състояние на България е представено като нелечима болест, а лечителите – като некомпетентни: Неприятната истина лъсна за пореден път - панацея няма. Доказва го и фактът, че човекът, натоварен с икономическото възстановяване - финансовият гуру на кабинета Симеон Дянков, се оказа един от най-неодобряваните министри. Едва ли проблемът е в личните му качества. <…> Бързото оздравяване не се случи. Ракът метастазира и под диригентството на държавата - тя не плащаше на бизнеса, той на контрагентите си. Според модерната медицина стресът е един от основните фактори за високата ракова заболеваемост. Поне половината българи са убедени, че хаосът и чувството за безпомощност са основната вина на правителството. <…> Вероятно, ако правителството не помага, но и не пречи, икономическата ситуация ще се успокои. Ще се “закрепи” на някакво що-годе устойчиво ниво. Ще пием болкоуспокояващи. Нови правителства ще ни забъркват плацебо от подсладена вода и обещания за светло бъдеще. (Труд 2.3.2011) Интересна е употребата на много активната М. рецепта – с нея се назовават всъщност всякакви абстрактни средства за лечение, често – чудотворни, прилагани от други лекари в други ситуации и т.н. Рецептата на Рузвелт за преодоляване на кризата (Класа 10.5.2009); Рецепти “антикриза” (Сега 11.3.2010); В момент кризиса хочется найти простой рецепт, который сразу решит все проблемы. (НВ 26.1.2009); И теперь от форума ожидают не только рецептов вывода России из кризиса. (Ит. 25.5.2009) Едно от най-честотните словосъчетания е антикризисна рецепта: Очевидно в ЕС започва нова битка. Ако тя се проточи и не приключи с по-добра антикризисна рецепта, втората рецесия в еврозоната скоро може да бъде последвана от трета. (Кап. 27.4.2012) Разнообразието от рецепти, предлагани за излизане от кризата, се оценява най-често негативно, тъй като то по-скоро говори за липсата на общоприета терапия, водеща до успех: Шест рецепти срещу кризата (Станд. 30.6.2009); Между тем, у денежных властей ведущих экономических держав, похоже, нет единого рецепта лечения мировой экономики. (НВ 20.4.2008) Различни антикризисни действия се обозначават и с М. лекарство, средство, лек и др.: Меркел вади три лека срещу кризата (Станд. 3.7.2009); Проблемът е, че като всяко лекарство и огромните дози монетарни и фискални хапчета си имат странични ефекти. (Кап. 11.9.2009); Спасително “хапче” би било по-малко данъчно-осигурително бреме, по-гъвкав пазар на труда. (Тема 25.5.2009); Но едва положил подписа си под документа, прокаран от Германия като лекарство за дълговата криза в еврозоната, Рахой тръгна на поход срещу бюджетния диктат. (Кап. 12.3.2012) Ср. в РЕ: Раздача денег – главное средство от кризиса, которое практикуют почти все правительства. (НВ 6.4.2009); Это не стало какой-то “спасительной пилюлей” после принятия которой акции сразу вырастут в цене. (АФ 22.10.2008) Необходимостта от силнодействащи горчиви лекарства и радикални, макар и болезнени мерки се подчертава в следния пример: Горькое лекарство для Европы. Резко увеличить размер Европейского стабилизационного фонда, ввести единый налог на финансовые операции, срочно выделить очередной кредитный транш Греции — такой набор мер для спасения от надвигающегося кризиса предложил глава комиссии Евросоюза Жозе Мануэл Баррозу. Помогут ли эти Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|