Съдържание



страница12/13
Дата21.07.2016
Размер1.2 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

5Принципи на междуведомственото и външното сътрудничество

5.1Сътрудничество на Агенцията с други институции, органи и агенции на ЕС, както и с международни организации59


Настоящата глава съдържа насоки за ефективен обмен на информация и сътрудничество между Агенцията и други институции, органи, служби и агенции на ЕС, както и с международни организации. Подробностите за начина, по който това следва да се извършва, са описани в специални документи (например работни договорености).

5.1.1Партньорски организации


Агенцията координира и обменя информация посредством сигурни линии на комуникация, когато е възможно и необходимо, с институции, органи, служби и агенции на ЕС и с международни организации, за да използва най-пълноценно наличната информация, способности и системи. Имащите отношение заинтересовани страни са групирани като:

  • институции, органи, служби и агенции на ЕС („партньорски организации от ЕС“); и

  • международни организации и органи („партньорски организации извън ЕС“).

При работа с тези партньорски организации Агенцията трябва да гарантира, че техният мандат, правна рамка и автономност се зачитат в пълна степен.

5.1.2Обхват


Агенцията обменя информация с партньорски организации от ЕС и извън ЕС за следните цели:

  1. Предоставяне на съответни данни за незаконната имиграция и трансграничната престъпност, които да бъдат включени в ЕКС/ОПРК. Европол е основният партньор в тази област. Агенцията може да работи също и с други партньорски организации, като например: Интерпол, Центъра за морски анализи и операции — Наркотици (MAOC-N), службите на Комисията, Агенцията за информационни системи (eu-LISA), Евроюст, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и други. Събираната в ЕКС/ОПРК информация се споделя с партньорски организации на принципа „необходимост да се знае“ и доколкото е необходима за изпълнението на собствения им мандат. Данните за подпомагане и поддържане на ЕКС/ОПРК, предоставяни от службите на Комисията, ЕСВД, Агенцията на ЕС за основните права (FRA), Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) (например относно управлението на миграционните потоци или информация за държавите на произход) или от партньорски организации извън ЕС, ще бъдат обработвани и съчетавани с информация от други източници, валидирани и след това предоставяни на НКЦ на държавите членки от Агенцията посредством ЕКС/ОПРК. Ако Агенцията получи свързана информация от две или повече партньорски организации, тя обединява тази информация и я валидира, преди да я публикува в ЕКС/ОПРК.

  2. Принос за общото прилагане на наблюдателни средства осигуряват Европейската агенция по морска безопасност (EMSA), Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), Сателитният център на Европейския съюз (SATCEN) и други имащи отношение партньорски организации, както е описано в глава 3.2.8. За придобиване на сателитни изображения и за използване на извлечени чрез сателит данни в ежедневните операции Агенцията използва най-пълноценно програмата „Коперник“60.

5.1.3Правна рамка


Сътрудничеството на Агенцията с трети страни, посочено в член 18 от Регламент (ЕС) № 1052/2013, е заложено в работните договорености и други свързани регулаторни документи (например споразумения за нивото на обслужване, Меморандум за разбирателство), подписани между Агенцията и партньорските организации от ЕС/извън ЕС, в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета. Това може да включва съответните съществуващи инструменти за сътрудничество или нови, ако е необходимо. Използваният за обмен на информация процедурен правилник ще бъде изложен в работните споразумения.

5.1.4Канали за комуникация


Агенцията е единственото звено за контакт за обмена на информация и сътрудничеството с партньорските организации. Тъй като достъпът до ЕКС/ОПРК е ограничен до Агенцията и НКЦ, Агенцията създава специализирани канали за комуникация с партньорските организации.

Всяка партньорска организация определя необходимата инфраструктура за комуникация и звено за контакт. Данните за контакт (официален и функциониращ адрес на електронна поща, номер на мобилен телефон и официален адрес) за това звено за контакт трябва да се съобщават на Агенцията.

Ако структурата на партньорската организация налага определянето на повече от едно звено за контакт, данните за контакт и разпределението на отговорностите на тези звена за контакт трябва да бъдат съобщени на Агенцията.

Агенцията създава и поддържа списък с контакти за партньорските организации, с които си сътрудничи в рамките на EUROSUR.


5.1.5Оценка


Агенцията и партньорските организации анализират, развиват и оценяват получените резултати от съвместната работа в рамките на EUROSUR, с цел да установят потребностите и пропуските и да предложат мерки за подобрения. Тези констатации могат да са основание за Агенцията да стартира процес на нанасяне на промени в съответствие с изложените в глава 4.4 правила. Оценяването се извършва в съответствие с рамката за двустранно сътрудничество и винаги, когато оперативната ситуация го налага. Сътрудничеството между Агенцията и партньорските организации може да бъде адаптирано в съответствие с тази оценка и с оперативните нужди.

5.2Сътрудничество на държавите членки със съседни трети държави61


Добре структурираният и постоянен обмен на информация и сътрудничеството между държавите членки и съседни трети държави са ключови за предотвратяване на незаконната имиграция и трансграничната престъпност и за допринасяне за спасяването на живота на мигрантите. За да бъде устойчиво, това сътрудничество трябва да бъде реципрочно, базирано на взаимно доверие и полезно както за държавата(ите) членка(и), така и за третите държави. От съществено значение е това сътрудничество да се осъществява при пълно спазване на законодателството относно основните права.

Държавите членки могат да работят със съседни трети държави на международно, многостранно и двустранно равнище.


5.2.1Международно сътрудничество


В зависимост от нивото на сътрудничество международното сътрудничество може да включва:

  1. Обмен на информация с Агенцията и съдействие от нейна страна при тясно координиране с Европейската служба за външна дейност, Европол, Евроюст, Интерпол и други имащи отношение органи.

  2. Участието на експерти от трети държави в програми, проекти, конференции, семинари и работни групи, създадени от Агенцията, Европейската комисия, Интерпол, Организацията на обединените нации и международни организации.

  3. Разполагането на служители за връзка в делегациите на ЕС62 и в посолствата и консулствата на държавите членки.

  4. Съвместни дейности по анализ на риска и разследване с органите в трети държави.

  5. Обучение за органи на трети държави относно дейности по граничен контрол, търсене и спасяване, основни права и др.

  6. Укрепване на капацитета на трети държави посредством програми, съфинансирани от ЕС и международните фондове.

5.2.2Многостранно и двустранно сътрудничество


В зависимост от нивото на сътрудничество многостранното и двустранното сътрудничество може да включва:

  1. Мрежи от служители за връзка.

  2. Регионални мрежи, използвани за обмен на информация посредством сигурни канали за комуникация, обмен на служители за връзка, обучение, укрепване на капацитета за наблюдение и създаване на координационни центрове в трети държави. Ако в регионална мрежа участват няколко държави членки, те трябва да уведомят Агенцията за това кой от техните НКЦ отговаря за обмена на информация между регионалната мрежа и EUROSUR.

  3. Съвместни оперативни дейности (по суша, море и въздух), включително съвместно патрулиране.

  4. Обучение за органи на трети държави по граничен контрол, търсене и спасяване, основни права и др.

  5. Укрепване на капацитета чрез даряване на активи и техническо съдействие с цел подобряване на способностите за граничен контрол на третите държави.

Примери за регионални мрежи са мрежата за Сътрудничество в областта на граничния контрол в региона на Балтийско море (BSRBCC) и Атлантическата мрежа „Seahorse“.

5.2.3Споразумения


Описаното по-горе сътрудничество се извършва въз основа на споразумения и работни договорености или посредством регионални мрежи, създадени въз основа на тези споразумения. Преди сключване на подобно споразумение или работна договореност съответната държава членка трябва да уведоми Европейската комисия за текста на съответните разпоредби. Комисията проверява дали тези разпоредби отговарят на разпоредбите на член 20 от Регламент (ЕС) № 1052/2013. Държавите членки също трябва да уведомят Комисията за текстовете на сключените споразумения, а Комисията ще предостави на Европейския парламент, Европейския съвет и Агенцията общ преглед и оценка на тези споразумения.

Държавите членки уведомяват Агенцията за настоящото сътрудничество на оперативно равнище с трети държави, както е предвидено по член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2007/2004. При сключване на двустранни споразумения с трети държави държавите членки могат да включват разпоредби относно ролята и отговорностите на Агенцията, след като са се консултирали за това с нея.



Ако информацията, която трябва да бъде обменена с органите в трета държава, принадлежи на държава членка или на Агенцията, които не са страни по споразумението за сътрудничество или не са част от регионалната мрежа, НКЦ на държавата членка, която желае да сподели тази информация, трябва да изпрати писмена заявка на притежателя на информацията (държава членка или Агенцията), като посочи третата държава, с която ще бъде споделена информацията, и обясни причините за споделяне на тази информация. Притежателят на информацията (държава членка или Агенцията) отговаря на заявката в писмена форма колкото е възможно по-бързо. Всеки отказ за споделяне на информация трябва да бъде придружен с обяснение. Не се разрешава мълчаливо одобрение — притежателят на информацията трябва да отговори положително или отрицателно.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница