Семинар истанбул кушадасъ измир

302
– слухово или зрително възприемане на текст извличане на информацията, носена от текста възприемане на текста в смислово и структурно отношение разбиране и интерпретация на проблемите, заложени в текста Продуктивни упражнения – упражнения, развиващи умението за продуциране на собствен текст по предварително зададена или свободна тема Рецептивно-продуктивни упражнения – развиват у учениците уменията за създаване на съчинение, свързано с темата на изходния текст създаване на текст по зададено начало, умения за изграждане на собсвени монолози и диалози, свързани с темата на разглеждания текст.
Предкомуникативни упражнения. При предкомуникативните упражнения вниманнието на ученика е насочено към формата на изказване. Задачите, които включват този вид упражнения, са свързани с анализиране на текст на фонетично, граматично и лексикално ниво. Това предполага изграждане наумения за разпознаване на езикови явления, лингвистичен анализ, редактиране, съставяне на изречения, трансформиране на текстове и изречения и др.
Синтетични упражнения
„Тези многокомпонентни упражнения (носещи различни названия в методическата литература) са ориентирани към комплексно развитие на ко- муникативни и лингвистични умения към формиране на различните аспекти на комуникативната компетентност (лингвистични, дискурсни, стратегийни, социокултурни). Комплексните задачи предполагат работа върху текста като единство на съдържание и форма [4]. Задачите, включени в структурата на синтетичното упражнение, са насочени към един текст те насочват към актуални знания от всички езикови равнища (от фонема до текст, тематичната им подреденост е целесъобразно да следва езиковата йерархия, между всяка задача и следващата да има връзка – асоциативна, логическа, която да е екс- плицирана чрез въпроси, формални, но необходими Следвайки логиката, че този вид упражнения предполагат отработване и затвърждаване на знания и умения на повече от едно езиково ниво, от изключителна важност е предварителният подборна текст, който ще бъде обектна изследване в часа по български език. Той трябва да бъде съобразен с вече изученото, но едновременно с това ида предполага възможност за въвеждане на нови знания. Предкомуникативните и комуникативните упражнения е необходимо да са прецизирани в зависимост от сложността на лингвистичния материал, който ще бъде обектна актуализация.
На базата на гореизложеното относно характера на синтетичното упражнение би могло да се каже, че то дава възможност за една по-разгърната и в същото време по-интересна и по-разнообразна за учениците работа в часа по български език. Неговият комплексен характер може да бъде онагледен с примера:
Нели Я. Дякова

303
Комуникативни задачи Преподавател Прочетете текста и споделете имали непознати за вас думи.
Пролетта е един от четирите сезона. Астрономически тя започва с
пролетното равноденствие (около 21 март в Северното полукълбо и 23 сеп-
тември в Южното. Пролетните месеци са март, април имай (…).
През пролетта дните започват да стват по-дълги от нощта, темпе-
ратурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите
характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите. Дърветата за-
почват да цъфтят и се покриват с листа. Тревата пониква. През пролетта
пада утринна роса. Внезапно падналите дъждове бързо се сменят със слънце.
Ученик: Не.
Преподавател: Какво означава думата равноденствие?
Ученик: Време през годината, когато денят и нощта са равни по про- дължителност.
Преподавател: Определете вида на текста.
Ученик: Нехудожествен, научнопопулярен.
Преподавател: Защо?
Ученик: Защото научнопопулярните текстове съобщават нещо вярно за предмети, качества, действия.
Преподавател: Какво научихте от текста относно сезона пролет?
Ученик: Кога започва пролетта.
Преподавател: От коя частна текста научихте за началото на пролетта?
Ученик: От първата.
Преподавател: Какво научихте от втората частна текста?
Ученик: Как се променя природата през пролетта.
Преподавател: Какво се случва през пролетта?
Ученик: Всичко в природата се пробужда. Преподавател Прочетете още веднъж втората част. Кои думи свързвате с пролетта?
Ученик: живот, цветя, кокичета, минзухари, цъфтят, пониква, тре-
ва, листа, роса, дъждове, слънце.
Предкомуникативни задачи:
Преподавател: Какви видове изречения по цел на изказване са характерни за научнопопулярните текстове?
Ученик: Съобщителни.
Преподавател: Прочетете първото съобщително изречение в текста, открийте първата и последната дума в това изречение, характеризирайте ги като части на речта.
Синтетичното упражнение в обучението по български език – основен похват...

Ученик Пролетта е един от четирите сезона. (пролет, сезон – съществителни имена).
Преподавател: Коя частна речта е употребена най-много в текста?
Ученик: Съществително име.
Преподавател: Извадете в тетрадките си всички съществителни имена от първото изречение на втората част. Определете граматическите им характеристики. Оградете определителния член с кръгче. Кои са членувани?
Ученик: пролетта, дните, нощта, температурите,природата Преподавател Открихте ли правописна особеност при членуването на съществителните имена от женски род?
Ученик: Съществителните имена от женски род, завършващи на -т, след членуване се изписват с двойно -т.
Преподавател: Същ.имена от женски род, завършващи на -щ, се изписват с -щт – нощта.
Преподавател: Кое от съществителните имена не е членувано?
Ученик: живот
Преподавател: Съставете изречение, в което думата живот да изпълнява службата на подлог.
Ученик: Животът на Пипи бе изпълнен с приключения.
Преподавател: Как членувахте съществителното живот(с пълен или кратък член. Защо?
Ученик: С пълен член – животът – защото всяко съществително име от мъжки род, единствено число, изпълняващо службата на подлог в изречението, се членува с пълен член.
Преподавател: Запишете изречението В живота на Пипи не липсваха
приключения и игри. Как членувахте същ.име живот? Защо?
Ученик: С кратък члена, защото в това изречение думата живот не е подлог.
Преподавател: Члененувайте съществителните имена в изреченията.
Веднъж цар повикал магьосник…
Момък… изпълнил заръките на баща си.
Радост… на царската дъщеря била неописуема.
Комуникативните задачи, включени в урока за упражнение, актуализират знанията на учениците относно възприемането и осмислянето на текста, те. способността им да извличат информация. Предкомуникативните задачи насочват към работа с текста на ниво лексикология, морфология и синтаксис.
Урокът за упражнение в обучението по български език е двустранна дейност, предполагаща активно участие на учениците под ръководството на учителя. Отчитайки факта, че децата от начален етап са с по-слаба концентрация и по-неустойчиво внимание (предвид възрастта им, преподавателят трябва да успее да поднесе новата информация ида затвърди вече изученото
Нели Я. Дякова

по достъпен и интересен за тях начин. Провокирайки интереса и любознателността на децата, учителят може да ги накара сами да достигнат до новото за тях, да го осмислят и възприемат, за да го прилагат на практика. Всичко това може да направи процеса на обучение по-лесен, а придобитите знания – по- трайни и задълбочени.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: