Колко чести са нарушенията в развитието ? Нарушенията в развитието са хетерогенна група състояния, които са с начало ранното детство и се проявяват като закъснение или нетипичен модел на развитие в една или няколко области като например моторика, сензорика, комуникация, когнитивна област, поведение и др. Комплексността и тежестта на нарушение, както и ефектът му върху функционирането на детето и социалната му адаптация и достъпът до образование се влияят от множество биологични, социални фактории фактори от средата, които си взаимодействат [14]. Общата честота на нарушенията на развитието е между 5 до 15 % [2]; [10]; [1]. Тези нарушения често са свързани както с медицински, така и с по- веденчески проблеми, които водят до дългосрочни затруднения в социалната адаптация, повишен риск за обучителни и ментални проблеми. Въпреки научните публикации, които акцентират върху важността на ранната детекция, все още резултатите за ранно идентифициране на случаите с нарушения в развитието са незадоволителни, нерядко липсва консенсуси е налице разминаване в практиките при обследване на нервно-психическото развитие на децата. Субективната преценка, която се базирана формално наблюдение и отхвърляне на притесненията на родителите с препоръка да се чака детето да израсте проблема си все още често се използвано така много деца пропускат възможността да бъдат насочени своевременно към услуги за ранна интервенция. Особено често това се случва при закъснения в езиково-говорното развитие [5]; [6]; [2]. Използването на стандартизирани тестове за оценка на развитието може да е от полза при диференциране на типичното от атипичното развитие. Структурираното изследване на детското развитие, чрез приложение на скринингови скали, интервюта с родители или използването на стандартизирани системи за наблюдение на поведението имат заглавна цел да дадат количествена и качествена оценка на развитието към момента на приложението им. Освен това подобни изследвания и диагностични сесии предлагат и много добра възможност за промоция на здравето. Децата се развиват с различни темпове, но е от изключително значение да бъдат идентифицирани тези, които се отклоняват от очакваната и типичната за възрастта траектория на развитие. Поредица от проучвания [3]; [4] подкрепят ранното идентифициране на рисковите случаи и дават доказателства за подобряване на прогнозата при деца с нарушения в развитие при включването им в програми за ранна интервенция [11]; [9]; [8].
