348
зъка и централната нервна система често се назовава и с термина психомотор- но развитие и обичайно се разглежда в четири основни области на развитие груба и фина моторика
• езиково-говорно развитие личностно-социално и адаптивно развитие когнитивно развитие
Вътреутробното развитие на мозъка започва през 4 г.с. и продължава с интензивни темпове в периода на ранното детство. Развитието на мозъка и по-специално неврологичната зрялост са най-честият таргет при проучванията и скрининга на детското развитие. Неврологичното
съзравяне е сложен процес, който включва клетъчен растеж, миграция,
специализация, свързване в сложна синаптична мрежа, миелинизация и продължава до втората декада от живота. Изброените елементи са определящи за мозъчното развитие и представляват препрограмиран процес при всички деца.
Какво е това нормално развитие ?Параметрите на детското развитие са относително постоянни и в рамките на широки граници, но
скоростта, с която децата достигат до определени показатели на развитие, варира. Уменията се изграждат последователно, те. показателите за определена възрасти от една функционална група са предшествани от други – например преди да
могат да вървят самостоятелно, децата трябва да могат да седят без опора. Нормалното развитие е свързано със способността за изпълнение на определена задача в определена възраст в сравнение с представянето на децата от същата възрастова група. Усвояването на ключови и базови умения, като например вървенето, наричаме показатели за развитие.
Възрастта, в която се усвояват отделните умения, може да варира. Средната възраст е възрастта, в която половината от изследваната детска популация усвоява определено умения.
Граничната възраст е възрастта, в която показателят би следвало да е усвоени е 2 стандартни отклонения след средната. От съществено значение е да се знае кои показатели за развитие са с най-висока консистентност. Например социалната усмивка на седмична възраст е консистентен показател, докато пълзенето не е. Пълзенето като показатели времена появя варира значително, както и някои деца с типично развитие никога не се научат да пълзят. Генетичните фактори са определящи за
потенциала на развитие, но факторите от средата имат значимо влияние върху профила на развитие. Позитивните преживявания, стимулиращата среда, качествените взаимодействия през ранното детство могат да подобрят развитието на мозъка особено в областта на говорните и социалните умения. За съжаление обратното също е важно – негативният ранен опит
повишава уязвимостта на мозъка, както може да засегне и развитието му [12].
Севджихан А. Еюбова 
