Семинар истанбул кушадасъ измир

Тя става патологична, когато индивидът се почувства сам, беззащитен и изоставен. Той се чувства така, когато взаимоотношенията между него и общността му не вървят по начина, по който трябва, или, по който личността си представя, че трябва. При доминиране на чувствата за самота, страх, слабости изоставеност децата проявяват своята агресивност. Развиват я, разбира се, и когато им се дават лоши примери в семейството, в училище, чрез медиите, или от улицата. Веднъж изградена, агресията закономерно започва да ражда различни форми на насилие.
Това е явление в социалния живот наличността и обществото, което се дискутира много интензивно по всички медии, глобалната мрежа Интернет, родитело-учителски срещи в детски градини и училища, в семействата и то по различен начини смисъл. Водеща причина за тази неопределеност е, че при разкриване същността на агресията и агресивното поведение наличността се влагат, често пъти, диаметрално противоположни значения–физическо насилие войни етнически вражди и прочистване конфесионални противоречия прояви на кариеризъм обиди подигравки сблъсъци вражда. Неприемливо е, всички проявления на човешката личност да бъдат обяснявани с инстинкти и нагони, с междувидова и вътревидова борба за оцеляване, или пък сформиращото влияние на обществената среда. Филмите и компютърните игри не са този развращаващ фактор, както някои ги определят. Децата биват склонни към насилие, защото гледат филми за насилие. И тук можем да поставим кардинален въпрос, свързан с близкото минало на голяма част от европейския континент Защо огромна част отживеещите в Източна Европа не станаха строители на комунизма, като ги заставяха, чрез пионерската, комсомолската и партийната организация, чрез Профсъюзите, да гледат такива филми и участват в многобройни тържества в прослава на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Брежнев, Живков и други. Хората са склонни да подражават на фикциите, но го правят всеки по различен начин, според качествата на собствената си личност, така че е по-правилно да се търсят причините за едни или други форми на поведение у личностите, а не у фикциите. Субективният, застинал вулгарен материалистически подход не води до разрешаване на проблемите, свързани с агресията и агресивното поведение на личността.
Злото, от което се потрисаме, като го видим на телевизионния екран, е сред нас, не защото някой ни го е натрапили ни атакува с него, а защото сме го допуснали, избрали и поискали. За нас, омразата е „modus vivendi“. Ако някой сгреши, ние викаме Разпни го, но никога Господине му зачитай тоя грях, защото не знае какво върши. Вижте социалните мрежи, вижте Обществения дискурс“, в който сияят само морално съвършени оратори, които гневно бичуват останалите отрепки, изроди, престъпници, мафиоти, олигарси. Учудващо богатото разнообразие на прояви на агресията–от иронията до терористичния акт, в голяма степен възпрепятстват теоретиците, работе-
Чавдар Л. Милков

457
щи в областта на конфликтологията и, по-специално, в онази нейна част, изследваща агресията и агресивното поведение. Как, ако не е съвсем ясно какво е доброи какво е зло, можем да обясним на някого, че агресията и насилието са зло Ами ако той е решил чрез агресия и насилие да изрази неповторимата си личност, ние какво трябва да направим свободите му ли ще ограничаваме, правата му ли ще отнемаме?!
Докато приемаме доброто и злото като субективни и относителни, не можем да се сърдим на никого за нищо.
Ако приемем, че доброто и злото са обективни и абсолютни, ще ни се наложи да ги персонифицираме. От зората на своето съществуване светската култура и изкуство се опитват да направят това и проявяват гениална изобретателност в създаването на положителни и отрицателни художествени образи, но не могат да стигнат до задоволителни резултати без идеята за Бог.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: