Семинар истанбул кушадасъ измир

на музикалното произведение в процеса на неговото изпълнение, които се реализират координирано вдадена организационна и техническа среда. Тези дейности съвместно реализират предварително планираните музикално-из- пълнителските цели, насочени към начините на преобразуване на музикалния материал в процеса на
корелативна изменчивост на предварително определените детайли темпо, щрихи, динамика, технически трудности и др.) до пълното им съвпадение предварителния замисъл
– работа на определени места и/или дялове, над детайлите в зависимост от представите за мястото и ролята им в структурата на интерпретацията рационализация на слухови и моторни представи. Протича процес на конкретизиране на музикалния образ – получава реално въплъщение, видоизменя се и се детайлизира от въображението и вижданията на артиста
– събиране на изработените детайли ведно цяло (реконструиране на музикалното произведение) – реално звучащи разгръщащ се във времето музикален образ създава се цялостен протичащи подреден последователно във времето слухов музикален образ, в процес на строителство на формата във времето (според Б. Асафиев), който включва
– пробни изпълнения изцяло
– коригиране на детайли, на основата на вече реалното цяло
– изработване на връзки между детайлите
– окончателно уточняване на темпо, динамика, агогика, изпълнителски и художествени прийоми
– индивидуализиране на музикалния образ.
Резултатът от тези дейности е изграждане скелета на музикалната мисъл с цел оживяването
ѝ
. Изпълнението на тези дейности се съпътстват с изисквания за абсолютна точност на озвучаване на музикалния текст относно интонационно-височинни съотношения и метроритмична организация. Техническото обезпечаване зависи от нивото на изпълнителските възможности на изпълнителите според вида на изпълнителството: психомоториката на изпълнителя – бързина и точност на микродвиженията на ръката и пръстите апликатура – поставяне на целесъобразна такава и затвърждаването до ниво на автоматизиран навик координиране на изпълнителски движения мускулни и сензомоторни; волеви качества на артиста – издръжливост
(мануална за инструменталистите, диригентите или аеробна за певците, духачите самоконтрол, самооценка музикалната памет, двигателна памет при ученето наизуст оптимално съотношение между образните и емоционални компоненти на мисленето и логическите музикалната памет. б) ненотираните микроструктури са свързани с музикално изразните средства – динамика, щрих, темпо и техните изменения и изразни ефекти (темпови, динамични и артикулационни);
Юлияна Г. Панова

477
– разгръщане на движението на музиката – разнообразни изменения, контрасти, тезиси антитезис. При музикалното изпълнение протичат процеси насъбиране на изработените детайли ведно цяло – реално звучащи разгръщащ се във времето музикален образ пробни просвирвания изцяло коригиране на детайли, на основата на вече реалното цяло изработване на връзки между детайлите окончателно уточняване на темпо, динамика, агогика, изпълнителски и художествени прийоми индивидуализиране на музикалния образ според личностните особености, възможности и схващания на интерпретатора. Засилват са изискванията към точност, ловкост на двигателните действия, психомоторната координация намаляване на оперативната памет, засилване на ролята на дълготрайната памет логически компонентна музикалното мислене и памет – всички чувствени впечатления могат да съставят художествен образ само ако са свързани в определена логическа закономерност, с. 72]; устойчивост на вниманието. Този етап носи в значителна степен контролно-корекционен характер проверяват се и се коригират въображаемите иреални образи, техническото и художественото им претворяване, правилността на слухово-двигателното им реализиране, степента на наизустяване. Резултатът от тези промени е създаване на цялостен протичащи подреден последователно във времето слухов музикален образ живо, дишащо звучене емоционално наситено музикално изпълнение, отличаващо се с енергия, изразителност.
Последователността и присъствието на всички основни дейности са неопределени и избираеми според поставените конкретни цели и задачи на реализиращия се в определен момент работен процес. Проучването на музикалното изпълнение в процесуално-динамичен аспект отговаря и на нуждите на музикално-изпълнителната практика. Концертът и музикално-изпълнителският процес не принадлежат към класа на стабилните системи. Както всеки процес, той се характеризира с единството на стабилното и променливото. Непредсказуемостта на реалното съществуване на стабилно и променливо във всеки изпълнителен акт поражда вероятностен характерна получения резултата, който, макари обусловен, не е предопределен в своята цялост.
Обективната трудност в несигурността на бъдещия резултат създава проблемна ситуация за изпълнителя на всяко ниво на талант, професионализъм и опит. Всеки път, когато възниква в ежедневната практика и е особено остра в контекста на публичното говорене, същността на тази проблемна ситуация не се променя, тя никога не се отстранява от "дневния ред, затова постигането на оптимално единство на стабилно и променливо в процеса на тълкуване принадлежи към сферата на "вечните проблеми, е постоянна за изпълнителя и в този смисъл винаги за него е неотменна задача.
Процесуално-динамичният аспект на музикалното изпълнение

478

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: