Семинар истанбул кушадасъ измир

В тази система от процеси за всеки един от тях може да се определят входове, функции на преобразуване и изходи, което от своя страна позволява описанието и анализирането на вътрешните и външните им взаимодействия. По този начин могат да се видят всички логически и съдържателни предимства и недостатъци в тяхното планиране, действие и управление, както ида се разкрият възможности запланиране на подобрения на процесите и на техните взаимодействия Както при всички процеси музикално-изпълнителският процес има входни управляеми характеристики и изходни резултати, като изходните резултати за един процес могат да се окажат входни за друг.
Фиг. 2. Христо Тужаров. Същност на процесния подход [8]
Между резултата на изхода Y и управляемите характеристики на входа
X трябва да съществува обратна връзка.
При управление на изпълнителския процес диригентът (художествен ръководител, музикален педагог и т.н.) трябва да оцени доколко резултатът от процеса Y съответствана поставената цел Z;
• измени резултата от процеса Y в направление на приближаване до целта Z, изменяйки по своя преценка характеристиките на входа Х.
Изпълнението на тези условия гарантира положителен резултат при изпълнението на музикалното изпълнение по посока на реализиране на ин- терпретаторските решения. Според разработената методологията за усъвършенстване на работните процеси изпълнителския процес [7, с притежава няколко основни характеристики Условия за стартиране – при какви обстоятелства стартира изпълнението на процеса, например репетиционен момент, концертно-из- пълнителски и др.;
• Входяща информация – необходимата начална информация за изпълнението на процеса, като ниво на овладяване на музикалното произведение отстрана на изпълнителите, музикално-изпълнител- ска подготвеност (готовност) на изпълнителите, концепция за реализацията на музикалното произведение и т.н.;
• Дейности, стъпки – задачите, които се изпълняват от изпълнителите
• Изходящо информация – какво реално сее случило, те. какво сее създало или модифицирало входа на изпълнението на музикалното произведение
Юлияна Г. Панова

473
• Измерители – определени критерии и показатели, конкретизиращи като основен принципа за качеството на музикално-изпълнителския процес, с които диригентът осъществява контрол върху изпълнението на процеса Концепцията за структурата на музикално-изпълнителския процес се основавана общите свойства принципно валидни за всеки един процес вътрешна противоречивост (непоследователност, двуединство между устойчивости неустойчивост, вероятностна протичане на процеса [2, с Вътрешна противоречивост в процесуалното протичане на музиката се изразява в
– непрекъснатости прекъснатост, динамизъм и периодически настъпващи моменти на стилизация. Това определя и музикално- изпълнителския процес като поетапно изграждане и разгръщане на сложна, йерархически построена конструкция на музикалното произведение.
– преднамерено и непреднамерено начало. Преднамерените проце-
си се отнасят към съзнателно планираната част от интерпретацията на музикалното произведение, целенасоченото художествено намерение, вътрешната мотивираност, определеност, значимост, замисъл, индивидуално художествено съзнание. Обхваща всички структурни нива на замисъла – всеки елемент, всяко планирано действие за
– разкриване на текстово значение и надтекстови смисли;
– определяне на емоционално-съдържателни аспекти на музиката
– изработване на общо образно решение
– логиката на художествено-образното построение
– драматургично планиране на музикалното развитие
– преосмисляне на формообразуващите елементи и моменти и др. Като зададен компонент, преднамереното начало се явява художествен
норматив, защото изпълнителят съгласува своите действия в съответствие с този образ, който живее в неговите представи [4, с. 58].
Непреднамерените процеси образуват художествено-продуктивния слой на непреднамереното начало продукт на свободната активност на безсъзнателното, резултат от интуиция, въображение, фантазия, вътрешно движение на чувства, импровизационност (но не текстова импровизация, а надтекстова – динамичност, самообновление, комуникативност, творческа инициатива. Теса тези, които пречат на преднамерените началà да превърнат интерпретационните процеси в стереотип, интерпретаторските намерения в шаблон. Свързват се основно с емоционалната страна на интерпретацията независимо че емоционалната програма е заложена в преднамереното начало, всеки път емоционалното звучене придобива нова определеност, неповторима окраска. Асемантическият вид е деструктивен, художествено- непродуктивен слой на непреднамереното начало свързва се с нарушения в
Процесуално-динамичният аспект на музикалното изпълнение

технологичната и регулативна сфера на изпълнение – изпълнителски грешки, дефекти, дезорганизация на процеса, които са в ущърб на интерпретацията, носят вреда, повече или по-малко я нарушават и/или разрушават.
– вариантност на резултатите – като разгръщащ се процес музикалното изпълнение се натъквана своеобразно противоречие между всевъзможни външни и вътрешни смущения (намеси, вмешателства, те. процесът протичана фона на постоянно усещащо се противопоставяне надве основни сили – силата на съзиданието и силата на разрушението. Процесът не може да бъде обособен нито от ситуативните фактори, нито от конкретното психическо състояние на артиста. Всяко действие (акт) на изпълнителя води дона- чалото наново действие, определяйки нов вариант на музикалното звучене, всеки път неповторимо от гледна точка на характеристиките му. Постоянно изменящите се взаимодействия предопределят принципиалната невъзможност за създаване на алгоритъм на протичане на изпълнителския процес. Реалната множественост на вариантността на резултатите е скритият вътрешен механизъм, обезпечаващ разнообразните форми на разгръщане на музикално-изпълнителския процес. Това определя вариантността на изпълнителското възпроизводство на музиката като основана процеса, на неговото структурно битие. Корените на вариантността на изпълнителското възпроизвеждане на музиката се намират в самия процес, в сферата на неговото структурно битие, във взаимодействието между преднамерено и непреднамерено лишено от крайна устойчива форма. Всяко действие води към ново начало, определяйки конкретния вариант на звучене на музиката. В процеса на обективизация всяко начало се включва в постоянно изменящи се взаимодействия, всеки път неповторими от гледна точка на неговите характеристики. Това предопределя невъзможността за създаване на алгоритъм за протичането на всеки отделен интерпретационен процес.
• Двуединство между устойчивости изменчивост на процеса – му- зикално-изпълнителският процес се отнася към групата на нестабилни процесии се характеризира с единството между устойчивости изменчивост. Прекомерната консолидация на константната основана процеса води до образуването на особен вид устойчивост – съх-
раняване в процеса на обективизация на музикалното произведение
на тази художествена цялостност, която е постигната входа на
предшестваща дейност.
• Вероятностното протичане на процеса – непредсказуемият характерна реалното съществуване на устойчивото и изменчивото във всеки изпълнителски акт поражда вероятностен характер на получените резултати, който въпреки че е обусловен, не е предопределен като цяло. Преминаването от потенциално съществуване в актуализация замисълът (образ-цел) винаги предполага ниво на някаква възможност, подлежаща на осъществяване, но не и гарантираща като такава достигането на замисления художествен резултат.
Юлияна Г. Панова

В сферата наказаното дотук могат да се изведат следните характеристики на музикално-изпълнителския процес
– съотносимост/съотносителност на преднамереното, непреднамереното и импровизационното като компоненти на музикално-из- пълнителския процес
– съзнателно корелативно формиране на двеудинството чрез регулиране компонентите на музикално-изпълнителския процес стимулиране на единия компоненти отслабване или неутрализиране на действието на другия.
– съществуването на оптимална организация на това единство на базата на конструктивната и импровизационна корелативна готовност на ръководителя и/или изпълнителите. От функционално-структурна гледна точка музикално-изпълнител- ският процес може да бъде обобщен в две основни форми на провеждане
репетиционна и концертна. В структурата на музикално-изпълнителския процес репетиционната форма на провеждането му е насочена основно към
работата над музикалното произведение и се свързва преди всичко с процесите на промяна, докато концертната – играе ролята на краен резултат следствие на постигнатите цели от репетиционния процес. Тези две форми на провеждане на музикално-изпълнителския процес съществуват самостоятелно, но същевременно репетиционната форма на провеждане предшества концертната. Освен това, невинаги работата над музикално произведение завършва с публично представяне, но неговата основна цел е постигането на концертно ниво на изпълнение на музикалното произведение. А във фолклорната традиция изпълнителите се явяват и слушатели. Затова е необходимо разграничаването именно на тези две основни форми на провеждане на музикално-изпълнителския процес.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: