Лъчезар Богданов, икономист, анализатор от "Индъстри уотч"

План Б е да се търсят някакви варианти за частични промени. Различни политици и икономисти признават, че пазарът има някакви предимства, признават, че хората са рационални и действат според стимулите, но душа не им дава да признаят открито, че държавата не трябва да се меси, и затова търсят подобия на пазарни стимули в рамките на публичния сектор. При този вариант трябва да се види къде са най-големите диспропорции в стимулите в сегашния модел и да се действа за обръщането им. Така например в България относително лесно се финансират някакъв кръг не много сложни болнични дейности. В резултат на това има прекалено голям брой хоспитализирани пациенти, т.е. стимулът е как да точим пари от касата и хората лежат за щяло и нещяло в болници. Крайният резултат е негативен, затова търсим стимули в рамките на пътеките и болниците, които да наказват такъв тип поведение. И обратно - да насърчават хората да се лекуват вкъщи. Проблемът е, че като се лекуваш в болница, касата ти плаща всички видове лекарства, консумативи и изследвания, а като не те приемат, сам си покриваш разходите. Видно е, че всеки би искал да ползва безплатното. Друг проблем, свързан с това, е, че възрастните хора няма къде да получат някаква грижа, затова много хора отиват в болница, вместо в хоспис или старчески дом. Така скъпо струващи лечебни заведения и оборудване в крайна сметка се използват за хора, които лежат на едни легла. Изходът е да се слагат бариери и държавата да насърчи с правила и стимули хората да ползват разумното ниво здравна помощ, което е свързано с тяхното състояние. Политиката напоследък като че ли е в обратна посока с премахването на потребителската такса на голям кръг лица. Това означава, че те ще ползват неограничено всякакъв вид първична медицинска услуга. Болниците у нас са много, а в другите държави - по-малко. Това означава, че държавата трябва да стимулира действия, които да доведат до закриване на част от болниците. При този модел подходът на действие е да се определят 50-60 по-важни проблема, да се види какви стимули ги пораждат и да се действа с контрастимули.

Естествено аз съм от хората, които подкрепят първия вариант и бих го препоръчал на новия екип на министерството. Но съм и реалист и ако няма политическа воля и обществена подкрепа за такъв модел, в института сме готови да помагаме с идеи в рамките на малките стъпки за реформа, въпреки че знаем, че те няма да доведат до най-доброто в дългосрочен план. Но нали все пак всяка малка стъпка е по-добра от никаква стъпка.


Проф. Александър Чирков, кардиохирург, бивш директор на болница "Св. Екатерина"

Лекарска камара от експерти трябва да помага на здравния министър
Няколко са стъпките, които трябва да направи новият екип на Министерството на здравеопазването. Първата е анализ на състоянието на сектора и той вече започна. Добре е да се разкрият злоупотребите в системата, за да знаят хората колко непрозрачно са работили правителствата след 2001 г. и как са харчили парите им за глупости. Да разберат и какъв хаос е оставен като наследство. Това е добре, но, от друга страна, вече е време да започне да се изгражда здравната система. Ние направихме болница "Св. Екатерина" така, че тя може сама да работи. Нещо подобно трябва да се случи и в здравеопазването. Най-важното в момента е министър Божидар Нанев да направи лекарска камара, в която да влизат най-добрите специалисти в дадена област, шефовете на големите болници и отделения и когато има да решава някакви проблеми, да се допитва до тях. Този експертен съвет ще може да обучава медиците, да прави проверки в болниците дали отговарят на критериите. Сега ние нямаме такава институция за контрол. Камарата ще има право дори да затваря болници, в които се лекува некачествено. Така е в Германия. Ако при проверката се види, че не се спазват изискванията, експертите ще заявят пред министъра и пред цялото общество, че това е една опасна болница и трябва да се затвори. Ако в някоя болница реално функционира само урологията, тя ще остане, ако функционира само отделението по вътрешни болници, само то ще остане. След закриването, ако искат, нека я преструктурират в медицински центрове или хосписи. Ще се правят проверки и в такива болници, в които лекарите взимат по 30-40 хил. лв. заплата. Невъзможно е един доктор да взима толкова пари в бедна България, когато канцлерът на Германия взима 20 хил. евро. Всичко това може да го следи този експертен съвет или камара, както искате го наречете. И аз мисля, че с това трябва да се започне веднага.

В комисията могат да влизат 2000 лекари, като те няма да са на щат, няма да харчат парите на данъкоплатеца, а участието им ще е чест за тях, защото са ги избрали. В крайна сметка, ако ние искаме да помогнем на себе си и на страната, значи трябва да помогнем и на министъра в начинанията му, защото те засега са добри. Той иска да създаде ред в системата, за да може тя да функционира сама, а не непрекъснато да се търсят промени.

Другият много важен проблем са спешните центрове. Те трябва да се менажират от една компания под ръководството на Министерството на здравеопазването. Хората умират по пътищата, затова трябва да се изградят 35 спешни центъра в цяла България, за да може да се реагира веднага при инцидент, а не той да завършва фатално. В центровете трябва да работят най-добрите лекари. Проектът за спешната помощ беше разработен с моя помощ и беше приет от Европейския съюз, но за съжаление не е изпълнен.

Крайно време е също да се допуснат при спазването на строги критерии частните фондове, които да надградят системата. Здравната каса трябва да плаща базовите услуги, а оттук нататък трябва да има допълнителни осигуровки, за да се помага на пациентите. Те могат да се правят и от работодателите, за да предложат по-добри условия на служителите си. Трябва да се поощрява и създаването на частни болници и да се оставят да се конкурират с държавните.

Колкото до средствата в здравеопазването, мисля, че в сегашните условия трябва да се отделят 9% от БВП за сектора. В Германия се отделят 14%. Само че едва ли някой финансов министър ще допусне такова нещо, докато не се реформира здравеопазването. Затова всичко това трябва постепенно да започне да се работи. Когато в ЕС видят, че сме създали реални работещи структури, ще получим доверието им, ще ни отпуснат и пари. За здравеопазване има над 1 млрд. евро от структурните фондове. Остава само да си ги спечелим.


Д-р Методи Маджаров, председател на Столичната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС)
Всички пари от здравни вноски, включително допълнителните 2%, трябва да се използват за лечение

Крайно време е реформата в здравеопазването да започне, защото тя спря през 2001 г. и оттогава нищо не се прави. Най-важно е да се преструктурира болничната помощ като най-ресурсоемка, но в никакъв случай не трябва да се говори за закриване на лечебни заведения. В България болничните легла на 100 хил. души са точно толкова, колкото и в Западна Европа, но са неефективно разпределени - няма хосписи, няма легла за долекуване. Това трябва да се промени, въпреки че тези болници, от една страна, осигуряват работа на доста хора и същевременно обслужват населението. Затова нещата трябва да се обмислят сериозно, за да не се допускат грешки. Възможно е една част да се пуснат за приватизация, тогава частникът ще търси начин как да ги финансира. Това обаче не трябва да става с големите болници, защото здравеопазването е свързано с националната сигурност и системата трябва да има лечебни заведения, на които да разчита по всяко време.

Идеята да се окрупняват болниците, които са близо една до друга, е добра. За какво е този разхвърлян административен персонал, след като един компютър може да замени хиляда души. Сега във всяка болница има главен счетоводител, който е по-добре платен от най-добрия лекар. Добре е да има едно ръководство на група болници, което да провежда търговете и да управлява ефективно парите. Ще си останат медицинските директори, които ще ръководят лечебната част.

Освен това, независимо че има криза, трябва всички пари за здравеопазване, включително тези 2% от увеличените здравни вноски, да отидат за лечение, а не да стоят като резерв в БНБ. Това трябва да се направи веднага. Държавата също, след като се е ангажирала да осигурява пенсионери, деца, затворници и други, трябва да си плаща пълния размер здравни вноски, защото сега тези хора се лекуват на гърба на останалите осигурени граждани. Редно е и социалното министерство да не си прави оглушки, а да покрие вноските на неосигурените, които са социално слаби. Ако всички тези пари не стигат, тогава ще мислим откъде да намерим други, но аз съм убеден, че и сега в здравеопазването има доста средства, които не се използват ефективно.