Несъответствието между изискванията на ЗОАРАКСД, принципите на по-добро регулиране и практиката в българската администрация е представено схематично в таблицата.
Изисквания на ЗОАРАКСД и политиката за по-добро регулиране
Практика по прилагане на ЗОАРАКСД и изисквания предвидени в специални закони, регламентиращи регулаторни режими
Административно регулиране, което ограничава стопанската дейност е допустимо само ако са гарантирани изключителните и суверенни права на държавата, правата и свободите на гражданите и юридическите лица, защитата на околната среда, националната сигурност и общественият ред
Административно регулиране не е ограничено само до обществено необходими и допустими граници (напр. извършване на безмитна търговия, производство на компактдискове, производство на спирт, дестилати и спиртни напитки, промишлена преработка на тютюн и производство на тютюневи изделия, стопански риболов, извършване и удостоверяване на професионално обучение и други, за които се установява лицензионен режим)
Извършване на оценка на въздействието преди въвеждане на нови регулации
Изискването не се изпълнява или се изпълнява формално. В администрацията не се налага ефективно предварителна спирачка за въвеждане на нови регулации като превантивен механизъм
Органите на държавна власт, вкл. органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията
Достъпът до пазара за бизнеса до пазара е утежнен и в много случаи нееднакъв в резултат на множеството административни бариери, необоснован огромен брой режими, наличие на несправедлив режим на такси. Висок показател на тежест на държавното регулиране.
Органите на държавна власт, вкл. органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона
Общият брой на режимите през последните 4 години не отразява устойчив тренд на намаляване/оптимизиране (2006 г. - 1936 режима, 2007 г- 1693 режима, 2008 1924 режима, 2009 и към 1.09.2010 - 1416 режима).
Делът на фирмите, посочващи регулаторните режими като най-големи пречки пред бизнеса варира от 15- 25 %. Висок е процентът на ангажираност на ръководителите за изпълнение на регулаторни изисквания – средно 11% от времето им . Средните разходи от страна на бизнеса за регулиране са около 7000 лв на година.
Принципът на формиране на държавните такси е неясен, непрозрачен и несправедлив. Редица такси имат по-скоро характер на генериращи приходи или на облагане (напр. категоризация на туристически обекти). Констатира се и практиката на раздробяване на услугата/режима и промяна на наименованието й, което в някои случаи увеличава общата тежест от такси в съответната тарифа.
Административните органи своевременно публично огласяват следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове, свързани с административно регулиране и административен контрол на стопанската дейност
През 2008 г. само 68% от администрациите огласяват публично политиката си съгласно изискванията на ЗОАРАКСД. Съществен е проблемът за териториалните администрации, където повече от половината областни администрации не огласяват публично политиката по ЗОАРАКСД. Съгласно индекса за глобална конкурентноспособност, по показател публичността и прозрачността на провежданата политика, България се подрежда на 113 място от 134 класирани държави.
Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон
Легитимността на въвежданите регулаторни режими е съществен проблем и недостатък. Към м. декември 2009 г. 14 общински администрации администрират лицензионни режими. Режимът „Регистрация на търговски обект”, който е въведен единствено в подзаконова нормативна уредба на местната власт към края на 2009 г. продължава да се администрира в 28 общини.
Нарастване на броя на съгласувателни и други режими, които не съществуват като правна категория режими съгласно ЗОАРАКСД и показват съществена слабост, като администрацията намира други механизми за налагане на допълнителни „незаконосъобразни регулации”.
Административните органи са длъжни да осигурят по подходящ начин постоянен и безусловен достъп, както и да оказват съдействие за попълване на документи; да предоставят пълна информация за сроковете, приложими в съответното производство, за дължимите такси и методиката за тяхното определяне, както и да оказват съдействие за попълването на документи; да организират дейността си така, че да обслужват заинтересованите лица на едно място в едно служебно помещение и да осигурят подходящо работно време за ползването на услугите от заинтересованите лица
Обслужване на едно гише е въведено в 82% от администрациите в България. Данните показват положителна тенденция към нарастване на броя на структури, които въвеждат принципа на обслужване на едно място, но броя на администрациите, които организират работата си по обслужване на етап „работещ” и „отличен” намаляват в разглеждания период. Това показва неустойчивост при прилагане на политиката за подобряване на регулирането чрез обслужване на едно гише от администрациите. Броят и видът на услугите и регулаторните режими не е актуализиран от средата на 2009 г., което води до грешки при отчитането им.
От друга страна практиката показва трудни за попълване формуляри, комплицирани процедури за издаване на актове по режими, дълги срокове, необходимост от извършване на няколко процедури за получаване на крайния резултат, липса на ясна методика и критерии за определяне размера на таксите, дублиране на такси и данъци.
Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а задължително следва да ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство
Липсва ефективно прилагане на изискването за набавяне на документи по служебен път. През 2008 г.само 22 администрации са намалили броя на изискуемите документи, с оглед осигуряването им по служебен път.
Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните. Първичният администратор на данни изпраща служебно данните на всички административни органи, на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават.
Обмяната на информация между административните структури по електронен път е слабо развита. Причините основно се коренят в различните системи, липсата на изградени връзки между тях и координационен механизъм.
1 процедура – 1 изискване за отстраняване на нередовности
През 2008 г. се наблюдава практиката за изискване за отстраняване на нередовности повече от 1 път в рамките на процедура, особено изразена на ниво местна администрация.
Мълчаливо съгласие, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне
Няма данни за прилагането му в българската администрация.
Административно-наказателни разпоредби при нарушения на закона
Практика за налагане на санкции от страна на контролиращ орган върху длъжностни лица от администрацията за неизпълнение на разпоредбите на закона няма, липсват наложени санкции. Това води до неефективност и на превантивната цел за недопускане на нарушения.
Въз основа на анализа на прилагането на правната рамка могат да се изведат следните констатации:
Приет през 2003 г., претъпял 18 изменения и допълнения до момента, ЗОАРАКСД притежава потенциал да промени съществено действащата в страната система на административно регулиране и административен контрол, но този потенциал остава неизползван, тъй като законът не се прилага успешно и в малка степен изпълнява целите си. Налице е тенденция към подобряване на административното регулиране, но е все още на много ниско равнище и има слаба динамика.
Настоящото прилагане на закона не води до постигане на целта за насърчаване на свободната стопанска инициатива и на конкуренцията чрез установяване на регулиране само до обществено оправдани граници. Броят на регулаторните режими следва неустойчив тренд към намаляване и/или тяхното оптимизиране. Отчита се нарастване на други допълнителни „незаконосъобразни регулации” (съгласувателни и други режими).
Не са постигат целите за намаляване източниците на корупция чрез ограничаване дискреционната власт на администрацията и по ограничаване на сивата икономика чрез намаляване на административната тежест върху бизнеса. Административно регулиране не е ограничено само до обществено необходими и допустими граници – дейности по извършване на безмитна търговия, производство на компактдискове, производство на спирт, дестилати и спиртни напитки, промишлена преработка на тютюн и производство на тютюневи изделия, стопански риболов, извършване и удостоверяване на професионално обучение и други се установяват с лицензионен режим.
Достъпът до пазара от страна на бизнеса е затруднен, а потребителите не получават напълно надеждна защита по отношение на качеството на стоките в резултат на съществуващите административни бариери на входа.
Годишните разходи за регулиране в България възлизат на 867 милиона евро или около 2,6% от БВП през 2008 г., като може условно да се определят, че средния разход от страна на бизнеса за постигане на административното регулиране са около 7000 лв на година, а делът на фирмите, посочващи регулаторните режими като най-големи пречки пред бизнеса все още е висок – до 25%.
Институционалната рамка за прилагане на политиката и законодателството за добро регулиране е комплицирана, неясна, неактуална и неосигурява на необходимата функционална подкрепа за ефективно осъществяване на общите правомощия на органите на власт.
ЗОАРАКСД има ограничен обхват по отношение на допустимия инструментариум за регулиране от органите на власт (липса на възможности за сърегулиране съвместно с Браншови организации, дерегулиране на области, за които е предвиден лицензионен режим, опростяване на регулаторните изисквания, др.).
Все още редица законови, подзаконови и общински актове влизат в несъответствие със ЗОАРАКСД. Необходимостта за промяна на регулативната рамка не произтича задължително от разпоредбите на ЗОАРАКСД. Повечето несъответствия нямат преки юридически последици за нищожност на прилаганите норми, доколкото те са установени със специални закони, които имат приоритет над общия закон.
Не се налага ефективен превантивен механизъм за ограничаване въвеждането на нови регулации и тежести върху бизнеса, което затруднява постигането на целта за ограничаване въвеждането на нови регулации, които не са обществено необходими.
Неефективно се прилага мълчаливото съгласие, изостава компютъризирането на съществуващите регистри, устойчивостта на въведените принципи на обслужването на „едно гише”, координацията между различните ведомства по отношение достъпа до регистри.
Публичността и прозрачността при извършване на административното регулиране не е всеобхватна за цялата администрация.
Административно-наказателните разпоредби на ЗОАРАКСД не са ефективни, тъй като не пораждат санкции при нарушения от страна на администрация. Липсват Административно-наказателните разпоредби за нарушения на основни принципи за легитимност на регулациите
Административният контрол за спазване на регулациите генерира високи разходи при нисък резултат и в този смисъл е неефективен и неефикасен.
Липса ясна методика и критерии за определяне размера на таксите за получаване на акт по регулаторен режим, налице е дублиране на такси и данъци.
Посочените констатации, слабости и несъответствия между общите и специалните закони, между ЗОАРАКСД и практиката по прилагането му следва да бъдат преодолявана чрез корективни мерки, които са обект на разглеждане в следващата част.
