През последните години в България необходимостта от въвеждането на подход за по-добро регулиране нараства и е ключът към:
-
справедлива и конкурентна пазарна среда - Българският бизнес очаква държавата да осигури и гарантира равни условия за осъществяване на стопанска дейност и да стимулира конкуренцията.
-
благосъстоянието и сигурността на гражданите - Българските граждани очакват по-добро качество на нормативните актове и по-малко бюрокрация.
-
осигуряване защитата на публичните интереси по начин, който да подкрепя, а не да пречи на развитието на икономическата активност
-
намаляване на годишните разходи за регулиране - за 2008 г. в България възлизат на 867 милиона евро (50% от които във връзка със законодателство на ЕС), или около 2,6% от БВП през 2008 г.4
-
насърчаване на фирмената производителност - Съгласно проучване5, мениджърите на предприятия отделят средно 11% от своето време, за да спазват административните изисквания.
-
насърчаване на инвестициите - През 1-вото тримесечие на 2010 година, в резултат на икономическата криза, преките инвестиции в страната по данни на БНБ намаляват с 21.9 млн.евро, при увеличение от 926 млн.евро за 1-во тримесечие на 2009 година. Това е първо цяло тримесечие, през което излезлите инвестиции надхвърлят преките инвестиции в страната. Връщането на инвеститорите в страната предполага приемане на спешни мерки за подкрепа и насърчаване на инвестиционната активност.
-
насърчаване на конкурентноспособността на бизнеса в национален, европейски и световен мащаб - Премахването на ненужната административна тежест е по–важно от всякога в днешните трудни за икономиката времена, когато бизнесът разполага с по–малко ресурси и е необходимо да инвестира, за да остане конкурентоспособен. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт в страната през 2009 г., изчислен по текущи цени е 66 256 млн. лева. Текущият обем намалява с 472 млн. лв. в сравнение със създадения БВП през 2008 година. Изчислен по съпоставими цени, БВП е 63 370 млн. лв., което е с 5.0% по-малко в сравнение с предходната година. За периода от 1997 г. насам това е първата година с реализиран отрицателен темп на БВП.
-
Съгласно индексът за глобална конкурентоспособност, изготвян от Световния икономически форум, България постига резултат от 4,03 за 2008-2009 г. и се намира на 76-то място от 134 страни (Резултат „7” е най-високата оценка, а „1” – най-ниска). Крайно незадоволителни обаче са показателите за институции - ефективност на законовата рамка и тежест на държавната регулация. В профила на ИГК на България е отделено специално внимание върху най-проблемните фактори за правене на бизнес в страната. На първо място е корупцията, последвана от неефективната държавна бюрокрация.
-
Съгласно индексът „Правене на бизнес” на СБ, за 2009 г. България се намира на 45-то място от 181 икономики. Непосредствено преди нея от страните от ЕС са Литва, Латвия, Словакия, Унгария, а след нея са Румъния, Португалия, Испания и Люксембург. Добрата позиция се дължи най-вече на нивата на данъчно облагане, по-гъвкавия пазар на труда.
-
ограничаване на корупцията – През 2009 година Индексът за възприятие на корупцията на международната неправителствена организация Transparency International се покачва до 3,8 като с този показател се нарежда на 71 място в класацията. В класацията за 2008 г. България заема 72-ро място с резултат от 3.6 точки. България е включена за първи път в Корупционния индекс през 1998 г. със стойност едва 2.9 пункта. За периода 1998-2002 г. изследванията показват бавно, но стабилно повишение на неговите стойности. За периода от 2002 г. до 2007 г. показателят на страната няма съществени промени и се движи около 4 пункта. Индексът на България през 2008 г. отбелязва сериозен спад и е със стойност 3.6 пункта, което връща страната с 8 години назад в развитието на борбата с корупцията.
-
насърчаване на е-правителство и е-услуги – Съгласно индексът готовност за е-правителство6, резултата за 2008 г. за България е 0,5719, което е нарежда на 43 място. България има резултат малко над средния за държавите в Източна Европа. Добрият резултат на България се обуславя най-вече от високите стойности на компонента човешки капитал, който оценява силната технологична грамотност на населението като цяло (0,9262 точки от максимално). По отношение на наличието и качеството на предоставяните услуги България има среден резултат (0,4849), а стойността на показателя за изградена и ефективна телекомуникационна инфраструктура е най-ниска – едва 0,3071. За съжаление, този индекс е реален пример за липса на каквото и да е осезаемо развитие през последните 5 години, въпреки 4 приети закона, 6 стратегии и повече от 300 млн. лева, похарчени от бюджета.
Основни документи, регламентиращи политиката
на доброто административно регулиране
Стратегическите документи на ниво ЕС разписват политиката на по-добро административно регулиране в Лисабонска стратегия на Европейския съюз. През 2002 г. ЕК стартира мащабна програма за усъвършенстване на административното регулиране. По-доброто регулиране е един от ключовите приоритети на Европейската комисия. Една от основните задачи, стояща пред държавите - членки на Европейския съюз, е усъвършенстване на регулациите. В този контекст Европейската комисия постави целта за намаляване на административната тежест за бизнеса с до 25 на сто до 2012 г. и прикани държавите членки до октомври 2008 г. да определят национални цели за намаляване на административната тежест, породена от националното законодателство, което не е ангажирано с въвеждане на законодателство на Общността. Поставената цел в стратегически документ на ЕК е намаляване на административната тежест в Европейския съюз, приложение към Третия стратегически преглед на инициативата за по–добро регулиране от 2009 г.
Политиката за по-добро регулиране в национален контекст е въведена в Национална програма за реформи 2007 – 2009, като ключ към повишаване потенциала за растеж е оптимизиране на административните и регулаторните бариери пред предприемачеството. Основните цели в областта на административното регулиране са свързани с намаляване на времето и минимизиране на разходите за регистрация и закриване на бизнес, опростяване на процедурите за уреждане на спорове във връзка с изпълнението на договорни задължения. Това, съчетано с подобряването на административното обслужване и оптимизирането на регулаторните режими, се очаква да подобри бизнес климата в страната. Оптимизирането на административната тежест върху бизнеса и подобряването на качеството на регулирането е един от приоритетите на българското правителство. Усилията в тази област се насочват към тези режими, които създават най-големи затруднения за бизнеса.
Национална програма за реформи 2008 – 2010, актуализация 2009 г. въвежда една от основните политики и приоритети в изпълнение на целите на Лисабонската стратегия - допълнително облекчаване на бизнес средата и прилагане принципите на добро регулиране. В Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест с 20 на сто до края на 2012 г. са зададени общи задължения на всички институции за намаляване на административната тежест за бизнеса.
Програмата за по-добро регулиране 2008-2010 г. очертава ключовите политики на страната в отговор на отправените от Европейския съвет през 2008 г. четири специфични препоръки пред страната ни. Политиката за по-добро регулиране е една от тези ключови политики. Програмата цели подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността на българската икономика. Осигуряването на добра регулаторна среда е условие за постигането на тази цел. Добра регулаторна среда означава наличие на качествена нормативна уредба на регулаторните режими, включително системата от държавни и други такси, компетентна, ефективна и почтена държавна администрация, която осъществява регулаторната дейност и административното обслужване, както и създаване на работеща система за мониторинг, контрол и отчет на регулирането. Програмата е актуализирана с приемането на Програмата за по-добро регулиране 2010-2013 г., която въвежда приемствеността на доброто регулиране за постигането на равни условия за осъществяване на стопанска дейност и стимулиране на лоялната конкуренция, като се осигурява по-добро качество на нормативните актове и по-малко бюрокрация.
Стратегията за насърчаване на инвестициите (2005-2010) поставя приоритетна насока за насърчаване на инвестициите и усъвършенстването на общата административна и нормативна среда, а мерки за това усъвършенстване са продължаване на процеса на оптимизиране на регулативните режими, както и въвеждане на практиката за анализ и оценка на въздействието на законодателството Ключовият въпрос на провежданата реформа е не просто намаляването на регулативните тежести, а намирането на оптималния баланс между регулиране и икономическа свобода.
В Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия (2007 – 2013), като приоритет е заложено подобряването на бизнес средата. Правителството се стреми във възможно най-висока степен да улесни стартирането и поддържането на бизнес в страната, премахвайки излишните административни бариери и предоставяйки възможности за лесно влизане и излизане от пазара и качествени административни услуги.
Оперативната програма “Административен капацитет” (2007 – 2013) предвижда финансово подпомагане чрез безвъзмездна финансова помощ от ЕСФ за мерки, свързани с реализацията на политиката за по-добро регулиране и подобряване на бизнес климата в страната.
На ниво нормативна уредба – основният закон, регламентиращ политиката на по-доброто регулиране е Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), приет през 2003 г. които е претъпял 18 изменения и допълнения до момента. Общи изисквания за добро регулиране са регламентирани и в АПК, Закона за нормативните актове, Закон за държавните такси, Закон за местната власт и местната администрация, подзаконовата нормативна уредба – Наредба за административното обслужване, други.
Сподели с приятели: |
