Серафина и изгубеното сърце
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Може да има само една черна пантера, помисли си тя. И това е тя. Вече не съм аз. Тя е. Имаше чувството, че трябва да знае коя е тази пантера, но не я познаваше. Пантерата огледа полянката с папрати и забеляза Уейса. Той се приведе още повече. Серафина не бе сигурна дали се кани да скочи върху пантерата, или се опитва да изглежда по-малко заплашителен — при котките позата бе почти една и съща. Но каквото и да бе движението, то бе достатъчно, за да стресне младата пантера. Тя се извърна и се шмугна обратно в гората, откъдето дойде. Уейса се спусна след нея. Отначало Серафина си помисли, че защитава територията си, но после осъзна, че не я напада, а се опитва да я настигне, искаше да тича редом с нея. — Довиждане, приятелю — каза тя със завист и копнеж, докато Уейса и черната пантера изчезваха заедно сред дърветата. Отново бе сама. Всеки приятел, когото някога бе имала, си бе отишъл, всичко, което бе спечелила в живота си, бе изчезнало. Дълбока и потискаща болка изпълни гърдите й. Трябваше да разбере каква е причината за всичко това. Буреносното създание, което видя в гората, бе все още някъде тук и черните сенки наближаваха, унищожавайки всичко по пътя си. Струваше й се, че „Билтмор“ и хората, които обича, никога досега не са се сблъсквали с толкова голяма опасност. 72 Но тя бе безсилна. Във физическия свят нямаше тяло, нямаше нокти, зъби, ръце, нито дори глас. Но какво е силата?, запита се Серафина. Дали са оръжията и инструментите, с които действаш, или е способността да мислиш? Дали е общуването с някого, или правенето на нещо? Ако притежаваш съвсем мъничко сила и си способен само на дребни, най-незначителни действия, това означава ли, че си безсилен! Или и с най-мъничката сила човек притежава цялата сила на света? Отпусна се на ръце и колене и зарови пръсти в земята. Нищо не се случи. Както и преди, светът й влияеше, но тя не можеше да му повлияе. Опита отново и отново, след това се отказа. Предишната вечер се бе сляла с водата в потока, но сега не искаше да става пръст. Гроб, пръст, прах — това бяха последните неща, в които искаше да се преобрази. Никога нямаше да може да се върне. Искаше да премести пръстта. Да я помръдне. Да промени нея, не себе си. Едра пчела изжужа покрай момичето, висящите й крачета бяха натоварени с жълт прашец. Гледайки я, на Серафина й хрумна идея и тя последва пчелата. Стигна до храст с разцъфнали бледочервени цветя — пчели, оси и други летящи насекоми бръмчаха над него и се бореха помежду си за по-добро място, за да се гмурнат в цветовете и да отпият от нектара им. Малки жълти зрънца от полена се рееха сред слънчевата светлина. Когато вдигна ръка и бавно я раздвижи през слънчевия лъч, пчелите и прашецът сякаш се отдръпнаха от ръката й. Обнадеждена, Серафина вдиша дълбоко и после духна силно към реещия се из въздуха прашец, но нищо не се случи. Спомни си един известен музикант, флейтист, който някога бе посетил „Билтмор“. На вечеря едно от децата го попита дали може да посвири на флейтата му. Но колкото и да се опитваше да духа в инструмента, момичето не успяваше да изкара звук, подобен на мелодия. „Нужна е много практика — любезно бе казал музикантът тогава. — Трябва да го направиш правилно.“ И сега Серафина се опитваше да свири на флейтата на света. Духаше прашеца от различни ъгли и по различни начини, бавно, но все по-уверено, защото постепенно разбираше как действа. Ако духнеше твърде силно или пък твърде слабо, или от погрешен ъгъл, не ставаше нищо. Но ако уцелеше правилния ъгъл и сила, успяваше да накара цветният прашец да се рее по начина, по който искаше. 73 Не мога да направя много, но мога да правя нещо, помисли си тя, а ако мога да направя и най-малкото нещо, тогава съм могъщо същество. Докато се упражняваше, опитвайки се да разбере какво може да направи и как да го направи по-добре, си спомни нещо, което татко й бе казал, когато беше малка. — Понякога си мисля, че вселената, дето живеем в нея, е една от великите машини на Бог. Нейните части са почти невидими, задвижването й често е безшумно, но си е машина като всички други, има си схема, правила на действие, механизми. И ако се вгледаш отблизо в нея, наистина отблизо, можеш да я разгадаеш, да я разбереш, и за един миг, като с магия, макар и за нещо съвсем дребно, можеш да я накараш да направи онова, което искаш. Когато й казваше това, той говореше за механичните устройства, с които се занимава всеки ден. Определено не си бе представял дъщеря си като безплътен шепнещ дух, опитващ се да помръдне първичния прах, но според нея принципът бе същият. Опитва многократно, отново и отново, и постепенно установи, че може да насочва праха и цветния прашец във въздуха накъдето поиска. Можеше да накара листата на дърветата да зашумолят, можеше да промени посоката на жужащите пчели. И това я разсмя. Самият акт на влияние върху нещо, каквото и да бе, я зарадва неизмеримо. Това означаваше, че поне още за известно време бе реална. Тя Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|