Сим Николов, 1995 г



страница15/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   40

100


Първото нещо, което човек трябва да направи преди тръгване, особено в такова време, е да прегледа екипировката си – въжета, куки, лична аптечка, сигнални ракети, лична хронална колиба. Вятърът е още доста силен, полето на времето е нестабилно, очакват ви нови изненади. Стягаш добре широкия си кожен колан и внимателно промушваш края му в гайката. Сега коланът ти е в ред. Ако се изправиш, мини на 234. Ако помислиш за нещо друго, продължи на 116. Ако оправиш въжето, отиваш на 271.

101


- Хей, вие там, какви сте? – провикваш се ти. Сенките продължават да спорят за нещо, без да ти обръщат внимание. Чува се звук, сякаш каруца минава по павирана улица. Изчакваш шумът от каруцата да заглъхне, свиваш ръце на фуния, слагаш ги пред устата си и се провикваш:

- Хей, вие там, чувате ли ме или сте глухи като пънове? – Странните същества пак не ти обръщат внимание, но ти не се предаваш лесно. Излизаш от колибата и тръгваш решително напред. Посягаш към един от тях и го хващаш за ръкава, по в ръката ти няма нищо. Хората не само че не те чуват, те изобщо не те виждат. Вашите времена за малко са се приближили, но не дотам, че да можете спокойно да общувате.

Силуетите затрептяват в зеленикавите кълба на мъглата. Странно, сред тях ти се чувстваш още по-самотен отпреди. Една от сенките прави знак на всички да си вървят.

Ще се опиташ ли да ги задържиш?

Да – мини на 41, не – продължи на 156.

102


Цветът на небето се променя. Хълмът, тревата, дърветата и храстите, малките и големи камъни вече не са бледозелени, а яркожълти. Тази внезапна смяна на боята предизвиква у теб дълбоко безпокойство. Нали Харк беше казал, че жълтото е цветът на бъдещето, на близкото бъдеще.

- Какво е това, Харк? Да не сме в бъдещето?

- Лош вятър бърка всичко, шерпи не знае кога минало, кога бъдеще.

Светлината затрептява отначало едва забележимо, после псе по-силно и по-силно. Жълтият цвят бързо се смесва със зелен, небесносин и розов. С всяка крачка цветовете край теб се променят, природата си прави странен коктейл от времето.

Ако проследиш с поглед професор Холинджър, мини на 10.

Ако се осланяш на чувствата си, продължи на 268.

Ако вземеш предпазни мерки, прехвърли се на 27.

103


- Каквото и да ти е казал този човек, ние трябва да стигнем до крайната цел на експедицията – отсича професорът.

Харк Ихее приема спокойно решението на баща ти. Вече го познаваш достатъчно добре, за да си сигурен, че ако Бърт Холинджър иска от него нещо невъзможно, той няма да се съгласи. Остава надеждата да покорите онзи връх, който ще ни отведе в първите години от създаването на Съединените щати.

Групата продължава организирано своя път. Сега можеш да се довериш на водача и да продължиш напред като турист прехвърли се на 136, или да наостриш слух – мини на 292.

104


Забелязваш нещо странно в гласа и поведението на твоя баща. Приближаваш се до него, без да виждаш добре лицето му, сега луната е скрита зад облак. Но ето че лекият вятър духва облака и лунните лъчи осветяват лицето на баща ти.

Мигът е мъчителен, очите на Бърт Холинджър светят със странна налудничава светлина. Мелницата на времето смила всичко, а ние си мислим, че се борим с него, минава ти една тъжна мисъл.

Ще оставиш да води баща ти – мини на 205.

Ще минеш напред – отгърни на 313.

Ще се откажете от въжетата – прехвърли се на 176.

105


Страхът да не провалиш плана си те кара да изчакаш. Ще мине малко време, ще слезеш на първата спирка и веднага ще се върнеш вкъщи. Но времето тече, автобусът лети с висока скорост и доколкото разбираш, шофьорът няма никакво намерение да спира.

Ставаш от мястото си с багажа в ръка и отиваш напред.

- Спрете тук, моля – казваш на шофьора.

- Тук няма спирка.

- Забравих нещо, трябва да се върна вкъщи.

Шофьорът свива рамене и спира. Скачаш доволен от автобуса на улицата, вече си сигурен, че първата и най-важна маневра за деня е успешна. В джоба си имаш три стотачки, които ти даде баща ти на тръгване, връщането вкъщи е проста работа.

Към теб идват две таксита, задава се и трето.

Ще спреш първото – мини на 118.

Ще предпочетеш второто – продължи на 208.

А може би ще се качиш на третото – отгърни на 206.



106


С още по-голямо внимание продължавате пътя си напред. Вече добре си представяш какво може да стане с всеки от вас, затова изпълняваш точно заповедите на Харк Ихее, друг начин да стигнете до крайната цел на експедицията няма.

От време на време хвърляш поглед към Дорис. Сега и тя е по-предпазлива. Цялата експедиция забавя темпото, за да увеличи сигурността на движението през времето. Небето е безоблачно, всички са здрави и това те радва. Мини на 181.



107


- Ще се спуснем при Дорис – казва Стюарт и пристъпва решително към края на скалата. – Някой от нас трябва да й помогне, сама в тази бездънна пропаст ще откачи.

- Така губи много време, а време губи Дорис – казва спокойно Харк Ихее.

- Какво предлагаш? – пита сърдито Стюарт.

Мини на 12.

108


- Може ли Харк да остане при мен тази нощ? – питаш баща си, професор Холинджър.

Баща ти кимва. Всички се прибират в хроналните си колиби, само вождът на шерпите остава да бди над теб през нощта. Той ти изпраща с ръце малко от своята неизчерпаема жизнена енергия и след минута ти вече спиш дълбоко, забравил всички опасности и премеждия, през които мина само за няколко часа. Продължи на 13.






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница