Сим Николов, 1995 г



страница11/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   40

75


Малка къщурка с два светли прозореца привлича вниманието ти. Дали това се дължи на златистата светлина, която се лее от разкривените й прозорци, или пък самата тя притежава чудодейна сила – трудно е да се каже, просто забравяш всичко останало и тръгваш решително към нея. Може би съвсем скоро ще се озовеш в свят, пълен с приказни богатства или с непознати форми на живот?

Дебелата дъбова врата се отваря сама. Прекрачваш прага и с учудване забелязваш, че това не е къща, а само една стена. Отново се изправяш пред същия труден избор.

Ще опиташ нещо необикновено – прехвърли се на 269.

Ще използваш хроналната колиба – продължи на 267.

Ще тръгнеш към нещо голямо – попадаш на 19.

Ще погледнеш какво има в близкия храст – отиваш на 160.

Ще разгледаш единственото дърво – прескочи на 233.

Ще изпиташ телепатичните си способности – мини на 96.

Ако те привлича блестящият предмет, върни се на 4.

76


Около вас профучават няколко камъка. Един от тях, голям колкото човешка глава, пламва в ярък огън, пръсва се на парчета и се превръща в розов дим. Подгонени от животински страх, вие бягате по склона на Чедуана мах – върха, който смятахте вече за покорен. Слабият тътен нараства, гони ви по петите, става висок, нетърпим, оглушителен. В този миг, когато не можеш да си поемеш дъх и очакваш с разтуптяно сърце да те настигне безпощадната лавина, ти се изпълваш с ужас пред силата на всепоглъщащото време. Всичко твърдо и непоклатимо се превръща във време – нещо, което не можеш да пипнеш, но което оставя по лицето, тялото и ума своите жестоки отпечатъци.

Настигат ви кълба от разноцветни пухкави облаци. Тези нежни валма дим изглеждат съвсем безобидни, сякаш нямат нищо общо с планината, която разтърсват, но ти усещаш как когато времето се срива, всичко материално губи смисъл, всеки предмет се превръща в дим. Пред очите ти се появяват десетки, може би стотици часовници – градски, гарови, пристанищни, стенни, джобни, ръчни, атомни, слънчеви, музикални, механични. И ти виждаш в един разтегнат до безкрайност миг;




Кулата на Биг Бен в Лондон избухва, накланя се и рухва на земята.

Часовникът на Лионската гара в Париж започва да се върти с бясна скорост.

В голямата зала на едно пристанище в Япония стенният часовник се стопява и ярки капки се посипват от него по пода като пръски от бенгалски огън.

В един старчески дом в Кънектикът стенният часовник започва да се тресе и да говори на непознат език.

В семейство, което вечеря, една кукувица излита от часовника и пада в супата на бабата. Тя казва на внучето си:

- Не си играй, Тони.

Силен вятър измъква различни часовници от домовете на хората в Русия и ги хвърля в Москва река. Водата завира.

И още много други неща.

В ярко сияние пред очите ти изгрява ликът на Салвадор Дали, който ти казва: „Аз ви предупреждавах, но вие не ме послушахте. Вие не послушахте един гений!“

Последно пред теб се явява лицето на Харк Ихее, той ти казва нещо, което разбираш само по движението на устните му:

- Свий се на кълбо и дишай.

И вече никого не виждаш, а лавината ви търкаля надолу, надолу и все по-надолу, към вашето време – нищожни в сравнение с тази лавина, която по своята божествена мощ прилича на първия миг от живота на вселената. Отново виждаш лика на Салвадор Дали с неговите мустаци, завити нагоре като роговете на вила, и чуваш думите му: „Аз ви предупреждавах! Аз ви предупреждавах!“

Ако се опиташ да видиш нещо през облаците, мини па 23.

Ако се стремиш да запазиш съзнание, продължи на 218.

Ако не можеш да разчиташ на това, прехвърли се на 39.



77


Още преди да го приближиш, блестящият предмет трепва, чува се тих мелодичен звън, после студена синкава светлина залива местността. Летящата чиния се отделя от времето, в което се намираш, и се издига високо в небето.

- Чакайте! – провикваш се ти след тайнствените извънземни. – Вземете и мен!

Никой не те чува. Странният летателен апарат изчезва в друго реално или въображаемо време.

Сега можеш да разгледаш близкия храст -отгърни на 160, да използваш хроналната колиба – мини на 267, или да потърсиш групата – попадаш на 120.



78


Никога досега не си мислил, че ще държиш в ръцете си живота на твоя баща. Отговорността, която ляга на плещите ти, е голяма, мисълта за фаталния край заплашва да те смаже.

- Трябва да помисля – казваш ти едва чуто и облизваш с език пресъхналите си устни.

- Твой баща не може чака дълго – напомня ти жестоката истина вождът.

Последните минути от живота на баща ти изтичат, трябва да вземеш решение веднага.

Ще сложите професора на носилка – отгърни на 301.

Ще разрешиш на вожда да направи нужното – мини на 274.



79


Зенраб и Ушбуш свалят веднага човека от скалата и го слагат върху едно одеяло на земята. Гърдите на нещастника са смазани, по лицето му има кръв и синини, очите му се въртят на всички посоки, сякаш е подгонен звяр. Сигурен си, че не му остава много да живее.

- Това Енгурин, заместник на Харк Ихее – шепне с нотка на страхопочитание Ушбуш.

Вождът на ирката се навежда над ранения да чуе какво казва. Думите на клетия човек са съвсем тихи, от устата му бликва тъмночервена кръв, той се задавя и се отпуска безжизнено на одеялото.

- Какво каза той? – пита професор Холинджър.

- Той каза ние да се върне – отвръща мрачно Харк.

- Да се върнем? Да хвърлим толкова пари на вятъра?

В този миг баща ти прилича на рибар, който е хванал най-голямото парче в живота си и никак не му се ще да го изпусне.

- Да, той казал така.

- А ти какво казваш? – пита Бърт Холинджър. – Бъди спокоен, решението ще взема аз.

Ако искаш да чуеш решението на баща си, мини на 103.

Ако държиш да чуеш думите на Харк, отиваш на 154.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница