Сим Николов, 1995 г



страница12/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   40

80


Колкото и странно да изглежда, в този момент не мислиш нито за експедицията, нито за някой от шерпите, нито за крайната цел, просто се питаш какво да правите с жената. Не трябва ли да я върнете обратно с най-голяма бързина?

Дорис престава да се търкаля. Сега тя лежи неподвижно, лицето й изглежда по-спокойно. Изтичваш при нея и я изправяш на крака.

- Спокойно, Дорис, всичко е наред – казваш й тихо.

Жената кимва.

- Да, всичко е наред, Кевин.

Продължи на 44.

81


Ремъците на раницата се впиват в раменете ти, товарът е тежък, но той не може да те спре, трябва час по-скоро да откриеш изчезналата експедиция. Наместваш раницата на гърба си и тръгваш бързо към крепостта, прескачайки камъни и тръни.

Пътят се вие по ниски баири и след всеки отминат хълм гледката се променя, откриват се нови върхове, долини и полета.

С приближаването към крепостта дочуваш гласове. Говорят жени, мъже, деца, старци, понякога едновременно, понякога един след друг. Между камъните и тръните пробягват гущери. Крепостта изглежда безлюдна, колкото и да се вглеждаш в стените и бойниците, не виждаш нито един човек, само чрез гласовете усещаш човешко присъствие. Скоро те се прегръщат в могъщ радостен рев. Може би сега посрещат своя император на бял кон? И на черен кон да е, нищо не виждаш, освен пресъхналия крепостен ров, моста върху него и вдигнатата желязна решетка пред градската порта.

Ако изчакаш, мини на 28.

Ако влезеш веднага, продължи па 307.

82


Погледът ти спира върху главата на Ушбуш. И преди беше забелязал, че тя излъчва меко синьо сияние, но сега това ти се струва поразително. Същото забелязваш и над главите на останалите шерпи, само че при Харк ореолът е много силен. Като гледаш главите на шерпите, без да се взираш в чертите на лицата им, усещаш как умората отлита и по тялото ти се разлива приятна топлина. Това е добро начало, можеш да го използваш през цялата експедиция, особено когато си много уморен. Мини на 46.

83


Вождът прави две крачки към теб и те хваща за китката на лявата ръка. Няколко секунди той внимателно следи пулса на сърцето ти, но опитът ти да разбереш нещо по израза на лицето му не дава резултат, нито един лицев мускул на вожда не трепва. Подир малко Харк хваща китката на другата ръка. Минават няколко мъчителни секунди, след което вождът казва:

- Кевин издържи, има друга опасност.



Мини на 201.

84


На другата сутрин двамата с баща ти се качвате в колата и отивате на автогарата.

- Леля Хенриета ще те посрещне – казва професор Холинджър, слага ти пари в джоба и ти стиска за сбогом ръката. -Дръж се прилично, не я ядосвай и си мий зъбите.

- Добре, татко, няма да я ядосвам – съгласяваш се ти и се качваш в автобуса. Сядаш бързо на задната седалка – любимото ти място при такива пътувания. Иска ти се да тръгнете веднага, никак не харесваш дългите сбогувания.

Автобусът потегля. През задното стъкло виждаш как баща ти махва с ръка и веднага си тръгва с решителна крачка. Той бърза да замине, а ти трябва да прекараш най-малко две седмици в къщата на леля ти Хенриета – една грижлива, работлива и много досадна жена. Умът ти работи светкавично.

Можеш да спреш автобуса веднага – мини на 37.

Можеш да слезеш на първата спирка – отгърни на 105.



85


Промъкваш се тихо напред и заставаш на една крачка от Харк Ихее. Оттук можеш да видиш как човекът, който обещава да ви преведе през времето, разговаря с дух или привидение, което нарича Джордж Вашингтон. Само че очакванията ти не се оправдават. Харк разговаря с главнокомандващия американската армия през войната за независимост и първия президент на Съединените щати. Колкото и да е бил способен този човек, по онова време едва ли е знаел за съществуването на шерпите. Как тогава се разбират? Ако чуеш гласа на Вашингтон, може би ще разбереш как става това.

Хващаш китката на Харк Ихее. Той трепва и се мъчи да издърпа ръката си, но е вече късно – между теб и него прескача дълга синя искра, която те отхвърля назад и те събаря на земята. Светът за миг изчезва от погледа ти, после се появява същият, както преди. Харк Ихее се навежда над теб и като вижда, че вече си добре, казва сърдито:

- Това добър урок, момче. Кевин никога не прави така.

Да, постъпи лошо, но ти се размина.

Ще пристъпите към важна работа – мини на 20.

Ще протегнеш ръка към Харк – отиваш на 158.



86


Ти и Ушбуш се хвърляте да помогнете на Зенраб. Ако тримата издържите на удара, ще спасите Дорис и може би цялата експедиция, защото смъртта на един от вас може да сложи край на вълнуващото пътешествие във времето. С два скока стигаш до шерпа, опираш крака в една издатина на скалата, хващаш с все сила въжето и накланяш леко тялото си назад, иначе Дорис може да повлече в хроналната пропаст и двама ви.

Усещаш удара с ръцете, краката и гърба си. Тялото ти се напряга за един кратък, съдбоносен миг, въжето се опъва и звънва като струна. Всичките ти мускули поемат тежестта, после бавно се отпускат. Въздъхваш с облекчение, двамата успяхте да удържите Дорис при падането в пропастта. Предупреждаваш шерпите и пускаш въжето, сега те могат да удържат Дорис.

Ако се боиш от въздействието на времето, мини на 68.

Ако погледнеш към Дорис, продължи на 195.

Ако решиш да търсиш Харк, прехвърли се на 214.

87


Пътят в подножието на върха е още по-труден. Там от земята започва да излиза толкова гъста пара, че понякога губиш от погледа си върха. На виковете ти не откликва никой, дори си мислиш със съжаление как ще стигнеш до баща си, ако те повика за помощ от тази лепкава мъгла, която упорито се просмуква през дрехите.

Неочаквано мъглата се вдига, вятърът утихва и върхът се очертава пред очите ти още по-горд и величествен. Сега можеш да се изкачиш на най-високата му точка и да огледаш цялото хронално поле под краката си. Това е може би единственият шанс да откриеш баща си. Движението към върха влиза в своя отмерен ритъм. Дишането ти се нормализира, изпълва те чувството на човек, който може да превъзмогне всяка пречка в борба с времето и пространството. Няколко минути по-късно стигаш на върха без кислородна маска и когато поглеждаш надолу, хроналните гънки на местността изчезват. Вместо тях виждаш стада бизони и ловци, които ги избиват безпощадно.



Мини на 124.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница