Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ”Ако отново излезнеш в коридора, Вили, кондуктора ще те арестува”. Така повечето деца се възпитават със смес от лъжи и невежи забрани.
- Свободното дете
- , никой няма да ги поощрява да излизат на показ и тогава ще изчезне ревността, проявена от другите деца при среща със свободно дете, нямащо техните забрани.
| ”
Вината за неправилното възпитание на децата лежи в голяма степен сред представителите на медицинската професия. Лекарите, като правило, нямат съвършено никаква подготовка по въпросите за възпитанието на детето, а между другото за повечето от жените думите на лекаря - това е глас божий. Бедната майка не знае, че думите на лекаря за необходимостта да бие детето по ръцете, заради мастурбацията - това е вопъл на неговия собствен комплекс за вина, а не научна представа за природата на детето. Аз обвинявам лекарите за назначаването на глупавото хранене по разписание, за тормоза, свързан със смукането на палеца, за идиотската забрана за нежното суетене около детето и за лишаването му от възможността да върви по собствен път. Трудното дете - това е дете, смачкано от изискванията за чистота и подтисната сексуалност. Възрастните смятат себе си за най-разумните и че детето трябва да научи да се държи така, че живота им да бъде колкото се може по-спокоен. Оттук идва и голямото значение, което се придава на послушанието, добрите маниери и любезността. Онзи ден аз видях една майка, която пусна на двора на къщата си един малчуган на 3 години да играе. Облеклото му беше безупречно. Той започна да играе с глина и леко изцапа дрехите си. Майката излетя от къщата, напляска детето и го повлече навътре и по-късно отново го пусна на двора, плачещо, но в нови дрехи. След 10 минути той изцапа другите дрехи и всичко се повтори отначало. Помислих си да кажа на жената, че нейният син цял живот ще я ненавижда и още по-лошо, ще ненавижда живота Но аз разбрах, че и да й кажа, тя няма да ме чуе. Почти всеки път, когато ходя в града, аз наблюдавам как някое дете се спъва и пада, а майката го бие за падането. Всеки път, когато ми се налага да пътувам във влак, аз чувам как някоя майка казва: ”Ако отново излезнеш в коридора, Вили, кондуктора ще те арестува”. Така повечето деца се възпитават със смес от лъжи и невежи забрани. Много майки, които в къщи се държат добре с децата си, пред хората започват да им крещят и да ги шляпат от страх пред мнението на съседите. От самото начало детето е принудено да съответства на нашето душевноболно общество. Веднъж, когато четях лекции в едно малко градче по крайбрежието на Англия, аз попитах: ”Разбирате ли, майки, че всеки път, когато вие биете детето си, вие демонстрирате своята ненавист към него?” Реакцията беше ужасна. Жените ми крещяха като магарета. Когато по-късно вечерта аз изказах своето мнение по въпроса за подобряването на нравствената и религиозна атмосфера в семейството, аудиторията ме освирка с голямо удоволствие. Това направо ме потресе: аз обикновено чета лекции на тези хора, които вярват в същите идеали, в каквито вярвам и аз. Но тази аудитория се състоеше от представители на работническата и средната класа, които никога през живота си не бяха чували за детска психология. Тази среща ме убеди в поразителното единомислие на повечето родители против свободата на децата и своята собствена. Нашата цивилизация е нездрава и нещастлива и аз твърдя, че корените за това са в несвободното семейство. Силата на реакцията и омразата жертват децата още от първите дни на живота им. Децата се научават да казват на живота „не”, защото целия им живот е едно голямо „не”: Не шуми, не мастурбирай, не лъжи, не вземай чуждото. Те се научават да казват „да” на всичко, което е лошо в живота: старостта- уважавай, религията- уважавай, уважавай учителите, съблюдавай законите на бащите, не задавай въпроси - просто се подчинявай. Няма никаква добродетел в уважението на нещо, което не е достойно. Няма никаква добродетел в закона за греха с мъж или жена, ако любовта си е отишла. Няма добродетел и в любовта към бога, от който в действителност ти се боиш. Трагедията е в това, че мъжът, който държи своето семейство в юзди, сам неизбежно е роб, защото тъмничаря в затвора също не е свободен. Робството на мъжете е в подчинението на закона на омразата: потискат своето семейство, и, правейки това, потискат и своя живот. Мъжете създават съдилища и затвори за наказване на жертвите от репресиите. Поробената жена е длъжна да даде сина си на война, която мъжът нарича „освободителна, отечествена, война в името на демокрацията, война за прекратяване на войните”. Няма трудни деца, има само трудни родители. По-добре да кажем, че съществува трудно човечество. Ето защо атомната бомба е зловеща- тя се намира в ръцете на хора, които са против живота, защото кой човек, чии ръце са били вързани от люлката, не против живота. На човечеството не са му чужди топлината на дружбата и любовта, аз твърдо вярвам, че новите поколения хора, които не са повити плътно в началния стадий на своя живот, ще живеят в мир един с друг, ако разбира се, предишните мразещи не унищожат това, преди да настъпи времето на новото поколение да дойде на власт. Тази борба е неравна, защото мразещите контролират образованието, религията, правото, армията, гнусните затвори и само една шепа учители се стремят да позволят на доброто, което е във всички деца, да израсне на свобода. По-голяма част от децата все още се възпитават от защитници на жизнеотричането с всички омразни наказания на системата. В някои манастирски училища девойките са задължени да се къпят облечени, защото, не дай бог да видят телата си голи. Учителите и родителите продължават да разказват на момчетата, че мастурбацията е грях, водещ до умопомрачение и разни други ужасни последствия. Скоро видях как една жена удари дете на десет месеца, защото иска да пие и затова плачеше. Върви борба между вярващите в живота и вярващите в застоя и никой не се осмелява да застане отстрани - това би означавало победа на смъртта. Ние трябва да застанем или на едната страна, или на другата. Мъртвата страна ни обезпечава с трудно дете, а живата страна е способна да ни даде здраво дете. Свободното дете На света има толкова малко самоуправляващи се деца, че всеки опит да се опишат, трябва да бъде много внимателен. Фактът, че досега сме наблюдавали такива деца, показва възникването на нова цивилизация, носеща твърде много дълбоки промени от всяко общество, което някога е обещавало политически промени. Самоуправлението предполага вяра, че човек по природа е добър, а природата не е била и не може да бъде изначално греховна. Никой никога не е видял дете, напълно способно на самоуправление. Всяко дете се подлага на формиране от страна на родители, учители и общество. Когато моята дъщеря Зоя беше на 2 години, списанието „Пикчър пост” публикува за нея статия с фотография, в която се казваше, че от всички британски деца, тя има най-голям шанс да израсне на свобода. Това не беше напълно справедливо, тъй като тя живееше и сега живее в училището, сред много други деца, които не са самоуправляващи се. Тези деца, така или иначе, в една или друга степен са били подложени на процедурата на формиране на характера, а тъй като тази процедура води към страх и злобност, Зоя се оказа в контакт с деца, вече настроени против живота. /След смъртта на баща си, Зоя застава начело на училището и го управлява досега./ Тя беше възпитана без страх от животните, но между другото, веднъж аз спрях колата около една ферма и предложих: ”Да отидем при кравите, да видим как мучат”, а тя изведнъж се уплаши и възрази: ”Не, не, тези крави ще те изядат”. Така й казало едно седемгодишно дете, което не е израснало в условия на самоуправление. Но, трябва да отбележа, че страхът на Зоя продължи цяла седмица. Следващата история с тигри, които се крият в храстите, продължи по-кратко време. Като че ли, саморегулиращото се дете е способно да преодолява влиянието на несвободните деца сравнително бързо. Придобитите страхове на Зоя и натрапените й интереси никога не продължаваха твърде дълго, но никой не може да каже дали те не са нанесли устойчива вреда на характера й. Посетители от целия свят говореха за Зоя: ето на какво се казва съвършено ново, леко, уравновесено и щастливо дете, живеещо в света, а не в конфликт със своето обкръжение. Това е истина, тя, доколкото изобщо е възможно в това невротизирано общество, е естествено същество, което автоматично намира границата между свободата и свободията. Една от опасностите в живота на самоуправляващото се дете се състои в това, че възрастните проявяват към него твърде голям интерес и то постоянно е на показ. Вероятно, в съобщество от самоуправляващи се деца, естествени и свободни, нито едно дете няма да изглежда като бяла врана, никой няма да ги поощрява да излизат на показ и тогава ще изчезне ревността, проявена от другите деца при среща със свободно дете, нямащо техните забрани. Малката Зоя беше по-гъвкава и лека в движенията от своя приятел Тед. Когато я вземеш на ръце, нейното тяло е отпуснато, като при котенце, а бедния Тед увисваше на ръцете като торба с картофи. Той не можеше да се отпусне, всички негови реакции бяха с цел защита и съпротива. Той е израснал във всички отношения като жизнеотричащо същество. Аз твърдя, че самоуправляващите се деца не преминават през този неприятен стадий на съпротива, просто защото тя не им е нужна. Тъй като при бебета няма усещане за натиск и ограничения от страна на родителите, то аз не виждам причина и за въстание против тях. Даже и в наполовина свободните семейства нерядко се достига висока степен на равенство между родители и деца, и бунт, насочен към освобождаване от родителите, не възниква. Самоуправлението означава право на детето да живее свободно, без външен натиск - физически или психически. Следователно детето яде, когато е гладно, придобива навици за чистоплътност, когато иса, на него никога не му се крещи и не се вдига ръка, то винаги е любимо и защитено. Казаното звучи леко, естествено и прекрасно, обаче е поразително как много млади родители, ревностно отстояващи тази идея, я разбират погрешно. Например, четиригодишния Томи удря по клавишите на пианото с дървен чук. Любящите родители се оглеждат с тържествуваща усмивка, която означава: нима не е удивително самоуправлението на това дете? Други родители считат, че тяхното осемнадесетмесечно дете никога не трябва да се поставя да спи, защото това е насилие над природата. Нека то да бодърства колкото си иска, а когато рухне, майката ще го занесе в постелята. Но в действителност детето все повече се уморява и се възбужда. Той не може да каже, че иска да спи, защото все още не може да изразява своите потребности с думи. В края на краищата уморената и разочарована майка го хваща за ръцете и напъхва плачещото дете в постелята. Една млада двойка, считащи се за адепти на моето учение, дойде при мен с въпроса: добре ли ще бъде да поставят в детската пожарна сигнализация. Приведените примери показват, че всяка идея, била тя стара или нова, е опасна, ако не се съчетае със здравия смисъл. Само пълен идиот, ако му поверите малки деца, ще позволи да остане незатворен прозореца на спалнята или запален огън в детската. И все пак доста често млади защитници на самоуправлението, посещавайки моето училище, се възмущават от недостатъчната свобода при нас, защото ние заключваме отровните вещества в шкафове и забраняваме игра с огъня. Цялото движение за свобода на децата е помрачено и се дискредитира от това, че твърде много защитници на свободата витаят в облаците. Един такъв адепт скоро ми изрази своето възмущение, че аз се разкрещях на едно трудно седемгодишно дете, което чукаше по вратата на моя кабинет. Според мнението на възмутения, аз трябва да се усмихна и да търпя шума, докато детето не изживее своето желание да барабани по вратата ми. Аз действително съм прекарал не малко години в търпение към деструктивното поведение на трудните деца, но правех това в качеството на психотерапевт, а не просто на човек. Ако младата майка смята, че трябва да позволи на своето тригодишно дете да нарисува входната врата с червена боя на основание, че то по този начин се самоизразява свободно, то тя е неспособна да схване смисъла на самоуправлението. Спомням си, с един приятел бяхме на театър в Ковант-Гардан. По време на първото действие една девойка пред нас говореше силно нещо на баща си. През антракта аз намерих други места. Приятелят ми ме попита:”А какво щеше да направиш, ако така се държеше някое от децата на Съмърхил?”-„Ще му кажа да млъкне”,- отговорих аз. „Нямаше да се наложи да направиш това,- каза моят приятел,- защото те нямаше да се държат така”. И аз мисля, че никой от тях нямаше да се държи така. Една жена доведе при мен своята седемгодишна дъщеря.”Господин Нейл,-каза тя,- аз прочетох всяка написана от вас дума и още, когато Дафна се роди, аз реших да я отгледам точно по вашата идея”. Аз погледнах Дафна, която стоеше на моето пиано с изцапани боти. От там тя направи скок на дивана и едва не го счупи.”Виждате ли колко е естествена,- възхитено каза майката.- Истинско дете, възпитано по Нейл”. Опасявам се, че почервенях. Именно разликата между свободата и свободията не може да се схване от много родители. В строго, сурово семейство, детето няма никакви права, а в опорочено семейство имат право на всичко. Добро е това семейство, в което децата и възрастните имат равни права. Това е справедливо и за училището. Още един път трябва да подчертая, че да предоставиш на детето свобода и да развалиш детето - са различни неща. Ако тригодишното дете иска да премине по обедната маса, вие просто му кажете, че той не е длъжен да прави това. Той е длъжен да се подчини, това е вярно, но и вие следва да се подчините на него, когато това е необходимо. Аз излизам от стаята на малките, ако ме помолят за това. За да могат децата да живеят в съгласие със своята вътрешна природа от възрастните се изискват определени саможертви. Здравите родители намират някакъв компромис. Глупавите родители или освирепяват, или развалят децата, давайки им всички права. На практика разликата в интересите между родители и деца може да бъде смегчена, ако не е напълно разрешена, на честни начала. Зоя уважаваше моята маса и не проявяваше никакъв интерес да поиграе с моята пишеща машина или с книгите. В отговор аз уважавах нейната детска и играчките. Децата са много мъдри и рано приемат социалните правила. Не трябва да бъдат експлоатирани, както често се прави, когато един от родителите крещи: ”Джими, донеси ми чаша вода!”- точно в момента, когато детето се намира в разгара на някоя игра. Непослушанието е свързано преди всичко с неправилното общуване с децата. Когато Зоя беше на малко повече от година, премина през период, когато се интересуваше много от моите очила - тя постоянно ги сваляше на носа ми, за да види какво е това. Аз не възразявах нито с поглед, нито с глас и не показвах никакво безпокойство. Скоро тя изгуби всякакъв интерес към тях и повече никога не ги пипна. Разбира се, ако й бях казал да не пипа очилата, или още по-лошо, бях я ударил през ръчичките, нейният интерес щеше да се зарази, смесвайки се със страха от мен и протеста против мен. Жена ми позволяваше да взема нейните чупливи украшения. Девойката играеше с тях много внимателно и рядко чупеше нещо. Тя постепенно разбираше как трябва да се отнася към вещите. Разбира се, самоуправлението има своите граници. Ние не можем да позволим на шестмесечно бебе да забележи от собствен опит, че горящата цигара изгаря. Не е нужно и да крещим предупредително в този случай. Здраво- без шум да отстраним тази опасност. Умствено пълноценното дете рано забелязва това, което го интересува. Свободно от възторжени възклицания и сърдити крясъци, то проявява поразителна чувствителност в общуването с различни предмети. Но, разтревожената майка, стояща до газовия котлон и изпитваща ужас при мисълта какво правят децата й в момента - ето кой никога не им се доверява, каквото и да правят. ”Иди да погледнеш какво прави той там и му кажи веднага да престане”- тази фраза и днес нерядко звучи в много семейства. Когато майка ме пита в писмо какво да прави с децата, които обръщат къщата, докато тя приготвя обяда, моят единствен отговор е: вероятно, именно тя така ги е възпитала. Една семейна двойка беше прочела няколко мои книги и в тези родители заговорила съвестта, когато разбрали каква вреда са нанесли на своите деца, при възпитанието им. Те събрали семейния съвет и решили: ”Ние ви възпитаваме съвършено неправилно. От този момент вие сте свободни да правите каквото искате”. Аз вече съм забравил - те ми писаха после колко голяма била сметката им от счупени неща и разрушения, но добре си спомням, че им се наложило да свикат втори семеен съвет и да отменят решението на предишния. Обичайният аргумент против свободата на децата е такъв: живота е суров и ние сме длъжни да възпитаваме така децата, за да могат впоследствие да се приспособят към него - следователно, те трябва да се обучават. Ако им позволим да правят всичко, което искат, как тези деца някой ден ще работят под нечие ръководство? По техните сили ли ще бъде конкуренцията с тези, които са приучени на дисциплина, в състояние ли са те сами да се изработят самодисциплина? Възразяващите против предоставената свобода на децата използват този аргумент и не разбират, че изхождат от неоснователни и недоказани предположения: че детето няма нито да расте, нито да се развива, ако не го карат да прави това. В същото време моят 39 годишен опит в Съмърхил напълно опровергава това допускане. Да вземем, от стотиците примери, случая с Мервин. Той беше 10 години в Съмърхил- от 7 до 17 години. През тези години той не е посетил нито един урок. На 17 едва можеше да чете. Обаче, когато Мервин напусна училище и реши да стане стругар-инструменталчик, той много бързо сам се научи да чете и за кратко време по пътя на самообразованието усвои всички необходими технически знания. Чрез своите собствени усилия той се подготви за изпитателния срок. Днес това момче е добре образовано, печели добре и стана лидер в своите среди. По отношение на самодисциплината, Мервин построи голяма част от дома си със собствените си ръце, има чудесно семейство с трима сина и може да го издържа. Точно така всяка година в Съмърхил момчета и момичета, които до момента изобщо не са се учили, по собствена воля започват дълга и изтощителна подготовка за приемни изпити, когато те самите вземат решение да постъпят колеж. Защо така се случва? Разпространената представа, че добрите навици, ако не са отключени в ранно детство, вече никога не се развиват. Всички ние сме възпитани според този постулат и го приемаме за нещо задължително просто, защото на никого не му идва наум да се усъмни - аз отхвърлям тази гледна точка. Свободата е необходима на детето, защото само така то може да расте по естествен начин, тоест добре. Аз виждам плодовете на несвободата и насилието в тези нови ученици, които идват при мен от подготвителните и манастирските училища. Тези деца са смес от неискреност, с невероятна вежливост и фалшиви маниери. Тяхната реакция към свободата е стремителна и предсказуема. През първите няколко седмици те отварят вратата пред учителя , обръщат се към мен със „сър” и се измиват много старателно. Те ме гледат с „уважение”, в което леко се прокрадва и страх. След няколко седмици свобода те показват истински себе си: стават груби, неумити и изгубват своите маниери. Те правят всичко, което по-рано им е било забранено: сквернословят, пушат, чупят вещи и при това съхраняват неискрената вежливост в очите и в гласа. За да се разделят със своята неискреност им е нужна около половин година. При изтичане на този срок те изгубват престорената си почтителност в обръщането си към хората на властта. За шест месеца те стават естествени здрави деца, които казват това, което мислят без да се смущават и без грубост. Когато детето достатъчно рано придобие свобода, не му се налага да преживява този стадий на неискреност или престореност. Именно абсолютната искреност на учениците повече от всичко друго поразява посетителите на Съмърхил. Да бъдеш искрен в живота и по отношение на живота - именно това е най-важното в него. Ако сте искрени, останалото идва само. Всички разбират важността на искреността в актьорската игра. Ние очакваме искреност от политиците /човечеството е толкова оптимистично/, от съдиите, учителите и лекарите. И в същото време ние възпитаваме децата си така, че те не се осмеляват да бъдат искрени. Възможно е най-голямото откритие, което ние направихме в Съмърхил да е, че детето се ражда искрено същество. Ние решихме за себе си в училището да предоставим на децата възможността да разберат какви те наистина са - това е единствения правилен начин за общуване с тях. Новаторското училище на бъдещето трябва да се движи именно по този път, ако иска да внесе свой принос в знанията за децата и, което е най-важно, в щастието на децата. Целта на живота е щастие. Злото на живота - това е всичко, което ограничава или разрушава щастието. Щастието винаги означава добро. Нещастието , в своите крайни прояви е антисемитизъм, геноцид, война. Аз разбирам и приемам за даденост, че искреността създава понякога неловки ситуации. Например, скоро едно тригодишно момиче, гледайки нашия брадат посетител, каза: Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|