Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ”Това не прилича много на свобода, така ли е”
- , тоест нека всяко дете, което действително иска да има инструменти, да има свой набор и тогава ситуацията навярно ще се промени.
- помолих се аз. Ние можем да оставяме поне театъра отворен, никой няма да отнесе сцената под мишница”.
- Понякога си мечтая да имам за ученик син на милионер. В своите фантазии аз му позволявам да прави всякакви експерименти.
- Какво ще направите, ако някое момче започне да забива пирони по пианото”
- : изобщо не е важно какво ще направите с това дете, ако отношението ви като цяло към него е правилно.
- лош, безобразен, мръсен.
| – мастурбация - и всички удоволствия на света се появяват пред него. По същия начин при децата възникват различни фантазии, в които огромно значение се придава на екстрементите. Фантазиите винаги са егоистични. Това са мечти, в които мечтателя встъпва в ролята на героя или героинята, това са приказки за света и какъв би следвало да бъде той. Свят, в който нас, възрастните ни поглъща една порция уиски, страниците на увлекателен роман или кинофилм - същия този свят, в който детето навлиза с помощта на фантазията. Фантазията е винаги бягство от реалността, бягство в свят на изпълнение на желанията без граници и ограничения. Там, в търсене на развлечения се отправя безумеца, но и при нормалните деца фантазиите са напълно обичайни. Светът на фантазиите е по-привлекателен от съня, защото във фантазиите ние съхраняваме определен контрол над ситуациите и мечтаем само за това, което е приятно за нашия Аз.
Джим, момче, което има пристъпи на ярост, ми разказва за своите фантазии, свързани с уриниране и дефекация. За него сексът - това е власт. Друго момче, на 9 години, съчинява дълги фантазии за влаковете. Той винаги е машинист, а пасажерите винаги са крал и кралица/баща и майка/. Малкият Чарли си въобразява, че има ескадрила от самолети и цял парк автомобили. Джим разказва за подаръците си от богат чичо - малък ролс-ройс, като този автомобил работи с бензин като истински. Джим казва, че не са му необходими права, за да кара този автомобил. Веднъж аз забелязах, че четири момчета, начело с Джим, се канят да отиват до железопътната станция, която се намира на 4 мили от училището. Беше им казано, че чичото на Джим е изпратил кола на тази станция и те трябва да я приберат от там. Аз си помислих за голямото разочарование, което ги очаква там, когато пристигнат и разберат, че автомобила съществува само в главата на Джим и реших да попреча на експедицията. Обърнах им внимание, че може да изпуснат обяда. Джим който не беше на себе си, закрещя: ”Не, ние не искаме да пропуснем обяда”. Тяхната икономка бързо измисли компенсация и предложи да ги вземе на кино. Те бързо си свалиха наметалата. Джим изпита голямо облекчение, защото той много добре знаеше, че чичото, подаряващ му ролс-ройс, е плод на неговото въображение. Фантазията на Джим няма некакво отношение към секса. От момента на своето пребиваване в Съмърхил, Джим се опитваше да направи впечатление на всички момчета именно по такъв начин. Един път група момчета няколко дни стояха и наблюдаваха пристанището Лайм, тъй като Джим им беше разказал за друг свой чичо, който притежавал два океански лайнера. Момчетата уговориха Джим да напише писмо на този чичо и да го помоли да му подари моторна лодка. И сега те очакваха да видят как океанския лайнер им докарва лодката на пристанището. Така Джим се опитваше да постигне превъзходство. Той е бил бедно момче, което са пренебрегвали и той компенсира своята непълноценност с фантазии. Да унищожиш фантазиите би означавало да направиш живота скучен. Всеки акт на съзидание се предшества от фантазия. Фантазията на Рен сътвори катедралата Свети Павел преди да бъде положен първия камък. Мечта, която може да се превърне в реалност, трябва да бъде пазена. А мечтите от друг род, които са празни полети на фантазията, трябва да бъдат разрушавани.Такива фантазии, ако продължават достатъчно дълго време, са способни да затормозят развитието на детето. Във всяко училище има такива деца, които ги смятат за глупави, а те просто живеят основно в своите фантазии. Как може едно момче да се интересува от математика, когато изцяло е погълнато от очакването, че чичо му ще му изпрати ролс-ройс? От време на време имам неприятни дискусии с бащи и майки по повод на четенето и писането. Някоя мама ми пише:”Моят син е длъжен да бъде способен да влезне в обществото. Вие трябва да го накарате да се научи да чете”. Моят съвет приблизително е такъв: ”Вашето дете живее в света на фантазиите. Възможно е да ми бъде необходима цяла година , за да разруша този свят. Да го карам сега да се учи да чете ще бъде престъпление към детето. Докато той не изживее своя интерес към фантазиите, при него няма да възникне дори капчица интерес към четенето”. Разбира се, аз бих могъл да извикам момчето в кабинета и строго да му кажа: ”Избий си от главата глупостите с чичовци и автомобили, защото ти е известно, че това са измислици. От утре ще ходиш на уроци по четене, в противен случай ще разбереш колко е тежко на дъното”. Това би било престъпление спрямо детето. Да разрушиш преждевременно фантазиите на детето преди в него да се появи нещо, с което то би могло да ги замени, е неправилно. Най-доброто е да поощряваш детето към разговори за неговите фантазии. В девет от десет случаи то ще изгуби интерес към тях. Само в особени случаи, когато фантазиите се задълбочават с времето, може грубо да се разруши мечтата. Аз вече казах, че трябва да има нещо, с което детето да замени фантазията. Изобщо, за да бъде душевно здрав, всеки човек и всяко дете, се нуждае от превъзходство в някаква област. В училище за това има два начина: да бъдеш първи в класа или последен. Вторият начин е много по-привлекателен, именно когато детето -екстроверт намери своето поле за превъзходство. Интровертното дете в търсене на своето превъзходство, се потопява в света на фантазиите, тъй като не намира възможност да го открие в реалния свят. Той не умее да се бори, не се отличава в игрите, не умее да играе на сцената, да пее и танцува, а в своите фантазии може да стане шампион на света в тежката категория. Да намериш удовлетворение за своя Аз е жизнено необходимо за всеки човек. Разрушители За възрастните е много трудно да разберат, че при малките деца няма уважение към вещите. Те не ги разрушават умишлено - те разрушават беса си съзнателно. Веднъж аз заварих едно нормално щастливо момиче в нашата учителска стая да прави дупки в ореховата дъска на камината със силно зачервен ръжен. Когато аз извиках, тя изтръпна и ме погледна с учудени очи. ”Аз направих това без да мисля”,- каза тя и това беше истина. Аз станах свидетел на някакво символично действие извън контрола на осъзнаването. Работата е в това, че при възрастните съществува чувство на собственост по отношение на ценните вещи, а при децата- не. Така съвместният живот на децата и възрастните неизбежно води до конфликти по повод на материалните вещи. В Съмърхил децата могат да разпалят камината 5 минути преди да отидат да спят. Те щедро изсипват въглища, защото за тях това са само черни камъчета, а за мен тези камъчета означават по 300 фунта на година. Децата навсякъде оставят лампите да светят, защото изобщо не свързват това със сметката за електричество. Мебелите за децата фактически изобщо не съществуват, така че ние купуваме за Съмърхил стари автомобилни и автобусни седалки. За един месец те се превръщат в трошки. Това се отнася и за храненето, когато някое дете, в очакване на второто блюдо, усуква вилицата си на възел. Обикновено това се прави несъзнателно, а в по-добрия случай полусъзнателно. Децата пренебрегват и разрушават не само училищното имущество: три седмици след покупката на нов велосипед, те го оставят на дъжда. Склонността да чупят и разрушават при децата на 9 или 10 години не е нито злостна, нито антиобществена. Просто те нямат представа за вещите като нечия собственост. Когато децата имат пристъпи на фантазия, те хващат завивките и одеялата и с тях си правят пиратски кораби, в резултат на което завивките стават черни, а одеялата се късат. Но какво значение имат мръсните чаршафи, когато ти си вдигнал черния флаг и си дал бордов залп! По същество всеки човек, който се опитва да даде свобода на децата си, трябва да бъде милионер, защото е несправедливо естествената безгрижност на децата постоянно да се натъква на икономическите трудности на възрастните. На мен не ми правят впечатление призивите на борците за дисциплина, смятащи, че трябва да заставим децата да уважават собствеността, тъй като това би означавало да принесем имуществото в жертва на детската игра. Аз вярвам, че на детето трябва да се предостави възможност да достигне само към разбирането за ценността на вещите на основание на собствения си избор. Когато децата излезнат от юношеския етап на безразличие към вещите, те придобиват уважение към собствеността. Ако детето естествено е преживяло периода на равнодушие към вещите, е малко вероятно някога да стане спекулант или експлоататор. Девойките обикновено не нанасят особено големи щети, защото техните фантазии не се нуждаят от пиратски кораби и гангстерски престрелки. Обаче, за да бъдем справедливи към момчетата - състоянието на момичешката стая е доста лошо. И мен не ме убеждават техните обяснения, че всички разхвърляни неща са в резултат от посещенията на момчетата. Преди няколко години, за да затоплим детските спални, ние покрихме стените с допълнителни плоскости. Тези плоскости приличат на дебел пласт халва и малкото дете, щом ги погледне, започва да дълбае дупки в тях. Стената, покрита с тези плоскости на стаята за пинг-понг напомняше на Берлин, след бомбардировките. Това прилича като сърбеж в носа - но, обикновено напълно несъзнателен и, аналогично на другите форми на детската разрушителност, често има скрит мотив, при това като правило - творчески. Ако на момчето му е необходимо парче метал, за да направи кил на лодката си, то, разбира се, ще вземе първия пирон, попаднал пред очите му, в противен случай новият корабостроител ще вземе без колебание някой от скъпите малки инструменти, имащи за свое нещастие същия размер. Резецът, както и пирона, за детето са просто парче метал. След дълги години работа, ние разбрахме, че децата имат съвършено други ценности от възрастните. Ако училището се опитва да развива децата, развявайки прекрасни класически платна по стените и поставяйки в стаите красива мебел, то получава работа с грешен край. Децата са диваци и докато не поискат културата, трябва да живеят в толкова примитивна и неформална среда, каквато можем да им предоставим. Спомням си преместването си в нашия сегашен дом, когато всички направо умирахме, като гледаме как момчетата забиват ножовете в прекрасните дъбови врати. Ние бързо намерихме два стари железопътни вагона и ги превърнахме в бунгала. Там нашите диваци можеха да мятат ножове колкото искат. Между другото днес, след 40 години, тези вагони не изглеждат толкова зле. В тях живеят момчета на възраст от 12 до 16 години. Повечето момчета вече са достигнали стадия на грижа за комфорта и украсяване на своето жилище и държат своето купе в чистота и ред. Други живеят в мърсотия , но обикновено, тези момчета са дошли при нас скоро, от закрити частни училища. В Съмърхил с лекота ще различиш децата от такива училища , които са постъпили скоро. Те винаги са най-мръсни, неизмити и облечени в най-износените дрехи. На тях им е необходимо известно време, за да изживеят своите примитивни стремежи, които са им натрапени от предишното училище и в условията на свобода да придобият социални навици по естествен начин. Най-уязвимото място в Съмърхил - това е работилницата. По начало нашата работилница беше винаги отворена за децата. В резултат на това, винаги се губеха или чупеха инструменти. Деветгодишно дете с лекота използва тънък резец в качеството на отверка или взема клещи и ги използва за ремонт на своя велосипед, после ги захвърля на пътя. Тогава аз реших да си направя своя лична работилница, отделена с преграда и ключалка. Но съвестта ми не ме оставяше в покой. Аз чувствах че се държа егоистично и антиобществено. В края на краищата махнах преградата. След половин година там, където беше моята лична работилница, не остана нито един добър инструмент. Едно момче взе целия запас от тел, за да си направи шина на мотоциклета. Друго изпробва да постави резеца в устройството на струга. Полираните чукове за работа с мед и сребро са използвани за разбиване на тухли. Инструментите изчезваха и повече никога не се намираха. Но най-лошото от всичко е, че съвършено изчезна интереса към занаятите. Големите деца казваха, че няма смисъл да ходят в тази работилница, защото всички инструменти са изпочупени. На рендетата се появиха зъби, а пилите останаха без зъби. Тогава аз предложих на общо събрание на училището моята работилница отново да се заключва. Предложението беше прието. Но, когато показвахме училището на посетителите, всеки път, когато ми се налагаше да отварям вратата на моята работилница, аз изпитвах срам. Как така? Свобода и заключена врата? Това действително изглеждаше грозно и аз реших да организирам в училище още една допълнителна работилница, която винаги да бъде отворена. И я оборудвах с всички необходими инструменти - работна маса, менгеме, триони, длета, чукове и др. Веднъж, преди 4 месеца, аз показвах училището на група гости. Докато отключвах вратата на моята работилница, един от гостите каза: ”Това не прилича много на свобода, така ли е?” „Виждате ли,- веднага отговорих аз,- децата имат друга работилница, която е винаги отворена. Елате, аз ще ви я покажа”. Но там не остана нищо, освен работната маса. Даже менгемето изчезна. В кои тъмни ъгли на нашите 12 акра земя се криеха всички изгубени инструменти, аз никога не разбрах. Положението в работилницата продължаваше да безпокои персонала. Най-много се тревожех аз, защото за мен инструментите са много ценни. Аз реших, че грешката е в съвместното използване на инструментите. А какво ще стане, казах аз на себе си, ако се въведе елемент на собственост, тоест нека всяко дете, което действително иска да има инструменти, да има свой набор и тогава ситуацията навярно ще се промени. Аз дадох това предложени на събрание. Идеята беше приета добре. Следващия семестър някои деца си донесоха от къщи набор с инструменти. Те ги поддържаха в отлично състояние и ги използваха по-акуратно от преди. Възможно е, източника на повечето проблеми в Съмърхил да е много големия спектър от възрасти, защото инструментите, безусловно, почти нищо не означават за малките момчета и момичета. Сега нашият учител по ръчен труд държи работилницата затворена. Аз великодушно позволявам на няколко от големите ученици да използват моята работилница, когато искат. Те не правят никакви нарушения там, защото са достигнали до такова ниво, на което добрите инструменти са условие за добра работа. Освен това те се научиха да разбират разликата между свободата и всезадоволеността. Между друго в последно време вратите на Съмърхил започнаха да се заключват все по-често. Една събота аз поставих този въпрос на общото събрание. ”На мен това не ми харесва,- казах аз.- Тази сутрин ходих с посетители в училището и ми се наложи да отключвам работилницата, лабораторията, грънчарницата и театъра. Аз предлагам всички обществени помещения да бъдат отворени през деня”. Последваха възражения. ”Лабораторията трябва да бъде заключена, защото там има отровни вещества,- казваха те,- а грънчарницата е съединена с лабораторията и се налага също да бъде затворена”. ”Ние няма да оставяме работилницата отворена! Погледни какво се случи с инструментите миналия път”,- казаха други. „Добре, добре,- помолих се аз. Ние можем да оставяме поне театъра отворен, никой няма да отнесе сцената под мишница”. В този момент скочиха драматурзите, режисьора, актьорите, актрисите, осветителя. Думата взе осветителя. ”Ти не заключи театъра тази сутрин и някой идиот е включил всички осветители и ги е оставил така. Три киловата по шест пенса на киловат.”. Друг каза: ”Малките ще вземат нашите костюми и ще ги облекат”. Гласуването показа, че моето предложение - да оставяме вратите отворени - се поддържа само от две ръце: моята собствена и на едно седемгодишно момиче. Както разбрах по-късно, тя си мислела, че гласуваме още по предишното предложение - да се разреши ли на седемгодишните деца да ходят на кино. Децата разбраха от своя опит, че личната собственост трябва да се уважава. Печалната истина е, че ние възрастните повече се грижим за съхранението на своите вещи, отколкото за благополучието на детето. Моето пиано, моите инструменти, моите дрехи - и хиляди други неща - са станали част от човека. Да видиш своето ренде, което го използват за други цели, е почти физически болезнено. Любовта към вещите често е по-силна от любовта към децата. Всеки израз „ не пипай това” е предпочитание към вещите пред детето. Детето е постоянен източник на досада, защото неговото желание постоянно се конфронтира със собственическия инстинкт на възрастния. Три малки момчета веднъж взеха назаем моят скъп джобен фенер. Те започнаха да разучават неговото устройство и го счупиха. Да кажа, че съм се зарадвал на техния изследователски интерес, означава да излъжа. Аз бях много ядосан, макар че се досещах за психологическата основа на този акт на разрушение: символически фенера представлява бащиния фалос. Понякога си мечтая да имам за ученик син на милионер. В своите фантазии аз му позволявам да прави всякакви експерименти. За сметка на баща си! Но да дадеш на невротично дете свобода - работата е съвсем друга. Нито едно нормално дете няма да иска да забива гвоздеи в телевизора. Спомням си за един въпрос, който винаги възниква, където и да отида: ”Какво ще направите, ако някое момче започне да забива пирони по пианото?” Аз станах такъв специалист, че бих могъл да позная по-рано човека, който го задава. Обикновено това е жена, която седи на първия ред и поклаща неодобрително глава по време на цялата лекция. Най-добрият отговор на този въпрос е такъв: изобщо не е важно какво ще направите с това дете, ако отношението ви като цяло към него е правилно. Вие дори можете да го отблъснете със сила от пианото, това не е съществено, ако не създадете в детето усещане за нечиста съвест по повод на забиването на гвоздеите. Ако не гледате на гвоздеите с термините добро и зло, вие не може да причините никаква вреда. Вреда може да нанесе само дума от рода лош, безобразен, мръсен. Да се върнем към младия забивач на гвоздеи. Разбира се, желателно е при него да има някакво парче дърво вместо пиано, на което може да забива гвоздеи. Всяко дете има право на инструменти, с помощта на които може да изрази себе си. И тези инструменти трябва да бъдат изключително негова собственост, но се постарайте да не забравяте, че то няма да ги цени толкова високо. Настойчивата разрушителна активност на трудното дете се отличава от актовете на разрушение, характерни за нормалното дете. При последните те обикновено са предизвикани не от омраза или страх, техните разрушения са проява на творческа фантазия, в която няма никакъв зъл умисъл. Истинската разрушителност е омраза в действие. Символично тя означава убийство. Тя е свойствена не само на трудните деца. Хората, чиито домове през войната са били заети с военни знаят, че войника е склонен много повече към разрушение от детето. И това е естествено, защото разрушението е неговата работа. Съзиданието е признак на живота, а разрушението означава смърт. Детето-разрушител действа против живота. Склонността към разрушение, която проявяват трудните деца е многоаспектна. Някой завижда на брата или сестрата, които, както на него му се струва, са обичани повече. В друг случай това може да бъде бунт против забраняващата власт. Напълно е вероятно това да бъде просто любопитство, желание да види какво има вътре. Главното, което нас трябва да ни безпокои е – не разрушението на вещите само по себе си, а подтиснатата омраза, която при подходящи условия може да направи детето садист. Този въпрос е жизнено важен. Той е свързан с нездравословното състояние на нашия свят, в който омразата съпровожда човека от раждането до гроба. Разбира се, в света има и любов. Ако я нямаше, човечеството щеше постоянно да скърби. Всеки родител и всеки педагог е длъжен да се постарае да намери в себе си тази любов. Лъжата Ако детето лъже, то или се бои от вас, или ви копира. При лъжливите родители израстват лъжливи деца. Ако искате да чувате истината от своето дете, не го лъжете. Това твърдение изобщо не е морална сентенция, защото всички ние от време на време лъжем. Понякога лъжем, за да не засегнем нечии чувства, лъжем за себе си, когато ни обвиняват в егоизъм и надменност. Вместо да кажем: ”Мама я боли глава, не вдигай шум”, по-често извикваме: ”Престани да крещиш!” Но това може да стане лесно само, ако децата ви не се боят от вас. Понякога родителите лъжат, за да запазят достойнството си. ”Татко, можеш ли да победиш шестима души, а?” Нужно е определено мъжество, за да отговориш: ”Не, сине, с моят корем и слаби мускули не бих могъл да победя и джудже”. Колко бащи могат да признаят пред своите деца, че се страхуват от гръмотевици или полицаи. Семейната лъжа има два мотива: да задържи детето в рамките на доброто поведение и да направи впечатление за родителското съвършенство. Колко родители и учители биха отговорили на въпроса на едно дете: Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|