Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди

” Нещо не ми харесва твоето лице”. Посетителя се оказа на висота. „А на мен не ми харесва твоето”,- отвърна той и тя се усмихна

Изтегляне 4.85 Mb. страница 11/34 Дата 25.08.2017 Размер 4.85 Mb. #28755 Тип Доклад

Навигация на страницата:

• - това е развратник, който няма мъжеството да погледне в лицето своята нежна душа.
• ”Бих се радвала да направя така, но с какво да започна Какво да прочета”
• Любов и приемане
• егоистично създание, вечно нещо иска.
• Неправилните ме засипват с безкрайни нетърпеливи въпроси
• принуждаваме
• Аз не теоретизирам. Аз знам, че трудното дете може да дойде в моето училище и да стане нормално и щастливо, а също така да прояви основните индегриенти на лечението - приемане, доверие, разбиране.

” Нещо не ми харесва твоето лице”. Посетителя се оказа на висота. „А на мен не ми харесва твоето”,- отвърна той и тя се усмихна. Аз няма да агитирам за предоставяне на свобода на децата. Половин час, прекаран със свободно дете, убеждава много по-добре от цяла книга аргументи. Да видиш, значи да повярваш. Да дадеш свобода на детето не е лесно: не трябва да го учиш на религия, на политика или класово съзнание. Детето не може да бъде истински свободно, ако слуша как баща му хвърля гръм и мълнии по адрес на някоя политическа група, а майката крещи на камериерката. Да направиш така, че децата да не възприемат нашето отношение към живота, е почти невъзможно. Вероятността синът на касапина да проповядва вегетарианство е почти никаква, ако, разбира се, страха пред властта на бащата не го подтикне към такава форма на бунт. Самата природа на обществото е враждебна на свободата. Обществото е консервативно и злобно по отношение на новите идеи, както и всяка тълпа. Липсата на любов към свободата на тълпата е въплътена в модата. Тълпата се нуждае от еднообразие. В града аз ще изглеждам странно, ако излезна на улицата по сандали, а в селото ще изглеждам чудак, ако си сложа цилиндър. Много малко хора се осмеляват да се отклоняват от правилното. В Англия закона на тълпата по едно време забраняваше продажбата на цигари вечерно време след определен час. Аз не познавам нито един човек, който лично одобряваше този закон, но всички ние заедно безропотно приемаме глупавите заповеди на тълпата. Малко хора биха се решили да поемат отговорност и да обесят убиеца или да осъдят престъпника на смърт при живот, който ние наричаме затвор, но тълпата може да поддържа такива варварски практики като смъртното наказание или нашата затворническа система, защото тълпата няма съвест. Тълпата не е способна да мисли, тя може само да чувства. За тълпата престъпника е опасност. Най-простия начин да се защитиш от опасност е унищожение или забрана. Нашето грохнало наказателно право се основава главно на страха и нашата репресивна система на образованието също е построена върху страха - страх от новото поколение. Сър Мартин Конвей, в своята книга „Тълпата на война и в мирно време” показва, че на тълпата й харесват старци. По време на война тя предпочита старите генерали, по време на мир - старите лекари. Тълпата стои близо до старите, защото се страхува от младите. Инстинктът за самосъхранение кара тълпата да вижда в новото поколение опасност от поява на нова тълпа-съперник, тоест такава, която може в един момент да унищожи старата. В най-малката тълпа – семейството - на младите отказват свобода по същата тази причина. Възрастните се държат за старите емоционални ценности. Няма никакви логични основания бащата да забранява на своята двадесетгодишна дъщеря да пуши. Защитата има емоционални, охранителни корени. Зад нея лежи страх: а какво ще бъде следващата крачка? Тълпата- пазач на нравствеността. Възрастните не желаят да предоставят на младите свобода, защото се страхуват, че младите могат да извършат всичко, което възрастните някога са искали. Натрапват на децата възрастни представи и ценности - велик грях против детството. Да дадеш свобода, означава да позволиш на детето да живее своя собствен живот. Това е всичко! Но убийствените навици да се поучава, формира, четат лекции, ни лишават от способността да осъзнаем простата истина за свободата. Как детето реагира на свободата? И умните и не твърде съобразителните деца притежават нещо почти незабележимо, каквото не са имали преди. Това се изразява по следния начин - те стават по-искрени и доброжелателни и все по-малко агресивни. Когато отсъства натиск от страх и дисциплина, децата не проявяват агресия. Само един път за 39 години аз съм видял в Съмърхил скандал, който завърши с разбити носове. Но ние винаги имаме някой малък побойник, защото колкото и свободно да е училището, то не е в сила напълно да преодолее влиянието на лошото семейство. Характерът, придобит през първите месеци или години от живота, може да се смегчи в условията на свобода, но той никога не може да стане противоположен. Главният враг на свободата е страха. Ако ние разкажем на децата за секса, няма ли те да израснат разпуснати? Ако ние не подлагаме пиесите на цензура, няма ли да възтържествува безнравствеността? Възрастните, които се страхуват, че децата ще станат развратени, в действителност сами са извратени, подобно на хората с грозни мисли, които се нуждаят от затворени бански костюми. Ако човек нещо го шокира постоянно, то именно това го интересува повече от всичко. Лицемерът - това е развратник, който няма мъжеството да погледне в лицето своята нежна душа. Но свободата означава и победа над невежеството. Свободните хора не се нуждаят от цензура нито в пиесите, нито в облеклото. Свободните хора не се нуждаят от шокиращи вещи, защото тях нищо не може да ги шокира. Учениците на Съмърхил не се шокират, защото са потопени в греха. Те са изживели своя интерес към шокиращите вещи и повече не се нуждаят от тях нито като предмет на разговор, нито като повод за хумор. Винаги ми казват:”Но как могат вашите свободни деца да се адаптират към тежката, робска работа, към рутината?” Аз се надявам, че тези свободни деца ще станат първопроходци за унищожаването на самата рутина. Ние сме длъжни да позволим на децата да бъдат егоистични- свободно да следват своите собствени детски интереси през цялото детство. Когато се сблъскват индивидуалните и обществени интереси на детето, трябва да се даде предпочитание на индивидуалното. Цялата идея на Съмърхил се състои в освобождението: да се разреши на детето да следва своите естествени интереси. Училището е длъжно да направи живота на детето игра. Аз нямам предвид, че пътя на детето трябва да бъде обсипан с рози, пълното унищожение на трудностите ще разруши неговия характер. Но животът, сам по себе си, поднася толкова истински трудности, че няма никаква необходимост от тези изкуствените, които ние специално създаваме. Аз смятам, че да заповядваме на детето да направи нещо е неправилно. Детето не е задължено нищо да прави, докато не дойде до мнението - своето собствено- че нещо трябва да бъде направено. Проклятието на човечеството - външна принуда, дали тя идва от папата, правителството, учителя или родителя. Всяка принуда е фашизъм. Повечето хора търсят бога, да и как би могло да бъде иначе, когато семействата правят богове от двата пола, изискващи пълна истина и морално поведение. Свободата означава пълното право да правиш всичко, което искаш, ако само с това не нарушаваш свободата на другите. Резултатът от нея е - самодисциплина. В образователната политика ние като нация отказваме на човека правото да живее. За нас да убеждаваш означава да плашиш. Но между забраната да хвърляш камъни и принуждаването да изучаваш латински - има голяма разлика. Хвърлянето на камъни засяга интересите на други хора, изискването за изучаване на латински се отнася само за ученика. Съобществото има право да ограничи антиобщественото поведение на ученика, ако нарушава правата на другите хора, но то не принуждава детето да учи латински, защото последното е дело на личен избор. Да караш детето да учи не е аналогично на принуждаването на човека да приеме една или друга религия по постановление на парламента. И едното и другото е глупаво. Като момче аз изучавах латински, наистина, на мен ми даваха латински книжки, по които бях длъжен да се уча. Аз тогава нищо не можах да науча от тях, защото моите интереси бяха съвсем други. На 21 години аз забелязах, че не мога да постъпя в университет без да знам латински. За по-малко от една година аз усвоих така латинския, че можах да взема приемните изпити - личния ми интерес ме подтикна да го науча. Всяко дете има право да се облича както си иска - без значение дали дрехите са му в ред, когато са изцапани. Всяко дете има право на свобода на изразяване и изказване. Години наред ми се налагаше да слушам как тинейджърите пускат на воля тези черти и проклятия, които са им забранявали да произнасят в детството. Независимо, че милиони хора са възпитани да мразят секса и да се страхуват от него, учудващо е, че света не е толкова невротичен. За мен това означава, че в човешката природа има достатъчно вътрешни ресурси, за да може в края на краищата да преодолее това зло, което е натрапено. Движението към свободата - сексуална или всяка друга- върви много бавно. В моето детство жените се къпеха по чорапи и дълги рокли. Днес те си показаха тялото и краката. С всяко ново поколение на децата се предоставя повече свобода. Днес само побъркан човек може да намаже палеца на детето с лют пипер, за да го отучи от навика да смуче палеца. Днес само в няколко училища в света все още продължават да бият децата. Свободата работи бавно. На едно дете може да му бъдат необходими няколко години, за да разбере нейното значение. Всеки, който очаква бързи резултати е непоправим оптимист. Свободата работи по-добре при деца-съмишленици. Бих се радвал, ако мога да кажа, че, тъй като свободата засяга преди всичко емоциите, на нея еднакво реагират всички деца - и талантливите, и много способните. Аз не мога да кажа това. Различията се виждат добре в учебната работа. В условията на свобода всяко дете играе с години през по-голяма част от времето. Но когато настъпи времето, талантливите деца сядат и вършат работата, която е необходима, за да се справят с приемните изпити за вузовете. И за две години едно малко момче или момиче изпълнява работа, която в условията на строга дисциплина при децата, са необходими около 8 години. Ортодоксалните учители твърдят, че изпитите могат да се вземат само, ако детето се труди дълго и упорито. Нашите резултати доказват, че по отношение на талантливите деца, това е пълна глупост. В условията на свобода само талантливите деца се концентрират интензивно върху работата си, което доста трудно биха направили в съобщество, в което се случват толкова много увлекателни и отвличащи неща. Аз знам, че под натиска на жестока дисциплина, изпитите могат да бъдат взети и от слаби ученици, само че не ми е известно какво се получава с тях в живота. Ако всички училища бяха свободни, а уроците се избираха от учениците, аз съм уверен, че всеки би намерил за себе си това, което съответства на неговото ниво. Аз чувам как някоя разтревожена майка, заета с приготвянето на обяда, в същото време, докато нейното бебе пълзи наоколо и преобръща всичко наопаки, да казва раздразнено: ”И какво, в края на краищата, представлява това ваше самоуправление? Може да е добре за богатите жени с бавачки, а за такива като мен - това са само неразбираеми думи”. А друга запитва: ”Бих се радвала да направя така, но с какво да започна? Какво да прочета?” Моят отговор е такъв: няма книги, няма оракули, няма авторитети. Всичко, което има е - една много малка група, нищожно малцинство от родители, лекари и педагози, вярващи във възможностите на личността и организма на детето и предани на идеята да не правиш нищо, което би могло да бъде погрешно вмешателство и да обезобрази една личност, да скове и закрепости тялото й. Ние не сме облечени във властта да търсим истината за човечността и всичко, което можем да предложим е отчет за нашите наблюдения върху малките деца, възпитани в свобода. Любов и приемане Щастието и благополучието на децата зависи от степента на любов и поддръжка, които те получават от нас. Ние сме длъжни да бъдем на страната на детето. А това означава: да му даваме своята любов, но не собственическа и не сантиментална. Трябва да се държим с детето така, че то да чувства: вие го обичате и одобрявате. Това е възможно. Аз познавам множество родители, които вземат страната на своето дете, без да искат нищо в замяна и в резултат на това получават твърде много. Те разбират, че децата не са малки възрастни. Когато десетгодишно дете пише до дома си: ”Скъпа мамо! Моля те изпрати ми десет шилинга. Надявам се, че при вас всичко е наред, привет на татко”,- родителите се усмихват, разбирайки, че именно с такива думи се изразява едно десетгодишно дете, ако то е искрено и не се страхува да бъде откровено с тях. Родителите от другият тип, неправилния, въздъхват над такова писмо и казват: егоистично създание, вечно нещо иска. Правилните родители на моите ученици никога не ме питат как са децата им, те го виждат сами. Неправилните ме засипват с безкрайни нетърпеливи въпроси:”Научи ли се той да чете? Кога най-после той ще стане акуратен? Дали той някога ще тръгне на уроци?” Всичко опира до вярата в детето. При някои я има, при повечето - не. И, ако вие нямате тази вяра, детето го чувства. Те чувстват, че вашата любов не е много дълбока, защото иначе щяхте повече да им се доверявате. Ако вие приемате детето, вие може да говорите с него за всичко, защото самият факт на приемане премахва повечето пречки. Обаче остава въпроса: възможно ли е да приемате детето без да може да приемате самите себе си? Ако вие не осъзнавате себе си, то вие изобщо не можете да приемате или да не приемате себе си; казано по друг начин, колкото повече разбирате себе си и своите мотиви, толкова по-вероятно е да съумеете да се приемате. Аз искрено се надявам, че по-дълбоките познания за себе си и природата на детето ще помогне на родителите да предпазят своите деца от неврозите. Аз повтарям: родителите разрушават живота на своите деца, натрапвайки им остарели представи, маниери, нравствени правила. Те принасят детето в жертва на миналото. Казаното е особено справедливо по отношение на тези родители, които авторитарно натрапват на децата си религията, по същия начин, както им е била натрапена и на тях. Известно ми е колко е трудно да се отречеш от нещо, което ти се струва важно, но само чрез отричане ние вървим към живот, прогрес и щастие. Родителите са длъжни да се отрекат. Те трябва да отхвърлят ненавистта, скрита под личния авторитет и критика. Те трябва да се отрекат от нетърпимостта, която поражда страх. Ще им се наложи да се отрекат от стария морал и баналните истини. Казано просто, родителя трябва да стане личност. Той е длъжен да знае какъв е. Това не е лесно, защото човек не е сам в света, той съчетава в себе си , по един сложен начин, ценностите на всички хора, които някога е срещал. Родителите действат, като че ли от името на своите родители, защото всеки мъж носи в себе си своя баща и всяка жена - своята майка. И именно налагането на тази жестока власт подхранва омразата и по този начин създава трудни деца. Всичко това е напълно противоположно на това, което позволява да се приеме детето, да се одобрява и поддържа. Колко пъти съм чувал от момичетата: ”Каквото и да направя, мама никога не е доволна. При нея всичко се получава по-добре, отколкото при мен и тя просто освирепява, когато сбъркам в шиенето или бродирането”. Обучението е необходимо на децата много по-малко от любовта и разбирането. За да бъдат добри по естествен начин, им е нужна поддръжка и свобода. И само силен и любящ родител е способен да даде на детето свободата да бъде добро. Светът страда, казано меко, от излишък на осъждане, а в действителност - от излишък на омраза. Именно омразата, натрапена от родителите, прави детето трудно, точно както и омразата, разпространена в обществото, създава проблема с правонарушителите. Спасението е в любовта, но бедата е в това, че не бива да принуждаваме никого да обича. Родителите на трудно дете са длъжни да си създадат следните въпроси: поддържах ли аз наистина моето дете? Доверявах ли му се? Проявявах ли разбиране? Аз не теоретизирам. Аз знам, че трудното дете може да дойде в моето училище и да стане нормално и щастливо, а също така да прояви основните индегриенти на лечението - приемане, доверие, разбиране. За нормалното дете поддръжката е необходима не по-малко от трудното дете. Ето единственото указание, което е длъжен да следва всеки родител и педагог: ”Ти си длъжен да бъдеш на страната на детето”. Именно спазването на това указание прави Съмърхил успешно училище, защото ние самите по определен начин стоим на страната на детето и детето, макар и неосъзнато, разбира това. Аз изобщо не искам да кажа, че всички ние сме ангели. Случва се и ние възрастните да правим скандали. Ако аз боядисвам вратата, а Робърт дойде и хвърли своята глина на прясната боя, аз ще му се развикам и ще го наругая, защото той е с нас от доста време и няма никакво значение какви думи ще се изплъзнат от мен. Но, да предположим, че Робърт току що е дошъл в училището , пълен с ненавист и хвърлянето на кал е опит да се бори с властта, с авторитарността. В този случай аз бих се присъединил към него и заедно с него да хвърляме глина, защото в този случай неговото спасение е по-важно от прясно боядисаната врата. Аз знам, че съм длъжен да остана на негова страна, докато Робърт не изживее своята омраза и да съумее да стане достъпен за нормално общуване. Това не е лесно. Един път стоях и гледах как едно момче разваля моята скъпоценна стругарска машина. Знаех, че ако започна да протестирам, момчето незабавно ще ме идентифицира със своя строг баща, който винаги заплашва да го набие, ако пипа неговите инструменти. Странно е, но вие може да оставате на страната на детето, дори и да си позволявате от време на време да му се карате. Ако сте на негова страна, той ще разбере. Малките несъгласия, които понякога възникват при вас по повод на картофените гнезда или надраскания инструмент, няма да засегне основата на отношенията. Ако вие не въвличате във взаимодействията с детето своя авторитет и нравствените правила, детето ще почувства, че сте на негова страна. В предишния си живот на детето авторитета и морала са нещо от рода на полицейщината, която винаги ограничава неговите действия. Когато едно осемгодишно момиче дойде при мен и каза: ”Нейл - глупав глупак”, аз знаех, че нейните думи са негативен начин да изрази любов, да ми съобщи, че при нея всичко е добре. Децата не обичат така, както биха искали да бъдат обичани. За всяко дете одобрението означава любов, а неодобрението - омраза. В Съмърхил отношението на децата към персонала, към другите сътрудници е точно същото, както към мен. Децата чувстват, че персонала е на тяхна страна. Винаги. Аз вече говорих за искреността на свободните деца. Тази искреност е в резултат на това, че ги приемат. При тях няма никакви изкуствени стандарти на поведение, нито някакви ограничаващи табута, нито необходимост да живеят в лъжи. Новите ученици, идващи в училище, където трябва да се подчиняват на авторитети, се обръщат към мен с „мистър”. И щом забележат, че аз не съм никаква власт, те ме наричат просто „Нейл”. Децата не се стремят да получат моето лично одобрение, а само одобрението на училищното съобщество. Но в дните на моята работа като директор в селското училище в Шотландия, всяко дете би останало след уроците с радост, за да ми помогне да почистя класната стая или нещо друго, получавайки – неискрено - моето одобрение, тъй като аз съм началник. Нито едно дете в Съмърхил никога няма да направи нещо, за да получи моето одобрение, макар че някои посетители могат да си направят такъв извод, наблюдавайки как отделни момчета и момичета ми помагат при плевенето на градината. Мотивите на техните действия нямат никакво отношение към мен лично. В този конкретен случай децата се занимаваха с плевене, защото постановлението на общото събрание, прието от самите ученици, предписва на всички деца над 12 години да отработват по два часа всяка седмица в градината. По-късно това правило беше отменено. Във всяко общество, обаче съществува естествено желание за одобрение. Престъпникът - това е този, който е изгубил желание да получава одобрение от страна на голямата част от обществото, или, по-точно, престъпник - това е този, който са принудили да смени желанието за одобрение с неговата противоположност - презрение към обществото. Престъпникът винаги е първостепенен егоист: дайте ми бързо да забогатея и да върви по дяволите вашето общество. Попадането в затвора само укрепва неговия егоизъм. Затворническият срок просто прави престъпника вълк-единак, плюещ на самия себе си и на скверното общество, което го наказва. Наказанието и затвора не могат да променят престъпника, защото за него те са само доказателство за омразата на обществото към него. По този начин обществото унищожава всяка възможност за престъпника да стане негов нормален член и печели одобрението на другите. Тази неправедна, нехуманна затворническа система не носи никаква полза, защото не засяга като заключение нищо, психологически значимо. По този начин, аз твърдя, че най-важната съставляваща на всяко поправително училище е възможността за обществено признание. Докато момчетата са длъжни да приветстват епископи, да стоят във военен строй и да подскачат при появата на директора, истинска свобода няма, а следователно, няма и възможност за обществено признание. Омир Лейн/англ.педагог и психоаналитик/ забелязал, че, когато в „Малката общност” дойде ново момче, той обикновено използвал същата техника, както и преди в своя беден квартал, за да получи признание от своите нови приятели. Той се хвалел със своите провинения, ловки кражби от магазини и бързото бягане от полицаите. Забелязвайки, че неговото самохвалство ескалира във форма на търсене на обществено одобрение, новото момче се оказало в затруднено положение. Често той презрително отхвърлял новите си приятели като мамини синчета. Но постепенно неговият естествен стремеж към признание го накарал да търси одобрение от новото си обкръжение. И без всякаква индивидуална психоанализа от страна на Лейн, той се приспособил към новите си другарчета. След няколко месеца, обикновено, той е напълно социално адаптиран. Нека сега да разгледаме един обикновен, симпатичен, приветлив баща на семейство, който всяка вечер се връща в къщи в пет часа с влака. Аз те познавам Джон Браун. Аз зная, че когато твоят петгодишен син се събужда в два часа през нощта и постоянно крещи без видима причина, ти в този момент не чувстваш към него особена любов. Не се съмнявай, той има някаква причина за плача, макар и ти да не можеш да я забележиш веднага. Ако си се разсърдил, опитай се да не го показваш. Мъжкият глас плаши детето много по-силно от женския и е невъзможно да знаеш какви страхове се крият в детето през целия си живот, заради това, че ненавреме е прозвучал високия сърдит глас. „Не вземайте детето при себе си в леглото”,- казват в сборника с инструкции за родители. Забравете за това. Дайте на малкото толкова пре Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели: