Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Бъдещето на Съмърхил
- не е по-малък от моя.
- длъжен
- - това е да подариш любов, а само любовта може да спаси света.
- Ако детето се носи от загрижена жена със сковано тяло, знае ли някой как тази скованост ще се отрази на новороденото
- наложило
| в страна с широки възможности за частна инициатива. Аз проявявам търпимост по отношение на децата, министерството проявява търпимост по отношение на моето училище. Аз съм доволен.
Бъдещето на Съмърхил Сега, когато вече съм на 84 години, чувствам, че няма да пиша друга книга за образованието, защото мога да предложа малко нови неща. Но трябва да кажа нещо в своя полза: последните 40 години съм прекарал в създаване на теории за деца. По-голямата част, от това което съм написал, е основана на наблюдения върху децата и на съвместния живот с тях. В началото аз наистина черпех вдъхновение от Фройд, Гомер Лейн и други. Но с времето се научих да отхвърлям теориите, които не издържат проверката на реалността. Странно занимание е писателството. Сякаш авторът изпраща съобщение по радиото на хора, които не вижда и не може да преброи. Моята аудитория винаги е била особена. Тези, които се наричат официална публика, не искат да ме познават. Работниците от Би-Би-Си навярно никога няма да им дойде на ум да ме поканят на радиопредаване по въпросите на образованието. Нито един университет, включително и моят роден Едингбургски, никога не би помислил да ми предложи за почетна степен. Когато чета лекции на студентите в Оксфорд или Кембридж, нито един професор или доцент не идва да ме слуша. Вярвам, че мога да се гордея с всичко това, защото когато чиновниците те признават, това означава, че вече си остарял. Беше време, когато се обиждах, че „Таймс” нито веднъж не публикува нито едно мое писмо; сега възприемам отказът на вестника като комплимент. С това не искам да кажа , че напълно съм надраснал желанието за признание. С напредването на възрастта се случват определени промени, особено в ценностната структура. Неотдавна четох лекции пред 700 шведи, натъпкани в шестстотин местна зала и не изпитах от това нито възторг, нито гордост. Аз вярвах, че това ми е безразлично, докато не си зададох въпроса: ”А как щеше да се чувстваш, ако в аудиторията имаше само 10 човека?” Отговорът беше:”Ужасно ще се разстроя!” Така, че при мен няма тщестлавие, но не искам да имам разочарования. С възрастта амбициите умират, но признанието - това е друг въпрос. Няма да ми бъде приятно да видя книга със заглавие „История на прогресивните училища”, в която да не бъде споменато за моята работа. И, изобщо, до този момент все още не съм срещнал човек, който да е искрено равнодушен към признанието. Възрастта има свой комичен аспект. Дълги години аз се стремях да ходя в крак с младите - младите ученици, младите учители, младите родители - виждайки в старостта спирачка за напредъка. Сега, когато се състарих и станах един от тези Старци, против които аз така дълго възставах, се чувствам по друг начин. Неотдавна, когато беседвах с 300 студенти в Кембридж, аз се чувствах най-младия човек в залата. Това е истина. Аз им казах: ”За какво ви е нужно такъв стар човек като мен да идва при вас и да ви разказва за свободата?” Сега аз разсъждавам за живота не от категорията на младостта и старостта. Струва ми се, че годините влияят малко на начина на мислене на човека. Аз познавам 20-годишни хора, които са на 90 и 60-годишни мъже, които са на 20. Аз мисля за хората, изхождайки от понятия като свежест на възприемане, ентусиазъм, отсъствие на консерватизъм и песимизъм. Не знам дали съм омекнал с годините или не. Не така леко, както по-рано , понасям глупаците, доста силно ме дразнят скучните разговори и по-малко ме интересуват личните проблеми на разни хора. Твърде много ги изслушвах през последните 30 години. Много по-малко ме интересуват вещите и много рядко ми се иска да купя нещо. От сто години не съм се заглеждал по дрехите, поставени във витрините на магазините. И даже любимите ми по-рано магазини за инструменти вече не ме привличат. Ако съм достигнал този етап, когато детският шум ме уморява повече от преди, аз не мога да кажа, че възрастта носи със себе си нетърпимост. Аз, както и преди мога спокойно да гледам как детето прави всякакви глупости, изживявайки своите стари комплекси, знаейки, че ще дойде време и това дете ще стане добър гражданин. Старостта усмирява страховете , но отслабва мъжеството. По-рано, години назад, ако видя момче, заплашващо да скочи от висок прозорец, ако не стане така, както то иска, аз с лекота бих му казал: ”Хайде, скочи!” Не съм много уверен, че сега ще направя същото. Въпросът, който често ми задават:”Нима Съмърхил - това не е театър на един актьор? Може ли той да съществува без вас?” Съмърхил в никакъв случай не се явява театър на един актьор. Приносът на жена ми и на другите учители в тяхната ежедневна работа, не е по-малък от моя. Такова, каквото е, нашето училище е създало идеята за невмешателство в развитието на детето и отказ от натиск върху него. Известен ли е Съмърхил на целия свят? Едва ли. Той е известен на една шепа учители. Повече го знаят в Скандинавските страни. През последните 30 години при нас е имало ученици от Норвегия, Швеция, Дания, понякога по 20 човека едновременно. Имали сме ученици дори от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Канада. Моите книги са преведени на много езици, в това число на японски, иврит, хинди и гуаджарати. Съмърхил има известно влияние в Япония. Близо 30 години назад на гости ни идваше Сейши Шимода, изключителен педагог. Неговите преводи на моите книги се разпространяваха много добре и са ми разказвали, че учителите в Токио се събират и обсъждат нашите методи. През 1958 година господин Шимода отново пристигна и остана при нас цял месец. Директорът на едно суданско училище ми разказа, че идеите на Съмърхил предизвикват интерес на тамошните учители. Аз отбелязвам тези факти- преводи, визити, съобщения - без всякакви илюзии. Спрете хиляди хора на улица Оксфорд и ги попитайте какво им говори думата „Съмърхил”. Много е възможно нито един от тях да знае нещо. Трябва да развиваме в себе си чувство на хумор по отношение на собствената значимост или нейното отсъствие. Аз мисля, че светът няма да използва дълго, ако изобщо използва, образователните методи на Съмърхил. Светът ще измисли по-добър начин. Само празноглавен глупак може да смята своята работа за последна дума във каквато й да е област, светът просто е длъжен да намери по-добър път. Защо политиката не спасява човечеството, тя никога не е могла да направи това. Повечето политически вестници са пълни с ненавист, винаги само ненавист. Много хора стават социалисти не защото обичат бедните, а защото мразят богатите. Нима у нас могат да съществуват щастливи семейства, живеещи в любов, ако родният им дом - това малко ъгълче от родината, по стотици начини ежедневно се пълни с ненавист? Аз не мога да смятам, че образованието - това са изпити, часове, уроци и учене. Училището не обръща внимание на най-главното: гръцкият език, математиката и историята не могат да направят семейството по-любящо, децата - по-свободни, а родителите - свободни от неврози. Бъдещето на Съмърхил като такова, вероятно, няма голямо значение, но бъдещето на идеите на Съмърхил имат огромно значение за човечеството. Новите поколения трябва да имат шанса да израснат свободни. Да подариш свобода - това е да подариш любов, а само любовта може да спаси света. Част2 ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА Несвободното дете Конфигурираното, контролираното, наказваното, потисканото, несвободното дете, чието име е – Легион, живее във всеки ъгъл на планетата. То живее и в нашия град, от другата страна на улицата, то седи на скучното бюро в скучното училище, а после, когато порасне, зад още по-скучната маса на всеки офис или на пейката до фабричната линия. Той е тих, готов да се подчини на властта, страхува се от критика и е почти фанатичен в своето желание да бъде нормален, да бъде правилен, да бъде „като всички”. Той разбира всичко, на което са го учили, почти без въпроси и предава своите комплекси, страхове и чувства на неудовлетвореност на собствените си деца. Психологията е съгласна, че най-голямата вреда на психиката на детето се нанася през първите 5 години от живота. Вероятно е правилно да кажем: през първите 5 месеци, или първите 5 седмици, или, може би, първите 5 минути на детето може да се причини вреда, която ще бъде с него през целия му живот. Несвободата започва от раждането. Не, тя започва дълго преди това. Ако детето се носи от загрижена жена със сковано тяло, знае ли някой как тази скованост ще се отрази на новороденото? Преувеличено ли ще бъде да кажем, че всички деца на нашата цивилизация се появяват в света в жизнеотричаща атмосфера. Поддръжниците на храненето по разписание по своята същност са врагове на удоволствието. Те изискват дисциплина на хранене при детето, тъй като храненето без разписание предполага оргазмено удоволствие на гърдите на майката. Приложените аргументи в полза на такова хранене не са нещо друго, освен рационализация. Дълбокият мотив е желанието да се превърне детето в дисциплинирано същество, което поставя дълга по-високо от удоволствието. Да разгледаме живота на средния ученик Джон Смит в гимназията. Неговите родители ходят в църквата от време на време, обаче настояват Джон да ходи на неделно училище всяка седмица, без изключение. Родителите му са се оженили почти вследствие на взаимно сексуално привличане, на тях им се наложило да се оженят, защото в тяхната среда младите хора не могат да живеят заедно без брак. Както често се случва, сексуалното привличане се оказало недостатъчно и разликата в темпераментите направила техния дом доста напрегнато място, където между родителите от време на време се случват обяснения с повишен тон. Разбира се, нерядко имало и тихи, нежни моменти, но тях малкият Джон ги приемал като даденост, а споровете между родителите на висок глас го удряли право в слънчевия сплит, той се плашел и плакал, а него го шляпали за безпричинния плач. Неговият живот бил контролиран от самото начало. Най-голямо огорчение му носело храненето по разписание. Когато бил гладен му казвали, че до времето за хранене има още един час. Той бил увит в прекалено много пелени и бил стегнат. Забелязал, че не може да рита толкова свободно, колкото иска. Огорченията, свързани с храненето го накарали да започне да си смуче големия палец на ръката, но семейния доктор казал, че не трябва да се формират при малкия вредни привички и казал на майката да завърже краищата на ръкавите или да намаже края на палеца с някакво неприятно миризливо вещество. За естествените природни нужди бил оставен на мира, докато бил в пелените, но когато почнал да пълзи и лази по пода, в дома се чували такива думи, като „гадост” и „мръсно”, и от този момент започнали безжалостно да го приучават към чистоплътност. Но още от рано, когато ръчичката му попадала на гениталиите го дърпали назад и скоро забраната да пипа гениталиите той започнал да я свързва с придобитото отвращение към изпражненията. В резултат на това дълги години по-късно, когато Джон Смит станал търговски пътник, темата на неговите анекдоти била свързана със секса и физиологичните нужди. Това, на което са го учили в голяма степен зависело от убежденията на роднините и съседите. Майката и бащата се старали с всички сили да го възпитат правилно, тоест да прави това, което трябва, така, че когато дойдат роднини и съседи, Джон да покаже добро възпитание. Той бил длъжен да казва „благодаря”, когато леля му му давала парченце шоколад, да стои мирно на масата и което е особено важно - той трябва да мълчи, когато говорят възрастните. Неговият противен неделен костюм бил купен заради съседите. Това обучение по почтеност било съпътствано с неизбежната система от лъжи - система, която той не осъзнавал. Лъжата влезнала рано в неговия живот. Казвали на Джон, че Бог не обича такива момченца, които употребявали думата „дявол” и че кондуктора ще го напляска, ако броди по коридорите на влака. Цялата негова любознателност, отнасяща се до произхода на живота, се натъквала на лъжи, но толкова ефективни, че любознателността му изчезнала. Лъжите по отношение на живота и раждането на деца се съединила със страхове, когато на 5-годишна възраст майката попаднала на генитална игра с неговата сестра на 4 години и едно момиче от съседен дом. Последвалото жестоко пляскане/бащата се включил, когато си дошъл от работа/, накарало Джон да запомни завинаги, че сексът е порочен и грешен - нещо, за което човек никога не трябва да мисли. На бедният Джон му се наложило да заглуши своя интерес към секса до настъпването на пубертета - на тази възраст той можел грубо да се изкиска в киното, чувайки как някаква жена на екрана казва, че е бременна в третия месец. В интелектуално отношение Джон се развивал нормално. Той се учел с лекота и по такъв начин избягвал наказанията, които някой глупак-учител може да му устрои. Той напуснал училище с безброй безполезни знания и културни потребности, които лесно били удовлетворявани с евтините публикации на булевардните издания, с банални филми и детективски романи. Името Милтън се асоциирало в Джон само с пастата за зъби, а Бетховен и Бах били скучни, чиято музика така дразни, докато се опитваш да настроиш приемника си на Елвис Пресли или джаз на Байдербек. Богатият братовчед на Джон Смит, Реджиналд, посещавал частно училище, но развитието при него вървяло, както при Джон. Братовчедът приемал в живота всичко второразрядно, също бил поробен от съществуващото положение на нещата, също отричал любов и радост. Не са ли тези портрети на Джон и Реджиналд едностранни и карикатурни? Не, това не е съвсем карикатура, макар че представената картина да не е пълна. Остана неспомената тяхната топла човечност, която оживява дори под натиска на най-тежкият и злобен характер. В живота и Джон, и Реджиналд като цяло са мили, дружелюбни хора, пълни с детска вяра и суеверия, доверчивост и привързаности. Те и техните приятели са обикновени хора, които правят законите и се нуждаят от хуманност. Това са хората, които заявяват: трябва да се убиват животните хуманно, трябва да се грижим за домашните животни добре, но те отстъпват, когато става дума за нехуманно отношение на човек към човек. Те, без да се замислят, приемат жестоките , антихристиянски углавни закони и смятат убийството на други хора по време на война за естествено явление. И Джон, и богатият му братовчед, като даденост, се отнасят към глупавия, зъл и пълен с ненавист закон за брака. Те са съгласни с това, че трябва да има отделен закон за мъжете и отделен закон за жените - за нещата, които се отнасят за любовта. Те и двамата се нуждаят, девойките, за които се женят да бъдат девствени. Ако ги попитат тях дали са девствени или не, ще се намусят и ще отговорят: мъжете - това е друга работа. Те двамата са верни привърженици на патриархалния ред, даже ако никога не са чували тези думи. Те са оформени като хора, на които е необходимо патриархално господство за поддържане на съществуването. Техните емоции – по-често са продиктувани от настроенията на тълпата, отколкото от преживяванията на другите хора. Много години след завършване на училище, в което ненавиждали момчетата, те ще възкликнат: ”В училище ме подхвърляха и това ми донесе голяма полза”, а след това ще напъхат своите синове в същото училище. Говорейки на езика на психологията, те приемат бащата без конструктивен бунт срещу него и по този начин образа на традицията за бащината власт се предава от поколение на поколение. Завършвайки портрета на Джон, аз бих искал да дам кратък очерк за живота на неговата сестра Мери.Кратък, защото като цяло тя и нейния брат са повлияни от една и съща среда. Тя има, обаче, опорочени черти, които ги няма при Джон. В патриархалното общество тя определено се смята за същество от втори разряд и е научена да помни това. Девойката била задължена да се занимава с всякакви рутинни домашни работи, по времето, когато нейния брат четял и играл. Мери рано разбрала, че когато тя си намери работа, на нея ще й плащат по-малко от мъжете. Като правило Мери не протестира против своето унизително положение в обществото, устроено за мъже. Мъжът се грижи тя да получи някаква компенсация, като правило, във вид на някакви евтини дрънкулки. Именно за нея са предназначени неговите добри маниери. Тя е пазена. Мъжете стоят в нейно присъствие, ако тя не е седнала. Мъжът се обръща към нея с въпроса дали ще бъде така великодушна да се омъжи за него. Мери знае със сигурност, че изглежда доста привлекателно - една от главните функции в света, в резултат на която се харчат повече милиони за дрехи и козметика, отколкото за книги или образование. В сексуалната сфера Мери също е така невежа и подтисната като своя брат. В патриархалното общество мъжете смятат, че техните жени трябва да бъдат чисти, девствени, невинни и Мери искрено вярва, че при жените помислите са по-чисти, отколкото при мъжете. По някакъв почти мистичен начин мъжете са успели да убедят Мери да мисли и чувства, че нейната функция в живота е само възпроизводство, а сексуалното удоволствие - приоритет на мъжа. По отношение на бабата на Мери, а вероятно, и на нейната майка, дори не са си помисляли за някаква сексуална връзка преди брака, докато не се появи подходящия човек и да събуди спящата красавица. От това положение Мери се е дистанцирала, но не чак толкова далече, както ни се иска да си мислим. Нейният любовен живот се управлява от страха от бременност, тъй като тя разбира, че незаконороденото дете почти ще я лиши от всякакъв шанс да си намери подходящ мъж. Изследванията за потискането на сексуалната енергия и връзката с човешките болести, е една от най-важните задачи на днешния и утрешния ден. Нашият Джон Смит може да умре от бъбречно заболяване, а Мери Смит от рак, и на никой няма да му дойде наум, че ограничаването и потискането на емоционалния живот е свързано с тези заболявания. Възможно е някой ден човечеството да изследва всички свои нещастия, ненавист и болест, и да забележи техните корени в създадената цивилизация, която по своята същност е жизнеотричаща. Ако жестокото формиране на характера го прави фригиден и човешкото тяло - сковано, несвободно, а не живо и гъвкаво, логично е да направим заключение, че тази жестокост ще възпрепятства нормалното функциониране на всеки човешки орган, необходим за живот. Казано накратко, аз съм убеден, че резултатите от несвободното възпитание са несвободен живот, който не може да бъде изживян пълноценно. Несвободното възпитание почти напълно игнорира емоционалната страна на живота, а тъй като емоциите са много динамични, невъзможността за тяхното естествено изразяване води на практика до обезценяване, пакости и злоба. Цялото образование е насочено към интелекта, но ако на емоцията бъде предоставена пълна свобода , то интелекта сам ще се погрижи за себе си. Трагедията на човека се състои в това, че неговият характер, както и характера на кучето, се поддава на формиране. Вие не можете да формирате котките - животни, по-висши от кучето. Вие може да накарате кучето да се засрами за своя лоша постъпка, но да предизвикате съвест в котката - това е безсмислено занимание. Между другото повечето хора предпочитат кучетата, защото те се подчиняват и тяхното ласкаво махане с опашката служи за нагледно потвърждение за превъзходството и значимостта на стопанина. Възпитанието на бебето и кучето много си приличат. Малкото дете, както и малкото кученце се превръщат в послушен унижаван възрастен. И, както натискаме кучетата за своите цели, така постъпваме и с децата си. В развъдника - при децата-човешки кученца трябва да бъде чисто. Те не трябва твърде много да лаят, трябва да се подчиняват на свиркане, да ядат, когато на нас ни е удобно. Аз съм виждал как стотици хиляди послушни кучета въртяха опашките си в Темпъл-хоф в Берлин, когато през 1935 година кинолога Хитлер им подаваше със свирка своите команди. Иска ми се да цитирам нещо от „Инструкции за бъдещите майки”, издадени преди няколко години от болницата при женския медицински колеж в Пенсилвания:”Навикът при децата да си смучат палеца може да бъде предотвратен, като ръката на бебето се мушне в тръба от плътен картон така, че да няма възможност да си сгъне ръката в лакътя. Необходимо е особено старателно да се следи за чистотата на интимните места, за да се предотврати дискомфорта, заболявания и образуване на вредни навици Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|