Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Народа така крещеше:”Лъжец! Завеян!”
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Танци и музика
- Спорт и игри
- Доклад на инспекторите на британското правителство
| Народа така крещеше:”Лъжец! Завеян!”
Съмърхилските деца не обичат инсценировките. Те не понасят високоинтелектуалните постановки, които са толкова обичани в другите училища. Нашите никога не играят Шекспир, но понякога съчиняват пародии по негови творби, например за Юлий Цезар сред американските гангстери, където героите говорят смесено на шекспиров език и на езика на вестникарските детективи. Мери предизвика гръмки аплодисменти, когато в ролята на Клеопатра, тя заколи всички, които бяха на сцената, погледна острието на своя нож и силно прочете надписа на него:”Неръждаема стомана!”, след което го заби в гърдите си. Актьорските способности на децата са много велики. При съмърхилските актьори не съществува боязън от сцената. Ако погледнеш малките- виждаш постоянен възторг, те преживяват своите роли с такава искреност. Девойките играят с по-голяма готовност от момчетата. Момчетата много рядко играят на сцената и ако го правят, то е само в гангстерски пиеси по собствено съчинение, а някои деца никога не играят- те просто не желаят. След дълги години работа ние сме забелязали, че най-лошите актьори са тези, които играят и в живота. Такова дете никога не се дели от себе си и на сцената е заето само със себе си. Впрочем, заето само със себе си не е най-точната дума. В действителност аз имам предвид, че той вярва, че всички останали трябва да се занимават само с него. Участието в театрални постановки е много важна част от образованието. Обикновено това е в голяма степен самопоказване, но не и в Съмърхил. Ако се получи така, че всичко в пиесата води до самопоказване, такъв актьор не предизвиква възторг. За да бъдеш актьор, трябва да имаш ярко изразена способност да се идентифицираш с други хора. При възрастните идентификацията винаги е осъзната, те разбират, че играят. Аз не мисля, че малките деца също разбират това. Много често, когато детето излезне на сцената и в отговор на репликата:”Кой си ти?”- казва:”Аз съм Питър”,- вместо да каже: ”Аз съм призракът на абатството”. В една от пиесите, написана за най-малките, имаше сцена с обяд и на масата стоеше истинска храна. На суфльора му бяха необходими много усилия и време, за да накара актьорите да преминат на следващата сцена. Децата продължаваха да ядат в пълно равнодушие към аудиторията. Актьорството е един от начините да придобиеш увереност в себе си. Има, обаче, деца, които никога не играят в спектаклите и казват, че ненавиждат тези представления, защото чувстват своята непълноценност. Така и не разбрах това. Такова дете обикновено ходи на други занятия, в които може да прояви своето превъзходство. Особено труден случай представляват девойките, които обожават театъра, но не умеят да играят. В Съмърхил такива девойки много рядко остават без роли, което само по себе си говори за атмосферата в училище. Тринадесет-четиринадесетгодишните деца, и момчетата, и момичетата, като правило се отказват да играят роли, предполагащи любовни отношения, но малките с лекота и радост се съгласяват на всяка роля. Големите, които са над 15 години, се съгласяват на любовни роли само в случай, когато те са комедийни. Само един-двама от големите ще вземе насериозно роля на любовник. Такава роля не бива да се играе, докато не си преживял любов, с мъката ситуацията е различна: децата, които не са преживели мъка в истинския живот, прекрасно могат да изпълняват трагични роли. Спомням си как Вирджиния губеше самообладание на репетициите и ридаеше по време на изпълнението на трагична роля. Това е възможно, защото всяко дете изпитва мъка във въображението си. Например, смъртта много рано влиза във фантазиите на детето. Пиесите трябва да съответстват на нивото на децата. Неправилно е да караш едно дете да играе класически пиеси, които са толкова далече от детската фантазия. Детските пиеси , както и детското четене на книги, трябва да съответстват на тяхната възраст. Съмърхилските деца рядко четата Скот, Дикенс или Текер, защото сегашните деца принадлежат на века на кинематографията. Когато детето отива на кино, то научава такава дълга история за Вествард Хо, за един час и четвърт, а четенето на тази книга, с нейните скучни описания за хората и природата, ще му отнеме няколко дена. Затова децата не искат нищо да прилича на трагедията в замъка Елсинор, когато пишат съчинения; те предпочитат обичайното им обкръжение. Макар, че в Съмърхил се изпълняват, като правило, пиеси по собствени съчинения, всички истински прекрасни драматични произведения предизвикват в децата много жив отклик. През една зима аз четях всяка седмица пиеси на големите. Четох им автори като Бери, Ибсен, Странденберг, Чехов, някои неща на Шоу и Глоусори и няколко съвременни пиеси от рода на „Сребърната нишка” и „Водовъртеж”.Нашите най-добри актьори и актриси предпочитаха Ибсен. Големите деца проявяват интерес по отношение на техниката на изпълнение и се придържат към доста оригинални възгледи. Например, в драматургията има свещено правило от векове: нито един персонаж не може да напуска сцената без обяснение защо го прави. Ако на драматурга се налага да отдели бащата, за да могат майката и дъщерята да си кажат какво магаре е той, бащата става и обезателно казва нещо от рода:”Е, по-добре да отида да погледна дали вече са посадили зелето в градината”, след това напуска сцената. Нашите млади съмърхилски драматурзи използват по-прями предлози. Както ми обясни една девойка, в реалния живот вие просто излизате от стаята без да обяснявате защо го правите. Вие просто излизате - така постъпват и на сцената на Съмърхил. В Съмърхил се специализира в особена област на театралното изкуство, което ние наричаме спонтанна игра. Аз поставям сценичните задачи по следния начин: „Облечи въображаемо палто, после го свали и го постави на куката. Вземи букет с цветя и намери сред тях магарешки бодил. Отвори телеграма, в която се съобщава, че твоят баща или твоята майка са умрели. Седни в ресторанта на гарата и стой седнал на ъгъла така, че сякаш всеки момент може да изпуснеш влака”. Понякога представлението носи характера на „ток-шоу”. Например, аз сядам на една маса и казвам, че съм служител от имиграционните служби в Гарвич. Всяко дете трябва да получи въображаем паспорт и да се приготви да отговаря на моите въпроси. Това минава много весело. Или, например, аз съм кинопродуцент, набиращ изпълнители за бъдещ филм. Или бизнесмен, който си избира секретар. Веднъж аз бях човек, който е пуснал обява във вестника за амануезис/личен секретар, пишещ под диктовка/. Никой от децата не знаеше какво означава тази дума. Една девойка реши, че тази дума означава „маникюристка” и се получи добра комедия. Спонтанното изпълнение е творческа, жизнено важна страна на училищния театър. Нашият театър направи много повече за развитието на творческите способности на децата, отколкото за нещо друго в Съмърхил. Всеки може да играе в пиеса, но не всеки може да я напише. И децата вероятно разбират, макар и не напълно, че нашата традиция да се изпълняват само оригинални, така да се каже, домородени пиеси, поощряват и поддържат именно творчеството, а не възпроизвеждането или имитацията. Танци и музика Когато хората танцуват, те обикновено се придържат към определени правила. Удивително е, че в танците, както и изобщо в живота, тълпата като цяло приема установени правила, а отделните хора, които я образуват, могат поголовно да ненавиждат тези правила. За мен лондонската танцувална зала символизира Англия. Танците, които трябва да бъдат лично и творческо удоволствие, приличат на разходка на арестанти. Всички хора танцуват еднакво. Консерватизмът на тълпата задържа повечето танцьори да проявят оригиналност. А главното удоволствие от танца е изобретяването. Когато то се прогони, танците стават механични и унили. Английските танци напълно изразяват страха на англичаните пред всякаква проява на емоционалност и самобитност. Ако в такова развлечение като танците няма място за свобода, откъде ще се вземе надеждата да я намерите в по-сериозните аспекти на живота? Ако някой не се осмелява да изобрети своя собствена танцувална стъпка, как може да разчита, че ще се осмели да осъществи свой собствен религиозен, образователен или политически избор? В Съмърхил всяко представление включва танцувални номера. Винаги се изпълняват от девойки и, трябва да призная, че те се справят доста добре. Те никога не танцуват на класическа музика, а само на джаз. Ние имаме дори балет по музиката на Гершуин „Американец в Париж”. Сценарият го написах аз, а девойките представиха танца. На лондонските сцени танцуват по-зле. Танците служат за отличен отдушник на подсъзнателния сексуален интерес. Аз казвам „подсъзнателен”, защото девойката може да бъде добра, но ако тя танцува лошо, няма да има много партньори. У нас в гостната почти всяка вечер е пълно с деца. Ние слушаме плочи и нерядко възникват разногласия. Децата искат да слушат Дюк Елинктон или Елвис Пресли, а аз ненавиждам това. Аз обичам Равел, Стравински и Гершуин. Понякога ми идва до гуша от джаз и въвеждам правило, гласящо, че докато това е моя гостна, аз ще слушам каквото си поискам. Но аз разбирам, че триото от „Кавалера на розата” или квинтета от „Майстор Зингер” ще опустоши стаята. То се разбира: малко са децата, които обичат класическата музика или класическата живопис. Ние не правим опити да повдигнем техния вкус на по-високо ниво - каквото и да означава това. Човекът е щастлив или нещастен в живота, независимо то това дали обича Бетховен или горещ джаз. Училищата ще имат повече успехи, ако включат в програмата си джаз, а не Бетховен. В Съмърхил трима мъже за първи път взеха музикални инструменти в ръцете си, вдъхновени от джазовите оркестри. Двама от тях си купиха кларнети, а третия – тръба. След училище те отидоха на обучение в Кралската музикална академия. Сега те свирят в оркестрите, които изпълняват изключително класическа музика. Харесва ми да си мисля, че това развитие на техните музикални вкусове се корени в Съмърхил, където всеки има възможност да слуша каквото си иска: Дюк Елинктон, Бах или всеки друг композитор. Спорт и игри В повечето училища спорта е принудителен. Дори е задължително да присъстваш на съревнованията. В Съмърхил спортните игри, както и уроците, не са задължителни. Едно момче, което беше десет години в нашето училище, нито един път не е участвало в спортни игри и на него никога не са му предлагали да играе. Но повечето деца обичат спортните игри. Малките деца не участват в сложни игри, изискващи специална организация. Те играят на гангстери или индианци, строят палатки и заслони по дърветата, с една дума всичко, което е обичайно за тях. Тъй като те не са достигнали този стадий, в който става възможно сътрудничеството, те нямат сложни игри и не е необходимо да бъдат въвличани в такива игри. Организираните и спортните игри идват по естествен начин в своето време. В Съмърхил нашите основни игри са през зимата – хокей, а през лятото- тенис. Интересното е, че когато имаш работа с деца е трудно да направиш добър отбор по тенис от двойки. В хокея те смятат отборната игра за естествена, но в тениса, като правило, при двойки всеки действа сам по себе си, вместо да играят като едно цяло. На 17 години отборното взаимодействие се получава по-добре. Плуването е много популярно във всички възрасти. Брегът на Сайзвел не е много подходящ за деца, като че ли там винаги има прилив. По нашето крайбрежие няма да намерите дълги пясъчни ивици с камъни и растения, каквито децата обичат. В нашето училище нямаме специално занимание по гимнастика и аз не смятам това за необходимо. Децата получават всички упражнения, които са им нужни, в игрите, плуването, танците и карането на велосипед. Съмнявам се, че свободните деца ще искат да ходят на уроци по гимнастика. Обичайните игри в помещенията са тенис на маса, шахмат и игра на карти. За малките деца има „гребане”, пясъчник, люлки и въртележки. Пясъчника в топлите дни винаги се пълни с изцапани деца и малките постоянно се оплакват, че повечето деца идват да играят в техния пясъчник. Като резултат ние построихме отделен пясъчник за големите. Ерата на пясъка и пайовете от кал продължава много по-дълго, отколкото ние си мислим. Ние имахме разногласия и спорове по повод на нашата непоследователност по въпроса за наградите за успехите в спорта. Непоследователността се състоеше в това, че ние решително се отказвахме да въвеждаме призове или награди за успехи в училищната програма. Аргументът против наградата беше следният: всичко, което човек прави, го прави за себе си, а не заради наградата,- и това, разбира се, е чистата истина. Но тогава възниква въпроса: защо е правилно да се дават призове за тенис и неправилно- за география? Отговорът, според мен е, че тенисът по своята природа е съревнователен, но като игра, в която някой взема надмощие над друг. А изучаването на география - не е. Ако аз знам географията, то в никакъв случай няма да ме интересува дали някой друг я знае по-добре от мен. Аз знам, че децата искат да получават призове и награди за игрите и не искат да ги получават в училище, в крайна сметка в Съмърхил. В Съмърхил ние в никакъв случай не превръщаме победителите в спорта в герои. Това, че Фред е капитан на хокейния отбор, не натежава везните на неговия глас на общото събрание на училището. В Съмърхил спортът заема подобаващото му място. Момчето, което винаги се отказваше да участва в спортните игри, изобщо не изглежда унижен и никога не се е смятал за непълноценен. „Живей и остави другите да живеят”- девиз, който намира своето идеално изражение , когато децата са свободни да бъдат себе си. Аз не обичам много спорта, но живо ме интересува честната спортна борба. Ако учителите на Съмърхил насилваха децата: ”Хайде, деца, да отидем на полето!”, спорта в Съмърхил щеше да бъде нещо грозно Само при условия на свобода на избора да играе или да не играе, у човека може да се сформира способност към истинско честно спортно съперничество. Доклад на инспекторите на британското правителство Министерство на образованието Доклад на инспекторите на Нейно Величество за училището Съмърхил, Лейстън, Източен Софолк Инспекцията се проведе на 20 и 21 юни 1949 година Забележка. Този доклад е конфиденциален и не може да бъде публикуван без разрешението на училището. При публикуване той трябва да бъде възпроизведен изцяло. Всички права за публикуване принадлежат на ръководителя на местната Канцелария на Нейно Величество. Ръководителят няма да възрази против публикуването на доклада, ако всички заинтересовани страни разбират, че правата на този доклад принадлежат на него. Трябва да се има предвид, че публикуването на този доклад в никакъв случай не се одобрява от страна на министъра. Министерство на образованието , Керзон-стрит, Лондон Това училище е щирокоизвестно в света като учреждение, в което се провежда революционен образователен експеримент. Широко известни и предмет на разгорещени спорове са публикуваните и приложени на практика теории на неговия директор. Инспектирането на това училище се оказа много трудно, заради големите разлики между него и другите училища, които са познати на инспекторите от по-рано, но и много интересно - благодарение на предоставените възможности да се оцени, а не само да се наблюдава какво образование дава това училище. Всички деца живеят в училището и плащат 120 фунта на година. Въпреки ниските заплати на персонала/както ще бъде обсъдено по-нататък/, на директора не му е лесно да поддържа това училище при тези условия, но и не иска да ги променя, знаейки финансовото състояние на родителите. Въпреки, че заплащането е твърде ниско в сравнение с други такива училища-пансиони, а и броя на персонала на едно дете е твърде голям, инспекторите са малко изненадани от финансовите трудности, за които се жалва директора. Само внимателното проучване на действителните приходи и разходи ще определи дали могат да се намалят разходите и за осъществяването на това трябва да бъдат привлечени независими и опитни експерти в тази област. Може да се каже, че въпреки трудностите на училището, децата се чувстват добре там и се хранят обилно. Принципите, на които се основава това училище са широко известни на тези хора, които са чели книгите на неговия директор. По времето, когато тези принципи са били изказани за първи път, някои от тях са били широко приети и оказали голямо влияние в света, а други предизвикват бдителност при повечето учители и родители и решително са отхвърлени. Макар, че инспекторите се опитваха да следват своя обичаен начин на инспектиране, тоест стараха се да бъдат обективни, се оказа съвършено невъзможно да докладват безпристрастно за това училище, независимо дали приемат принципите на училището или не. Главният принцип на училището е – свободата. Свободата не е напълно безусловна, съществуват редица закони, свързани с безопасността на живот и предотвратяване на сериозни наранявания, съставени и приети от самите деца, но одобрени от директора, само когато те са ясни и строги. Например, децата не могат да се къпят без присъствието на двама души от персонала, изпълняващи роля на спасители. Малките деца не могат да излизат от училището без придружители. Тези и подобни правила се спазват стриктно, а за нарушителите има наказания. На децата в това училище е предоставена твърде много свобода , каквато инспекторите не са виждали в други училища и тази свобода е напълно реална. Децата, например, не са задължени да посещават каквито и да било уроци. Както е показано по-нататък, голяма част от децата посещават повечето часове редовно, но действително, в училището е имало един ученик, който за 13 години не е посещавал нито един час и сега той е специалист в производството на прецизни инструменти. Този краен случай се прилага тук като пример, че свободата, която се предоставя в това училище е истинска и тя не се отнема дори тогава, когато води до такива странни резултати. Училището, обаче, не живее по анархичен принцип. Тук съществуват закони, разработвани от училищен парламент, който се събира редовно под председателството на едно от децата. На неговите заседания могат да присъстват всички деца и персонала. Събранието има неограничени права по отношение на обсъждането на законите и твърде широки - по тяхното приемане. В частност, един път на такова събрание се обсъждало уволнението на един учител и децата показали великолепна обоснованост при обсъждането. Но подобни събития са редки, обикновено парламента обсъжда ежедневни проблеми в живота на училищното общество. Инспекторите имаха възможност да посетят едно такова заседание през първия ден на инспекцията. Главният предмет на обсъждане беше спазването на вечерния час, установен от парламента, контрол за посещаване на кухнята в неправилното време. Тези проблеми се обсъждаха много живо и свободно, разумно и нелицеприятно. Макар на нас да ни се стори, че доста време беше изгубено за съвършено безплодни разсъждения , инспекторите все пак бяха склонни да се съгласят с директора, че придобивания от децата опит за организиране на собствения си живот е доста по-ценно от подобна загуба на времето. Очевидно е, че повече родители и учители едва ли биха били склонни да предоставят на децата пълна свобода по въпросите за секса. Много от тези, които са съгласни с директора по всички останали въпроси, се разминават с него в това отношение. Може би те с лекота биха се съгласили със следното: децата трябва да имат свободен достъп до знанията за секса, те трябва да разберат, че сексът и грехът са различни неща, че вечните забрани носят голяма вреда, обаче родителите и учителите смятат, че е необходимо да се вземат повече предпазни мерки, особено когато става дума за училище със съвместно обучение. Разбираемо е, че безпристрастното коментиране на резултати при отсъствието на такива мерки е невероятно трудно, ако самия ти не си дадеш такава свобода. Сексуалните чувства неизбежно възникват във всяко общество от млади хора и тях, разбира се, не можеш да ги спреш с разни забрани. Фактически подобни забрани само разпалват интереса към тази сфера. Но все пак, както казва директорът, пълната свобода на изразяване на сексуалните чувства е невъзможна, даже ако тя е желателна. Единственото, което е възможно да се каже по този повод: трудно е да се намери по-естествено, открито, без всякакви задни мисли събрание на девойки и младежи, а мащабните неприятности, които биха могли да се случат в подобна ситуация, не са се случвали нито веднъж за всичките 28 години от съществуването на училището. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|