Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- чувстват
- „На колко години е мама”
- ”Слушай, Нейл, аз счупих един прозорец във вестибюла”. Децата лъжат основно, за да защитят себе си, лъжата процъфтява в техните семейства, където има страх. Премахнете страха и лъжата ще изчезне.
- Преди пет минути тя дойде при мен в стаята, за да поспорим за кучетата и тяхната дресировка.”Изчезвай от тука,- казах аз,- зает съм сега, пиша” Тя напусна без всякакви възражения.
- Родителите нямат право на безусловно послушание от страна на децата, то идва отвътре, а не се налага отвън.
| ”Ти някога напивал ли си се?” Именно страхът пред детето прави възрастните лицемерни. Едно малко момче не може да прости на баща си, че той е избягал през оградата от разярения бик. В своите фантазии децата ни превръщат в герои и рицари, а ние се опитваме да оправдаем техните фантазии. Но нас обезателно ще ни разкрият. Веднъж едно дете осъзна, че неговите родители и учители са лъжци и измамници.
Вероятно в живота на всяко дете има период, в който е склонно да критикува родителите си и да ги мрази, заради тяхната старомодност. Това се случва, когато детето види родителите си в истинската им светлина. То е готово да мрази своите истински родители, защото те не издържат на сравненията от неговите мечти и фантазии. Контрастът между прекрасните родители от мечтите и реалните, се оказва много силен. По-късно детето се завръща при своите родители с разбиране и съчувствие, но без илюзии. Обаче, отчуждението през този период нямаше да се случи, ако от самото начало родителите казват истината за себе си на децата. На нас ни е много трудно да казваме истината на децата, защото не можем да бъдем честни със самите себе си. Ние лъжем себе си, лъжем съседите си. Всяка написана някога автобиография е лъжа. Ние лъжем, защото самите нас са ни учили да живеем по непостижими стандарти за морал. Именно полученото възпитание в ранно детство ни е дало тези характерни черти, които ние се опитваме да скрием. Възрастен, който дори косвено лъже децата е човек, който не ги разбира истински. В резултат на това, цялата наша система на образование е пълна с лъжи от всякакъв род. Училищната система, например, държи на това, че послушанието и изпълнителността са главните добродетели, а историята и френския език съставляват образованието.Сред моите ученици няма нито един закоравял или пълен лъжец. Когато те пристигнат в Съмърхил, лъжат, защото се страхуват да казват истината. Когато разберат, че в това училище няма полицаи, лъжата губи за тях всякакъв смисъл. Детската лъжа в голяма степен е продиктувана от страх и когато няма страх, лъжите стават по-малко. Аз не мога да кажа, че те изчезват напълно. Едно момче ще ви каже, например, за счупено стъкло, но ще премълчи, че е лазил по хладилника или е откраднал инструмент. Да се надяваме на пълно отсъствие на лъжи е много наивно. Свободата не може да унищожи такъв вид лъжи, като фантазирането. Родителите често правят слон от една безобидна мишка. Когато Джони дойде при мен и ми каза, че баща му е изпратил истински ролс-бентли, аз му казах: ”Знам, видях го на входа. Невероятна машина”. – „Да, разбира се,- усмихна се той.- Ти знаеш, че аз се шегувам”. Парадоксално или логично, но аз различавам лъжа и нечестност. Може един човек да бъде честен и при това да бъде лъжец: човек, честен в сериозните аспекти на живота, но между другото понякога нечестен в незначителни неща. Много прояви на лъгане са насочени да предпазят друг човек от неприятни преживявания. Правдивостта би станала порок, ако ме принуди да напиша: ”Драги, господине, Вашето писмо е толкова дълго и скучно, че не бива да ме карате да го чета”- или да кажа на един бъдещ музикант: ”Много благодаря за изпълнението, но този етюд ти го съсипа”. Лъжата на възрастните, като правило, е алтруистична, а детската лъжа е винаги конкретна и насочена лично към себе си. Най-сигурният начин да направите от детето лъжец е да го принуждавате винаги да казва истината, само истината и нищо освен нея. Аз зная, че да бъдеш винаги честен е много трудно, но когато човек взема решение да не лъже детето или да не лъже в присъствието на детето, то забелязва, че прави това по-лесно, отколкото е очаквал. Единствената добра и правилна лъжа е лъжата, която произнасят, когато нечий живот се намира в опасност/тежко е да кажеш на едно болно дете за смъртта на майка му/. В нашите външни етикети има много истински лъжи. Ние казваме „благодаря”, когато изобщо не чувстваме благодарност, сваляме шапка пред жена, която не уважаваме. До произнесеш лъжа не е голямо престъпление към морала, но да живееш в лъжа е истинско бедствие. Родител, живеещ в лъжа, е истински опасен. ”Аз помолих сина си само за едно нещо - винаги да казва истината”,- казва бащата на едно шестнадесетгодишно момче-лъжец. Този човек ненавижда своята жена и тя му отговаря по същия начин, старателно маскирано със „скъпи” и „любими”. Синът смътно чувствал: в неговото семейство има нещо недобро. Какви шансове има сина на такъв човек да не израсне нечестен, когато живота на неговото семейство е пълен с лъжи? Кражбите и лъжите на момчето изразяваха неговото страстно търсене на любов, която то не е получило у дома. И, разбира се, детето ще лъже, подражавайки на своите родители. Невъзможно е детето да бъде честно в семейство, където майката и бащата не се обичат. Тромавите извинения, представени от нещастната двойка, не могат да излъжат детето. Те го отвеждат в един измислен свят, който трябва да приема на доверие. Запомнете, децата чувстват, дори когато не знаят. Църквата ни натрапва лъжата, че човека е роден в грях и се нуждае от изкупление. Законът подкрепя лъжата, че човечеството може да подобри омразата, която хората чувстват, след като са били наказани. Лекарите и фармацевтите лъжат, че здравето зависи от това, да се натъпчеш с всякакви неорганични препарати. В общество, пълно с лъжи, на родителите им е много трудно да бъдат честни. И родителя казва на детето си: ако започнеш да мастурбираш, ще се побъркаш. Най-поразителното в родителските лъжи е, че те нямат никаква представа каква вреда нанасят на децата. Аз твърдя, че на родителите не им се налага да лъжат. Освен това, те нямат право да лъжат. Много семейства съществуват без лъжи и именно от такива семейства излизат чисти искрени деца. Родителите могат да отговорят истинно на всеки въпрос на детето, от - „От къде се вземат децата?” до - „На колко години е мама?” За почти 40 години в моята работа аз нито веднъж съзнателно не съм лъгал ученик, да и никога не съм изпитвал желание. Впрочем това не е вярно напълно, защото един път аз излъгах здраво. Девойка, чиято нещастна история ми беше известна, открадна един фунт. Три момчета - училищния комитет по кражбите - видяха как тя си купува сладолед и цигари и направиха разследване. ”Този фунт ми го даде Нейл”,- твърдеше тя. Момчетата я доведоха при мен. „Ти давал ли си на Лиз, фунт?” Оценявайки набързо ситуацията, аз отговорих: ”Да, дадох”. Аз знаех, че ако я издам, тя никога повече няма да ми повярва. Нейната символична кражба на любов във вид на кражби, щеше да получи още един удар. Аз трябваше да потвърдя докрай, че съм на нейна страна. Аз съм уверен, че ако нейното семейство беше честно и свободно, такава ситуация никога нямаше да възникне. Аз лъжех умишлено - с лечебна цел - но при никакви други обстоятелства аз не бих лъгал. Децата, когато са свободни, не лъжат особено много. Веднъж при мен дойде един местен полицай. Той беше поразен, когато при мен дойде едно момче и каза: ”Слушай, Нейл, аз счупих един прозорец във вестибюла”. Децата лъжат основно, за да защитят себе си, лъжата процъфтява в техните семейства, където има страх. Премахнете страха и лъжата ще изчезне. Съществува, обаче, особен род лъжа, която не е основана на страха. Такава лъжа е продукт на фантазията. ”Мамо, аз видях едно куче, огромно като крава!” Това е от същата серия като разказа за риболова и рибата, изплъзваща се от куката. В такива случаи лъжата се използва да придаде особена тежест на личността на лъжеца. Единствения начин да се реагира на такива измислици е да се влезне в атмосфера на игра. Така например, когато Били ми съобщи, че неговия баща има ролс-ройс, аз възкликнах: ”Аз зная. Красавец, нали? Ти ще го видиш ли?” Интересно е дали изобщо щеше да има такива измислици, ако децата от самото си раждане живееха в условия на саморегулация? Предполагам, че няма да им се налага да измислят възвишени истории, за да компенсират своето усещане за непълноценност. Незаконороденото дете не знае, че е родено извън брака, но между другото то чувства, че не е като другите деца. Това, разбира се, не се отнася за тези случаи, когато то знае истината и расте сред хора, на които им е все едно дали той е от законен брак или не. Именно защото чувството е много по-важно от знанието, невежите родители нанасят на децата голяма вреда със своите лъжи и забрани. Травмира се душата на детето, а не главата, а с повреждането на душата е свързано образуването на неврози. Родителите не трябва да скриват от децата за тяхното осиновяване. Мащеха, която позволява на детето на мъжа си от първия брак да вярва, че то е нейно родно дете, си търси беди и в повечето случаи ги намира. Аз бях свидетел на няколко тежки наранявания, възникнали по време на юношеството, когато скритата истина излезе наяве. Винаги ще се намери - и то не един - „доброжелател”, който с радост ще разкрие на юношата печалната тайна. Трябва навреме да подготвим децата си за всички злорадни хора, които обичат да се месят в чужди работи, да вземем решение никога да не лъжем децата си - нито своите, нито чуждите. Истината, обаче, се оказва неуместна в случаи като този: ”Мамо, кой от нас обичаш повече?” Най-честният и като правило, най-нечестен отговор: ”Мила, аз ви обичам еднакво”. Какъв трябва да бъде отговора на този въпрос, аз не зная. Възможно е лъжата тук да е оправдана, защото отговора: ”Аз обичам повече Томи”- би имало катастрофални последици. Родител, който е честен с детето по въпросите за пола, не би лъгал и за други неща. В милиони семейства е напълно естествена лъжата за полицая, който ще дойде и ще накаже непослушното дете; лъжата, че пушенето спира растежа; лъжа, че мама я боли глава, вместо да каже, че е в месечен цикъл. Скоро една учителка си тръгна от Съмърхил и постъпи на работа в лондонска детска градина. Малките възпитаници я питали откъде се вземат децата. На следващото утро в детската градина пристигнали ядосани мами, които нарекли учителката гадина с мръсни мисли и поискали нейното незабавно уволнение. Дете, което е възпитано в свобода, няма да лъже съзнателно, защото не му се налага. То не би излъгало, за да се предпази от страх или да избегне отговорност от щета, но то, разбира се, някога ще излъже под напора на своите фантазии - да разкаже някоя романтична история за нещо, което никога не е било. По отношение на лъжите от страх, аз се надявам, че идва ново поколение, което няма скелет, който трябва да затваря в гардероба /от англ.идиом-„скелет в гардероба” означава факти, които дискредитират член от семейството и биват старателно скривани от външни хора/. То ще бъде искрено и честно във всичко, в неговия речник няма да има думата „лъжа”. Лъжата винаги е малодушие, а малодушието е в резултат на невежество. Отговорност В много семейства Азът на детето се потиска, защото родителите се отнасят с него като с вечно дете. Аз съм виждал момиче на 14 години, на което родителите не се доверяваха да запали огън. С най-добри намерения, родителите пазят своите деца от поемане на отговорност. ”Скъпи, трябва да си вземеш пуловер, защото съм сигурна, че ще завали. Никога не се доближавай до железопътната линия. Изми ли си лицето?” Веднъж в Съмърхил постъпи нова ученичка. Нейната майка ми каза, че момичето толкова много се измърсява, че на нея й се налага да я изпраща да се мие по десет пъти на ден. През първите дни на нейното пребиваване момичето вземаше душ всяка сутрин и по два пъти в седмицата вана. И ръцете, и лицето при нея бяха винаги измити. Нейната нечистоплътност в къщи - ако не е плод на майчиното въображение - беше предизвикана от това, че към нея са се отнасяли като към малко дете. Необходимо е да се предостави на децата пълна отговорност. Малките деца, обучавани по системата на Монтесори, пренасят кофи, пълни с гореща супа. Един от нашите най-млади ученици, седемгодишно момче, използва най-разнообразни инструменти - свредла, брадви, триони, ножове - неговите пръсти често са порязани повече от моите. Не трябва, обаче, да се бърка отговорността с дълга. Чувството на дълга се придобива много по-късно в живота, ако изобщо се придобие. Думата „дълг” предизвиква доста тежки асоциации. Аз имам предвид, например, жени, които са изгубили и живота, и любовта, защото чувството на дълг ги е заставило да останат в семейството, за да се грижат за възрастните си родители. Аз имам предвид съпрузи, които отдавна са престанали да се обичат, но продължават да живеят заедно нещастно от чувство на дълг. Много от децата от интернатите или летните лагери чувстват като свой дълг да напишат писмо до дома си всяка неделя. Твърдението, че отговорността се измерва с възрастта е заблуда и предава живота ни в ръцете на немощни старци, които наричаме правителствени деятели, а по-добре да ги наричат деятели на застоя. Именно тази заблуда ни кара да смятаме, че всеки член на семейството е защитник и ръководител на всички, които са по-млади от него. На родителите не им е лесно да осъзнаят, че техния шестгодишен син не е толкова разумен, за да разбере логическата постройка: ”Ти си по-голям от Томи и на твоята възраст трябва да знаеш, че не трябва да му разрешаваш да отива на пътя”. Не трябва да се изисква от детето да поема отговорност, за която още не е готово, не бива да го обременяваме с решения, които още не е способно да взема. Ключовата дума тук е здрав смисъл. В Съмърхил петгодишните деца не питат трябва ли да поставят ограждащата решетка на камината, ние не обсъждаме със шестгодишните може ли да отидат на разходка, когато имат температура. Ние не питаме умореното дете дали иска да отиде да спи, защото е преуморено. Никой не иска разрешение от детето да му даде лекарството, изписано му от лекар, когато е болно. Упражняването на власт - необходима власт - по отношение на детето не противоречи на идеята, че на детето трябва да се предостави такава отговорност, каквато е способно да приеме на своята възраст. За да се определи степента на отговорността, която е допустима за детето, родителите трябва преди всичко да погледнат в собствената си душа, да разберат своите мотиви. Например, родители, които отказват на децата си правото сами да избират дрехите, обикновено се страхуват, че детето ще поиска дрехи, които не съответстват на социалния статус на родителите. Родители, подлагащи на цензура книгите, филмите и приятелите на своите деца, казано като цяло, се опитват насилствено да натрапят своите представи за живота, твърдейки: че повече знаят какво подхожда на детето им, но в действителност техния истински мотив, като правило, се състои в придобиване на абсолютна власт над децата. Като цяло родителите трябва да възлагат на детето по възможност по-голяма отговорност, обезпечавайки неговата физическа сигурност. Само така може да се развие при детето увереност в себе си. Послушание и дисциплина Възниква един конщунствен въпрос: а защо детето трябва да слуша? На него аз отговарям така: То е длъжно да слуша, за да удовлетвори стремежа на възрастните към властта, за какво друго? Да, ама не, ще кажете вие, то може да си намокри краката, ако не послуша указанията да си обуе ботите; може да падне от скалата, ако не се подчини на виковете на бащата. Да, разбира се, детето трябва да се подчинява, когато става въпрос за живота и смъртта, но колко често детето се наказва за неподчинение по тези въпроси? Много рядко, ако изобщо някога се случва. Обикновено го хващат и прегръщат с възгласите: ”Малкият ми, слава богу, ти си цял!”, а наказват детето за неподчинение в детайлите. По принцип може да се срещне семейство, в което не е нужно послушание. Когато казвам на детето: ”Вземи своите книжки и се заеми с английския”, той има право да се откаже, ако английския не го интересува. Неподчинението изразява неговото собствено желание, с което очевидно не нарушава ничии интереси, дори не ги докосва. Но, когато аз кажа: ”Централната част на градината е засята и никой няма да бяга по нея”, всички деца приемат казаното, както приемат заповедта на Дерек: ”Никой няма да пипа моята топка без да пита”, защото подчинението трябва да бъде взаимно. От време на време в Съмърхил се получават нарушения на някой закон, приет от общото събрание на училището. Тогава децата могат сами да вземат мерки. Обаче, като цяло, Съмърхил живее и се развива без всякаква принуда и подчинение. Всеки човек е свободен да прави това, което иска, ако не нарушава свободата на другите. И това е напълно постижима цел във всяко съобщество. При самоуправлението в семейството няма началници. Това означава, че няма гръмки викове, заявяващи: ”Аз така казах! Ти си длъжен да се подчиниш!”. В реалния живот има началници, разбира се. Тяхната власт може да се нарече грижа и отговорност на възрастните. Такава власт понякога изисква подчинение, но в някои моменти се подчинява сама. Аз направо казвам на дъщеря си: ”Ти не си длъжна да донесеш глина и вода в нашия хол”, и това не е повече от нейната молба: ”Татко, излез от моята стая, не искам сега да си тук”,- желание, на което аз се подчинявам без да издавам звук. Подобно е при наказанията и родителските изисквания, за да може детето да изяде толкова, колкото може да сдъвче. Аз говоря за това в буквалния смисъл, защото очите на едно дете често са по-гладни от стомаха и на него му се иска много повече храна , отколкото може да изяде. Неправилно е да карате детето да изяжда всичко, което е попаднало в чинията му. Да бъдете добър родител, означава да се поставите на мястото на детето, да разберете неговите мотиви и възможности без да изпитвате при това яд или обида. Майката на една от ученичките ми написа, че иска дъщеря й да я слуша. Аз уча дъщеря й да слуша самата себе си. Майката смята, че тя е непослушна, а аз мисля, че тя е послушна. Преди пет минути тя дойде при мен в стаята, за да поспорим за кучетата и тяхната дресировка.”Изчезвай от тука,- казах аз,- зает съм сега, пиша” Тя напусна без всякакви възражения. Послушанието трябва да бъде естествена част от общуването. Родителите нямат право на безусловно послушание от страна на децата, то идва отвътре, а не се налага отвън. Дисциплината е средство за постигане на цел. Дисциплината в армията помага за ефективността по време на бой. Такъв род дисциплина винаги подчинява личността на делото. В дисциплинираните страни животът е евтин. Съществува, обаче, и друга дисциплина. В оркестъра дори и най-добрия цигулар се подчинява на диригента, защото той, също като диригента, се стреми към добро изпълнение. Редника, който скача под команда, като правило, не е особено загрижен за ефективността на армията. Всяка армия се управлява на основата на страха и войника знае, че в случай на неподчинение ще бъде наказан. Училищната дисциплина може би прилича на оркестровата, ако учителя е добър, но твърде често тази дисциплина е от армейски тип. Казаното е справедливо и за семействата. Щастливото семейство прилича на оркестър и се наслаждава на единно управление. Нещастното семейство, подобно на казармата, се управлява от злоба и наказания. Странна шега - семейство с дисциплина на единно управление често се примирява с училище, в което цари армейска дисциплина. Например, когато учителите удрят същите тези момчета, на които в къщи никой не вдига ръка. Посетител от някоя древна и мъдра планета ще си помисли, че родителите в тази страна са идиоти, ако му разкажат, че в някои начални училища и до ден днешен наказват децата за грешки в изказването и правописа. Когато хуманни родители протестират против несправедливата дисциплина в училищата и се обърнат към съда, в повечето случаи закона взема страна на наказващия учител. Родителите могат да отменят телесните наказания още от утре, само да поискат. Но, както се вижда повечето не искат. Нашата система устройва родителите. Тя дисциплинира техните момчета и момичета. Омразата на детето хитроумно се насочва към наказващия учител, а не към родителите, които са го наели за тази мръсна работа. Съществуващата система подхожда на родители, на които никога не е позволявано нито да живеят, нито да обичат. Те също са роби на груповата дисциплина и техните нещастни души нямат никаква представа за свободата. Разбира се, в семейството трябва да има някаква дисциплина. Казано обобщено, дисциплина, която обезпечава съблюдаването на личните права на всички членове на семейството. Например, аз не разрешавам на своята дъщеря Зоя да играе с моята пишеща машина. Но в щастливо семейство дисциплина от такъв род обикновено сама се поддържа. Животът на подобно семейство е приятен компромис на интереси, а родители и деца са приятели, сътрудници. В нещастното семейство дисциплината се използва като оръдие на омразата, а послушанието става добродетел. Децата Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|