Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
ти не трябва да имаш други богове!
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- , страха, свързан с това наказание ще повреди много детето. Работата ще се превърне във въпрос за нравственост и наказания. Детето ще почувства, че е извършило престъпление.
- На мен ми е повече болно от теб
- ”Е, какъв сте станали ”
- става все по-зле и по-зле
- Дефекация и възпитание в чистоплътност
- винаги.
- наричате грозно. Само изживявайки своя интерес, човека получава свободата да премине към нещо ново.
- Да, поощрявам ги, когато забележа, че се интересуват от това, и само в най-невротичните случаи подобни разговори отнемат повече от една седмица.
- той ми отне мамината любов. Ако бъда като него и си цапам пантал
- - с други думи, в която не одобряват саморегулацията за бебета. По-добре да родите детето си в къщи, отколкото да се подложите на подобна жестокост.
- не трябва да допускате детето да крещи до изнемощяване
| ти не трябва да имаш други богове!
По-късно, когато преподавах в Германия и Австрия, винаги се срамувах, когато учителите ме питаха дали се прилага телесно наказание във Великобритания. В Германия съдят и наказват учителя, който е ударил ученика. Боят на децата в британските училища е наш велик позор. Веднъж един лекар от голям град ми каза: ”Директорът на едно от нашите училища е истински звяр, той жестоко пребива децата. При мен често довеждат деца, доведени до нервен срив, но аз нищо не мога да направя, защото на негова страна е закона и общественото мнение”. Скоро вестниците разказваха за съдебно дело, в което съдията на двама сгрешили братя каза, че ако бяха бити по-често, нямаше никога да стигнат до съда. Свидетелите казаха, че бащата биел момчетата почти всяка вечер. Вредата на Соломоновите теории за пръчката надвишава доброто от всички негови притчи. Нито един човек, който е способен да погледне в душата си, няма да бие дете, той не може дори да поиска да го удари. Повтарям: ударът поражда страх в детето само, когато е свързан с морална идея, с идеята на злото. Ако дете на улицата ме удари с буца глина, аз щях да я хвана и да ударя шамар на детето, а момчето ще сметне моята реакция за съвършено естествена, на неговата душа няма да бъде нанесена никаква вреда. Но, ако аз отида при директора на училището и поискам наказание за престъпника, страха, свързан с това наказание ще повреди много детето. Работата ще се превърне във въпрос за нравственост и наказания. Детето ще почувства, че е извършило престъпление. Лесно е да си представим тази сцена! Аз стоя с изцапана шапка. Директорът седи и гледа момчето със зловещ поглед. Момчето стои с наведена глава. То е съкрушено от достойнството на обвинителите. Подгонвайки го на улицата, аз ще му бъда равен. След като са ми свалили шапката, аз вече нямам достойнство, аз съм просто някакъв мъж, а момчето би получило необходим жизнен урок: ако удариш някой, той ще се ядоса и ще ти даде да разбереш. Наказанието няма нищо общо с избухлив нрав, то е хладно и безпристрастно. Наказанието е високонравствено. Наказанието обявява, че то е извършено в името на извършителя. /Случаите на смъртно наказание се извършват за благото на обществото./ Наказанието е акт, в който човек отъждествява себе си с бога и извършва нравствен съд. Много родители живеят в съответствие с представата, че само бог награждава и наказва своите деца. Тези родители честно се опитват да бъдат справедливи и често успяват да убедят себе си, че наказват детето за негово добро. На мен ми е повече болно от теб - това не е толкова лъжа, колкото благочестива самоизмама. Трябва да кажем , че религията и морала правят наказанието привлекателна институция в някакъв смисъл, защото то облекчава съвестта. ”Аз се разплатих”, - казва грешника. Когато след моите лекции идва времето за въпроси, често става някой от привържениците на старите порядки и казва: ”Моят баща редовно ме биеше с чехлите, но аз не съжалявам за това, сър. Аз нямаше да стана този, който съм сега, ако не ме биеха”. Всеки път не ми достига смелост да попитам: ”Е, какъв сте станали ?” Да кажем, че наказанието не винаги предизвиква психически травми, означава да се отдалечим от въпроса, защото ние не знаем каква реакция предизвиква наказанието в по-късните години. Много ексхибиционисти, които са задържани за безсрамно самопоказване, са жертви на ранно наказание за детски сексуални привички. Ако наказанието някога е водило до успех, то щеше да има и някакви аргументи в негова полза. А ето, че то е способно да дава на човека страх - нали така - за това нещо ще ви разкаже всеки служещ в армията. Ако родителя се радва, че духа на детето е напълно сломен от страха, разбира се, наказанието води до успех. Никой не знае колко деца, подложени на телесни наказания остават сломени духом и кастрирани за цял живот, а колко се съпротивляват и стават още по-антиобществени. За 50 години от моето преподаване в училища, нито веднъж не съм чувал някой от родителите да каже: ”Аз набих моето дете и сега то е добро момче”. Дори е обратното, стотици пъти ми се е налагало да чувам една и съща история: ”Аз го бих, разговарях с него, помагах му за всичко, а той ставаше все по-зле и по-зле”. Дете, което го наказват, става все по-зле и по-зле. Но, това което е по-лошо, че от него израства баща или майка, които наказват своите деца и цикъла на омразата отново продължава за дълги години. Аз често се питам: ”Как е възможно това, как родители, които самите те са добри хора, са се примирили с жестокото училище за своите деца?” Тези родители, вероятно са загрижени на първо място за доброто образование на своите деца. Но те не разбират, че наказващия учител може да предизвика интерес в детето, но интереса, възникващ в резултат на принудата е интерес към наказанието, а не към аритметичния пример на дъската. Работата е в това, че повечето от добрите учащи се в нашите училища и колежи по-късно се превръщат в посредствени хора. Интересът към успешно обучение в по-голямата си част е предизвикан под натиска на родителите, а съществото на работата малко ги интересува. Страхът от учителя и от наказанието не може да не окаже влияние върху отношенията между родители и деца, защото символично всеки възрастен за детето е баща или майка, и всеки път, когато учителя наказва детето, той засилва неговия страх и омраза към тези възрастни, които символизира, тоест към бащата или майката. Ужасно е като се замислим. Децата, като правило, не осъзнават това чувство, но аз веднъж чух как едно тринадесетгодишно момче казва: ”Директорът в моето последно училище често ме биеше и аз не мога да разбера защо татко и майка ме държаха там. Те знаеха, че той е жесток, но нищо не правеха”. Наказанието под форма на нотации е още по-опасно от бичуването. Колко са ужасни тези нотации! ”Нима ти не знаеше, че постъпваш неправилно?” ”Кажи, че съжаляваш за това, което си направил”. Тази форма на наказание няма равна на себе си в качеството на тренировка за фанатици и лицемери. По-лошо може да бъде само молитва за заблудената душа в присъствието на детето. Последното изобщо не е простимо, защото е насочено да предизвика дълбоко чувство на вина в детето. Още един тип наказание - нефизическо, но не по-малко опасно за детето е постоянното нареждане. Колко пъти ми се е налагало да слушам как майката по цял ден „кудкудяка” по своята десетгодишна дъщеря: ”Не ходи по слънцето, скъпа... Скъпа, моля те, стой далече от тези парапети... Не, любима моя, ти няма да отидеш днес на басейна, можеш ужасно да се простудиш там!”Постоянните забележки, безусловно, не са знак за любов, те са знак за майчин страх, скриващ несъзнателна омраза. На мен ми се иска защитниците на наказанието да погледнат и осмислят възхитителния френски филм, разказващ историята за живота на измамника. Когато той бил момче, го наказвали за някаква постъпка, като му забранили да участва в неделната вечеря, която, както се оказало по-късно, се състояла от отровни гъби. По-късно, когато наблюдавал как изнасят ковчезите на неговото семейство, той решил, че да бъде добър няма никакъв смисъл. Безнравствена история с морал, който повечето привърженици на наказанието не могат да видят. Дефекация и възпитание в чистоплътност Понякога правим странно впечатление на посетителите на Съмърхил, защото от време на време разговаряме за тоалетната. Аз смятам, че е абсолютно необходимо да правим това. Аз намирам, че всяко дете се интересува от изпражненията. За интересът на детето към неговите изпражнения и урина е написано толкова много, че аз очаквах да го видя, наблюдавайки своята малка дъщеря. Обаче, тя не проявяваше нито интерес към изпражненията, нито отвращение - при нея не изникна желание да играе с продуктите на своето тяло. Но, когато Зоя беше на три години, нейна приятелка, по-голяма с една година, която беше научена на чистоплътност, запозна нашата дъщеря с тайната игра с екскременти, придружена с тайно шепнене и срамежливо виновно хихикане. За нас тази игра беше много скучна, но нищо не можехме да направим, разбирайки, че намесата е опасна, тъй като забраните изобщо са опасни. За щастие, Зоя скоро се умори от едностранния интерес на това малко момиче и играта с изпражненията приключи. Възрастните рядко разбират, че за детето няма нищо отблъскващо в изпражненията и съответстващата им миризма. Децата се фокусират върху тях, защото това шокира възрастните. Спомням си една единадесетгодишна девойка, пристигнала в Съмърхил. Тоалетните бяха единственото нещо, което я интересуваше. Тя изпадаше в екстаз само като поглеждаше в ключалката. Аз веднага промених съдържанието на нейните занятия: вместо география тя можеше да изучава тоалетните, което я направи много щастлива. След десетина дни аз направих кратка бележка по повод на тоалетните.”Не желая да слушам за това,- каза тя уморено,- наситих се с разговори за тоалетните”. Друг ученик, момче, не можеше да се заинтересува от нито един урок, защото беше твърде заинтригуван от екскрементите и подобни неща. Аз знаех, че само когато изразходва напълно своя интерес, той ще се заеме с математиката. Така и стана. Работата на учителя е проста: да изясни в какво се състои интереса на детето и да му помогне да го изживее. Така става винаги. Потискането и премълчаването само подсилва интереса подмолно. Но няма ли този метод да помогне на децата да мислят грозно?- пита госпожа Морал. Не, този ваш метод постоянно фиксира интереса на това, което вие наричате грозно. Само изживявайки своя интерес, човека получава свободата да премине към нещо ново. Така че вие сами поощрявате децата да говорят за тоалетната? Да, поощрявам ги, когато забележа, че се интересуват от това, и само в най-невротичните случаи подобни разговори отнемат повече от една седмица. Един такъв невротичен случай имахме преди няколко години. При нас беше едно малко момче, което доведоха, защото той през цялото време си цапал панталоните. Майката го биела за това и, отчайвайки се, в края на краищата, го накарала да яде собствените си екскременти. Можете да си представите с какъв проблем се сблъсквахме. Стана ясно, че момчето имало по-малък брат и проблемите започнали след неговото раждане. Причините бяха достатъчно очевидни. Момчето си мислело: той ми отне мамината любов. Ако бъда като него и си цапам панталоните, както той си цапа пелените, мама отново ще ме обикне. Аз му давах лични уроци, чиято цел беше да разкрия на момчето неговите истински мотиви, но изцеленията рядко се случват внезапно и драматично. Почти една година момчето си цапаше панталоните по три пъти на ден. Никой не му каза лоша дума. Мисис Коркхил, нашата бавачка, изпълняваше цялата неблагодарна работа без нито една дума като упрек, но и тя се възпротиви, когато аз започнах да го награждавам всеки път, когато той правеше действително голяма беля. Наградата означаваше, че аз одобрявам неговото поведение. През цялото това време момчето се държеше като злобно дяволче. И нищо чудно - той имаше проблеми и вътрешни конфликти. Но след изцелението стана абсолютно чистоплътен и остана такъв в продължение на три години, които прекара с нас. Постепенно той се превърна в много симпатичен младеж. Майка му го взе от Съмърхил, за да го запише в такова училище, в което да може да научи нещо. Когато след една година той дойде да ни посети, беше друго момче - неискрено, изплашено и нещастно. Той каза, че никога няма да прости на майка си, че го е взела от Съмърхил. И той няма да прости. Колко странно - това е единственият случай с цапане на панталони, който сме имали досега в Съмърхил. Не е изключено повечето подобни случаи по своя произход да са свързани с омраза към майката, отнела любовта на детето. Но детето може да стане чистоплътно без да го натоварваме с постоянни и подтиснати интереси към телесните нужди. Нито котето, нито теленцето имат някакви комплекси по повод на екскрементите. При детето комплексите са свързани с начина на обучението за чистоплътност. Когато майката казва „гадост” или само „пфу”, възниква проблема за добро и зло, въпросът преминава на нравствената плоскост, макар че би следвало да го оставим само като чисто физически. По този начин, неправилното отношение към интереса с екскрементите е, че ние казваме на детето, че то е мръсно. Правилно е да оставим детето да изживее интереса към екскрементите, обезпечавайки го с кал или глина. Така то ще може да сюблимира своя интерес без репресии. То ще може да изживее своя интерес и по този начин сам да го унищожи. Веднъж в една вестникарска статия споменах за правото на детето да прави пирожки от глина. Един известен педагог, последовател на Мария Монтесори, откликна на нея с писмо, в което съобщаваше, че както показва неговия опит, детето не иска да прави пирожки от глина, ако то има по-добро занимание. Но не може да има нищо по-добро, ако интереса на детето е съсредоточен именно на калта. Обаче за трудното дете следва да кажем, че то може цяла година да прави пирожки от глина, защото то не е изживяло първоначалния си интерес към екскрементите. Спомням си осемгодишния Джим, който имаше фантазии по повод на екскрементите. Аз му предложих да прави пирожки от кал. Но всеки път, когато той се занимаваше с това, аз му казвах в какво се състои неговия истински интерес. По този начин аз стартирах процеса на изцеление. Аз не му говорех направо: ти правиш пирожки от кал, защото те заместват това и това, аз само му напомнях за приликата между двата обекта. Думите вършеха работа. На дете, по-малко от 5 години, нищо не трябва да се говори, защото то с лекота изживява своите фантазии просто в самия процес на приготвянето на пирожките от кал. За детето екскрементите са много важен обект за изучаване. Всяко потискане на този интерес е глупаво и опасно. Не трябва да им се придава и прекалено голямо значение с изключение на случаите, когато детето се гордее със своята продукция - тогава възхищението е напълно уместно. Ако детето случайно нацапа панталоните си, към това трябва да се отнесем спокойно, като към нещо нормално. Дефекацията за детето не е просто въпрос на творчество/макар, че това се отнася и за много възрастни хора, които често намират удоволствие и гордост от факта, че са успели да се освободят/- символично то е нещо много по-ценно. Разбойникът, който е оставил купчина на килима, след като е ограбил сейфа, няма намерение да прибави към престъплението си оскръбление: той символично показва, че неговата съвест е нечиста, като оставя нещо ценно в замяна на откраднатото. Животните не осъзнават своите естествени функции. Кучетата и котките автоматично заравят своите изпражнения, действат инстинктивно: понякога това е необходимо, за да ги отделят от чистата храна. Отношението на човека към неговите екскременти в голяма степен е свързано с неговото неестествено хранене. Екскрементите на конете, овцете и зайците са чисти и изобщо не са неприятни. Екскрементите на човека, напротив, са отвратителни, защото неговата храна е ужасна смес от изкуствени продукти. Понякога си мисля, че ако човешките екскременти можеха да се докоснат така, както екскрементите на животните, при децата биха се увеличили шансовете да израснат емоционално свободни. Отвращението, което възрастните изпитват към човешките екскременти, не може да не играе значителна роля във формирането на негативна, жизнеотричаща част в детската душа. Тъй като природата е поставила екскреторните и половите органи близо един до друг, детето заключава, че и едните, и другите са мръсни. Затова родителското неодобрение по отношение на екскрементите почти винаги заставя детето да вижда и секса в тази светлина. Отхвърлянето на секса и екскрементите формира единно потискане. Майката не изпитва никакво отвращение, когато пере пеленките на своето бебе, обаче след три години тя забележително се дразни, ако й се наложи да изчисти малка купчинка от килима. Майката трябва да се обръща твърде внимателно към детето в такива ситуации, помнейки че нейния гняв никога не си отива даром от детето. Гневът прониква в душата на детето, съхранявайки и запечатвайки се в характера. Хранене Тоталитаризмът винаги е започвал и до сега започва в детската стая. Първото вмешателство в природата на детето е първата проява на деспотизъм. И това първо вмешателство е свързано с храненето. То започва с принуждаването на новороденото бебе да се храни по разписание. Повърхностното обяснение на това явление се състои в това, че храненето по разписание по-малко нарушава ежедневната рутина и удобство на възрастните. Но истинският, дълбок мотив е омразата към новородения живот и неговите естествени нужди. Казаното потвърждават равнодушието и спокойствието, с които в някои семейства се отнасят към воплите на гладното бебе. Саморегулацията трябва да започне от раждането, от най-първото хранене. Всяко бебе има рожденото право да бъде нахранено, когато иска да яде. Когато майката и детето са в къщи, майката с лекота следва неговите потребности, но в повечето родилни домове детето го вземат след раждането и поставят в детска стая. На майката не разрешават да го люлее или да му дава шишето през първите 24 часа. Кой може да каже каква непоправима вреда се нанася на това бебе? Днес в някои клиники позволяват на бебетата да бъдат с майките си и под тяхна опека. Да се запишеш в такова отделение, без да провериш дали се предоставя такава възможност, означава, че приемаш съществуващата система. Всяка майка, която има намерение да създаде на своето дете условия за саморегулация, трябва да се погрижи да не попада в такава клиника, която не предоставя такава възможност - с други думи, в която не одобряват саморегулацията за бебета. По-добре да родите детето си в къщи, отколкото да се подложите на подобна жестокост. Храненето по разписание, толкова дълго внедрявано от лекари и сестри, е предизвиквало толкова нападки, че много педиатри се отказаха от него. То очевидно е неправилно и опасно. Ако детето, да кажем, в 4 часа крещи от глад, но не го хранят, докато не стане време по предписаната схема, това означава, че то се подлага на жестока, жизнеотричаща дисциплина, безкрайно опасна за неговото телесно и духовно развитие. Бебето иска да се храни тогава, когато иска да се храни. Отначало то ще се нуждае от храна по-често, защото не може да изяде по-голямо количество наведнъж. Обичаят да се дава на бебето бутилка с вода през нощта е лош. През нощта, ако детето е гладно, трябва да се нахрани както обикновено. За 2 месеца детето ще се настрои да приема по-голямо количество храна и интервалите между храненето ще се увеличат. На 3 или 4 месеца детето ще иска да яде, например, между 10 и 11 часа вечерта, и между 5 и 6 часа на следващото утро, но, разбира се, тук няма никакво правило. Една фундаментална истина трябва да бъде написана на стената на всяка детска стая: не трябва да допускате детето да крещи до изнемощяване. Неговите потребности трябва винаги да се удовлетворяват. При храненето по разписание майката винаги се намира на няколко крачки пред детето и като опитен специалист знае точно какво трябва да прави по-нататък. Обаче такава майка ще отгледа детето механично Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|