Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Достатъчно ли сме свободни, за да бъдем обективни
- Учениците сквернословят тихо и тайно разказват неприлични анекдоти. Разликата между Съмърхил и обикновените училища е, че на едното място децата ругаят открито, а на другото тайно.
- ”О, е...” По-късно ние й казахме/и бяхме съвършено неправи, както си мисля сега/, че някои хора не харесват тази дума и тя не трябва да я използва пред посетителите. Тя каза: ”Добре”.
- ”Ти посетител ли си”. Жената отговори: ”Не, разбира се”. Зоя въздъхна с облекчение и извика: ”О, е..!”
- Цензура
- Част 5
- Жестокостта – това е извратена любов, затова крайните случаи на садизъм са винаги извратена сексуалност. Жестокият човек не може да отдава, защото да даваш означава да проявяваш любов.
| омчета и момичета се събираха сутрин, за да слушат проповедта на свещеник. Той говореше горещо, призовавайки ги да бъдат готови да чуят зова на Христа. Директорът ме попита какво мисля за тази проповед. Аз отговорих, че я смятам за престъпна. Там имаше десетки деца, всеки със своите проблеми по повод на секса и други неща, а проповедта просто засилваше чувството на вина във всяко дете.
Друго частно училище заставя всички свои ученици да слушат Бах половин час преди закуска. Такъв опит възпитава вкус, давайки твърде високи стандарти, които психологически оказват на детето същото въздействие, каквото е старото калвинистко плашене с ада. Това заставя детето да изтласка всичко, което възрастните считат за предмет на нисък вкус. Когато директорът на училището ми казва, че учениците обичат да слушат Бетховен и не желаят да слушат джаз, аз съм убеден, че той се е постарал да повлияе на децата, защото моите ученици с преобладаващо мнозинство предпочитат джаз. Аз лично ненавиждам този квакащ шум, но съм уверен, че този директор не е прав, въпреки че е добър и честен човек. Когато майката учи детето да бъде добро, тя потиска неговите естествени инстинкти. Тя говори така на детето: ”Това, което искаш да направиш е скверно”. Това е равносилно да учиш детето да ненавижда себе си. Да обичаш другите, когато ненавиждаш себе си, е невъзможно. Ние можем да обичаме другите само, ако обичаме себе си. Майка, наказваща своето дете за незначителна сексуална привичка, винаги сама се отнася неприятно към секса. Така, експлоататорът, седящ на съдийската скамейка, често негодува по повод на обвиняемия, който е откраднал кокошка. Ние ставаме моралисти само защото не ни стига мъжество да погледнем в лицето собствената си нежна душа. Нашето ръководство към децата, субективно е ръководство на самите себе си. Ние подсъзнателно се идентифицираме с децата. Дете, което ни е неприятно повече от всичко, винаги прилича на нас самите. Ние ненавиждаме в другите това, което ненавиждаме в себе си. А тъй като всеки от нас е самоненавистник, децата получават плода на нашата ненавист - ругатни, забрани и морални наставления. Защо ние така ненавиждаме себе си? Това е порочен кръг. Нашите родители също са се опитвали да подобрят това, което ни е дала природата. Имайки работа с нарушители на нравствените права, на родителя, учителя или на съдията се налага да погледне в лицето собствените си емоционални подбуди - дали не е моралист, дали не е ненавистник, садист или привърженик на жестока дисциплина? Дали не е привърженик на сексуалното потискане на младите? Има ли някаква представа за дълбоката психология? Не са ли неговите постъпки следствие на предразсъдъци и условности? Казано накратко, колко е свободен самия той? Никой не е свободен напълно в емоционално отношение, тъй като ние сме обучени още в люлката. Вероятно, правилно е да попитаме така: достатъчно ли сме свободни, за да не допускаме вмешателство в живота на другия, колкото и млад да е той? Достатъчно ли сме свободни, за да бъдем обективни? Сквернословие Една от постоянните забележки по адрес на Съмърхил се състои в това, че децата там се ругаят. Което си е истина, то си е истина - те се ругаят. Истина е също, че всеки нов ученик ругае много по-често, отколкото е нужно. Веднъж на общо събрание на училището бяха повдигнати обвинения към тринадесетгодишна девойка, дошла при нас от едно манастирско училище. Обвиненията към нея бяха, че тя крещи „кучи син”, когато се къпе в морето. Основният мотив за обвинението беше само, че девойката ругае на обществения плаж, където наоколо има само външни хора , тоест тя иска да се покаже. Едно момче й каза: ”Ти си просто малка глупава гъска, ти ругаеш само, за да се покажеш пред другите хора и все още твърдиш, че се гордееш, защото Съмърхил е свободно училище, а самата ти постъпваш точно обратно: караш хората да гледат на нашето училище твърде ниско”. Аз й обясних, че тя действително се опитва да причини вреда на нашето училище, защото го мрази.”Но, аз изобщо не мразя Съмърхил,- възкликна тя,- това е потресаващо място!” „Да,- казах аз,- това, казано с твоите думи, е потресаващо място, но теб тук те няма, ти все още живееш в своя манастир и си донесла тук цялата си омраза към монасите и монахините. Ти все още отъждествяваш Съмърхил с омразния си манастир. В действителност ти се опитваш да навредиш не на Съмърхил, а на манастира”. Но тя продължаваше да крещи своя любим израз, докато Съмърхил не стана за нея реално място, а не символ. След това тя престана да ругае. Ругатните са три вида: те са свързани или със секса, или с религията, или с екскрементите. Богохулството не е проблем в Съмърхил, тъй като децата не учат религия. Сега се ругаят повечето от децата и повечето от възрастните. В повечето университети и клубове студентите постоянно споменават половите органи и екскрементите. Учениците сквернословят тихо и тайно разказват неприлични анекдоти. Разликата между Съмърхил и обикновените училища е, че на едното място децата ругаят открито, а на другото тайно. В Съмърхил сквернословието се превръща в проблем само във връзка с новите ученици. И работата не е в това, че старите ученици имат безгрешен език, просто старите ругаят , така да се каже, навреме и на място. Те съзнателно се контролират и се стараят да не шокират външните лица. Нашите най-малки са много привлечени от старата английска дума, обозначаваща изпражненията. Те я използват широко, в това число са и децата от добри семейства. Аз имам предвид семейства, където е прието да се говори „по-малко” и „по-голямо”. Децата предпочитат старите англосаксонски думи. Много пъти нашите ученици са ме питали защо не трябва да произнасят пред хората „лайно”, но може да казват екскременти. Нямам си понятие. Речникът на децата от предучилищна възраст , ако те не са подложени на формиране, в голяма степен е екскрементален. Съмърхилските момчета на възраст от 4 до 7 години получават голямо удоволствие, когато крещят „лайно” или „путка”. Аз разбирам, че повечето деца, когато са били съвсем малки, са обучавани сурово към гърнето е затова, вероятно, те имат комплекси по отношение на естествените функции. Сред нашите малки деца има, обаче, едно или две, възпитавани в условия на саморегулация и непреминали през строгото учение за чистоплътност, забрани или думи от рода ”скверен” или „мръсен”, неизпитващи чувства на тайнственост по отношение на голотата или тоалетните работи. Така , че тези саморегулиращи се деца , изглежда също изпитват възторг, изричайки старите саксонски думи, както и децата, подложени на старото възпитание. Така, че свободата да ругаят, струва ми се, не унищожава автоматично привлекателността на неприличните думи. Нашите малки деца произнасят тези думи обилно и извън подходящия контекст, а големите момчета и момичета, ако се ругаят, използват тези думи също като възрастни, тоест навреме и на място. Сексуалните думи се прилагат повече от екскременталните. Нашите деца не смятат, че тоалетната е нещо смешно. Отсъствието на потискане във връзка с екскрементите прави тяхното споменаване скучно и просто констатиращо. Друга работа е секса. Сексът е толкова важна част от живота, че неговия речник пронизва целия живот. В своята споменавана форма той се среща практически във всяка песен или танц. Децата приемат сквернословието като естествен език. Възрастните го порицават, защото собствената им непристойност е твърде по-обширна от детската. Само непристойния човек осъжда непристойността. Аз мисля, че ако родителя е научил детето, че носът е нещо грозно и греховно, детето ще шепти думата „нос” по тъмните ъгли. Родителите трябва да си зададат въпроса: ”Да позволя ли на моите деца да ругаят открито или ще допусна те да се държат непристойно по тъмните ъгли?” Няма среден път, шушукането и премълчаването в детството поставят основата на скучни анекдоти за живота на търговци в средна възраст. Отвореният път води към ясен и чист интерес към всичко в живота. Ще рискувам и ще кажа, че нашите бивши ученици имат най-чистите помисли в Англия. Между другото на децата, така или иначе, ще им се наложи да се сблъскат с хора, настроени против живота, с роднини и съседи, осъждащи сквернословието. В един случай със Зоя ние забелязахме, че тя е готова да приеме разумно обяснение за поведението на други хора. Някое от децата я беше научило една дума, която закона не ми позволява да я напиша тук. Когато ние беседвахме с родителите на един наш бъдещ ученик, тя неуспешно се опитваше да оправи своята играчка и при всеки неуспех възкликваше: ”О, е...” По-късно ние й казахме/и бяхме съвършено неправи, както си мисля сега/, че някои хора не харесват тази дума и тя не трябва да я използва пред посетителите. Тя каза: ”Добре”. След една седмица тя се занимаваше с някои неща, които доста я затрудняваха. Тя повдигна очите си и попита учителката: ”Ти посетител ли си?”. Жената отговори: ”Не, разбира се”. Зоя въздъхна с облекчение и извика: ”О, е..!” Виждал съм много пъти как деца, на които в къщи е позволено да говорят всичко, което им хареса, се отхвърлят от други семейства. Ние не сме поканили Томи на празника, защото не можем да допуснем да разваля нашите деца с ужасния си език. Да бъдеш отхвърлен е тежко наказание, затова се налага да имаме предвид забраните на външния свят и да насочваме детето по съответния начин, но това не трябва да се превръща в наказателна цензура. Цензура Доколко е позволено да цензурираме четенето на детето? На рафтовете ми за книги в моя кабинет стоят разни книги по психология и книги за секса. Всяко дете може свободно да ги вземе от тук по всяко време. Между другото, аз се съмнявам, че към тях някога ще проявят интерес, освен едно две деца. Нито едно от децата не е искало от мен „Любовника на лейди Чатърлей”, „Алиса” или книги на Крафт Обинг. Само едно или две деца от големите взеха енциклопедията за сексуални знания. Веднъж една нова ученичка, четиринадесетгодишна девойка, взе от моята библиотека „Дневник на младата девойка”. Аз видях как тя я четеше и се хихикаше.След шест месеца тя я прочете още веднъж и каза, че това е доста скучно четиво. Това четиво, което за невежеството изглеждаше остро, е станало обикновено за знанието. Тази девойка дойде в Съмърхил с грозно невежество, нашепвано по тъмните ъгли. Разбира се, аз я просветих по сексуалните въпроси. Забраните винаги карат децата да четат книгите тайно. Когато ние бяхме деца, нашето четене беше строго контролирано и затова ние ужасно искахме да се доберем до книгата „Тес от рода Дебървил”, Рабле или преводите на френските булевардни романи. Казано по друг начин, цензурата се използва в качеството на критерий за избора на интересни книги. Цензурата е безсилна, защото тя никого от нищо не защитава. Вземете, например, „Алиса” на Джеймс Джойс, книга, която някога е била забранена за издаване в Англия и Съединените Щати, но е била достъпна в Париж или Виена. В тях има думи, които е прието да се смятат за непристойни. Наивният читател не би разбрал тези думи, а изкушения вече е запознат с тях, те не могат да го развалят. Спомням си как един директор на училище ме критикуваше, че съм поставил в училищната библиотека „Затворникът от Зенда”. Аз учудено попитах защо. Той каза, че в първата глава става дума за извънбрачните деца. Аз бях прочел тази книжка два пъти и никога не съм забелязал това. Мислите на децата, изглежда, са по-чисти от тези на възрастните. Момче може да прочете „Том Джонс” и да не забележи непристойните пасажи. Ако ние освободим детето от невежеството по отношение на секса, ние правим всяка книга безопасна. Аз съм категорично против цензурата на книги във всяка възраст. Обаче въпроса за цензурата на четене става по-трудна, ако не става дума за секса, а за страха. Такава страшна книга като „Дракула” на Брем Стоукер, може да направи тежко впечатление на нервното дете и аз умишлено не бих оставил такава книга пред очите на дете. Между другото, тъй като моята работа е да се опитам да идентифицирам корените на страха, аз не бих забранил на детето да я прочете, а по-скоро бих насочил вниманието си на симптомите, породени от четенето на тази книга. Спомням си като дете, как бях ужасно изплашен от библейската история за децата, изядени от мечката, но никой не предлага Библията за цензура. Много деца четат Библията в търсене на неприлични пасажи. Като момче аз знаех всички номера на стиховете и главите. Сега ми идва наум, че моята уплаха, свързана с мечката може да е резултат на укорите на съвестта по отношение на другите части на Библията. Ние сме склонни да преувеличаваме влиянието на кръвожадните истории на децата. Повечето от тях са способни да получат удоволствие от най-садистките разкази. По време на неделните вечери, когато аз разказвам на учениците приключенски истории, в които героите в последния момент едва се спасяват от котела на людоеда, те скачат от възторг. По-скоро може да се изплашат от някоя история за свръхестественото. Повечето деца се страхуват от призраци, особено децата на религиозните семейства. Тук, както и по въпросите за секса, правилният метод се състои в унищожението на страха, а не в цензуриране на книгите. Аз признавам, че да убиеш призраци, живеещи в душата е трудно, но учителя или лекаря трябва да се опитат да го направят. Дългът на родителите е да не позволяват на призрака да влязат в душата на детето. Родителите никога не трябва да четат на децата приказки за жестоки великани и зли вещици. Някои се съмняват дали да четат такава приказка като „Пепеляшка”, тъй като в нея има неправилен морал: чисти кухнята от сутрин до вечер, седи в пепелта и вълшебницата-фея ще я заведе при принца. Но, какво вредно влияние , кажете, може да окаже „Пепеляшка” на здравото дете? Във всяка железопътна книжарница е пълно с книги за престъпления. Когато шестнадесетгодишно момче стреля по полицай, милиони читатели на тези книжки не разбират, че така то изживява фантазиите си, познати и на тях. Увлечението по трилърите разобличава нашата неспособност да играем, фантазираме, творим. В същността си трилъра е адресиран към нашата подтисната омраза и желание да причиняваме вреда и да убиваме. Ходенето на кино и четенето на книги са различни неща. Написаното не плаши така, както това, което се вижда и чува. Някои филми плашат децата много силно. Защото никога не знаеш във филма кога и къде ще се появи нещо страшно. На екрана има много жестокости. Мъже се дърпат, а понякога дори бият жени. Киносписанията показват съревнования по бокс и борба. Аз съм виждал как децата се плашат от крокодили или пирати от „Питър Пан”. Очарователната история за Бамби е пълна с любов и човечност и аз не мога да разбера как, гледайки този филм, някой може да убие елена просто заради спорта. Децата обичат този филм, макар че някои от тях крещят от страх, когато Бамби го нападат ловци с кучета. Мисля, че във връзка с всичко това може да разберем родителите, които не позволяват на малките деца да гледат някои филми. Вредни ли са филмите за секса за повечето деца остава въпрос. На свободните деца обикновено такива филми не носят никаква вреда. Моите ученици гледаха френския филм „Вазелин” /по разказа на Мопасан/без особени емоции и без лоши последствия. Това се случва така, защото децата обикновено виждат това, което искат да видят. Картина без секс няма да стане касова, порнофилмите носят повече доходи от книгите или музиката, козметиката се продава по-добре от билетите за концерт. Но ние трябва да помним, че под споменатата форма на секса винаги живее неспоменатата. Зад сватбената церемония, старите обувки и ориз винаги се скрива нещо символично. На всеки от нас понякога ни се иска да избягаме от себе си за малко и затова киното е популярно. Производителите почти винаги се грижат в картините да има повече разкошни неща и великолепни подредби. И в целия този разкош отрицателните персонажи получават каквото заслужават, а добродетелните получават щастие. Скоро гледахме един филм за човек, продал душата си на дявола. Децата единодушно се съгласиха, че дявола много прилича на мен. Момчетата, които са учили, че секса е грях против Светия Дух, винаги виждат в мен дявола. Когато им казвам, че в тялото няма нищо греховно, те гледат на мен като на дявол-изкусител. Невротичните деца виждат в мен и бога, и дявола. Да се помага на невротика понякога е много опасно. Да контролирате детето при избора на приятели е много трудно. Аз мисля, че това трябва да правите само в случай, че някой от тях се отличава с жестокост и агресивност. За щастие повечето деца се селективни по природа и рано или късно си намират подходящи приятели. Част 5 ПРОБЛЕМИ НА ДЕЦАТА Жестокост и садизъм Жестокостта – това е извратена любов, затова крайните случаи на садизъм са винаги извратена сексуалност. Жестокият човек не може да отдава, защото да даваш означава да проявяваш любов. Инстинктът на жестокостта не съществува. Животните не са жестоки. Котката играе с мишката не защото е жестока, в нейната игра няма никаква умишлена жестокост. Мотивите на жестокостта при хората, като правило, са неосъзнати. През дългите години на работа с деца, почти не съм срещал деца, които да искат да мъчат животни. Един такъв изключителен случай имаше преди няколко години. На тринадесетгодишният Джон му подариха кученце за рождения ден. Неговата майка написа: ”Той много обича животните”. Когато Джон започна да води малкия Спот на разходка, веднага стана видно, че той се отнася много лошо с кучето. Аз предположих, че Джон идентифицира кучето със своя по-малък брат, любимец на майка му. Веднъж видях Джон да бие Спот. Аз отидох при Спот, погалих го и казах: ”Привет, Джим”. По този начин аз накарах Джон да осъзнае, че той проектира на бедното кученце своята омраза към своя брат-съперник. От тогава той престана да проявява жестокост по отношение на Спот, но аз само се докоснах до неговите симптоми, а не излекувах неговия садизъм. Свободните щастливи деца не са склонни да бъдат жестоки. Жестокостта на много деца израства от жестокостта, която възрастните са проявили към тях. Когато вас ви бията, вие не може да не поискате също да набиете някой. Както и в случаите с учителите, вие избирате кой е по-слаб физически от вас. Момчетата от частните училища са по-жестоки един към друг от децата на Съмърхил. Жестокостта неизменно се рационализира: На мен ми е още по-болно, отколкото на теб. Рядко някой садист казва направо: ”Аз избивам хора, защото получавам удоволствие от това”, макар, че това е истината. Те оправдават своя садизъм с нравствени подбуди, казвайки: ”Аз не искам моето момче да бъде твърде меко, аз искам той да може да се приспособи към света, който ще му нанесе доста тежки удари. Аз бия своя син, защото и мен са ме били, когато съм бил момче и това ми е донесло дяволски много ползи”. При родителите, които бият своите деца, подобни обяснения са твърде чести. Аз още не съм срещнал родител, който честно да си признае: ”Аз бия моя син, защото го мразя, мразя себе си, мразя жена си, работата, роднините, фактически аз ненавиждам живота такъв, какъвто е. Аз бия моя син, защото той е малък и не може да ми отвърне. Аз го бия, защото се страхувам от своя началник. Когато на работа пострадам от началника си, аз го изкарвам на детето”. Ако родителите бяха честни да кажат всичко това за себе си, те биха почувствали, че в действителност няма никаква необходимост от жестокост към децата. Жестокостта се ражда от невежество и омраза към себе си. Жестокостта защитава садиста от осъзнаване на извратеността на неговата собствена природа. В хитлеровска Германия хората са изпитвали сексуални извращения от рода на Юлиус Щрайхер/един от идеолозите на нацизма/; неговата статия „Щурмовак” е била пълна със злобно извратен секс дълго преди да бъдат създадени концентрационните лагери. Между другото, много бащи, които са готови с негодувание да осъдят сексуалното извращение на садиста в затвора, не гледат от тази гледна точка на собствените си малки садистични постъпки. Да биеш дете в училище или в къщи е същото, което са изпитвали евреите в Белзен. Ако в Белзен с Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|