Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- жени. Когато на детето е предоставена възможност да изживее своя егоизъм, както това се прави в Съмърхил, този егоизъм постепенно се превръща в алтруизъм, в естествена грижа за другите.
- - интереса в дадения момент. Здравето, на което ние се наслаждаваме в Съмърхил, се дължи на свободата, добрата храна и свежия въздух- именно в такава последователност.
- - какво ще си помисли обществото - трябва да отстъпят място на индивидуалните потребности - радост от играта и творчество.
- - няколко седмици. Тя дори всяка вечер го вземаше в леглото си.
- може би, защото беше фалшификат. Когато Зоя стана на четири и половина години, едно утро тя обяви: ”Бетси-Ветси ми омръзна, искам да я дам на някой”.
- по-големите деца: ”Кога твоите по-малки брат и сестра най-много те дразнят” Практически във всички случаи отговора беше един и същи: ”Когато чупят моите играчки”.
- В действителност на детето никога не трябва да му помагаме, ако той изобщо не е в състояние да реши проблема сам.
| . Такова дете, разбира се, ще причинява на възрастните минимално безпокойство - за сметка на своето уникално естествено развитие. В условията на саморегулация всеки нов ден и минута от живота на детето означава за майката ново откритие. Защото майката следи детето и през цялото време се учи в процеса на непосредственото наблюдение. Така, ако детето крещи в течение на половин час, след като добре се е нахранило, на младата майка ще й се наложи сама да реши този проблем независимо какво казват за това поддръжниците на строгото разписание. Неудобно ли му е? Дали не го мъчат газове в коремчето? Или иска още храна? Или то просто привлича вниманието , защото се чувства самотно? Майката следва да откликне на неговите нужди, естествено, ръководейки се от своята любов към детето, а не от някакви бездушни правила от книжките. Всяко дете, ако му бъде предоставена такава възможност, ще създаде свое собствено разписание. Това означава, че детето притежава способност към саморегулация по отношение не само на кърменето, но и по-късно - на твърдата храна.
Смученето на палеца в по-късното детство, което често продължава и в юношеска възраст, е най-очевидния резултат от храненето по разписание. В смученето се сливат два компонента: желание за храна и чувство на удоволствие от смученето. Когато идва естественото време за хранене и то започне, се случва орална наслада, която се удовлетворява по-рано от глада. Ако детето трябва да чака и да плаче, заради времето, се блокират и двата компонента. Веднъж видях в родилното отделение една майка, която действайки по инструкциите на лекаря, отдели детето от гърдите си, защото минутите, определени за кърмене са изтекли. Сложно ми е да си представя по-ефективен начин за създаване на трудно дете. Почти е невъзможно да се повярва, че невежите доктори и родители смеят да посягат на естествените импулси и поведение на детето, разрушавайки удоволствието и непосредствеността със своите абсурдни идеи на ръководство и формиране. Именно такива хора пораждат всеобщо нездраво човечество, психически и телесно. По-късно училището и църквата продължават процеса на дисциплинирано възпитание, насочено против удоволствието и свободата. Една майка ми писа за своето малко момче, което израснало в условия на саморегулация. Когато детето започнало да яде твърда храна, тя му предлагала по избор няколко блюда. Необходимия обем храна то определяло също само. Ако момчето се отказвало от определен вид зеленчук, му предлагали или други зеленчуци, или десерт. Много често се случвало то да изяде тези зеленчуци, от които по начало се било отказало, след десерта. Понякога то изобщо отказвало да яде - сигурен знак, че не е гладно. В такива случаи следващия път то се хранело много добре. Твърде често майките вярват, че те по-добре познават нуждите на детето от него самото. Но, това изобщо не е така. По отношение на храненето е много лесно това да се провери. Майката може да постави на масата сладолед, сладкиш, пшеничен хляб, домати, салата и друга храна, а после да предложи на детето пълна свобода на избор. Нормалното дете, ако не му пречат, ще състави за себе си напълно балансирана диета примерно за седмица. Доколкото знам този факт е потвърден в контролирани експерименти, проведени в САЩ. При нас в Съмърхил даже на най-малките деца винаги е предоставена пълна свобода на избор от блюдата на дневното меню. Обядът неизменно включва избор между три основни блюда. Един от резултатите е, че в Съмърхил се изхвърля много по-малко храна, отколкото в другите училища. Обаче нашият мотив не е свързан с това, ние се стремим да спасим детето, а не продуктите. Когато децата се хранят нормално, балансирано, сладките неща, които те купуват със своите джобни пари, не им причиняват никаква вреда. Децата обичат сладките неща, защото техните тела се нуждаят от захар и те, разбира се, трябва да я получат. Да се принуждава детето да яде бекон с яйца, когато то ненавижда бекон с яйца,- е абсурдно и жестоко. На Зоя винаги се позволяваше да избере това, което е по нейния вкус. Когато тя се простудяваше, ядеше само плодове и плодови сокове без никакви внушения от наша страна. Аз никога преди не бях виждал дете, което така малко да се интересува от храна, както Зоя. Кутия шоколад стоеше по много дни неотворена при нея на масата, а най-изисканото блюдо за вечеря или закуска би могло да я остави равнодушна. Ако тя седне да яде и дойде друго дете да я извика да играят, става и повече не се връща към закуската. Но тъй като тя имаше прекрасно физическо състояние, ние не се тревожехме. Естествено, повечето родители съставят менюто на семейството в съответствие със своите предпочитания и идеи по отношение на диетата. Ако родителите са вегетарианци, те ще хранят детето с вегетарианска храна. Аз често забелязвам, обаче, че децата от вегетарианските семейства поглъщат порции с месна храна с вълчи апетит. Като обикновен човек, неусъвършенстван в диетологията, аз вярвам, че няма никакво значение дали детето ще яде месо или не. Ако диетата е балансирана, неговото здраве, вероятно ще бъде добро. Аз никога не съм чувал в Съмърхил за диария и много рядко съм чувал за запек. При нас винаги има много сурови зеленчуци, но понякога новите деца отказват да ги ядат. Обикновено с течение на времето те свикват с тях и даже ги обикват. Във всеки случай, в Съмърхил децата обръщат много малко внимание на храната, както и трябва да бъде. Тъй като в детството храната доставя голямо удоволствие, жизнено важно е да не натоварваме процеса на нейното поглъщане с правила за поведение на масата. Тъжната истина е, че в Съмърхил най-неприятни маниери имат децата, които са възпитавани особено строго в това отношение. Колкото по-взискателно и категорично е семейството, толкова по-лоши са маниерите на хранене/и на всичко останало/ на детето, вместо да му бъде предоставена свободата да бъде самото себе си. И тогава не може да се направи нищо друго, освен да се позволи на детето да изживее подтиснатите тенденции, докато не развие свои собствени естествени маниери на поведение - по-късно, в юношеската възраст. Храненето е най-важното нещо в живота на детето, много по-важно дори от секса. Стомахът е егоистичен и егоцентричен. Егоизмът е свойствен на детството. Момче на десет години е много по-жадно за своята чиния с агнешко месо, отколкото вожда на първобитно племе към неговите жени. Когато на детето е предоставена възможност да изживее своя егоизъм, както това се прави в Съмърхил, този егоизъм постепенно се превръща в алтруизъм, в естествена грижа за другите. Здраве и сън Вече повече от 40 години в Съмърхил децата боледуват много рядко. Аз мисля, че причината се състои в това, че ние винаги сме на страната на жизнения процес - насърчаваме плътта. Ние смятаме, че щастието е по-важно от диетата. Посетителите на Съмърхил неизменно забелязват, че нашите деца изглеждат добре. Аз мисля, че щастието прави нашите момичета добрички и момчетата - привлекателни. Храненето със сурови зеленчуци може да изиграе важна роля при болни бъбреци, но всичките зеленчуци на света няма да помогнат да се излекува душевната болест, ако тя е предизвикана от потискане. Човек, хранещ се балансирано, може да натоварва своите деца с морализиране, а човек, който не е невротик, няма да нанесе вреда на своето потомство. Моят опит ме доведе до извода, че натоварените деца са много по-малко здрави от свободните. Също така забелязах, че много от нашите деца в Съмърхил израстват до шест фута, дори в случаите, когато техните родители не са много високи. Може да не е точно така, но напълно вероятно е, че свободата да растеш в щастие означава и свобода да растеш в инчове. И, разбира се, аз забелязах, че момчетата започват бързо да растат, когато се отмени забраната за мастурбация. Сега по въпроса за съня. Не знам дали лекарите са прави в своите твърдения, че на детето е абсолютно необходимо да спи толкова и толкова часове. За бебетата - да. Разрешете на едно седемгодишно дете да стои до късна вечер и неговото здраве ще пострада, защото то няма възможност да спи по-дълго време сутринта. Някои деца протестират, когато ги изпращат да си лягат, защото си мислят, че може нещо да пропуснат. В свободното училище отбоят е последния ужас не толкова за младите, колкото за големите. Малките обичат да стоят до полунощ и аз им съчувствам, защото самият аз мразя да си лягам рано. За повечето възрастни проблема се решава от работата: ако трябва да си на работа сутринта в 8 часа, то ти се отказваш от желанието да си лягаш късно през нощта. Недостатъчният сън може да бъде компенсиран от други фактори, като щастие и добро хранене. Учениците на Съмърхил компенсират своя сън в неделя сутрин, дори понякога се случва да пропуснат обяда. По отношение на връзката между физическия труд и здравето, то голяма част от работата, която върша има двойствен мотив: аз копая градината с картофи, разбирайки, че бих могъл много изгодно да прекарам това време, ако напиша статия за вестник, а за копането да платя на работник. Обаче, аз копая сам, защото искам да запазя своето здраве, този мотив е по-важен за мен, отколкото дохода от публикацията. Един мой приятел който търгува с коли, не един път ми е казвал, че само кръгъл глупак може да копае с ръце във века на машините, а аз му отговарям, че моторите разрушават здравето на нацията, защото в наши дни почти никой не ходи с краката си и не копае с ръцете си. И той, и аз сме достатъчно стари, за да отчитаме проблема за съхранение на здравето. Детето, обаче изобщо не осъзнава проблема със здравето. Нито едно момче няма да копае, за да съхрани своята фигура. При всяка работа то има само един мотив - интереса в дадения момент. Здравето, на което ние се наслаждаваме в Съмърхил, се дължи на свободата, добрата храна и свежия въздух- именно в такава последователност. Акуратност и облекло По отношение на личната чистоплътност девойките са като цяло по-акуратни от момчетата. Момчетата и девойките в Съмърхил започват да се грижат за своята външност чак след 15 годишни. В същото време девойките не са по-акуратни от момчетата по отношение на реда в стаята - аз имам предвид девойките до 14 години. Те обличат кукли, правят театрални костюми и оставят пода в стаята покрит с боклук. Но това е творчески боклук. При нас рядко се случва девойка да не се измие. Веднъж имахме такова момиче - от семейство, в което бабата била обсебена от чистота и миела Милдред по десет пъти на ден. Домоуправителката на нейната група дойде веднъж при мен и ми каза: Милдред не се е мила вече цяла седмица, тя не иска да се изкъпе и вече започва да мирише. Изпрати я при мен,- казах аз. Милдред скоро дойде. Нейното лице и нейните ръце бяха много мръсни. Слушай,- казах аз строго,- това не може така. Но аз не искам да се мия,- запротестира тя. Млъкни,- казах аз,- кой тук ти говори за измиване? Погледни в огледалото. Тя погледна. -Е, как е лицето ти? Не е много чисто, нали?- попита тя с насмешка. То е твърде чисто,- казах аз.- Няма да търпя в това училище девойка с такова чисто лице. А сега се махай. Тя отиде до кутията с активен въглен и натърка лицето си до черно. После се върна при мен с тържествуващ вид. Така харесва ли ти? Аз изследвах лицето й твърде внимателно. Не,- казах аз.- Ето на тази буза е останало бяло петно. Същата вечер Милдред се изкъпа. Нямам никакво понятие защо го направи. Спомням си един седемнадесетгодишен юноша, който дойде при нас от частно училище. Една седмица след пристигането си той се започна с товарачите на въглища и започна да им помага. Когато той дойде в столовата, лицето и ръцете му бяха черни, но никой никога не каза нито дума по този повод. Никой не се вълнуваше от това. На него му трябваха няколко седмици, за да изживее училищните и домашните представи за чистоплътност. Когато момчето се раздели с товарачите на въглища, той отново стана чистоплътен и по тялото, и по дрехите, но обаче: чистоплътността престана да бъде за него нещо натрапено отвън; той изживя своя комплекс към мърсотията. Когато Вили прави пирожки от глина, майка му се тревожи да не би съседите да кажат, че нейния син е мръсен. В такива случаи социалните изисквания - какво ще си помисли обществото - трябва да отстъпят място на индивидуалните потребности - радост от играта и творчество. Твърде често родителите придават твърде голямо значение на акуратността. Това е една от седемте смъртни добродетели. Човек, който се гордее със своята чистоплътност - обикновено е човек от втора класа, който и в живота цени всичко второстепенно. Най-акуратният външно човек често има най-неакуратните мисли. Аз казвам това с цялата безпристрастност на човек, чиято писмена маса изглежда винаги като планина от отломки под надпис „Не прави бъркотия” на обществено място. В моето собствено семейство най-голямата трудност във връзка със саморегулацията се концентрираше около проблема с обличането. Зоя би била щастлива да ходи голичка цял ден през пролетта, ако й позволят. Родителите на друго саморегулиращо се дете ми разказаха, че когато навън захладнее, тяхната двугодишна дъщеря сама влизала в къщи и искала топла дреха. При нас не беше така. Зоя издържаше на студ, докато не й посиняваха носа и бузките, но все пак се съпротивляваше на нашите усилия да й облечем някаква дреха. Мъжествените родители биха казали: ”Нейният собствен организъм ще й подаде необходимите сигнали. Дайте й малко време и всичко ще бъде наред”. Но на нас не ни стигна мъжеството, за да рискуваме да я хване пневмония, затова я заставяхме да облече това, което смятахме за необходимо. Каква дреха следва да носи малкото дете, трябва да решават родителите. Обаче, когато децата станат юноши, е нужно да им се позволи сами да избират дрехите си. Милиони дъщери страдат от това, че техните майки си присвояват правото да им избират дрехи. Момчетата, като правило, се обличат по-лесно. Съществува добър начин/ако родителите могат да си го позволят/- да се дават на момчетата и момичетата пари, за да си купуват дрехи. Ако те поискат да похарчат парите си за кино или сладки неща, то това е тяхна работа. Но това, което е съвършено неизвинително - да обличате детето така, че да се различава от другите деца. Да обличате порасналите момчета с шорти, когато техните връстници ходят с дълги панталони е жестоко. Дъщерите трябва да са свободни да правят с косите си това, което им харесва: да ги носят дълги, къси или заплетени. Ако искат да ползват червило - защо не? Лично аз мразя вида на тази гадост, но, ако моята дъщеря мисли различно, аз няма да се опитвам да я разубеждавам. При малките деца няма вроден интерес към дрехите, но дете, чиито родители са обсебени от това, скоро само ще придобие този комплекс. То се страхува да се качи на дървото, защото ще изцапа панталоните си. Нормалните деца хвърлят дрехи навсякъде. Сваляйки си пуловера, те забравят къде са го оставили. Когато аз обикалям територията на училището в неделя вечер, винаги мога да събера богат асортимент от обувки и якета. Деца, които не живеят в интернати, са принудени да се съобразяват с мнението на съседите. Само си помислете за хилядите деца, принесени в жертва на тази мерзост - неделния костюм! Виждате ли как те тържествено крачат със своите тесни якички и бели рокли, страхувайки се да ударят топката или да се качат на оградата? За щастие сега този идиотизъм умира. В Съмърхил, когато е горещо, момчетата и учителите могат да седнат на обяд без риза- никой не възразява. Съмърхил поставя маловажните неща на правилното място и се отнася към тях с пълно безразличие. Именно по въпроса за дрехите родителите често проявяват своите комплекси по отношение на парите. Веднъж в Съмърхил беше един много гаден малък крадец, излекуван, най-накрая, след години упорит труд и безкрайно търпение от неговите учители. Момчето си тръгна от нас, когато беше на 17 години. Майка му ни писа: ”Бил си дойде у дома. Липсват му два чифта чорапи. Погрижете се, моля ви, да му бъдат върнати”. От време на време родителите проявяват ревност към икономката, която се грижи за децата в Съмърхил. Имали сме майки, които още щом пристигнат се отправят към шкафчетата на своите деца и там се мръщят и цъкат с език, изразявайки по този начин своите съмнения, че домоуправителката не е съвестна. Подобни майки обикновено изпитват голямо безпокойство по повод на своите деца, защото тревогата, касаеща дрехите им, винаги означава безпокойство за ученето и за всичко останало. Играчки Ако реша да помисля за някакъв бизнес, аз бих отворил магазин за играчки. Всяка детска стая е натрупана с плюшени играчки, на които децата не обръщат никакво внимание. При всяко дете от средните класове има прекалено много играчки. Честна дума, повечето от играчките, чиято стойност превишава няколко пенса, е чиста загуба на пари. Веднъж Зоя получи като подарък от един бивш ученик великолепна кукла която можеше да ходи и да говори. Това, очевидно, беше скъп подарък. В същото време една нова ученичка подари на Зоя малък пухкав заек. С голямата скъпа кукла тя си поигра половин час, а с пухкавия заек - няколко седмици. Тя дори всяка вечер го вземаше в леглото си. От всички играчки, единствената, към която Зоя запази своята привързаност, беше Бетси-Ветси. Бетси-Ветси е име на камъче, което може да пише. Аз купих това камъче, когато Зоя беше на половин година. Устройството за писане изобщо не я интересуваше може би, защото беше фалшификат. Когато Зоя стана на четири и половина години, едно утро тя обяви: ”Бетси-Ветси ми омръзна, искам да я дам на някой”. Преди няколко години попитах по-големите деца: ”Кога твоите по-малки брат и сестра най-много те дразнят?” Практически във всички случаи отговора беше един и същи: ”Когато чупят моите играчки”. Никога не трябва да показваме на детето как действа играчката. В действителност на детето никога не трябва да му помагаме, ако той изобщо не е в състояние да реши проблема сам. Саморегулиращите се деца изглеждат щастливи да се развличат сами, занимавайки се дълго със своите играчки и игри. Те не ги чупят като другите деца. Няма никаква причина, на дете от частен дом или в дом с достатъчно добра звукоизолация, да му бъде позволено да играе с кухненски прибори, които в момента не се използват, като например метални капаци от тигани или дървени лъжици в качеството на палки от барабан. Децата обикновено предпочитат тези вещи пред играчките от магазините. Родителите имат навик да купуват излишни играчки. Детето жадно протяга ръчички към някоя играчка-трактор или жираф и родителите веднага я купуват. В резултат на това повечето деца са пълни с играчки, към които никога не проявяват някакъв интерес. По отношение на играчките, стимулиращи творческата дейност, то на пазара има твърде малко от тях. Има много конструктори Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|