Предмет и значение на социалната психология

Социалната психология е интегративна наука, която изучава индивидуални и групови психични прояви на взаимодействащите помежду си личности. Такива са техните състояния, качества, мисли, интереси, ценности, мнения и други психични феномени. В нея се изучават процесите, които се осъществяват в обществените субекти - личност, малка група, социални институции и обществото като цяло. Тя се базира на познание от разнообразни научни области (философия, педагогика, психиатрия, биология, физиология, антропология, етнография, статистика, кибернетика и т.н.) и всички области на човешката практика. Нейната основа обаче се изгражда от социологията и психологията. Представителите на тези фундаментални науки за човешкото поведение и психика обединяват усилията си при изучаването на граничните области между двете науки, в резултат на което социалната психология се обособява със свой самостоятелен статут. Тя се характеризира със собствен предмет на изследване, специфичен изследователски инструментариум за проучване и самостойно значение за практиката. Все още обаче се открояват две направления в нейното развитие - социологическо и психологическо. Първото поставя в центъра на своите изследвания социалната общност като система от отделни системи, които са автономни и взаимодействат помежду си. Представителите на това направление се базират на понятийния апарат и научния инструментариум на социологията. Във второто психологическото направление научните проблеми се концентрират върху социалната детерминираност на индивидуалната психика на личността. Така накратко, но не и безспорно, могат да бъдат охарактеризирани двете направления в социалната психология. В България социологическото и психологическото направление се разкриват съответно в трудовете на Е. Тодорова и С. Джонев, които са озаглавени по еднакъв начин - "Социална психология".

И така, от написаното следва, че социалната психология е междудисциплинарно направление в научното познание с подчертана практическа насоченост. Тя е специфичен дял от социалнопсихологическото познание, в който се изучава социалната психика, разглеждана като динамична система и явленията, които възникват в процесите на междуличностното общуване и механизмите за неговата обществена регулация. Социалната психология изследва закономерностите на поведенческите и комуникативните актове на хората, които се обуславят от особеностите на техните личности и ситуациите, в които те действат или си взаимодействат. Предметът й е изучаването на общуването като основа и източник на феномените на социалната психика. Той се конкретизира в разкриването на значението, същността, структурата и функциите на общуването; в проучването на средствата, механизмите, формите, мотивите и технологиите на общуване; в изследването на личността като субект на общуване и на групите (малки и големи) като съвкупен субект на общуване и като съвкупност от субекти на общуване. Едно такова представяне на предмета на социалната психология благоприятства нейната диференциация като теория и позволява по-пълноценното й използване на нейните достижения във всекидневната практика.

Значението на социалната психология в нашата съвременност е огромно. Не случайно тя е една от най-престижните, най-популярни и най-бързо развиващи се науки в областта на хуманитарните, обществените и психологическите дисциплини. Красноречив в това отношение е фактът, че за по-малко от сто години самостоятелно съществуване като наука тя се изучава във всички престижни университети в света, редовно се провеждат международни конгреси и конференции по социална психология, постоянно се издават специализирани списания и се отпечатват монографични трудове свързани с различни социалнопсихологически проблеми. Друг показател за нейното значение е, че тя е с подчертано приложен характер и се намира в много тясна връзка с практиката. Получените социалнопсихологически знания чрез различни опити и експерименти най-често се обуславят от потребностите на реалния живот в производството, образованието, здравеопазването, управлението, търговията, юриспруденцията, журналистиката, туризма, спорта, военното дело и пр. Понякога дори се надценяват нейните практически възможности и очакванията от приложимостта й в различни сфери на живота са нереалистично завишени.
1.3. Източници, методи и етапи на социалнопсихологическите изследвания

В социалната психология се разграничават три вида изследвания: експериментално-емпирични, теоретични и методологични. В първите се включва събирането на първична емпирична информация във формата на определени психични факти, анализ и интерпретация на получените данни в рамките на определена теоретична система. Теоретичните изследвания се изразяват в съпоставката на различни емпирични изследвания, при което се разкрива същественото, значимото в тях и на тази база се изграждат определени концептуални модели. Методологичните изследвания в социалната психология са изследвания, отнасящи се до цялата система на психологическите науки с всичките й подструктури и елементи. В тях се изясняват понятийният апарат, основните категории и принципи на психологията. Методологията на социалната психология може накратко да се охарактеризира като съвкупност от начини и средства на изследване на социалнопсихичните явления, необходими за организацията и провеждането на изучаването на социалната психика.

Един от най-важните проблеми, отнасящи се до социалнопсихологическите изследвания, е проблемът за неговите източници. Защото ако източниците на психологическо познание не са подбрани правилно, то и най-префинените изследователски методи и най-професионалните интерпретации ще създадат само артефакти.

Основни източници на психологичното познание са обективните изяви на психиката. Те се отличават с разнообразие и многообхватност. Такива са вегетативните, секреторните, двигателните, соматичните реакции с психогенен характер. Обективен индикатор за психичния живот са мимиката, позата, походката, телосложението, интонацията, взаимодействията във времето и пространството и пр.

Предимствата на тези източници за психичния живот са в тяхната достъпност, многообхватност и универсалност. Те позволяват да се разкрият типични тенденции във формирането на психиката. Въпреки посочените положителни страни тези източници не трябва да се надценяват, тъй като един опитен актьор може винаги да заблуди събеседниците си относно моментното си състояние, като "пресъздаде" такава мимика, поза, походка или интонация на гласа, каквато пожелае.

Друг важен източник за опознаване на човешката психика е самосъзнанието. Този източник в най-голяма степен разкрива спецификата на психичното, на неговата субективност и е носител на такава информация, която е недостъпна при ползването на другите източници. Например единствено благодарение на самосъзнанието е възможно да се проучи динамиката на емоционално-мотивационната сфера на личността. Големите познавателни възможности на самосъзнанието са достъпни обаче само за хора с богата психологическа култура, които проявяват избирателност и способност правилно да интерпретират отразените факти. Самосъзнанието се изследва предимно чрез самонаблюдението.

Източник за социалнопсихологическо познание са реакциите на хората, попаднали в критични или екстремални ситуации. В тези случаи, както и когато личността смята, че е анонимна (в случаите на съвместни действия с множество непознати хора), задръжните механизми, създадени от обществените норми на поведение, често се игнорират. В такива моменти реакциите на някои хора са такива, че напълно изненадват дори и техни близки, които са смятали, че ги познават много добре. За този източник на психологическо познание е много трудно да се осигурят експериментални условия, но затова пък той има много големи диагностични възможности.

Случаите на психични отклонения също представляват своеобразен източник за изследване на психиката. Те служат за сравнителна база при съпоставянето им с нормалните психични явления. Тези случаи преимуществено се изследват в психиатрията.

Други източници за изучаване на психичното са феноменалните способности и възможности на психиката на някои хора, индивидуалните и типологичните психични особености, възникването и развитието на психиката и др.

Източниците за изучаване на психиката в голяма степен определят и методите на нейното изследване. Последните се обуславят също и от целите и задачите на изследванията. Методите на една наука фактически представляват пътищата, начините за опознаване на нейния предмет. В психологията се разграничават: методи за организация на изследванията, методи за обработка на първичната емпирична информация и методи за събиране на първична емпирична информация.

Методите за организация на социалнопсихологическите изследвания са лонгитюден и сравнителен. При лонгитюдния метод психичните явления се изучават в процеса на тяхното развитие. За тази цел в продължение на няколко години се изследват определени психични особености на конкретни лица. Сравнителният метод се характеризира с това, че еднократно се изследват едни и същи психични особености на представители на различни групи лица. Например при сравнително-патологичните изследвания се сравняват определени психични явления при хора с нормално развита психика и лица с психични отклонения.

Методите за обработка на първичната емпирична информация са два вида - количествени и качествени. Качествените методи включват анализ на получения фактически материал - дали не е логически противоречив, правдоподобна ли е взаимовръзката между причина и следствие, правилно ли са обособени съществените признаци на изследваните психични явления и др. Те изискват и да се набележат възможните перспективи в развитието на изследваните психични явления. Определянето на тенденциите и доказването на типичността в развитието на психичните особености се извършва преди всичко с количествения анализ на първичните емпирични данни. Най-често в психологията се използват алтернативният, вариационният и корелационният анализ. Достоверността на получените резултати се определя с коефициента на Стюдънт.

Голям интерес предизвикват методите за събиране на първична емпирична информация. Те са много и разнообразни. Друг важен белег е, че няма метод, който да е универсален и да удовлетворява всички изисквания към психологическите изследвания. Всеки от методите има определени предимства и недостатъци. Това налага в психологическите изследвания да се използва комплекс от методи, чрез които да се осигури обективността на изследването.

Посочените особености на методите за събиране на първична емпирична информация се определят: 1) от многообразието на съществуващите психологически концепции и теории, като всяка от тях по някакъв начин акцентира на някои от методите и го обявява за водещ, например за представителите на интроспекционизма водещ метод е самонаблюдението. 2) от сложността, динамиката и труднодостъпността за преки изследвания на предмета на социалната психология поради неговия нематериален характер.

В психологията е прието методите да се разграничават на основни (наблюдение и експеримент) и второстепенни (самонаблюдение, беседа, анкета, тестови метод, метод на моделирането и др.).

Ефективността на наблюдението се увеличава, ако изследователят се "включи" в определена ситуация или група от хора, за да наблюдава определено психично явление. Това наблюдение се нарича включено или теренно наблюдение. В специализираната литература са описани изследвания, чиито автори, за да наблюдават особеностите на общуване на "тарторите" на затворниците за определено време доброволно са престоявали в местата за лишаване от свобода. Обективността на наблюдението зависи в голяма степен и от професионалната квалификация на изследователя, от неговата психологическа култура. Необходимо е той да не оказва влияние върху протичането на наблюдаваното явление, да отразява точно, вярно и недвусмислено неговите параметри, да направи обективни обобщения и изводи на базата на адекватното дешифриране на получените данни.

Главното предимство на наблюдението пред другите методи за събиране на първична емпирична информация е съхраняването на естествеността на проявите на психичните явления. Обикновено то се провежда в непосредствената среда, където проявяват своята активност наблюдаваните лица.

Понякога обаче наблюдението се провежда и в лабораторни условия. Наблюдаващият не трябва в никакъв случай да оказва въздействие върху дейността на наблюдаваните лица, за да не предизвика промени в проявите на психичния им живот. За тази цел се практикуват включеното, щафетното (наблюдаващите са няколко и се заменят един друг) и дистантното (осъществява се чрез определени технически средства) наблюдение. Възможно е наблюдаващият да бъде скрит от наблюдаваните лица. Например за това се използва специално стъкло, което за изследваните лица е маскирано като огледало. Друг вариант за прикриване на наблюдението е на изслeдваните лица да се каже, че се проучват проявите на едни психични явления, а всъщност да се наблюдават други.

Наблюдението като метод има и редица недостатъци. Един от съществените му недостатъци е, че изследователят трябва пасивно да изчаква евентуалната проява на събитието, което го интересува. Той не може да въздейства на променливите в наблюдавания процес. Това го затруднява значително при разграничаването на причинно-следствените връзки от условията, в които те възникват. Установките, интересите, психичните състояния на експериментатора могат да повлияят на резултатите от наблюдението.

Този метод изисква продължително време за провеждане на наблюденията. Продължителните наблюдения изморяват и предизвикват у изследователя състояние на монотонност. Той се приспособява към наблюдаваната ситуация и това увеличава възможностите за субективна интерпретация на фактите. Неточности на информацията, разкрита чрез наблюдението, се обуславят от предубеждения, свързани с първото впечатление, професионални стереотипи, влиянието на наблюдаваните лица, подмяна на описанието на психологическия факт с мнението за него и др.

Тези недостатъци се преодоляват в значителна степен, когато съвместно с наблюдението се използват и други методи за събиране на първична емпирична информация.

Един от тези методи е експериментът. Той е специфичен начин за събиране на факти чрез активната намеса на изследователя в специално създадени за това условия. Контролирайки ситуацията на експеримента, изследователят има възможност многократно да го повтаря, за да събере достатъчно данни, които разкриват закономерността или случайността на проявите на изследваните психични явления. Експерименталните изследвания позволяват с точност да се установи взаимовръзката между зависимите и независимите променливи. Качествените резултати от експеримента се изобразяват чрез числа, таблици, графики, диаграми и др.

Главният недостатък на експеримента е, че при създаването на условията за неговото провеждане се нарушава естественият ход на протичане на изучаваното психично явление. Това деформира в известна степен получените емпирични данни. Този недостатък е типичен за лабораторния експеримент и в по-малка степен влияе върху резултатите на естествения експеримент.

Лабораторният експеримент се провежда в изкуствена, лабораторна обстановка с помощта на специална стимулираща, програмираща и регистрираща апаратура. Използваната апаратура позволява по-прецизен контрол и промяна на условията за протичане на изследваните психични особености, както и по-точното отчитане на основните им параметри. Лабораторният експеримент се използва с успех при изучаването на психомоториката, паметта, вниманието, мисленето и др. Естественият експеримент се провежда в обичайните за изследваните лица условия, но изучаваното явление се предизвиква съзнателно по предварително набелязан от експериментатора план.

В нашето съвремие широко се прилага психолого-педагогическия експеримент като специфична разновидност на естествения експеримент. При него изследването се провежда в естествената среда на дейност на учителите и учениците. Изследваните лица се разпределят в две групи. Членовете на тези групи трябва да притежават приблизително еднакви качества относно проучваните психични особености. При работата с едната група, наричана експериментална, се използва някакъв нов фактор или нова форма на въздействие, а с другата група, наричана контролна, се действа по стария, традиционен начин. Ефективността на нововъведението се преценява, като се сравнят получените резултати от експерименталната и контролната група. По-голяма прецизност при отчитането на резултатите се постига при размяната на функциите на двете групи, като експерименталната група стане контролна, а контролната - експериментална.

В зависимост от поставените цели експериментът може да бъде констатиращ или формиращ (преобразуващ). При първия вид експеримент се установява моментното състояние на определени психични особености, а при втория вид - тяхната промяна в зависимост от нововъдените фактори.

Главното предимство на експеримента е активността на изследователя. Той сам предизвиква психичните явления, които изучава, и определя условията и количеството на тяхната проява. Така обезпечава по-добре обективността на получаваните резултати.

Особена популярност в психологията имат тестовете. В различни периоди от време те са били или тотално отхвърляни като метод за събиране на информация или техните резултати са били безкритично приемани за определящи в изследванията. Започват да се прилагат от психолозите още в края на ХIХ в.

Тестовете служат за диагностицирането на определени психични особености. Определящо за тях е наличието на стандарти, с които се сравняват получените резултати от провежданите изследвания. Чрез тях се извършва класификация на базата на някаква норма и се измерват индивидуалните особености на личността. Обективността на получените резултати чрез тестовия метод до голяма степен се обезпечава от изискването, че на всички изследвани лица трябва да се предоставят еднакви възможности за изява на проучваните психични явления. Другото важно условие е свързано с инструкцията към изследваните лица - тя трябва да бъде ясна, точна, лаконична. Желателно е изискванията да бъдат разяснени с един - два примера, чрез които изследваните лица да демонстрират доколко са разбрали това, което ще се изисква от тях.

Позитивната страна на тестовете е, че в повечето случаи резултатите им се изразяват количествено и са съпоставими както помежду си, така и с някакъв еталон. Влиянието на субективния фактор при отчитането на резултатите е сведено до минимум. Обикновено провеждането им не е свързано с разход на много време. Най-често обаче те са критикувани, защото чрез тях не се разкрива мотивацията, вътрешната динамика на изследваните психични явления и причините, които са ги предизвикали.

В психологическите изследвания се използват разнообразни тестове. Най-често се използват тестове за определяне особеностите на паметта, вниманието, мисленето, въображението и др. За изследване на интелигентността например в световен мащаб са се утвърдили тестовете на Бине, Рейвън, Уекслър и др.

Известни са още тестове за диагностициране на личността, на психичното развитие, на степента на усвояване на определени знания и умения. Особен интерес предизвикват проективните тестове. Най-известни от тях са мастилените петна на Роршах, рисувателният тест на Розенцвайг, тематично аперцептивният тест (ТАТ). При тези тестове изследваните лица са провокирани чрез различни стимули да разкрият определени свои личностни особености (насоченост, стремежи, състояния и пр.), като интерпретират рисунки, картини, събития, разкази с неопределено съдържание.

Преди използването на метода на тестовете изследователите трябва да отговарят на следните въпроси: каква е неговата цел, за какъв кръг от изследвани лица е подходящ; какви са точността и надеждността на неговите резултати; до каква степен са адекватни и валидни неговите резултати; колко чувствителен и в какви единици дава резултатите, доколко е сравним с други тестове; как се провежда - индивидуално, групово, с тренировка и пр.

Друг често прилаган метод за събиране на първична информация е анкетата. Този метод се използва от представителите на различни обществени науки (социология, психология, педагогика, етнография и др.) още в края на ХIХ в. Същността му се изразява в получаването на определена информация за схващанията, мненията, отношенията, нагласите, мотивите, интересите и пр. чрез писмен самоотчет на изследваните лица по определена програма. Необходимата информация се получава, като те изразяват определено становище относно посочени твърдения, съждения или въпроси. Тези твърдения, съждения или въпроси могат да бъдат закрити (посочени са всички възможни начини на отговор) или открити (не са посочени предварително отговори, а само е оставено свободно място, на което изследваните лица ги записват).

Предимство на първия вариант е еднообразието на отговорите и поради това - лесната и бързата им обработка. В този случай изследваните лица са по-сигурни, че отговорите им са анонимни защото не се налага да пишат нещо със своя почерк, а само отбелязват с определен знак своето становище. Недостатъците му са, че изследваните лица могат механично да посочат определен отговор, без да вникнат в неговата същност или да са неудовлетворени, ако в посочените отговори липсва този, който на тях им се струва, че е правилен.

Предимствата на втория вариант са, че при него не се налагат никакви ограничения на отговорите на изследваните лица. По този начин възможностите да се получи по-богата и по-разнообразна информация се увеличават. Недостатъците му са, че някои отговори могат да бъдат непълни, неточни и необмислени и поради голямото им разнообразие затрудняват изследователите при тяхната обработка. Вторият вариант е по-подходящ за проучване на проблеми, за които има по-ограничена информация.

Обикновено в анкетите се използват и двата варианта, а целите и средствата и времето за провеждане на изследването определят кой от тях ще доминира.

Обективността на получаваната информация в голяма степен се осигурява от определен брой контролиращи, филтриращи въпроси, твърдения или съждения. Чрез тях определени отговори се съпоставят и анализират дали са съобразени с изискванията на логиката. При наличието на чести противоречия или абсурдност в отговорите съответните анкетни карти се анулират.

При формулирането на твърденията, въпросите и съжденията е необходимо да се спазват следните психологически изисквания към тях: 1) да са съобразени с целта на изследването; 2) да са ясни, недвусмислени, логични, конкретни и лаконични; 3) не трябва да внушават определен отговор; 4) формулировката им трябва да е съобразена с особеностите на изследваните лица, за да ги заинтересува; 5) по-сложните трябва да следват по-простите, така че в смислово отношение да имат определена последователност; 6) данните, свързани с лична информация - възраст, пол, професионална квалификация и пр. - се поставя в края на анкетата.

Важно е и външното, естетическо и полиграфическо оформление на анкетната карта - качеството на хартията и шрифта. За предизвикване на по-голям интерес и противопоставяне на умората, монотонността и скуката на анкетната карта могат да се отпечатат карикатури, шаржове, анекдоти, стихове и др. Задължително е още в началото на анкетната карта да се напише ясно и отчетливо коя организация провежда изследването.

Целта на допитването се посочва в инструкцията, чрез която на изследваните лица се разяснява какво и в каква последователност трябва да направят. В инструкцията обикновено се изказва благодарност на участниците в изследването за положените от тях усилия.

Устната форма на анкетата (допитването) се нарича интервю. То се използва за уточняване, разширяване и сравняване на получената информация чрез други методи. В зависимост от броя на участниците интервюто е групово или индивидуално. В зависимост от степента на предварителната подготовка на интервюто, то е стандартизирано (формулировката на въпросите и последователността на тяхното задаване са определени) и нестандартизирано (свободен разговор по темата).

Преимуществата на стандартизираното интервю са, че може да се прилага от изследователи с по-ниска степен на квалификация; получените данни от изследването на различни лица са лесно съпоставими; грешката при формулировката на въпросите е сведена до минимум.

Основните недостатъци са, че контактът с изследваните лица е затруднен и някои от тях по различен начин разбират поставените им въпроси. Използването му е целесъобразно при изследването на по-голям брой лица.

Предимствата на нестандартизираното интервю са, че чрез него се достига до по-съществена информация; условията на провеждането му са по-естествени и то се доближава до беседата. Съществен недостатък са затрудненията, които възникват при съпоставката на получените чрез нестандартизираното интервю данни.

Процесът на интервюиране има три основни фази: 1) установяване на контакт с изследваните лица; 2) основна фаза, в която се получава информация, свързана с целта на изследване; 3) заключителна фаза, в която задължително трябва да се благодари на изследваните лица за оказаното съдействие.

Друг важен момент е регистрирането на получената чрез интервюто информация. Известни са следните видове регистрация: 1) дословно записване от изследователя на всичко, което е чул; 2) механичен звукозапис чрез аудиосредства; 3) записване на отговорите по памет; 4) класификация на отговорите и записване само на някои от тях.

В сравнение с анкетата, информацията, която се събира чрез интервюто е по-пълна, по-съдържателна и по-определена. По време на интервюто чрез допълнителни въпроси някои неясноти в отговорите могат да бъдат отстранени. Изследователите наблюдават изследваните лица и чрез тяхното поведение могат да разберат в по-голяма степен отношението към проучваните проблеми.

Провеждането на интервюто обаче отнема повече време и средства в сравнение с анкетата. От изследователите, които използват интервюто, се изисква по-висока професионална квалификация в сравнение с анкетьорите, защото проявите на субективизъм и някои личностни особености на изследователите се отразяват на хода и на резултатите от интервюто.

При анкетата такива рискове не съществуват. Анкетата в по-голяма степен осигурява анонимността на отговорите в сравнение с интервюто. Друго нейно предимство е, че анкетираните могат по-дълго време да обмислят своите отговори.

Голяма е приликата на интервюто с беседата - друг метод за събиране на информация за психичните явления. Изискванията към този метод са много близки до нестандартизираното интервю (цели, регистрация на данните, фази на провеждане и др.), но при него в по-голяма степен се обръща внимание на естествеността, на непринудеността на обстановката, на междуличностния контакт между участниците в изследването. Затова изследователите трябва да притежават в максимална степен търпеливост, приспособимост, доброжелателност и умения за индивидуализиран подход към участниците в изследването.

Чрез беседата е възможно уточняването на определена информация както от изследваните лица, така и от хора, които добре познават психичните им особености (родители, приятели, учители и др.). Този метод е разпространен в практиката във връзка с изучаването и изясняването на същността на различни социалнопсихологически явления.

При метода на проучване продуктите от дейността се анализират получените резултати от игровата, учебната или трудовата дейност на изследваните лица и се правят изводи за тяхната психика. Така се разкриват определени техни познавателни, емоционални и волеви качества. За използването на този метод изследователите трябва да познават много добре областта, от която са продуктите на дейността, да знаят обстановката, в която те са създавани, и да са сигурни, че техни автори са именно изследваните лица.

Предимство на този метод е, че продуктите от дейността могат да бъдат анализирани многократно, като се променят условията за тяхното получаване.

Например изучаването на училищната документация (бележници, класни дневници, протоколи от учителски съвети, училищни планове и др.) дава обективна информация за учебната активност на учениците, за техните интереси, нагласи, отношения и състояния.

Методът на биографичното проучване се изразява в събирането на определени сведения за миналото на изследваната личност, за особеностите на нейната психика.

Най-често използваният в житейската практика, но и най-често отхвърляният метод в психологията е самонаблюдението. От гледна точка на историческото развитие самонаблюдението е най-старият метод, защото е в пряка връзка със съмосъзнанието. В индивидуалното развитие на човека самонаблюдението се появява още в най-ранна възраст (около края на на втората година) и съпътства целия съзнателен живот.

Предимствата на самонаблюдението са: 1) чрез този метод се прониква в дълбините на човешката психика независимо от цялата й сложност; 2) прилагането му се осъществява без специална подготовка; 3) това е един много продължителен във времето метод. На практика човек почти през целия си съзнателен живот се самонаблюдава. Най-често самонаблюдението като метод в психологията е критикуван за неговата субективност. При него субектът и обектът се сливат. От това следва, че при определени обстоятелства то е неприложимо - например при някои психични състояния като агресията, фрустрацията и други, когато самоконтролът намалява. Самонаблюдението има подчертано описателен характер и чрез него не могат да се разкрият причинно-следствените връзки между изследваните психични явления. Това ограничава неговите познавателни възможности и им придава случаен характер.

Неточността му се обяснява с това, че то обикновено се вербализира след изследваното явление и на практика е някаква паметова представа за него. В процеса на самонаблюдение личността раздвоява вниманието си върху извършваната дейност и процеса на самонаблюдение. Това раздвояване естествено се отразява негативно и върху двата процеса. Изброените недостатъци на самонаблюдението понякога го правят практически неприложимо. Например подрастващите деца поради ограничения им речников запас не винаги могат да вербализират това, което са установили в процеса на самонаблюдение.

Изключително перспективен метод на социалната психология е методът на моделирането. Същността му се изразява в това, че се създава модел на обекта на изследване. При моделирането не се изучава непосредствено психичното явление, а някаква негова имитация, която дава определена информация за него. Използват се два варианта - моделират се психични явления или се моделират ситуации, в които протича човешката дейност. Моделите изпълняват следните функции: евристична, илюстрираща, обяснителна, прогностична, предаваща. Моделирането спомага за структурирането на съществуващите данни за психичното явление и за тяхното онагледяване. Този метод разкрива възможности за научно изследване и управление на процеса на формиране качества на личността и човешките общности.

Типичен социалнопсихологически метод на изследване е социометрията. Тя се прилага още от тридесетте години на ХХ век, за да се изяснят взаимните симпатии и антипатии на членовете на малката група. Създател на социометричния метод е Дж. Морено. Този метод е световно признат и се използва широко от представителите на психологията, социологията, педагогиката и психотерапията за изучаване на емоционалните взаимоотношения в най-различни малки групи (семейни, производствени, религиозни, военни, спортни и пр.).

Социометричният метод на Дж. Морено се използва за получаване и количествена обработка на данни за структурата, интеграцията и диференцияцията на малките групи, за динамиката на взаимоотношенията и личния статус на участниците в тях. Той се основава на анализа на приемането и отхвърлянето на членовете на групата, изобразявани след това под формата на социоматрици или социограми, на които нагледно се представят различните типове връзки между отделните личности. Социограмата разкрива отхвърляните, изолираните или непопулярните членове на групата. Те са такива по различни причини: недостатъчна активност, липса на достатъчна увереност в себе си или липса на доверие към другите. Освен това тях може да не ги увличат и привличат целите на групата или пък техните собствени цели да бъдат различни от целите на групата. Смята се, че социометрията има големи предимства в сравнение с изводите, които се правят въз основа на наблюденията. Обаче тези предимства се превръщат в действителни едва в този случай, когато изследваната група е готова искрено да сътрудничи на експериментаторите. В противен случай недостатъците на този изследователски метод се проявяват ярко. Съществен недостатък на метода е, че когато изследваните лица разберат скрития смисъл на въпросите, могат да дадат очаквания отговор и да прикрият това, което мислят в действителност. И още нещо, с този метод се разкрива само емоционалната форма на груповата сплотеност. Достоверността на резултатите от изследването чрез него се увеличава с поставянето на допълнителни въпроси, които позволяват по-добре да се обяснят причините за едни или други избори.

Социометричният анализ на данните се осъществява с помощта на цифрови оценки и индекси. С някои от тях може да се изрази социометрическият статус на индивида, с помощта на други може да се опишат особеностите на групата като социална система, а чрез трети - количествено да се характеризират някои аспекти на съвместната дейност на членовете на групата. Така структурата на групата обикновено се описва с помощта на следните индекси:

- положителна експанзивност - това е потребността от другарски отношения, от общуване на индивида в групата. Тя се изразява като отношение между броя на изборите, които са направени от изследваното лице и броя на всички възможни избори, които могат да се направят;

- груповата експанзивност представлява потребността от приятелски взаимоотношения в цялата група. Груповата експанзивност се изчислява като отношение (частно) между общия брой избори, направени в групата, към броя на членовете на групата;

- груповата сплотеност се пресмята като частно от разделянето на броя на взаимните избори на общия, възможен брой на взаимните избори;

- груповата интеграция се получава, като се раздели числото 1 на общия брой неполучили нито един избор, т.е. на броя на изолираните лица в групата.

Резултатите от социометричния тест се поставят в социометрична матрица и се изобразяват графично във вид на социограми или се изразяват чрез индекси. Трябва да се отбележи специално, че при този метод изследователите имат голяма свобода при подбора на критериите и конструирането както на самия социометричен тест, така и на формите на неговото графическо представяне. При това трябва да се имат предвид следните основни изисквания:

- необходимо е да се създаде положителна мотивация у изследваните лица;

- изисква се компетентна обработка и интерпретация на данните;

- графическото изобразяване на социоматриците трябва да бъде по възможност нагледно.

В "Речник по психология" Л. Десев представя достойнствата и недостатъците на социометрията. Първите се изразяват в "демократичния" характер на метода; използването му дава възможност за диагностициране с математическа точност на междуличностните предпочитания и тяхната динамика; разкрива се статусът на индивида в групата и удовлетвореността му от общуването; установява се начин за прилагане на системно-структурен анализ и моделиране на личните (главно емоционални) взаимоотношения; за кратко време се събира обемна психологическа информация, която се изразява с числа и може да се обработи с математико-статистически методи и да се представи нагледно; процедурата по проучването е относително проста и лесно изпълнима. Слабостите на социометрията са: ограничени познавателни възможности, тъй като се изразяват не всички, а предимно емоционалните отношения, изразени в симпатия, антипатия, безразличие; остават в сянка мотивацията, причините, детерминираността на отношенията и взаимоотношенията; служат за изследване на групи до 40 души, но не по-големи; относително ниска информационна стойност (със социометрията се получава по-малко информация в сравнение с тази, придобивана чрез метода за групова оценка); нежелание на изследваните лица да съобщават имена на партньори за доверително общуване и за връзки с по-интимен характер; опасност от субективизъм (реалните отношения в бита, в процеса на труда, познанието и общуването не винаги съвпадат с показаните при социометрията); броят на взаимните избори, който служи за установяване на групова сплотеност, не е надежден показател за нея - голям брой такива избори могат да отразяват голям брой затворени в себе си групички, между които няма дружески отношения.

ПРИМЕРЕН ВЪПРОСНИК ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СОЦИОМЕТРИЯ

Посочете трима свои колеги, с които Ви е най-приятно да работите в един екип. На първо място поставете онзи свой колега, с когото преди всичко искате да работите, на второ място този, с който искате да работите най-много, ако го нямаше първия и т.н.

1._______________________________________________

2._______________________________________________

3._______________________________________________

4._______________________________________________

Наред с фамилията поставете цифри, обозначаващи причините, поради които Вие сте направили съответния избор.

Той се отличава с отлична професионална подготовка.

Добре се разбираме по време на работа, тъй като сме добри приятели.

Той има качества на боец и работи с пълно отдаване на силите.

Той е коректен и благороден човек.

Той работи самоотвержено.

Добре изпълнява предварително набелязаните задачи.

Аз мога да разчитам на него в решителен момент на работата.

Друго .......................................... (отбележете какво именно).

Отбележете имената на колегите си, които според Вас са Ви включили в своите избори.

ЧАСТ ВТОРА

Отбележете имената на трима свои колеги, с които не искате да работите заедно в един и същ състав. На първо място поставете името на този от тях, с когото в най-голяма степен не искате да си партнирате. Можете да направите неограничен брой избори.

Наред с фамилното име поставете цифра, която да обозначава причината, поради която не желаете да работите заедно с този колега.

Прекалено се вживява и старае по време на работа.

Егоист е.

Не изпълнява задачите, за които отрано сме се уговорили.

Не ми се харесва работата му.

Не притежава достатъчно професионални качества.

Може да ме подведе в решителни моменти на съвместната работа.

Пренебрегва ме по време на работа.

Друго .............................................. (отбележете какво точно).

БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА УЧАСТИЕТО

ИМЕ ............................. ФАМИЛИЯ .......................................

За установяване на социалнопсихологическата наблюдателност на личността се използва автосоциометрията. Нейната същност се изразява в точността на определяне от изследваните лица на собствения си социометрически статус в групата, т.е. те трябва да прогнозират какво място ще заемат в социоматрицата и социограмата на групата. Ако прогнозата им съвпада с резултатите от социометричното изследване, това означава, че социалнопсихологическата им наблюдателност е добра. Съществените разлики между реалните и прогнозираните от индивида социометрични резултати показват, че социалнопсихологическата му наблюдателност е незадоволителна. Чрез автосоциометрията се проучват представите на членовете на групата за собственото им положение в системата на междуличностните взаимоотношения.

Други типични социалнопсихологически методи за изследване са: референтометрията и автореферентометрията, груповата оценка и метода на полярните профили. Някои автори като М. Битянова (2001) акцентуват на диагностичните възможности на социалнопсихологическия тренинг и го представят като метод за изледване на личността и нейните начини за взаимодействие с другите хора.

Провеждането на социалнопсихологическите изследвания традиционно преминават през следните етапи: подготовителен, изпълнителен, анализиращ и заключителен.

След избора на темата следва задълбочен анализ на достъпната специализирана по нея литература. Това спомага за формулирането на целите и задачите на изследването. Изясняват се решените и нерешените проблеми, което спомага за формулирането на хипотезата на изследването. В едно изследване се допуска не повече от една хипотеза и не повече от 3-4 задачи.

По време на подготвителния етап се определят особеностите на изследваните лица (брой, пол, възраст, квалификация и пр.), уточнява се методическият инструментариум, който ще се използва, изготвят се план и указания на изследването. Определят се контролни и експериментални групи. При възможност се провежда предварително, пилотно мини изследване за уточняване на всички етапи от същинското изследване. Подготвителният етап завършва с оформяне на цялостен модел на изследването.

Изпълнителският етап обхваща процесите на събиране и регистриране на първичната емпирична информация. Фактически това е реализацията на програмираните методически процедури.

Анализиращият етап се провежда след изпълнението на цялата експериментална програма. Той се изразява в систематизацията на всички резултати, в разкриването на причинно-следствените връзки между изследваните явления, в анализ на тяхната логическа и математико-статистическа доказуемост. Направените изводи и обобщения се съпоставят с хипотезата на изследването, в резултат на което тя се приема или отхвърля.

В заключителния етап на изследването се представят в писмен вид неговите резултати и тяхната интерпретация, извършва се анализ и обяснение на постигнатите открития за практиката. Графичното изобразяване на резултатите в таблици и диаграми ги прави по-достъпни за усвояване от читателите.

Резултатите от психологическите изследвания се описват окончателно в научен труд - курсова работа, дипломна работа, статия, студия, монография или дисертация. Оформянето му обикновено става в следната последователност - постановка на темата, литературен обзор, цел, задачи, методика и организация на изследването, теоретичен анализ, обобщения, изводи, препоръки, перспективи за задълбочаване на изследването на дадения проблем, използвана литература, приложения (резюме, протоколи и и др.).

Литература

Алексиев, А. Групова терапия. // Практическа психотерапия. София, 1988.

Андреева, Г. М. Социальная психология. София, 1998.

Андреева, Л. Социалното познание и междуличностното взаимодействие. София, 1998.

Аргайл, М., Хендерсън, М. Анатомия на човешките отношения. София, 1989.

Аристотел. Физиогномика. София, 1998.

Битянова, М. Р. Социальная психология. Москва, 2001.

Десев Л. Речник по психология. София, 1999.

Джонев, С. Социална психология. София,1996.

Иванов, С., М. Иванов, Социална психология и туристическо поведение. Шумен, 2005.

Карвасарский, Б. Д. Психотерапевтическая энциклопедия. Санкт Петербург, 1998.

Крайг, Г. Психология развития. Санкт Петербург, 2000.

Майерс, Д. Социальная психология. Санкт Петербург, 1998.

Парыгин, Б. Д. Основы социально-психологической теории. Москва, 1971.

Поршнев, Б. Ф. Социальная психология и история. Москва, 1979.

Реан, А. А., Коломинский, Я. Л. Социальная педагогическая психология. Санкт Петербург, 1999.

Руденский, Е. В. Социальная психология. Москва, 1998.

Стоицова, Т. Живеем с другите. Социално психологически проблеми. София, 1998.

Социална психология (под ред. на С. Московичи). София, 1998.

Стаматов, Р., Минчев, Б. Психология на човека. Пловдив, 2003.

Сухов, А, Н., Реальная социальная психология. Москва. 2004.

Тейлор, Ш., Л. Пипло, Д. Сирс, Социальная психология. Санкт Петербург, 2004.

Тодорова, Е. Социална психология. София, 1994.

Шибутани, Т. Социальная психология. Москва, 1999.