Социална психология стойко Иванов, Милко Иванов

Възприемането, разбирането и оценяването на хората един от друг в процеса на междуличностното общуване е прието да се нарича социална перципция. Това понятие е използвано за пръв път от Дж. Брунер през 1947 г. и същността му се разкрива чрез редица феномени като: формиране на първото впечатление за хората, идентификацията, емпатията, проекцията, рефлексията, каузалната атрибуция, стереотипизацията и др. Според В. Куницина (2001, с. 305) то е "проццес, който възниква при междуличностното общуване на основата на естественото общуване и протича под формата на възприемане и разбиране на един човек от друг човек". М. Битянова (2001, с. 134) определя социалната перцепция "като важен психичен процес, обуславящ осъществяването от човека на определено социално поведение. В него се включват възприемането на външните признаци на човека, съотнасянето им с неговите личностни характеристики, интерпретацията и прогнозирането на тази основа на неговите постъпки". Според нея социалната перцепция обезпечава взаимодействието между хората и до голяма степен предопределя неговия характер, защото поведението на човека се регулира, в зависимост от процесите на възприятие и интерпретация, служи за начало на процесите на взаимодействие.

Благодарение на социалната перцепция по някои външни признаци (темп на речта, паузи, нечленоразделни звуци, мимика, локомоция, пространствено-времеви особености на поведенческите реакции и пр.) могат да се направят конкретни изводи за личностните характеристики на партньорите в процеса на междуличностното общуване. Промяната на лицеизраза, спецификата на погледа, усмивката и жестикулацията са надеждни индикатори за определяне на преживяванията на събеседниците. Вегетативните реакции (побледняване, зачервяване, ускорено дишане и пр.), телосложението, позата, походката и културните аксесоари (облекло, прическа, бижута и др.) допълват представите на събеседниците един за друг. Трудностите при интерпретацията на тези показатели се дължат на факта, че едни и същи психични състояния и преживяванея се изразяват от различните хора по различен начин. Например, някои деца, когато прикриват истината побледняват, но други в същата ситуация се зачервяват. Факт е обаче и че у различните хора една и съща поведенческа проява е израз на различни психични състояния и преживявания.

Социалната перцепция е важна характеристика на междуличностното общуване и съвършено прав е известният познавач на тази проблематика А. Бодальов (1982, с. 5), който пише: "Познанието и взаимното въздействие на хората един на друг е задължителен елемент на всяка съвместна дейност даже ако нейната цел не е прякото решаване на възпитателни задачи и ако тя е е изцяло насочена към достигане на някакъм материален резултат. От това как хората отразяват и интерпретират облика, поведението и възможностите един на друг в голяма степен зависят характерът на тяхното взаимодействие и резултатите, до които достигат при съвместната дейност".

Междуличностното възприемане е процес на преднамерено, целенасочено, отразяване, осъзнаване и интерпретиране на особеностите и поведението на човека в социалнопсихологически контекст. В своя целенасочен и завършен вид то се изразява чрез наблюдението и се обуславя от особобеностите, на личността, нейната активност и спецификата на ситуацията, в която се развива действието. То е характерно само за хората и принципно се отличава от различните форми на възприятие у животните. Исторически се развива като съставна част от трудовите операции. Като свойство на сензорната организация на личността междуличностното възприемане се отличава с многообразни връзки с различни психични явления. Преди всичко то е опосредствано от зрителните усещания и условията за тяхното протичане и предполага добре развит анализатор, с висока абсолютна и относителна усетливост. На междуличностното наблюдение оказват силно влияние особеностите на човешкото възприятие - предметност, цялостност, структурност, константност и историчност. Въздействие върху него има миналия индивидуален опит на човека, неговата насоченост и емоционалните му предпочитания. Междуличностното възприятие зависи в голяма степен от обема на представите и понятията на индивида за човешките взаимоотношения. Осмислеността на видяното се обуславя преди всичко от внлючването му във вече изградените познавателни структури, които съставят познавателния опит на човека. Следователно, междуличностното възприятие се опосредства от мисленето. Чрез този познавателен психичен процес се извърщва обобщение, систематизация и класификация на видяното. Благодарение на един друг познавателен процес, какъвто е паметта се осигурява пълнотата на продуктите и понятията, съставящи структурата на междучовешкото познание. От всичко това следва, че благодарение на миналия опит на личността на нейните знания и мисловни процеси, наблюдаваните хора и техните поведенчески реакции се осъзнават, разбират и оценяват. При анализа на същността на междуличностното възприемане е необходимо да се отчита, че то както всяко психично явление е елемент на сложна система и именно затова има многостепенни и разнообразни връзки с всички компоненти на човешкате взаимоотношения. Изхождайки от това М. Битянова (2001, с.135-142) анализира особеностите на наблюдаващата и наблюдаваната личност. Наблюдението, според нея е характерно само за хората и принципно се отличава от различните форми на възприятие у животните. Исторически се развива като съставна част от трудовите операции. Като свойство на сензорната организация на личността междуличностното възприемане се отличава с многообразни връзки с различни психични явления.

Формирането на представата за другия човек започва с възприемането на неговата външност, поведенческите му реакции, облеклото, културата на речта му и пр. Тя не винаги се осъзнава и зависи от редица възрастови, полови, национални, исторически, социални, религиозни и др. фактори. Например на педагозите е известно, че малките ученици характеризират своите връстници само чрез най-общи белези като ръст, облекло, цвят на косите и очите. Дори да им прави нещо впечатление те не могат да го опишат правилно и често използваните от тях характеристики са от най-общ характер: "нормално", "както другите" и пр. Ясно е, че в тази възраст децата още не осъзнават напълно възприеманата информация за другите хора и дори да я осъзнаят не могат да я изразят точно. Тинейджърите обаче значително по-точно и в по-подробно описват външността на съучениците и което е същественото, по-адекватно тълкуват поведенческите им реакции. Те не само изброяват повече и по-съществени белези като мимика, походка, телосложение и пр., но а диференцират специфични, признаци, които разкриват типичните признаци на лицето, което описват. Разликите се обесняват с нарасналите възможности на висшите психични функции, натрупания опит в междуличностното общуване, усвояването на социалните роли, ценности и стереотипи. Налага се извода, че с нарастването на възрастта се увеличават възможностите за по-точна интерпретация на външния облик на хората и тяхното поведение. Специалистите от редицаа професии от типа "човек-човек" (педагози, психолози, психотерапевти, лекари, юристи, мениджъри и др.) по външния вид и поведенческите реакции на своите партньори в процеса на междуличностното общуване си създават представа за техните психични състояния, преживявания и качества. За опитните наблюдатели неречевите индикатори имат сигнален смисъл и значение.

От всичко това следва, че благодарение на миналия опит на личността на нейните знания и мисловни процеси, наблюдаваните хора и техните поведенчески реакции се осъзнават, разбират и оценяват. При анализа на същността на междуличностното възприемане е необходимо да се отчита, че то както всяко психично явление е елемент на сложна система и именно затова има многостепенни и разнообразни връзки с всички компоненти на човешкате взаимоотношения.

Съществен елемент в процеса на междуличностното възприемане е установяването на първото впечатление за другия човек. Според А. Бодальов (1982) това е сложен психичен феномен, който се изгражда от перцептивни, емоционални, оценъчни и логически компоненти. Широко известни са неговите опити свързани с влиянието на нагласата за формирането на първото впечатление за хората. В своите трудове той описва редица фактори и закономерности, които оказват въздействие на точността на този феномен при запознанството на хората един с друг - създаваната предварително нагласа относно възприемания човек; влиянието на аналогичните на собствените състояния, преживявания и личностни черти; самооценката и ценностната система на възприемащия. А. Бодальов (1982 с. 37) пише "Както свидетелстват фактите, значението на словото при формирането на възприятието на човека може да бъде много голямо. Ние показвахме поред на 58 участници в експеримента фотографии на девойка от горните класове, на млада жена, на млад и по-възрастен мъж. Изследваните лица, разглеждаха фотографиите за пет секунди. След това те трябваше да опишат облика на човека, който току-що са наблюдавали.

Преди всяко експониране на една и съща фотография у участниците в експеримента се създаваше определена нагласа. Например преди показването на фотографията на младия мъж на някои от изследваните лица се съобщаваше, че ще видят портрет на герой, а на друга група участници в експеримента преди показването на същата фотография се съобщаваше, че фотографията е на престъпник и т.н. От изследваните лица са дадени 224 отговора за възприемането от тях на посочените по-горе лица: 35% от получените отговори се оказва, че са повлияни от създадената предварително нагласа. Ето примери от "портретите".

"Този звяр веднага разбираш, че иска нещо. Гледа умно и целенасочено. Притежава стандартна бандитска брада и торбички под очите. Фигурата му е масивна, старееща и издадена напред".

"Опустошен и много озлобен човек. Неопрятно облечен и несресан. Може да се помисли, че докато стане престъпник е бил чиновник или интелигент. Много зъл поглед".

Нагласа "герой".

"Млад човек на 25-30 години. Лицето му е волево и мъжествено, с правилни черти. Погледът му е много изразителен. Косите му са разрошени, не е бръснат, яката на ризата му е разкопчана. Видимо, това е герой от някаква схватка, въпреки че е без военна униформа."

Едно от най-често срещаните явления в това отношение е стереотипизацията. Тя представлява изграждане на най-опростена схематична представа за другите хора чрез класифициране на различните форми на поведение и тяхното обяснение в общи норми, които се смятат за добре овладяни. Със своята емоционалност стереотипизацията е носител на знания с елементи на описания и предписания за действия. Тя помага на хората за по-бързото им ориентиране в ситуациите на междуличностно общуване. Формира се благодарение на влиянието на миналия опит на личността във взаимодействията и` с другите хора, при което се формират устойчиви еталони за преценката на техните особености. Същността и` се изразява в прилагането на обща схема за възприемане и оценяване на партньорите в началото на комуникативния контакт като се изхожда от определени техни признаци - възрастови, полови, професионални, национални, религиозни и др. Характеризира се с абсолютизацията на стандарта и тотално пренебрегване на уникалните особености на личността. Прилага се най-често при липса на информация за другите хора в началото на запознанството с тях или при различни форми на служебно общуване, което предполага определена рутинност и деиндивидуализация. Стереотипното възприемане на непознатите хора регулира техните взаимодействия, служи им за своеобразна защита помежду им, за начин на преодоляване на конфузни ситуации, защото така се оправдава собственото поведение. В началото при установяването на комуникативния контакт механизмите на стереотипизацията имат позитивно въздействие, защото благодарение на тях се избягва в голяма степен неопределеността на ситуациите на общуване с непознати хора. Впоследствие обаче с натрупването на конкретната уникална за тях информация стереотипизацията може да се превърне в пречка за провеждането на пълноценно и ефективно междуличностно общуване. Най-често тя намира израз чрез различние видове ефекти:

- Ефект на ореола се проявява в склоността на възприемащата личност едностранно да преувеличава или намалява всички качества на своя партньор, ръководейки се само от една негова особеност.

- Ефект на възприемане и оценяване на другите хора, като се изхожда от съжденията за собствената си личност т.е. прави се аналогия със себе си (проекция).

- Ефект на възприемане и оценяване на определена личност като се изхожда от това каква тя всъщност трябва да бъде според съжденията на възприемащия.

- “Ефект на инерцията” - изразява се в стремеж на възприемащата личност да не противопоставя на новите си впечатления за някой индивид на тези, които вече има за него т. е. проявява се склоност за запазване на вече създадена представа за него.

- Ефект на снизходителността е този ефект, при който има подчертан стремеж всички хора да се оценяват само положително. Този ефект е по-типичен за жените.

- Ефект на въздействие на личностните особености и психични състояния на възприемащия.

- “Ефект на последователността” - влияние върху възприемането и оценяването на партньорите на последователността на получените сведения за тях и т.н.

Илюстрация на "ефкта на ореола" е експеримента извършен от П. Уилсън. Влизайки пред пет групи студенти заедно с още един човек, който в първата група бил представен като студент, във втората като лаборант, в третата като асистент, в четвъртата като доцент и в петата като професор. След излизането от залата на този човек студентите трябвало максимално точно да определят неговия ръст и ръста на експериментатора. Оказало се, че студентити във всички групи оценили ръста на П. Уилсън точно и без промени, а ръста на другия човек се повишавал с повишаването на неговия социален статус. Разликата в оценката на студентите от първата група, пред която участника в експеримента бил представен като студент и на техните колеги от последната група, където той бил с най-висок статус (професор) била от порядъка на 14-15 см. Оказва се, че хората с по-висок статус се възприемат като по-високи. Следва резонния въпрос: "Ако дори оценката на такова ясно нещо, каквото е ръста на човека зависят така силно от социалните стереотипи, то доколко силно тези стереотипи могат да влияят на оценката на скритите, ненаблюдавани личностни свойства на човека, на неговата психология" (по А. Реан, Я. Коломински 1999, с. 326).

С този експеримент се демонстрира, че при среща с човек, който има предимство по определен показател хората са склонни да надценяват и останалите му качества. Същата тенденция се съхранява и в обратния случай, когато на човек с определен недостатък в определено отношение се приписват и още цял ред слабости. Следователно, превъзходството или недостатъка относно един параметър на възприеманата личност се пренасят и върху други негови особености. Обикновено хората проявяват готовност да надценяват тези свои познати, които във физическо отношение им харесват повече, които са по-дисциплинирани, по-добри, с които имат нещо общо, които им симпатизират и обратно подценяват се тези лица, които се приемат за физически по-непривлекателни, които са по-недисциплинирани, с които са установени различия във възгледите или са създадени конфликтни отношения и т.н.

Според В. Ядов (1975, с. 56) "Един от най-важните резултати на педагогическата стереотипизация е формирането в съзнанието на учителя образа на идеалния ученик. Това е такъв ученик, който утвърждава учителя в ролята на успешен педагог и прави работата му приятна: готов е за сътрудничество, стреми се към знания, дисциплиниран е. Децата, които се доближават до този идеал, учителя възприема не само като добри ученици, но и като добри хора, с които се общува приятно. Децата, които се възприемат като противоположност на посочения идеал се възприемат като безлични, агресивни, лоши и предизвикват у педагога отрицателни емоции". Опитно е доказано, че стереотипите на някои педагози се създават не само в зависимост от техния идеален образ за ученика или собствената им теоретична концепция за учебния процес, а само от имената на учениците. Оказва се, че децата, с имена, които се харесват на учителите притежават по-позитивно отношение към себе си в сравнение с тези свои връстници, чиито имена не се приемат от педагозите. Очакванията на някои учители относно училищните успехи на своите възпитаници също се влияят от имената на последните (по Ю. Крижанская, В. Третяков 1999, с. 19-46).

Според А. Реан (1999, с. 323-326) красотата, външната привлекателност, влияе не само на оценката на личността на "другия", но може да окаже влияние и на поведението на самия субект на оценката. Той пише: "Да вземем за пример следния случай от практиката на американските психолози. Фирма, която прави подбор на нови сътрудници избира нетрадиционен път, като организира за кандидатите не едно, а две събеседвания. Първото било провеждано от човек с така наречената средностатистическа външност, а второто - от явно външно привлекателен, красив човек. И двете интервюта се записвали на лента.

Получили се твърде интересни резултати. Беседвайки с красивия специалист, кандидатите за вакантното място усилено се стараели да направят впечатление, преувеличавали своите постижения и по всякакъв начин ги поокрасявали. При това тяхната реакция се забавяла, те се изразявали по неподходящ начин и не били твърде убедителни, поради което губели шанс да заемат желаното място. Този ефект на "очарованост" от привлекателния събеседник се проявявал само при първата среща. Записите на всекидневните разговори между двама колеги, единия от който е с много привлекателна външност показва, че не се разкриват никакви принципни различия в стила им на общуване. Оказва се, че към красотата твърде скоро се привиква и тя престава да вълнува събеседниците".

Друга причина за грешки в процесите на междуличностното възприемане е приписването на личностни особености, които са характерни за възприемащия индивид на хората, които той възприема. Това явление се нарича "проекция" и представлява мисленното пренасяне на свои типични състояния, преживявания и свойства на възприеманите лица, които обаче не са характерни за тях. Например хора, които са завистливи, мнителни и подозрителни смятат своите партньори за такива и ги обвиняват затова. Това явление е познато отдавна на психолозите и намира израз в проективните тестове за изследване на личността (Тематично аперцепционен тест, Рисувателен проективен тест на Розенцвайг, Тест с мастилените петна на Роршах, Тест с недовършените изречения и др.). В житейски план то се изразява чрез максимата "Крадеца вика дръжте крадеца".

Грешки в междуличностното възприемане се допускат, когато се постави акцент само на една и то несъществена особеност на възприеманото лице, не се отчитат процесите на динамиката на неговата психична промяна, поради недостатъчна социалнопсихологическа наблюдателност на възприемащия и др. Общо взето обаче, както бе посочено по-горе, почти всеки възрастен човек, който е с достатъчно богат опит в процесите на междуличностното общуване е способен да се ориентира приблизително точно относно психичните характеристики на своя партньор. Понякога обаче може да бъде умишлено "заблуден" от професионално подготвени хора (политици, рекламни агенти, адвокати, психолози, търговци, екстрасенси, представители на шоу-бизнеса, учители и лекари на частна практика и др.), чиято работа е да убеждават, да внушават, да заразяват в психично отношение, да вдъхновяват, да подтикват към действие и така да влияятт на поведението на своите партньори в процеса на междуличностното общуване. Те имат подготвен набор, както от добре обмислени и структурирани речи, така и от многократно тренирани поведенчески реакции, с които комплексно въздействат на съзнателната и най-вече на неосъзнаваната сфера на човешката психика. Една от основните им цели е да предразположат и да формират добро отношение на другите хора към себе си. За постигането им те разработват специални стратегии и тактики за манипулиране. Мотивацията им в това отношение може да бъде твърде разнообразна - от подчертано личностно-егоистична до социално-алтруистична. Общото в техните похвати е умението им да се самопредставят успешно.

С голяма популярност се ползва експеримент, при който психолози изучаващи "ефекта на Пигмалион" допуснали при провеждането на изследване в училище "да изтече" информация до учителите, че определени ученици са по-интелигентни и способни. Тази информация не била вярна, но предизвикала промяна на отношението на учителите към тези ученици. Последните несъмнено почувствали и осъзнали това и при повторното диагностициране на резултатите от учебната им дейност се оказало, че успехите им били по-големи от тези на техните съученици. В резултат на проведения експеримент се оказва, че очакванията създават самореализиращи се пророчества и затова влияят следните четири фактора: Когато учителите имат положителни очаквания за своите ученици, това създава за тях по-топъл социоемоционален климат. От съществено значение е и обратната връзка, защото учителите давали по-специфична и индивидуализирана обратна връзка на "специалните" ученици, отколкото на "обикновените", което помага на първите да учат по-успешно. Факторът "вход" се отнася до тенденцията учителите да преподават все по-труден материал на учениците, за които имат високи очаквания, и това е тясно свързано с идеите на Л. Виготски за зоната на близкото развитие, където единствено може да се осъществи истинското учене. Учителите давали по-голяма възможност за изява - факторът "изход", като например да отговарят на въпросите в час (Л. Андреева 1998, с. 261).

С увеличаването на възрастта обаче хората все по-малко се влияят от чуждите мнения и дори нещо повече, някой от тях (като опитните представители на посочените професии) използват "ефекта на Пигмалион", но обърнат наопаки т.е. със самопредставянето си показват как очакват да се отнасят към тях партньорите им в процеса на междуличностното общуване. Например личността, която иска да се отнасят към нея с респект се държи отговорно, авторитетно, асертивно. Неувереното или несериозно поведение в никакъв случай не предизвиква уважение при създаването на първите впечатления при запознанство. Опитно е установено (С. Иванов, М. Иванов, Д. Станчев 1989), че определена категория ученици (активни спортисти) притежават по-висока социална интелигентност и най-вече по-добри умения за самопредставяне от своите съученици, благодарение на което се представят по-успешно при устни изпитвания от сьучениците си. Всичко това може да се обясни с това, че заниманията с активна спортна дейност оказват съществено влияние върху развитието на социалната интелигентност у подрастващите. Те стават по-общителни, проявяват стремеж към изпълнението на лидерски функции, поемат в по-голяма степен отговорност и по-бързо се социализират.

От написаното следва, че самопрезентацията зависи, както от перцептивните способности на наблюдаващата, така и от качествата на наблюдаваната личност. Сампрезентацията може да бъде манипулативна или искренна. И в двата случая има предимства и недостатъци. Манипулативното поведение понякога постига целите си, но ако бъде разгадано личността, която го прилага рискува да изпадне в доста неловко положение. При искреността може да се постигне психотерапевтичен ефект за личността чрез преживяване катарзис поради постигнатата доверителност в междуличностното общуване. Искреността, обаче може да се предизвика активизиране на саморазрушителни сили, при оказване на доверие на човек, който не го заслужава.

Посочените закономерности свързани с междуличностното възприемане продължават да действат в някаква степен и след запознанството на хората, когато периода на формирането на първите впечатления е отминал. Тогава обаче на пръв план изпъкват други механизми на социалната перцепция, които разкриват по-обективно взаимното разбиране между субектите на междуличностното общуване. Те са свързани с актуалното възприемане на мислите и преживяванията им, на промените във взаимоотношенията и взаимодействията им, в контекста на динамиката на конкретното време и ситуации. Най-голямо в това отношение е влиянието на идентификацията, емпатията, рефлексията и каузалната атрибуция.

Взаимното разбиране между партньорите в процеса на общуване не би могло да се осъществи без механизма на идентификацията. Благодарение на нея те си съчувстват, представят си позицията на другия, обясняват си чуждата гледна точка, подтикват се или се въздържат от действие. Т. Шибутани (1999, с.139) свързва взаимното разбиране между хората с идентификацията, защото "само въобразявайки себе си на мястото на другия, човек може да предположи какво е неговото вътрешно състояние".

Понятието "идентификация" има латински произход и означава отъждествявам, приравнявам, уподобявам хората еддин на друг. То се използва за ръв път от З. Фройд във връзка с обяснението на Едиповия комплекс. В по-късните му трудове той интерпретира идентификацията като отъждествяване на “Аз”-а със “значимите други”. Е. Ериксън доразвива схващането, че идентификацията е основен механизъм за социализацията на човека. В психоанализата тя се интерпретира преди всичко като несъзнателно усвояване на поведението и мотивите на други лица. Бихевиористите разбират този процес като копиране на отделни външни прояви на хора, които демонстрират успешни модели на поведение. Според Б. Паригин (1999, с.185-191): "Идентификацията, или психичното уподобяване е един от най-универсалните механизми на човешкато общуване. Без него не би било възможно нито пълното възприемане на партньора в процеса на общуване, нито установяването на контакт и взаимно разбиране между взаимодействащите си партньори, нито предаването на психичното състояние или начините на комуникативно поведение от единия индивид към другия. Идентификацията или уподобяването, предполага способност на общуващите хора да си представят, че са на мястото на другите хора, да влязат в тяхното положение и роля, да почувстват неговото вътрешно състояние". Той смята, че идентификацията е предпоставка за формирането на самосъзнанието на човека, който се стреми чрез нея да открие своето отношение към себе си. Разграничава две нейни разновидности в процеса на общуване: със самия себе си и с другите. Отбелязва и някои нейни слабости, които могат да предизвикат противоречиви и дори парадоксални резултати. Тези факти разкриват, че възможностите за пълна идентификация между хората в процеса на общуване са ограничени. Това от друга страна е и положително явление, защото в противен случай при пълна идентификация с другите има опасност хората да загубят своята идентичност. Най-ефективния начин за преодоляване на това противоречие е поредното "влизане" на общуващите лица в чуждата роля. Следователно, идентификацията е процес на отъждествяване и уподобяване от субекта на общуване със своите партньори с цел да бъдат по-добре разбрани и оценени техните психични особености. Този начин за опознаване се изгражда от съзнателни и неосъзнавани компоненти на психиката. В процеса на реализацията на уподобяването е неизбежен временния отказ от собственото "Аз". С. Джонев (1996, т. 2, с. 16) смята, че при идентификацията познанието на другите зависи до голяма степен от проектирането на собствената личност върху тях, поставяне на тяхно място и постигане на разбиране и вчувстване в техните преживявания. По този начин не само се разбира с различна степен на рационализация опита на другите, но, заставайки на тяхната гледна точка, се и приема този опит. Този феномен стои в основата на подражанието като го захранва с модели, но той също е и средство за познание на другите.

В междуличностното общуване аналогично на идентификацията е явлението емпатия. Това понятие се използва за пръв път в психологията от Е. Титченер и в наше време в него се влага смисъл на: психичен процес, който помага да се разберат чуждите преживявания; механизъм на познанието; човешка активност допринасяща за оптимизирането на междуличностното общуване; проява на особен вид внимание към другите хора. Смята се, че емпатията се намира в тясна връзка със сродните и` механизми - съчувствие и взаиморазбиране (С. Жекова, Е. Пенчева 1989).