Социалната медицина като наука: възникване, предмет, структура. Функции и взаимовръзки на соц медицина

- потребности, относно укрепване на здравето

Изтегляне 377.58 Kb. страница 7/8 Дата 03.05.2024 Размер 377.58 Kb. #121146

Навигация на страницата:

• Клиничен подход
• Социално-медицински подход
• 16.Здравеопазването като система
• 17.Типове здравеопазни системи
• 18.Първично здравно обслужване: принципи на първичната здравна помощ.
• Болница за активно лечение
• Болница за долекуване и продължително лечение
• Болница за рехабилитация
• Национални болнични заведения

- потребности, относно укрепване на здравето – свързани с дейности и услуги по промоция и профилактика на здравето – профилактични прегледи; - потребности, относно възстановяване на здравето – свързани с дейности и услуги от доболнична медицинска помощ, от спешна медицинска помощ, от хоспитализация, от рехабилитация;потребности, относно елиминирането на рисковете за здравето – екологични програми, саниторно-хигиенни услуги, имунизации и т.н. Основни подходи при оценката: - Клиничен подход – свързан е с противопоставяне на потребностите от здравни услуги на потребностите от здраве; -Икономически подход - свързан предимно с въвеждане на икономическата концепция на пазара – търсене и предлагане на здравни услуги; -Социално-медицински подход. Определяне на необходимите ресурси за удовлетворяване на потребностите- Основни групи:материални ресурси;човешки ресурси;финансови ресурси;други.Зависимост от:времевите граници;величината и перспективата – ранг на проблемите и ситуациите, на които се търси решение;степен на несигурност;степен на сложност и консенсус – конфликти между групите с различни интереси. Един от примерите за ефективност на използването на ресурси е средният престой, изчисляван за болницата и отделните специалности. За високо технологичните болници е характерен среден престо между 10 и 11 дни, за болниците от средно ниво (областни) – среден престой между 8 и 9 дни и за районните и общинските болници – между 6 и 7 дни. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, КОИТО СТОЯТ ПРЕД БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО НА ЗДРАВНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ - Тенденциите в здравно-демографските показатели са неблагоприятни; Въвеждането на промотивни и профилактични мерки; Диспропорции в териториалното разпределение на здравните ресурси; Неравенства по отношение на достъпа; Проблеми, свързани с организацията; Проблеми с болничната медицинска помощ; Мястото и ролята на ведомствените и частните болници; Проблеми в областта на психиатричната помощ. 16.Здравеопазването като система Здравеопазването е система от медицински и немедедицински мероприятия, провеждани във всяка една страна с цел укрепване, опазане и възстановяване на здравето на населението; предотвратяване на нетрудоспособността и преждевременната смъртност и увеличаване на продължителността нана активния, творчески продуктивен живот на населението.Обект на въздействие на здравеопазната система са: - населението, групите и индивида - заобикалящата ги природна и социална среда - начина на живот Здравеопазната система включва здравни заведения и органи на управление. Според целта и обекта на своята дейност здравните заведения се обединяват в три групи: Заведения за обществено здравеопазване - насочени към опазване на общественото здраве. Лечебни заведения Заведения за лекарствоснабдяване(аптеки,дрогерии). Структурата на здравната система се определя от позицията на основните актьори в полето на здравеопазването: пациент, предоставящите здр.услуги лечебни заведения, платец и държава. Източници на финансиране на здравеопазването са: правителствени, неправителствени, частни(от джоба на пациента). Главен критерий за оценката на здравеопазната с-ма е дали здравната политика в дадена страна създава гаранции за ефективни,достъпни и социално приемливи здравни грижи за цялото население. В условията на всеобщи здравеопазни реформи се очертават следните генерални приоритети на здр.политика: 1. Преориентация на болничната помощ към разширяване на първични здравни грижи 2. Промоция на здравето 3.Повишаване ефективността на здравеопазването – намаляване разходите за здравеопазване. 4. Пазарни принципи и механизми в здравеопазването – породената конкуренция ще доведе до по-високо качество на здр.услуги. 5. Качество на здравното обслужване 6.Регионализация и децентрализация на здравеоп. с-ма да удовлетворява здр. потребности в даден регион. 7. Здр.мениджмънт и висока управленска култура 17.Типове здравеопазни системи Типовете здравеопазни системи се формират според: собствеността на ресурсите основните източници на финансиране ролята на държавата Разграничават се три типа здравеопазни системи, групирани според преобладаващия източник на финансиране и собственик на ресурсите: Държавен монополизъм Здравно-осигурителен тип Либерален плурализъм Дъжавен монополизъм – характеризира се с доминиращо финансиране от държавния бюджет. Едни от основните му характеристики са: държавата е основен собственик на ресурсите в здравеопазването, тя поема отговорността за финансиране; мед.помощ в по-голямата си част е безплатна и общодостъпна; здравните услуги са ориентирани към предлагането, а не търсенето; липса на механизми за въздействие и контрол; слаби икономически стимули. Здравно-осигурителен тип – В България здравното осигуряване се въвежда със Закона на здравното осигуряване. Здравното осигуряване е задължително и доброволно. Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Задължително осигурените лица имат право да получат мед.помощ в обхвата на този пакет и да избират лекар от лечебното заведение. Здравеопазен модел, основан на либерален плурализъм – този модел се характеризира с: Право на свобода на всеки индивид върху собственост и право на здраве Плуралистична собственост на здравните ресурси Плурализъм във финансирането Здр.услуги са ориентирани към търсенето Частното осигуряване функционира по начин, който подронва принципа на солидарност Кешово заплащане от пациента 18.Първично здравно обслужване: принципи на първичната здравна помощ. Първичната медицинска помощ е приоритетен сектор на националната здравеопазна система и се разглежда в тясна връзка със социалното и икономическо развитие на всяка страна. Първичното здравно обслужване е интегрирана система за основна здравна помощ, която е: универсално достъпна; икономечски ефективна; насочена към най-честите заболявания на населението;ориентирана към отделната личност, семейството и общността и се осъществява с тяхното активно участие;основана на научно достоверни и социално приемливи методи. Първичната здравна помощ се осигурява в амбулатории и здравни центрове. Основни принципи, на които трябва да бъде изградена първичната здравна помощ са: Достъпности равнопоставеност – даване на равни възможности за всеки жител Първи контакт с националната здравна система Превантивност – съдейства за укрепване на здравето чрез промотивни дейности Мултидисциплинарност Етапност и приемственост Непрекъснатост Адекватност – според потребностите на населението Автономност в решенията на пациента Функциите на първичната здравна помощ са: укрепване и опазване на здравето, лечебни(диагностика,лечение), медико-социални, координационни, осигуряване с лекарства, организационни. Първичната мед.помощ в България стартира със следните промени: свободен избор на общопрактикуващ лекар; възможност за смяна на ОЛ; регулиран от общопрактикуващите лекари достъп до специализирана помощ, договор между ОЛ и РЗОК; заплащане на потребителска такса от пациентите. 19.Болнично обслужване. Болничната помощ се оказва на лица, на които здравните проблеми не могат да се решат в звената от системата на извънболничната помощ. Болницата е здравно заведение, в което лекари (стоматолози) с помощта на други специалисти и помощен персонал диагностират, лекуват и рехабилитират заболявания, телесни увреждания или облекчават страдания на болни чрез използване на утвърдени от медицинската наука методи.В болницата се полагат грижи за болни, съответстващи на съвременните стандарти. Болничните заведения могат да се класифицират на няколко вида по следните критерии: Според функциите и срока на лечение: - Болница за активно лечение – предназнамена за лица с остри заб-я, травми, хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение, оказване на родилна помощ - Болница за долекуване и продължително лечение – за лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето и лица с хронични заб-я, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психично състояние. - Болница за рехабилитация – в нея се настаняват лица, нуждаещи се от физикална терапия и рехабилитация. Според специализацията си: - Многопрофилна болница – има най-малко четири отделения(клиники) по различни основни медицински специалности. - Специализирана болница – в която има отделения(клиники) по една основна медицинска или стоматологична специалност. Според териториалния обхват и собствеността: - Национални болнични заведения – те са собственост на държавата, а правата на собственик се упражняват от министъра на здравеопазването. Изтегляне 377.58 Kb. Сподели с приятели: