Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени



страница9/9
Дата24.07.2016
Размер1.4 Mb.
#3007
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Христос е нашата правда
Просветлението дошло към Мартин Лу­тер, че праведният ще живее чрез вяра, е край­ъгълен камък на Реформацията.

Неговите 95 тезиси, заковани на портата на цър­квата във Витенберг, разкривали неотложната необходимост от реформа на тогавашната религиозна систе­ма, настоя­ва­­ли за свобода на съвест­та, осъж­­дали пр­о­­­даж­­бата на индулгенции и изобличава­ли беззаконията на папата. Но по­сла­нието, съсредоточено върху истините за оправ­да­ние единствено чрез вяра в Исус Хрис­тос е актуално за всички вре­ме­на и по значимост е над всичко друго.



Поучението за праведност чрез вяра съдържа огромна сила, която бива освободена в нас, когато я разберем и живеем според нея. Бог ни кани към промяна!
Тезиси за праведност чрез вяра

Джордж Вандеман
Праведност
1. Християнинът прави това, което е право, за­що­то е християнин, а не за да стане такъв.

Йоан 15:5

2. Правда е равно на Исус. Нямаме правда, от­делени от Него. Римляни 1:16, 17

3. Единственият начин за търсене на пра­вед­ност е да търсим Исус. Римляни 4:4, 5

4. Християнството и спасението не се осно­вават на това, което правите, а на Този, Когото познавате. Римляни 3:28

5. Неправенето на зло не означава, че вър­ши­те доб­ро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри. Матей 23:27, 28

6. Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни.

Матей 5:20

7. Добрите ни дела нямат нищо общо с при­чи­ната за спасението, както и лошите дела ня­мат нищо общо с причината за погубването ни. Римляни 3:20

Грях
8. Всеки се ражда грешен (т.е. себелюбив), защото се ражда отделен от Бога. Псалми 58:3

9. Бог не ни държи отговорни за това, че сме родени грешни. Езекиил 18:20; Йоан 1:9

10. Съгрешаваме, защото сме грешни. Не сме грешни, защото съгрешаваме.

Римляни 7:14-17

11. Грехът (единствено число) - живот далеч от Бога - води до грехове (множествено число), т.е. до вършене на лоши неща. 1 Йоаново 3:4

12. Всеки, който живее отделен от Бога, жи­­вее в грях. Йоан 16:8, 9
Вяра
13. Най-добрата дефиниция на вярата е до­верие. Доверието е разчитане на друга лич­ност. Матей 15:21-28

14. Познаването на Бога води до доверие в Него. Ако не Го познавате, няма да Му имате доверие. Ако Му нямате доверие, не Го позна­вате. 2 Тимотей 1:12

15. Вярата е плод на Духа, а не на човека. Тя не е нещо, над което работим, или което мо­жем да изработим. Галатяни 5:22

16. Позитивното мислене не поражда ис­тин­ска вяра, но вярата поражда позитивно мис­лене. Римляни 10:17
Себепредаване
17. Себепредаването означава предаване на собственото “аз”, а не на греховете. Предава­не­то на гре­хо­вете е ре­зултат от се­бепреда­ва­нето и от тър­се­нето на Бога. Римляни 10:3, 4

18. Усилията да се от­­­кажем от греховете си могат да ни попречат да се откажем от собстве­но­то “аз”. Римляни 9:31, 32

19. Никой не може да се саморазпъне или да стигне до себепре­да­ва­не. Някой друг трябва да направи това за него. Галатяни 2:20

20. Ние сме водени или от Бога, или от Са­тана. Единственото нещо, което можем да кон­тролираме, е изборът кой да ни управлява.

Римляни 6:16

21. Себепре­дава­нето е предаване на право­то на избор, но ние използваме право­то си на избор да по­стиг­нем себепре­дава­не. От­каз­ваме се от из­бора да ра­бо­тим вър­ху пове­де­нието; за­паз­ваме пра­во­то на избор да работим по въпроса за общу­ване­то. Фил. 2:13; Римл. 6:11

22. Единственото съзнателно усилие в хри­стиянския живот е да се търси Бога. Спонтан­ни­­те усилия за постигане на други неща ще са естествен резултат. Йоан 15:5; Фил. 4:13

23. Духовно израстващите християни пре­жи­вяват променливо себепредаване. Понякога разчитат на Бога, понякога на себе си.

Лука 9:54; Матей 16:16, 17, 22, 23
Преобразяване
24. Преобразяването е дело на Светия Дух, Който създава ново отношение към Бога и но­ва способност за опознаването Му. Йоан 3:3-8

25. Преобразяване­то води до промяна на живота. Езек.36:26, 27

26. Преобразяване­то и покаянието са про­­­­дъл­жи­телен про­цес, а не еднократно дей­ст­вие. Лука 9:23
Покаяние
27. Покаянието е скръб поради съще­ству­ването на грях в живота ни и отвръ­ща­не от него. То е дар. Следователно скръб­та поради греха е дар и из­ос­та­вя­нето на греха също е дар. Деяния 5:31

28. Ние не променяме живота си, за да оти­дем при Исус. Отиваме при Него такива, как­вито сме, и Той променя живота ни. Йоан 6:37

29. Бог ни дава покаяние, преди да ни даде прощение. Деяния 3:19

30. Светската скръб е съ­жаление за това, че сме на­ру­шили закона и са ни хва­нали. Хри­стиянската скръб е покаяние за това, че сме съ­крушили сърцето на най-добрия ни Приятел и сме Го наранили. 2 Коринт. 7:10
Прощение
31. Единственият познат грях, който не мо­же да бъде простен, е този, за който не сме се по­каяли и не сме поискали прощение. 1Йоан.1:9

32. Грешникът няма никаква полза от про­щението, ако не го приеме. Псалми 86:5

33. Божието прощение е неограничено, но нашето приемане на това прощение може да бъ­де ограничено. Матей 18:21, 22

34. Тези, на които е простено много, ще об­и­­чат много. Тези, които обичат много, ще се покоряват много. Лука 7:41-43; Йоан 14:15

35. Прощението е безплатно, но не и ев­ти­но. То струваше живота на Божия Син.

Йоан 3:16
Кръстът
36. Бог опрощава грешници, а не грехове, но Библията нарича това прощение на грехо­вете. Исус умря, защото греховете не биха мог­ли да бъдат простени. Исаия 53:5, 6, 8

37. Христос умря за греховете ни според Пи­санието. 1 Коринтяни 15:3

38. Кръстът даде възможност на Бога да бъ­де справедлив и въпреки това да прощава.

Римляни 3:23-26

39. Христовата смърт бе необходима, за да бъдем опростени. Йоан 3:14, 15

40. Не можем да прибавим нищо към това, което Исус направи на кръста, но Бог може да добави много благословения. Евр. 7:25; 9:11, 12
Увереност
41. Да останем с Исус е толкова важно, кол­кото и да отидем при Него. Йоан 15:4

42. Увереността в спасението не се губи, ако все­ки ден лично общуваме с Исус.

1 Йоаново 5:11, 12

43. Християните трябва да знаят, че имат увереността в спасението днес. Йоан 6:47

44. Библията проповядва “веднъж спасен - завинаги спасен”, стига да не преставате да бъ­­де­те спасени. Матей 24:12, 13

45. Не мирът идва от победата, а победата от мира. Йоан 8:11

46. Причината, поради която продължаваме да съгрешаваме, е, че не вярваме, че ни е про­стено. Увереността води до победа. Несигур­ност­та води до поражение. 1 Йоаново 3:2, 3
Общение
47. Праведността чрез вяра е преживяване, а не само теория. Филипяни 3:9, 10

48. Християнският живот на посвещение не е въпрос на предпочитание. Отношенията с Бога са основата на непреставащия християн­ски живот. Йоан 17:3

49. Ако не отделяме време за Библията и за молитва, ще умрем духовно. Йоан 6:53

50. Това, че четете Библията и се молите, съв­­сем не означава, че общувате с Бога. Но ако не го правите, няма да общувате. Йоан 5:39

51. Основната цел на молитвата ни не е да получим отговор, а да опознаем Исус.

Откровението на Йоан 3:20; Йоан 17:3

52. Основната цел на изучаването на Биб­лията е не да получим информация, а да опоз­наем Исус. Откровение 3:20

53. Нещата често се влошават, когато се молим, докато не се научим да търсим Исус за­­ради самия Него, а не заради себе си. Йов

54. Всеки, който поради поведението си се обезсърчава по отношение на връзката си с Бо­га, уповава на закона, не на Бога.

Римляни 7:14-24
Послушание
55. Истинското послушание е дар от Бога (дреха бяла ни се дава!). Матей 22:11-14

56. Истинското послушание е отвътре на­вън, а не отвън навътре. Матей 23:25, 26

57. Истинското послушание е естествено и спонтанно. То идва от близкото общение с Хрис­­тос, основаващо се на вяра. Йоан 14:15

58. Човек, който разчита на Божията сила, няма защо да прави неимоверни усилия да бъ­де послушен. Би трябвало да се старае да не прави такива усилия. 1 Йоаново 3:6

59. Послушание, което е само външно, е фалшиво. Матей 5:20

60. Ако познаваме Бога (каквато привиле­гия имаме), ще имаме живот на постоянно пос­лушание. 1 Йоаново 2:3
Законът
61. Всеки, който се опитва да живее хри­сти­ян­ски живот, отделно от Христос, не е хри­сти­янин. Той е се обляга на закона, независимо дали е ко­н­сервативен или либерален вярващ.

Галатяни 3:1-3

62. Нямаме сила за истинско спазване на за­кона. Синай няма сми­съл без Голгота.

Римляни 8:3

63. Христос е краят на закона на правдата, но не и краят на закона.

Римляни 10:4
Дела
64. Добрите дела, вър­шени отделно от Хрис­тос, всъщност са лоши дела.

Матей 7:22, 23

65. Целта на добрите дела не е да се спасим, а да прославим Бога. Матей 5:16

66. Когато стане въпрос за истинска вяра и дела, не можете да имате едното без другото.

Яков 2:17, 18, 26
Растеж
67. Вярата расте по качество, не по количе­ст­во. Растежът е упованието ни в Бога.

Лука 17:5, 6

68. Човек не израства, като се опитва да из­раства. Матей 6:27

69. Християните стават по-силни, ако осъз­нават слабостите си. Когато са слаби, тогава са силни. 2 Коринтяни 12:9, 10

70. Всичко можем да постигнем чрез Хрис­тос, Който ни укрепва, а без Него не можем да направим нищо. Йоан 15:5
Пребъдване
71. Сатана няма сила да накара уповава­щи­­те на Бога да съгрешат, но тези, които раз­чи­тат на себе си, биват побеждавани лесно.

2 Коринтяни 10:4, 5

72. Пребъдващото ежедневно общуване с Бога води до пребъдващо себепредаване, упо­вание в Него, което е ежесекундно. Йоан 15:1-5

73. Поглеждането към личното “аз” винаги е точката на отделяне от Бога и нарушаване на ежесекундното упо­­­вание в Него.

Матей 14:28-30

74. Бог никога ня­ма да се отдели от нас. Ние обаче можем да изберем да се отделим от Бога.

Римл. 8:35, 38, 39
Свидетелстване
75. Бог иска да свидетелстваме не защото това е добре за Него, а защото е добре за нас.

Матей 11:29

76. Желанието да свидетелстваме идва ес­тествено за истинския християнин (макар че ме­тодите може да са различни). 2 Кор. 4:13

77. Най-щастливият човек на света е този, който най-много служи на другите. Най-не­щаст­ният е този, който най-много служи на се­бе си. Марк 8:35

78. Християнското служене в духовния жи­вот съответства на упражненията във физичес­кия живот. Деяния 3:6-9

79. Не можем да дадем на другите това, което самите ние не притежаваме.

Марк 5:19; Йоан 3:11
Изкушение
80. Същността на изкушението е въпросът дали да живеем отделени от Христос.

Йоан 16:8, 9

81. Изкушението става грях, когато се съ­гла­сим с него в ума си.

Матей 5:21, 22, 28

82. Исус бе изкушаван да върши добро със соб­стве­ни сили. Същото важи и за нас. Матей 4:2, 3

83. Господ знае как да избавя благочести­вите от из­кушение, но не и не­че­сти­вите. 2 Петрово 2:9

84. Изкушенията се по­беждават не по време на из­ку­шаването, а много преди това. Евреи 4:16
Победа
85. Победата не е нещо, което постигаме, а което получаваме. 1 Коринтяни 15:57

86. В християнската битка ние сме активни в борбата с вяра и пасивни в борбата с грехо­вете. Ефесяни 6:10-18

87. Истинската победа означава да победим стремежа си да победим. 2 Летописи 20:15, 17
Съвършенство
88. Съвър­шен­с­твото на харак­тера не е наше де­ло, а Божие дело в са­мите нас.

Евреи 13:20, 21

89. Съвършен­ството може да се превърне в много опас­на тема, ако на­соч­им вниманието към себе си и към соб­ствените си дела. Галатяни 3:3
Исус
90. Исус бе като Адам преди грехопаде­ние­то - с без­греш­но естест­во, не бе ро­ден отделен от Бога, както се ражда всеки друг чо­век. По фи­зи­чес­ка и ум­­стве­­на сила Той бе­ше подобен на оста­налите хора, за­що­то беше сто процента човек и сто процента Бог. Лука 1:35 Евр. 2:17-18

91. Исус ня­ма­ше пре­дим­ства пред нас в побеждаването на изкуше­нията. Евреи 4:15

92. Исус победи изкушението по такъв на­чин, по какъвто и ние можем да го победим; чрез сила отгоре, а не чрез сила отвътре.

Йоан 14:10

93. Исус намираше греха за отвратителен. Докато уповаваме на Бога, ние също трябва да го приемаме по този начин. Евреи 1:8, 9

94. Никога не можем да бъдем такива, ка­къвто бе Исус, но можем да правим това, което Исус правеше. Йоан 14:12

95. Проблемът с греха е нарушената връзка между Бога и чо­ве­ка. Целта на спа­се­ни­ето е да въз­ста­но­вим тази връз­ка.

Църква Отдалече
Църква Отдалече е специално служение, посве­тено на хора, които по здравословни или други при­чини не могат да посещават местна църква или нямат в се­лището си такава. Записани в студио, гриж­ливо направени, богослуженията на Църква Отдалече (до момента 11 на брой) се разпро­стра­нявани на касети, компакт-дискове и във формат mp3. Презаписът е разрешен и поощрен!

Благодарение на верния ни съработник Марин Тодоров от Ямбол, Църква Отдалече е вече и в Ин­тер­­нет и може да бъде чута от всяка точка на зем­ното кълбо. Добре дошли и вие в Църква Отдалече!!!


http://carkvaotdaleche.christian.net

БИСТРИ ВОДИ ИЛИ КАЛ
В един пролетен ден на 1992 година, когато бях войник, имах вълнуваща среща с Исус.

“Как ли се е появило всичко около нас? Зе­мя, небе, слънце, море, животни и хора!” - въз­кликнах в разговор с едно момче на име Илия. Тогава той извади от чантата си тази скъпоцен­на книга, Библията, която до­тогава не бях виждал, подаде ми я и каза: „Тук ще от­криеш всичко, което те интересува”.

Започнах да я чета с голямо желание и ско­ро Господ ми даде сън, който пом­ня сякаш бе­ше вчера и който никога няма да забравя.

Сънувах, че се изкачвам по стръмна и тясна козя пътека. Наоколо има­ше гора, бе­ше тъмно, но криволичещата пъте­ка, по която вървях, бе­ше осветена. Не след дълго стигнах до не­опи­суемо красиво място, където видях много хора, облечени в искрящо бели дрехи. Те се къпеха и се радваха в есте­ствено издълбан в скалите ба­сейн, а над тях се изливаха бистри водо­па­ди. Беше много спокойно и красиво!

При мен дойде красиво момиче в бели дрехи и започна да ме пръска с бистрата като огле­дало вода, като се усмихва­ше щастливо... Но в момента, когато насочих погледа си към мо­мичето и го пожелах в сърцето си, цялата пре­красна гледка изчезна и се озовах на широк като магистрала, спускащ се надолу асфал­тиран път. Беше на свечеряване. Стигнах до ограда от тръни с малка врата. Минах през нея и видях басейн, пълен до коленете с кал и чер­веи. Наоколо имаше тръни, бодили и висока тре­ва.

Двама младежи се плискаха с калта. Тя беше толкова отвратителна и воняща, че дори след като се събудих за няколко секунди усе­щах противната й миризма. Започна да ми се гади и повръща.

Разказах съня си на Илия и той ми каза: „Бог ти е показал двата пътя, които съще­ству­ват. Среден път няма. Ти избираш по кой от тях да вървиш: нагоре към бистрите води или на­долу към вонящата кал”. Тогава аз просто извиках: „По тесния път, към Бога!”

Затова в “Църква Отдалече” ми направи впе­­­­чатление про­по­вед­та за “Двата пътя”. Бе­ше слово от Бога за мен!

Господ много нежно и преди, и сега ми по­ка­за по кой път да вървя, защото, както каза пас­тор Кирил По­пов, „има път с Бога, но има и път без Бога, и те водят до различни места”.

Не съжалявам, че избрах Божия път. Радо­стен съм, че Бог ме намери и ми дари прекрас­на съпруга и дете. Славим на­шия Спаси­тел Исус Христос и вярваме, че един ден ще бъ­дем там - при кристално чистите, бистри води.


Величко Димов, Атина


БИБЛЕЙСКА ШКОЛА
Поредица “Откровението на Йоана”
Част 17
ИСТИНСКИ БОГАТИ
Почти никой от нас не би искал да бъде поз­дравен от Исус с думите, които Той каза на цър­квата в Смирна, а именно, че я очакват скръб, бедност, из­питание и затвор... Това е обяснимо. Не би и трябвало да се стремим към сътресения, но те могат да дойдат в живота на отделни хри­стияни, и дори на цели църкви.
Когато човек бъде сполетян от тежко из­питание или размишлява какво би направил, ако такова се случи в живота му, той обик­новено се пита­: “Ще издържа ли? Ще остана ли верен на Господа до смърт или ще се от­река и от­далеча от Него?”.

Историята е съхранила факти от първите векове, когато преследванията срещу хри­стияните били с голяма интензивност. Герои- мъченици отстоявали вярата си и дори със смъртта си свидетелствали за Живия Бог. Но други, за да запазят живота си, собстве­норъч­но написвали и подпис­вали документ, че се отричат от вярата си в Исус Христос.


В Посланието към Евреите апостол Павел на­сърчава вярващите да останат верни на Гос­пода и ги хвали: “Приехте да се разграби иму­ще­ството ви, приехте дори нож, заради вя­рата...”. Истинската вяра в Исус Христос е силата, която прави вярващия способен, ко­гато бъде подложен на сатанинската атака, да остане не­поклатим. Със собствени сили никой не би могъл да издържи.
Ако се отдадем на размисли дали бихме се справили в силно гонение, ве­роятно бихме стигнали до извода, че не сме по-различни от Исус Христос. Всички бихме почув­ствали Не­говата болка и агония, когато потта Му те­чеше като капки кръв и душата Му беше прена­скър­бена до смърт (“Татко, ако може да ме отми­неш с тази чаша”). Бихме почув­ствали цялата тежест, която имаше Той, когато оти­де при Свои­те ученици, за да ги помоли да Го подкре­пят в молитва. А после, докато се мо­леше, ви­­дя, че учениците са заспали. Спяха във вре­ме на остра битка, точно когато имаше нужда от тяхната подкрепа. Макар Христос да им бе­ше казал: “Бдете и се молете!”, те не можа­ха да повдигнат тази ужасна тежест.

В онзи час ангелите Господни слязоха от Не­бето, за да укрепят Исус и Му служеха. Ако Бо­жият Син имаше нужда от помощта на Небес­ното цар­ство, какво да кажем за нас, хората?


Кори Тен Бум, холандска християнка, пре­минала през големи гонения по време на Вто­рата световна война, била изпратена в кон­центрационен лагер, заедно с цялото си семей­ство. Когато нацистите дошли да ги аре­сту­ват, тя проплакала на баща си: “Татко, ще издър­жим ли мъченията? Не виждам в себе си ни­каква сила”. Баща й мъдро отговорил: “Дъще, когато искаш да пътуваш за друг град, кога купуваш билета? Няколко години преди това или малко преди заминаването?... Не се тре­вожи отсега, моето моми­че, дали ще издър­жиш, но в часа, когато преминаваш през изпи­тание, знай, че Господ живее вечно и хода­тай­ства за нас. В онзи миг няма да си сама... Ан­ге­лите дойдоха и укрепиха Исус в Гетси­ма­ния, а сега самият Той ще по­могне на теб!”
В Библията е описана историята на първо­мъченика Стефан, който зад камъните, гнев­ните лица и скърцането със зъби на убий­ците, с очите на вярата, видя Небето и Исус Христос. Божият Син беше станал, виждайки жертвата на Сте­фан. Господ винаги става и е готов да отиде при оне­зи, които са в скръб, бедност, из­питание, затвор или са атакувани от сатана.

Лицето на Стефан светеше, като на ангел. Враговете му също видяха това. Ако в изпи­танието си човек има общение с Исус, Който стои отдясно на Отца, и неговото лице ще свети.


Удивителна е историята на съ­вре­ме­нния ру­мънски мъ­ченик Вумбранд. Той пре­­­жи­­­вял такива мъ­че­ния в за­тво­рите, че след из­ли­­зането си от тях, не мо­жел по­вече да стои на кра­ката си, нито да носи обув­ки, като нашите.

Докато бил в затвора, Вумбранд свиде­телствал за Христос на всички надзиратели. Един след друг те ставали християни! Това е ед­но съвременно велико свидетелство за чудни обръщения към Бога.

Господ никога няма да позволи да бъдем из­­питани повече от силата ни, но заедно с из­питанието ще даде изходен път, така че да мо­жем да издържим и победим.
Апостол Павел, който също беше човек на изпитанието и скръбта, казваше: “Нося белези­те на Исус Христос върху моето тяло...”

Днес някои проповядват евангелието на триумфа, но това е друго евангелие. Апостол Павел не казваше: “Нас не ни докосва нито са­тана, нито болест, нито бедност...”. Виж­даме как­во послание изпраща самият Христос до църквата в Смирна. Вярвам, че го раз­би­раме, след като е казано съвсем ясно. Нека не се забъркваме в излишни теологически раз­исквания. Никой от нас не трябва да живее псевдотриумфално!

Апостол Павел премина през множество изпитания, но виждаше ця­лата картина и как Господната ръка мощно работи. Правеше чу­дес­ни сравнения. Вре­мен­ното ни земно изпи­та­ние противопостави на вечното блаженство в Божието присъствие. В про­тивовес на лекото страдание в живота поста­вяше тежестта на Божиите благословения, а на скръбта - славата Божия. Това е тай­ната на три­­ум­фа!... Господ да­­ва си­лата и по­бедата.
Църквата бе­ше в богат град, но хри­сти­­я­ни­те бяха отъж­­де­ст­вени като бед­ни, без обще­ст­вено влия­ние. (Меж­ду дру­го­то днес раз­ликата меж­ду бедните и бо­гатите е твърде голяма. По­яви се нова ду­­ма - “новобед­ни”, която опис­ва хора, които не са били, но сега са ста­нали бедни. Ако не­ща­та продължат по този начин и Господ не се на­­­ме­си, би се стигнало до размирици от страна на обикновените хора и до голяма криза).
Църквата е съветвана да държи очите си отворени за духовните неща и да не прави компромиси със света.

«... Ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та кажете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха кажете: Ти стой там, или: Сед­ни до подножието ми, не правите ли раз­личия помежду си, и не ставате ли при­страстни съдии? Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са си­ро­маси в светски не­ща, богати с вяра и на­след­ници на цар­ството, което е обе­щал на тия, които Го любят?» (Яков 2:2-5)
Днес се забелязва, че в страни, където хо­ра­та нямат финансова възможност да отидат на лекар или в сели­ще­то им няма такъв, те повече уповават на Гос­пода. Единстве­на­та им възможност е да пад­нат на колене и да призоват Господа. Те го пра­вят, затова там се случват повече чудеса.

В нашия западен свят чудесата почти липс­ват, по­неже сме ум­ствено бо­гати. Стре­мим се да обясним и из­след­ваме всичко, но докато ние разчитаме на ума си, те прилагат вярата си и имат много по-големи плодове от нас.

Един човек може да е богат, обкръжен от добри лекари-специалисти и да си прави про­фи­лак­тични прегледи всяка година; може да е под постоянно лекарско наблюдение, но ако той няма истинската вяра в сърцето си, ако живее в посто­я­нен страх да не му открият някоя неле­чи­ма болест, каквито и застраховки да има, неговият живот ще е мизерен. По-богат е този, който възлага упова­нието си на Господа, а не притежаващият материални блага!

През как­вото и да пре­минаваме в този жи­вот, то е за кратък пе­риод. Следва благо­сло­­ве­нието! Вър­вим към Небето, къ­дето ще пеем с Христос и за Хри­стос! Изпитанието е вре­менно (10 дни, както казва Господ на вяр­ващите в Смирна).

Ми­с­ли за веч­ност­та! Ако се от­речеш от Исус, за теб няма да има мир на тази земя, нито пре­селване в Небесния рай. Очак­ва те съд и вечно отде­ляне от Бога!

Ако само за този живот се надявахме на Христос, от всичките човеци щяхме да сме най-много за съжаление.

На страдащия, борещия се и устояващия, Исус дава благодатта и подкрепата Си. Навън са страхливците, които не отварят устата си да изповядат Исус Христос, защото се боят от ре­акцията на този или он­зи човек.

Не се стра­хувайте от ни­кого, дори по време на изпитание. Мис­ле­те само за Господа!




БОЖИЕТО СЛОВО И ХВАЛЕНИЕ
Благата вест” е издала 25 албума. С хваление и покло­нение са: “Като парещ огън”, “Пейте Го­споду нова песен”, “Съз­дателю небесни”, “Слава на Исуса”, “Бог да пази Бъл­га­рия”, “Святи Душе” и “Емануил”; 11 албума са “Църква От­да­ле­че”; четири албума (“Изпълни живота си с хваление”, “Ко­гато покриваш греха”, “Спасението на Закхей” и “Двата пътя”) са от серията «Вечното и живо Божие Слово». Оста­налите албуми са: “Химн на Съживлението”, “Сребро от небето” (ду­хов­на поезия на музикален фон) и хваление от Атина. Всичите 25 албума са събрани за вас в три мп3 диска. Пишете ни!

БОГ НА КРЪСТА ПОДГОТВИ ТВОЕТО СПАСЕНИЕ
Три стъпки, за да го получиш:
Първа стъпка: ПРИЗНАЙ ФАКТА, ЧЕ СИ ГРЕШЕН!

"Понеже всички хора съгрешиха, намират се

далеч от Божията слава" /Римляни 3:23/
Втора стъпка: ИЗПОВЯДАЙ, ЧЕ НА ГОЛГОТА ИСУС ХРИСТОС ПРОЛЯ КРЪВТА СИ И ЛИЧНО ЗА ТЕБ!

"Толкова много възлюби Бог света, че предаде на смърт единородния Си Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот" /Йоан 3:16/

Трета стъпка: ПРИЕМИ ИСУС ХРИСТОС ЗА СВОЙ ЛИЧЕН СПАСИТЕЛ И ГО ИЗПОВЯДАЙ КАТО ГОСПОД НА ТВОЯ ЖИВОТ!

"А на ония, които Го приеха и вярват в Неговото Име

даде властта да станат Божии чада!" /Йоан 1:12/
МОЛИТВА ЗА СПАСЕНИЕ
Небесни Татко! Благодаря Ти, че изпрати Своя единороден Син Исус Христос, не за да ме осъди за греховете и престъпленията, които съм извършил, но за да ме спаси! Благодаря Ти, че, като добър самарянин, Той се навежда над моите рани, за да ме изцери! Господи, отварям сърцето си за Теб! Изповядвам, че грехът ме нарани и се нуждая от Твоето Божествено изцеление, което идва с опрощението на моите грехове. Покайвам се и призовавам кръвта на Исус Христос да ме умие и очисти от всеки мой грях.

Вярвам, че на кръста Исус Христос жертва Себе Си, проля святата Си кръв и умря, за да се спася аз! Благодаря Ти за голямата благодат и милост, и за Твоята огромна любов! Каня Те в своя живот! Помогни ми със Светия Си Дух да вървя по Твоя път през целия си живот! Докато с любов ме приемеш при Себе Си у дома, в Рая! Амин!



Сега, когато стана Божие дете, погрижи се всекидневно:
1. ДА ГОВОРИШ НА БОГА! Това става с молитва.

2. ДА ТИ ГОВОРИ БОГ! Като изследваш Библията.

3. ДА ПОСЕЩАВАШ МЕСТНА ЦЪРКВА, за да слушаш Божието Слово!

4. ДА СВИДЕТЕЛСТВАШ за Божиите дела в живота ти!



* * *

Заключителни думи от редакцията на списание Божия любов
Благодарим ви, че бяхте с нас, скъпи приятели!

Бог да благослови изобилно всяка сфера на живота ви!





Каталог: archive -> magazine -> doc
archive -> На вниманието на: Представителите на медии Галерия “Графит” – Варна с подкрепата на мтел
doc -> Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Брой 56 на списание Божия любов в word обработи за незрящи читатели удобен за екранен четец
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Списание «божия любов» Списание за Божиите чудеса днес
doc -> Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Този формат на списанието е изработен за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница