Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени



страница7/9
Дата24.07.2016
Размер1.4 Mb.
#3007
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Един ден, когато от затвора ми дадоха от­пуск, отидох на църква. Там започнаха да пеят една песен за Христовата жертва на кръста и аз избухнах в плач и ридание като мал­ко бебе. Не можех да се спра, защото Духът на Господа беше слязъл върху мен.

Поканиха ме да изляза отпред за молитва, но не споменаха за кръщението в Святия Дух. Следващото, което помня, беше, че лежах на пода, повален от Божията сила. Бях потопен в Святия Дух, въпреки че не получих веднага дара за молитва на небесни езици. Казаха ми да продължа да се моля и да очаквам кръ­ще­­нието в Духа. И наистина, скоро след това, ед­на вечер, когато общувах с Бога в своята ки­­лия, неочаквано бях кръстен в Светия Дух.

Започнах да скачам от радост, сякаш Бог ми беше дал един милион долара. Бях много възрадван и бих окуражил всеки да търси кръ­щението в Светия Дух.
В затвора прекарах дванадесет години и на 37-годишна възраст излязох на свобода.

Започнах да посещавам църква, но не зна­ех как да живея живота си за Бога. Нещата за­почнаха да се влошават, защото на онова място нямаше поучение от Сло­­­вото, а и аз са­мият имах много непра­вил­­ни разбирания за Бога. Мислех си, че Бог ще ми даде за съпруга някоя секретарка или медицинска сестра, а нямах дори приятелка. В същото вре­ме виждах как момчетата, които сатана из­кушава, имат своите компании. Ядосах се на Бога, хвърлих Биб­лията си в кошче за боклук и се отдалечих от Него. Запознах се с едно мо­миче от клини­ката за анонимни алко­холици и се върнах към свет­ския начин на жи­вот. Отново започнах да про­давам наркотици и да крада... Причината да ви разказвам тези не­­ща е да ви покажа добрината на Бога и колко вярно е това, което Той ни казва в Своето Слово: “Никога няма да те изоста­вя, нито да от­стъпя от теб”.

Ние сме тези, които се нуждаем от Бога.
Разбрах, че трябва да напусна онзи квар­тал, ако искам да не затъна по-дълбоко. Един приятел ми помог­на да намеря апартамент в град Хамилтън и се преместихме там. Започ­нах работа в частна болница.

Един ден, когато се върнах от работа, поли­цията ме чакаше пред дома. “Трябва да пре­тър­сим твоя апартамент!”. Отговорих: “Доб­ре, но какво се е случило?”. “Момчетата, с ко­и­то ти дружеше в Сънбери са застреляли човек”.

Разбрах, че съм се оттеглил от компанията в последния момент, иначе щях да съм сред обвиняемите. Спомних си също така как щях да попадна в капан, когато купувачът на дрога се оказа предре­шен по­лицай...
Във времето на моето отстъпление се слу­чи още една поразителна случка. Употре­бявах кокаин и един ден се почувствах много зле... Постъпих в болница.Там изпаднах в клинична смърт. Видях как се отделям от тя­лото си, ко­ето остана безжизнено в леглото, а лекарите се опит­­ваха да изведат же­на ми вън от стаята, за да я утешават. Нямаше как да се намеся...

След това Гос­по­д ме попита с могъщ глас: “Алън, кой е твоят осво­бодител?”. Ти, Го­с­поди!” - извиках аз от дълбочината на душата си. Следващото, което осъз­нах, беше, че жи­во­тът се върна в мен. Още в съ­щия ден бях из­­пи­сан от болницата!!


Все още имах наркотици за продаване, ко­гато се запознах с един християнин на име Ри­чард. Наричаха го “Виждащия”. Той не ме поз­на­ваше, но щом ме видя каза:

Пом­­ниш ли как Бог те из­вади от затво­ра и Свя­­тият Дух изпъл­ни тво­­и­те уста с хва­ле­­ние и покло­нение към От­ца?”. За­пла­­ках, защото Бог се беше показал ве­ли­к в жи­вота ми, а аз Го бях изоста­вил.


След това имах дру­га подобна опит­­ност. В мес­тора­ботата ми бях виж­дал, че мла­дата жена на рецепцията чете Биб­лията. Един ден я попитах дали е христи­янка, а тя отвърна: “Да, а ти?”. “Аз съм бого­от­­стъп­ник!” Следва­щите й думи прос­то ме по­ра­зиха: “Но ти знаеш как­во Бог те е при­зовал да пра­виш!”. Изобличен, изтичах зад сградата и паднах по очи пред Бога. От сърце Го помолих да ми прости и Той го направи! Върна се при­със­твието Му в моя живот!

Присъединих се към църква наречена “Цен­тър на жи­вот”. Започнах да изучавам Божиите пъ­тища и да разбирам кой е Бог, и кой съм аз. Станах като дунапренена гъба и всичко по­пи­вах. Пас­то­рите ме поканиха да отида с тях в град Тън­дър бей. Никога не бях говорил в църк­ва, но там на две служ­би проповядвах за Бо­жията любов и им раз­казах своето свиде­тел­ство. Молех се за хора и Бог ги изцеляваше. Беше неописуемо чудесно.


След съгласуване с па­стора за­почнах мо­лит­ве­ни съ­брания в моя дом. За­поч­наха да идват тол­кова мно­го хора, че тряб­ваше да пре­местим слу­же­нието в цър­к­вата. От­крих, че Бо­жият при­зив за моя живот е да во­дя хора към спасе­ние и да им по­магам да станат Христови уче­ни­ци. Осъзнах, че най-важното за тях е да поз­на­ват Бога и Неговите пътища в своя живот, за­­щото спасението е само началото на техния духовен път.
Моят, възстановен от прахта, живот днес е посветен на Христос. Бог отвори за мен врати да служа в затворите и мнозина лишени от сво­бода се спасиха чрез вяра в Исус! Искам и на теб да кажа, скъпи читателю, че има един път да стигнем до Бога и той е чрез Христос, Който умря за нас на Голготския кръст.

Рубрика: ДУХОВНА ПОЕЗИЯ
ДЪГА
Благодатта е като дъга - минете под нея!

Разпуква във различни цветове,

все по-пищни гами на Божията щедрост.

Дъгата е символ на мир - онази същата,

изгряла след потопа...

След пороя от трагедии

в нечии животи

казваме на наранените:

Бог изцежда миро



върху сърцата ви.”

Благодатта е като дъга -

минете под нея!
Лъчезара Йосифова

Рубрика: ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЧАС
Светът се промени
Дейвид Хатауей
На 08.08.2008 година светът се промени. Чрез тър­же­ственото откриване на Олимпийските игри, Китай на всеослушание прогласи своето пре­въз­­ходство на световната арена. Пренебрег­вайки своя ко­му­нистически режим, той започ­на да въз­връща ис­торическото си минало.

Огромната страна използва Олимпийските игри, за да напомни на всички, че е “Средното цар­ство” и все по-осезателно заема своето ис­торическо място, придвижвайки се към из­пъл­нението на библейското пророчество за настъп­ващата огромна армия от Изтока!

В същото време Русия нападна Грузия и заяви на света, че също е изплувала от кому­нисти­чес­кото си минало и отново се превръ­ща в значител­на световна сила. Съз­давайки съюз с Китай, Ин­дия и други азиат­ски страни, Русия не само има паритет срещу силите на Запада, но въз­об­новява своята ро­ля (съгласно пророчествата) на заплаха за Из­раел. Оста на силата се премести на Изток, а Русия (Северното цар­ство) пое вое­нен контрол над единствения път, по който ней­ните армии могат от север да преминат и да на­паднат Из­раел в долината Армагедон.

В същото време ние, Западните страни, сме пред срив на нашата финансова система. Това може да доведе до сгромолясване на самата основа на кредитната система, върху която нашата икономика е изградена. Ако това се случи, ефектът би бил, както при падането на ко­мунизма само преди 20 години! Това от една страна, и войните в Ирак и Афганистан от дру­га, биха могли да ни парализират и ние да не можем да подкрепяме Израел.


Бог ми откри още през 1986 година, че желязната завеса, която разделя Източна и Западна Европа, ще бъде пометена от огъня на Святия Дух и едно ново велико движение на Духа ще премине през Русия (нещо, което аз видях, служейки там) и след това - през останалата част от Европа. Това няма да бъде дело на човешки ръце, но суверенно действие на Бога.

Но, докато светът още беше в еуфория от падането на желязната завеса и кому­низ­ма, Бог ме предупреди, че след известен период на свобода, в Европа ще падне но­­ва завеса (за­веса от икономически провал, военна мощ и нечисти духовни сили). Никой не ме слушаше, когато отправях това предупреждение, но сега, двадесет години по-късно, е налице икономи­ческа разруха, засегнала САЩ и Европейския съюз, както и военен конфликт в Кавказ. Остава появяването на нечистите духовни сили и ще бъдат налице всичките три елемента, за които Господ ми говори.
Народите ще бъдат в страдание и недоумение, и сърцата на хората ще примират от страх, но Исус казва на вярващите в Него: “А когато започне да става това, изправете се и пов­­дигнете главите си, защото изкуплението ви наближава!”. Не гледайте към иконо­мическият крах, тероризма, войните в Афганистан и Ирак, стълкновенията на палестинските територии, геноцида, несправедливостта, бедността, болестите, земетресенията, глада и световния кредитен срив, петролната криза, глобалното затопляне и други “Божии възмездия”. Бог ще изяви Своята сила на земята сега, чрез нашата вяра! Вълната на съживление ще за­лее и Европа.

Бог има Свой план за действие и ще го приведе в изпълнение, чрез теб!




Рубрика: Живи свидетелства
Изоставен, но намерен

Бях едва 4-годиш­ен, когато животът ми гла­во­ломно се пре­обърна. Eдин ден брат ми се вър­­на от учи­­лище и ми по­ка­­за бе­леж­ка, коя­то бе­ше намерил на вра­­та­та на нашия дом. С нея ма­ма ни информираше, че ни напуска за­винаги... Бях твърде малък, за да проумея такъв факт. Мислех си, че мама просто е отишла до ма­газина, но когато татко си дойде от работа, по­твърди ужасната исти­на, че мама никога по­вече няма да се върне!...


На другия ден татко ни заведе на село при баба, но тя му каза, че е отгледала шест­найсет де­ца и повече не може да се занимава с това.

- Спри да пиеш, или ги прати в детски дом!

Две седмици по-късно татко ни изпрати в дом за отглеждане на бездомни деца. Помня, ся­каш бе вчера, как той каза: «Дръжте се, мом­­чета! Няма да бъде за дълго». Но през след­ващите дванадесет години не го видях нито веднъж!


Започнаха години на ужас в живота ми. В детския дом бях на­силван и бит, смазван пси­хически и духовно. Съскаха ми, че баща ми е са­­­тана и за мен е по-добре да съм без него. Сме­­них петнадесет такива домове. Наси­ли­ето във всеки от тях беше нещо обикновено.
Когато навърших 16 години трябваше да си потърся подслон, защото не можех повече да ос­та­на в дома. Нямах къде да отида, не раз­по­ла­гах с пари и започнах да скитам по ули­­ците. Опи­­тах с нарко­тици и алкохол да за­­глуша бол­ката в душата си. Нуждаех се от хиляда дола­ра на ден за дрогата и из­вър­ших много пре­стъп­­ления и уни­зителни дея­ния, за да се снаб­дя с нея. Накрая бях аре­ст­у­ван и лежах в затвора...
16 декември 1989 година беше съботен ден. Около 9.30 сутринта, вървях по една ули­ца в центъра на Торонто. Внезапно някой ме по­вика по име. Огледах се, наоколо нямаше никого. Чух име­то си отново и разбрах, че не беше от чо­век. Определено обаче това беше ре­а­лен глас, защото не идваше от моята въ­треш­ност, а из­вън мен или от небето. (По оно­ва вре­ме замис­лях само­убийство, защото не виж­дах друга възможност да пре­кра­тя начина на живот, който водех. Не исках да упо­требявам нарко­тици, но не можех да спра). Гла­сът ми ка­за: «Защо не се довериш на Мен и не из­дигнеш живота си на достойно ни­во?» и ме на­со­чи да отида в сгра­­дата на християнското слу­же­ние “Армията на спасението”, която бе­ше наблизо. Бях поч­ти убеден, че там няма ни­кого, за­щото е събо­та, но когато натиснах дръжката на вра­тата тя се отвори!

Сякаш имахме уговорена среща, пред мен веднага застана капитанът на щаба и започна да ми говори за Бога, и за моя грях. Казах му, че не искам да имам нищо общо с Бога и Не­говите последователи, защото те са причината да се намирам в това безнадеждно положение.

Исус обаче е нещо по-различно” - продъл­жих аз, спомняйки си не­делното училище в църк­вата, което посеща­вах, преди да започне бурята в моя живот. Пом­нех разкази за Исус с деца, както и песни за Исус, Който обича мал­ките деца - червени и жълти, черни и бели, всич­ки те са ценни в Не­говите очи...

В отговор капитанът ми показа картина с два бряга и пропаст между тях. На единия бряг беше нарисуван човек, а на другия - Бог. По средата имаше кръст, на който беше написано името на Исус и който беше положен като мост меж­ду чо­ве­­ка и Бога. Тогава за пръв път про­умях, че Ис­ус е Бог и дойде, за да Го намеря. Веднага Го поканих в сърцето си и изповядах моите гре­хове. Миг­но­вено и напълно бях ос­вободен от зависи­мостта към алкохола, нар­котиците, цигарите и от грешния на­чин на жи­вот. Днес съм женен за красива же­­на на име Колийн и имаме чудесен син на име Натанаил, който е на 10 години и осиновена 14-годишна дъщеря Виктория, която е с нас от девет години. За последните десет години през нашия дом преминаха 85 деца и всяко едно от тях преда­де сър­це­то си на Исус, а аз во­дя слу­же­­ние, по­­све­те­­но да храни без­дом­ните. Какви ве­ли­ки про­ме­ни прави Бог!



Тони Пол, Торонто

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ВЕЧЕР В ТОРОНТО
ПЪТНИКО СВИДЕН
25 октомври 2008 г. Благата вест-Торонто. Една вечер под помазанието на Святия Божи Дух, посветена на България и великия Бог, Който я е създал и сега протяга ръка за спасение към всеки наш сънародник!
Пастор Кирил Попов: (пълен тест на посланието)
Тази вечер чухме сви­­­­де­тел­ства­та на различни хора за то­ва как Бог е про­­ме­­нил техния жи­вот. Вяр­­вам, че днес е тво­ят ден.

Не случайно е из­бра­но мотото на тази ве­чер - “Пътнико свиден”. То ид­­ва от текста на песен, която всички ние обичаме; песен, която докосва на­ши­­те сър­ца. Забелязах, че когато я репе­ти­­рахме, тя предизвикваше вълнение дори у чужденци. Песента говори за любовта към на­шата род­на Бъл­гария и нейните чудесни хора. Поня­ко­га, поради трудности и неуре­дици, усе­ща­ме към сънародниците си по-скоро гняв и огорчение, от­кол­ко­то лю­бов, но винаги тряб­ва да оби­чаме сво­ята Родина. Разбира се най-до­бри­­ят при­мер за нас е Божията любов, из­явена към нас самите.


Преди години, когато живеех в Гър­­ция, аз се стараех да избяг­вам бълга­ри­те. Един ден пътувах в атин­ското метро и четях бъл­гарски вест­ник. Някой ме потупа по ра­мо­то и ме попита: “Ти българин ли си?”. Ис­крено ка­зано не ми беше много при­ятно, че бях раз­познат като българин. В оне­зи дни за Бог в моя живот не се го­во­реше. Ос­вен това бях чувал да казват, че от бъл­га­рин не можеш да очакваш нещо до­­б­ро, още по­ве­че в чужбина. Поради това се стараех да се влея в другия народ.

Нещата се промениха напълно, когато срещ­­нах Исус. Из­веднъж разбрах, че всич­ки българи, както и всички останали хора на зе­мя­та, дори да не го осъзнават, са в не­­прекъснато търсене на Онзи, Когото аз бях намерил - Исус! Защо Исус? Защото Той плати за нашите гре­хове на кръста! В Канада често се упо­требяват че­кове. Исус плати цената и сега протяга към всеки от нас чека за нашето спа­сение. Трябва обаче да го взе­меш, за да бъде дъл­г­ът ти платен!

Говорим за истински не­ща – за живота и за смъртта! Защото Бог е реа­лен, как­то реален е дя­во­­лът. Раят е реа­лен, но също и адът... Сви­детел­ствата, ко­и­то чухме тази вечер, бяха на хора спасе­ни от ада.

Ед­на чешска музикант­ка повярвала в Бога, по­не­же с очите си видяла дя­во­ла по вре­­­ме на кон­церт на ней­ната рок-гру­па. Счи­та­ла се­­бе си за ате­ист­ка, но си казала: “Щом има дя­вол, има и Бог!”. Тя из­викала към Бо­га и била ново­ро­­­­де­на. Напразни ос­­та­на­ли опитите на ко­­му­­­ни­­­­­сти­те да я от­­кажат от вя­ра­та! Днес Ста­­ня слу­­жи на Бо­га със своя му­зикален талант.

Доказана през вековете истина е, че без Бога чо­век не може да има удо­вле­тво­­ре­ние в живота си. Об­щото меж­ду вси­ч­ки от­де­лени от Бога хо­ра е не­удо­вле­тво­рението, не­за­висимо колко са богати и извест­ни.

Понякога си мис­лим, че ако сме по-до­бре материално задо­волени, жи­вотът ни ще бъде по-разли­чен, но сигурно сте чу­ва­ли за гръцкия милиардер Онасис. Той не можел да пресметне своето богатство, защото банковата му сметка непрекъснато растяла. Този човек не би трябвало да стъп­­ва на земята, а да лети в небето от щастие. Ока­зало се обаче, че в сърцето си той таял дъл­боко не­удо­влетво­рение.

В края на живота му, млада жур­налистка отишла да вземе ин­тер­вю от него. Първите й думи били: “Гос­подин Онасис, Вие сте ми­лиардер, със сигур­ност мо­жете да ни раз­кажете за ща­стието...”. Той бил без­край­­но искрен да й отговори: “Нищо не мо­га да кажа за ща­стие­то, но виж за неща­стието мога да раз­ка­жа мно­го неща...”
Мнозина са изказвали истина­та, че животът е пътуване, а всич­ки ние сме пътници! Не­за­висимо да­ли осъзнава­ме или не, ние пъту­ва­ме! Ко­гато двама души летят със самолет и еди­ният приема този факт, а се­дящият до него го от­хвър­ля, то­ва не проме­ня фак­та, че двамата пътуват в един и същ са­мо­лет... Не­за­­висимо дали се­дим, стоим, ра­ботим или по­чиваме, ние пъ­тува­ме към вечност­та. Това е наистина отго­вор­но и сериозно не­що за всеки един от нас. Бог не иска никой да отиде в ада! Вървим устремени напред. Вчерашният ден никога повече няма да се повтори. Ча­сове­те и минутите не­умолимо се изниз­ват. Животът се измерва с ударите на сърцето. Жизнено важно е за какво ги използваме. В Библията пише, че нашият живот е сред­но 70-80 години. Седемдесет години се равняват на 25 550 дни. Голямо ли ви се струва това число? Дори да доживеем до сто години, едва ли някой от нас би помислил, че ще жи­вее вечно на тази земя и жи­вотът му никога няма да свър­­ши! Най-важната рав­носметка, която всеки чо­век трябва да си напра­ви, е на­къде го води все­ки след­­ващ ден. Бог иска на­­ши­ят жи­вот да бъде бла­го­словен, да имаме ра­дост и пъл­но­та сега, а след като свър­шим зем­­ния си път, да бъ­дем по­сре­щ­нати от Исус в не­бесата и да жи­веем за­винаги в Рая.
Без Бога човек няма ис­­тинска цел в живота си. Целта на живота ни не може да бъде събира­нето на пари, изплаща­не­­то на дом, купуването на кола или реализи­ра­не­­то в професията ни!...

Пари­те са само хар­тии. Стран­ното при тях е, че ако ги държиш - не те ползват, а ако ги харчиш - ги губиш. Винаги има не­удовлетво­ре­ние.


Показателен е случа­ят с известна плув­киня, ко­ято направила опит да постави рекорд по ма­ра­тон в оке­ана, но малко след стар­та се отказала. Причината не била в лип­­сата на физическа под­готовка, а фактът, че по­ради мъгла над во­дите, тя не виждала целта и била обре­чена. По­доб­на е си­туацията на човек, който се опитва да върви в живота без Бога!

В голям американски град богата дама дала своята визитка на един пастор. В отговор, той учтиво й казал да му се обади, ако някога с нещо може да й бъде полезен. Дамата и съпругът й били най-богатите в своето селище - притежавали це­ли квартали. Когато искали да купят кола, дилърите пристигали пред огромния им дом с поне осем нови, модерни автомобила. Живеели сами, но се е случвало да купят наведнъж че­тири коли!...

Въпреки, че пасторът не очаквал, ско­ро бо­гата­та дама му те­лефонирала с призив за по­мощ. Има­ла мисли за са­­мо­убий­ст­во. Когато па­с­торът оти­шъл при нея, тя му обя­с­ни­ла, че на­­и­сти­на всичко мо­же да си купи и на­­всякъде мо­же да пъту­ва, но нямало ни­що, за което да живее на този свят. Же­на­та ка­зала: “Не искам да живея повече, защото нямам цел в живота си!”. Слава на Бога, че когато чула Благата вест, тя отворила сър­це­то си за Исус и се пре­образила в жена, изпълнена с Божията радост. Радостта в Господа е нещо, което не може да се обясни или опише, тя трябва да се преживява! Божията радост извира от дълбочините на душата, влияе на цялата същност на човека и променя дори външния му вид...
Спомням си деня, когато за първи път се докоснах до тази радост. Беше през 1990 година. Пътувах на автостоп. Бях на шосе, където не минаваха много коли, но шофьорът на една от тях откликна на моя знак. Колата се движеше с голяма скорост и спря да­леч. Ко­гато наближих, останах учуден от факта, че ще ме вземат, защото колата вече беше доста пълна. Осво­бодиха за мен мястото до шофьора. През целия път спътниците ми бяха много жиз­не­ра­достни. Те пееха с лъче­зар­ни лица. Когато сля­­­­зох от колата дъл­­го гле­дах след нея, чудейки се що за хо­ра бяха това.

Когато поз­нах Господа, сам се досетих, че бяха хри­сти­яни, които се връ­ща­т от църква.


Пророчествата преду­преж­дават, че уповава­щи­­ят на ма­­териалните неща и богатст­во­­то, един ден ще бъде жесто­ко уда­рен, когато бан­ките пока­жат празните си джо­бо­ве и кажат:

Про­стете ни, но ние фалирахме!..”.

През 1948 година, ко­га­­то сменили парите в Германия и спестя­вани­я­та се превърнали в не­нуж­ни хар­тийки, река Ре­йн била пълна с трупо­ве на удавници. Сегашната светов­на фи­нан­со­ва кри­за също вече взе жертви.

Богатството на бога­тия ще увехне като тре­вата. Такъв трудно ще вле­­зе в Божието царство. Под “богат” не се има предвид са­мо този, който уповава на парите, а на все­ки, който смята, че няма нужда от Господа.

Божието послание е ясно: “Покайте се!”. Решението, което ще взе­мем в отговор на небесната покана (да приемем или да от­хвърлим Исус), касае не само живота ни на тази земя, но и преминаването ни във вечността!

Исус отиде на кръста на Гол­­го­­та, за­що­­то сме без­край­но скъпи на Бога. Труд­но­ ни бе­ше да пре­­ве­дем ду­­ма­та “сви­ден” на ан­глий­­­ски език. Ней­ното съ­дър­жа­ние и на бъл­гар­ски е много дълбо­ко и оз­на­чава още “скъп”, “скъпо­це­нен”, “бли­­зък”, “мил”. Такива сме и ние за Бога.


Един пастор веднъж ни разказа как преди съ­пругата си раз­брал, че ча­кат дете. Връщали се от църква, когато же­на му по­же­­лала печен кар­тоф. Пре­ди ко­­лата да спре напъл­но, тя се втур­нала към супер­маркета. След ми­нут­ка се появи­ла с един-един­ствен картоф в ръ­ка. По пъ­тя към дома го дър­жала в ску­та си, а ко­гато пристиг­нали, бързо го поста­ви­ла в микро­въл­но­­вата печка. Де­сет минути го съ­зер­цава­ла през про­­зор­чето, след което го из­­ва­­­ди­ла, по­­со­ли­ла и за­поч­­­на­ла да го яде. Разби­ра се кар­то­фът бил все още су­ров и в стаята се чу­вало хру­па­не.

Отначало па­с­торът не мо­­жел да си обяс­ни какво става, но след това се обър­нал към же­на си и казал:

Скъ­па, ти ча­каш де­те!”. Пре­гле­дът при специа­лист по­­­­твърдил този факт. Божият слу­жи­тел раз­брал ис­ти­ната, за­що­­то поз­навал Бо­жието Сло­­­во. Вероятно ни­кога не си се замис­лял с какво нетърпение Бог е очак­вал и твое­то поя­вя­ване на све­та. Бил е там и е чакал да се ро­диш, за­що­то те оби­ча и има план и цел за твоя жи­вот.
ПЪТНИКО СВИДЕН *
1. Пътнико свиден, пътнико млад

Не си случайно на този свят

Бог те създаде с ръцете Си

Той те обича, вечен си ти.


Припев:
Знай на света си за кратко

Пътуваш към вечността

Дух си във тяло

С вечна душа / 2


2. Толкова Бог възлюби света

Господ Исус изпрати за нас

Да не погине нито един

който приеме Божия Син!


3. Бог има план за твоя живот

Иска да бъдеш благословен

Радост да имаш в земните дни

В Рая да влезеш, с Господ да си!


* Християнски текст: Кирил Попов

Мелодия: от популярната песен

за България “Нашата мила страна”
Благодарим на Бога за всички, които дой­доха на българската вечер и сме мно­го ра­­дост­ни за седемте души, които пока­ни­ха Исус в сърцата си.

Ако желаете DVD копие от Първата българ­ска вечер, пишете ни!
Църква на Пълното Евангелие
Пастор: Кирил и Даниела Попови
Богослужения: Всяка неделя от 18.00 ч.
Адрес: 69 Long Branch Ave.

Etobicoke, Toronto

Ontario M8W 3J5
През месец април 2009 г. ще бъде открит Български център на същия адрес! Информация за него ще намерите на нашата Интернет-страница:
http://bozhialiubov.christian.net
Тел: 647-891-4922, 416-792-3189
E-mail: kirilos_popov@yahoo.com

Елате при Мен всички,



които се трудите

и сте обременени

и Аз ще ви дам почивка!”
Каталог: archive -> magazine -> doc
archive -> На вниманието на: Представителите на медии Галерия “Графит” – Варна с подкрепата на мтел
doc -> Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Брой 56 на списание Божия любов в word обработи за незрящи читатели удобен за екранен четец
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Списание «божия любов» Списание за Божиите чудеса днес
doc -> Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Този формат на списанието е изработен за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница