Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

В своите мисионерски пътува­ния апос­тол Павел навсякъ­де срещал едни и същи про­ти­во­­дей­ствия. Юдеите, с мал­ки из­ключения, били не­при­я­тел­­ски на­строени към бла­гове­сти­е­­то. Езич­ници­те от своя страна, дори и тези, които при­е­мали по­сла­ние­то на апо­стола, ос­та­ва­ли без­раз­­лични или де­мон­стри­рали под­пра­вено прия­телско от­ношение към не­го. Но то­ва траело са­мо до кри­тич­ния момент, в който осъз­навали, че по няка­къв на­чин са за­сег­на­ти иконо­ми­ческите им инте­реси.

При посещението на Павел във Филипи не е записано някакво вра­жеско действие сре­щу не­­го до деня, в който той освободил едно де­мон­изирано момиче и господарите му, които го из­ползвали, “видяха, че с демона излезе и на­деж­дата им за печал­ба от врачуване”. Затова те разбунтували мно­жест­вата и вкарали Павел и Сила в затвора.

След пет години по същия начин се раз­ви­ли съби­тията и в Ефес. Нямало никаква враж­дебна проява, докато изработващите идо­ли на богинята Диана, установили колко ужас­ни по­следствия има за техния бизнес освобож­де­нието на хо­рата от суеверието и идолопо­клон­ството. Златарят Димитри се позовал на рели­гиозните чувства на своите съна­род­ници, но това било само димна заве­са, це­ляща да скрие истинския повод на опъл­ч­ване­то сре­щу про­повядването на Павел.

Във връзка с поклонението на Църквата би­­­ла разпространявана и друга клевета.

За да могат в богослуженията на Църквата да участват и хора, които работели като слуги, събранията обикновено се провеж­дали през нощта и много често, поради мерки за сигур­ност - на тайно място. Тези факти и истин­ската лю­бов, която хри­стияните имали един към друг, били използвани като повод за обви­нявани в устройване на нощни оргии...

Също така било разпространявано твърде­нието, че по време на богослуженията христия­ните ядели “плът” и пиели “кръв”...

Като резултат от обвиняването на христи­яните в безбожие, когато бедствие засегнело някой географски район, за много хора това означавало, че боговете са разгневени, поради тези без­бож­ни християни. Тертулиан (римски християнски писател и философ) изразил това от­но­ше­ние в из­вест­ната си сентенция: “Преля Тиверия? Няма достатъчно вода в Нил? Небе­то отказва да да­де дъжд? Земетресение раз­тър­си земята? Появили са се някъде глад и бо­лести? Веднага чуваш виковете: “Хвърлете христия­ните на лъвовете!”.
Християните категорично се дистанцирали от някои масови светски прояви, поради идо­ло­поклонническия им и неморален характер. Това станало повод за третото об­винение сре­­­щу тях, а именно, че били враж­деб­но на­стро­е­­ни срещу своите сънародници.

Същите причини поставяли пред христия­ни­те огра­ни­­че­ния за упражняването на опре­делени про­фесии. Грънчарският занаят напри­мер­ бил достъпен за християнина, но не и в по-широкия му аспект - из­вайването на идо­ли.

Преграда се издигала и сре­щу младежите, които искали да станат учители, защо­то в учи­лищата изучавали класически автори, които били извор на ми­товете за богове. Дори болни­цата, като място за професио­нална ре­ализа­ция, била затворила врати, за­щото дей­­ствала под покровителството на бо­гиня Ас­кли­пия, на която се принасяли жертви.
Християните били най-уязвими към зло­на­ме­рените тълкования на тяхното пове­дение в сферата на семейните взаимоотношения. Ко­га­то някой от съпрузите ставал хри­стия­нин, невярващият устройвал скандали у дома, а вярващият бил упрекван, че руши род­стве­ни­те връзки, които крепели единството на об­ще­ството. Християните били обвинявани още, че предизвикват разделения в се­мей­­ствата и настройват децата срещу тех­ните родители... Защитата срещу всичките тези обви­нения не била ни­как лесна.
В римското общество най-свята била бли­зостта, която някой чувствал към баща си и по­слу­шанието, което му дължи. Синът бил за­конният наследник на “семей­ните свещено­действия”. Това му възлагало за­дъл­же­­ние­­то да про­изнася молитвите и да при­нася жерт­ви­те, от които зависела почивката на душите на по­чи­налите членове на семей­ството. Ко­гато обаче синът ставал християнин, мо­лит­­ви­­те и жертви­те спирали и всички негови пред­шест­веници “би­ли обричани на безкрайно не­ща­­стие” в невидимия свят. Синът веднага би­вал обявяван за предател на своето се­мей­ство.
ИМПЕРИЯТА СЪЩО ОБЯВЯВА ВОЙНА
Римската империя по правило провеждала политика на свобода по отношение на рели­гиоз­­ните убеждения на различните народи, живее­щи в нейната територия. Отделният чо­век оба­че имал непряка връзка с рели­гията, която се практикувала единствено от нация­та или държавата, към която принадлежи. Нещо повече - всеки поданик имал задълже­нието да се покланя на боговете на своя народ.

По силата на този принцип, когато различ­ни­те народи били завладявани и при­съе­ди­­ня­в­ани към Римската империя, те запазвали своите национални религии. За всяка нова ре­лигия било необходимо да се получи раз­ре­шение от римското общество и то не било ни­как трудно. Достатъчно било привържени­ците й да могат да докажат, че това е тяхна “нацио­нална” религия. Така, с непрекъснатото увели­чаване на броя на жители­те на импе­ри­ята, се увеличавало и числото на “боговете” в нея.

Юдеите също се наслаж­да­вали на свобо­дата невъз­препятствано да упраж­няват сво­ята ре­лигия. Така било и с Църквата за целия период от време, в който политическите власти не я разграничавали от Юдаизма. Щом обаче станало ясно, че Църк­в­ата не е клон на Юда­изма, нито е ре­лигия на някоя “нация”, рели­гио­з­ните й права би­ли отнети и била наречена “религио иличита” - неза­кон­на религия, и била подложена на гонение.
Управниците на Римската импе­рия считали всич­ки религии за истински, за фило­со­фите те били измамни и фалшиви, а за политиците - по­лез­ни.

Християнството не било просто една «не-на­ционална» ре­лигия. То имало осо­бен характер и отказ­вало да заеме своето местенце, успоредно с другите религии, ка­то не кри­е­ло непри­ми­ри­мост­та си към тях. Нарича­ло ги не­морални и идо­лопо­клон­нически, и пре­зи­рало техните не­ми идоли. Църквата не споде­ляла толерант­ността, която властите при­­ла­гали в своята политика. Империята пред­став­лявала об­шир­но, мно­гонационално тяло и за­паз­ването на един­­ство­то било въпрос на абсо­лютен прио­ритет за нея.

Съществувал още един критичен момент. Империята предлагала закрила за всяка «на­родна» религия, но при условие, че наред с ней­ните об­реди, после­до­вателите й, като граж­дани на империята, ще спазват и обредите на официал­ната дър­жавна религия. Ставало ду­ма за поклонението към божествения импе­ра­тор, което би­ло израз на политическо­ единство на им­перията. Всеки гражданин имал задълже­нието да хвърли няколко стръкчета ливан в “све­тия” огън, който горял в чест на импе­ратора. Отказът на някой гражданин да вземе участие в този об­ред, по причина на неговите религиозни убеж­дения, бил невъзможен.

Понеже христия­ните не искали да имат ни­що общо с поклонението към императора, към тях би­ло отправено обви­нението в най-висше пре­дател­ство.

При наличието на горепосочените противо­речия на Църквата с Римската империя, пре­кият конфликт бил неизбежен.
Всички съхранени от онези дни данни, във връзка с офици­ал­но предявяваните сре­щу хри­стияните обви­не­ния, са едно­тип­ни. Не би­ло праве­но раз­след­ване, за да бъде до­ка­за­но даде­но пре­стъп­­ление. За всеки съдия би­ло до­статъч­но да ус­тано­ви, че об­ви­няеми­ят на­исти­на е христи­я­­нин. До­каз­­ва­нето на този факт би­ло доста­тъчно осно­ва­­ние за не­говото стро­го осъж­­дане. Ако християнинът е римски граж­да­нин, той бил обезглавяван. Хри­стияните от други народи били изгаряни живи, раз­пъвани на кръст или изпращани на смърт сред диви зверове в амфитеатъра. В ня­кои случаи хри­стияни били осъждани на при­ну­дителен труд в мините, което означа­вало бавна смърт.

Гоненията срещу Църквата Христова дати­рат от са­мо­­то начало на нейното съществу­ва­­не, но колкото по-тежки били изпитанията, тол­кова по-голяма била нейната сила и чистота!

Думи, които Исус каза на Своите уче­ни­ци, когато ги предупреждаваше за труд­но­стите на хри­стиянския живот и за пре­след­­ва­­нето. Заповяда им: “Идете, пропо­вяд­­вай­те, че Божието царство наближи!” и добави, че препятствията, през които Той пре­ми­на, те съ­що ще срещнат по пътя си.

Словото, което пропо­вяд­ваха, трябваше да стане част от техния живот. “Болни изце­лявайте, мъртви възкресявайте, демо­ни из­гонвайте, прокажени очиствайте! Да­ром сте получи­ли, даром давайте!” . Сми­сълът на тези думи е нашият, изку­пен и про­менен чрез кръвта на Христос жи­вот, да пред­­ставя Цар­ството Божие и Неговата слава.

Словото, което ви говоря, не е ве­село, а носи радост. Бог призо­ва­ва Църк­вата да проповядва за по­кая­ние­то, което днес е позабравено по­сла­ние. Сега се набляга на това, че Бог иска да бъдеш радостен, богат, ща­ст­лив и да нямаш проблеми.

Да, Бог винаги иска най-доброто за нас, но призивът Му е преди всичко да тър­сим Божието царство.

Мен нищо не ме е променяло така сил­но, както преминаването през труд­­ности. Никога не съм бил така силно до­косван, както по време на служе­нието ми в Русия. Тогава си пролича колко е силна моята вяра.
Имах приятел от ученическите го­дини, който стана пастор и за­поч­на служение в малко селце, в род­ната си Грузия. В същото село пи­ян све­ще­ник от дълги години прокламирал ере­­­тически по­сла­ния на пияни хора.

Изведнъж се явява човек, който проповядва Божието Слово. Хората започ­нали да приемат Спасителя. Тогава ере­ти­кът наел петима ал­­кохолици и те с ло­пати и кир­­ки пребили човека до смърт.

Когато апостол Павел започна да про­по­­­­вядва Божието Слово, първото, което тряб­ваше му се наложи да прави, беше да избяга от за­са­дата за убийство, която “ре­ли­­ги­оз­­ните” хо­ра му бяха ус­тро­или. Те видя­ха, че той вече не е религиозен, съзряха в него Исус и решиха да го премахнат.
Нашата вяра преминава през различни из­питания. Когато аз повярвах в Исус и бив­шите ми приятели видяха, че не могат да ме съблазнят с бу­тилка алко­хол, когато кръстът Христов започна да ме освобожда­ва от егоизма и видяха в мен Бога, те дой­доха и ме заплашиха с бой...

Една съседка също се намеси и ми каза: “Ти и пре­ди беше крив човек, но сега, като ста­на вероотстъпник, с теб е свърше­но!”.

Още преди две хиляди години апос­тол Павел бе­­­ше написал великата истина: “Жи­вея ве­че не аз, а Хрис­тос живее в мен!”

Никак не е лесно да си християнин. Са­ми­ят Исус имаше опитностите да искат да Го хвър­лят от скалите, да Го заплюват и преследват. Казваха Му, че е обладан от де­мони, не­навиж­даха го. Човешкият син нямаше къде глава на подслони...

С очите си видях как мощното Божие Сло­во промени хора с четири или пет при­съди, за които всеки опит за връщане в об­ще­ството беше немислим. Психологът ка­з­­ваше, че те са непопра­ви­­ми, дър­­жавните институции бяха безпо­мощ­ни, но в Името на Исус Христос ние им занесох­ме Еванге­лието. Днес някои от тези бивши престъп­ници са пастори на църкви! Това стана въз­мож­но, защото Изку­пителят ни живее.

Бог променяше нашите братя в затвора с такава сила, че цялата мафия, видяла в тях Исус, се нахвър­ли върху им с намере­нието да ги ликвидира. Причината, поради която и много от вас търпят преследвания, е изобразеният в живота ви Исус.
Исус ми е помагал да преодолея много из­­пи­тания: да стоя пред дулата на ка­­ра­би­ни, да служа в страни по време на военни действия, да оцелея в две самолет­ни ката­строфи...

Твоята вяра има стойност, когато си го­тов да понасяш страдания за Исус и въпре­ки това да продължаваш вярно да Го след­ваш. Разбира се, не искам да кажа, че хри­сти­ян­ската вяра е свързана единствено със страда­ние. Тя е също така не­изразима радост, каквато светът изобщо не познава.

“За това сте призовани - казва апо­стол Петър - понеже Христос страда за вас, оста­вяйки ви пример да вървите в Неговите стъпки, като пример за живот и служение.”

Не мястото, където се събираме, а сами­те ние сме Църква! Хората край нас ни на­блюдават и знаят това. Ако сме Христова църк­ва, околните ще виждат в нас Исус!

“Изпращам ви като овци сред вълци - каза Исус - ...Ще ви водят по съди­ли­ща... Брат ще предаде брата... Но не ми­с­ле­те предварително какво ще отгова­ряте... Святият Дух ще бъде с вас...

На римските арени били извеждани са­мо християните. Защо точно те, след ка­­то е имало тол­кова много други религии? По­неже същият този де­мо­низиран свят, който разпъна Божия Син на кръста, неочаквано Го видя отново в лицето на шепа хора. Те тряб­ваше да бъдат веднага отстранени, бяха неудобни... Моят приятел в Грузия също беше убит, защото видяха в не­го Гос­пода! За твоята ре­лигия никой няма да ти се разгневи, но за твоя Исус хората могат да те намразят и отхвърлят.
Джон Уесли изпращал своите ученици да проповядват Евангелието. Веднъж, ко­га­­­то се върнали, ги попитал:

- Хората покай­ваха ли се?

- Не, този път не.

- А замеряха ли ви с камъни?

- Не, също не.

- Не е било Евангелието! - заключил с въздишка Уесли.

Уесли пропътувал със своя кон хиля­ди километри и проповядвал от селище в се­ли­ще Божието Слово. По едно време забе­ля­зал, че вече седмица никой не го е по­ху­лил, нито го е заплюл, нито го е замерил с ка­­мък. Тогава в една гора коленичил пред Бога и казал:

- Господи Исусе, дали не Ти съгреших в нещо, че в мен престанаха да виждат Теб? Да не би вече да не вървя по Твоите пъ­тища?!

Изведнъж край него изтрополили камъ­ни и се чул гневният глас на пийнал човек:

- Ти какво се молиш тук?

Уесли скочил на крака и възкликнал:

- Алилуя, слава на Тебе, Господи!

Ако учениците не вършеха Исусовите де­ла, те нямаше да бъдат преследвани. Но ако ги вър­­шеха, а не бяха пре­след­вани, щя­ха да бъдат по-горе от учите­ля! (Учителя пре­­следваха, учени­ците вър­шат същите дела, обаче не само никой не ги пре­следва, но до­­ри всич­ки ги обичат!...Абсурдно, нали?)

Обикновено обкръжавали селото рано су­трин и вкар­­вали всички хора в специално изкопан ров. После хвърляли вътре гра­нати и заривали рова. Домовете били подпалва­ни и селото изчезвало от картата на света.

В една такава акция хитлеристите съ­бра­ли жителите на едно село в ров и се гот­вели да ги разстрелят с автомати. Тога­ва млада християнка от местната църква излязла напред и се насочила на­пра­во към гестаповските офицери, които наблю­да­вали събитията отвисоко. Един войник се опитал да й препречи пътя. Главният офи­цер обаче, като видял, че ста­ва дума за млада жена и преценил, че не може да му на­прави нищо, казал: “Пуснете я! Какво иска?”. Бил сигу­рен, че ще го моли за ми­лост, но Святият Дух слязъл върху Васи­лина Шушч. Тя се приближила до офи­цера, протегнала пръст към неговото лице и на чист немски език (тя била обикновено сел­ско момиче, което никога през живота си не било чувало немска реч!) започнала да му го­­вори. Никой от пленените не раз­брал какво точно казва, но се досетили, че става дума за дълбоки подробности от неговия ли­чен живот. Хората и до днес разказват, че докато говорела, лицето на офицера по­беляло. Очите му от ужас се отворили и ста­­нали напълно кръгли. Отпуснал ръце и се свил, а Василина, с палец насочен към лицето на немеца, продължавала да му говори слова, които сама не разбирала...

Това не било зрелище, а Божието пома­за­ние. Когато Василина приключила, офи­це­­рът дал заповед на военната част да се изтег­ли. Заминали си без да унищожат то­ва и след­­­ва­­щите села, защото се беше из­диг­нал Божий човек. Нашето послуша­ние към Бога може да спасява живота на хора!

“Господа, бихте ли седнали? - каза и из­­вади тенджерка изпод масата - Оставих ви малко супа!”. Беше сготвил леща с хляб и вода. При вида й ми се повдигна, но Бо­жи­ят човек Георг ми каза: “Яж! Бог иска днес да бъдем тук”. Това беше обрязване на крае­ко­жието на сърцето.

Петнадесет минути човекът гледа­ше как ядем, а после на­стъ­пи най-хубавия мо­мент в моя живот, когато той се обърна към нас:

“Госпо­да, какво трябва да направя, за да бъда спасен? Слушам какво гово­рите на за­творниците и виждам какво се случва. Не мислете, че аз не вярвам. Трябва да има Бог, щом успяхте да про­мените те­зи корави и опасни хора, на които ние по никакъв начин не можах­ме да въздействаме.”

Тогава там, в надзирателската кабина, започнахме да про­повядваме Божието Слово, а служителят ни слушаше със сълзи на очи. Накрая предаде сърцето си на Исус.
КИЛИЯТА НА КГБ
По време на съветската диктатура КГБ арестувало един пастор. Питали го къде ще се събере църквата следващия път, но не могли да измъкнат нито дума от него.

Затворили го в килия, съблекли го до сл­и­­пове и двама яки палачи започнали да го налагат с пал­ки. Били го докато видели, че човекът заприличал на кървава маса.

Пасторът после ми разказа случая от не­гова гледна точка: “Когато ме събля­ко­­ха ми стана студено. Започнаха да ме би­ят. Почувствах само първия удар, след това нищо не усещах. Когато ме оста­виха, ни­що ми нямаше”.

На другия ден палачите дошли отново, за да ви­­­дят дали е омекнал и готов да дава показания. Мислели, че е със счу­­пени ръце и крака, а той спокойно се­дял. Попитали:

Палачите се спогледали в недоумение:

Има много примери в Библията, които ясно ни показват цената, която плащат те­зи, които искат да служат на Бога:

* Исус растял в Назарет, без някой да Му обърне особено внимание. Когато обаче за­почнал да върши великите Божии дела, за­почнали да Го преследват.

* Апостол Петър нямал проблеми до из­це­ляване­то на куцородения човек. След то­ва цялата сила на врага се нахвърлила вър­ху него.

* Дякон Стефан бил чудесен човек и жи­вотът му бил спокоен, докато започнал слу­­­­же­ние като Исус. Той бил убит с камъни, но от Словото научаваме, че умирайки се из­висил като Исус, изричайки Не­го­вите ду­ми: “Отче, не им считай този грях!”.

* Апостол Павел преживя много години в гонение и загина, убит с меч, заради своя­та вяра. Докато бил фарисей, се радвал на всеобщо уважение, но когато започнал да пред­став­­­лява Божия Син, дори съседи­те му го намразили.

Когато проповяд­ва­ме разпнатия Исус и Господ е видим в нас, светът започва да ни не­навижда.
ПРОБИВЪТ
Не можете да си представите каква не­на­вист и какви ругатни бяха освободени срещу нас от самите затворници, когато ос­новахме църква в колонията.

Първите трима, които се бяха записали за водно кръщение, бяха заклани и оставе­ни в средата на залата за богослужения, за да се уплашим. След това хората идваха на служба бити, поря­зва­ни, заплашвани..., но това беше най-силната църква, която в живота си съм виждал. Нямахме никакви шепотници и ле­нивци в църквата. Хората знаеха, че за вярата в Исус се пла­ща цена и устояваха, а Бог непрекъснато умножа­ваше броя на спа­сените.

Дойде време, когато Исус се зае с ма­фи­­я­та, която искаше да прекрати служе­ни­ята ни в затвора. Тридесет членове на рус­ката мафия се покаяха. [подробности в следващия брой на Божия любов]

Преследванията срещу Църквата могат да бъдат явни, както е в Иран, Ирак, Паки­стан, Китай и други страни, но могат да бъ­дат и замаскирани.

Когато римляните осъдели някого на кръстна смърт, той вземал на свои­те раме­не кръста, целувал жена си, по­­гал­вал деца­та си, за последен път поглеж­дал към своя­та къща и улицата, на която жи­веел. За по­сле­ден път си спомнял своето детство и ми­нало, и понасял кръста сред тълпите. В сре­дата на деня вървял към смъртта, плют и бит. Нямало връщане назад...

Гледайте към Него, за да не падате ду­хом! Истинно е това слово, че ако с Него сме умрели, с Него и ще живеем! Ако с Не­го ус­тоим, с Него и ще царуваме! Ако се отре­чем от Него и Той ще се отрече от нас.

“Бо­же, ако ставаше дума за мен самия, бих претърпял, но моя син...”

Бог му отговорил: “Остани верен до­край, защото, ако го убият, той ще те ча­­­ка от дру­га­та страна, но ако се отре­чеш от Мен - никога няма да го видиш!”
Сатана изкушаваше Исус: най-напред дой­де с глад. Мислеше, че ще Го съблазни с храна, както успя да под­ма­ми Ева. После опита с религиозно писа­ние и мис­леше, че ще успее, както подведе народа на Изра­ил. Третото из­кушение е това, с което днес подмамва Цър­­квата: “Поклони ми се и ще ти дам царствата на света!”, но и тук Господ Исус не се подведе.

Трябва да се учим от Исус. В четири ча­са сутринта Него го нямаше в постелите, бе­ше на молитва. А ние? Виждам на прак­ти­ка как тези, които стават рано и се мо­­­лят, са духовно най-силните чле­нове на църквата ни. Бог отговаря на молит­вите им.

За Бога си струва вся­каква цена да се плати!