Средна гора пътеводител 200 средна гора

От хижата в югоизточна посока (по пътя за Пряслопа) през вр. Малка Братия за около 40 мин се изкачва вр. Братия. В околностите на хижата и върха в началото на лятото има много малини и горски ягоди.

От х. “Сакарджа” до х. “Братия” може да се отиде по няколко варианта: по главното било за 2,30–2, 45 часа и през долината на Селска река.

Лисец, макар и сравнително нисък (1386 м), е обзорен връх. Оттук на североизток се вижда вр. Братия, на изток са върховете Буная и Влък, а на запад – Китката и Вран камък. Името на върха е свързано с общия му вид – заоблен и открит, с гола връхна част, т.е. “лис”, той отвсякъде е заобиколен с гора.

От вр. Голец до вр. Лисец маршрутът съвпада с пътя на Хвърковатата чета. От Лисец отново се слиза на пътя, който го заобикаля от север. По него се продължава на изток и се стига до разклон. Продължава се по левия път, който бързо навлиза в букова гора и след 10-ина минути се стига до втори разклон. Отново се продължава по левия път (десните отклонения водят на югоизток и юг, пресичат шосето до МОК “Асарел” и слизат към Панагюрище), пресича се тесен горски път, след което се излиза на открито, обрасло с малини сечище. Оттук отново се вижда вр. Братия, а на преден план е Пряслопа. По пряка пътека вляво от пътя, покрай гората се пресича един от завоите му, слиза се отново на пътя и се излиза на асфалтираното шосе МОК “Медет” – МОК “Асарел” в м. Пряслопа (1,15 ч).

Пряслопа е обширно, заето от поляни и гора седловинно понижение на главното било между масивите на Лисец и Братия. Има няколко стари постройки на горското стопанство, разсадник и чешма. Оттук минава асфалтирания път от Панагюрски колонии и МОК “Медет” за МОК “Асарел” и Панагюрище. Тук извежда и старият път откъм Колониите. Близо на север е ведомствената хижа “Т. Каблешков”.

От м. Пряслопа до х. “Братия” водят два пътя, по които през топлото полугодие могат да се движат и леки автомобили. Горният път е асфалтиран до телевизионния ретранслатор, след което продължава като грунтов път без настилка. Той е по-къс (5 км). Изкачва южния склон на вр. Братия, подсича го от запад близо до връхната кота и през вр. Малка Братия се спуска до хижата. Долният път (7 км) траверсира западните склонове на върха почти по хоризонтал.

Връх Братия (1519 м) е най-високият връх в западната част на Панагюрска Средна гора, шести по височина в Средна гора (след Богдан, Шилигарка, Буная, Алексица и Малък Богдан). След потушаването на Априлското въстание в гъстите горски дебри на Братия и Лисец се укриват и дочакват Освобождението знаменосецът на Хвърковатата чета Крайчо Самоходов и други въстаници. Ниско в североизточните и източните му склонове са бившите открити рудници “Медет” и флотационна фабрика.

От челото на вр. Братия, леко изгърбено от две връхчета (като братя, откъдето идва името му), се откриват широки панорами във всички посоки. На север лежи Златишко-Пирдопското поле с разпилените из него селища. Над него е веригата на Стара планина с открояващите се върхове Звездец, Баба, Мургана, Свищи плаз, Вежен. При ясно време панорамата се разширява далече на запад от Звездец и на изток от Вежен. На юг, на преден план са Окошка могила и Богородич с вилните зони около тях. Следват част от Панагюрище и котловината (с надиплените и накъсани от проломи планински ридове, които я ограждат от юг), Тракия, Родопите. На запад и югозапад зад близките върхове Лисец, Сандаклия и Голец нагитат чела Китката и Вран камък, вижда се част от поречието на Тополница, а зад него – почти цяла Ихтиманска Средна гора с Еледжик, Арамлиец и Голямата Икуна, куполите на Рила и Витоша. На изток погледът се рее по широкото гористо било, над което като острови се очертават Мухча, Манзул, Златьовица, Бич, Буная със Стръмнонос и Арбут, та чак до първенеца Богдан и по-нататък на изток. Удивен от тази панорама, Константин Иричек пише: “Изгледът е един от най-великолепните не само в България и на Балканския полуостров, но и изобщо в Европа”.

От вр. Братия на северозапад бързо се слиза на пътя, а по него през букова гора, горски поляни и открития вр. Малка Братия за около 30 мин (2,30 ч) се стига до х. “Братия”.

Маршрутът има стълбова и лентова маркировка, а на места – и табелки. В началото на летния сезон по него има много малини и ягоди, особено около Пряслопа и Братия. По обратния път маршрутът се изминава за почти същото време.

Част от горите около хижите “Сакарджа” и “Братия” са обявени за защитени територии, с цел да се запази останалото от просторните някога горски масиви от бук, покривали високите склонове на Панагюрска Средна гора.

През 1978 г. близките едно до друго селища гр. Златица, гр. Пирдоп и с. Църквище стават квартали на новосъздадения гр. Средногорие, но след 1989 г. придобиват самостоятелност.

Пирдоп и Златица отстоят на 77 км от София, на 37 км от Панагюрище и на 26 км от Копривщица. Двата града са гари на Задбалканската жп линия. Те са много удобна изходна база не само за Стара планина (хижите “Мургана”, “Свищи плаз”, “Паскал”, “Планински извори” и др.), но и за почти всички хижи в западната част на Панагюрска Средна гора. Има автобусни връзки със селата Петрич, Чавдар и Душанци, гр. Копривщица и гр. Панагюрище.

Мощен тласък в икономическото развитие на тези селища дава прокарването на жп линията София–Бургас, на републиканския път и построяването на Технологичния медодобивен комбинат “Георги Дамянов” през 1957 г.

►Исторически бележки. За първи път името ú се споменава в известната Биргинска грамота на цар Константин Асен (1257–1277). През ХІІІ и ХІV в. селището е търговски и занаятчийски център. През 1378 г. Златица става повод за междуособна война между търновския цар Иван Шишман (1371–1393) и видинския цар Иван Срацимир (1371–1396), когато за кратко време градът е подчинен в църковно отношение на Видинската митрополия. За трети път Златица се споменава във връзка с похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Варненчик и трансилванския войвода Ян Хунияди срещу османските завоеватели през декември 1443 г. Поради силно защитения южен път през прохода Траянови врата, водената към Цариград кръстоносна армия, съставена от поляци, унгарци, чехи и сърби, се отклонява към Златишко-Пирдопското поле, за да навлезе оттам към Тракия. Поради настъпилата зима и тежките сражения армията била принудена да се върне към София. От това далечно време около Златица и досега са останали имената Чешко поле, Маджарите и др. В годините на османското владичество Златица е главно селище в котловината. През Възраждането е важен стопански и търговско-занаятчийски център с добре развито абаджйство, гайтанджийство, кожарство. След Освобождението Златица продължава да се развива предимно като животновъден център.

► Забележителности. Интересен паметник на културата е часовниковата кула, строена през 1777 г. от български майстори. Сред паметниците с интересна архитектура и самобитна история са църковният метох, където през юли 1872 г. се е укривал Апостолът Левски; Конакът; двата сводести моста и др. Интересна с архитестурата си е Бояновата къща, в която е живял Нено Гугов, председателят на революционния комитет в с. Петрич по време на Априлското въстание. По-късно къщата е превърната в етнографски музей. Между Златица и Пирдоп е издигнат паметникът “Партизанин”, дело на склуптура Иван Фунев.

Пирдоп (700 м ср.н.в.) е разположен на 3 км югоизточно от Златица, върху челото на наносния конус на Пирдопска река, който тук опира в Пирдопския рид.

Пирдоп е родно място на писателя Тодор Влайков, на първия наш почвовед проф. Никола Пушкаров, на поета партизанин Веселин Андреев.

►Исторически бележки. Възниква през втората половина на ХV в. под името Протопопинци. В годините на османско владичество Пирдоп е селището, където най-силно се запазват българските традиции. В Пирдоп се установява старшият поп – протопопът, откъдето идва старато име на града. Едва в началото на ХІХ в. се появява днешното име Пирдоп, което някои автори извеждат от народната топонимия – “при доб” (от при дъб), а други го смятат за производно от старото Протопопинци. По време на османското владичество в селището се развиват занаятите (гайтанджийство и абаджийство), търговия, животновъдство. На 2 януари 1878 г. отрядите на ген. Дандевил и Брок освобождават Пирдоп, Златица и други селища в котловината. По време на антифашистката съпротива 1941–1944 г. местното население активно подпомага партизанските отряди (по-късно бригади) “Г. Бенковски” и “Чавдар”. От района излизат общо 57 партизани.

►Забележителности. В Пирдоп могат да се посетят: Общоисторическата музейна сбирка, разположена в Лукановата къща (паметник на културата от времето на Възраждането); известната Соколова къща, превърната в лазарет по време на Освободителната война; къщата музей “Никола Пушкаров” и др. В центъра на града се издига паметник на писателя Тодор Влайков.

В околностите на Пирдоп, особено в поречието на р. Тополница, има много тракийски могили. На 5 км североизточно от града се намира Еленската базилика (наричана още Еленски манастир или Св. Илия) – раннохристиянски паметник от началото на VІ в. Внушителната базилика, строена по време на византийския император Юстиниан І (527–565), е запазила следи и от по-късен градеж. Храмът е бил унищожен от османлиите. Южно от него и до сега личат следи от неизвестно селище и църквище, а в клисурата на Еленска река има останки от крепостни укрепления. На юг от Пирдоп, край р. Тополница, се намират Малкото и Голямото Пирдопско градище, а на северозапад – Калето.

След като прехвърли долината на р. Топлница, шосето върви за кратко време на изток (срещу течението ú), до долинното разширение Медетски ливади, оформено при водослива на р. Буковица (Медет). На изток в долината на р. Тополница остава голямото хвощохранилище “Калето”, което вече се разработва.

Оттук в югоизточна посока по долината на р. Буковица шосето постепенно набира височина, минавайки покрай бившия открит рудник и МОК “Медет”, след което излиза на най-високата точка на Панагюрския проход и летовището Панагюрски колонии.

Панагюрски колонии (Колониите) е едно от най-старите летовища у нас. Основано е през лятото на 1907 г. от родолюбиви панагюрски граждани като Панагюрска лятна детска колония. Тук се откриват и организират първите в страната летовища за деца. Просторните слънчеви поляни, чистият въздух, горската прохлада и красивите околности са привлекли хората и постепенно в района се построяват много вили. До 1989 г. районът наподобява истинско планинско курортно градче, потънало сред горската зеленина и заемащо почти цялата седловинна заравненост с площ близо 2 кв. км. Построени са десетки почивни станции, домове, профилакториуми, пионерски и средношколски лагери, школи, вили. В югозападната част израства и модерният комплекс на миньорите и металурзите. Около красиво оформения център има магазини и павлиони за хранителни и други стоки, поща, ресторант, сладкарница. Тук се намира и изграденият във възрожденски стил културен дом. Близо до него е паметникът костница на загиналите шестима партизани от отряда “Г. Бенковски” на 28 август 1943 г. в м. Конски дол.

Хижа “Райна Княгиня” (1050 м н. в.) в курорта е масивна, двуетажна сграда (бивш ресторант “Медет”). Има туристическа кухня и столова и е водоснабдена, електрифицирана, с вътрешни хигиенно-санитарни възли.

Летовището има редовни автобусни връзки с Пирдоп, Златица и Панагюрище (15 км), което го прави много удобен изходен пункт за хижите “Братия” и “Сакарджа” на запад и “Павел Делирадев”, “Артьовица” и “Кръстьо Чолаков” на изток.

От колониите покрай МОК “Медет” до м. Пряслопа води широк асфалтиран път (6 км), който продължава към МОК “Асарел”. Той минава северно от старото шосе с чакълна настилка, което вече не се използува. Това шосе се отделя от шосето за Панагюрище южно от летовището. На разклона през 1970 г. бе построена декорирана с мрамор възпоменателна чешма “Април 1876”.

От центъра на летовището се тръгва на запад покрай паметника на бенковци и жилищните блокове на бившето миньорско селище. След като се стигне западният му край, в северозападна посока започва маркирана пътека, по която за 20 мин се излиза на гористото възвишение Бъза. Покрай него в посока запад-северозапад за още 20 мин (0,40 ч) пътеката слиза на седловината – на вододела между Пановия дол на север и изворните притоци на Мулейска река на юг. През тази седловина минава и асфалтираният път. Дотук за почти същото време се идва и по старото шосе от разклона при чешмата “Април 1876” или от западния край на миньорското селище. От седловината в северозападното подножие на вр. Бъза, през шосето МОК “Медет” – МОК “Асарел” по горската просека на запад, а след това по билна пътека, може да се изкачи направо вр. Братия (около 1 ч).

От седловината, където има малък каптаж, се продължава по старото шосе на запад. То върви южно и успоредно на новото асфалтирано шосе, пресича няколко дола – изворни притоци на Мулейска река, и за 40 мин (1,20 ч) извежда на м. Пряслопа.

Оттук се продължава по маршрут № 80, Вариант І.

До х. “Братия” се отива съответно за 1,15 ч (2,35 ч) или 1,30 ч (2,50 ч). От м. Пряслопа може да се продължи и към х. “Сакарджа” (по маршрут № 80, Вариант І – 1,15 ч, общо 2,35 ч или Вариант ІІ – 1,25 ч, общо 2,45 ч) или х. “Оборище” (2,15 ч).

По маршрута има стълбова и лентова маркировка. По обратния път маршрутът се изминава за същото време.
83. Панагюрски колонии (х. “Райна Княгиня”)–х. “Павел Делирадев” (2 ч)

От Панагюрски колонии до х. “Павел Делирадев” води асфалтирано шосе (8,5 км). В основни линии по него минава и туристическият маршрут, пресичайки на места завоите му. До м. Гьола (Езерото) може да се отиде по два варианта.

Основният път прави няколко завоя на север през продълговатата и дълга около 2 км поляна Средното. Завоите се пресичат по преки пътеки, като се минава покрай чешма и могили. До северния край на поляната се изкачва за 35 мин (1,15 ч). Продължава се по шосето на север през букова гора, пресича се горската поляна Вонещия кладенец (1,25 ч) и траверсирайки гористите източни склонове на вр. Стоев камък, след 15 мин (1,40 ч) се излиза в южната част на обширната Конска поляна. Пътят я пресича в североизточна посока и, достигайки източния ú край, рязко завива на изток. Пресича се горски пасаж и се излиза в западния край на просторната поляна Манзул, където е х. “Павел Делирадев” (2 ч).

Маршрутът има стълбова и лентова маркировка. По обратния път се изминава за 1,45 ч.

От южната и източната част на Конска поляна от основния път се отделят два разклона, които в северната част на поляната се събират в една алея, по която за 30 мин се слиза в историческата местност Конски дол. Отклонението, което често се прави от туристите на път за или от х. “Павел Делирадев”, удължава маршрута с около 1,15 ч.

До Медетски ливади (10 км от Пирдоп, 11 км от Златица), където има автобусна спирка, се пътува с автобусите за Панагюрище. При ресторанта (ханчето) от основното шосе на изток се отделя камионен път с чакълна настилка, който върви по левия долинен склон на р. Тополница и обикаля от юг хвостохранилището “Калето”.

Маршрутът следва десните отклонения на пътя – на изток и срещу течението на реката. След като се подмине разклонът за стената на хвостохранилището (0,20 ч) пътят прави поредица от завои през м. Дренката и, завивайки рязко на юг-югоизток, навлиза дълбоко срещу течението на р. Черния дол, по левия долинен склон. Повечето от завоите се пресичат по преки, добре очертани пътеки. След 30 мин (0,50 ч) пътят пресича коритото на р. Черния дол. Тук пътят се изоставя и се тръгва по пътеката срещу течението (по десния бряг). След около 150 м се стига водосливът на двата основни дола, които образуват реката. На срещоположния бряг, близо до речното корито, блика извор. Непосредствено преди водослива пътеката завива на изток-североизток. Започва стръмно изкачване на гористия рид Дражил. Тук се наблюдава интересна растителна инверсия, характерна и за други райони на Средна гора – ниските части са обрасли с букова гора, а вододелите – с дъбова.

След 30 мин (1,20 ч) се излиза на поляна с останки от къща и джанки около нея. Продължава се още малко на североизток и се излиза на тясно открито било. Вляво от пътеката се вижда малък, силно повреден кръстовиден паметник с неясен надпис. Пътеката постепено завива на изток и югоизток и скоро напуска билото, осеяно с множество високи от 1 до 3 – 4 м могили. Това са типични “рударски могили” – веществени следи от древен рудодобив. С лек траверс по хоризонтал от южната му страна след 30 мин (1,50 ч) се навлиза във великолепна стара дъбова гора. В началото ú, сред малка поляна има полуразрушен ловен заслон. В някои карти е отбелязан като х. “Дражил”.

Продължава се по ясно очертана и широка пътека, която прекосява малка седловина и се изкачва на юг по гористото било. След 15 мин (2,05 ч) се пресича трасето на широк камионен път, който опасва северните склонове на вр. Мухча. По този път на югозапад покрай Пулеков кладенец, вр. Черна могила и хвостохранилището в Киселички дол може да се излезе на шосето за Панагюрски колонии, близо до северния край на открития рудник ”Медет”. На изток пътят води до горски сечища високо по десния долинен склон на р. Бобьовица, където свършва. Едно ново отклонение от него, годно само за автомобили с повишена проходимост, слиза в долината на р. Бобьовица на север от водослива на р. Черни дол и отклонението за х. “Артьовица”.

Скоро след като се пресече пътят се излиза на открито било, осеяно с множество рударски могили. На запад (500 м) е Пулеков кладенец – сега чешма. По билото на югоизток след 30 мин (2,35 ч) се излиза на вр. Мухча, откъдето се откриват гледки на север към Стара планина, на югоизток към вр. Буная и на югозапад към вр. Братия.

Връх Мухча пуска разклонения почти във всички посоки. Прави впечатление, че по билата на всички разклонения, които се спускат към Тополница на север и северозапад, към р. Медет и притоците ú на запад и юг, има десетки могили, на места разположени доста нагъсто. Голям е и броят им около самия вр. Мухча, рида Дражил, Огнищата, Голяма Улица. Най-често могилите в Средна гора се описват като некрополни или крайпътни. Това по принцип не подлежи на съмнение, но специално тук са безспорни отвали от древен рудодобив, за което свидетелствува локализацията им до рудни месторождения.

От вр. Мухча за 5 мин (2,40 ч) се слиза на седловината югоизточно от него. От тази седловина в североизточна посока води пътека, която след 700–800 м се раздвоява. Дясната слиза на запад в долината на р. Бобьовица, близко (южно) от водослива на р. Черни дол и води към х. “Артьовица”, а лявата пресича камионния път в северна посока и все по билото през вр. Диванини могили слиза източно от хвостохранилището “Калето” (7 км югозападно от с. Душанци).

Продължава се на юг покрай висока 3 м могила и по пътя, идващ от запад (откъм Панагюрския проход), покрай вр. Черна могила, откъдето на югоизток се навлиза в горския пояс, за 20 мин (3 ч) се стига до м. Дедолалови поляни. Оттук до х. “Павел Делирадев” може да се продължи по два варианта, съответно за 1 ч или 45 мин.

Вариант І. На юг-югозапад по билото се излиза на вр. Голяма Улица (3,20 ч), откъдето на югоизток се подсичат гористите северни склонове на вр. Стоев камък и за 25 мин (3,45 ч) се слиза на Конска поляна. В източна посока се достига пътят от маршрут № 83, по който се отива до х. “Павел Делирадев” (4 ч).

Вариант ІІ. От м. Дедолалови поляни точно в източна посока за 10-ина минути се слиза при водослива между Конски дол и Бела река. Продължава се с изкачване на юг-югоизток през гората, пресича се алеята, която се спуска на запад към историческата м. Конски дол, и след 20 мин (3,30 ч) се излиза в северната част на Конска поляна. В югоизточна посока се достига пътят от маршрут № 28, по който се продължава до х. “Павел Делирадев” (3,45 ч).

85. Пирдоп (Златица)–м. Медетски поляни (с автобус)–х. “Артьовица” (3,20 – 3,30 ч)

По описания в маршрут № 84 начин – с автобус до м. Медетски ливади, срещу течението на р. Тополница и Черния дол и по рида Дражил се стига до мястото, където пътеката след бившия ловен заслон пресича камионния път откъм Панагюрския проход (2,05 ч). Продължава се по него на изток. Пътят траверсира северните склонове на вр. Мухча почти по хоризонтал, пресичайки няколко дола, леви притоци на р. Тополница. След около 15 мин (2,20 ч) се достига вододелното било. Тук на север минава пътеката за източната окрайнина на хвостохранилището “Калето” (през вр. Диванини могили). На същото място в североизточна посока се отделя трасе на доста стръмен път, по който е свличан дървен материал. По него за 15 мин (2,35 ч) се слиза в долината на р. Бобьовица, на около 500 м северно от устието на р. Черни дол и шосето от с. Душанци за х. “Артьовица”.

Продължава се по шосето, което тук следва левия бряг на югоизток (срещу течението), подминава се водосливът на р. Черни дол, след което то се прехвърля на десния бряг (2,45 ч). Тук от основното шосе, което продължава още 1,5 км на югоизток срещу течението на реката, в посока изток-североизток се отделя широк път. Той върви срещу течението на р. Черни дол, набирайки височина по левия долинен склон. По него до х. “Артьовица” се отива за 45 мин (3,30 ч).

За малко по-кратко време, за 30–35 мин (3,20 ч), може да се отиде до хижата, ако се пресече по пряка пътека последният широк завой на пътя, който обхожда изворните притоци на р. Черни дол. Пряката пътека се отделя вляво (на север-североизток) от пътя, на около 200 м преди той да прекоси трасето на електропровода, захранващ х. “Артьовица”. Пътеката пресича р. Черни дол и с няколко серпантини през гората излиза в долния край на поляната, където е хижата.

До долината на р. Бобьовица маршрутът не е маркиран, а след това (по р. Черни дол) има лентова маркировка. По обратния път маршрутът се изминава за 4–4,15 ч.
86. Пирдоп–вр. Кръста–х. “Артьовица” (2,40 или 4 ч)

От югоизточната част на града, при залесените с борова гора подножия на рида Св. Петка. Оттук се продължава на юг по алея, покрай хотелския комплекс “Борова гора” (или право на югоизток) и за около 20 мин се излиза на билото на Пирдопския рид, западно (или източно) от вр. Св. Петка. На югозапад остава характерният вр. Вала, а на североизток – вр. Кръста. Върви се по билото в източна посока и за 30 мин (0,50 ч) се стига седловината в югозападното подножие на вр. Кръста. Върхът се изкачва на североизток за не повече от 10 мин (1 ч).

Дотук може да се стигне и за около 40 мин, като от източния край на Пирдоп или паметника на Христина Морфова (на разклона за с. Душанци) по пряка пътека в югоизточна посока се изкачва вр. Кръста. От върха се открива широка панорама към главното било на Златишко-Тетевенска планина на север, а на юг – към долината на р. Тополница и главното било на Панагюрска Средна гора.

От вр. Кръста по билото (западен вододел на р. Граматник) за около 20 мин (съответно 1 или 1,20 ч) се слиза в долината на р. Тополница и старото шосе за х. “Артьовица”. Почти на еднакво разстояние оттук (500 м източно и западно) има стари мостове, които прехвърлят р. Тополница. До х. “Артьовица” може да се отиде по два варианта.

Този завой се пресича по пряка пътека право на юг от моста, като също за 5 мин (1,30 или 1,10 ч) се излиза на шосето за х. “Артьовица”. Шосето навлиза по тясната гориста долина на р. Бобьовица срещу течението ú в границите на едродивечов резерват (ловно стопанство). По него след около 1 ч (2,40 или 2,20 ч), минавайки покрай отклонението за вр. Мухча (вж. маршрут № 85) и устието на р. Черни дол, се стига до разклона за х. “Артьовица”. По пътя, описан в маршрут № 85, до хижата се стига съответно за 55 или 35 минути (3,35 ч или 3,15–2.55 ч).

Вариантът не е маркиран. По обратния път се взема за 2,30 или 2,10 ч.

В околностите има обширни малинажи.

От х. “Артьовица” се тръгва по добре очертана и маркирана пътека на изток. През букова гора се пресичат високо изворните части на няколко притока на р. Черни дол, след 10 мин – папратлива поляна, а след още 5 мин се излиза на гористата седловина южно от вр. Артьовица. Оттук в югоизточна посока по билото (вододел между реките Рорач и Бобьовица) извива горски път, който за около 1 ч (1,15 ч) извежда на просторната тревиста седловина западно от вр. Златьовица. Тук идва и пътят откъм Душанци и Копривщица през Урсулица (от изток). С леко спускане в южна посока, минавайки покрай чешма с корита (1,20 ч) и през леко наклонени поляни, се слиза в долината на Бела река, по чийто десен долинен склон върви широк горски път (1,30 ч). Оттук по няколко пътеки по отсрещния ляв долинен склон, за 30 мин (2 ч) се слиза на поляната Манзул при х. “Павел Делирадев”. За същото време, но по-леко, се стига до хижата, като се продължи по пътя на запад, по течението на равнодолинната тук река до плитък дол и стара рампа за товарене на трупи. Оттук по горски път по десния склон на дола, през стари, залесени сечища и малинажи се излиза непосредствено източно от хижата.

Маршрутът има лентова маркировка. Обратния път се взема за около 1,45 ч.

Хижният комплекс “Павел Делирадев” (1385 м н.в.) се намира в западната част на просторната билна поляна Манзул. Името Манзул означава място, където пасат млади кончета. Старата хижа е изградена през 1936 г. от панагюрски туристи и ловци на мястото на ловен заслон. До 1957 г. хижата се нарича “Манзул”, а след това е наречена на един от най-изтъкнатите строители на БТС, големият учен и пътешественик Павел Делирадев, родом от Панагюрище. Сградата е едноетажна, разполага с 12 места. Източно от нея през 1961 г. ЦС на ПС построи новата хижа. Партерният етаж е зает от голяма столова и кухня, а таванският – от две спални с общо 45 легла. През 1968 г. до нея е издигната масивна барака с 38 места. Заедно с бунгалата (източно от хижата) комплексът разполага с общо 116 места. Той е електрифициран, водоснабден, с външни санитарно-хигиенни възли.

Районът около Манзул (36,6 ха) е защитена местност.

Южно от х. “Павел Делирадев” е Хайдушката чешма. Според някои автори на това място, край някогашното Хайдушко кладенче, през 1804 г. е убит от турците Стоян войвода. Според други автори това се е случило край Хайдушкия кладенец, който се намира източно от Белотруп (край пътя за х. “Кръстьо Чолаков”), където има паметен знак. В близките околности на хижата е историческата м. Конски дол (0,30 ч).
88. Х. “Павел Делирадев”–м. Конски дол (30 мин)

От хижата до историческото място се отива за около 30 мин по добре очертан и маркиран път. Тръгва се в западна посока, а след като се премине гората, на запад-северозапад се пресича северната окрайнина на Конска поляна и се стига в северозападната ú част. Оттук в посока север-северозапад, по също така добре очертан път, се пресича малък поток, след което се стига до алея, очертана от стройни буки и борове. По нея на запад се слиза точно при паметната плоча в м. Конски дол. Тук на 28 август 1943 г. 28 партизани от отряд “Г. Бенковски” са обградени. След няколкочасов бой загиват петима, а един е пленен и убит по-късно.

По маршрута има лентова маркировка и табелки. Обратния път се взема за около 45 мин.
89. Х. “Павел Делирадев”–х. “Кръстьо Чолаков” (1,30 ч)

От х. “Павел Делирадев” до х. “Кръстьо Чолаков” води широк и удобен грунтов път (5,5 км). През топлото полугодие по него могат да се движат и леки автомобили. Описваният маршрут следва същия път, който в по-голямата си част (между м. Белотруп и вр. Бич) съвпада с дирята на Кървавото писмо от 1876 г.

Тръгва се по пътя на изток и за около 15 мин се пресича просторната поляна Манзул, след това в югоизточна посока, по южния склон на плоския горист вр. Манзул се излиза в западния край на обширната поляна Белотруп. Оттук на югоизток, през буковия венец на ограждащите я гори, се открива прекрасна гледка към вр. Буная. На юг се вижда ведомствената хижа на бившето АПК – Панагюрище и гирлянди от скални феномени, между които е Птицата. От това място в югоизточна посока води път, по който покрай ведомствената хижа, Панагюрската мандра и м. Ливадата се слиза на м. Гьола (вж. маршрут № 87), с отклонение на пътеката през м. Душков челин, която слиза на шосето Панагюрище – х. “Кръстьо Чолаков”.

Продължава се по основния път на югоизток. Пресича се поляна (0,25 ч) и 5 мин след като се навлезе в буковата гора, се минава покрай историческото място Хайдушкия кладенец. На огромен гранитен блок сред гората (южно от пътя) е изсечен надпис: “Тук е убит хайдутинът Стоян воевода (Юруков) от Панагюрище. Същият е бил байрактар на Богдан воевода”. Друг надпис, издълбан също в гранита, е откъс от много популярна в Панагюрския край хайдушка народна песен. На около 30 м югоизточно е студеният извор Хайдушкия кладенец.

Пътят продължава през гората на североизток и пресича малка горска поляна (0,35 ч), южно от която се виждат няколко могили. На север се отделя горски път, който слиза в долината на Бела река и се свързва с пътя за х. “Артьовица”. След 10-ина минути пътят излиза от гората на просторните поляни западно от вр. Бич, минавайки край група могили. Пътят подсича вр. Бич от юг. Изкачването на самия връх отнема не повече от 10–15 мин (1 ч). От този обзорен връх, чието име вероятно е свързано с често брулещите го ветрове през есента и зимата, се открива необикновено богата панорама към Братия, Буная, Богдан, а на север – към част от Средна Стара планина.

По билото на югоизток се слиза на пътя, който се свързва с грунтов път, идващ от Копривщица. Продължава се на югоизток по гористия вододел между изворните притоци на р. Тополница (Шириней) и р. Панагюрска Луда Яна и за 25 мин (1,25 ч) се слиза на тясна гориста седловина. Тук е гробът на партизанина Кр. Чолаков, загинал на 21 май 1944 г.

Малко преди това пътят се раздвоява. Десният път слиза на юг, където след 300–400 м е х. “Кръстьо Чолаков” (1,30 ч), а левият продължава по билото през м. Равнака и Три кладенци към Буная и Стрелча.

Маршрутът има стълбова и лентова маркировка. По обратния път се изминава за същото време.

В близките околности са гробът на Кръстьо Чолаков (5 мин), вр. Бич (30 мин), вр. Буная (1 ч). Наоколо има много малинажи. Хижата е свързана с грунтови пътища с Панагюрище (22 км – 5,30 ч), Копривщица (11 км – 2,45 ч), Панагюрски колонии (14 км – 3,30-3,45 ч) и х. “Павел Деирадев” (5,5 км – 1,30 ч).

На 3 км източно от селото е яз. “Душанци”. Душанци отстои на 9 км източно от гр. Пирдоп и на 5 км южно от с. Антон, с които има автобусни връзки.

►Исторически бележки. И покрай Душанци има множество следи от многовековната ни история: останки от крепости, църквища, калета и пр. П. Делирадев свързва м. Старото селище (оттатък Тополница) с преданието за Момина скала, която е срещу Черковния рът (на десния бряг на Тополница), според което след кървава сеч оцелялото население побягнало от родните огнища и се заселило оттатък Балкана, из Тетевенско. Вероятно това е било в началото на османското нашествие, защото има данни, че по-късно непокорните средногорци отново свиват гнездо край Тополница, на сегашното място. А че средногорци остават непокорни се знае, тъй като Душанци е родно място на Петко Марков, байрактар на Драгой войвода, загинал в бой с османлиите край Златьовица. Не е случайно и това, че едно кладенче (сега чешма), северно от Климаш, се казва Хайдука, а друго кладенче (сега също чешма), северозападно от първото – Драгулка. Предполага се, че тези наименования, заедно с Драгоеви могили (североизточно от селото), са свързани с името на прославения средногорски войвода.

Душанци е родно място и на Тодор Ненчов-Душанцанлията (Душанчина), преселник в близката Копривщица. Този предприемчив човек и голям патриот, доста обикалял из Азия и Африка, успява при подготовката на Априлското въстание да достави с лични средства сяра от Египет и с помощта на други родолюбци да направи “фабрика” за барут в долината на р. Бобьовица. Тодор Ненчов е член на революционния комитет в Копривщица, пратеник в Оборище, където е взето съдбоносното решение за вдигане на въстанието в Копривщица на 20 април 1876 г. Той лично изпраща до революционния комитет в родното си село куриер с послание за избухване на въстанието. Според плана душанчани се стичат към центъра Копривщица. След погрома големият патриот и родолюбец е обесен (на 15 юни) в Пловдив, край Марица. Неговият братовчед Ненчо Искров Налбантина, също преселник в Копривщица, а по-късно в Старо Ново село (дн. Старосел) също е представител в Оборище и участник във въстанието. След погрома е осъден на смърт, жестоко инквизиран, помилван и изпратен на заточение в Акия, а през 1877 г. – на о. Кипър. Дочакал свободата, Ненчо Искров умира в Карлово през 1888 г.

► Забележителности. Западно от центъра, срещу училището е изградена чешма паметник на загиналите в Отечествената война. Паметникът на загиналите ятаци от Душанци се намира в западната част на селото. Там е увековечено и името на загиналия през 1951 г. граничар Георги Георгиев.

На изток от селото, между р. Куфрита и р. Тополница, където сега е параклисът “Св. Георги”, се намират руините на средновековната крепост Душанското градище, а на юг, между р. Куфорита и р. Рорач – калетата на Райков рът и Златьовица. В подножието на същия вододел, Черковният рът (Св. Никола), са открити следи от черковище, а оттатък Тополница е м. Старото селище.

►Душанци е удобен изходен пункт за хижите “Артьовица”, “Павел Делирадев” и “Кръстьо Чолаков”.

От Душанци до хижния комплекс “Артьовица” има шосеен път, с твърда настилка до водослива на р. Черни дол, продължаващ като път без настилка (14 км). Той започва от западната част на селото, пресичана в южна посока р. Тополница, след което следва левия ú долинен склон по течението на реката (на югозапад). След като пресече с остри завои долината на р. Рорач и ниската част на вододела ú с р. Бобьовица, пътят завива на юг срещу течението на р. Бобьовица, а след това продължава на изток, срещу течението на р. Черни дол. По този път до х. “Артьовица” се стига пеш за 3,30 ч (части от него са описани в маршрути № 85 и 86, Вариант І).

По обратния път маршрутът се изминава за 3 – 3,15 ч.

Вариант. По същия път, след като се пресече долината на р. Рорач, се стига до подножието на вододела ú с р. Бобьовица (6,5 км – 1,30 ч). Оттук се продължава по маршрут № 86, Вариант II – на юг по вододела между двете реки и източно от вр. Артьовица – още 1,30 ч (3ч).

Маршрутът е маркиран частично с лентова маркировка. По обратния път се изминава за около 2,30 ч.

От центъра на селото по главната улица се излиза в югоизточния му край, където по мост се прехвърля р. Тополница (10 мин). Оттук в югозападна посока през борова гора за около 30 мин се излиза на обширна поляна, която се пресича за 10 мин (0,50 ч), за да се стигне в горния ú (южен) край. Продължава се по добре очертан, на места опорен път, който води почти на юг и за 30 мин (1,20 ч) извежда на седловината източно от вр. Кръста (1031 м). Дотук за сравнително кратко време е преодоляна значителна денивелация – над 300 м. Уморителното изкачване по вододела между р. Куфорита на изток и р. Рорач на запад се възнаграждава с живописни гледки към поречието на Тополница, Златишко-Пирдопското поле и Златишко-Тетевенска планина с Вежен и Въртопа, към Етрополска планина.

Продължава се с леко изкачване по разядена от пороите пътека през оголено било на югоизток, минава се западно от вр. Панагон – 1140 м (1,50 ч), след което се излиза на горски път. Почти равен, той минава през билни поляни, седловини, покрай могили и ниски връхчета и през м. Лещата (2 ч) стига до партизанския паметник на Л. Георгиев (Чавдар) и М. Попов, загинали на 18 юли 1944 г.

По билото на югоизток, само след 5 мин (2,15 ч), се слиза на живописната седловина Коритата при чешма и малка постройка. Вододелното било между вр. Кръста и м. Коритата е известно под името Главоч. Освен към главното било на Стара планина (на север) и Панагюрска Средна гора (на юг) от него се откриват гледки и на изток, към хайдушкия Климаш. Името Климаш има латински корен и означава “стълбица”, което отговаря на склоновете му, стъпаловидно спускащи се към долината на р. Тополница. Билата на разклоните му са осеяни с десетки могили, повечето от които вероятно са рударски. Ниско на запад, от м. Коритата към поречието на Осиковишка река (приток на Рорач), се открояват характерните връхчета Горна и Долна Джугла. Натам отива грунтов път, който се спуска в долината на р. Рорач, към долината на р. Тополница и с. Душанци.

Продължава се на югоизток, като се траверсира от запад вр. Баба (Баба могила) – 1185 м. След 15 мин (2,30 ч) се излиза на обширна седловинна поляна с множество стари следи от трупчийски пътища. Оттук на югоизток, все по вододела, започва изкачването на Детковица към Бялата вода и Урсулица, което продължава 1,15 ч (3,45 ч).

Бялата вода е красива поляна, заобиколена отвсякъде със стара букова гора. В западната ú част е ловният заслон “Бялата вода”, строен през 30-те години, опожарен през 1944 г. и въстановен през 1948 г. На изток от поляната в гората стърчат гранитни канари и балвани (м. Нешовите кухни). На запад се издига вр. Урсулица. Тук през 1924–1925 г. многократно е бивакувала и водела боеве Копривщенската чета.

Продължава се по широк горски път на запад от заслона, минава се покрай извора (сега чешма) Бялата вода и след 15 мин (4 ч) се излиза на поляната южно от вр. Урсулица (в някои издания неправилно се изписва Урсолица – латинският му корен идва от “урсул” (мечка). Тук пътят се раздвоява: десният води на запад към местността и вр. Златьовица (съответно за х. “Артьовица” с вариант за х. “Павел Делирадев”), а левият пресича гората на югоизток и излиза на просторните поляни на север-североизток от вр. Бич. Тук пътят се свързва с пътя откъм Копривщица. Близо до мястото, където се събират двата пътя, има изграден каптаж. В югозападна посока по стълбовата маркировка леко и бързо се изкачва вр. Бич (4,30 ч), откъдето по маршрут № 89 (в обратна посока) за още 1 ч се стига до х. “Павел Делирадев” (5,30 ч).

По маршрута има лентова, а след вр. Бич – и стълбова маркировка. Обратният път се изминава за около 4 ч.
92. Село Душанци–м. Бялата вода–х. "Артьовица" (5,45 ч)

До вр. Урсулица се следва маршрут № 36 (4 ч). Оттук се продължава по пътя на запад и скоро се минава покрай две могили – северно и южно от пътя. Билото е оголено, покрито с пасища. След 20 мин (4,20 ч) се навлиза в гора, подсича се от юг плоският горист вр. Планинец и след 20 мин (4,45 ч) се излиза западно от вр. Златьовица. Пътят подсича тревистите му южни склонове и извежда на седловината западно от него, където излиза и пътят откъм х. “Артьовица” (5 ч). По него (в обратна посока) покрай каптирания извор на р. Черни дол и по вододела между р. Бобевица и р. Рорач за около 45 мин (5,45 ч) се слиза на х. “Артьовица”.

По маршрута има частична маркировка. По обратния път се слиза за по-кратко време, около 4,30–4,45 ч.
93. Село Душанци–м. Бяла вода–х. "Кръстьо Чолаков" (5 ч)

До вр. Урсулица (4 ч) и вр. Бич (4,30 ч) се следва пътят по описания маршрут № 91, а от вр. Бич до гроба на Кръстьо Чолаков и х. “Кръстьо Чолаков” – продължението на маршрут № 89 (общо 5 ч).