Средна гора пътеводител 200 средна гора

При проведените геоложки проучвания в района през 1994 г. д-р Т. Ненов попада на отломки от гранитни късове, свидетелствуващи за наличието на още една или няколко подобни вани. Още тогава е застъпено становището, че това са минни съоръжения за счукване (стриване) и промиване на златоносна руда. През лятото на 2006 г. инж. геолог В. Ненов открива още няколко подобни фрагмента. Очевидно е, че се налага едно по-специализирано изследване. Знае се, че подобни “въртяни” камъни са описвани от К. Шкорпил около вр. Самодивец, а по склоновете на Букова могила, Братан и Каваклийка има много златосъдържащи проявления и десетки древни рупи.

Планинският път по източния склон на вр. Шипковец слиза за 15 мин на асфалтираното шосе през Св. Николския проход. Продължава се на север по асфалтираното шосе на прохода. Със завой на изток се заобикаля изворната част на р. Дерменка, задминава се Равната поляна и на север се достига за 1 ч превала на Св. Николския проход. Този втори вариант на туристическия маршрут от х. “Братан” към Каваклийка е по-дълъг с 1 ч от пряката маркирана пътека по билото.

От превала на Св. Николския проход на изток се отделя късо, асфалтирано шосе за “Каваклийка”. От превала се тръгва на изток и нагоре, вдясно от шосето по стръмно пасище. В горния му край зад малка дъбова гора се излиза на билото. Северно се издига стръмният горист склон на вр. Козята брада. Задминава се полянката Тръна. Шосето се изоставя и по маркиран горски път се отива до следващия Кален превал. От лявата му страна, по дърветата, има указателни табели към с. Турия. Продължава се нагоре по шосето и след малко, с лява отбивка по маркиран път, се пресича друго голямо заобикаляне. Излиза се за трети път на шосето. По него на изток вече наклонът става незначителен и от Св. Николския проход за 50 мин се достига равната поляна на Каваклийка с двуетажна къща на горското стопанство. Старата малка хижа (която сега приема туристи) е вдясно, под тревистата Съсънкова могила. На изток, над игрището и бившия ученически лагер, е голямата хижа. Легловата база на комплекса преди беше 330 легла, но сега не се използва. След чешмата Каваклийка асфалтираното шосе слиза стръмно на юг към Горно Ново село и Чирпан.

Св. Николският проход свързва Казанлъшкото поле с Горнотракийската низина между гр. Павел баня от север и с. Зелениково от юг. Дължината на прохода е около 40 км. Препоръчва се като маршрут за преминаване с моторно превозно средство.

Потънал в зеленината на паркове и градини, днес Павел баня се развива като модерен балнеоложки курорт с републиканско и международно значение. Има една от най-модерните балнеоложки и рехабилитаторски бази у нас, няколко санаториума, почивни бази, закрити и открити минерални басейни, уютни фамилни хотели. Каптирани са седем термоминерални извора с температура на водата до 61°С. Водата е минерализирана, радонова, силициева и флуорна, радиоактивна. Лекува ставни заболявания, травматични и ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания и др.

Павел баня има редовни автобусни връзки с Казанлък (25 км), Стара Загора, Пловдив и др. Жп гара е на подбалканската жп линия (гарата е на 3,5 км от града).

►Исторически бележки и забележителности. Счита се, че Павел баня е сравнително ново селище, заселено след Освобождението от турско робство. Но при каптирането на минералните извори са разкрити основите на римски бани, раннохристиянска базилика и други сгради. На левия бряг на Тунджа пък е имало антично селище. Нека напомним и за близостта на древния тракийски град Севтополис, столица на Одриската държава (днес под водитена яз. “Копринка”), за следите от древно рударство (промиване на разсипно злато) около с. Копринка, множеството тракийски могили и фрагменти от древни друмове.

►Забележителности. Западно от селото и западно от скалния феномен Пиростията, на вр. Голям Висок, е имало голяма късноримска и византийска крепост. В околностите на селото (на 5 км) е намерен първия в Средна гора долмен, тип “сакарски”.

В центъра на селото се намира родната къща музей на Чудомир и етнографската експозиция “Нашенци”. Наблизо, над р. Турийска, е действащият и днес римски мост “Скока”, отличаващ се с идеалната дъга на мостовия свод.

Извън селото асфалтираното шосе завива на юг из китната планинска долина на р. Турийска. На запад хоризонтът се затваря от вр. Голям Висок (с останки от антично селище със запазени крепостни стени). Под върха е защитеният скален феномен Пиростията. Край шосето са продълговатите поляни Стоката и Излянски дол. На изток от шосето се редят Петрово връхче, Трънката и Чуката. Вляво от него е ловджийската чешма Сокола. Още по-нататък, вдясно до шосето, на полянат, се вижда ниска тревясала могила. Това са развалините на средновековната църква “Св. Неделя”, край която е било старинното с. Турия. От лявата страна остава природозащитният обект Кичестия габър – старо габърово дърво с интересни сдвоени листа. На 2 км след него отдясно се намират постройките на бившия горски пункт Ангалъ конак, а на 200 м след пункта е големият мост над р. Турийска, където се събират нейните начални потоци Къртичовица и Скалистата река. В района на Къртичовица няколко пъти населението на старинното с. Турия се е подслонявало и криело в колиби от честите грабителски набези и палежи на османлиите. Непосредствено след моста, вдясно в гората, се вижда изкопано стръмно землено съоръжение. Тук през ХІІ–ХІV в. е била воденицата на средновековния манастир “Св. Никола”.

След моста на р. Турийска асфалтираното шосе започва да се изкачва. Излиза се от гората на превала на Св. Николския проход. На юг-югозапад с три завоя се минава над изворната част на р. Дерменка. Наблизо е местността Маранята (Маранджика) с възпоменателна чешма и паметник на загиналите партизани в епичния бой в близката м. Дерменка на 20 януари 1944 г. Все на юг шосето слиза едва забележимо до седловината Котупова нива. Там с рязък десен завой започва полегато да се спуща с поредица от завои в долината на р. Рахманлийска ( Розовецка). В долината, вече с изтеглен ляв завой, наклонът рязко намалява и шосето се отправя на юг-югозапад към близкото с. Розовец, а след него – към с. Зелениково и гр. Брезово, с разклон през с. Бабек за с. Свежен и гр. Баня.

169. Село Турия–х. “Каваклийка” (3,30 ч)

От селския център по асфалтираното шосе към Св. Николския проход за малко повече от 2 часа се достига мостът на р. Турийска след горския пункт Ангалъ конак. Точно преди моста има маркировка и табелка-показалец към “Каваклийка”. Тръгва се на изток по равен камионен път из долината на р. Скалиста. На североизток се виждат заетите с пасища и горички терасовидни склонове на вр. Черней. Пътят се прехвърла по мост над рекичката и след малко се разклонява. На изток из долината може да се отиде към Елов рът. Маршрутът за “Каваклийка” продължава на юг по маркиран трупчийски път с къси завои през дъбова гора. За 45 мин се задминава местността Сърчовина и водохващането за х. “Каваклийка”. На юг изкачването продължава по маркирания тесен път с къси завои из широколистна и борова гора. Излиза се на вододелното било на Сърнена гора, на гористата седловинка Кален превал (3 ч).

От Калния превал се продължава на изток по асфалтираното шосе по маршрут № 167.
170. Село Чехларе–х. “Каваклийка” (4 ч)

Село Чехларе (400 м н.в.) е сгушено в малко котловинно понижение в южното подножие на вр. Змейовец (южните разклонения на Братан). Броеница от древни твърдини го обикалят отвред – техните развалини и сега личат по вр. Твърдица (на запад от селото), по вр. Змейовец (на север), на Калето (на югоизток). Има останки и от римски (или византийски) храм, турско теке, фрагменти от древен път, който вероятно е прехвърлял стария Св. Николски проход. В околностите се е добивало разсипно злато от времето на траките до 50-те години на миналия век, когато започва залесяването заради ерозионните процеси. Десетки древни рупи, галерии и отвали са запазени до наши дни по р. Чехларска, в м. Ямите, Лисичите дупки и др. и от древния добив на коренно злато.

По време на антифашистката борба 1941–1944 г. от селото излизат 80 партизани, 14 от които загиват. През 1943 г. цялото население (980 души) на партизанска и яташка крепост, каквато е Чехларе, е интернирано.

От селския център се тръгва на запад по шосето за с. Зелениково. След 150 м се отбива на север по тясна улица. Задминават се последните къщи на селото и се излиза на каменливи пасища. Продължава се на север, като се подминават последователно западните склонове на Кучешки връх, Дальов връх и се излиза на просторната тревиста седловина Ямата (0,40 ч). За още 10 мин се пристига на равната седловинка Хайдушкото сборище, обрасла с акация. Следва плавно изкачване (източно от Боов връх) до южните подножия на вр. Змейовец (1,10 ч), увенчан с развалините на древна крепост. На това място откъм Пловдив идва древен римски път, който преди векове е бил главният път през Св. Николския проход. Пътят е бил интензивно използван през византийско време, през цялото средновековие, чак до Освобождението, когато от с. Розовец е бил прокаран пряк път за с. Турия.

На поляната Караманева нива има останки от кошари. На запад по Кухия дол може да се слезе до с. Розовец. Изоставеният и тревясал коларски път извива на изток, после – на север. В следващото суходолие отново се завива на изток и се продължава на север, за да се обходи източният склон на вр. Змейовец. Достига се седловината северно от върха. Оттук нататък старинният път траверсира западния склон на вр. Тръна, но е много обрасъл и зашумен с дървета. По-добре е да се върви от източната страна на върха и нагоре по добре очертана пътечка. Долу (на изток) в ниското е Жълтият кладенец. Пътеката завива на североизток и извежда зад вр. Тръна на седловината Котупова нива, където се изкачва шосето от с. Розовец и почти по хоризонтал води на север към превала на Св. Николския проход. От Котупова нива на запад и северозапад се виждат вр. Погледец, седловината Чепилова нива, вр. Сливово градище, вр. Самодивец и вр. Братан.

Продължава се на изток по асфалтирано шосе, което след кратко разстояние завива на север край ниско връхче и довежда до седловината Маранята за още 40 мин (1,50–2 ч). Вляво е възпоменателната чешма и партизанският паметник.

Нататък асфалтираното проходно шосе води на север. Отляво слиза пътят откъм х. “Братан”, сетне се заобикаля изворната част на р. Дерменка и край Равната поляна се достига превала на Св. Николския проход. От местността Маранята пешеходният преход до х. “Каваклийка” се изминава за около 1,30 ч по шосето (общо 3,30 ч).

От селския център се излиза на север извън селото. Завива се на изток по черен път из местността Исака и се стига до камионен път (неосъществена идея за шосе до Св. Николския проход). Продължава се на север по него. Минава се през местността Оземленото и след Каления връх пътят извива източно от рида Острица. Околността е заета от пасища и малки дъбрави. Вдясно, в ниското, клокочи р. Дерменка – началото на р. Омуровска. Местностите между пътя и потока са заети от пасища. В северния им край, в местността Кълвачева нива, се виждат каменни останки от кошари. От запад се спускат един след друг ридовете Честата рътлина, Биков рът, Тънката рътлина. Маршрутът завива на запад до водосбора на два планински потока. Камионният път се изоставя и на север, по черен път, се минава по брод рекичката Дерменка, завива се на северозапад през местността Дядовата Таснюва ливада и се достига поляната Дърмонева нива (0,30 ч). Оттам пътят завива на север и северозапад, изкачва значителна стръмнина и извежда при скаличката Баба Гангалка.

Пътят се изоставя и в северозападна посока се продължава по широка пътека със стара маркировка из гъста дъбова гора. След известно разстояние пътеката прекосява вадичка, свива с остър завой на юг и отново на север, за да свърши неочаквано до разредена дъбова гора. Съвсем наблизо се вижда малък паметник, който бележи мястото на партизанска землянка от 1924–1925 г. Местността се нарича Янкова поляна на името на Янко Иванов, командир на партизанска чета. Върви се северно по стръмна маркирана пътека към х. “Каваклийка”, по тесния горист хребет Калчова турла. На две места има отбивки, по които може бързо да се слезе до партизанските землянки и лагера на бригада “Хр. Ботев” в м. Дерменка и лобното място на 11 партизани, паднали в бой на 20 януари 1944 г. След още малко изкачване по тесния стръмен хребет пътеката извежда горе на асфалтираното шосе между Св. Николския проход и “Каваклийка” Мястото е на южния стръмен склон на вр. Козята брада (2,45 ч).

Продължава се на изток по шосето по Маршрут № 167 (3,15 ч).

На североизток от площада се тръгва по улица край училището, пресича се през брод р. Медовска, завива се на изток и се излиза вън от селото. Върви се по черен път на север. Подминава се плитката Стойновска долинка. На хоризонта се вижда билото на Сърнена гора със седловината на Св. Николския проход и върховете Самодивец, Братан, Змейовец, Каваклийка. След 0,25 ч се стига до ниското връхче Голяма Меденица (северно от него е Малка Меденица). На още 5 мин от източната страна на пътя е вр. Сталева могила, покрит с дъбова гора. При ниско ридче, до което е изворът Крешни, пътят се изоставя и се поема на североизток по изоставен и тревясал път. На няколкостотин метра западно от пътя е ридчето Чона, свързано с легенда за красивата девойка Чона от Медово. Омъжила се Чона за момък от близката крепост. Тръгнала голямата сватба и точно тук ги спрял немощен старец, протегнал ръка за парче хляб. Пиян сватбарин с насмешка му подал камък вместо хляб и в същия миг сватбарите се вкаменили, защото старецът бил самият Бог.

За още 15 мин (0,45 ч) пътят извежда на плоско било със запустели ниви.

След още 15 мин (1 ч) пътят навлиза в широколистна гора, изкачва се на север по заобленото връхче Къшлата, почти по хоризонтал подсича западния склон и слиза в плитък сух дол. В западна посока е Трескавото кладенче, на север от което са жълтеникавите скали на Вкаменената сватба и Чона кале над тях.

Продължава се по източния склон на вр. Чона кале. Върхът е изкуствено заравнен и ограден с двойна крепостна стена. Вътре в крепостта се виждат буренясали дупки и могилки – останки от постройки. Намерени са парчета от битова и строителна керамика от античността и средновековието. Открити са и цели и счупени каменни ръчни мелници (хромели). На северозапад, към Янкова поляна, е слизал калдъръмен път. При крепостта са се събирали старинните пътища откъм Стара Загора (Августа Траяна, Боруй град), с. Черна гора (Циле) и оттук на север пътят водел към Св. Николския проход.

Вр. Чона кале е удинен като остров в околността. От него се откриват интересни гледки. На изток и югоизток ясно се виждат местата на древните крепости над селата Пъстрово, Съединение, Стоян Заимово, Средно градище, Могилово. На север се откроява Голямото кале – между с. Славянин и Горно Ново село, на северозапад – вр. Змейовец, на запад – Кисьов връх и Св. Колас.

Все на север старинният път задминава Чона кале и завива на изток на седловината Ечемичена нива. Нейният северен ръб е преграден със защитен земен вал и ров. Пътят описва дъга на североизток и изток, като заобикаля по-ниския вр. Голямата могила (Чона), близнак на вр. Чона кале. От югоизток (откъм с. Найденово) се присъединява друг древен път през местността Кестамбол (Кастелум), по който се е идвало от Боруй град (Стара Загора). На 25 мин от Чона кале се върви все на север по заоблен вододелен рид. Източно в ниското е местността Гергьовдена с развалини от стар градеж (според преданието от средновековен манастир). Пътят се пресича напречно от средновековната Попова пътека. Това е тесен и почти заличен път, водещ от запад, откъм селата Златосел и Чехларе, на изток към Елхово, Кирилово и Стара Загора (1,30 ч).

Преодолява се каменистият западен склон на Съсънкова могила. Стига се до разклон, откъдето се продължава по десния път. Върви се на север по равния вододел. Задминава се тревистият склон на ниското възвишение и се навлиза в дъбова гора в местността Червената шума. След нея се заобикаля Лозовия рид, задминава се ниска тракийска некрополна могилка, започва леко изкачване по открития вододел и се достига голямото Старо гробище (2 ч). Все на север по открито пасище с камънаци пътят се отправя нагоре към гористото връхче Малката крепост, където има останки от раннохристиянска църква от V в. Навлиза се в гора от дъб и габър и на север се достига голямата наклонена поляна Християнска нива (2,20 ч). Вляво от западната ú страна има обрасъл с гора връх, зает с внушителните развалини от средновековната крепост Голямото кале.

По маркирания вече път се върви на късо разстояние в дъбова гора и със завой на североизток се минава през Черешов рид, след което се излиза на просторно равно пасище (2,30 ч). Насреща, високо над гората, се вижда острият покрив на новата хижа “Каваклийка”. Продължава се по запустял път право на север, а после на североизток. Минава се през равна полянка със стари диви круши, навлиза се отново в дъбовата гора и се пресича втора, по-голяма поляна. Вече почти по хоризонтал се излиза на открито на седловината Отсечените олуци (3,50 ч). От южната страна е Горунов връх, по чиито източни склонове се изкачва стръмното асфалтирано шосе от Горно Ново село за “Каваклийка”. На изток от седловината, зад гористата долина на Селската река, е уединеният горист купол на вр. Землената крепост. Далеч на запад, между пролуките на дърветата прозира седловината Маранята.

На север, по асфалтираното шосе, се минава през близката местност Новия път. След нея, вляво от шосето, стариният път заобикаля нагоре по опороен терен западния склон на Гробен връх, за да излезе на равната поляна Парата. От Новия път е по-добре да се върви по асфалтираното шосе. До каменна пресъхнала чешма то рязко завива и стръмно се изкачва до Парата. На север вече се върви по-леко. Вляво от шосето се изкачва старият път до двете хижи “Каваклийка”.

Тръгва се от новата хижа ”Каваклийка” на изток из борова горичка. След нея се навлиза в стара букова гора по маркирана пътека. Това е най-високото място в маршрута. Минава се покрай каптаж през малка горска поляна и плавно се слиза в дъбова гора. Пресича се Напречния дол. Маркираният маршрут следва т.н. “Окръжен път” (още от времето на турското робство), който е по билото на планината от Св. Николския до Новозагорския проход. Пресича се дългата и равна седловина Дългият кръст. От нейният източен край започва вр. Габъра, но той не се изкачва. Маркираната пътека го подсича със слизане и заобикаля западния и южния му склон. Излиза се на обширните поляни Пасищата, до вековни диви круши (1 ч). Ориентир насреща са група гранитни скалички. С бавно изкачване се минава вдясно от тях и се излиза на вр. Каменяк, до букова гора и купчина скали. От затревения връх се открива гледка на север към равното Казанлъшко поле, зад което като стена се издига Калоферска Стара планина с масивите на вр. Ботев и Триглав.

Започва слизане на изток край телената ограда на Змейовския полигон. През дъбова гора, с поредица от завои по изровен и отдавна неизползван път, се слиза на североизток и на югоизток до равна горска седловина и след разредена дъбова гора се излиза на пасището Малък Гьолджук (2 ч). За кратко разстояние ”Окръжния път” се изоставя и на юг, без пътека, се следва маркировката по дървета. След това, отново по пътя се минава под гранитната скала Маргин камък и постепенно се слиза на дългата и равна горска седловина Пясъка. Пътят с десен завой на югозапад отива до близкото село Малко Дряново. От Пясъка страничен планински рид описва дъга на юг и изток с върховете Конска глава, Гарванча, Високия връх, Градището, Сипея, Гол мъж. По средата на равната горска седловина Пясъка трябва да се намери мястото, където маркировката рязко завива на североизток. Стръмната Читашка пътека с много къси завои слиза все по-надолу из дъбова гора. Най-сетне, след 30 мин (3,10 ч), се достига равно място – водосбор на два потока. Левият поток, извиращ от Мечата дупка, се смята за началото на р. Сазлийка.

Продължава се на изток-югоизток по камионен път по долината на р. Иджурска. Наблизо е м. Юрта – изоставеното село. След местността Саята реката се пресича. Минава се поляната Средно пладнище и северно от местността Усойната се слиза в Цигански дол. По-нататък (от юг) пътят се пресича от водния дол Вълчата стръмнина. На изток камионният път е по десния речен бряг с плавен наклон надолу. Задминава се малко кладенче (4,30 ч), след което следват дългите поляни Стоката. На север е вр. Могилата, на юг е северният склон на вр. Градището, обрасъл с дъб, габър и бор. Минава се по плитък брод р. Иджурска и камионният път се прехвърля по левия бряг. Продължава се през равните просторни поляни Кривата върба (Тухларната) с единични стари дървета. В източния край на поляните се завива на югоизток към с. Пъстрово, чиито северни къщи се виждат (5 ч).

Някогашното будно и забележително с. Пъстрово сега е “откъснато от света”, без редовни автобусни връзки. Поради това тук или трябва да се преспи, или да се продължи към с. Казанка.