Средна гора пътеводител 200 средна гора

Град Стрелча

Стрелча отстои на 104 км от София, 24 км от Копривщица, 14 км от Панагюрище, 40 км от Пазарджик и 60 км от Пловдив.

Селището е обявено за град през 1969 г. Развива се като балнеолечебен, курортен и туристически център. Има голям балнеосанаториум, почивни домове и станции, вилни зони, красиви паркове.

В северната част (шосето за Копривщица) се намира автотуристическият комплекс – мотел на СБА. Има и няколко фамилни хотела.

►Исторически бележки. Районът е бил обитаван още в древността и една от предпоставките за това са минералните извори. Обработените кремъци, намерени при водослива на реките Оцетковица и Черяшка датират отпреди няколко хилядолетия. В музея на града се пазят и обработени скални късове, съдове и други предмети от ІІІ в. пр.Хр. Особено много са следите от пребиваването на траките. Интересно е да се отбележи, че в землището на Стрелча са намерени монети от V в. пр.Хр. (т.нар. “тасоски” монети) и от ІV в. пр.Хр. (т.нар. “Александрови” монети). От тези далечни времена са и останките от крепостта на Смиловене. Много са и останките от римско време.

Новото селище е оформено около крепостта в началото на пролома на Стрелчанска Луда Яна. Тук са намерени керамични и метални съдове, върхове от копия и стрели, ножове, юзди, монети, мраморен грифон и фрагменти от колони, както и следи от водопровод (в м. Влаов дол). Това свидетелствува за крупно за времето си обществено строителство. Знае се, че още през средата на VІ в. византийският император Юстиниан разширява старата крепост на Галата. По-късно на нейно място българите построяват нова, много по-яка крепост, чиито двойни стени са стигали на места до 2 м ширина, а площа ú е била 22 дка. Точно край тази крепост възниква българското селище “на стрелци”, което през средните векове се среща като Стрелъч-град, Стрелец или Стрелица. В някои османски документи името се среща видоизменено като Струмча, Иструмча, Уструмча. Турците са го наричали “селото със седемте църкви”. Красноречива е и топономията, останала до наши дни от времето на османското иго – Робовене, Душаница, Мъртвилото. В документ от 1557 г. са отбелязани границите на Стрелчанското землище.

Според Т. Белчов, неуморим изследовател на историята на този край, някои от църквите са превърнати в манастири, истински огнища на българския дух в ония времена. Има редица доказателства за съществуването на книжовна школа в Стрелча: записки и богослужебно евангелие от 1691 г., писано от заточения в Света гора поп Асен; житие от поп Георги, писано през 1732 г. (изгоряло при пожар в Плаковския манастир край Велико Търново през 1911 г.); част от ръкописна книга, старо евангелие, писано или свързано с името на поп Йовко Цървуланов. Последният ръкопис е свързано и с друг голям стрелчански книжовник – Продан Граматик. Тук са се съхранявали издаденият през 1561 г. във Венеция “Постен триод” (притежание на близкия манастир “Св. Спас”, 1951 г.); редица руски издания от ХVІІ и ХVІІІ в. (апостоли от 1639 и 1765 г., евангелие от 1791 г. и др.); донесените от светогорския монах Никодим през 1794 г. “два сандъка, пълни с книги”. Някои от тези реликви са оцелели и до наши дни, надживявайки страшните кърджалийски погроми. От 1780 до 1812 г. Стрелча е грабена и опустошавана няколко пъти. По думите на стрелчанския летописец Мильо Балтов при първото нападение през 1780 г. от 400 къщи са оцелели едва 70.

През 1812 г., в едва надигналото глава из пепелищата селище се издига на нова църква, а скоро след това към нея се открива училище. Отново разтварят врати дюкяни, ханове и кафенета, възраждат се занаятите, производството на вълна, кожи, прежди, шаяк. Скотовъдството, както навсякъде в Средна гора, силно се развива. Неизброими са стадата от овце и кози, говеда и коне. Отново оживяват керванджийските пътища, търговските връзки с Инстанбул, Одрин, Солун. Не загубват значението си и минералните извори. През 1844 г. старото килийно училище се превръща във взаимно, а през 1848 г. се открива и девическо училище. Освен местните учители свещеници тук преподават високообразовани учители и общественици, сред които са Поликари Чуклев и Атанасий Чолаков от Панагюрище. През 1850 г. от Копривщица идва и Христо Г. Данов, който наред с децата вечер и в празнични дни учи и възрастните. Мнозина стрелчани продължават образованието си в Пловдив, Одрин, Цариград, Букурещ. Един от първите е Ганчо Чиширанов, който след завършване на лицея на Йоаким Груев две години учителствува из Карловско, където се запознава с Левски. По инициатива на Чиширанов се основава читалище “Зора”, а през 1870 г. – земеделското дружество “Св. Спас”. Малко по-късно, през 1873 г., по идея на Димитър Попстайков учениците поставят началото на библиотека “Пролет”.

Българите все по-често се надигат на борба срещу робството. Ангел войвода-Стрелеца събира вярна дружина, срещу агаряните чети водят и Яко войвода, Вълчан войвода и Петра войвода. На 22 май 1869 г. в Стрелча идва Апостолът Левски, отсяда при Дело Стойнов, а на другия ден в училището се събират най-будните българи, между които е Г. Чиширанов. Преди да си замине, Левски участвува в църковната служба. Апостола минава още няколко пъти през Стрелча, но най-паметно е посещението му през октомври 1871 г., когато събраните деветима мъже целуват кръста и револвера, заклевайки се в святото дело за народна свобода. Появата на Левски в Стрелча не остава тайна за турците, които започвата да го търсят навсякъде. След заминаването му те убиват Дело Стойнов. Но огънят на борбата вече е разпален и нищо не може да го угаси, дори страшната вест за обесването на В. Левски и трагичната гибел на Г. Чиширанов. Не случайно самият Ботев пише през 1874 г. във в. “Независимост”: “Стрелчани... са надъхани от революционен дух и републикански идеи”.

Все по-често в Стрелча започва да идва Т. Каблешков от Копривщица. А още през януари 1876 г. Яко Кацаров довежда от Копривщица новия апостол Г. Бенковски. И отново, този път в одаята на хаджи поп Евстатий, попукани от вълнение устни шепнат свещените клетвени думи. Председател на новия комитет става Иван Балтов, секретар – даскал Димитър Попстойков, касиер – Гроздьо Филипов. По време на трескавата подготовка за въстанието в Стрелча често идва и П. Волов, под тайното име Ванков. На Оборище стрелчани имат двама представители – Иван Балтов и Сава Попевстатиев.

Вестта за избухването на въстанието в Копривщица и Панагюрище долита с Енчо Фингаров, участвувал лично в убиването на панагюрския мюдюрин. Въстанието избухва и в Стрелча, а от Панагюрище на помощ идват 60 въстаници начело с апостолите Волов и Икономов. Турците са обсадени в джамията, но на следващия ден от изток настъпва безброен враг, въоражен до зъби. Въстаниците се оттеглят на запад към Кози могили, своевременно получават помощ от Старосел и Копривщица, но Стрелча вече е ограбена и изпепелена. От над 300 къщи остават само няколко. Част от въстаниците се връщат в Панагюрище, други, заедно с Волов и Икономов, се отправят към Клисура, а останалите около 70 души – към Копривщица. Между заминалите за Копривщица е и Димитър Кунчов, който организира двадесетина смелчаци и освобождава копривщенските въстаници (заедно с Каблешков), затворени от чорбаджиите родоотстъпници. Мнозина от стрелчанските въстаници загиват на позициите, други са избити при опожаряването, сред които има беззащитни старци и жени. След погрома турците отвеждат 12 юноши, почти деца, и ги обесват. А от окованите и изпратените на заточение 91 стрелчани се завръщат живи само шестима. Група въстаници образуват чета, която близо 20 месеца скита из дебрите на Средна гора. От тях само четирима дочакват свободата. Тя идва заедно с руските войски на ген. Криденер през януари 1878 г. Първите редове на новия героичен летопис пишат група младежи, които се учат в Пловдив, при Димитър Благоев. По това време оттук минава пътят на младия свещеник Константин Попрусинов, който захвърля расото. По-късно, той набира за революционната си дейност присъди за общо ...115 години затвор, а народът го нарича Червения поп. По време на Септемврийското въстание 1923 г. над 400 въстаници търсят закрила в дебрите на Средна гора. Само в района на вр. Влък се събират над 200. Българските фашисти навързват и откарват в Пловдив 160 души, 56 са подведени под отговорност и подложени на страшни мъчения. През 1924–1925 г. стрелчанският район е сред сигурните опори на Кискиновата чета, в която влизат 7 души от Стрелча. През септември 1941 г. излизат първите партизани – Пенчо Фингаров, Кирил Виденов, Борис Стамболиев. Десетки ги последват през следващите години. В този период над 70 души от Стрелча стават партизани, а Стрелча е една от главните опори на отряд и бригада “Георги Бенковски”.

► Забележителности. В центъра на града е оформен красив площад с фонтани и цветни алеи. В западната му част се издига паметникът на загиналите в антифашистката съпротива 1941–1944 г.). До площада е хотелски комплекс “Стрелча”, а до него е новата сграда на Градския исторически музей. На гранитни блокове пред него са отбелязани паметни дати от историята на селището.

В източната част на града сред борова гора е паметникът костница на загиналите 14 стрелчански участници в антифашистката съпротива. До него е гробът на поета и писателя Богдан Овесянин, родом от Панагюрище.

В околностите на града, в местностите Русалин, Корубата, Стрезовалак, Кучулашката могила, Гребча са открити няколко тракийски светилища, а при Мангърица, Пачарезов мост, Скумсале, Душаница, Корубата, Свинар, Оряа – некрополи. В района има над 100 надгробни могили, сред които е известната Жаба (Жабина) могила, една от най-високите по нашите земи (18 м). Останки от римски сгради могат да се видят в местностите Русалин, Галата, Св. Илия, Гребча, Скумсале.

►Из околноститите на града могат да се организират интересни излети до: историческата местност Скумсале и Кулата; Жаба могила – паметник на тракийската монументална скулптура от VI в.пр.Хр. (на югоизток от града); първата открита у нас тракийска гробница мавзолей, отличаваща се с великолепен градеж; развалините на Калето – на около 3 км южно от града, в пролома на Стрелчанска Луда Яна в м. Галата.

От Стрелча за около 3 ч може да се отиде до Панагюрище по стария път, запомнил стъпките на Левски, Бенковски, Волов, на комитетските куриери и Енчо Фингаров, “долетял” по него откъм Панагюрище с вестта за обявяването на Априлското въстание. Пътят започва от западния край на града (м. Господова поляна), върви покрай Марков камък, долината и микроязоврите на р. Черяшка, през м. Оряа, долината на р. Мерула (Свински дол), Балабанова кория и слиза в Панагюрище през парка “Априлци”, като пресича позициите на панагюрските въстаници и местата на битките с връхлитащите турски орди.

Южно от стария път, през седл. Цареви сливи, минава новото шосе за Панагюрище. Край него се намират редица исторически места: възпоменателна чешма, построена в памет на загиналите в Бъта и Ябълково (след жп прелеза); паметникът на избитите през 1925 г. в м. Цареви сливи (вляво от шосето); лобното място и паметникът на Кирил Василев; лобното място и паметникът на Нею Чапкънов в м. Белите камъни (вдясно от шосето); паметникът на априлци от с. Смилец, в м. Св. Петка (вдясно от шосето), непосредствено преди да се влезе в Панагюрище.

Стрелча е удобен изходен пункт за х. “Кръстьо Чолаков” в западната част на Панагюрска Средна гора, за ТВК “Бунтовна”, хижите “Барикадите”, “Чивира” и “Богдан” в източната част, както и за маршрути из южните разклонения на Панагюрска Средна гора.
112. Стрелча–х. “Кръстьо Чолаков” (4,45 ч)

От централния площад се тръгва на север към Стрелчанския проход и Копривщица. За 15 мин се излиза в северния край на града. Вдясно (на изток) се вижда автотуристическият комплекс на СБА. Продължава се по пътя на север още 1 км – до първия голям завой (0,25 ч). Тук се напуска шосето и се продължава по път на северозапад, срещу течението на дълбок дол – десен приток на р. Медетски дол, покрай лозя и градини. След около 30 мин (0,55 ч) се излиза на поляната Изгорелия цер, северно от Кози могили.

В посока запад-северозападна след 10 мин (1,05 ч) се излиза на широк камионен път, който идва откъм Стрелча, заобикаляйки от юг Кози могили, покрай Гужева могила и източно от вр. Кръста. Пътят пресича плитък дол и продължава със стръмно изкачване към Арбут и Стръмнонос – на вододела между водосборните басейни на реките Панагюрска и Стрелчанска Луда Яна. Върви се през иголисти насаждения с дъбов подраст и сечища. За около 1 ч (2,05 ч) се излиза над горския пояс, на осеяно с фантастични скали било – южната част на Арбут. Пътят заобикаля от изток две коти и излиза на седл. Попова софра (2,15 ч).

Пътят излиза между скалните гирлянди и балвани в североизточна посока, заобикаля от запад вр. Арбут и след 25 мин (2,40 ч) спира на малка седловинна поляна в северозападното му подножие, близо до гората. Тук има чешма с големи корита. През изворните части на плиткия дол в североизточна посока се навлиза в гората, из която пътят преминава в пътека. Следвайки североизточна посока, след 20 мин се излиза на осеяна със скални образувания втора седловина (3 ч). Дотук откъм Стрелчанския проход излизат още няколко пътеки: от юг през Кучулашката могила и от югоизток и изток откъм м. Скумсале, м. Кулата и възпоменателната чешма “Партизанска среща”. Оттук се продължава по път, който извива на северозапад, пресича изворите на Вагаречив дол и излиза в м. Няголица на открития югозападен склон на вр. Стръмнонос (3,20 ч). Тук идва и една пътека, продължение от трупчийски път, който се отделя от пътя Панагюрище – х. “Кръстьо Чолаков” западно от вр. Ланджова чукара и следва вододелния рид между Гърми дол и Вагаречив дол.

Пътят завива на изток и подсича от юг скалистия вр. Стръмнонос. След това завива на север, пресича източния склон на вр. Стръмнонос и за 30 мин (3,50 ч) слиза на блатистата седловина, която го отделя от Малкия венец и Буная. Това място е туристическо кръстовище. Оттук на изток през Боев връх и Габарица се слиза към Стрелчанския проход. От запад излиза пътека, продължение от камионен път, който се отделя от пътя Панагюрище – х. “Кръстьо Чолаков” в м. Чернич (водослива на Брежки дол), а след това минава покрай вр. Венеца и Краището (от Панагюрище дотук се идва за 4 ч). От тази седловина на запад води началото си р. Гърми дол, а на изток – р. Скумсале.

От седловината пътят извива на северозапад и за 10 мин (4 ч) се изкачва на седлото, което отделя вр. Буная от вр. Малкия венец. Оттук се открива широка панорама към Братия, Бич, Голям поп. От това седло изкачването на вр. Буная е леко и приятно и отнема само 15 мин.

От седлото пътят се спуска на север към м. Три кладенци, където има чешма с корита (4,10 ч). Тук са изворите на един от основните начални потоци на р. Шириней. Непосредствено на запад са изворите на един от основните изворни притоци на Елашка река. Пътят се спуска на север към гората.

С леко спускане се слиза по главното било през гората на м. Равнака, като след 20 мин (4,30 ч) пресича тясна седловина – м. Бунайски усойни. След 600 м северозападно по билото пътят стига до гроба на Кръстьо Чолаков (4,40 ч), откъдето на юг-югозапад е х. “Кръстьо Чолаков” (4,45 ч).

Маршрутът има лентова маркировка. По обратния път се взема за по-кратко време, за около 3,45–4 ч.

От Стрелча до Копривщица през Стрелчанския проход обикновено се отива с превозни средства. Покрай шосето се намират редица интересни природни и исторически места. През прохода са минали апостолите на Априлското въстание и четата от копривщенски въстаници, предвождана от Йордан Попстоянов, тръгнала в помощ на въстаналата Стрелча. По него се изтегля и част от населението на Стрелча след погрома.

Шосето излиза от северната част на града, покрай автотуристическият комплекс на СБА. На петия километър на запад се вижда Кучулашка могила. Малко пò на север шосето пресича гористата долина на Гораница, чийто вододелен рид със Скумсале е увенчан с гирлянди причудливи скали.

Малко пò на север шосето пресича Скумсале. В тази местност се е намирал един от уникалните паметници в Средногорието – каменната колиба. От вътрешната страна на една от плочестите стени на тази естествена “колиба” (резултат от изветрянето) е имало издълбан кръст, а отвън – две гонещи се змии. “Всичко това го имаше до преди няколко години” – пише с горчивина Тодор Белчов, неуморим музеен работник.

Пò на запад, по гористия източен склон на Арбут, са Ильови ливади. Северно от Ильови ливади край долината на р. Скумсале е м. Бабини градини, оградена с гранитни канари и буки.

Северно от м. Скумсале шосето минава покрай възпоменателна чешма “Партизанска среща” (вляво от пътя), пресича с остър завой долината на р. Скумсале и излиза на откритата м. Кулата, осеяна също със скални образувания, с обзор към вр. Влък, гористия венец на Барикадите и вр. Богдан. Името на местността идва от някогашната стражарница по пътя.

Шосето отново извива на север и минава покрай Грозлековата чешма (вляво на пътя) – 13-и километър, след което със завой на изток пресича потока, събиращ водите си откъм Боев връх и Черни Бачии, а след това прехвърля главното било между м. Габарица от запад и м. Рейница от изток и се спуска към Кучески дол, десен приток на р. Шириней. Вдясно остава каменна чешмичка (строена през 1938 г. в памет на народния будител Отец Паисий), а след нея (също вдясно) е паметникът на падналия тук на 29. ХІІ. 1877 г. руски унтерофицер Аврелиян (18-и километър).

След 1 км северно от паметника е разклонът на шосето за Барикадите и ТВК “Бунтовна” (19-и километър), а след още 5 км на северозапад по долината на р. Шириней се стига до Копривщица. Преди Тороманови мост (вдясно от шосето) е скромният паметник на убития през юни 1944 г. копривщенски ятак Д. Голомяхов.

Върви се по мек планински път и открити билни части. Завоите на много места се пресичат по преки, ясно очертани и маркирани пътеки. Разстоянието по пътя е 19,6 км.

В началото се следват по обратния път маршрут № 98 и № 96 – покрай гроба на Кръстьо Чолаков, източно от вр. Бич, на изток до м. Равни дял. Преди да се стигне до Ревова ливада и паметника на копривщенските ятаци западно от вр. Голям поп (1,30 ч), пътят се разклонява. Левият продължава на изток към Копривщица, а десният се спуска на югоизток по вододелното било между Попската река и р. Шириней. След около 20 мин (1,50 ч) се минава непосредствено на север от вр. Мечата дупка. Продължава се с леко спускане, като се заобикалят последователно от север и юг две коти, около които има множество могили, някои с височина до 5 м. На изток се виждат Богдан, Барикадите и Влък. След около 1,10 ч (3 ч), пресичайки няколко завоя по преки пътеки, се слиза в долината на р. Шириней на камионен път с настилка близо до водослива на Кучешки дол. Преди да се пресече реката, вляво от моста има чешма. Пътят излиза на шосето за Копривщица, на около 1,5 км северозападно от разклона за Бунтовна и Барикадите (3,10 ч).

Вдясно от шосето (на изток), на склона се вижда стара мандра, а северно от нея е имало кошари. Точно между тях минава пътят за х. “Богдан” на изток, по южния вододел на Крива река. В началото той е стръмен. Стъпаловидно се редуват по-полегати с по-стръмни пасажи. След около 25 мин (3,35 ч) се минава северно от скалния феномен Орлов камък – висока около 5 м самотна гранитна канара, а след още 5 мин (3,40 ч) – покрай стари кошари. Източно от тях в южна посока се отделя път, който слиза към подножието на вр. Черешата и шосето за Барикадите. Основният път продължава с широк завой на югоизток. Този завой се пресича по пряка пътека северно от билото и се излиза отново на пътя в западното подножие на вр. Крецул (4 ч). Пътят траверсира северните склонове на вр. Крецул почти по хоризонтал и за 15 мин (4,15 ч) излиза на широка седловина в източното му подножие, която го дели от вр. Горен Крецул. За произхода на името Крецул има две становища. Едното е, че има латински корен и идва от “елен” (Еленин връх), а другото е свързано с характера на растителността и означава “къдрав”.

От седловината пътят продължава с леко изкачване на изток, минава покрай кошари, пресича северните склонове на вр. Горен Крецул и през стара букова гора извежда на Плачкова поляна, където бяха старата и новата х. “Богдан” (5 ч).

По маршрута има лентова и стълбова маркировка. Обратният път се взема за почти същото време.

До блатистата седловина между вр. Буная, Малкия венец и Стръмнонос се идва по обратния път на маршрут № 112 – покрай гроба на Кръстьо Чолаков, през м. Равнака, Три кладенци и седлото между вр. Буная и Малкия венец (1,15 ч). Оттук на юг се отива към Стрелча, а на изток, пресичайки няколко изворни притока на р. Скумсале, за около 15 мин (1,30 ч) се излиза на открита седловина в западното подножие на гористия Боев връх. Излиза се на открито било, нахълмено от няколко седловини и връхчета източно от него (1,45 ч). Непосредствено на юг е м. Черни бачии, а на север – м. Габарица. От района на гористия Боев връх (югоизточните склонове на Буная), на север през гората водят няколко пътеки, които излизат на откритата Джафарица, а оттам в североизточна посока за около 1,30 ч се слиза до водослива на Кучешки дол в р. Шириней (3,15 ч) и шосето за Копривщица. Това може да се използвува като вариант за отиване към вр. Богдан (вж. маршрут № 114) или към Барикадите. На юг също води пътека, която с широк завой на югозапад обикаля гористата м. Черни бачии и слиза на шосето Стрелча – Копривщица при м. Кулата за около 30 мин (2,15 ч). Тази пътека може да се използвува като вариант за отиване към вр. Буная и х. “Кръстьо Чолаков” откъм Стрелчанския проход.

Основният маршрут продължава на изток и югоизток покрай кошарата на ятака Дидо Кривиралчев и през м. Черни бачии за 30 мин (2,15 ч) се слиза на шосето Стрелча – Копривщица, недалеч от паметна плоча. Оттук се продължава в южна посока към дълбоко всечената долина на р. Медетски дол и старите кариери за добив на фелдшпат по път, който се разклонява, но при старите кариери разклоненията се събират. По-удобен и по-къс е левият път. По него, като се пресече право в южна посока първият завой, до старите кариери (м. Смиловене) се слиза за около 20 мин (2,35 ч). Продължава се на юг – югоизток по оголено скалисто било и след 10 мин (2,45 ч) се стига до гората. За 15 мин (3 ч) се слиза в долината на р. Медетски дол при каптажи (началото на водохващане), на около 200 м североизточно от водослива на Чернобачийски дол. Оттук се продължава по пътека отначало на североизток, а не след дълго с рязък завой на югозапад се пресича къс горист дол и за 30 мин (3,30 ч) се излиза на седловината между Долен и Горен Кладни дял. Това е вододелен рид между р. Медетски дол и Кладнидялска река – разклон от вр. Стрелчански Влък. По него минава камионен път, който идва откъм Стрелча и води към кариерите в м. Банчовица. Продължава се по пътя на североизток през м. Горен Кладни дял, като скоро се минава покрай малко блато, самотна гранитна скала и безименна кота (вдясно от пътя). След 30 мин (4 ч) се стига до стари кошари (също вдясно от пътя). Пътят постепенно завива на изток и след 15 мин (4,15 ч) минава покрай кариерата за фелдшпат в м. Банчовица (вдясно от пътя). След още 10 мин (4,25 ч) се стига в северното подножие на вр. Стрелчански Влък. Близко на север се вижда вилно селище, а по-надолу са бараките и бунгалата на бивш ученически лагер. На това място излиза откъм юг и маршрутът от Стрелча за ТВК “Бунтовна”. Наблизо има чешма.

Продължава се по пътя на североизток, като се обхожда по хоризонтал от север вр. Стрелчански Влък. След 5 мин (4,30 ч) се стига до разклон: левият път води на североизток към Барикадите, а десният завива на югоизток и е за ТВК “Бунтовна”. От това място се открива чудесен изглед към Богдан, Барикадите, а ниско долу се виждат Столовото краище и паметникът на 16-те партизани.

Пътят подсича северните склонове на вр. Стрелчански Влък, а след това и на вр. Влък. След това се минава последователно покрай чешмите паметници “Заточеници” (вдясно) и “Концлагеристи” (вляво) и слиза на обширната поляна Капата, където през юли 1977 г. след V конгрес на БТС се състоя многохиляден туристически събор. Пътят пресича поляната в югоизточна посока и навлиза в гората (4,50 ч). На север в края на поляната е отклонението за Пересатица и Барикадите и чешмата-паметник “Съединение”. Продължава се под сянката на вековна букова гора и покрай двете чешми вляво на пътя се прехвърля ниска седловина и се спуска към ТВК “Бунтовна” между първите две хижи (5 ч).

В по-голямата си част – между Стрелчанския проход и вр. Стрелчански Влък, маршрутът не е маркиран. По обратния път се изминава за същото време.

От Копривщица до х. “Богдан” може да се отиде по три основни варианта: по долината на Крива река, по Крецулското било и през Белия камък, Дебели рид и Невида.

Продължава се на изток, срещу течението на десния (в посока на движението) приток Плачков дол. Понеже гората е почти изсечена, след няколко минути привличат вниманието три бука, оцелели сякаш по чудо, на левия бряг на Плачков дол (1,50 ч). Тук долината и пътят се изоставят. Продължава се на югоизток по стръмна пътека, която последователно си “отдъхва ” на три заравнени склонови стъпала – Дядолудова, Хаджицвяткова и Плачкова поляна. На последната поляна се намира х. “Богдан” (3 ч).

По маршрута има лентова маркировка. Обратният път се изминава за 2,30 ч.

От водослива на Плачков и Пожар дол основният път продължава на севороизток по вододела на Кадарски рът и излиза на седловината северозападно от вр. Невида. Тук той се събира с пътя, който идва откъм Козница и отначало на юг по билото, а след това в югозападна посока подсича северозападните склонове на вр. Богдан. Покрай Плачков кладенец пътят излиза на Плачкова поляна при х. “Богдан”. Той е по-полегат и по-лек в сравнение с пътеката, но по него разстоянието се взема за почти два пъти повече време (2 ч от водослива, общо 3,45 – 4 ч).

Продължава се по билния път на изток през м. Дебели дял и след около 45 мин (2,15 ч) се минава южно от едноименния връх. Пътят продължава в югоизточна посока и след 30 мин (2,45 ч) стига до седловината в северозападното подножие на вр. Невида. На 200 м източно от седловината има извор.

От седловината, подсичайки вр. Невида и оголеното му било от запад, за 25 – 30 мин се стигат гористите северни подножия на вр. Богдан (3,15 ч). Оттук пътят завива на югозапад, траверсира северозападните му склонове и покрай Плачков кладенец за 25 мин излиза на Плачкова поляна и х. “Богдан” (3,40 ч).

Хижа “Богдан” (1410 м н.в.) беше втората по надморска височина в Панагюрска Средна гора (след х. “Средногорец”). Четирите сгради на хижния комплекс “Богдан” (с общ капацитет 143 места) бяха разположени на Плачкова поляна, на западния склон на вр. Богдан. Хижите изгоряха при пожар.

От х. “Богдан” за 30 мин в източна посока през гората, покрай Детелинова грамада се изкачва първенецът на Средна гора вр. Богдан (1604 м). От върха се открива чудесна панорама на север към Стара планина с върховете Вежен и Ботев, а на юг и югозапад – към Барикадите и Влък. Върхът и околностите му пазят спомена на Богдан и Детелин войвода. Районът на вр. Богдан и вековните букови гори са обявени за резерват (114,8 ха), а самият връх е един от 100-те национални туристически обекта.

От Копривщица до “Барикадите” води асфалтирано шосе (16 км.). По него, пресичайки повечето от завоите му по преки пътеки, се отива за 4 ч.

От централния площад “20 април” се тръгва по шосето за Стрелча, което следва левия бряг на р. Тополница. Извън града при Шурньов мост пътят се прехвърля на десния бряг. Подминават се разклоните за х. “Богдан” (по Крецулския рид) и х. “Кръстьо Чолаков” (4-ти километър), след което е разклона за Барикадите (5 км – 1.15 ч). Пътят се отклонява вляво (на югоизток) през ливадите на м. Сивека. След 15 мин (1,30 ч) се минава покрай Бобева чешма. Шосето продължава на югоизток, а не след дълго – на изток, като прекосява с множество завои южните скатове на ниските върхове Черешата, Връшника и пресича последователно Бъзов дол, Бабанаков дол и Връшка река. При Връшка река (2,15 ч) вляво от пътя е паметникът на разстреляния през 1925 г. антифашист Илия Ангелов. Шосето продължава да криволичи на изток, минава покрай чешма, след което се спуска на югозток към поречието на р. Медетски дол и м. Столовато краище (3 ч). Тук на високия десен бряг на Медетския дол се издига паметникът на загиналите на 6 август 1944 г. в бой с фашистката жандармерия партизани от дружина “Ст. Караджа” на партизанска бригада “Г. Бенковски”. В битката загиват 9, 7 са пленени, 5 – разстреляни, а 2 – измъчвани, след което са изгорени живи.

След Столовато краище шосето пресича р. Медетски дол и след 15 мин достига полянка в м. Пискюлски дол (3,15 ч). Тук в южна посока се отделя камионен път (без настилка) за ТВК “Бунтовна”. На разклона се издига склупторна композиция “Ятаци”. Основното асфалтирано шосе продължава с леко изкачване през гората на изток. Два от големите му остри завои се пресичат по преки маркирани пътеки в източна посока и след около 45 мин (4 ч) се излиза отново на шосето и хижа “Барикадите”.

По маршрута има лентова маркировка. Обратният път се изминава за около 3,45 ч.

Хижа “Барикадите” (хижа дом-паметник “Партизанска бригада Г. Бенковски”) (1323 м н.в.) е построена през 1965–1969 г. Намира се на гористия вр. Кръста, често наричан вр. Барикадите, както всъщност се нарича районът край хижата. Разполага със 70 места в стаи с по 2, 3 и повече легла. Триетажната сграда има ресторант, битово заведение, бюфет, централно отопление, вътрешни санитарно-хигиенни възли.

Възпоменателният комплекс “Барикадите” освен хижата включва и района източно от нея, където е “Пантеонът на партизанската доблест и слава”. Тук е била основната база на партизанския отряд и бригада “Г. Бенковски”; тук е запазена партизанската землянка, Каменната колиба (партизанската болница); тук е и гробът на починалия от раните си партизанин Ст. Кокалов (Страхил). Около него в скалите са моделирани образите на героите.

Срещу хижата, върху едри гранитни балвани се издига партизански паметник. Около него на гранитни блокове са изсечени образите на 15 загинали партизани и ятаци от ІІІ ВОЗ.

На около 1 км североизточно от хижата, на същото било се издига вр. Барикадите. Той, както и цялото било, са като инкрустирани с гранитни канари, които придават на местността истински крепостен, барикаден вид. Районът на Барикадите беше резерват (114,6 ха), а сега е със статут на защитена местност.

До м. Пискюлски дол се следва пътят за Барикадите (маршрут № 118 – 3,15 ч). Оттук до ТВК “Бунтовна” води камионен път без настилка (6 км, 18 км от Копривщица). В южна и югозападна посока през гората пътят пресича долината на Пискюлски дол, след което на югоизток бързо излиза в м. Три полянки (3,30 ч). Тук от него на изток се отделя пътека, която през гористия рид Спънката води към м. Попов кладенец, където се събира с пътя за Барикадите откъм ТВК “Бунтовна” (с отклонение за Чивира). В югозападна посока води път, който излиза при вилното селище в северното подножие на вр. Стрелчански Влък и на пътя за ТВК “Бунтовна” откъм Стрелча.

Основният път продължава в югоизточна посока, скоро навлиза в букова гора и след 10 мин (3,40 ч) пресича долината на р. Три полянки (Поповска река). Тук също има две отклонения. Лявото води на изток-североизток срещу течението на реката към м. Попов кладенец, а оттук – за Барикадите или Чивира, а дясното отива на запад-югозапад, надолу по течението на реката, към Стрелчански Влък. Продължава се по основния път с леко изкачване през гората на югоизток. Много скоро, след около 300 м, вдясно (на юг) от пътя се отделя широка маркирана пътека. По нея след 5 мин се слиза в плитък дол – ляв приток на р. Три полянки. По мостче се минава на левия му бряг, където се издига паметник. Тук на 7 август 1944 г. са изгорени живи партизаните В. Йончев и К. Фитлеков (останали в историята като Велко и Кунчо), пленени при боя в Медетски дол.

Връщането до основния път отнема 5 мин (3,55 ч). Продължава се по него на югоизток през гората и след 15 мин (4,10 ч) се излиза на историческата поляна Пересатица. Тук, край пътя ТВК “Бунтовна” – Барикадите, е паметникът на Велко и Кунчо. До паметника е възпоменателната чешма “Деди и бащи”, а на югоизток под вековни буки е чешмата паметник “Братя освободители”. Тук е оформен и малък кът за отдих. Източно от паметника на Велко и Кунчо, до гората, има малък паметник с имената на Йончев, Фитлеков, Ангелов и Карапанков – партизани и ятаци.

От м. Пересатица до ТВК “Бунтовна” може да се продължи по два варианта. Основен е камионният път, който с широк завой през гората обхожда гористия вр. Стражица от изток. Той минава покрай чешмата паметник “Моя горо”, м. Бумкалото, чешмата паметник “Гурбетчийска”, м. Дядопанчовото ханче и излиза при паметника на средногорския партизанин – източната част на ТВК “Бунтовна” (30 мин от Пересатица, общо 4,40 ч). По втория вариант от чешмата паметник “Братя освободители” се тръгва по път, който се изкачва в югоизточната посока и за 10 мин излиза на седловината между вр. Кулата и вр. Стражица. Следва 10-минутно слизане и се стига в северната част на ТВК “Бунтовна” (20 мин от Пересатица, общо 4,30 ч).

По маршрута има лентова маркировка и табелки. Обратния път се взема за същото време.

От м. Три полянки може да се продължи и по пътя в югозападна посока. Той пресича превърнатите в угар полянки почти през средата, след това – долината на р. Три полянки и след 35-40 мин излиза в северното подножие на вр. Стрелчански Влък, непосредствено източно от вилното селище и бившия животновъден комплекс (4,25 ч от Копривщица). Оттук за ТВК “Бунтовна” се продължава по маршрут № 115 (още 30 мин, общо 4,55–5 ч).

Кознишкият праг свързва масива на вр. Вежен с масива на вр. Богдан, като осъществява връзка между Средна Стара планина и Панагюрска Средна гора. През седловината му – граница между двете планини, минава Задбалаканският републикански път. На седловината, която е удобен изходен пункт за няколко хижи и местности в Стара планина (м. Въртопа, хижите “Вежен”, “Бенковски”, “Ехо”) и за х. “Богдан” в Средна гора, има автобусна спирка. Наоколо е вилна зона, има няколко сгради на пътното и горското. Тук се отделя и старото шосе за Клисура. Седловината отстои на 19 км от Пирдоп, на 12 км от с. Антон, на 15 км от с. Розино и на 8 км от Клисура.

От Кознишката седловина до х. “Богдан” води камионен път без настилка (19 км). Той върви по билото, което е главен вододел между водосборните басейни на Тополница и Стряма. Пътят се отклонява от Детелината на магистралата и подсичайки източните склонове на вр. Равни дял, продължава по осеяно с могили било до подножието на рида Магарешко бърдо – източно разклонение на вр. Чумин (45 мин). Непосредтствено на север е началото на Кознишка река, където бликат няколко бистри изворчета. Пътят завива на югозапад и през Магарешко бърдо възлиза към вр. Чумин. Оттук се откриват величествени гледки към Вежен и Въртопа, а на изток – към веригата на Троянска планина. След 35 мин пътят подсича от източната страна вр. Чумин (1,20 ч), където има чешма, а малко по-на север – и извор с питейна вода. След това пътят се спуска на югоизток по рида Чумина и за 10 мин (1,30 ч) стига до бившата Клисурска мандра. Западно от нея има няколко навеса (кошари), а на 100-тина м северозападно – чешма.

От Клисурската мандра се продължава по заравненото било в югоизточна посока. На изток остава гористият лабиринт на Дълга река (десен приток на р. Стряма), а на югозапад е плитката тук долина на р. Чумина, чийто полегати долинни склонове са покрити с тучни пасища. След около 1 ч (2,30 ч) пътят минава през плоската седловина, която разделя вр. Белия камък на изток от вр. Св. Илия на запад. Тук са изворите на р. Чумина. На това място излизат и двата пътя от Копривщица (откъм Св. Петка и откъм Дядоивановата воденица). До х. “Богдан” се продължава по маршрут № 116, Вариант III (2,20 ч, общо 4,50–5 ч).

До м. Дебели дял маршрутът не е маркиран, а от там до х. “Богдан” има лентова и стълбова маркировка. По обратния път се взема за същото време.