Средна гора пътеводител 200 средна гора

Град Клисура

Клисура е гара на Задбалканската жп линия. Отстои на 2 км от шосето София–Бургас. Името ú е свързано със силно стеснената долина на р. Стряма.

►Исторически бележки. Най-старите исторически паметници около Клисура са откритите в пещерата Меча дупка следи от неолита (VII–III хил. пр.Хр.), жертвените камъни в Средна гора и многобройните тракийски могили. На 5 км югоизточно от града, на левия долинен склон на р. Падеш, е м. Градище (със следи от стара крепост), а на изток, на левия бряг на р. Стряма (покрай старото шосе за с. Розино), са местността и вр. Калето. Те, както и други следи от крепости и стражарници, свидетелствуват, че тези земи са имали важно значение през византийската и римската епоха. Източно от Клисура се е намирал средновековният български град Копсис.

На това място селището съществува от края на XVI в. Преди това то се е намирало западно от сегашното място, в малко понижение сред Козница, носещо и сега името Селището или Стара Клисура. Вече на сегашното си място, то се споменава в редица документи като Присадин Дервент, т.е. Преместена клисура, очевидно с основна функция пазител на прохода.

Първоначално основен поминък на населението е скотовъдството. На тази база възникват занаятите производството на вълна, кожи, прежди, на известните клисурски аби, шаяци, халища, черги, китеници, козяци, килими. Оживените търговски връзки стигат чак до Одрин, Истанбул и Анадола. Средногодишно 15-20 кервана с до 30 коли поемат от Клисура по пътищата към Бяло и Мраморно море. По същото време населението достига 9000 жители, но двукратното нападение на кърджалийски банди (около 1800 г.) става причина много семейства да напускат родните огнища. След Кримската война, когато европейските стоки постепенно завземат пазара, а абаджийският еснаф се разорява, клисурци започват да отглеждат маслодайната роза. Към 1872 г. тук вече има над 3000 дка розови градини с добив 600 т розов цвят годишно. Трудолюбието и предприемчивият дух на клисурци оказват силно влияние на външния облик на селището. Със своеобразие и изящество се отличава клисурската къща. Изписани стени и покрити с резба тавани има в много домове. С общи усилия и средства са изградени от дялан камък четири сводести моста (три от които са запазени и досега), величественият храм “Св. Никола”, водопровод. Турците наричали селището Алтън Клисура, т. е. Златна Клисура. През 1871 г. за първи път се споменава като град.

В годините на Възраждането Клисура е една от здравите крепости на българщината. Поп Войно още през 1785 г. открива килийно училище, а през 1828 г. родолюбивият йеромонах Пантелеймон прави препис на Паисиевата “История славянобългарска”. През 1856 г. с помоща на известния просветител Христо Г. Данов се открива мъжко класно училище, а през следващата година – девическо училище. През 1869 г. е основано читалището. Ярки личности са клисурците Христо Г. Данов, Рашко Блъсков, Илия Блъсков, Марко Балабанов и др. Андон Балтов, Григор Попбожков и Нешо Грозев са близки другари на Васил Левски в Пловдив. Апостолът вплита в комитетската мрежа и Клисура. Тук Г. Бенковски и П. Волов възстановяват първия в ІV революционен окръг комитет. Това става на 15. І. 1876 г. Още същата вечер двама клисурци, учителите Петър Павурджиев (син на съдържателя на Павурджиевия хан) и Христо Попов полагат клетва. На следващия ден апостолите продължават към Сопот и Карлово, а двамата учители свикват най-верните си хора и основават комитета с конспиративното име “Самуил”. Започва усилена подготовка. Набавят се оръжие и припаси. Майсторите Делчо Кацаря, Георги Чонов и Цанко Делчев са натоварени с изработването на черешовите топчета. Като делегати на събранието в Оборище отиват Никола Караджов и Андон Балтов.

Избухването на Априлското въстание заварва Никола Караджов в Копривщица. Той веднага тръгва с Кървавото писмо към Клисура и връхлита в града с песента “Боят настана”. Клисура първа последва Копривщица. Събират се над 300 въстаници, образуван е военен съвет от 11 души с председател Никола Караджов. Главната позиция се установява на Зли дол. На 23 април идва Волов с чета от 50 въстаници и същия ден в църквата се освещава знамето, предадено след това на Иван Кондаков. А Иван Танков (Боримечката) гръмогласно предупреждава за първото изпробване на черешовото топче...

Седем дни Клисура е свободна. На 26 април кръвожадният Тосун бей, събрал огромна паплач башибозук, се придвижва към въстаналия град. По обяд започва битката на Зли дол. Скоро боят се премества в града, където няколко къщи вече горят като факли. Завързват се люти ръкопашни схватки, борбата за всяка педя земя е на живот и смърт. За да не попадне жива в ръцете на турците, Цана Козинарова се хвърля в кладенеца заедно с четирите си дечица. Геройски се бие Нейчо Калъча, който заедно с група въстаници последен напуска горящия град. Над 400 жертви дава в този страшен ден Клисура. Всичките 830 къщи, двете училища, църквата са превърнати в пепелище. Оцелялото население бяга към горите на Върлишница. Напразни остават опитите на П. Волов и Т. Каблешков, оглавили големи отряди, да помогнат на клисурци. Група въстаници, между които са Волов, Каблешков и Караджов, търсят закрилата на Стара планина. На 2 май 1876 г., близо до главното старопланинско било (между Рибаришкия превал и Горни Ветровити преслап) в бой с турците загива Никола Караджов. А каква е съдбата на легендарния Иван Танков – прототипа на Боримечката? Осъден и заточен, той издъхва на 19. І. 1878 г. в крепостта Акия – тъкмо в зората на жадуваната свобода.

На 8 януари 1878 г. отрядът на ген. Карцов победно се спуска към Стрямската долина през Троянския проход, а на 10 януари от запад, през Козница, настъпва част от отряда на полк. Комаровски. Клисура е освободена. Първият градеж, с който се захващат клисурци след Освобождението, е училището. В антифашистката борба населението подпомага отряд и бригада “Васил Левски”. В м. Падеш, югоизточно от град,а се осъществява връзката между партизаните и клисурските ятаци. От Клисура е Никола Ценов – партизанин във войнишкия батольон “Христо Ботев” загинал на 24 май 1944 г. край Батулия.

►Забележителности. Къщите на Клисура, наново издигнати след Освобождението върху пепелищата от 1876 г., излъчват и днес възрожденски дух. На пл. “20 април” се издига читалищният дом-паметник на априлци, открит в чест на 100-годишнината от Априлското въстание. Тук се намира богат музей, проследяващ културно-просветния живот, Априлската епопея, Освободителната война. Запазени са много лични вещи и въстаническо оръжие. Насреща е Старото читалище (музей-паметник), строено през 1925–1926 г. Тук на 3 май 1926 г., по случай 50-годишнината на Априлското въстание, е създаден музеят. След преместването му в новата сграда, в една от залите през 1977 г. е създадена малка художествена експозиция. Южно от Старото читалище е паметникът на Никола Караджов, а южно от новия читалищен дом – бюст- паметникът на Никола Ценов.

Част от историческия музей е в Павурджиевата къща, реставрирана и открита за посещение през 1966 г. Тя също е част от площадния ансамбъл “20 април”. В нея са отсядали Левски, Волов и Бенковски. Възстановена е обстановката, в която са положили клетва комитетските дейци, уредена е и малка етнографска сбирка. В двора се намира старата Павурджиева розоварна със 7 казана. Интерести обекти са и Десковата чешма, Козинаровият кладенец, паметникът на Нейчо Калъча край някогашната му къща и позицията му до Гурговата фурна, народното основно училище и паркът “Христо Г. Данов”, църквата “Св. Никола”, възстановена във възрожденски стил, Червенаковите къщи, Хаджиганчовата и Костаковата къща и др.

С възпоменателен кът е отбелязана позицията при Хумник на клисурските въстаници, защитавали западната част на града откъм Златица и Козница. В централната част на източната позиция – Шайковица, е издигнат паметникът на Иван Танков-Боримечката, а близо до него има гранитен блок с паметна плоча. Южно от Шайковица продължава въстаническото укрепление Пресвета. На 2 км североизточно от града е Зли дол, най-предната въстаническа позиция и мястото на черешовата батарея. През 1961 г. тук са издигнати паметник костница и 15-метров пилон, увенчан със златен венец.

На изток от града са историческите местности Кулата и Калето (виж Исторически бележки), а под тях, на левия бряг на р. Стряма (край шосето за Розино) е паметникът на загиналите тук петима партизани.

►Клисура е удобен изходен пункт за хижа и вр. Богдан, за х. “Средногорец” и х. “Чивира”.

Тръгва се по старото шосе за с. Розино, което излиза от източния край на Клисура и върви по левия бряг на р. Стряма. След 2,5 км (0,30 ч) се стига до каменна чешма (вляво на шосето) и разклон. Лявото шосе отива на изток към с. Розино, а дясното, което трябва да се следва, прехвърля по мост р. Стряма и р. Падеш, минавайки покрай стари стопански и други сгради (вляво) и скалните феномени Камъните (вдясно) – 1,30 ч.

След 30 мин (2 ч) се подсича източният склон на вр. Рошава могила. Тук свършва асфалтовата настилка. Продължението на шосето е чакълен път, бързо слизащ към долината на р. Падеш (2,15 ч). Тук нагоре (на югозапад) води горски път, който навлиза след това значително навътре в планината срещу течението на р. Дебелоделщица. Продължава се по пътя, който пресича р. Падеш по мост на изток и излиза на вододела ú с р. Белешница в м. Коларника – в североизточното подножие на върховете Пърди кукли (2,30 ч). Оттук в южна посока за 30 мин (3 ч) се слиза в долината на р. Белешница при водослива на двата основни притока, които я образуват. Минава се последователно през два моста.

Продължава се по пътя срещу течението на десния приток (в югоизточна посока). След като отново прехвърли реката, пътят рязко завива на запад и след около 30 мин (3,30 ч) се стига до друг мост, около който има стари обори. На юг се издигат гористите северни склонове на вр. Малък Богдан. Непосредствено южно от моста и оборите чакълната настилка на пътя свършва и той се разклонява. За х. “Средногорец” се продължава по лявото (югоизточното) отклонение, което пълзи нагоре през м. Ломака по северния склон на Малък Богдан. Подминават се последователно три разклона – и в трите случая се продължава по десните отклонения, и след 1,30 ч (5 ч) се излиза на сечища и нов разклон. Тръгва се по лявото отклонение. (Основният път продължава на изток към нови сечища и рампи за товарене на трупи. Той подсича северните склонове на вр. Малък Богдан в посока към м. Христинин чучур). Само след 200 м следва пети разклон. На отсрещния склон, нашарен от десетки трупчийски пътища, се вижда ловна вишка. Продължава се отново по лявото отклонение, по което почти в южна посока след 10–15 мин (5,15 ч) се излиза на равно склоново стъпало – сечище. На юг се издига куполът на вр. Малък Богдан и след 10 мин (5,25 ч) извежда на обширни поляни западно от него. Тук е построена голяма каменна чешма с три чучура. Непосредствено на югоизток е х. “Средногорец” (5,30 ч).

Маршрутът не е маркиран. През топлото полугодие пътят е достъпен за моторни превозни средства с повишена проходимост (22 км). По обратния път маршрутът се взема за 4,30 ч.

Хижа “Средногорец” (1475 м н.в.) е най-високо разположената хижа в Панагюрска Средна гора. Намира се в историческата м. Чемерика, на югозападния склон на вр. Малък Богдан, близо до най-високата му точка. Двуетажната сграда на хижата е построена през 1972–1973 г. Разполага със 75 места, има туристическа кухня и столова. Край хижата има още 7 бунгала с по 2 места (общо около 90 места). Електрифицирана и водоснабдена, тя е много добре обзаведена. Хижата се стопанисва от тур. д-во “Средногорец” – с. Богдан. В района са изградени спортни и детски площадки.

От хижата може да се изкачи вр. Малък Богдан за 10-ина минути.

От Клисура до опожарената х. “Богдан” може да се отиде по три основни варианта: през Гиндера (източният вододел на р. Върлишница), през Степаница (западният ú вододел) и по долината на самата р. Върлишница (м. Коритото).

Традиционен е маршрутът през Гиндера. Той започва от югозападната част на града, където е туристическата спалня. Пресича се на юг долината на р. Стряма, а след това – на р. Върлишница. Следва изкачване на югоизток по доста стръмна пътека по Гиндерското било, по което се редуват няколко по-полегати стъпала, разделени от склонови откоси. На първото стъпало – м. Бухалските камъни, чието изкачване е най-трудно, се излиза за 20–25 мин. От него се открива прекрасна гледка към Клисура и околностите ú, към главното било на Златишка Тетевенска и Троянска планина. Изкачването, вече по-плавно, продължава на югоизток към вр. Гиндера (0,35 ч), откъдето пътеката взема почти южна посока. Следват още две значителни, но кратки изкачвания, след което пътеката поляга на западния склон на билото, подсича го почти по хоризонтал и излиза на седловината Лучова могила (м. Свиновете), където има чешма (1,30 ч). От седлото Лучова могила се продължава в югозападна посока по откритото тревисто било Коритото. За около 45 мин (2,15 ч) се стига Булина чешма, откъдето почти в южна посока се излиза на билото и билния път откъм Козница, западно от вр. Дебели рид (2,30 ч).

Маршрутът има лентова и стълбова маркировка. По обратния път се взема за 3,15 – 3,30 ч.

От Клисура се тръгва на запад по старото шосе за София. Стига се до устието на Дълга река, вливаща се в р. Стряма (тук Стряма е известна под името Стайковица). Продължава се по пътя на югозапад срещу течението на Дълга река до водослива на Динков дол, където вдясно (на югозапад) се отделя друг път (1,30 ч). По него през Брайков рът се излиза при изворите на р. Чумина – западно от вр. Белият камък. Пресича се билният път Козница – х. “Богдан” (вж. маршрут № 120). Оттук се следва в обратна посока маршрут № 116, Вариант ІІІ.

Именно по този път Никола Караджов пренася Кървавото писмо и вълнуващата вест за бунта от Копривщица до Клисура. По този път са минавали и апостолите Г. Бенковски и П. Волов, а на 30.ІV.1876 г. минава и четата на Волов.
124. Хижа “Богдан”–х. “Средногорец” (1,50 ч)

От х. “Богдан” се тръгва в югоизточна посока. На изток се траверсират южните склонове на вр. Богдан и след 35-40 мин се излиза на открит склон. Продължава се почти по хоризонтал над горския пояс, като се пресичат изворите на няколко дола. След 15 мин (55 мин) се стига южно от седловината между вр. Богдан и вр. Шилигарка. Северно от нея са изворите на р. Белещица. До същата седловина може да се дойде и по самото било през вр. Богдан за малко повече време, около 1,15 мин. Тук пътеката се разклонява. Дясната продължава на изток към х. “Чивира”, а лявата пътека, която трябва да се следва, леко се изкачва на североизток, като сече косо оголения северозападен склон на вр. Шилигарка. Минава се северно от върха (1,20 ч) и се навлиза в гората. След 10 мин (1,30 ч) в източна посока пътеката слиза на седловинното понижение между вр. Шилигарка и вр. Малък Богдан, което е важно кръстовище. Тук от север през рида Мечита и вр. Марица идва пътека откъм долината на р. Белещица – продължение от горския път до южното подножие на върховете Пърди кукли (вж. маршрут № 121). На юг продължава пътека за Чивира. На североизток по гористото било е пътеката за х. “Средногорец”. Точно на изток след 150 – 200 м се слиза на камионния път – разклон от пътя Чивира – с. Каравелово. По него на североизток за 15-20 мин се стига до х. “Средногорец” (1,50 ч).

Маршрутът има стълбова и лентова маркировка. По обратния път се взема за същото време. Ако се мине през вр. Богдан и Шилигарка, пътят се удължава с около 30 мин.
125. Хижа “Богдан”–х. “Чивира” (1,30 ч)

До седловинното понижение между вр. Богдан и вр. Шилигарка се идва по маршрут № 124 (0,55 ч). Оттук се продължава на изток по дясното отклонение, което подсича почти по хоризонтал южния склон на вр. Шилигарка. Минава се покрай няколко каптажа, през гората и след 20 мин (1,15 ч) се излиза на старо сечище. Оттук в северна посока се отделя също маркирана пътека за х. “Средногорец”, която минава през седловинното понижение между вр. Шилигарка и вр. Малък Богдан (вж. маршрут № 124). Пътеката за “Чивира” завива на югоизток и за 10-15 мин слиза на обширните поляни северно от вр. Чивира, където са хижа “Чивира” и туристическата база “Чивира” (1,30 ч). Чивира (Чевира) е просторна поляна (над 1 кв. км) на главното било, заобиколена отвсякъде с букови и иголистни гори

Маршрутът има лентова и стълбова маркировка. По обратния път маршрутът се взема за по-дълго време, около 1,45 ч, а ако от седловината западно от вр. Шилигарка се изкачи вр. Богдан – за 2,15 ч.

Туристическата база “Чивира” (1385 м н.в.) е построена през 1976-1977 г. Помещава се в 8 големи бунгала и разполага с общо 80 места. В отделни помещения са кухнята и столовата. Тя е електрифицирана, водоснабдена, с външни санитарно-хигиенни възли.

Хижа “Чивира” (хижа дом-паметник “Партизанска бригада “В. Левски”) е модерна сграда, с голяма кухня, столова, централно отопление и вътрешни санитарно-хигиенни възли. Има 100 места. Хижата е ведомствена. Приема индивидуални туристи и групи.

Подобно на Барикадите, м. Чивира е историческо място, свързано с действията на партизански отряд и бригада “В. Левски”.

До “Чивира” има автомобилни пътища от с. Старосел (21,5 км), с. Каравелово (22 км), Барикадите (8 км), ТВК “Бунтовна” (14 км) и х. “Средногорец” (3 км). През топлото полугодие до Чивира може да се отиде с моторни превозни средства и от Копривщица (през Барикадите) – 24 км, от с. Кръстевич (през ТВК “Бунтовна”) – 31 км и от Клисура (през х. “Средногорец” – за коли с повишена проходимост) – 25 км.
126. Хижа “Богдан”–“Барикадите” (1,45 или 2,30–2,40 ч)

От х. “Богдан” до “Барикадите” може да се отиде по три основни варианта.

Вариантът е маркиран с лентова маркировка. По обратния път се изминава за малко повече време – около 2 ч.

Традиционният път е през Чивира, но до х. “Средногорец” може да се отиде и по друг маршрут. Тръгва се по маркираната пътека за х. “Чивира”. Преди пътеката да излезе на камионния път за Чивира, се завива на север. Излиза се от вековната букова гора на ЗМ “Барикадите” и се продължава през иголистно-букова гора. Пресича се в североизточна посока Тръстова поляна и се слиза на седловината в северното подножие на вр. Ломака (1,15 ч). Всъщност това е обратният път на маршрут № 126, Вариант ІІ. Оттук се продължава на север към вр. Шилигарка (маршрут № 126, Вариант ІІІ – в обратна посока). До каптажите се излиза за 20-25 мин (1,40 ч). Оттук през вр. Шилигарка (западно или източно от него), а след това през седловината между него и вр. Малък Богдан (вж. маршрут № 124) за още около 45 мин (2,25-2,30 ч) се отива до х. “ Средногорец”.

Между “Барикадите” и “Чивира” има камионен път (8 км) – отклонение от асфалтираното шосе непосредствено на север от хижата. То пресича р. Мечи дол и излиза на шосето с. Старосел–“Чивира” в м. Брезите (1,15 ч). Продължава се по шосето на североизток. До “Чивира” се отива за 45 мин (2 ч). По този път обикновено се минава с моторни превозни средства през топлото полугодие, а пешеходният преход се осъществява по друг маршрут.

Тръгва се по асфалтираното шосе за Копривщица (на северозапад) и се излиза на мястото, откъдето се отклонява широката маркирана пътека за гроба на Страхил. По нея на изток за 8-10 мин се слиза на гориста седловина, където има разклон. Дясната пътека води южно от билото към Каменната колиба и гроба на Страхил. Продължава се по лявата пътека северно от билото. Скоро след това (20 мин) се отделя пътека, водеща направо до гроба на Страхил. Основната пътека води на изток през ЗМ “Барикадите” и след 20 мин (40 мин) излиза на автомобилния път Барикадите–Чивира. Непосредствено преди това от нея се отделя пътеката през Тръстовата поляна и Ломака за х. “Богдан” (маршрут № 126, Варианти ІІ и ІІІ) и х. “Средногорец” (маршрут № 127).

За “Чивира” се продължава по пътя, който със завой на север пресича плитък дол, а след това – коритото на р. Мечи дол, и след 20 мин (1 ч) излиза на шосето с. Старосел–“Чивира” в м. Брезите. Оттук до “Чивира” може да се продължи по два варианта – по шосето на североизток (45 мин, общо1,45 ч) или по пряка пътека. Тя се отделя от шосето на 250 м северно от м. Брезите и се изкачва плавно на изток по гористия западен склон на вр. Чивира.

От “Чивира” до х. “Средногорец” има камионен път (3 км). Той започва северно от хижата (в посока към с. Каравелово), пресича първия изворен приток на Сладка река и излиза на вододелния рид Средния нос, където (на 1 км от хижата) е разклонът за с. Каравелово. С широк завой на запад пътят пресича и втория основен изворен приток на Сладка река и извежда до х. “Средногорец (0,45 ч). Има лентова маркировка.

До х. “Средногорец” почти за същото време се отива и по друг вариант. От хижата се тръгва на северозапад през м. Шилигарка по пътеката за х. “Богдан” (обратният път на маршрут № 125). Излиза се на седловината югоизточно от вр. Шилигарка, където в обсега на голямо сечище пътеката се разделя: лявата пътека продължава на запад за х. “Богдан”, а дясната подсича на север гористия източен склон на вр. Шилигарка и излиза на седловината между него и вр. Малък Богдан, откъдето се продължава по маршрут № 124.

Маршрутът има лентова и стълбова маркировка.