Село Пъстрово–с. Казанка (2,40 ч)

От автобусната спирка на площада се тръгва на север по главната улица. Преди последните къщи на северозапад се отделя черен път към долината на р. Иджурска. Главната улица извън селото преминава в камионен път. От него след 300 м се отделя незавършеното шосе през билото на Сърнена гора за казанлъшкото село Средногорово. По него се подминават изоставени кошари, а от ляво на пътя има голяма каменна чешма с корита. Малко след чешмата равният камионен път на север се изоставя и на североизток се поема по маркиран път към с. Казанка. По хребет с къси завои той постепенно набира височина. Наричат този път “Новия път”, защото старият “алагенски” (от старото име на с. Пъстрово – Алаген) коларски път между двете села окончателно е изоставен след 1956 г. Маршрутът (с червената маркировка) върви по рида Смрадликата. Излиза се за 40 мин на ниското възвишение Могилата (434 м), срещу което на североизток е гористият конус на вр. Чукаря. Към него пътят прекосява дълга седловина. На север в ниското е Кокалов дол и малък язовир в Тъмънски дол.

Камионният път с плавно изкачване заобикаля от север вр. Чукаря и зад него извежда на обширна тревиста седловина. Дотук беше “голямото” изкачване от с. Пъстрово, като е преодоляна около 150 м денивелация. На юг се вижда вр. Канарата (623 м).

След седловината Новият път има отклонение на север, но туристическият маршрут е на североизток (1,20 ч). Върви се по тревясалия, почти равен път. Околността от пролет до лято е покрита с различни видове ядливи гъби. На юг, в ниското, са Липов трап, Рабаджийски трап, Мурджовото. Минава се край м. Стоевото. Над нея едва се надига ниското връхче Тъпанов чукар (627 м). Насреща, на изток, с късо изкачване вляво от дъбовата гора, се излиза на плоската седловина Черешите. Това място е доста обзорно: на запад е дълбоката гориста долина на р. Иджурска и вододелното било на Сърнена гора. На север е вр. Въртушката, покрит със стара дъбова гора. На изток се простира долината на р. Сютлийка, приток на Сазлийка.

От седловината Черешите пътят започва плавно слизане на югоизток с къси завои край дъбрави и бивши ниви. На север, в ниското, една под друга са местностите Семова ливада, Ватьови габъри и Габърите. От юг са гористите местности Петкановото и Ушовото. Слиза се на р. Сманска за 0,45 ч (2,10 ч) – началото на р. Баненска (Сютлийка). През нея и край изоставения кладенец Герена (Герана) се продължава по широк равен камионен път от лявата страна на р. Сманска. От север са местностите Петкровчини ливади, Къневски ливади, а от юг остават Полековец, Тумбата, Гълъба, Кованите камъни. С поредица от плавни завои неусетно се пристига на площада в с. Казанка (2,40 ч).
Казанка, Пъстрово, Сулица, Остра могила, Ново село, Пряпорец, Борилово и др. са планински селца в самото сърце на Сърнена гора около Старозагорските мин. бани. Около повечето от тях е имало древен рудодобив. Сега са превърнати във вилни селища.
176. Село Казанка–Старозагорските бани (8 км – 1,45-2 ч)

От автобусната спирка на площада в с. Казанка се тръгва на изток по шосето, минава се по мост над р. Рахманска и се продължава по шосето край левия бряг на р. Баненска (Сютлийка). От двете страни на планинската долина гледките през различните годишни сезони винаги са интересни. На север остават вр. Камъка (500 м), Дядовото Какачево, Кушкийски дол, Мотора, вр. Пачовец (535 м). От юг, между рида Драганиното и Болерски рът, са местностите Табахната, Гераните, Пондьовото копаче, Тютюнлъка, Ябълките, Станева чука, Болерски дол. Насреща се издига високият купол на вр. Остра могила (653 м), където има останки от древен градеж.

Неусетно асфалтираното шосе завива на югоизток. На юг, зад реката, са местностите Долното ливаде и Милчовото, а над тях са развалините на крепостта Градището (653 м). Разрушените крепостни стени очертават удължен правоъгълник и заграждат пространство от 4,5 дка. Личат останки от сгради. Предполага се, че това е укрепено селище на местните планински траки от елинистичната епоха (V–ІІІ в. пр.Хр.), вероятно преустройвано и използвано по-късно. Вдясно под шосето реката е образувала интересната и красива природна форма Казането. Водата скача през няколко скални прага и продължава своя ход надолу. Лятно време тук става приятен плаж.

По десния речен бряг са местностите Розоварната и Тепавицата. Шосето завива на изток и пресича малко долинно разширение. Вляво, до синор на нива, има малка пещера. На север е долината на р. Остромогилска и шосето за близкото с. Остра могила. По-нататък, зад р. Баненска, на отсрещния бряг в гористия склон е малката пещера Мечата дупка. Асфалтираното шосе минава от северната страна на разсадник. Следват разклонът за с. Сулица, слес който, край обширни ливади и голямо изкуствено езеро се достига центъра на курорта Старозагорски бани (1,45–2 ч).

От площада с автобусната спирка се тръгва по улица на северозапад. Вън от селото се върви по камионен път. Това е едновремешният междуселски път към с. Казанка. Излиза се на равна седловина. От нея на юг, без пътека, лесно и бързо се изкачва вр. Остра могила. Той е известен със своята обгледност. На югоизток към Старозагорските бани са по-ниските върхове Голям и Малък Кайрак. На юг дълбоко всечената долина на р. Баненска (Казанка, Сютлийка) е заобиколена също с гористи ридове. На запад, в дъното на същата долина, се вижда с. Казанка. На северозапад, зад ниското и плоско било на Сърнена гора, стърчат най-високите старопланински върхове Ботев и Триглав.

Върховата площадка на Остра могила е опасана от разрушена крепостна стена. Най-вероятно това е укрепено селище на траките от V–ІІІ в. пр.Хр. Възможно е укреплението да е било обитавано и по-късно. Досега не са извършвани археологически разкопки.

Слизането от крепостта на вр. Остра могила става право на изток и стръмно надолу, първоначално по каменист терен, а по-нататък – през борова гора. По-надолу се минава край каптаж. По намерени керамични парчета се съди, че тук е имало и малко селище на траките по време на римското владичество. Следи от такова село са открити и в бившия селскостопански двор на с. Остра могила. С по-малък наклон надолу се задминават обработваеми площи, пресича се селската рекичка и се продължава вдясно на юг по асфалтираното шосе до Старозагорските бани (2 ч).

Минералните извори (с температура на водата до 51,5°С) са били използувани още в римско време. Оттук чрез тръбопроводи древната Августа Траяна (дн. Ст. Загора) е била снабдявана с минерална вода.

Днес Старозагорските бани се развиват като балнеоложки център и курортно-вилно селище. Има няколко балнеолечебници, санаториуми, почивни станции и бази, открити минерални басейни с плажове, хотели.

От центъра на Старозагорски бани се тръгва на североизток по бетонно стълбище с туристическа маркировка. По алея в дъбова гора (между почивни станции) се излиза на обиколното шосе. От другата му страна има дълга редица от нови почивни станции. Между тях по маркировката се продължава по грунтов път, който на североизток води до близкото Ново село. Пътят слиза на шосе и се продължава по него към първите къщи (0,40 ч). Преди тях, на изток, има път, по който следва изкачване край вилна зона. Зад нея маршрутът завива на югоизток до Калното място с голяма каменна чешма (2,15 ч). От нея лекото слизане из гората продължава почти на юг, по пътя от източната страна на дълбок горист дол. Нататък се завива на ляво през горската седловинка Бялата пръст и на югоизток с няколко завоя през разредена дъбова гора се слиза в горния край на поляните Дюлите. Със завой на североизток се продължава по маркиран трупчийски път в дъбова гора до близката седловинка в гората. От двете ú страни има купчина от камъни. Това са останките от средновековно манастирче, свързано с интересна легенда. Когато в 1218 г. Иван Асен ІІ се върнал от Русия (където бил в изгнание) с руска войска, той детронирал узурпатора на българския престол Борил и си възвърнал заграбения трон. Борил бил ослепен и заточен в това манастирче. Затова близкото средногорско село било наречено Борилово.

След манастирчето има късо слизане по пътя през дъбовата гора към дола Вълчи кладенец. Вляво, съвсем наблизо, е туристическият заслон с каменна чешма (3 ч). Маршрутът завива на юг по десния бряг на дола. Задминава се каптажът Кацата. От запад се издига гористият връх Черни Острец (574 м). За около 30 мин (3,30 ч) се пристига на туристическата чешма. На югоизток из Карасиврийски дол, по каменист коларски път леко се излиза на седловината Седемте пътеки, с чешма под голяма върба. От запад се издига вр. Черен Острец. На изток по равния път с няколко завоя между лозя и овощни градини се достига следващата седловина Джигера. След нея започва слизане по камениста маркирана пътека през наклонени полянки и група борове до дълбок дол. От него (направо) широк равен камионен път извежда на асфалтирано шосе от с. Дъбрава до Ст. Загора. На юг по шосето лесно се слиза край модерните тенискортове до площада пред Градския стадион (4,30 ч).

Стара Загора (197 м н.в.) е най-големият “средногорски” град и един от големите и древни градове в България. Прилепнал е в южното подножие на Сърнена Средна гора върху наносния конус на р. Бедечка, в южния край на древния Змейовски проход. Заема стратигически кръстопът на важни транспортни артерии от запад на изток и от север на юг.

►Исторически бележки. Богатата и разнообразна многовековна история на селището е запечатана в многото имена, които то носи през различните епохи: Берое, Августа Траяна, Верея, Иринополис, Боруй, Железник, Ески Хисар, Ески Загра...

Селището възниква през VІ в. пр.Хр. като важен военно-племенен център на траките с името Берое. През ІІ в. близо до древния Берое е основан римският град Улпия Августа Траяна, просъществувал до VІ в., когато е бил разрушен, а на негово място издигнат Верея. През ІХ в. градът е важен военен, стратигически и стопански център, известен с името Боруй. По време на турското робство е наричан Ески Хисар (Стария замък), Ески Загра (Стара плодородна земя), към края на 50-те години от ХІХ в. – Железник, а от 1871 г. официално става Стара Загора. Населението на града взема дейно участие в борбите за духовна и национална независимост в годините на Възраждането. По време на Освободителната руско-турска война е изгорен до основи, а след това планиран и възстановен с изключително прави улици. И до днес градът е известен като “Град на липите, правите улици и поетите”. Той е родно място на Г. Бакалов, К. Христов, Д. Подвързачов, Н. Лилиев, В. Ханчев, на изтъкнати оперни артисти, художници.

►Забележителности. Районът в централната част на града с останките на Августа Траяна е обявен за археологически резерват, където са разкрити крепостни стени и порти, улици, обществени сгради и жилища, мозайки, множество предмети на древния бит и култура. Едно от най-впечатляващите съоръжения в римския град е античният форум (ІІ-ІV в). Особено интересна е многоцветната късноантична подова мозайка от ІV в. в откритата гостна зала на богат дом. Разкрита е и част от представителна късноантична обществена сграда с вътрешен двор, колонада, портик, преддверие и обширна зала с ценна подова мозайка.

На територията се намира Берекетската могила, най-голямото праисторическо поселение у нас. Сред забележителностите на града са и двете “неолитни жилища” от VІ хил. пр.Хр., за които се счита, че са най-добре запазените и с най-богат инвентар от този период в Европа.

Регионалният исторически музей е известен със своето изключително богатство и разнообразие на експонати. В двора на храма “Св. Димитър” (1743 г.) е направена възстановка на Хилендарския метох, където 3 години е живял бъдещият Апостол Левски, завършвайки няколко класа на петокласното училище (1855– 1857 г.). Сред посещаваните обекти в града са: астрономическата обсерватория и планетариум “Юрий Гагарин” (на последния етаж на езиковата гимназия “Р. Ролан”), къщата музей “Градски бит ХІХ в.” (в Хаджиангеловата къща), къщата музей “Гео Милев”. В Стара Загора има Драматичен театър, Куклен театър, тук е създадена една от първите опери в България..

На историческата Чадър могила се извисява мемориалният комплекс “Бранителите на Стара Загора – 1877 г.”, издигнат в чест на 100-годишнината от боевете през Освободителната Руско-турска война.

На Аязмото се намира и туристическият дом спалня “Сърнена гора” с 26 места за нощуване.

От градския стадион в северната част на Стара Загора се тръгва на северозапад и север по асфалтираното шосе за с. Дъбрава, пресича се асфалтовия път за зоопарка. По-нататък е спортното стрелбище. След него се отбива на северозапад по широк маркиран камионен път през борова гора. В сух дол пътят завива на юг, но не се тръгва по него. Продължава се на северозапад по камениста пътека из рядка борова гора и полянки. Пътеката извежда на седловината Джигера.

След почивка се продължава на запад по равен път. С няколко плавни завоя между малки лозя и овощни градини с къщички се задминават скалички и се достига седловината Седемте пътеки, вляво под която, до стара върба, има чешма.

От седловината право на запад, първоначално по пътека из нискостеблена широколистна гора и шипки, се изкачва вр. Малък Черен Острец (599 м). Зад него следва леко и късо слизане без пътека на югозапад, до тревиста седловинка. Отново на запад следва изкачване на вр. Черен Острец (628 м). Ако върхът е покрит с облак, това означава, че идва дъжд – той е един от естествените барометри на града. От градския стадион в северната част на Стара Загора до него е малко повече от 1 ч. Гледките от този обзорен връх са чудесни. На юг е равното Старозагорско поле, ограничено на хоризонта със синия декор на Източните Родопи. На югоизток пред силуетите на Манастирските възвишения и Сакар планина се виждат комините на комплекса “Марица изток”, на северозапад – Калоферска Стара планина с масива Триглав и Ботев.

От градския стадион в Стара Загора до седловината Седемте пътеки се следва маршрут № 179. Оттам на северозапад започва слизане по десния бряг на Карасиврийския дол и се достига поляната с туристическата чешма (1 ч). От чешмата се продължава право на запад по широк път през гора от дъб и леска. От лявата част на дола също има път, който води до Мечи кладенец. Туристите наричат пътя “тунела”, защото алеята, по която се върви, е като тунел от лески, липи и дъбове. Красивата широколистна гора е пълна през пролетта с кокичета, минзухар, синчец, теменуга, иглика, а през есента – с лешници и дренки.

Навлизането в Карасиврийски дол е леко и приятно, с едва забележимо слизане. Излиза се в долинно разширение с открити площи (бивши ниви), след края на които от камионния път се отделя (вдясно) път за Хайдушката чешма и асфалтираното шосе за Старозагорските бани. От това разклонение маршрутът продължава на югозапад из Карасиврийски дол. Насреща се издига гористият северен склон на високия Габъров връх. Достига се асфалтираното шосе от Стара Загора за Старозагорските бани (1,45 ч). Тук в миналото беше ханчето “Ай бунар” (”Мечи кладенец”), сетне беше направен голям ресторант, сега превърнат в цех. Завръщането в града става бързо с градските автобуси.
181. Село Борилово–с. Дъбрава (2 ч)

От автобусната спирка на площада в с. Борилово се тръгва по асфалтирана улица на юг към шосето за с. Пряпорец и с. Змейово. Насреща се издига средногорският вр. Мъртвилата (606 м). Стъпи ли се на асфалтираното шосе, завива се на изток и се върви по него. След по-малко от 1 км по шосето, вдясно се отделя широк грунтов път за с. Дъбрава. На югоизток се задминава Голямата чешма с дълги корита и малко след нея пътят се прехвърля над дол по каменен мост. Точно преди моста се отбива на юг-югоизток по коларски път, по западния бряг на дола. След малко се достига поляна, където е Драгневската чешма (1 ч). От Драгневската чешма маршрутът продължава на изток, без пътека, по къса стръмнина. Стъпва се отново на грунтов път от с. Борилово за с. Дъбрава. Изкачването на югоизток е леко и плавно. Отляво на маршрута е плоското възвишение Банчова нива (584 м). Наоколо има селищна могила с етажирани напластявания от древни селища. Нататък, вляво от пътя, сред акациева гора е пресъхналият извор Кавалджийски кладенец. През есента има много гъби – печурки и сърнели. Вляво (под пътя) остава долът Марев усой. Пътят е станал вече почти равен и с няколко завоя извежда на седловината Боаза. Започва плавно слизане на югоизток из горист дол, към близкото с. Дъбрава. От север остава вр. Бабина шума (673 м), а от юг се издига вр. Калпазан баир. Тази част на маршрута съвпада с трасето на римския и средновековен Верейски друм, който започвал от сегашното с. Калугерово в Старозагорското поле и през Верея (Стара Загора) – Енина – Бузлуджа – Бедек отивал в Северна България. Край пътя, в дъбова гора в местността Шопов гроб, има бетонни каптажи с водопровод, построени преди повече от 100 години от първия старозагорски владика Методий Кусев. Само с тази каптирана вода той можел да залеси и създаде големия уникален лесопарк “Аязмото” над Стара Загора. Пътят минава в малка букова гора – едно неочаквано ботаническо явление за такава малка надморска височина. Това може да се обясни с усойното място. Преминава се през равната поляна Орешака с много високи орехови дървета и каменната чешма с лъв. След чешмата на югоизток по асфалтирана улица се слиза в с. Дъбрава.

Тръгва се от Градския стадион в Стара Загора с редовния автобус за с. Дъбрава. От спирката в селото се излиза покрай изоставения цех “Космос”. Вдясно има туристически заслон. По коларски път между орехи се минава край малък краварник и се излиза на равната седловина Корийката (0,30 ч). От западната страна на седловината се издига вр. Бабина шума, а от изток е вр. Купеларица (627 м). От северния край на седловината започва леко слизане по изоставен коларски път, който навлиза в широколистна гора. Пътят завива надясно в дола Шовелков трап и продължава на североизток. През лятото тук расте “царицата на билките” – жълт камшик (Агримония), от която става чудесен ароматен чай. Следва разклон – продължава се по десния път (на изток), по коритото на Боров дол. През пролетта тук има кокичета, а през септември и октомври цъфти розовата дива циклама. След като се задминат останките от овчарник, се достига чешма, като преди нея има руини на средновековен параклис. Местността се нарича Манастирчето. Оттук се продължава на изток по черен път през Боров дол към р. Бедечка. Наблизо пътят се раздвоява – продължава се по трасето на водопровода за Стара Загора. На юг се слиза в дола Водениците, след което пак на юг, с късо изкачване из борова гора, се излиза на асфалтиран път, който идва от Дъбравски дол. Малко на юг от пътя, преди Инвалидния дом, по бетонно стълбище се слиза до чешмата Петте кладенеца на шосето за с. Ягода и Казанлък. Наблизо до бирената фабрика “Загорка” е началната спирка на градските автобуси и тролейбуси.

Отначало се тръгва по маршрут № 182 За по-малко от 30 минути се излиза на седловината Корийската. От запад се издига вр. Бабина шума, а от изток е вр. Купеларица, чието име произлиза от “купел” – съд за кръщаване. Този район е истински оазис от чудесно запазени стари български топоними, за разлика от местностите около Стара Загора, където преобладават наименования, останали от годините на османското иго.

От седловината Корийката се продължава право на север по черен път през дъбова гора. Пролет и есен тя е пълна с горски цветя. След изкачване се завива на север и се достига седловината Кумова поляна. Отляво, на югозапад, е вр. Чукара (655 м), покрит с борова гора, а на изток е вр. Патрахилец. Изкачването му е през “гъбарска” поляна и дъбов пояс, накичен през късна пролет с червени божури (1 ч).

Източно от върха, в Боров дол, през Средновековието е имало манастирче. Когато монасите са поглеждали на изток изгряващото слънце над крепостта Цветен рид, те са обръщали поглед и на запад, към върха, който блестял от сутрешното слънце в жълти краски като нагръдния патрахил на свещеник. От тук и мето на върха – Патрахилец. На изток от него е Блъснатият връх, наречен така от често падащите върху него гръмотевици. А на изток от Блъснатия връх, надвесен над р. Бедечка, е вр. Столица. Той е точно над манастирчето, северно от Боров дол. Името му отговаря на средищното му място в околността като столица.

От вр. Патрахилец връщането до с. Дъбрава става за по-малко от 1 ч.
184. Село Дъбрава – Българското кале (2 ч)

До Крумова поляна (между върховете Чукара и Патрахилец) се следва маршрут № 183. От Крумова поляна се продължава по коларски път на север. Той описва двоен завой на изток и слиза в дол до пресъхналия извор Патрахилец. На север е долът Самодивска поляна, ограден от дъбови и лескови гори. На север от извора Патрахилец пътят е почти по хоризонтал, с леко слизане от изток в дола на Самодивска поляна. Преди векове пътят е съкръщавал големия завой на Верейския друм от с. Дъбрава през Боаза, на североизток край сегашното с. Борилово. Бил е пряка връзка от Боруй (Стара Загора), като е минавал на север край крепостта Българско кале и около изворите на Арджак дере се е съединявал с Друма. Неусетно пътят излиза от широколистната гора на обширна седловина. Доскоро на нея личаха останките на старинно манастирче. Право насреща, на североизток от седловината, е гористото възвишение Калето (522 м). Без пътека из дъбовата гора се излиза на върха – за малко повече от 1 ч от Крумова поляна (2 ч). Могат да се обиколят развалините от крепостни стени, които обграждат като неправилен многоъгълник средновековното укрепено селище, където личат различни по големина постройки. Когато в 1364 г. Лала Шахин паша завладява Боруй град, тези околности са били все още български. Крепостта на Цветен рид била превзета, разрушена и наречена Турското кале, а тукашната крепост – Българското кале. Предание разказва, че българите от крепостта се наредили на върволица и от вр. Кабата (над сегашната жп гара Змейово) от ръка на ръка пренасяли камъни, за да заздравят зъберите на калето.

Завръщането до с. Дъбрава и Стара Загора става по обратния маршрут за същото време.
185. До крепостта на Цветен рид (1,30 ч)

Маршрутът започва от южния вход на парк Аязмото в северната част на Стара Загора. Тръгва се на североизток по асфалтираната алея “Митрополит Панкратий”, между Голямото и Малкото Аязмо. Алеята продължава от северната страна на казармите, където асфалтът свършва и се върви по широк черен път. Насреща се издигат Калето и вр. Цветен рид. Камионният път криволичи между лозя и овощни градини с къщички, задминава от западната страна Инвалидния дом и слиза до бензиностанцията на асфалтираното шосе за Казанлък.

Нататък, след кратко разстояние, шосето се прекосява вдясно и по пътеката се минава под голям бетонен мост. Прекосява се обиколното асфалтирано шосе и по коларски път се пресича Презбалканската жп линия. Отляво на линията е срутеният жп кантон Кипкидир (1 ч). Вляво от чешмата стръмна пътечка се провира нагоре между изоставени вили и извежда до борова гора. Със завой на североизток, по пътека из гората започва изкачването на Калето (1,30 ч). Тъй като то първо е било покорено от завоевателя, нарича се и Турското кале. Развалините му са обрасли с люляк.

Наблизо, на север от Турското кале, е връхчето Цветен рид (Чичек баир). За Чичек византийският историк Теофан разказва следната история. От 741 г. до 775 г. император на Византия бил Константин V Копроним, който си взел за съпруга дъщерята на хазарския хан, княгиня Чичек (Цвете). Според източното православие щом владетел вземел жена от друга народност, трябвало да ú даде ново име. Нарекли Чичек Ирина (Миротворка). След смъртта на съпруга си императрица Ирина била начело на Византия за кратко (заедно с непълнолетния си син). Тя дошла във Верея с голяма свита и дала пари за възстановяването на крепостта Калето. За кратко време гр. Верея носел името на императрицата – Иринополис (Градът на Ирина).

На изток, под Калето, в долината на Табашка река и досега една продълговата местност се нарича Иринина поляна – по всяка вероятност там са били шатрите на ромеите при възстановяване на крепостта Калето.

Завръщането става по обратния път за 1 ч.