Средна гора пътеводител 200 средна гора

Град Хисаря

Хисаря включва четири квартала: Хисаря, Веригово, Момина баня и Миромир. Минералните извори са обособени в две групи – източна (Момина баня, Парилките, Пепеляшка, Момкови извори и др.) и западна (Топлица, Бистрица, Свежест, Момина сълза, Русалка, Стублата и др.). Водите са подходящи за лечение на бъбречни, жлъчно-чернодробни, гинекологични, стомашно-чревни и други заболявания. В недалечното минало в Хисаря годишно почиваха и се лекуваха над 100000 души. Има централна балнеолечебница “Момина баня”, много санаториуми, почивни домове, здравни заведения, хотели, ресторанти, спортни и оздравителни площадки, отлично оформени паркове с чешми с минерална вода, читалище, летен театър, кина. Бързо нараства броя на фамилните хотели.

Днес Хисаря е модерен курортен град, привлекателен обект на вътрешния и международния туризъм, един от най-големите балнеоложки центрове у нас. През 1953 г. е обявен за национален и международен балнеоложки курорт, а от 1964 г. – за град.

Хисаря отстои на 62 км от Пловдив и на 23 км от Карлово, с които има редовни автобусни връзки.

►Исторически бележки. Последните археологически разкрития свидетелствуват, че античното селище, възникнало около минералните извори, е било построено върху обитания на праисторически племена, населявали района още през V–ІV хил. пр.Хр. На юг от с. Черничево са открити следи от селище, съществувало през каменно-медната и бронзовата епоха. По-късно тук оставя следи и тракийското племе беси. Разкрити са основите на селище от ІV в. пр.Хр., пострадало от келтите в края на първата четвърт на ІІІ в. пр.Хр.

През 46 г., въпреки упоритата съпротива и въстанията на тракийските племена, Тракия е колонизирана от римляните. Завареното в района на Хисаря тракийско селище бързо се разраства, за да се превърне през ІІІ и ІV в. в значителен градски център. За защита от зачестилите готски нападения (при едно от които през средата на ІІІ в. градът е опожарен) се изгражда отбранителна система на селището – дебели и високи крепостни стени. Все по това време градът е свързан чрез път с Филипополис. Селището е построено по всички изисквания на тогавашното градоустройство като голям курортен и лечебен център на римската аристокрация. Своя пълен разцвет градът достига през V и VІ в. Смята се, че той е бил и важно християнско средище – извън крепостните стени досега са разкрити седем, а в крепостната част – още две старохристиянски базилики. През втората половина на V в. градът е частично разрушен и отново възстановен по време на византийския император Юстиниан І (527–565). През VІ и началото на VІІ в. селището понася ударите на хуни и авари, а по-късно зачестяват нападенията на славянските племена. Името на някогашното тракийско селище не е известно, а името на античния град е било Диоклецианополис.

Тази част от Тракия влиза в пределите на българската държава през 815 г. В крепостната част на града са открити следи от средновековно българско селище. По време на византийското владичество (ІХ–ХІІ в.) Хисаря съществува като малък град, а след освобождението (1187 г.), с малки прекъсвания, той е в пределите на българската държава.

През 1364 г. тази част от Тракия попада под сянката на многовековното османско робство. След дълга и упорита съпротива пада и здравата Хисарска крепост. Селището е разрушено и опожарено, унищожени са много ценни антични паметници. Векове наред то пустее обезлюдено. Едва в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. около останките на западната крепостна стена възниква малко селище. Какъв е бил неговият облик трудно може да се каже, тъй като по време на Освободителната война то е почти напълно унищожено от бягащите турски пълчища.

В близките села Веригово и Момина баня (сега квартали на Хисаря), живее будно и непокорно население. През 1869 г. В. Левски основава във Веригово таен революционен комитет с председател Антон Билкин. Той осигурява пренасянето на тайната комитетска поща към вътрешния център на БРЦК – Ловеч. През февруари 1876 г. тук идват Бенковски, Волов и Икономов и възстановяват комитета. Представител в Оборище е неговият председател Антон Билкин. На 20 април 1876 г. Каблешков изпраща Кървавото писмо и до вериговския комитет. На 21 април селото се вдига на бунт. След потушаването на въстанието голяма част от вериговските патриоти са избити или изпратени на заточение. Цялото село, около 200 къщи, е изгорено. Хисарският край е освободен в началото на 1878 г. от отрядите на полк. Комаровски и ген. Карцов.

След Освобождението Хисаря се развива предимно като балнеолечебно селище. След Първата световна война започва по-значително строителство на масивни къщи, вили и хотели, при което се унищожават редица оцелели през вековете ценни паметници на културата.

►Забележителности. В града интерес представлява Археологическият музей (основан през 1933 г., модернизиран през 1960 г.), с над 4000 експоната. Запазени и реставрирани са части от укрепителната система на античния град – крепостните стени (с обща дължина 2315 м и височина до 10 м), 43 бойни кули, входните порти, шест потерни и др. Разкрити са фрагменти от античните улици, водопровод, казармени постройки, терми (бани), късноримска сграда с перистил, църковни сгради (базилики), в някои от които са открити крипти (гробници), погребални камери, надгробни плочи и други археологически находки. Особен интерес представляват римската семейна гробница (ІV в.), открита през 1957 г, останките от българското селище и др. В кв. Веригово е издигнат паметник на априлските въстаници.

►Хисаря е удобен изходен пункт за хижите “Фенера”, “Седемте партизани” и “Воден камък”.

От Хисаря до х. “Фенера” има камионен път без настилка (22 км). По него, като се пресичат завоите му по преки пътеки, до хижата се стига за около 5 ч.

От центъра на Хисаря или от автогарата с автобусите на градския транспорт се отива до последната спирка в кв. Веригово. Продължава се пеш в югозападна посока покрай бившия стопански двор, а след това на северозапад се заобикаля от юг хълмът Св. Георги и за 15 мин се стига до възпоменателната чешма, построена в памет на априлци. Продължава се на северозапад край борова гора, а след това – покрай изкоренени лозя, за 10 мин (0,25 ч) се излиза на билна заравненост в м. Янчови камъни. Пътят следва западна посока и след 10 мин (0,35 ч) се стига до разклон. Левият път води на югозапад през Караиванов рът за с. Мътеница, а десният, по който трябва да се върви, се спуска през м. Ливадите към долината на р. Мътеница. След 5 мин (0,40 ч) се минава край кладенец (вдясно от пътя), пресича се плитък дол и покрай ниви, лавандулови насаждения и през стара рядка дъбова гора се пресича рекичката Гешеви стубли (0.50 ч). Малко преди това отляво излиза път, който идва откъм с. Мътеница (по него от с. Мътеница дотук се идва за 1 ч). Вдясно от пътя на левия бряг на реката има чешмичка. Скоро в м. Кърови ливади се пресича коритото на Пукната река (1 ч). Двете реки Гешеви стубли и Пукната река, които се събират южно от Кърови ливади, образуват р. Мътеница, а вододелът им на север се нарича Червените сипеи.

Продължава се по пътя на северозапад през борови насаждения, като на две места завоите му се пресичат по преки маркирани пътеки. След 30 мин (1,30 ч) се минава южно от вр. Скалата, а след още 10 мин (1,40 ч) се излиза на открита седловина западно от него (в м. Войновски ниви). В южния край на поляната има извор. Пътят продължава на северозапад. На стотина метра след като се навлезе в дъбовата гора, вдясно от пътя се отбива пътека, която пресича поредния му завой, връщайки се отново на него при малка поляна – седловина (2 ч). По-нататък се върви по равно гористо било, траверсира се почти по хоризонтал безименна гориста кота и се стига до седловината в западното ú подножие – северната част на Кацарвълковата гора (2,15 ч). Тук пътят отново се изоставя и се тръгва по пряка пътека на запад-северозапад, през Коритски сипеи. Тя се изкачва през нискостеблена дъбова гора, като се провира между поредица скални феномени, изваяни в гранита. Сред тях е интересната природна творба Паницата. От пътеката периодично се откриват гледки към Хисаря и Мътеница, а след като се достигне билото – и към надвисналите над Пукнатата река върхове Орела, Големи и Малки Маркови камъни. След около 40 мин се излиза на пътя, по който се продължава на запад и се достига просторната поляна Големото корито – открито и също осеяно с гранитни балвани и феномени планинско стъпало на южния склон на вр. Орела (3 ч). Тук е построена красива възпоменателна чешма и ловно-туристическия заслон “Орела” (вече полуразрушен). От северния край на поляната Големото корито се отделя пътека, която води в северозападна посока към х. “Седемте партизани”, а на 300 м северозападно има партизанска землянка.

Продължава се по пътя в западна посока. След 10 мин (3,10 ч) се слиза на по-малка поляна – Малките корита, откъдето се открива панорама към вр. Фенера и хижата. Пътят прави голям завой на север, като пресича изворната област на един от изворните притоци на р. Кошовица, след което стига на седл. Катърски проход (3,30 ч). Оттук на север се спуска пътека към бившето летовище “Гена Павлова”, продължава се през билни поляни и се слиза на широка седловина, от която на юг се отделя път за с. Мътеница (3,50 ч). След 10 мин (4 ч) се стига до м. Присада, където са пресъхналата чешма и бившия заслон “Сакара”, разклонът за лет. “Гена Павлова”, х. “Седемте партизани” и с. Каравелово. Оттук до х. “Фенера” се продължава по маршрут № 133 (1 ч, общо 5 ч). Почти целият път е в много лошо състояние, с дълбоки коловози от тежките коли, извозващи дървен материал.

Маршрутът има лентова и стълбова маркировка и табелки. По обратния път се изминава за 3,45–4 ч.

От Хисаря до х. “Седемте партизани” може да се отиде по три варианта – през вр. Орела, през Маркови камъни – Ветрино и през вр. Погледец.

Оттук се продължава на запад, като се заобикаля вр. Малките Маркови камъни от север. За около 20 мин (2,20 ч) се излиза на открита билна седловина западно от върха, като се подминават последователно три отклонения на пътеки, които се спускат на север към Миризливото кладенче. От седловината на север се отделят още две пътеки – към Миризливото кладенче и към м. Ветрино.

Продължава се на запад по пътеката, която за кратко време следва главното било по източния стъпаловиден склон на вр. Големите Маркови камъни. След 10–15 мин (2,35 ч) тя напуска билото и заобикаля от север вр. Големите Маркови камъни, след което с остър завой на запад се спуска и пресича един от изворните притоци на р. Кривча. След 25 мин (3 ч) се излиза на открито, заето от просторни поляни било (североизточно разклонение на вр. Орела) – м. Ветрино. Има стари овчарници и вода за пиене. Оттук в северозападна посока се слиза по десния долинен склон на горист дол, пресича се коритото му при водослив (3,20 ч) и след 15 мин (3,35 ч) се излиза на открито склоново стъпало. От него на север, в близост до Хайдушкото кладенче, се слиза на камионния път с. Климент – х. “Седемте партизани” (3,55–4 ч). По него на запад (маршрут № 136) се стига до хижата (4,15 ч).

Вариант ІІІ. От кв. Момина баня в обратна посока се следва маршрут № 137 и за 1,25–1,30 ч се излиза на седловината източно от вр. Погледец, където е паметникът на Найден Стоянов. Продължава се с леко изкачване в западна, а не след дълго – в северозападна посока, като се заобикаля вр. Погледец от юг и се излиза на билна поляна западно от него. Следва се главното било на запад и югозапад и за 15 мин (2,15 ч) се слиза на гориста седловина. Пътеката продължава в западна посока, като траверсира главното било от север почти по хоризонтал и за 25 мин (2,40 ч) слиза до седловината източно от вр. Малките Маркови камъни, където излизат и пътеките откъм кв. Веригово. Оттук се продължава по Вариант ІІ (2,15 ч, общо около 5 ч).
149. Хисаря–х. “Воден камък” (1,25 ч)

До х. “Воден камък” (дом-паметник “Петимата партизани”) има асфалтирано шосе от кв. Миромир (6 км). По него, като се пресичат няколко от завоите му, до хижата се отива за 1,15 ч.

Шосето напуска кв. Миромир от източната му част и пресича р. Стария дол. Вляво (на югоизток) се отделя пътека, по която през борова гора се пресича големият му южен завой. Излиза се отново в м. Бичкийна (0,35 ч). Върви се по шосето на югоизток и след 15 мин (0,50 ч) се прекосява Дойчинов дол. Вляво от пътя има чешма. Шосето постепенно завива на юг и след 10–15 мин (1,05 ч) навлиза в северната част на голяма вилна зона. Преди това вляво се отделя път, по който за 10 мин (1,15 ч) се стига до хижата. Маршрутът има лентова маркировка. По обратния път се изминава за същото време.

Южно от хижата (на 1 и 2 км), в м. Гъсталака, е имало дълговременен бивак (през 1942–1944 г.) и землянка (през 1943–1944 г.) на Беговската и Старожелезарската партизанска чета.

► Удобни изходни пунктове за х. “Воден камък” са и селата Черничево (6 км североизточно от селото), Горна махала (5,5 км северозападно от селото) и Иван-Вазово (5 км югозападно и западно от селото) – около 1,15 ч.

На юг от Оборищенското понижение, Панагюрска и Стрелчанска котловина от север, р. Калаващица от изток, р. Тополница от запад и югозапад са южните разклонения (предпланините) на Панагюрска Средна гора, на много места пряко свързани с главното ú орографско било. Тази гъста редица от косо разположени ридове (с най-висок вр. Букова могила – 974 м) се отличава с редица природни забележителности и впечатляващи места, свързани със значими събития от българската история. На този район, който е близо една трета от площта на Панагюрска Средна гора, нашата географска и туристическа литература е голям длъжник. Тук има големи възможности за организиране на разнообразни и интересни маршрути.

Удобни изходни пунктове за този район са Поибрене, Оборище, Панагюрище и Стрелча от север, мах. Нейкьовец от запад, Баня, Бъта и Попинци откъм долината на Луда Яна, Мухово, Лесичово и Калугерово откъм долината на Тополница, Елшица, Овчеполци, Росен и др.
150. Село Поибрене–мах. Нейкьовец (3,10 ч)

Тръгва се от центъра на селото и се излиза в югоизточния му край. Пресича се Слатински дол и покрай каптаж се продължава на югоизток към Дапова могила. Близо на запад е оброкът “Св. Георги”. Това е старият път, свързвал някога многобройните махали, пръснати над р. Тополница и селата Поибрене, Оборище, Мухово. За 20 мин се стига до Дапова могила, а за още десетина минути на юг – до Богданова чукара (0,30 ч). На югозапад се виждат Курилското градище и яз. “Тополница”. Оттук пътят извива на изток, навлиза в дъбова гора и след около 20 мин (0,50 ч) отново завива на юг през равни поляни. Заобикаля се Маринов дол и се излиза на обзорното връхче Проданица (1,05 ч). Продължава се на изток почти през самото било, по поляни и дъбови горички. След 15 мин (1,20 ч) се минава покрай извора Драганчовец (вдясно от пътя, в подножието на гористо връхче). След 20 мин (1,40 ч) в източна посока се излиза на главното вододелно било между Тополница и Луда Яна, през което минава асфалтирано шосе, свързващо Оборище с Мухово. Оттук до мах. Нейкьовец се продължава по шосето на юг (6 км). То траверсира почти по хоризонтал гористите западни склонове на вр. Истирьовска чукара, излиза на открито било с красив изглед към Еледжик и към далечния купол на Рила, заобикаля от запад вр. Гробова чукара и за около 1,30 ч слиза в мах. Нейкьовец (общо 3,10 ч).

На 1,5 км южно от мах. Нейкьовец, до разклона за мах. Пъстрок е паметникът на загиналите 8 антифашисти в периода 1925 – 1937 г. от мах. Пъстрок.

До мах. Нейкьовец може да се стигне и откъм село Мухово (7 км), разположено на десния бряг на Тополница, близо до язовирната стена (в полите на Еледжик). Селото има автобусна връзка с Пазарджик (43 км) и Ихтиман (30 км). Отстои на 22 км от автомагистрала “Тракия”.
151. Мах. Нейкьовец–м. Йорданови поляни (1,20 или 1,35 ч)

От мах. Нейкьовец до Йорданови поляни може да се отиде по два варианта.

От землянката за няколко минути се излиза по десния склон на дола и се продължава на изток по широка пътека. За 15–20 мин (1,20 ч) се излиза на Йорданови поляни.

► От Йорданови поляни може да се отиде до вр. Букова могила и с. Оборище, селата Баня, Бъта, Боримечково или Лесичово (вж. маршрути № 152 – 155).

От с. Оборище се тръгва на юг по асфалтираното шосе за мах. Нейкьовец и с. Мухово. Минава се източно от купеновидното гористо възвишение Илинден. По време на Априлското въстание горите около този връх дават закрила на населението. След 20 мин в м. Черковната гора вляво от шосето се отделя път, който минава високо над Меченския пролом и слиза в с. Баня. Продължава се по асфалтираното шосе на югозапад, заобикаля се от запад личният вр. Стольова чукара и се слиза на седл. Гьола, където излиза и старият път откъм Поибрене (вж. маршрут №150 – 1,30 ч). Дотук няколко от завоите на шосето се пресичат по преки, маркирани пътеки (част от стълбовата маркировка Еледжик–Мухово–Оборище).

На около 1 км южно от м. Гьола (1,40 ч) от шосето вляво (на югоизток) се отделя път, който изкачва северозападния склон на вр. Истирьовска чукара, заобикаля върха от североизток и по Злия рът слиза на открита седловина между него и вр. Проданов гроб (2,40 ч). Продължава се на югоизток, минава се покрай висока самотна канара, заобикаля се вр. Проданов гроб от юг и в източна, а след това в югоизточна посока по билото се излиза на голяма поляна северно от вр. Букова могила (3,15 ч). В южна посока за по-малко от 10 мин се излиза на самия връх (3,25 ч).

Продължава се на югоизток по гористото било. Минава се покрай могила, пресича се седловина и с леко изкачване се стига на малка поляна, източно от която е вр. Билото (3,40 ч). Тук излиза пътят откъм с. Баня и с. Бъта. Продължава се на юг-югозапад, подсичат се източните склонове на вр. Мечи камък и се слиза до м. Йорданови поляни (4 ч).

Маршрутът не е маркиран. По обратния път се изминава за същото време.

► От Йорданови поляни може да се продължи към мах. Нейкьовец и с. Мухово, към Лесичово, Бъта, Баня или към Елшица и х. “Славея”.

С. Баня е на 11 км от Панагюрище, на 4 км от Бъта и на 42 км от Пазарджик, с които има редовна автобусна връзка.

►Исторически бележки и забележителности. Останките от няколко крепости в близките му околности свидетелствуват, че местата около топлите минерални извори са обитавани от незапомнени времена. Западно от селото е Градището със следи от средновековна крепост и фрагменти от древен път, за който се предполага, че е отклонение от големия Траянов друм. Пак на запад, в долината на р. Гергицево и Градьовски дол, са намерени следи от старо селище. На северозапад, на източния вододел на Банска Луда Яна е Стражата, а под нея, над самия пролом е Меченското градище. Останки от древни твърдини, онаследени по-късно от българите, се издигат и в южния край на Панагюрския пролом на Панагюрска Луда Яна – м. Калето (Красенското кале).

Село Баня е родното място на Хайдут Велко войвода и Петко войвода. Може би от онова време е името на Велковото кладенче – на северозападния склон на Истирьовска чукара. А Ястреб от с. Баня е бил байрактар в четата на прочутия Страхил войвода. Искрите на революционния плам разпалва лично Апостолът Левски, който основава революционен комитет. По-късно, на 8.ІІ.1876 г. от Панагюрище тук идва Бенковски и се запознава с поп Груйо Тренчев-Бански, един от най-горещите съидейници и предани на въстанието дейци, пламенен патриот и самобитен поет. След тази среща поп Груйо става неотменен спътник на Бенковски. Той заклева делегатите в Оборище. Възстановеният комитет под председателството на поп Груйо става един от най-активните в района. След разгрома на въстанието селото е опожарено, а поп Груйо е заточен. Доживял свободата, той умира през 1908 г.

В центъра на селото се издига паметникът на поп Груйо – фигурата е вдигнала към небето сабя вместо кръст. На паметника са изписани част от клетвените слова “Верую в единого хъша Балканского” и имената на убитите в Априлското въстание. На североизток от центъра е възстановена във възрожденски стил къщата на Пулеви, където има музейна сбирка. В източната част на селото на главната улица е изградена възпоменателна чешма в чест на Атанас Калоянов, стотник от Априлското въстание, заточеник в Мала Азия. Също в източната част, на десния бряг на реката се намира къщата на поп Груйо, където се е състояла първата среща между Бенковски и Захари Стоянов. До нея е къщата на поп Стоян Димитров, също участник в Априлското въстание. В северната част на просторния парк се издига паметникът на заганалите в антифашистката съпротива (1941–1944).

Село Бъта (400 м н.в.) се намира на на 4 км югоизточно от с. Баня, в централната част на едноименното понижение, западно от водослива между Банска (Меченска) и Панагюрска Луда Яна. Недалеч на североизток е Красенското кале. В близките околности са намерени следи от древен добив на разсипно (речно) злато.

Населението на Бъта взема активно участие в Априлското въстание. Революционният комитет е основан в началото на 1876 г. от бътенеца Петър Терзията, а на Оборище селото е представено от Нанчо Върбанов.

От с. Баня се тръгва в югозападна посока покрай бивши овощни градини, малък язовир и ниското възвишение Маргарит. За около 30 мин се стига до м. Черешата. За същото време дотук се идва и от с. Бъта – в югозападна посока по десния (западен) вододел на Дълбокия дол.

От м. Черешата се продължава на югозапад с изкачване на полегатия горист рид Кривулите. Отначало се върви по самото било, а след това се подсичат източните склонове на вр. Сенокос. За около 1 ч (1,30 ч) се стига до горската поляна Чирикови ливади, където има малка чешма. Оттук на юг води пътека покрай (западно от) вр. Бежин за с. Боримечково, с отклонение за х. “Славея” и с. Елшица. Продължава се по друга пътека, която се отделя от северния край на поляната. Тя върви в западна посока – отначало стръмно през гората, а след това по хоризонтал подсича вр. Сенокос от юг и извежда на седловинна поляна на главното било (2 ч). От тази седловина на юг, през изворите на Криви дол слиза пътека към с. Боримечково. Продължава се на запад по главното било и за 30-40 мин (2,40 ч) през вр. Билото се слиза на поляната западно от него. Тук идва и пътеката откъм Букова могила. До Йорданови поляни се продължава по маршрут № 152 (20 мин, общо 3 ч).

С. Елшица е на 7 км от Калугерово, на 29 км от Панагюрище и на 26 км от Пазарджик, с които има редовна автобусна връзка.

►Исторически бележки. В района са открити следи от древен рудодобив. Сведения за непокорния дух на населението идват от преданията за Хайдут Найден и данните за основаването на революционния комитет през март 1876 г. от Минчо и Минко Шулекови, присъствували преди това на масовата клетва в Калугеровския манастир “Св. Никола”, един от центровете за подтотовка на въстанието в Средногорието. Когато Априлското въстание избухва, част от въстаниците се съсредоточават на 3 км северно от селото, на голямата седловинна поляна между вр. Гергювица и вр. Столово, а други отиват към Еледжик. В хода на въстанието през селото минава Хвърковатата чета (откъм Калугерово и Юруците, дн. Боримечково).

До х. “Славея” води тесен асфалтиран път (5 км – 1.15 ч). Пътят води в северозападна посока покрай лозя, ниви и борова гора. Преди да стигне хижата, той минава през седловинна поляна, на която върху скален блок има възпоменателен надпис за пътя на Хвърковатата чета.

От хижата до Йорданови поляни може да се отиде по два варианта.

От с. Боримечково се продължава в западна посока и се пресича Криви дол южно от малък язовир. Следва изкачване по горски път през дъбова гора. В м. Припора се излиза на камионния път от Лесичово за м. Йорданови поляни (3,10 ч). По пътя на северозапад след 30 мин (3,40 ч) се стига до м. Йорданови поляни.

►Исторически бележки и забележителности. Селото е приемник на древно селище. В землището му са открити 14 тракйски некропола, има следи от 9 селища-стражници и множество архелогически находки от тракийско и римско време. От тракийско време са и останките от крепост на вр. Градището (южно от м. Йорданови поляни) и на вр. Крепоста (на североизток от селото).

В района е имало силно хайдушко движение, подготвило почвата за делото на Апостола Левски, основал и тук революционен комитет. На голямото съвещание през февруари 1876 г. в Калугеровския манастир, чийто игумен отец Кирил Слепов е съратник на Левски, присъствуват и трима представители от Лесичово. Изпълнявайки взетото решение, те сформират в селото нов комитет с председател Георги Начев. До събранието в Оборище, където представител е Марин Мароджийски, Бенковски посещава няколко пъти Лесичово. На 20 април вечерта в селото пристигат пратениците на Каблешков – Стефан Ковачев и Стоян Седаров от с. Церово. В ранни зори на следващия ден цялото село потегля към Еледжик. В м. Баталите става трогателната среща с Хвърковатата чета на Бенковски. Още тогава 36 въстаници се присъединяват към четата. Шестима от тях остават с нея почти до гибелта на войводата. При погрома 56 души са убити (сред тях 15 деца), 41 – заточени, 64 къщи са опожарени, цялото село е ограбено. Септемврийското въстание от 1923 г. тук има масов характер – бизо 300 души се нареждат във въстаническите отряди, участвуват в първото сражение в м. Дъбравите, в епичните боеве за Саранбей (дн. Септември). Ръководител на въстаническите сили е Йордан Ципорков. С Кискиновата чета бродят 12 четници от Лесичово, а през 1941–1944 г. от селото излизат 103 партизани и селото си спечелва името “Малката Москва”. Дълъг е списъкът на ятаците, политзатворниците, интернираните. В Отечествената война вземат участие 216 души. В борбата против фашизма и в Отечествената война лесичовци дават 57 жертви.

В центъра на селото се намира мемориалът “Три поколения, една цел - свобода”, издигнат в памет на загиналите от селата през 1923–1925 г., 1941–1944 г и в Отечествената война.

От с. Лесичово до м. Йорданови поляни води камионен път (10 км – 2.30 ч). Отначало се следва асфалтираното шосе за с. Боримечково, което излиза от североизточния край на селото. След около 1,5 км, преди то да пресече долинката на Криви дол, от него на северозапад се отделя чакълен път. По него се минава покрай каменна чешма (вляво на пътя) и за 1 ч се стига до разклон. Продължава се по дясното разклонение покрай запустели черешови градини, лозя и ниви. След 30 мин (1,30 ч) се стига до втора голяма чешма с корита. Оттук започва леко изкачване през м. Припора. Пътят извива през рядка нискостеблена дъбова гора. Подминава се разклонът за с. Боримечково, което се вижда насреща, и се излиза на историческите Йорданови поляни (2,30 ч).

Маршрутът не е маркиран. По обратния път се взема за същото време.

Спазваме официалното географско название Овчите хълмове – един от уникалните средногорски природни феномени, сравнително малко познат. Иначе е по-правилно те да се наричат Овчеполските хълмове, тъй като полето около тях е Овчеполско, а най-близкото селище е с. Овчеполци. А защо не Люляковите хълмове, тъй като отвред са потънали с люлякови храсти. Наред с люляковите храсти в изобилие се редуват редици от липички, изящни дугласки ели и още много красиви горски видове. Върховете на хълмовете са оголени, послани с ароматни треви и билки или нащърбени от скалисти зъбери. И все пак народната топономия трябва да се спазва, тъй като имената, дадени от народа са не само най-точни, а и са свързани с историята на региона.

Овчите хълмове са най-южната издънка на Панагюрска Средна гора. Главната им орографска ос с посока северозапад-югоизток е забележително праволинейна, маркирана от двуглавия масив на връх Гъзера (521 и 507 м), триглавия връх Главата (508 м), който е централен, и от Острия връх (501 м) – най-личен във всяко едно отношение. Още пò на югоизток, през ниска седловина (през която прескача шосето откъм Пазарджик за Овчеполци и по-нататък за Панагюрище, Стрелча и Хисаря) е Дългият баир (351 м) и Могилата (405 м). Най-висок е Гъзера. Независимо от сравнително малката си височина от няколко стотин метра, те правят несравнимо впечатление със своята морфология и величие, откъдето и да се погледнат. А погледнати от юг, от равна Тракия, са направо импозанти. И това е първата им забележителност. Втората е, че те представляват вулканска верига с един централен вулкански апарат (нек), голям вулкански покров на северозапад, където като че ли има поне още един централен канал (едва разкрит от денудацията) и поредица “паразитни” вулкански гърла южно и паралелно на главната редица. Нека да напомним, че вулканите са били подводни. Третата уникална забележителност е, че тук е налице един почти инициален вулканогенен релеф, което при подводния вулканизъм е изключителна рядкост. Изградени са все от вулканични или вулкано-седиментогенни скали: андезити, андезитови кластолави и брекчи, трахиандезити, туфобрекчи, туфи, туфити, т.е. освен лавови скали има и скали от вулканска пепел. За отбелязване е и фактът, че те са белязани и от най-древната ни история.

В северозападното подножие на хълмовете е прилепнало с. Овчеполци. Това подножие е по-рязко и стръмно от югозападното, където е с. Росен. По-далеч, на северозапад, е с. Цар Асен, а на югоизтокп – с. Черногорово. Най-удобни изходни пунктове за хълмовете са Овчеполци и Росен.

►Исторически бележки и забележителности. Непосредствено на юг от селото има два оброка – “Св. Георги” и “Св. Троица”. Има предположение, че някога тук е имало голям манастир, споделил съдбата на повечето такива свети огнища при падането на българските земи под турско иго. Югозападно от селото се издига конусовидният връх – Острият връх (главният централен вулкански апарат на еруптивните хълмове). По него има множество следи от древен градеж и керамика. П. Делирадев го описва като Гюргов град или Гюргово кале, което, подобно на Панагюрските крепости Реман и Мечка, продължително давало отпор на турските заевоеватели и било превзето, според легендата, с хитрост. Една нощ турците залепили запалени свещи по рогата на стадо овни и ги подгонили към крепостта. Суеверните бранители начело с войводата побягнали и напуснали крепостта. Воеводата бил посечен от турски ятаган близо до светата обител “Св. Георги”, където потърсил закрила и убежище. Там бил и погребан, след което манастирът бил разрушен и изгорен.

И с. Овчеполци е имало свои представители на историческото събрание в Оборище, подготвяно за Априлския бунт.

Недалеч до някогашния манастир е м. Росен, където в изобилие расте билка росен (Dictamnus albus). По стар обичай, дошъл от древността, на Петдесетница тук са идвали от околните села да се търкалят из билките за здраве.

И от двете села вр. Гъзера се вижда ясно. От Овчеполци към него води широк път, който излиза от югозападния край на селото и бързо се изкачва на седловината, където е построен голям изкуствен водоем. От него се продължава по широк път, който върви по хоризонтал на северозапад (фактически това е трасето на канала) и свършва в северното подножие на вр. Гъзера, откъдето върхът се изкачва бързо и лесно по една от множеството “кози” пътеки през храстите. Доук от Овчеполци се идва за 0,45 ч, като денивелацията е само 175 м.

От с. Росен до върха се стига за около 1 ч по ясно очертан път, северно от селото, през почти запустели лозя в местностите Токмашка кория и Далмасаница. Върхът се вижда непрекъснато, ориентири не са необходими и той се изкачва лесно и бързо от южната или западна страна. Денивелацията по този маршрут е малко по-голяма, около 250 м.

Вр. Гъзера е плоско вулканично плато, изградено изцяло от кластолави. Осеян е с множество стърчащи канари, по които гнездят скални орли. Той, както и останалите върхове по билото, е изключително обзорен. На юг се шири Тракия с тъмнеещите, надвесени над нея Родопи и процепа на р. Въча. На югозапад се надига куполът на Рила, а северно от него са диплите на Черни рид, Еледжик, Голак и Белица, зад които е загатната и Витоша. На преден план на север се виждат Асарел, Братия, Буная, пò назад е Богдан, а източно от него са Чивира, Алексица, Фенера, Козя грамада, Орела та чак до Стряма и оттатък масива на Братан. Зад тях се намират десетки старопланински първенци начело с масивите на Ботев и Триглав, западно от тях са Купена и Амбарица, а след кратко “прекъсване” – Паскал и Свищи плаз.

Плитката седловина дели Гъзера от югоизточният му събрат, с който си приличат като близнаци, само дето този е малко по-нисък. Следва спускане към седловината с водоема (1,30 ч) и изкачване по западния склон на Острия връх.

►Забележителности на Острия връх. Две неща веднага привличат вниманието на Острия връх: множеството хидротермално променени късове (индикация за орудяване) и изобилието от керамични късове. При започналите през 2006 г. археологически проучвания и разкопки тук са разкрити няколко фрагмента от зидове. Установено е, че тук се намират руините на голяма средновековна крепост. Крепостните стени ограждат върха и територията около него на площ 10-ина дка. Навсякъде, с изключение от юг, крепостната стена е двойна с разстояние 10-15 м между стените. Те са изградени от ломени вулкански скали (андезити, андезитови кластолави), споени с бял хоросан. Зидовете са дебели над 2 м. Източната външна стена е имала четири кръгли кули. Крепостта е била с два входа, сега напълно разрушени, градени с червен хоросан. Във вътрешността на крепостта има останки от сгради. За една от тях, правоъгълна, с размери 3,4х4,2 м и дълбочина – 2 м, се предполага, че е водоем. Тук се намират керамични останки, тухли, керемиди. Открити са железни върхове от стрели и медни монети, намерена е мраморна оброчна плочка на тракийския бог Херос. Счита се, че крепостта е от времето на Дунавска България и е била разрушена чак при падането на България под турско робство.

На Острия връх е имало древно тракийско светилище. Такова е имало и на съседния връх Главата, а вероятно и на други места из този скален лабиринт.

В южното подножие на хълмовете има поредица от паразитни вулкански куполи. На два от тях личат насипани тракийски могили (наскоро там са проникнали иманяри). Голяма тракийска могила има и на най-югоизточния връх, неслучайно наречен Могилата. С тракийски могили е осеян и целият район наоколо, особено на север към селата Смилец и Дюлево. На запад има множество “руднични” тракийски могили. Наблизо на северозапад (3 км) е златорудното находище “Цар Асен”, а речно злато се е промивало по цялото корито на р. Луда Яна, която опасва хълмовете от югозапад. В подножието на Острия връх има орудяване – сред останките от тухли, керемиди и керамика се срещат излужени рудни късове, шлака, топилки. Знае се, че траките са били добри рудари, особено ненадминати в търсенето и разработката на разсипно и коренно злато. Рудните находища, разработвани от траките, са били зорко охранявани. Затова твърде вероятно е българската крепост на Острия връх да е издигната върху древно тракийско селище и крепост.

Изкачването на Острия връх отнема по малко от 0,30 ч (2 ч). Самият връх, осеян със скални балвани и грамади, е древно тракийско светилище. Изграден е от много здрави зеленикави скали (андезити), които маркират някогашното вулканско гърло. Във връзка с това е и характерната му куполовидна морфология. На северния връх до тракийското светилище е издигната антена на мобилен туроператор. В югозападната му част ясно се различава още едно вулканско гърло, а на югоизток (всъщност южно от съседния връх Главата) – още три такива. И оттук гледките към Панагюрска Средна гора, Балкана на север и Родопите на юг, са безкрайни.

Маршрутът продължава по билото на югоизток, със слизане към седловина и изкачване на вр. Главата (2,30 ч), а след това в същата посока към обширната седловина, която отделя най-източния връх Могилата (3,15 ч). Ясно очертана пътека няма непрекъснато, но независимо от скалистия терен, движението е леко и приятно. Обширната седловина, през която минава шосето за Пазарджик и Стрелча през Овчеполци, е заето от поляни и мери, някогашни обработваеми земи, лозя, овощни градини.

Маршрутът продължава по широк грунтов път на югоизток, покрай (северно от) ниското гористо връхче Дългия баир. Изкачването на вр. Могилата отнема още 0,30-0,45 ч (4 ч). Върху плоското лоно на върха се намира споменатата вече голяма тракийска могила.

Връщането може да стане към с. Овчеполци (3 км) или Черногорово (4 км). Маршрутът не е маркиран.
157. Из Петричкия пролом на р. Тополница (двудневен преход – 13 ч)

Петричкият пролом е най-дългият не само от поредицата проломи по р. Тополница, но и от всички проломи в Средна гора. Започва от с. Петрич и завършва при с. Калугерово. Почти по средата му е вместен яз. “Тополница”. Общата дължина на пролома е около 40 км, като от с. Петрич до с. Поибрене, където е “опашката” на язовира, е 14 км, а от с. Мухово, където е язовирната стена, до с. Калугерово са 26 км. Самият яз. “Тополница” е с дължина около 12 км.

В Петричкия пролом се намират селата Петрич, Поибрене, Мухово, Лесичово и Калугерово, а по склоновете му са пръснати десетки махали и вилни зони. Проломът предлага отлични условия както за пешеходен маршрут, така и за воден, коло- и автопоход. Маршрутите могат да бъдат комбинирани между два или повече видове туристически преходи.

Из пролома се намрат много природни и исторически забележителности, които са описани на съответните места в текстовете към основните изходни пунктове и в маршрутите.

От с. Поибрене маршрутът може да се продължи по няколко варианта: покрай левия бряг на язовира, покрай десния бряг или високо горе над язовирното езеро, по левия или десен долинен склон. Първите два варианта са изключително трудни, на места с “екстремен” характер. Точно описание не може да се препоръча, защото то зависи от нивото на язовирното езеро, което е много променливо. В повечето случаи липсват пътеки и движенито трябва да следва многобройните капризни извивки на язовирните заливи, на места през непроходими гъсталаци. Тия два варианта изискват добра подготовка, детайлно предварително проучване (трасиране) на маршрута и изключително голямо внимание при самите преходи.

По левия долинен склон може да се осъществи преход от с. Поибрене на юг покрай или през Драгойнов рът, вр. Богданова чукара, вр. Градище (563 м) – мах. Тропев рът (1 ч от Поибрене, общо 4,30 ч). На юг покрай (западно от) вр. Гульова чукара (660 м), пресича се Дреновски дол покрай красивия му залив в язовира (5 ч), а след още 30 мин – още един дол и се излиза на рида Кучката, западно от вр. Божурат и мах. Нейкьовец (6,15 ч). Оттук на югоизток по пряка пътека през горист и стръмнодолинен дол, който образува дълбок залив или покрай (западно от) вр. Божурат и мах. Нейкьовец се стига до мах. Грамада (7 ч), западно от вр. Глушчева чукара. Продължава се в посока запад- югозапад за по-малко от 1 ч и се слиза при стената на язовира и с. Мухово (7,45 ч). Тук се организира нощувка. По тази отсечка се минава покрай Курилското градище и Тропеврътското градище. По целия маршрут се откриват красиви гледки към язовира, на много места се отбиват и удобни пътеки, водещи до него.

По десния долинен склон преходът е по-лесен. От с. Поибрене се следва шосето до спортната база “Поленето” (1ч или общо 4,30 ч), която е на “шийката” на един потопен от язовирните води меандър, близо до бившия водослив на Мътивир в Тополница. Сега водите са образували голям полуостров. Следва пресичане на р. Мътивир, което при маловодие се извършва на по-малко от 1 км западно от базата, но при високи води – на около 3 и повече километра в същата посока. До този брод се идва по пряк път откъм мах. Ралчовци (вж. Маршрут № 41, обратен вариант, който се следва и до с. Мухово – 7,30 ч).

Втората част от двудневния преход върви покрай шосето Мухово–Лесичово–Калугерово и предлага много варианти по грунтови пътища и пътеки все покрай реката. Преходът, който на пръв поглед изглежда малко скучен, е изключително приятен заради интересната проломна долина и самата река. Високо горе остават Любнишкото кале (десен долинен склон), руините на Градището и вр. Крепостта (ляв долинен склон), минава се покрай историческата местност Дъбравите, а след с. Лесичово, високо на десния бряг на Тополница се вижда и Калугеровският манастир. Преходът се изминава за 5,30 ч.

Авто- и колопоходите могат да се осъществят изцяло по асфалтов път (общо около 55 км), с опорни пунктове: с. Петрич – с. Поибрене – с. Оборище – мах. Нейкьовец – с. Мухово – с. Калугерово.

Воден поход може да се осъществи при есенното или пролетното многоводие и след актуална справка (сведение) за изпускане на води от язовирите “Душанци” и “Тополница”.

Маршрутът (около 40 км) започва от с. Петрич (възможно е и от Чавдарското долинно разширение) и представлява спускане по бързи води до “опашката” на яз. “Тополница” (около 1,30 ч). Следващата отсечка, по самия язовир, е гребане до язовирната стена (2,30 ч). Третата отсечка представлява отново спускане до с. Калугерово (възможно и до Марица) – 3,30-4 ч. Всеки воден поход изисква конкретна подготовка, предварително оглеждане и запознаване с маршрута, информация, специална подготовка и инструктаж на участниците. Походът може да бъде разделен на два етапа с нощувка при бивачни условия покрай някой от заливите на язовира.

Твърде привлекателен е един комбиниран вариант, примерно: пешеходен преход (с. Петрич–с. Поибрене), воден преход (през яз. “Тополница”), колопреход – от с. Мухово до с. Калугерово.
158. Из проломите на Луда Яна

Пресичайки успоредния на главното било хребет, разположен южно от Оборищенското понижение, Панагюрската и Стрелчанската котловинки, трите основни изворни притока на р. Луда Яна (Меченска, Панагюрска и Стрелчанска Луда Яна) образуват къси, но живописни и рядко красиви проломи: Меченският, Панагюрският и Стрелчанският. От своя страна, събирайки водите си в една река след с. Попинци, те извайват четвърти пролом – Росенският. Характерно и за четирите пролома е, че са моделирани във вулкански лавови скали (андезити, андезитови кластолави, трахиандезити) и техните пирокластити (различни видове туфи). Поради това проломните им долини са тесни, на места – истински процепи, по долинните им склонове са изваяни десетки и стотици фантастични скални феномени с най-причудливи форми, а леглата им са изпъстрени с речни прагове, малки водопади, еворзионни котли и улеи. Особено впечатлителни с морфологията си са нековете, някогашните вулкански гърла и канали, през които е изтичала лавата. Този типичен вулканогенен ландшафт се отличава със специфична флора и фауна.

Проломите са трудно проходими, а при пълноводие големи участъци от тях са непроходими (особено Панагюрският). По тази причина излетите по и през тях се препоръчват само през летния сезон, при годишния отточен минимум (маловодие) и винаги с опитен водач и планинар. Като правило трябва да се знае, че дори и през лятото, при внезапно влошаване на времето и валежи (особено поройни), излетниците трябва веднага да се изнесат по най-близката пътека на високо, далеч над речното легло!

На източния водоем на реката и пролома са древните твърдини Стражата и намиращото се южно от нея Меченско градище. По средата на пролома, на десния долинен склон, е Хайдушкият кладенец. Местността е свързана с хайдушкото движение, помни стъпките на Апостола Левски, на Волов, Бенковски и други дейци на Априлското въстание.

Проломът е сравнително лесно проходим. Пеша се преминава за около 2 ч.

Панагюрският пролом е формиран между Панагюрската котловина и Бътенско-Баненското долинно разширение. Намира се източно от Меченския. Започва южно от гр. Панагюрище и завършва северно от с. Бъта. Дължината му е около 6 км, но е много по-трудно проходим от Меченския. По дъното му се минава за не по-малко от 3 ч.

Минавайки пролома, човек остава с усещането, че е попаднал сред лунен пейзаж и се е докоснал до безкрая на космоса, толкова изумително и величествено е тук. В началото на пролома, високо на десния долинен склон, е кацнал възобновеният манастир “Св. Димитър”, под който на юг се вие шосето за Пазарджик. Скални феномени с причудливи форми се редуват непрекъснато, а близо до изхода, на левия долинен склон, е Красенското кале.

В околностите на всички споменати проломи по Луда Яна и притоците й прави впечатление изобилието от следи на древни крепости, калета, градища. Освен като пазители на древните селища, проходи и пътища, една от най-значителните им функции безспорно е била охраната на старите рударски гнезда, на десетината златосъдържащи медни находища, познати още на древните траки.

Не по-малък интерес предизвикват и останалите проломи в Панагюрска Средна гора, както и проломите в цялата Средна гора, които са повече от 30.
159. По билото на Панагюрска Средна гора, от Тополница до Стряма (четиридневен преход – 26 ч)

Преходът е втори етап от панорамния поход “По билото на Средна гора”. Образува се основно от Маршрути № 76 (вариант), 80, 82 (обратен вариант), 83, 89, 114, 124 (или 125), 131, 147 (обратен вариант) и 149 с редица малки корекции, отклонения и допълнения.

По този маршрут и в близост до него се намират много исторически места и природни забележителности, които е естествено да бъдат посетени, понякога и с отклонение от маршрута. Така стои въпроса с “перлите” на туристическото Средногорие – ТВК “Бунтовна” и х. “Барикадите”, с историческите ú “столици” Панагюрище и Копривщица. С места като Клисура, Старосел и много други. Някои от тях са включени в “Стоте национални туристически обекта”.

Опорни пунктове по Маршрута са: с. Петрич (изходен пункт) – Вран камък (1 ч) – вр. Китката (2 ч) – х. “Сакарджа” (4,15 ч) – х.”Братия” (5,45 ч) – вр. Братия (6,30 ч) – Панагюрски колонии, х. “Райна княгиня” (8,15 ч); Вариант: От х. “Сакарджа” до Панагюрски колонии, където е х.”Райна княгиня” може да се отиде направо за 2,35 ч, траверсирайки от север масива на вр. Лисец, през м. Пряслопа и южно от вр. Братия (х.”Павел Пелирадев” (10,15 ч) – вр. Бич (1,.30 ч) – х. ”Кръстьо Чолаков” (12 ч); Вариант: Ако не се изкачва вр. Бич а се мине по пътя от южната му страна, отсечката от маршрута се съкращава с 15 мин. – вр. Голям поп (13,30 ч) – Копривщенски проход (15,10 ч) – х. “Богдан” (15 ч) – вр. Богдан (15,30 ч) – х. “Чивира” (1,.30 ч); Вариант: До “Чивира” от х. “Кръстьо Чолаков” може да се стигне по още три варианта: през вр. Буная – Маршрут № 115 до Срелчански проход, с продължение по Маршрут № 114, Маршрут № 125; през “Барикадите” – Маршрут № 115, 118 и 128; през ТВК ”Бунтовна” – Маршрут № 115 и 142 – вр. Чивира (17 ч) – вр. Алексица (17,30 ч) – х. “Фенера” (18,30 ч); Вариант: траверс на вр. Чивира и вр. Алексица от юг (0,30. по-малко) – вр. Орела (20,30 ч) – Хисаря (23,30) – х. Воден камък (25 ч) – Песнопойски пролом – гр. Баня (27 ч).

Маршрутът е четиридневен, средно по 6,30 ч на ден. Навсякъде има добри условия за пренощуване, с изключение районът на вр. Богдан. По целия маршрут може да се организира и колопоход.