Средна гора пътеводител 200 средна гора

С Ъ Р Н Е Н А Г О Р А

Сега в планината приемат туристи само хижите “Свежен”, “Каваклийка” (старата) и “Морулей”.

В Сърнена гора има подчертано неравномерно разпределение на маршрутите, обусловено от особеностите на планината. Северните маршрути са по-стръмни към билото, отколкото южните, а значителна част от тях са и по-къси. Това особено важи за Източна Сърнена гора, където северно от билото няма дълги речни долини. Асиметрия на маршрутите съществува и от запад на изток.

От гр. Баня на изток, към планината, няма очертани и маркирани туристически маршрути заради гъстите широколистни и иголистни гори и липсата на горски пътища и пътеки. От юг, откъм селата Върбен, Сърнегор и Златосел, на север и североизток към билото, пътеките не са маркирани.

Чирпанските възвишения с непроходимите си ниски гори също рядко се използват за туризъм. Там има три ловни хижи. Най-високият връх на възвишенията Китката (651 м) е военен обект и изкачването е забранено.

На изток от “Каваклийка” туристическият маршрут по билото на планината е затворен заради армейския полигон, който достига до Змейовския проход. Затова след вр. Каменяк и пасището Малкия Гльолджук бившият маршрут е изместен малко на юг от планинското било, успоредно на него из долината на р. Иджурска – с. Пъстрово – с. Казанка.

В Източна Сърнена гора, на изток от Трите върха, планината е ниска и гъсто обрасла с непроходим габър, люляк, бор. По планинското било или успоредно на него почти няма пътища и пътеки. Само на някои места може да се върви от север на юг или обратно на къси разстояния между няколко селца. Далеч на изток снижената вече планина е заета с обработваеми земи и там трудно могат да се очертаят туристически маршрути.

Град Баня (282 м н.в.) е разположен на ниска речна тераса, в югоизточната част на Карловското поле, в началото на Песнопойския пролом на Стряма. На изток от градчето се издигат изящните Момини гърди ( 368 м и 491 м), на запад е скалистата Луничка – последната гънка на Панагюрска Средна гора, а на югоизток в Бяла река и Стряма опират подножията на Мраченишкия дял от Сърнена гора. На север като стена се изправя Калоферска планина, чиито величествени първенци са неизменен декор на китното курортно градче.

Освен с живописна природа и минерални извори, регионът се отличава с мек климат със силно изразено средиземноморско влияние, което го определя като целогодишен балнеоложки курорт – един от най-благоустроените и бързо развиващи се в страната. Курортът има 10 минерални източника с температура на водата до 50,5° С. Водата е слабо минерализирана, хидро-карбонатна-натриева, флуорна. Тук се лекуват възпалителни, ставни и гинекологични заболявания, заболявания на периферната нервна система и гръбначния мозък, функционални заболявания на нервната система. Лечението с минерална вода е чрез къпане и пиене, прилага се ефективно и калолечение. Курортът разполага с модерна и добре обзаведена балнеоложка база. Има санаториуми, специализирана болница за рехабилитация, почивни бази, открити минерални басейни, модерни хотели. Забележителни са големите и стари екзотични паркове, потъналите в цветя дворове, улици и площади.

Градът отстои на 12 км от Карлово, на 15 км от Хисаря и на 47 км от Пловдив. През Баня минават много от автобусните линии, които водят към сърцето на Братан – селата Мраченик и Свежен.

►Исторически бележки. Източно от гр. Баня, в м. Плоската могила са открити първобитни жилища, различни съдове, оръдия на труда и др. от 4000 г. пр.Хр. И въпреки че нишката на историята се губи някъде докъм ХІІІ–ХІV в., едва ли минералните му извори са останали тайна за живелите преди това. Интересен е фактът, че в едно бейско завещание от 1496 г. селището се споменава като “град” с много воденици и тепавици по р. Стряма (Гьопса).

►Градът е най-удобният изходен пункт за Мраченишкия дял на Сърнена гора, който е почти непознат на нашата туристическа общественост.
160. Село Свежен–х. “Свежен (1 ч)

До с. Свежен се стига с автобус от Пловдив (директно през с. Розовец – 60 км или през гр. Баня – 71 км), от Карлово (35 км) или от гр Баня (24 км).

От гр. Баня автобусът минава покрай Момини гърди. Името идва от характерната им морфология, а легендата разказва, че като станал васал на султан Мурад, цар Иван Шишман му дал за жена сестра си Мара (Кера Тамара). От Търновград за Филибе (Пловдив) една нощ шествието с момата пренощувало на това място.

След това се минава край яз. “Домлян” и през с. Домлян се навлиза в най-западната част на Сърнена гора. След с. Мраченик шосето с много завои на изток преодолява значителна височина, след което слиза плавно в продълговатата планинска долина на р. Свеженска. В дъното ú като шарена черга се виждат покривите на с. Свежен.

►Исторически бележки и забележителности. За първи път се споменава в данъчни регистри от 1415 г. Старото му име е Аджар. През 1934 г. е преименувано на Свежен.

През 1987 г. старата част на Свежен е обявена за архитектурно-исторически резерват. Тук, в северната част на селото, са запазени повече от 100 възрожденски къщи, уникални образци на българската жилищна архитектура от ХVІІІ-ХІХ в. Вляво над главната улица е Касапнята, където през август 1877 г. са изклани от турците 100 аджарци (650 души са изкланите по това време в селото), заедно с даскал Гено Серафимов. Наблизо вляво нагоре е къщата му, под която е запазено скривалището на В. Левски. Най-малкият син на даскала е полк. Серафимов – прочутият герой на “Родопската Шипка” от есента на 1912 г. По време на антифашистката борба будното възрожденско село дава 34 партизани и над 100 ятаци, концлагеристи политзатворници. Броят на интернираните е 83.

Западно от селото се издига вр. Кадрафил (870 м), където има малък паметник на починал от раните си четник от четата на Х. Димитър. Според легендата, ревностно поддържана и днес от свеженци, тук е издъхнал самият воевода Хаджи Димитър. Всяка година на Илинден тук се провеждат вълнуващи възпоменателни събори.

От селския център се тръгва по улицата, на юг към към паметника на загиналите във войните, след което се завива на север по стръмна уличка. Извън с. Свежен следва леко изкачване на заравнеността Лясковото. Насреща, на планинското било над буковата гора, се вижда х. “Свежен”. Преди доста години на заравнеността е била една от големите градини с маслодайна роза на свеженци. Коларският път свършва до рида Тодоркиното (0,35 ч). На юг маркираната пътека започва да обхожда наклонено пасище. С лек наклон се завива на изток и след това на североизток и се навлиза в букова гора. След кратко разстояние пътеката става почти равна. Маршрутът навлиза в по-гъста гора и минава през три долчета. След четвъртото долче следва късо изкачване през поляна и неочаквано за още 0,30 ч. се излиза на равната поляна пред х. “Свежен”.

Хижа “Свежен” (1060 м н.в.) е построена на равна поляна в местността Чатал дърво, южно от гористото връхче Шоповото. Разполага с 36 легла и обширна столова за два пъти повече туристи. Хижата, стопанисвана от карловското туристическо дружество “В. Левски”, е отдадена под аренда на чуждестранна компания и се развива и като база за конен спорт.

На север от х. “Свежен” за 4 ч се отива до жп гара Калофер. На североизток (за малко повече време) се отива до казанлъшкото село Александрово и жп гара Тъжа. На изток са хижите “Братан” и “Каваклийка”.

От селото до хижата има и друг маршрут. Тай е два пъти по-дълъг, но е по-лек. Очертан е по камионен път с малки наклони и през топлото полугодие до хижата могат да се изкачват леки коли, камиони и микробуси.

От центъра на с. Свежен се върви на юг, леко нагоре по главната асфалтирана улица. Минава се покрай голяма каменна чешма. Надпис на плоча осведомява, че през август 1877 г. турска войска и башибозук са изклали в околностите 200 аджарци, а общо в селото – 650 души. Централната и южна част на селото е била напълно опожарена.

Неусетно се излиза на юг от селото и се стига до разклон (0,35 ч). Право напред асфалтирано шосе достига кръстопътя Черешата, от който на юг се слиза за с. Златосел, а на югоизток друго шосе води за с. Бабек – гр. Брезово – Св. Николския проход (респ. към Чирпан и Павел баня).

От първия разклон се отбива вляво по черен път с табелка-показалец за х. “Свежен”. Пресича се Габров дол (началото на р. Свеженска). Първоначално на югоизток пътят леко се изкачва и е опороен. Завива на изток и североизток и извежда на заравненост – бивши обработваеми земи, сега пустеещи. Пътят криволичи на изток, север и изток, покрай борова гора, през която се вижда яз. “Свежен”.

След язовира следва слизане из дълга продълговата седловина (1,20 ч). Зад нея пътят продължава през пасища покрай боровете. Постепенно той завива на изток през буковата гора Голямата кория (1,35 ч) и с остър ляв завой започва изкачване. След няколко полегати завоя за още 0,25 ч се излиза на равната поляна пред х. “Свежен” (2 ч).

От жп гара Калофер се тръгва на запад по широк път. С ляв завой той минава по бетонен мост над линията и се насочва на юг през м. Къра. За 20 минути се минава вляво (източно) от планинското долче Демир алан, където е чешмата Тухлата. По ляво отклонение на пътя се преодолява ниското връхче Стойковото, обрасло с дъбова и борова гора. За още 30 мин (0,50 ч) се достигат Радичеви ливади. Следват пасища, в края на които пътят свършва и с десен завой широка маркирана пътека навлиза в широколистна гора. Пътеката с много завои на югозапад пресича каменист терен. Местността се нарича “Върти гъз”. С доста криволици маркираният маршрут извежда на равните пасища Гьолджука до паметника на братя Стефан и Нанко Радеви – антифашисти, убити тук през 1925 г. Вляво, на изток от паметника, черен път води из равните пасища Гьолджука (край близка двуетажна овчарска къща) и слиза в казанлъшкото с. Осетеново.

До паметничето е “голямото изкачване ” по маршрута. На юг по вододелния хребет, между долината на р. Саплама от изток и долината на р. Свеженска от запад, маршрутът плавно се изкачва и за около 3 ч преодолява едва 200 м разлика във височината до хижата. Тревясал маркиран път на юг прекосява поляни и за 15 мин обхожда от запад по-високо пасище. Нататък се минава източно от възвишението Белите камъни. Вдясно до пътя има ниско стълбче с отбелязване на границите между Калоферското и Свеженското землище. През следващите 30 мин с плавно изкачване се излиза на седловината Стоев гроб. След нея маркираният маршрут подсича от изток вр. Букова могила (989 м). След още 15 мин на юг е седловината Мечкарски трап. Вдясно от нея е чешмата Капакли бунар, от която има пряк изоставен коларски път до с. Свежен.

От седловината Мечкарски трап все на юг следва леко изкачване по маркиран коларски път. Задминава се тревистото връхче Попка и след него – поляните Гонивото. Вече е изкачена значителна височина и маршрутът достига разклонение (3,40 ч). На изток от разклона камионен път слиза в долината на р. Суха Саплама и от местността Чатарлъка на север, по планинско макаданово шосе из долината на р. Саплама, може да се отиде в казанлъшкото с. Александрово (18 км).

От разклонението все на юг по гористия рид маркираният камионен път едва забележимо се изкачва, прекосява седловинката Палата и след нея довежда до х. “Свежен” (4 ч).
163. Село Александрово–х. “Свежен” (4 ч)

Село Александрово (470 м н.в.) се намира в най-западната част на Казанлъшката котловина, в малък пролом на р. Тунджа, изрязан в средногорския склон. Селото е разположено на десния бряг на р. Тунджа, при водослива със средногорския ú приток Крива река. В околностите му има десетки тракийски могили, а на вр. Голям Висок (931 м), южно от селото – развалини на древна крепост. В поречието на р. Крива (Саплама) има следи от древен добив на разсипно злато, а по околните върхове (особено в района на вр. Букова могила) – десетки рупи от древен добив на коренно злато.

От площада в селото се излиза южно от него. Асфалтът свършва и на югозапад шосето е с макаданова настилка. Нататък, с много завои, се обхождат суходолия по високите източни склонове на долината на р. Саплама. Името ú означава “забита” в планината. В местността Куцовото е куполът на вр. Малък Лом. В тази местност е имало средновековно село. Друго средновековно село е имало вляво над пътя в м. Селището около вр. Голям Висок.

След като отново описва поредица от завои из суходолията, шосето минава над Сладкия дол и излиза на Габърови ливади. Околността е известна като Кралимарков камък (1,20 ч). Маршрутът се отправя на югозапад из дъбрави, като в горния южен край на поляните Куцовото се подминават изоставени кошари. Прекосява се по дължина продълговатата Джамбазова поляна, в началото на която (на 50 м вдясно) има чешма.

На юг долината на р. Саплама вече е съвсем стеснена, със стръмни гористи склонове и шосето е като алея в широколистна гора (2 ч). Хоризонтът на юг се затваря от билото на Сърнена гора с неговите върхове Самодивец и Сливово градище. Ромонът на реката постоянно спохожда равното приятно вървене по маршрута. Задминава се полянка с изоставена къщурка. При м. Белите камъни се прехвърля по мост на западния бряг на реката. Високо горе на 800 м е защитената природна местност “Зелените дървета”. Шосето довежда за още 25 мин до разклона Чаталлъка (Пладнището). На Пладнището има три постройки, едната от които е ловна база. От с. Александрово дотук са общо 2,25–2,30 ч.

От Пладнището на запад-югозапад край трите постройки се продължава по камионен път по долината на р. Суха Саплама. Нейните начални потоци ветрилообразно извират от вр. Букова могила, вр. Шоповото и м. Орела. Маршрутът увеличава наклона в последната си част. В дъното на долината камионният път започва да описва стръмни завои нагоре (на запад), из бивши сечища, сега обрасли с нова гора. Излиза се на равния вододелен рид (3,40 ч) между реките на Саплама и Свеженска. Дотук няма туристическа маркировка, маршрутът няма разклонения.

Право на юг, по гористия вододелен рид маркираният камионен път едва забележимо се изкачва, пресича седловинката Палата и хоризонтално довежда до х. “Свежен” за още 20 мин (4 ч).

От х. “Свежен” се тръгва на югоизток по билната маркировка. Минава се през местността Вълчов трап и се слиза леко на седловината Орела, където идва коларски път откъм яз. “Свежен”. На изток е ниският тревист Еленски рът. От него се открива интересна гледка на север към Калоферска Стара планина с вр. Ботев, скалистата долина на р. Тъжа, масива Триглав. На Еленски рът има 5 тревясали, съвсем ниски некрополни могилки, които сочат, че наблизо е имало древно тракийско селище, най-вероятно рударско. С леко слизане на югоизток (из борова гора) се достига ловният заслон “Хайдутина” (1 ч). На изток от него, в гористото долче има леденостуден извор със същото име. Все на юг-югоизток из рядка букова гора се излиза на равното тревисто гърбище на вр. Погледец (Бакаджика). Завива се на изток по плоското било. В далечината се вижда х. “Братан”. Слиза се на седловинка. Маршрутът отново поема леко нагоре по склона. На север е връхчето Карамаркова джугла, похлупено с шапка от букаци. На юг край гората има чешма. Подминава се местността със седловина Пантьови локви и по наклонени трънясали поляни се слиза на седловината Чепилова нива (2,15 ч). От юг, откъм с. Розовец, дотук се изкачва горски път. На север слиза пътека до местността Чаталлъка (Пладнището) в долината на р. Саплама.

Чепилова нива е историческо място, свързано с действията на партизанския отряд и бригада “Хр. Ботев”.

На изток, из дъбова гора, с леко изкачване на редуващи се полянки, се минава през местността Генчов чардак. Маршрутът нататък подсича от юг вр. Сливово градище. На него сред дърветата има развалини от стара крепост със стени от суха зидария. Предполага се, че от нея, със сигнални огньове от Дунава, през вр. Пиргос в масива Триглав, бързо са се пренасяли вестите към Константинопол за нахлуващи варварски племена. Досега крепостта не е проучвана. Леко се слиза на седловинка преди вр. Самодивец (2,45 ч), който е втори по височина в Сърнена гора. С плавно изкачване на изток, а след това почти по хоризонтал, по черен път през южния склон на вр. Самодивец, се достигат наклонени поляни със стълбове за високо напрежение в местността Копилищница (3 ч). Завива се на североизток по разширилия се път. Нагоре в букова гора е местността Кулата с останки от градеж от турско време. След нея към маршрута излиза камионен път от долината на р. Саплама и с. Александрово. След този разклон са развалините на Колониите (тук имаше летен ученически лагер на с. Розовец) и близо 50 частни вили. Маркировката се съединява с шосето, което идва тук от Св. Николския проход. Съвсем наблизо отсреща е х. “Братан” (3,30 ч).

До м. Чаталлъка (Пладнището) се следва Маршрут № 164 (2,30 ч). Оттук камионен път води към х. “Братан”. Пътят е на изток по северния бряг на р. Саплама. От двете страни на наклонена нагоре поляна има следи от малки къщи на бивш горски пункт. Камионният път завива на изток-югоизток, из много стеснената вече тясна и дълбока гориста долина. След 20 мин с остър завой се минава през дол, който е десен начален приток на р. Саплама. Все из гора за още 30 мин (3,20 ч) нагоре се достига водосборът на двата начални потока на реката. Започват десетина еднообразни нагоре и изтеглени завои на камионния път с обща посока на югоизток. Излиза се високо горе на равна гориста местност северно от вр. Самодивец и местността Кулата. На север по камионния път се минава край м. Колониите. Завива се на север-североизток. Камионният път отива до планинско шосе, което се изкачва дотук от Св. Николския проход. Вече по шосето (съвсем наблизо) се стига до х. “Братан” за около още 1,20 ч (4,40 ч).

►Исторически бележки и забележителности. Множеството останки от гробища, църкви, манастирища, могилни некрополи и селища в района говорят, че в този слънчев край винаги е кипял живот. Крепости е имало на вр. Сливово градище на север, на вр. Градището на запад, на Кисьов връх (Калето) и Св. Колос на юг, на вр. Змейовец и Стражата на изток. Северозападно от селото е разкрито ранновизантийско селище, а на североизток се намира уникалният археологически паметник Кутела (Казанкая).

През турско робство е било чисто българско село и се е славило с добива на розово масло. Селото е включено в комитетската мрежа лично от Апостола Левски. Неговото скривалище в двора на комитетския касиер поп Никола е реставрирано през 1968 г.

В центъра на селото се издига паметник на загиналите във войните розовчани и възпоменателна чешма паметник на загиналите в района през 1877–1878 г. руски освободители. Южно от селото е издигнат паметник на загиналите в антифашистката съпротива (1941–1944).

Интересно е да се знае, че от селото е родом Гюро Михайлов, войник от източнорумелийската милиция, известен с това, че през 1880 г. загива в пожар, отказвайки да напусне поста си в горящата сграда.

От площада на селото, където е автобусната спирка, се тръгва по улица на север и се подминават последните къщи. В северна посока има коларски път за седловината Чепилева нива, а на север-североизток е маршрутът за х. “Братан”. Ориентир са металните стълбове за високо напрежение към хижата. Първоначално пътеката води нагоре из хълмист терен, сред пасища и нискостеблена широколистна гора през местностите Могилите и Сурлю. Заобикаля се височината Добрева турла и Гърков камък. Започва значително изкачване в най-високата част на планината през гората Маркова кория и се върви по дъното на дол. Минава се покрай чешмичка, широколистната гора става по-висока и стройна. Описват се няколко стръмни завоя в местността Кошерето и се излиза на скалист хребет. Излиза се от гората и се продължава по наклонените поляни на Копилищница. В горния им край (2 ч) наклонът рязко намалява и се върви по широк камионен път през букова гора. Край местностите Кулата и Колониите за още 30 мин се пристига на х. “Братан”.

На юг от х. “Братан”, по поляната с късо слизане се стъпва на планинското шосе за Св. Николския проход. След 1 ч се минава през дълбоко долче с вода, която слиза отляво, от извора Алагьозовец (Шарените очи). След дола има ляво отклонение. Оттук нататък се оформят два варианта на маршрута.

В “Царственик” на Паисиевата история (издаден от Хр. Павлович през 1844 г.) се споменава за похода на султан Мехмед ІІ срещу Сърбия през 1454 г. По това време в околността на Св. Николския проход все още имало свободна територия, пазена от болярина (войводата) Янко. Султанът отделил значителна войска под командата на Арал Юсуф паша за овладяване на тази част от Сърнена гора. “...Най-девше тамо монастир Светаго Николая, разсипаха го от основания и избиха сичките в него калугери и мирски, щото се бяха скрили. После отидоха в Турия и разориха. После в Туловското поле влезнаха, гдето нямаше войска болгарска, а простий народ...” Един от близките ридове носи името на Янковата сестра Борилца, а друг рид на изток от р. Турийска и на север от Каваклийка и днес се нарича Янкови ръти.

Равният горски път върви по самото било. На една едва забележима височинка в гората, вляво от пътя, има купчина камъни (с дължина около 37 м), за които едва след археологически проучвания ще може да се определи дали са от манастирската църква или от друг градеж. С късо полегато слизане из пасище и край борова гора за 15 мин от манастира се достига превала на Св. Николския проход с асфалтирано шосе. От х. “Братан” дотук се идва за 1,50 ч. Малко вляво (на север), до шосе, преди десетилетия е имало ханче, за строежа на което са използвани късноантични и средновековни тухли.