По Табашка река до с. Змейово (3 ч)

Използва се началното описание на маршрут № 185 до жп линията (0,30 ч). Пресече ли се тя, коларският път слиза в тясната планинска долина на Табашка река. Пътят неотклонно следва реката с малък наклон нагоре (срещу течението). От двете страни на реката се редят лозя, овощни и зеленчукови градини, вили. Задминава се Иринина поляна, минава се край чешмичка, след което долината и пътят завиват на север. Вляво остава голямата Пиралкова чешма. В миналото този път от с. Змейово на юг към с. Хрищени се е наричал Стамболски път. Вдясно и вляво продължават градините с вили, повечето вече изоставени. Задминават се последните градини и постройки и все на север започва изкачване без път и пътека, вдясно от дола Кюслювица. За 1,40 ч (2,10 ч) се излиза на открита тревиста седловина Кръстопътито. На изток се издига Башов рът, а на югозапад, на страничен рид, са вр. Крушевица и Цветен рид. На север, зад дълбоката долина на р. Радинска се издига гористият купол на вр. Бетер (809 м). Топонимът “бетер” означава нещо “по-лошо, по-зло”.Вр. Бетер е един от естествените барометри на Стара Загора – есенно време, появи ли се североизточен вятър и върхът се покрие с облак, това означава, че ще вали дъжд поне два дни.

От седловината Кръстопътито се слиза по коларски път надолу край Бегличийската чешма и се пресича Радинската рекичка. Тя се смята за началото на р. Бедечка. А “бедек” означава място, през което трудно може да мине впрегната кола. До Освобождението (и малко след това) най-южната тясна и скалиста част на долината към Стара Загора е била непроходима и дори руските полкове в началото на 1878 г. при настъпването към Истамбул са използвали “белия път” от сегашното с. Ягода, край с. Борилово и през с. Дъбрава, за Стара Загора.

След Радинската рекичка се продължава на северозапад по коларски път, край друга чешма. С леко изкачване се навлиза в южната част на с. Змейово и по улица на север се достига площада в неговия център (3 ч).

От центъра на с. Змейово на изток се излиза към възвишението Малък Бетер. На север по пътя се прекосява асфалтирано шосе, което от селото води на изток към голяма кариера. Първоначално пътят се изкачва на североизток из дъбова гора, после през борова гора и отново през стара, разредена дъбова гора. След нея се слиза по пътечка в основата на варовикови скали, където е малката карстова пещера Змейова дупка.

Според местно предание някога в пещерата живеел змей горянин, който имал в селото изгора. Щом змеят решавал да навести момата, наоколо просветвали светкавици и кънтели гръмотевици. Затова и нарекли селото Змейово. Според друго предание вр. Бетер някога е бил вулкан. Проучванията обаче са установили, че върхът не е изграден от вулканични скали, а от седиментни скали – варовици и пясъчници.

На север, над пътя, в гъста, почти непроходима широколистна гора, има отвесни пясъчникови скали, по които навремето начинаещите старозагорски алпинисти правеха първите си стъпки. Над скалите се издига вр. Бетер. Преди десетилетия той беше зает от поляна, от която са се откривли красиви гледки към по-голямата част от Средна Стара планина. Отдавна всичко е обрасло с непроходима нискостеблена гора от дъб и габър.

Слизането до площада в центъра на с. Змейово по обратния път е съвсем кратко (0,30–0,40 ч).
188. Село Колена–х. “Морулей (2,40 ч)

Село Колена (250 м н.в.) е в южния край на Люлякския проход и излаза на р. Коленска (Новомахленска) от Средна гора. Южно от него се издига уединеното Медвенско възвишение, близо на север е “Сребърното езеро”, а още пò на север – с. Люляк и Милкини скали.

►Забележителности. Южно от селото са развалините на късноримска крайпътна станция, а източно, в м. Кулята воденица има енеолитна селищна могила. Около селото има няколко тракийски могили. По вододела между р. Коленска и р. Мола върви древният път Друма (Калояновият друм “Калояне”).

Тръгва се на север покрай р. Коленска и се задминават последните селски къщи. Насреща е дълбоката планинска долина на р. Коленска, оградена от запад и от изток от височините Брумбала и Тъпана. Улицата преминава в широк камионен път, който из планинската заравненост наближава високите части на планината. От двете му страни из лозята са разхвърляни много парчета от битова и строителна керамика, които показват мястото на средновековното село Колина. Навлиза се в скалистата клисура на р. Коленска. Маркираният път е от източната страна на реката, където е чешмата Мечката, изградена като изкуствен водопад. Малко след това, вдясно от пътя, е паметникът на партизанката Наталия (0,30 ч). Следва продълговатата поляна Неделчева нива. Стига се до водослива между Малката и Голямата река (1,15 ч). На северозапад по Малката река се отделя друг път и през местността Еминовата воденица, нагоре по Калоянов друм и Червено бърдо, се изкачва към планинското било до Средочето.

Маршрутът с маркировката е на североизток в долината на Голямата река под гората Топ кория. С плавен наклон нагоре се върви из дола Отола. В местността Вдлъбнатата бахча пътят се изоставя и вдясно нагоре маркировката води по пасищата на изток. След Генчовата кошара се излиза на равната седловина Трите дървета. От нея започва слизане по маркирана пътека в гористата долина на р. Сушица. Рекичката се прескача и отново на североизток и в гората се излиза нагоре на седловинка, северно от връхчето Малък Св. Георги (2,25 ч). Със слизане на изток по маркиран коларски път през широколистна гора се излиза надолу на наклонено пасище, пресича се долче с дъбова гора и с десен завой надолу се слиза до х. “Морулей” (2,40 ч). Ако не се нощува в хижата, на юг и югоизток по асфалтирано шосе се слиза за по-малко от 2 ч до с. Дълбоки.

Село Колена е на 8 км източно от Стара Загора, а с. Дълбоки – на 12 км. Има редовна автобусна връзка.
189. Село Люляк–с. Змейово (4,50 ч)

Село Люляк (450 м н.в.) е малко планинско селце на южния средногорски склон, почти по средата на Люлякския проход. Отстои на 10 км север-североизточно от Стара Загора. Има редовна автобусна връзка. Оживява в спомените на З. Стоянов под старото си име Новата махала.

►Забележителности. Селото е забележително със старите си къщи, градени от камък и дърво.Северозападно от селцето се намират развалините на древната крепост Голямо кале, Малко кале и Градище и скалните феномени Милкини скали.

От центъра на селото се върви по главната улица на изток. След последните селски къщи камионен път завива на север и за 0,30 ч стига до Варнишки дол между големи стари каваци. Следва леко изкачване на север в гористата долина на р. Изворска. Тя се прекосява няколко пъти и през широколистна гора за още 30 мин от Варнишки дол (1 ч) се стига чешмата Извора със 7 чучура.

Все на север, за малко повече от 20 мин, се стига до голяма чешма в местността Кабата (1,20 ч). Малко след чешмата се завива на северозапад по трупчийски път без маркировка. След 300 м е местността Златанският орех. На това място след Кримската война, полвината българи от бившето планинско с. Градец се заселили за кратко тук и след това слезли надолу, за да основат с. Новата махала, сегашното с. Люляк. По-нататък, зад гористо долче, е чешмичката в Радина ливада. Маршрутът завива плавно на север, преодолява дола Сухата река и на североизток се изкачва на вододелното било на Сърнена гора (1,45 ч). На това възлово място по маршрута се завива рязко на югозапад по коларски път, в рядка стара дъбова гора. Това е древният Окръжен път. По този път с червената билна маркировка се върви приятно в гората. Той завива на запад и е от северната страна на гористите върхове Белия пясък, Черешата и Кросното. Прекосяват се дълги песъкливи поляни, слиза се в Тодоров дол и на запад по него се пресича асфалтираното шосе Люлякският проход. Зад шосето се слиза на сенчеста поляна с много орехови дървета (2,50 ч). Насреща (зад рекичката) е малката чешма Радюв чучур. На едно място от дъното на рекичката блика извор с много студена вода.

На югозапад, покрай Радюв чучур, се навлиза в много тясна гориста долина. На няколко места се пресича поток и се стига в местността Рибаря. На изток следва късо изкачване по маркирана пътека до отдавна изоставен коларски път от с. Шаново за с. Змейово. По него, като се следи маркировката, се продължава на югозапад. Излиза се на гориста седловинка източно от местността Малка Пехчевица. Започва плавно слизане в същата посока през дъбова гора и се достига горният ръб на голяма кариера във варовикови скали. По нейния ляв (южен) край се слиза на асфалтираното шосе, което води на запад по южното подножие на вр. Бетер. На юг от седловината маркировката е по черен път, в боровата гора на ниското възвишение Малък Бетер. След късо разстояние маркировката напуска пътя и на запад, по пътека се слиза на площада в с. Змейово (4,50 ч).
190. Село Шаново–с. Змейово (3 ч)

Село Шаново (300 м н.в.) е разположено в Казанлъшкото поле, южно от р. Тунджа. Тук е северният край на Люлякския проход.

Началото на маршрута от с. Шаново из планината на юг и югозапад има три варианта. Единият вариант може да започне източно от селото по асфалтираното шосе към с. Люляк и Стара Загора. Другите два варианта започват от моста на Селската река на юг.

От автобусната спирка в центъра на с. Шаново се тръгва на запад по главната улица до моста на Селската река. На юг, от двете страни на реката, се продължава по коларски път. Селската река е малка, но никога не пресъхва, защото води началото си от карстови извори по северния склон на Източна Сърнена гора. По вододелното било се надигат заоблените върхове на Черешата, Кросното, Пехчевица. На югоизток от маршрута има развалини от средновековно манастирче. Там е и изворът Гердеме. От изток, над реката, е тревистото връхче Зъмската (Змийската) могила. Нататък маршрутът навлиза в стеснената вече речна долина. От запад, из гористо долче, слиза изоставеният коларски Окръжен път (откъм превала на Змейовския проход). Нагоре, до пътя, по северния склон на вр. Бетер личат руините на средновековното манастирче “Св. Никола”. По източния бряг на Селската река са каптажите за питейна вода на с. Шаново. Малко на юг се навлиза в дълга равна поляна в долината с орехови дървета и чешмичката Радюв чучур. Отляво, от изток, минава асфалтираното шосе за с. Люляк и Стара Загора. От Радюв чучур по маршрут № 189 за още 2 ч се отива в с. Змейово.
191. Село Змейово–х. “Морулей” (8,40 ч)

От площада в с. Змейово се тръгва на изток край читалището по бетонно стълбище. След него и крайните селски къщи, по пътека се излиза в борова гора на черен път по възвишението Малък Бетер. На север, по пътя, се достига асфалтираното шосе. Продължава се по него на юг от вр. Бетер. Надолу в доловете на времето имаше уникални стари лозя “на вади” от прочутия сорт “български памид”.

Шосето криволичи из три суходолия и свършва до голямата варовикова кариера. По нейния южен край, след късо стръмно изкачване, се навлиза в коларски път с червена маркировка на североизток между полянки и дъбови горички и се излиза на седловинката източно от вр. Малка Пехчевица. Започва слизане в същата посока по изоставен коларски път. Като се следи маркировката, пътят се изоставя и на ляво се слиза до местостта Рибаря в началото на Селската река. Край нея на североизток и север се достига дълга поляна с орехови дървета и чешмичката Радюв чучур (2 ч).

От Радюв чучур право на изток се пресича Люлякския проход и след него се върви по тревистия Тодоров дол, ограден с широколистна гора. Движението е на изток по старинния билен коларски Окръжен път, от северната страна на вододелното било, покрай ниските върхове Черешата, Кросното, Белия пясък. След тези върхове равният път извежда в гората на плоското вододелно било при разклон (3 ч). На юг, през местностите Кози мар и Сухата река води път край чешмата Кабата до с. Люляк (2 ч).

От разклона на вододелното било Окръжният път завива на североизток, южно от билото и заоблените върхове Горялата могила и Изгорялата могила. Маршрутът завива на изток и неочаквано се надвесва над обширни наклонени поляни на югоизток. Пътят се губи в тревата до единични дървета и трябва да се погледне насреща, за да се види къде продължава в гората. Той завива на североизток и след кратко слизане минава през Свинския гьол, който е началото на р. Изворска. След него пътят е през дъбова гора. Излиза се на просторна равна поляна на вододелното било. На север слиза път в долината на р. Каменица, към с. Зимница. С десен завой билният маркиран път минава през борова гора, зад която навлиза на изток в дъбова гора в местността Дряна (5,40 ч). На югозапад слиза изоставен коларски път към с. Люляк, а на изток, по билото, е поляната Арманите. Тук преди десетилетия хората от с. Елхово всяка година на 2 юни правеха събори. Продължава се на изток по билото по широк камионен път. Той става равен и достига кръстовището Крушата (6,20 ч). Вляво, по маркировката, може да се слезе на североизток в близкото с. Елхово. Билният маркиран път е все на изток, минава южно от гористия връх Гръчка (Градска) могила. Минава се продълговатата горска полана Горно Равно Буче (Алибейова ливада), откъдето на юг може да се слезе в р. Коленска и с. Колена.

Още в началото на тази поляна се завива на изток и леко се слиза на седловината на билото. Това е поляната Равно буче или Орехът. От нея на север слиза път в с. Колена. Маркираният старинен път плавно се изкачва на изток в дъбова гора, от северната страна на върховете Черна могила и Висока поляна. С по-плавен наклон се наближава вр. Морулей. От запад на изток той има три коти: Мослутепе, Мелесен и Морулей. Преди първата кота маркираният път завива на юг и започва да слиза с къси завои в дъбовата гора. От Долен Карагьол до тук тя се нарича “държавната”. След продълговатата горска поляна Трънливата нива се навлиза в долината на р. Копошница и се стига х. “Морулей” (8,40 ч).

Този маршрут съвпада с пътя на главната чета на Старазагорското въстание от септември 1875 г. От Чадър могила, източно от Стара Загора, четата е вървяла из лозя нощно време на север. Пътят в началната си част не е уточнен. На 17.ІХ.1875 г. вечерта четата влязла в с. Нова махала (дн. с. Люляк) и планинците им устроили голяма трапеза. Но като видели, че са само 22 четници, не дали обещаните “много” въстаници и четата се упътила към с. Елхово и Стара планина.

От с. Люляк, по началното описание на маршрут за с. Змейово, на североизток и север за 1,30 ч се достига чешмата Кабата. Не се завива към с. Змейово, а се тръгва на север и по тревясал път в долината на р. Изворска се достига местността Старият бряст. Рекичката се пресича и все на североизток се продължава по път из дъбова гора. Той извежда на наклонените продълговати поляни Ковачев копак и се губи. Все нагоре се върви покрай единични групи дървета по поляните и се достига горният им край до дъбова гора. По дърветата има маркировка и се навлиза в гората. Със завой се пресичат на север трънясали поляни в гористия дол Кацарски трап и като свършат, се излиза на вододелното било на старинния коларски път в местността Дряна (2,40 ч). Със завой на изток по билото, с леко изкачване по старинния Окръжен път, се доближава поляната Арманите (3,05 ч) с вековна дива круша. По-нататък по равния билен път в гората се достига за 10 мин местността Средочето с паметник на партизанина М. Михайлов (Балкански). На това място идва от юг път през Калоянов друм и връх Тима.

Продължава се по пътя на изток в дъбовата гора и за още 15 мин (3,20 ч) се излиза на равната седловина Крушата. Тук централната билна маркировка за х. “Морулей” се напуска и се слиза на североизток по опороен коларски път, от северната страна на вр. Гръчка могила. Пътят минава през канаристата местност Копривка, а още по-надолу – Златюва нива, залесена с борова гора. Под нея е местността Богористи (Бог да прости) и отляво на пътя със синя маркировка е паметничето на воеводата Обруклията (Руси Кънев Карагьозелията). Водел по време на Старозагорското въстание втора чета след главната, той бил убит на това място на 1.Х.1875 г. Слизането продължава по опороения път на североизток до р. Елховска. Там на равно място е имало плевня, в която на 19.ІХ.1875 г. са били изгорени живи от турците старозагорските четници братя Георги и Михаил Жекови. Това е местността Златанова сая. Надолу по черен път се навлиза по улица в с. Елхово, минава се по бетонен мост над Стара река и на север, по друга широка улица се достига площада в центъра на селото (5 ч). Преди него е селското училище и паметникът на братя Жекови.

От площада в с. Елхово, по улица на юг, покрай училището “Братя Жекови” се излиза от селото. Продължава се по камионен път по долината на Стара река. На юг местността се нарича Попова ябълка. На 25-та минута маршрутът се прехвърля по източния бряг на рекичката. Право насреща, към билото на Източна Сърнена гора, се вижда просека на бивш електропровод. Вдясно от пътя е чешмата Сладката вода с циментови корита. Следва каптажът Извора за питейна вода на с. Елхово. За 20 мин се навлиза на югозапад в местността Стръмните ниви, която сега е с гъста широколистна гора. За още 30 мин бавно ходене по пътя в гората се достига билото на планината на тревистата седловина Равно буче (Орехът). На изток и на запад старинният коларски път е маркиран. С плавно изкачване през дъбова гора на запад се достига втора, по-висока поляна – Горно Равно буче (Алибейова ливада). Маркировката се изоставя и със завой на юг се стига в долния ú край и се поема по изоставен коларски път, който на югозапад (в дъбова гора) стръмно слиза за 40 мин в долината на Голямата река и м. Студената чешмичка. Наоколо са местностите Габърите и Дядо Славова сая (2 ч). Маршрутът продължава по левия бряг на реката. Едно след друго се задминават местностите Ташкената карантийка, Малък и Голям Асан баир, Елхите, които са все по пътя. Планинският склон е прошарен от бели варовикови скалички. За 30 мин (2,30 ч) се излиза на Шуглена поляна. Обратно на север в дъбовата гора се извисяват внушителните Милкини скали, над които са развалините на средновековната крепост Градището.

От Шуглена поляна с лек наклон се слиза по широк камионен път на югоизток в дол, над който (на изток) са останките на средновековните Селище и Гергювец, външните села на феодалната крепост Градището. Със завой на юг вече се върви по-бързо и леко надолу по пътя из дъбовата гора и се излиза на обширни равни площи, накогашни ниви. От запад е местността Керемидата. Малко по-надолу е голямата каменна м. Гюдженя (Оскърбената), край която има останки от възрожденското селце Градец. Още по-надолу, на юг, се слиза в местността Вдлъбнатата бахча, над която от изток беше Генчовата кошара. Широкият камионен път продължава да слиза на югозапад в дола Отола. За 1,20 ч от Шуглена поляна се достига водосборът на Голямата и Малката река под гората Топкория. Наблизо е местността Еминова воденица (3,50 ч).

След сливането на двете реки на юг планинската долина Коленска е дълбоко всечена и оградена от високи ридове. Подминава се Неделчева нива с орех, паметника на партизанката Наталия и чешмата Мечката между рида Брумбала от запад и рида Тъпана от изток. Пътят излиза от “високата” планина на планинска заравненост. Под пътя, отдясно в р. Коленска, е красивото водопадче Скокът. От двете страни на реката и пътя в лозята има множество парчета от глинени съдове, тухли и керемиди от намиралото се тук голямо средновековно неукрепено селище – паланка Колина.

В с. Колена (5 ч) се навлиза по една от главните улици.
194. Село Дълбоки–х. “Морулей” (2 ч)

Село Дълбоки (250 м н.в.) е на границата между равното Старозагорско поле и южното подножие на Морулей.

►Забележителности. В околностите на селото се намират много тракийски могили и находки от V в пр.Хр. В м. Сичин камък е имало древна крепост с подземен вход до близкия дол. На Шакова могила е издигнат паметник за прослава на епичните боеве край близкото с. Калитиново и Стара Загора.

Тръгва се малко преди автобусната спирка на север, край селската черква, и край Вакъвския мост се излиза вън от селото. Насреща е тясната и дълбока планинска долина Боаза на р. Банска (Стара река). От източната страна на реката е изсечен в скалите коларски път. Задминава се Глухият камък, който е под пътя до реката. По този път на 1.VІІІ.1877 г. се оттегля част от предния отряд на ген. Гурко след сражението до Калитиново, затова и се нарича Руския път. На запад, на Шакова могила, се вижда паметникът за пътя и боевете на този отряд. След няколко завоя пътят минава реката по брод и започва да се изкачва на северозапад. Тук ген. Гурко заповядал пленените в боя при Нова Загора тежки стоманени оръдия “Круп” да се хвърлят в пропастта заедно със снарядите, за да не се забавя движението на колоната. За трудностите по прехода може да се съди по това, че от с. Дълбоки до казанлъшкото с. Едрево руската войска е достигнала за три дни и две нощи, докато днес това разстояние се взема за 6 ч.

Нагоре маршрутът навлиза в борова гора и извежда на плоската планинска заравненост Вълчо зъбище. Пресича се камионен път и след дъбова горичка се стъпва на асфалтираното шосе от с. Дълбоки към х. “Морулей”. До тук маркираният туристически маршрут е избегнал и съкратил много завои на шосето. То плавно слиза на север-северозапад, завива в Тъмни дол, изкачва се и се отправя на север. Задминава се дола Войнишки трап и се излиза над р. Копошница. За около 2 ч от селото се пристига на хижата.

В околностите на хижата има много исторически места, свързани с бойния път на партизанския отряд и бригада “Георги Димитров”.

Разстоянието от Стара Загора до хижата по шосе е 23 км, а от с. Дълбоки – 6,5 км. Хижата е изходно място за кратки маршрути в околността.
195. Х. “Морулей”–Милкини скали–с. Колена (3.30 ч)

От х. “Морулей” се излиза на наклонените поляни Пчелина. По път (на запад) леко се изкачва и завива в суходолие с дъбова гора и поляни. За 20 минути пътят довежда до малка седловина, северно от връхчето Малък Св. Георги. На югозапад маркирана пътека слиза в гористата долина на р. Сушица и през възвишението Трите дървета води пряко в с. Колена.

От седловината на север се вижда острото връхче Малкото кале. До него, през поляната Ръжена нива, по която последователно се пресичат три дола, а след това и р. Сушица, води маркирана пътека (0,40 ч). В горната си част връхчето е заобиколено от развалините на крепостна стена. Намират се парчета от стопена желязна руда (шлака).

Маркираната пътека се провира на запад между скалите на крепостта Голямото кале. Вляво, на юг, в дълбок горист дол се виждат червени плочести скали – мастрихтски варовити лиски. От тук вероятно е взет материалът за изработването на прочутите старозагорски средновековни релефни плочи: лъв, лъвица с лъвче (сега емблема на Стара Загора), паун, кипариси и др. Учените датират тези релефи към ХІ в. и смятат, че са направени вероятно от грузински майстори. На терена личат очертанията на средновековната крепост Голямото кале. Околовръст с каменни блокове са били изграждани със суха зидария защитните крепостни стени. Задминава се напречно висок земен вал, където може би е била западната крепостна врата.

По изоставен коларски път (на северозапад) из дъбова гора се достига разклон при Вълчи брод. Вляво, на юг, е възвишението Хурка. Предание разказва, че в края на ХІV в. една жена показала на османлиите с хурката си от къде може да се превземе близката средновековна крепост Градището (заради постъпката на тази жена в по-старите източници крепостта е известна с името Курвинград). Наблизо вляво има средновековен кладенец, запълнен с камъни. Продължава се по маркировката на запад из гората и с леко завиване на северозапад се излиза на наклонена поляна. Разстоянието от х. “Морулей” до нея се изминава за 1,30 ч. На запад поляната опира до купола на крепостта Градището, гъсто обрасло с габър и люляк. От север и запад е оградено с почти отвесни скали. Крепостната стена в южното и източното подножие на възвишението е градена с ломени камъни и бял хоросан. На юг от Градището, зад горист дол, е Селище – външният неукрепен средновековен град. В дола между Градището и Селището се вижда голям куп от счупени керамични средновековни съдове.

Над Градището е наклонената полянка Рабишка нива с единични скали. Малкото кале, Голямото кале и Градището, гледани от юг, изглеждат като накацали върху венец от скали. Византийският поет Мануил Фил споменава как пълковедецът Михаил Глава Тарханиот превзел между многото крепости и “...Колина от Венец...” във войната срещу Ивайло в 1279 г. За Колина, разположена долу в равното плато, това наистина е било така, но не и за укрепения Венец, кацнал върху скалите високо в облаците. Добре укрепеният феодален Венец заедно с Колина са представлявали една поселищна общност. На юг от Градището се вижда ниското възвишение Медвенска могила и бившият АТЗ.

От тревистата седловинка до Градището се слиза на север по стар коларски път в дъбова гора. Той води надолу до друг път, по който с рязък ляв завой (на юг) се достигат Милкините скали (2 ч). Местно предание разказва защо скалите се наричат така. Знае се, че завладяването на околностите от турците е станало след разгромяването на Углеш и Вълкашин в 1371 г. при Чирмен – Черномен (Орменион). Местният феодал Хрищян имал две сестри – Станка и Милка. Тай им казал, че ще даде главно сражение със завоевателите на Медвенската могила и докато там пряпорецът му се вее, значи всичко е наред. Но падне ли пряпорецът, значи българите са победени и Станка и Милка трябва да бягат на север към свободните земи на цар Иван Шишман. В деня на сражението българският пряпорец гордо се развявал, но надвечер паднал. Станка казала на сестра си, че няма смисъл да бягат, тъй като турците пак ще ги настигнат и пленят и затова по-добре да се предадат. Тогава Милка помолила кака си за последен път да се срешат и подредят плитките си. Незабелязано тя вплела в плитките си и тези на кака си и скочила от скалите в пропасттта, повличайки и нея. Така Милка избрала смъртта пред позора и робството. Оттогава скалите се наричат Милкини, а близкото село – Хрищени. Далеч на юг е заобленото гористо възвишение Мевдвенска могила, с развалини от средновековна черквица.

Милкини скали са изградени от здрави пясъчници. От южната им страна, в основата, са издълбани два кръга с диаметър над 1 м, като че ли за воденичени камъни.

На юг от скалите коларският път се промушва в дъбова гора. Край пътя се среща бодливото средиземноморско растение миши чимшир, което есенно време дава плодове като червени топченца. Излиза се на Шуглена поляна, вляво от която се стъпва на черен път. Продължава се по маршрут № 193 и се слиза в с. Колена, покрай паметника на Наталия и “Мечката”.