Средна гора пътеводител 200 средна гора

Село Старосел

Старосел отстои на 25 км от Стрелча, на 9 км от Красново, на 5 км от Паничери, на 8 км от Старо Железаре, на 19 км от Хисаря и на 44 км от Пловдив, с които има редовни автобусни връзки.

►Исторически бележки и забележителности. В околностите на Старосел има множество тракийски могили, някои от които са със значителна височина: Рошава могила (2,5 км западно от селото) е висока 14 м, Панчовата (2 км северно) – 10 м, Четиньовата (3,5 км северозападно) – 20 м. При разкопки още в миналото в някои могили са намерени дялани камъни, а през 1926 г. в Рошава могила е открита зидана гробница с преддверие и погребална камера, ограбена още в древността. Единствената намерена находка в нея е малка златна овнешка главичка (дръжка на патера). Предполага се, че в района е имало тракийско селище (V–ІV в. пр.Хр.), като за негово вероятно място П. Делирадев сочи околностите на Манастира в м. Станилица. Като има предвид името на вр. Алексица и следите от укрепления по вр. Фенера и м. Гробовете (между Фенера и Алексица) Делирадев допуска, че в района се е намирал и основаният от Алексий І Комнин през 1114–1115 г. град Алексиополис (Неокастрон).

След 2000 г. в района на селото са направени впечатляващи археологически разкрития от Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) под ръководството на д-р Георги Китов. Разкритите археологични паметници са изградени на малка площ – случай, непознат до сега в Тракия. В уникалния тракийски култов център край Старосел са разкрити няколко подмогилни храма. Безспорно най-известен е храмът под Четиньова могила (на 3 км северно от селото). Отнасящ се към V в. пр.Хр. , той е най-величественият от досега откритите тракийски храмове (повече за храма – виж маршрут № 145). Към култовия център се отнасят и храмовете мавзолеи в Рошава могила (на 3 км югозападно от Четиньова могила, открит още през 1926 г.) и в Маньов дол (открит през 1999 г.), храмът под невероятно красивата Куилишка могила (на 1 км югоизточно от Рошава могила, разкрит през 2002 г.), добре запазеният храм под Недкова могила (на 8 км югоизточно от Четиньова могила, разкрит през 2002 г.) и храмът в могила Хоризонт (на 1,5 км южно от Четиньова могила, разкрит през 2002 г.) – единственият, открит досега в Тракия с колонада (повече за храма – виж маршрут № 145). Интересни и ценни за науката са тракийските погребения, открити в района на култовия център: в Пейчова могила (близо до Четиньова могила), в Морава могила, в Панчова могила, Джангазова могила, Могила 32 и др. За съжаление повечето храмове са ограбени и, както казва тракологът д-р Г. Китов, те са така изтърбушени и обезобразени от иманярите, че е трудно да се разграничат древните грабежи от съвременните.

В района има и много тракийски светилища. Предполага се, че е имало връзка между тракийския култов център и находището на Козя грамада, т.нар. “резиденции”, които са в процес на проучване.

На северозапад от Старосел, по пътя за Чивира се издига вр. Калето, чийто южен склон се нарича Градището (в южното му подножие е Четиньова могила). Калето се казва и един връх на североизток от селото (на левия бряг на р. Кошовица), а на 2 км северно е м. Селището – все имена, говорещи за древни селища и твърдини по тези места. Из землището на селото често се изкопават тухли и се разкриват зидове от някогашни градежи. Северозападно от Старосел, където е манастирчето “Св. Спас”, някога е имало манастирска обител.

Предполага се, че на днешното си място селището възниква по време на робството, след заселването на бежанци от Търновско. Първоначално се е наричало Ново село, а по-късно, за да се различава нововъзникналите селища в региона – Старо Ново село. Името Старосел е от 1934 г.

Огънят на националноосвободителната борба тук е разпален от Левски, който, придружаван от Иван Арабаджията от близкото с. Царацово, няколко пъти отсяда тук. Председател на революционния комитет е един от близките другари на Левски – Михо Кабаджов. В началото на 1876 г. комитетът е възстановен. Староселци имат двама представители на Оборище – Михо Кабаджов и Ненчо Искров-Налбантина (родом от с. Душанци). Искрата на априлския бунт се пренася с Кървавото писмо от Копривщица. На Дутова поляна (на 12 км североизточно от селото) се събират въстаниците от Старосел и от още 6 села. Сред погрома цялото село, около 300 къщи, е опустошено. Мнозина са избити, други са осъдени, заточени или обесени. Староселци дават един четник в Ботевата чета и един опълченец на Шипка. Свободата идва с отряда на полк. Комаровски през януари 1878 г.

В годините на антифашистката борба от Старосел излизат 21 партизани. Два пъти (през май и юли 1944 г.) то е овладяно от партизаните. В боя на 9 юли 1944 г. падат убити шестима партизани, а други двама са тежко ранени и умират от раните си.

В центъра на селото, пред Дома на културата, е издигнат паметник на загиналите в староселската битка на 9 юли 1944 г. осем партизани. На левия бряг на реката, до площада, е построена възпоменателна чешма. Близо до нея, там, където е била къщата на Коста Парашкевов, обесен от турците през 1876 г., се издига мраморен обелиск на загиналите 14 староселци в Априлската епопея. В Дома на културата е уредена музейна сбирка. В източната част на селото има паметник на загиналите през 1923 г. и 1944 г.

►Селото е удобен изходен пункт за ТВК “Бунтовна”, за х. “Чивира” и х. “Фенера”.

От с. Старосел до ТВК “Бунтовна” може да се отиде по два основни варианта – по билния път през Гарванов камък или през Дутова поляна.

От седловината пътят продължава на запад, като обхожда със завой на юг гориста кота, чиито южни скатове, наръбени от гранитни грамади, се спускат към Чуикова могила. Завоят на пътя се пресича по пряка пътека на североизток, след което с леко изкачване се прекосяват южните гористи склонове на вр. Панина могила и се излиза на седловинната поляна северозападно от върха (1,25 ч). Малко преди да се излезе на поляната (100-150 м), вдясно от пътя има извор. След тази седловина пътят за кратко време се прехвърля от северната страна на билото, следва почти западна посока и след 15 мин (1,40 ч) отново пресича билото през седл. Боров проход, минавайки от южната му страна. Следва леко изкачване, при което с широк завой на север се траверсират гористите южни склонове на Могилата. Минава се край 3-метрова могила и се излиза на гориста седловина. Тук от юг излиза и пътят от с. Красново (2,20 ч).

Продължава се по билния път на запад през дъбова гора и покрай оградата на ловното стопанство след 20 мин се излиза на открита седловина – м. Скендерови ниви (2,40 ч). Оттук се открива красива гледка към вр. Стайков камък. Пътят продължава на северозапад с леко изкачване южно от билото и след 15-20 мин (3 ч) се достигат м. Красновската кула и разклонът на пътеката (на юг) за с. Красново. Оттук се продължава по маршрут № 143 през поляната Габровица (1,30 ч, общо 4,30 ч).

Вариант ІІ. До м. Балабанска поляна (2,30 ч) се следва шосето за Чивира (маршрут № 145). Тук от основното шосе се отделя път, който след 30 мин (3 ч) излиза на историческата Дутова поляна, която е била сборен пункт на въстаниците от седем села по време на Априлското въстание. Тук се завързват първите престрелки с турците. В чест на тези събития сега в югоизточния и край се издига малък паметник.

От Дутова поляна в посока запад-северозапад по широк път се пресича коритото на Стара река и през гъста дъбова гора и м. Нечуй глас се стигат Котлови поляни (3,30 ч). Следва изкачване през осеяна с гранитен блокаж и канари дъбова, а по-нагоре букова, гора в северозападна посока през м. Стръмницата. За около 40 мин (4,10 ч) се излиза на камионния път, който води от Пересатица за Чивира. По него на запад се излиза на пътя за ТВК “Бунтовна” (4,30 ч), а след още 5 мин (4,35 ч) – на поляната Пересатица, при паметника на Кунчо Фелтеков и Велко Йончев и чешмата паметник “Деди и бащи”. Оттук по един от вариантите на маршрут № 142 се отива до ТВК “Бунтовна” – съответно за 20 или 30 мин (4,55 – 5,05 ч).

И двата варианта в по-голямата си част не са маркирани. По обратния път се изминават за по-кратко време, съответно за 4 и 4,30 ч.

145. 
     Село Старосел–ТК “Белото камъне”–х. “Чивира” (5,15 или 5,30 ч)
     

От центъра на селото в северозападна посока се излиза по асфалтов път към долината на р. Пясъчник, пресича се десния ú приток р. Мааме и след около 35 мин (2,5-ти километър) се стига до местността Манастира непосредствено вляво (западно) от пътя, където върху малка могила е изградено манастирчето “Св. Спас”, приемник на голям манастирски комплекс, опожарен и ограбен при турското нашествие по тези земи. На това място е имало древно тракийско светилище. Като свято място то е било почитано и през римската епоха, средновековието, Възраждането, та до наши дни.

Малко преди да се стигне до манастирчето, вдясно от пътя остава новопостроената голяма и модерна “Винарска къща”, която, надяваме се, ще върне славата на хубавото вино, произвеждано открай време в този райски кът. Впрочем почитателите и последователите на Дионис твърдят, че още през тракийско време околностите са били потънали в лозя и се е произвеждало прочутото гъсто (и непрецедено, т.е. със семки и люспи) тракийско вино. То се е пиело не само по време на прочутите Дионисиеви тържества, а се е използвало и при редица култови ритуали и обичаи, за което свидетелстват многобройните археологически находки в района.

На другия край на поляната срещу “Св. Спас” има безименна могила, впоследствие наречена Хоризонт, където през 2002 г. е разкрит и проучен представителен и уникален тракийски храм, единственият в Тракия с колонада.

Десетте колони (шест отпред и по две отстрани) са оформяли правоъгълен коридор-предверие с централен вход с 3 каменни стъпала. От него през по-малко предверие се стига до централната камера, където през ІV в. пр.Хр. е бил погребан висш тракийски аристократ, не се изключва и тракийски цар. Гробната камера е осквернена и ограбена. Открити са малко на брой, но ценни находки: бронзови върхове от стрели, 15 златни квадратни пластинки от ризница), сребърни мъниста и др. Обектът е отворен за посещения.

Продължава се по шосето в северозападна посока. То следва левия долинен склон на р. Пясъчник, осеян с множество могили с височина над 4-5 м. Най-висока е 20-метровата Четиньова могила, която при хубаво време се вижда от десетки километри (4-ти километър).

Разкритият в Четиньова могила грандиозен тракийски храм е ограден със стена (крепида) от добре обработени, дялани гранитни блокове (от т.нар. южнобългарски гранит). Стената, очертаваща кръг, е дълга 241 м, висока – 3,5 м (счита се, че е била 5,5 м) и за изграждането ú са отишли поне 5-6000 блока. От югоизток е разположено парадно стълбище (също от гранитни блокове и плочи) с 9 стъпала. То е фланкирано от каменна ограда, в начало на която се предполага, че върху два пиедестала са стояли фигури на лъвове в естествена големина (засега са намерени само лъвски лапи, другото е било откраднато от иманярите). Парадното стълбище извежда на равна площадка със стълбища- седалки (трибуни) вляво и дясно, предполага се за зрители на религиозните церемонии и ритуали, изпълнявали на площадката. От площадката нагоре към фасадата води наклонен величествен коридор, дълъг 10 м, широк 6 метра и със стени над 5 м. Фасадата е изградена от зеленикави вулкански скали (кластолави и туфолави), които ú придават впечетляващо изящество и лекота. Тя е фланкирана от два стълба (пиластри), а към входа водят още три стъпала. Първото помещение е правоъгълно и е засводено по непознат досега начин – съчетание от плоско и стъпаловидно покритие. Второто помещение е кръгло и с диаметъра си от 5,40 м е най-голямото, открито досега в България. То е с 10 полудекоративни колони, завършващи с дорийски капители. Покривната конструкция е била срутена или, по думите на Г. Китов, демонтирана преднамерено още в древността.

По запазените оси и легла на каменните врати, от които са намерени фрагменти, може да се съди за тяхната масивност и художествена изработка. Дълбоките следи, оставени от многократното отваряне и затваряне на вратите, говорят за използването на подмогилното съоръжение като храм мавзолей, където погребаният владетел е бил обожествен и почитан като бог. След разкриването на този храм д-р Китов прави извода, че подмогилните съоръжения са служили не само като последни убежища (гробници) на аристократи и владетели. Храмът в Четиньова могила, започнал да изпълнява функциите на мавзолей, се превръща в център на голям и влиятелен култов комплекс, където са извършвани религиозни церемонии, най-вероятно свързани с култа към Богинята майка, нейния син – Слънцето, и с Орфей.

Четиньова могила е използвана и като хероон – свещено място в памет на герой. Едно скално образувание в северозападната част на могилата е било свещено и към него са били изсечени стълби. Близо до тях, в скалата, са издълбани ритуални ямки, разположени стъпаловидно една над друга. Според археолозите жертвеното животно било убивано в най-високата ямка, кървавите следи се стичали надолу и по тях жреците правели своите пророчества.

Западно от свещеното място (хероон) е разкрито елипсовидно съоръжение, иззидано и измазано с водоустойчив хоросан. То наподобява щерните (хранилища за вода), но поради малката му вместимост (5-6 т течност) д-р Г. Китов предполага, тук се е съхранявало божественото тракийско вино.

На стотина метра югозападно от храма се намира скален феномен, наподобяващ фалос. Феноменът е бил обявен за светилище и почитан като дар от боговете, символ на здраве и плодородие. Около скалата е бил погребан неизвестен владетел и са открити ценни гробни дарове. Предполага се, погребаният е бил последовател и почитател на Орфей.

Тракийският култов център е един от 100-те национални туристически обекта.

На 5-ия километър се стига до м. Раковица, където е водосливът на едноименната река, ляв приток на р. Пясъчник. Тук е изграден язовир, а вдясно от шосето има стари стопански постройки. На североизток се издига конусовидният вр. Калето, на чиито южни склонове е м. Градището, а северно от него е историческата м. Ореа (Ореха). Шосето продължава на северозапад, вече високо над речното корито (в тази си част реката се казва Старата река). То подсича южните склонове на Ральова могила и поредица от долове. На 10-ия километър (2,30 ч) се стига в м. Балабанска поляна. Тук се отделя пътят към ТВК “Бунтовна” (маршрут № 144, Вариант ІІ).

По-нататък шосето продължава на север, като преминава в тесен асфалтиран път. Той пресича гористите западни склонове на вр. Габера, а след това – леглата на Петлишка и Обеснишка река. На 14-ия километър (3,30 ч) се излиза на откритото склоново стъпало Белото камъне, в чиято северозападна част са сградите на бившия средношколски лагер. Сега “Белото камъне” се преустроява в модерен туристически комплекс със спортна площадка и открит басейн.

След “Белото камъне” шосето (вече с чакълна настилка) продължава леко на югозапад, като минава покрай разклона за ТВК “Бунтовна” (15-ия километър, 3,45 ч). Оттук то постепенно завива на северозапад и север по левия долинен склон на Мечата река. На 18-ия километър (4,45 ч) през м. Бичкията се стига до м. Брезите, където в западна посока се отделя пътят за Барикадите. По-нататък до Чивира се следва маршрут № 128, съответно за 45 мин (5,30 ч) или 30 мин (5,15 ч).

Маршрутът има лентова маркировка. По обратния път се изминава за почти същото време (5–5,15 ч).

От с. Старосел до х. “Фенера” има камионен път без настилка, годен в по-голямата си част за моторни превозни средства с повишена проходимост (19 км, 5 ч). Близо до билото на няколко места пътят е силно опороен или заблатен.

От центъра на селото се тръгва покрай църквата и училището и се излиза в северния му край. Пътят върви в посока север-северозапад през полегати пустеещи склонове, някога заети от лозя, овощни градини и ниви. През м. Св. Петка, покрай 3-метрова могила, след 45 мин се излиза до Панчовата могила. Продължава се на север по голо било, по което тук-там се надигат гранитни скали. Траверсират се западните склонове на гористото връхче Каменица, след което с остър завой на изток се излиза на седловината северно от него (1,10 ч). Оттук пътят продължава на североизток между борова гора (вдясно, на изток) и осеян със скални феномени склон (вляво, на запад), заобикаляйки след 10 мин (1,20 ч) вр. Остра могила от изток. Точно на изток, на левия бряг на р. Кошовица, се издига характерно връхче Калето, а на запад, на десния бряг на р. Мааме – едноименният конусовиден връх. Пътят, който върви по вододела между Мааме и Кошовица, продължава на североизток, пресича поляна и като се отправя през дъбова гора на север, се промъква покрай поредица скалисти коти и скални образувания. След 20 мин (1,40 ч) се минава покрай могила и се стига до разклон. Левият път върви на север през Брезова поляна, а десният, който трябва да се следва, изкачва горист склон, пресича заравнено гористо стъпало и траверсирайки билото от запад, след 40 мин (2,20 ч) достига и заобикаля от север гранитната канара Марков камък. Източно оттук, на левия вододел на р. Кошовица, се издигат Пъдарските камъни и Сакар колиба, югозападно от които е м. Селището.

След Марков камък пътят пресича изворните части на два дола и излиза на удължено гористо било, в чиято северозападна част се идига вр. Борови грамади. Пътят за кратко време си “отдъхва” на склоново стъпало с рехава дъбова гора, след което в североизточна посока пресича горното течение на р. Марица и няколко дола и излиза на заравненото стъпало Брусовия рът (3,15 ч). В северозападна посока за около 20 мин (3,35 ч) се излиза на силно наклонени и осеяни с гранитни отломки и могили поляни, над които е надвесен скалистият ръб на Малки Кози грамади. Пътят пресича поляната в североизточна посока, прекосява коритото на обхванат от букова гора дол и излиза на друга поляна – старо сечище, където има фургон и полуразрушена барака (3,45 ч). С поредица завои, като се пресичат още два “букови” дола, през залесени с иголистни насаждения сечища по южния склон на вр. Голец се излиза на пътя Хисаря – х. “Фенера” (4,25 ч). След 5 мин в западна посока се стига седловината Дядомитовата колиба (4,30 ч). Оттук се продължава по маршрут № 143 и за 30 мин (5 ч) се отива до х. “Фенера”.

До Дядомитовата колиба маршрутът не е маркиран. По обратния път се изминава за около 4 ч.