Село Дълбоки–с. Едрево (6 ч)

По този път са се изтеглили руските полкове обратно към Хаинбоаз след сражението на ген. Гурко с Реуф паша при с. Джуранлии (Калитиново) на 31.VІІ.1877 г.

По маршрут № 194 за 1 ч се излиза на север и северозапад на планинската заравненост Вълчо зъбище. Оттам на север се продължава по широк камионен път из борова гора. След нея следват равните пасища Тодорински ниви. От западната им страна се надигат гористите възвишения Дурчовица и Катър тепе (515 м). Пасищата свършват до местността Пчелина. Маршрутът навлиза в тясна гориста долина. До две големи върби е каменната чешма Чакърското кладенче. Пътят, вече рядко използваем, се изкачва плавно нагоре в планината. С няколко завоя той излиза все по-високо и се съединява с още по-широк път, по който се продължава. За 1 ч се достига тясната продълговата седловина Долен равен пясък (2 ч). В отсрещния ú край е Руския паметник. Наблизо има голяма липа, в основата на която са погребани незнаейни руски войници, участвали в боя при с. Джуранлии. Наблизо е и паметникът на партизанина Ж. Дичев (Огнян). От Руския паметник камионният път е с плавен наклон нагоре по източния склон на вр. Морулей. За 1 ч се излиза на равната поляна Полугаря, или Грахова нива. Тя отвсякъде е оградена с букова гора. Пътят със завой на запад се изкачва на близкия вр. Морулей, който не може да се изкачва, тъй като е военен обект.

Слиза се плавно на изток по вододелното било. Маршрутът съвпада с трасето на стария Окръжен път. Достига се близката проходна седловина Оряховски гидик или Редорея. В миналото това е било оживено място. На запад и изток по билото е старинният път, на север слиза широк черен път през Братна могила и Песково лозе до с. Елхово, а на югоизток има изоставен коларски път до с. Оряховица. Наблизо, от северната страна, има развалини от стара крепост и ловна хижичка.

Източно от Редорея старинният път навлиза като алея в широколистната гора по северния склон на вр. Каменна могила (Гръбнака) – 829 м. Той минава през три билни седловинки с трапецовидни насипи. Задминава се на изток по билото местността Клинака. Наблизо (от север на маршрута) е поляната Бей конак. С остър завой на север, по друг път надолу, се слиза в долината на р. Сулуджак дере. Достига се горска полянка (5 ч), където е двуетажната ловна хожа “Момина сълза”. На поляната има чешма и кът за почивка. От запад, в дола на рекичката, е прочутият карстов извор Сулуджака.

От Сулуджака и х. “Момина сълза” маркираният маршрут е на север по камионен път, из тясната гориста долина на р. Сулуджак дере. Постепенно се излиза от гората. Долината се разширява и се достигат открити пасища, откъдето се виждат къщите на селото. По улица край училището се слиза на селския център (6 ч).

По обратния път (с. Едрево–с. Дълбоки) маршрутът се осъществява за същото време.
197. Село Дълбоки–Сечена скала–с. Дълбоки (4,30 ч)

От автобусната спирка в центъра на с. Дълбоки се тръгва по асфалтирана улица на север. От горния североизточен край на селото се върви по коларски път без маркировка. Насреща, наблизо, се издига ниско връхче, залесено с борове. След седловинката до него пътят завива на север и е изсечен в скалите. Навлиза се в планинската долина на р. Сечена скала. Долу край рекичката се вижда изоставен коларски път, който от близката крепост е слизал в средновековното с. Дълбок. Пътят довежда до Сечена скала. Това е голям изкуствен прорез в скалите, “сечен” през средновековието, за да минава пътят към близката крепост.

Непосредствено след Сечен камък, над високо скалисто възвишение, има останки от стара крепост, където са открити фрагменти от керамични съдове и четири вида метални върхове от стрели. Западно от пътя са открити върхове от стрели, тесли и счупени каменни чукове. Крепостта е използвана през ранното средновековие и по-късно, през ХІ–ХІV в. От изток тя е оградена от дола Асмалък дере. Името сочи, че някога наоколо е имало лозя. Над дола са възвишенията Гола могила, Горял камък и Кайряшка могила, покрити с дъб и бор. Западно от крепостта тече р. Сечена скала, а вляво е възвишението Кръста.

От с. Дълбоки до крепостта се стига за 45 мин. От крепостта коларският път се намира от лявата (западна) страна на рекичката, която тук се нарича Реката. С плавен наклон нагоре маршрутът набира височина. От многото завойчета местността е получила името Криволиците (наричана е и Червен бряг). След повече от 45 мин из гората се задминава Главен извор, откъдето е началото на Реката (1,30 ч). Още по-нагоре е м. Мартин сокак и след това се излиза високо горе на наклоненото пасище Кондова нива. На това място е пренощувал един от руските полкове след боя при с. Джуранлии, на път за с. Едрево и Хаинбоаз. С леко слизане на север се достига дългата и тясна седловина Долен Равен пясък (2,30 ч) с Руския паметник. На изток, по наклонен път в стара дъбова гора, е чешмичката Мурадово кладенче.

От Руския паметник завръщането е на юг по широк камионен път с маркировка. Из дъбова гора се слиза по изоставен път надолу до голямата чешма Чакърско кладенче. Все на юг, през местността Пчелина и поляните Тодорински ниви, се достига кръстовището Вълчо Зъбище, откъдето по маркировката се слиза на югоизток в дълбоката долина на Стара река (р. Банска). На юг през Боаза, по Руския път, за 2 ч се пристига на автобусната спирка в центъра на с. Дълбоки.
198. Село Оряховица–с. Дълбоки (6 ч)

Село Оряховица (225 м н.в.) е разположено в югоизточните поли на вр. Морулей, опиращи тук в Старозагорското поле. Намира се на 2 км източно от с. Дълбоки и на 19 км (по републиканския път) от Ст. Загора, с която има редовна автобусна връзка.

►Забележителности. Северно от селото, по южните склонове на планината, дъговидно са разположени следите от три стари крепости: Калето, Курново градище и Кулата (Градището), като не се знае точно коя от тях е известната Раховица. В началото на ХІV в., при войните на цар Светослав с Византия, византийският летописец Пахимер пише, че българските земи от Раховица и Сливен до Копсис са ограбени и превзети.

От автобусната спирка в центъра на Оряховица се излиза от селото на североизток. Над последните селски къщи, на ниско голо възвишение има развалини на средновековната крепост, за която се твърди, че е Раховец (Ряховец). Долината на Оряховска Стара река на север е дълбока и тясна. Върви се от лявата ú страна по широк камионен път. От изток е ридът Узунска могила, а от запад е Ряховец (Калето). По бетонен мост се прехвърля от дясната страна на реката.

По-нататък, западно от пътя, е ридът Могилата, а от изток е Курново (Крумово) градище с предание за сражение на хан Крум с Византия. Минава се по бетонно мостче над дола Ракошница.

Все на север пътят продължава с много завои из гористата и тясна долина на Стара река. Задминават се последователно местностите Бейова, Найденова и Дядо Проданова воденица. Следва чешмата в м. Калинкина круша. След близо 2 ч ходене, вляво, по брод през реката се продължава по изоставен път. Той съвсем плавно се изкачва все на север в дъбова гора. След известно разстояние от лявата му страна, по дърветата, има стара маркировка. Пътят се изоставя и се тръгва по маркировката на запад, по стар коларски път, из дъбова гора. На две места се пресичат дълги и наклонени поляни – “Нивите”. След втората поляна пътят свършва и по маркировката се минава през гъсти храсти и се влиза в сенчест дол. С късо изкачване се минава под отвесната Пукната скала. След нея, право на запад, маркировката води в дъбовата гора до лобно място на партизанин, над което има голяма каменна стена. Вдясно от стената се продължава по пътче на югозапад до Мурадовата чешмичка (4 ч). Съвсем наблизо, малко нагоре, е седловината Долен Равен пясък с Руския паметник. На юг, по път със синя маркировка, за 2 ч се слиза в центъра на с. Дълбоки (6 ч).
199. Село Братя Кунчеви–м. Юрта–с. Оряховица (6,30 ч)

Село Братя Кунчеви (225 м н.в.) се намира на 3 км източно от с. Оряховица по пряк път и на 22 км от Ст. Загора, с която има редовна автобусна връзка. Старото му име Черково е свързано с находките от многото тракийски черковища около него. На 2 км северно, на рида Градището, има следи от стара крепост градище.

От площада в с. Братя Кунчеви на север, по път, се навлиза в долината на р. Черковска. От запад има голяма кариера за трошен камък (андезит). Речната долина е тясна и скалиста, обрасла с габър, дъб и бор. За 1 ч се достига планински язовир. Стената се заобикаля и се излиза източно от язовирното огледало. На север пътят е из просторните поляни Нивища, слес което навлиза в дъбова гора. Върви се по дъното на много тясната гориста долина на р. Черковска. След около 30 мин (1,30 ч) се достига до голяма каменна чешма с дълги корита. От изток е гористият връх Калинкова могила (545 м), а от запад – вр. Черната дреха (733 м). Все на север, по дъното на гористата долина, за още 30 мин камионният път излиза на просторните поляни Юрта и свършва там (2 ч).

Юрта е кръстовищна местност. На северозапад има маркиран маршрут за х. “Морулей”–с. Дълбоки, с отклонение преди това на юг за с. Оряховица. На североизток коларски път се изкачва на билото и слиза на север в с. Едрево. В североизточния край на поляните Юрта друг коларски път извежда нагоре на историческата поляна Русева нива, от която на север може да се слезе в с. Паничерево или на изток до с. Крива круша. В северния край на Юрта е паметникът на партизанина Деню Кунчев (Гарин). Има и полуразрушен селскостопански заслон. На запад в гората има изворче.

След почивка на Юрта, която е известна още като Денюва поляна, маршрутът продължава на северозапад по маркирана стръмна пътека в дъбова гора. Минава се под варовикове скали и за 30 мин (2,30 ч) се излиза на равната Варовита нива, много гъсто обрасла с дъбове и люляци. Като се следи внимателно маркировката по дърветата, започва слизане на запад по пътека в гората. Минава се край пропастната пещера Бездънната (Големия депсиз). Неусетно в гората се слиза на изоставен път в долината на Оряховска Стара река. Маршрутът завива на юг и се стъпва на широк камионен път. Надолу има сечища и борови гори (3,30 ч). Все на юг по пътя, по маршрут № 198, се минава край чешмата до Калинкина круша и едно след друго се спохождат местностите Дядо Проданова, Найденова и Бейова воденица и под възвишенията Могилата, Крумово градище, Узунска могила и Ряховец (Калето) със завой на югозапад се достига с. Оряховица (6,30 ч).

От центъра на Едрево на юг се излиза от селото и по широк камионен път с маркировка се навлиза в гористата долина на р. Сулуджак дере. За по-малко от 1 ч се пристига на х. “Момина сълза”. Маркировката към с. Дълбоки се изоставя и се влиза в стара дъбова гора по немаркиран коларски път на югоизток. С поредица от завои за 40 мин той извежда на тесния горист превал Черковски гидик (1,40 ч). От запад остава вр. Голям Гаврил (713 м), скрит в широколистна гора. Започва приятно слизане по коларския път в гората на югоизток, юг и югозапад. След 20 мин (2 ч) при разклон се продължава вдясно и се навлиза в просторните равни поляни Юрта. Край пътя, между първите дървета в дъбовата гора, стърчат високи каменни плочи. Това е гробището на черкезко село, просъществувало до Освобождението. След още 10 мин край порутен двуетажен селскостопански заслон е паметникът на Деню Кунчев (2,10 ч).

От паметника се продължава на юг по маршрут № 200 (обратен вариант) до с. Братя Кунчеви (2 ч) НАЛИ ТОВА Е МАРШРУТ № 200 ?
201. Село Братя Кунчеви–м. Юрта–м. Русева нива (3,30 ч)

Използва се началното описание на маршрут № 199 и за 2 ч от с. Братя Кунчеви на север се достигат поляните Юрта.

Завива се вдясно от паметника на Деню Кунчев, край южния край на дъбовата гора. За 10 мин от него, на североизток, по тревясъл коларски път се достига разклонение. Лявото се качва на север по билото на Източна Сърнена гора и слиза в с. Едрево. Маршрутът е по дясното разклонение, по коларски път на североизток, през гора от дъб и габър. Нагоре (отдясно) в гората се издига вр. Мечата дупка (621 м). Със завой на север маршрутът отново се разклонява. Въврви се на изток почти по хоризонтал. Наоколо след варовиковите скали са пропастните пещери Тончови дупки и Ковачева дупка. Над вр. Мечата дупка коларският път пуска разклон на север; продължава все на изток. Следва долче, южно от Трите върха (736 м), и маршрутът се съединява със старинния билен коларски Окръжен път. По него на североизток, съвсем наблизо, се слиза леко надолу на равната поляна Русева нива (3,30 ч). До северния край на поляната скромен паметник осведомява, че тук са бродели хайдутите и войводите Димитър Калъчлията, Гълъб воевода, Филип Тотю, Генчо Сивов, Хайдут Стойко, Бойкин Генчо, Мара Хайдуткиня и др. През 1943–1944 г.наблизо е имало партизански лагери и землянки на отряд “Петко Енев”.

Варианти: Завръщането може да стане обратно по изминатия път до с. Братя Кунчеви. От Русева нива може на север по трупчийски път за 2 ч да се отиде в с. Паничерево. На югоизток по коларски път, по южните склонове на вр. Дебела глава (Байряка), може да се слезе до близкото планинско селце Крива круша, откъдето има автобус до Нова Загора.
202. Село Паничерево – м. Русева нива (2 ч)

С. Паничерево (325 м н.в.) е разположено на западния бряг на яз. “Жребчево”. Селото има автобусни връзки със Стара Загора, Казанлък, Нова Загора и Гурково. Чрез Гурково се осъществява железопътна връзка с пътническите влакове по Задбалканската линия и автобусна връзка с Велико Търново.

►Забележителности. В околностите на селото има интересни орудявания, известни и разработвани още в тракийско и римско време, от когато има запазени веществени следи и имена в местната топонимия. Останки от тракийски селища са разкрити в местностите Новоселски камък, Гробът на жълтото момиче и по р. Кохук дере, а от средновековни селища и основи на църкви – на няколко места южно от селото и яз. “Жребчево”. Южно от селото и язовира се издига вр. Градището (534 м) със запазени останки, за които се предполага, че са от тракийско укрепено селище от V–ІІІ в. пр.Хр., вероятно рударско.

Естествено, най-посещаваният “туристически” обект е близкият язовир “Жребчево”, най-големият “средногорски” язовир (виж Климат, води, воден режим). Тук има отлични условия за развитието на водни спортове, за риболов и активен отдих. На южният му бряг има две ханчета, едното (”Жребчево”) строено някога като хижа, около който се беше зародила добра инфраструктура като център на голяма почивна база.

От центъра на селото се тръгва на юг по главната улица, която (след моста и последните селски къщи) преминава в шосе. След селото шосето завива на югоизток към Нова Загора. При този първи завой шосето се изоставя и право на юг се продължава по черен път, край коритото на рекичката Кохук дере, през местностите Ливадите и Челтика. От изток се издига гористият вр. Градището. За 50 мин се достига м. Кътлъка с голям карстов извор. Оттук нататък маршрутът за Русева нива продължава по два варианта.

По маршрут № 202, за 50 мин на юг от с. Паничерево, из долината на Кохук дере се достига големия карстов извор в местността Кътлъка. Оттам се навлиза право на юг в горист дол по черен път, който се изкачва към Русева нива. На едно място пътят в дола се изоставя и на изток с няколко завоя в гората стръмно се излиза на тясна и гориста седловина. Тя е от юг на вр. Градището, гъсто обрасъл с дъб и люляк. Досега на върха не са извършвани археологически проучвания на намиращите се там руини, вероятно от укрепено тракийско рударско селище от V–ІІІ в. пр.Хр.

От седловината на юг се продължава по коларски път по североизточния склон на вр. Дебела глава. Леко нагоре през широколистна гора се излиза на обширна поляна, наклонена на север. На нея до стара върба има каменна чешма и каптаж. От запад, съвсем близо, се издига вр. Дебела глава (Байряка), който от поляната изглежда съвсем нисък, като заоблена гориста могила. От Кътлъка до поляната разстоянието се изминава за 1,40 ч. Върхът може за минути да се изкачи, но е обрасъл с гора и няма никаква видимост. В миналото е бил гола поляна. Сред населението на с. Паничерево е известен още с името “Байряка”. Когато в края на м. юли 1877 г. една от колоните на предния отряд на ген. Гурко отивала към Нова Загора, било наредено на група конни казаци да се изкачат на върха. Там те побили знамето си (байряка) и с далекогледи разгледали разположението на противника в Старозагорското поле. Сега на това място има паметна плоча.

Завръщането става по обратния път. По коларски път може да се отиде на запад до Русева нива и оттам да се слезе в с. Паничерево. Наблизо, на югоизток, е с. Крива круша.

►Забележителности. В северозападната окрайнина на с. Караново е известната в цял свят Карановска селищна могила. Тя е най-голямата праисторическа селищна могила в Европа. В нея са разкрити седем последователни археологически културни пласта, отразяващи етапите в развитието на материалната култура на праисторическото общество в Тракия. Напластяванията доказват обитаването на могилата в продължение на 4 хилядолетия – от VІ хил. пр. Хр. (ранна новокаменна епоха) до ІІ хил. пр.Хр. (ранна бронзова епоха). В резултат на направените проучвания е изготвена Карановската хронологическа система, която служи за еталон при синхронизацията на европейските праисторически култури. Проучванията в могилата продължават с участието на наши и чуждестранни специалисти. Част от археологическите находки се намират в специално построена сграда край могилата, а други са експонирани в историческия музей в Нова Загора.

На север от Карановската могила, в южното подножие на Източна Сърнена гора, са направени разкопки на голямо римско и средновековно селище. Разкрита е ротонда – езически храм от бели дялани блокове. Върху нея са открити (и проучени) развалините на две средновековни християнски църкви от неизвестно по име селище. На север от тези археологически обекти, в планината, е дълбоко всечената долина на р. Воденична. Източно над нея са развалините на средновековната крепост Градището (Калето).

От с. Караново на север по асфалтирано шосе (5 км) бързо се излиза горе в с. Крива круша. През ХІХ в. под някои от старите селски къщи е имало скривалища на хайдушки войводи и тунели за тайно влизане и излизане. От селцето на северозапад по коларски път, по южните склонове на вр. Дебела глава, се отива на близкото хайдушко сборище Русева нива (2 ч).

Този проход в Източна Сърнена гора е най-прекият път от север на юг, от Дунав мост при Русе към границите ни с Гърция и Турция. Затова движението по него е доста интензивно. След Прохода на Републиката и Гурково (на юг) шосето прекосява източната част на Казанлъшкото поле и след с. Паничерево минава по западния бряг на яз. “Жребчево”. На изток-югоизток проходното асфалтирано шосе е край южния бряг на язовира. От ханче “Жребчево” шосето завива на юг към високите части на планината. Отдясно в гората са развалините на Беклемето – турска пътна стражарница след Кримската до Освободителната война.

След Черния мост се излиза на превала на прохода. От източната страна се издига скалистото връхче Вълча скала (542 м). Природата доста се е потрудила за създаването на този невисок, но с алпийски вид връх. Наоколо се забелязват пръснати из тревата и камъните парчета от тухли, хоросан и керамични съдове, останали от естествено укрепеното селище, пазило някога прохода, което било разположено близо на юг, по стъпаловидните склонове на върха.

На изток от превала на Новозагорския проход веригата на Източна Сърнена гора чуствително се снижава. Тя е обрасла с непроходими келяви габъри, трънаци, борове и люляк и това е причината да не съществуват билни пътеки и коларски пътища, както е и трудно да се очертаят и маркират туристически маршрути.

До крайпътното ханче “Жребчево” в Новозагорския проход може да се стигне с ежедневните автобуси между Нова Загора и с. Паничерево за Гурково (и обратно). От ханчето на изток, по изоставен коларски път, от южната страна на яз. “Жребчево”, се слиза в плитък дол и се продължава по южния му бряг. Наоколо са ниските възвишения Напречен рид и Жълтата стена, а от юг на маршрута се намират останките от средновековната крепост Градището (Тундзис), възвишенията Конлука, Могилките и Растова могила. Зад язовирните стени на север е конусовидният горист вр. Острец. Вдясно над него е най-високото място на рида Межденика – вр. Тилилеец (604 м), с голяма предавателна телевизионна антена. След Жълта стена има помпена станция. Вървенето на изток, близо до южния язовирен бряг, е леко и приятно. Межденишкият пролом на р. Тунджа е привлекателен през различните годишни сезони. За местното население това е Текнето (Коритото), прочуто в миналото с отглеждането на особен вид ориенталски тютюн от с. Едрево на запад до с. Бинкос на изток. Наближава се язовирната стена и се минава на север по нея. Тя е дълга 1009 м. Със завой на изток се върви вече по асфалтирано шосе към Кортенските бани. Дотук пеша са 2 ч. Под язовирната стена е малката ВЕЦ “Жребчево”. От двете страни на шосето и р. Тунджа има много овощни градини, предимно от праскови. От язовирната стена за 1 ч на изток се достига курортът Кортенски бани. Той има автобусна връзка с Нова Загора, Сливен, Твърдица, Гурково.

Проходното и проломно място и най-вече минералните извори обуславят заселването на тези земи в дълбока древност. Днес селото се развива като балнеоложки курорт с минерални бани, санаториуми, почивни станции и нови фамилни хотели. На десния горист долинен склон на р. Тунджа са кокетните и уютни планински хотелчета “Рай” и “100-те бора” (0,30 ч).

На южния изход на Кортенския проход, северно от с. Кортен (в м. Манастира) е имало голям древен манастир.

В източния край на с. Баня се отделя (на север) шосето за Твърдица, а на юг, чрез мост над р. Тунджа, е новият вариант на шосето за с. Кортен и Нова Загора. Тръгва се от селото по шосето, на изток към Сливен. То е трасирано по терасите през Межденишкия пролом на р. Тунджа, северно от реката. Околната селищна покрайнина е известна с името Текнето (Коритото). От север на билото на рида Межденика са Табиите – турски окопи от Освободителната война (1877-1878). На 1,5 км в североизточна посока шосето леко се изкачва и от местността Крушката слиза край Киряковата чешма. От юг е местността Корията. Следва Червеният мост, на 500 м е старата Иванова чешма и Циганският дол. На 600–700 м от север е могилката Куршум тепе, а от юг на 300 м е Тодоровата чешма. След пътната табела на с. Червенаково, ако се погледне от селскостопанските постройки на юг към р. Тунджа, на речния бряг са Главата камък и Синият камък. Разстоянието от с. Баня (Кортенските бани) до с. Червенаково е 4,5 км, а до съседното с. Близнец има още 1 км.

От с. Близнец, северно от р. Тунджа и шосето, е Трескавата чешма. На 300 м западно от нея е лобното място и паметникът на Стоил Учков, войвода на четата от Сливен през Априлското въстание в 1876 г. На север от това историческо място, при строежа на автомагистралата от София за Бургас, бяха разкрити останките на средновековен манастир.

По-нататък, на североизток от р. Тунджа, са Саваците, зад които е разклонът на юг за с. Струпец.

На 5 км от с. Близнец е автомагистралата от София за Бургас, северно зад която е с. Бинкос. Наблизо под р. Тунджа е направен “дюкер” (сифон) за минаване на водата на “М-1” (Главен магистрален канал) за напояване на част от Сливенското и Ямболското поле от яз. “Жребчево”. През с. Бинкос минават ежедневно много автобуси за Сливен. На изток от селото се преминава над Жълтата рекичка и на 1 км е железопътната спирка Орешак, на която спират всички следобедни пътнически влакове по Задбалканската линия към Сливен или към Дъбово–Карлово.