Физиологичноустройство на сетивните органи СА представлява чисто физиологичен процес, при който информацията за качеството на стоките се основава на възприятията получени от сетивните органи. На практика цялата информация за заобикалящата го външна среда и за вътрешното състояние на организма, човек получава посредством специални рецепторни органи (сетивни органи или анализатори). Първият субективен признак, че върху нашите рецептори е въздействал външен дразнител е появата на усещане, което в последствие се превръща във възприятие. Усещането е първата субективна реакция, получена в резултат на сензорното стимулиране, а възприятието е крайният, осмислен и анализиран резултат от дразнението.
Всяко възприятие има два компонента – физиологичен и химичен.
Сетивната дейност всъщност представлява сложен процес, като включва приемане на дразненията, тяхното провеждане до различни дялове на мозъчната кора, където се извършва анализ на тези дразнени, в резултат на което възникват възприятията. Всеки анализатор се състои от три основни дяла:
Периферен дял (приемен орган) – включва рецептори, които представляват нервни окончания или специални нервни клетки, които възприемат дразненията от околната среда. В рецепторните клетки става преобразуване на външните дразнения във вид на нервни импулси, т.е. независимо от това какво дразнение възприемат рецепторите (светлина, вкус) информацията за тях се предава в централната нервна система във вид на еднородни сигнали – нервни импулси.
Проводников дял – нервни влакна, които провеждат до мозъчната кора импулсите възникнали в рецепторите – 350 км/ч.
Корова част – определен участък в мозъчната кора, където се извършва анализ на възприетите нервни импулси. Именно благодарение на него възникват отделните възприятия.
Всички звена на тази система са необходими за анализа на възприеманите дразнения.
Основни свойства на рецепторите
Специализация – рецепторите са приспособени да възприемат дразнения от определено естество и не са взаимнозаменяеми.
Висока възбудимост – рецепторите са способни да реагират на външни дразнения с много ниска интензивност.
Адаптация – приспособяване към силата на дразнителя. Най-често тя се изразява в понижаване чувствителността на рецептора по отношение на постоянно действащ дразнител. Ако се прекрати действието на постоянния дразнител, адаптацията изчезва и чувствителността на рецептора се повишава.
Класификация на рецепторите
В зависимост от локализацията на дразненията, които възприема:
Вътрешни (интеро рецептори) – те възприемат импулси за състоянието на вътрешните органи, за положението на тялото и отделните му части в пространството.
Външни (екстеро рецептори) – те възприемат дразнения от външната среда.
В зависимост от отдалечеността на дразнителите, които възприемат:
Дистантни – възприемат дразнения от отдалечени обекти – очи, уши.
Контактни – възприемат дразнения само при непосредствен допир с дразнителя – вкус.
В зависимост от физическото естество на дразнителя:
Фонорецептори
Фоторецептори
Терморецептори
Механорецептори
Според характера на усещанията, които възникват при дразнения на рецепторите – съгласно този признак се приема, че човек има 5 основни вида – зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. На практика обаче осезателният анализатор има няколко вида:
Болева сетивност – за разлика от всички останали, болевите рецептори нямат адекватен дразнител. Те сигнализират за възникнала опасност на организма и предизвикват отбранителни рефлекси.
Фактори влияещи върху чувствителността на рецепторите
При отделните хора, чувствителността на рецепторите е строго индивидуална, тъй като е генетично обособена. В значителна степен роля играе и възрастта. Рецепторите притежават най.голяма чувствителност около 20 год, но пък обикновено на тази възраст умението правилно да се анализират и интерпретират получените дразнения все още не е добре развито. С напредване на възрастта настъпва по-бързо или по-бавно понижаване на чувствителността на рецепторите, като този процес силно се влияе от индивидуалните привички и начина на живот. Повишаване на сетивната чувствителност би могло да се достигне чрез занимания и тренировки. Освен това чувствителността на рецепторите зависи от:
Силата на дразнителя – човешките сетива реагират на дразнения с определена интензивност, като с промяна интензивността на дразнителя се променя и нашата реакция.
Едновременното въздействие на различни импулси – то може да доведе до взаимното им отслабване, усилване или до избирателно проявление на по-силни импулси.
