Слухованализатор и слухови усещания Слуховият анализатор взема участие при сензорната оценка на стоките, макар усещанията възприети с него да играят по-малка роля особено що се касае до хранително-вкусовите стоки. Но дори и при тях в някои случаи възприеманите звуци характеризират качеството на продукта, например зрелостта на дини, наситеността на шампанизираните вина с СО2. При промишлените стоки ролята на слуховия анализатор е водеща при определяне качеството на музикални инструменти. Освен това е установено, че околният шум по време на самото сензорно оценяване влияе върху точността на оценката. Той смущава и развива оценителите и в следствие на това се променя правилната им чувствителност.
Устройство на слуховия анализатор
Човешкото ухо се оформя в зародиша и бебето започва да чува преди раждането си. Ухото има сложно устройство. В слепоочието, където се намира охлюва на вътрешното ухо са разположени слуховите рецептори. Звуковите трептения от външната среда се предават до него чрез цяла система от специализирани структури – външен слухов канал, тъпънчева мембрана, слухови костици и др. Външният слухов канал провежда звуковите колебания до тъпънчевата мембрана. Всеки страничен звук постъпва в едното ухо с няколко милисекунди по-късно отколкото в другото и това позволява достатъчно точно да се определи посоката на звука. Тъпънчевата мембрана е с 0,1 mm дебелина и когато до нея достигнат трептения идващи от слуховия канал, тя също започва да трепти. Тези трептения се предават до охлюва на вътрешното ухо посредством сложна система от костици – чукче, наковалня и стрели.
В охлюва на вътрешното ухо са разположени слуховите рецепторни клетки, които възприемат слуховите дразнения. Рецепторите представляват клетки с влакнести израстъци. Именно в тях става преобразуване на звуковите трептения в нервни импулси, които се изпращат за анализ в кората на главния мозък. Власинките на рецепторните клетки са около 30 000 при раждането и остават толкова през целия живот. Не се подменят и не се обновяват, но се увреждат от силни шумове или от старчески изменения в организма и затова слуха отслабва.
Слухови усещания
Характеризират се със следните свойства:
Обхват на слуха – човешкото ухо може да възприема звуци с честота от 16-20 хил. трептения в секунда. Горната граница на възприеманите звуци зависи от възрастта. С напредване на възрастта тя се снижава. Обикновено долавяме звукови трептения, които се предават по въздуха, но звука се предава по газове, течности и твърди тела. Скоростта на движението на звука през въздуха е 340 m/s, а през вода се движи 4 пъти по-бързо. Във вакуум звука не се разпространява.
Чувствителност на слуховия анализатор – човешкото ухо има най-голяма чувствителност в областта от 1000-3000 Hz. Над и под тази граница чувствителността се снижава, т.е. е необходимо звукът да има по-голяма сила, за да го доулови. Сила на звука над 120-130 децибела предизвиква чувство на болка заради разпъването на тъпънчевата мембрана. Такива звуци могат да доведат до разкъсване на тъпънчето или до трайно увреждане на слуха. Времето необходимо за възникване на слухово усещане е 0,0015 – 0,0040 s.
Адаптация – ако дълго време слуховият анализатор е изложен на действието на силен звук, чувствителността му намалява, колкото по-голяма е силата на звука, толкова повече се снижава крайната чувствителност.
Аномалии – основната аномалия при функционирането на слуховия анализатор е глухотата. Тя може да бъде вродена и придобита. Вродена – нарушение на плода, срастване на ушния канал, липса на слухови конци и др, прием на гентамицин по време на бременност, нарушение по време на раждането, при Rh несъвместимост на чуващи родители. Придобита – запушване на ушния канал от чуждо тяло, остри инфекциозни заболявания, травми на главата, старчески изменения и др.
