Същност и значение на сензорния анализ
Осезателен анализатор и осезателни усещания
Изтегляне 178 Kb.
|
Свързани:
ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, marketingov-plan-na-hotelski-restorantski-kompleks (2), анкета и изводи с таблица ПОСЛЕДНА, Английските колонии в северна америка
| Осезателен анализатор и осезателни усещания
При сензорната оценка на стоките осезателните усещания играят важна роля и могат да повлиаят върху комплексната оценка за качество на стоките. Чрез осезанието добиване представа за опипа на тъканите и кожите, за фиността на частиците при прахообразните продукти. При покупка на пресни плодове и зеленчуци по твърдостта може да се съди за зрелостта и преснотата им При консумация на месо, потребителите обръщат внимание най-вече на крехкостта и едва след това на вкуса, така че свойства като твърдост, нежност, сочност, еластичност, мекота, пластичност и други характеризират в голяма степен качеството на стоките – именно те се определят чрез осезанието. Устройство на осезателния анализатор Рецепторите възприемащи стимулите на осезанието са разположени на различни места в кожата (най-чувствителни са меките възглавнички към края на пръстите), в слизестата обвивка на устната кухина, в мускулите и др. Характерно в случая, е че рецепторите на осезанието не са обособени в 1 приемен орган, а са разположени на различни места по тялото. Друга характерна особеност на осезанието, е че то има 3 вида сетивност – механорецепторна, която включва усещания за допир, натиск и вибрации; температурна и болева. Механорецепция – включва усещанията за допир, натиск (тактилна рецепция) и за движение или вибрации (кинестезична рецепция). Тактилните рецептори се намират в различна дълбочина в кожата и слизестата обвивка на устата. Те са различни по форма, устройство и наименование. В тактилната рецепция участие вземат и свободни нервни окончания. Възприетите от тях дразнения се изпращат в централната нервна система, където се извършва анализ и се пораждат осезателните усещания. Рецепторите за допир са: Телца на Майснер – разположени в епидермиса на кожата; Меркелови дискове – намират се главно по устните и по непокритите с косми участъци на кожата. Висока чувствителност на допир имат и космите по кожата, тъй като корена на всеки косъм е обвит от свободни нервни окончания и всяко допиране до косъма предизвиква дразнение. Рецептори за натиск: Телца на Пачина – разположени в подкожната мастна тъкан, в сухожилията, в ставните връзки и други. При натиск те се деформират в различна степен и от степента на деформация зависи интензивността от породения нервен импулс. Основни свойства на тактилните рецептори са: Чувствителност – тактилната чувствителност не е еднаква за различните участъци на кожата. Тя се определя от силата на натиск необходим за да се породи усещане. Най-чувствителни са устните, носа и езика, а най-слаба чувствителност имат стъпалата и някои участъци на гърба. Въвежда се понятието пространствен праг – ако едновременно се докосне кожата на две места, не винаги се осъзнават двата отделни допира, ако разстоянието между тях е много малко се усеща само 1 докосване. Пространствен праг – нарича се минималното разстояние, при което 2 дразнения приложени към кожата се възприемат разделно. Най-малки са по меките възглавнички на пръстите и устните (1-2 mm), а най-големи (над 6 cm) са на гърба. Адаптация – тактилните рецептори бързо се адаптират докато кинестезичните рецептори са бавноадаптиращи дори и при продължително въздействие на дразнителя. Температурна рецепция Сведения за температурата на околната среда и на предметите получаваме посредством терморецепторите. Разположени са в кожата със слизести обвивки те биват 2 вида: Възприемащи студ – „Колбички на Краузе” Възприемащи топло – „Телца на Руфини” Разпределението на температурните рецептори е различно в различните участъци на кожата, но като цяло техния брой е по-малък от този на механорецепторите. Рецепторите възприемащи студ са по-многобройни (10-15 бр. на cm2) и са разположени по-близо до повърхността на кожата (средно на 0,17 mm) затова реакционното време при студови дразнения е по-кратко. Рецепторите възприемащи топло са 1-2 броя на cm2 и са на 0,3 mm от повърхността на кожата, следва по-бавно да усещаме топлината. Общия брой на студовите рецептори по цялата повърхност на човешкото тяло е около 250 000, а на топлинните около 3000. Максимална е локализацията и на двата вида рецептори върху кожата на лицето, затова то е много чувствително към промени в температурата. Интензивността на температурните усещания зависи от редица фактори, а именно мястото на дразнение, големината на кожния участък върху който се въздейства и околността. Болева рецепция Усещането за болка възниква благодарение на така наречените болеви рецептори, които всъщност представляват силно разклонени свободни нервни окончания – те са многобройни в кожата (около 200 бр. на cm2). За разлика от всички останали рецептори, болевите нямат адекватен дразнител, те реагират на действието на прекомерно силни дразнители от какъвто и да е вид – звукови, механични и др. Усещането на болка сигнализира за появата на вредно застрашаващо организма въздействие и така изпълнява защитна функция, защото предизвиква отбранителни рефлекси в организма насочени към премахване на предизвикващото болка дразнение. Осезателни усещания в устната кухина Много важни са при сензорната оценка на хранително-вкусовите стоки. Това са усещанията получени от допира на продукта с цялата повърхност на устната кухина пораждащи се около корените на зъбите, а също и усещанията от напрежението на дъвкателните мускули и челюстните стави. Благодарение на тях установяваме свойства като нежност, крехкост, жилавост и др. Върху меките структури на цялата устна кухина е разположена гъста мрежа от свободни нервни окончания, а също и по-сложни и по-високо организирани нервни структури. Свободните нервни окончания възприемат леките механични и термични дразнения, а останалите нервни окончания възприемат по-голямото налягане съпроводено с развиването и разкъсването на храната. Специфични за устната кухина са така наречените псевдотермични усещания – това са усещанията за топло или студено предизвикани не от промяна на температурата, а от определени субстракции. Изтегляне 178 Kb. Сподели с приятели:
|