Същност и значение на сензорния анализ
Зрителен анализатор и зрително усещане
Изтегляне 178 Kb.
|
Свързани:
ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, ideen-proekt-na-zavedenie-za-hranene-i-razvlechenie, marketingov-plan-na-hotelski-restorantski-kompleks (2), анкета и изводи с таблица ПОСЛЕДНА, Английските колонии в северна америка
| Зрителен анализатор и зрително усещане
Роля на зрителния анализатор Тъй като 70-80% от цялата информация за заобикалящия ни свят получаваме от зрението, то играе решаваща роля при оценяване качеството на стоките. Посредством зрителния анализатор определяме показателите по външен вид, форма, цвят, бистрота, състояние на разрезната повърхност, състояние на опаковката и други. В житейската си практика, човек подсъзнателно свързва външните белези с качеството на продуктите и затова всякакви отклонения от общоприетите представи за външни белези на продуктите пораждат съмнения относно качеството. Устройство на зрителния анализатор Органът на зрителната рецепция – окото, представлява сложна оптична система. То има сферична форма с диаметър около 2 cm и е покрито от 3 слоя обвивки: външна склера, средна хороидея, вътрешна ретина. Предната част на склерата е прозрачна, леко изпъкнала и се нарича роговица. Под роговицата се намира малко пространство наречена предна камера, зад която се намира ирисът. Ирисът представлява непрозрачния пигментиран слой на окото. В центъра му се намира отвор наречен зеница, през който в окото проникват светлинните лъчи. Мускулатурата на ириса може да променя диаметъра на зеницата и по този начин се регулира потока на светлина в окото. Под ириса се намира очната леща наречена кристалин. Пространството между лещата и ретината е запълнено с желеобразна материя наречена стъкловидно тяло. Ретината е вътрешната обвивка на окото. Именно в нея се намират зрителните рецепторни клетки наречени пръчици и колбички. Зрителният нерв се свързва с окото през отвор разположен срещуположно на зеницата. Това място се нарича сляпо петно, тъй като там няма рецепторни клетки. На около 4 mm над сляпото петно се намира жълто оцветен кръг с вдлъбнатина в средата наречена централна ямка – мястото на най-висока зрителна острота, тъй като там има най-много рецепторни клетки. Зрителни усещания В ретината са разположени два вида различни по предназначението си рецепторни клетки – пръчици и колбички. В тях се съдържат светлочувствителни вещества наречени зрителни пигменти. При попадане на светлинни лъчи в рецепторните клетки става разграждане на тези вещества. Това поражда нервни импулси, които се изпращат в главния мозък и след тяхното обработване там, възникват зрителните възприятия за наблюдаваните обекти. В този процес могат да участват или само пръчици, или само колбичките или и двата вида рецепторни клетки. Човешкото око има 6-7 милиона колбички и 110-125 милиона пръчици. Те са разположени неравномерно в ретината, като в жълтото петно има само колбички, а в посока към периферията на ретината броят на колбичките намалява, а на пръчиците се увеличава, а в периферията са разположени предимно пръчици. Колбичките възприемат цветовете и силната светлина, а пръчиците са пригодени да възприемат по-слаби светлинни сигнали. В пръчиците се съдържа зрителен пигмент наречен родопсин. Той е изграден от белтъчно вещество опсин и алдехид на витамин А ретинал. При попадане на светлинни лъчи върху пръчиците, родопсина се разгражда, а възстановяването му става при затъмняване на очите.За да протича обаче нормално този процес е необходимо организма да получава достатъчни количества витамин А. При недостиг или липса на витамин А се нарушава образуването на родопсин, което води до заболяване от „кокоша слепота” – разстройство на зрението в полумрак. Посредством колбичките се осъществява цветовиждането. Цвета на отделните предмети се определя от отразените светлинни лъчи. Смята се, че има 3 основни цвята – червен, зелен и син, а лъчите на останалите цветове от спектъра имат междинна дължина на вълната. От всички теории за цветоусещането с най-голяма популярност се ползва трикомпонентната теория формулирана от Томас Юнг (1801г.). Според нея в ретината на човешкото око има 3 вида колбички. Едните съдържат зрителен пигмент максимално чувствителен към червения цвят, втори към зеления и трети към синия. Тоест всеки вид колбички има характерна спектрална чувствителност. По-новите изследвания оказват, че в окото се съдържат и четвърти вид колбички, които съдържат и 3-те вида зрителни пигменти характерни за останалите и те формират усещането за яркост на светлината. Свойства на зрителния анализатор Чувствителност на окото – минималното количество светлина, което е необходимо за да възникне зрително усещане. Характеризира абсолютната чувствителност на окото. Счита се, че всеки един рецептор може да се възбуди от 1-2 кванта светлина. Чувствителността на различните зони в ретината не е еднаква. При дневно цветно виждане максимална чувствителност има жълтото петно „централна ямка”. Но в полумрак, когато реагират пръчиците, а не колбичките по-голяма е чувствителността в периферията. Адаптация – чувствителността на окото до голяма степен зависи от първоначалната осветеност. Ако преминем от затъмнено в яркоосветено помещение първо настъпва заслепяване, но постепенно чувствителността на окото се променя и то постепенно се адаптира. Това явление се нарича „адаптация на светло”. ОБратното явление се наблюдава при преминаване от силна към по-слаба осветеност – „адаптация на тъмно”. Послеобрази – зрителните усещания не възникват мигновено. Преди да реагира зрителната област в мозъчната кора и да възникне зрително възприятие трябва да протекат редица физиологични процеси в ретината, нервните влакна и нервните центрове. Времето необходимо за възникване на зрително усещане е 0,1 sec. По същия начин това усещане не изчезва веднага след като се прекрати дразнението, а се запазва известно време. Зрителните усещания продължаващи и след като се прекрати дразнението се наричат послеобрази. Акомодация – невъзможно е да се виждат едновременно еднакво ясно предмети намиращи се на различно разстояние от очите. Приспособяването на окото към ясно виждане на различно отдалечени предмети се нарича акомодация. Тя се осъществява чрез промяна на изпъкналостта на очната леща. С напредване на възрастта, еластичността на лещата намалява и това затруднява променянето на нейната изпъкналост, което е причина за така наречената „старческо далекогледство”. Далтонизъм – отсъствието на способността да се различават определени цветове е описана за пръв път през 1974 от физика Джон Далтон. Среща се предимно при мъжете около 8% от населението и много по-рядко при жените 0,5%. Появата на далтонизма е генетически обусловена, но в редки случаи може да е придобита – при отравяния с олово, при предозиране с някои елементи. Цветната слепота може да бъде два вида: частична – при нея е нарушено възприятието на един от трите основни цвята; пълна – в резултат на цялостно разстройство на функциите на колбичките тези хора виждат околния свят в различни нюанси на сивото. Защитни приспособления на окото – главна защита са горния и долния клепач. Затварянето на клепачите е защитен рефлексен акт възникващ при ярка светлина или дразнение на роговицата. Периодичното отваряне и затваряне на клепачите има значение за овлажняване на роговицата със слъзна течност. Условия за извършване на зрителна оценка При извършването на зрителна оценка за нуждите на СА трябва да се обръща внимание не само на остротата на зрението, зрителната памет и опита на специалиста, но също и на неговата наблюдателност. Под наблюдателност се разбира способността да се долавят онези свойства на стоката, които имат значение за качеството, но са трудно или слабо забележими, затова убягват от вниманието на повечето хора. Зрителна оценка трябва да се извършва при подходяща осветеност. За най-подходяща се смята разсеяната дневна светлина, но тъй като нейната интензивност е различна в различните части на деня, се използва изкуствено осветление, което обаче не трябва да променя натуралната окраска на оценяваните продукти. Препоръчват се флуоресцентни лампи. При обзавеждането на лаборатории за СА трябва да се избягват ярките цветове, цветовите контрасти, заслепяващия блясък и силно отразяващите светлината повърхности – бели, кремави. Изтегляне 178 Kb. Сподели с приятели:
|